България подаде заявка, че отново иска да има външна политика. След повече от десетгодишно прекъсване – когато предпочете да разтвори своите позиции и интереси в общоевропейските, вместо да даде принос за формирането на международните подходи на ЕС. При това по една достатъчно сложна и политически нееднозначно натоварена идея, каквато е Инициативата „Три морета“.
Ще успее ли България да навигира в успешно в „трите морета“ – това бе въпросът, чиито отговор търсеха участниците в конференцията „Инициативата „Три морета“: между геополитическата конфронтация и прагматичния реализъм“, организирана от Института за икономика и международни отношения и Фондация „Фридрих Еберт“ на 10 юни 2021 г. Българската визия и идеи за развитие на Инициативата бяха представени на конференцията от президента на България Румен Радев. В дискусията своите виждания представиха и директорът на Центъра за стратегически изследвания Симеон Николов (Какъв ще е уловът на българския кораб в „Три морета“?), проф. Нина Дюлгерова от Варненския свободен университет „Черноризец Храбър“ (Руските енергийни проекти в Европа – ще преодолеят ли „триморската“ бариера?) и проф. Маруся Любчева, директор на Черноморския институт, Бургас (Трите морета и едното от тях: остана ли място за регионално сътрудничество в Черно море?).
България пое председателството на Инициативата „Три морета“ през 2020 г.. Тя обединява 12 страни-членки на ЕС от Източна Европа, разположени между Балтийско, Черно и Адриатическо море. По своя генезис Инициативата е геополитическа и навява аналогии с идеята „Междуморие“ на полския президент Пилсудски от двадесетте години на миналия век, свързана със сдържането на Русия. В практически план прокламираните стремежи на Инициативата са за изграждане на по-добра инфраструктурна мрежа и свързаност по направлението север-юг в Източна Европа, както и сътрудничеството между страните-участнички за постигането им. Тази двойнственост произтича и от приоритетите на страните участнички в „Три морета“. Докато за трите прибалтийски страни, Полша и Румъния основният акцент е укрепването на сигурността, то за повечето от останалите участнички на преден план излиза сътрудничеството и инвестициите в развитието на инфраструктурата и сигурността. Инициативата е подкрепена от САЩ, Китай също официално проявява интерес към сътрудничество в нейните рамки. ЕС (и Германия) подходиха въздържано към нея, ограничавайки се участие като гости в срещите на върха, но постепенно се ориентираха към по-активно присъствие.
В България Инициативата оставаше встрани от политическото внимание за дълъг период от време. На политическо ниво тя има подкрепа в страната, но експертните мнения за българското участие в нея са противоречиви, в редица случаи дори скептични. От една страна се разбира, че България не би могла да остане изолирана от един толкова всеобхватен регионален проект, като освен това се отчитат и ползите, които страната би могла да извлече от развитие на транспортната и комуникационна инфраструктура в Източна Европа. От друга страна се изтъква аргумента, че Инициативата се явява инструмент в геополитическата конфронтация и не води до де-ескалация на напрежението между ЕС и Русия, като освен това създава допълнителни разделителни линии вътре в ЕС. На този фон се добави и вътрешнополитическото напрежение между правителството и президента по повод поемането на председателството от българска страна.
Обобщеният дебат показа, че България не просто не можеше да си позволи да не е част от този проект, но и че тя подава заявка за сериозен принос към нейното бъдещо развитие. Страната успя да формулира и аргументира свои идеи, които определено разширяват обхвата на Инициативата в поне две посоки. На първо място – в съдържателен план: с идеята за интелигентната свързаност, т.е. за създаване на регионална мрежа от образователни, иновативни, научно-изследователски организации на страните. И второ – в структурен план: с поканата за участие като гост и на Гърция (въпреки резервите на част от участничките), осигуряващо излаза на инициативата и към Егейско море (с други думи – с превръщането в перспектива на „триморието“ в „четириморие“), с което се прави крачка както към ре-адаптация на геополитическата оптика, така и към разширяване на възможностите за инфраструктурно сътрудничество и свързаност по целия вертикал от Балтийско до Средиземно море в източната част на континента. Впрочем, идеите за разширяване състава на Инициативата с допълнителни участници (Украйна, Молдова, страни от Западните Балкани, Кипър) отразяват разнообразието от интереси на отделните държави, като същевременно евентуалното ангажирането на нови участнички ще индикира и посоката в която самата Инициатива се развива.
Като основен проблем за постигане на практическите резултати от развитието на Инициативата се очертава попълването на фонда и финансирането на значителните по количество инвестиционни предложения – засега с внесени около един милиард долара при оценка от минимум няколкостотин милиарда за осъществяването на вече представените от отделните страни проекти. Очертаващият се сериозен интерес към инвестиционните възможности в Източна Европа от страна на някои от най-крупните дигитални компании в света може да се окаже необходимият стимул както за все още неизпълнилите ангажиментите си към фонда държави от „Трите морета“, така и за финансовите институции и бизнеса в по-широк план. Друг въпрос, вече в организационен план, който е предмет на сериозно обсъждане, е структурното изграждане на Инициативата, като засега надделява виждането, споделяно и от България, че не е необходимо превръщането ѝ в международна организация със свои структури и органи и запазването ѝ като платформа за регионално сътрудничество отговаря по-точно на целите, заложени при нейното създаване.
България няма интерес от задълбочаване на конфронтацията. Но България има интерес от развитието на регионалното сътрудничество. И участието, с достатъчно ясно осъзнати цели и приоритети, е пътят към извличане на ползи за страната от Инициативата „Три морета“.