Снимка: Getty Images

Към днешна дата КНР вече е първа геоикономическа сила – глобално производствено средище, ключов валутно-финансов фактор и първостепенен иновационно-технологически център. Това се дължи, както на вътрешни, така и на външни фактори, но най-голям принос има успешното социално-икономическо управление на страната или т.нар. „китайски модел“ на развитие („социализъм с китайска специфика“). Ако трябва само с една дума да го опиша, то ключовата дума е реформи.

Началото на „китайския модел“ започва през 1978 год. (III пленум на ЦК на ККП след XI конгрес), когато под ръководството на Дън Сяопин в Китай се обявява „политиката на реформи и откритост“ (改革开放政策). Целта е „качествена промяна“ на съществуващия до този момент икономически модел.

За да можем по-лесно да разберем китайците и да си обясним донякъде ходовете на външната политика на КНР, ще се опитам да обобщя накратко спецификата на „китайски модел“и да отговоря на въпроса дали и доколко той е е основната заплаха за „свободния пазар“ на Запада, към който се причисляваме и ние?

Така нареченият „социализъм с китайска специфика“ е уникален по своята същност модел и не се вписва в никакви познати до този момент теоретични рамки, независимо че е определян от експертите като „пазарен социализъм“; „държавен капитализъм“; „авторитарен режим“; „диктатура“; „източен нов тип демокрация“, „меката сила“, „умната сила“ и т.н. и т.н., в зависимост от критериите за неговите квалификации.

От една страна той е постоянен, също като „китайската капка“, от друга, непрекъснато променящ се. Когато дадена стратегия е изчерпана, тя се заменя с друга, по метода на „опипване на подводните камъни“. Много е важно да бъде отбелязано, че никога промените не се извършват рязко, а стъпка по стъпка („一步一步“), с надграждане, а не с тотално разрушаване.

Друга съществена характеристика е силният патриотизъм и национализъм, с който е наситен. На първо място пред страната винаги са стояли националните интереси. Типични за модела са и патриотична пропаганда и социалистическата риторика.

Що се касае до икономиката, по-скоро можем да говорим за хибриден тип икономика, съчетаваща елементи от плановата с пазарната, включваща различни форми на собственост, но монополът е на държавната форма на собственост, в т.ч. жилища, банки, обработваемата земя и др. Голяма част от предприятията са изцяло контролирани от държавата, има „държавно-частни“; „държавно-колективни“ и т.н., но няма да се спирам на тях. Страната се развива на базата на петгодишни национални планове (петилетки) и дългосрочни цели (15 год.). Основна характеристика в тази област е изключителната, невиждана до този момент в световната история, динамика на развитие на икономическите и социалните процеси и явления („азиатски тигър“, „азиатски дракон“). Става въпрос за страна, която притежава стравнително ограничен размер на обработваема земя, под 10% от територията на Китай и огромно и непрекъснато нарастващо население, 1/5 от световното. През последните години КНР трескаво изкупува земеделски ниви по света и вече има над 9 млн. хектара земи не само в развиващите се страни, но и в Австралия, САЩ и Европа. От 2010 г. насам китайските инвестиции в селското стопанство в чужбина рязко скачат и към днешна дата надхвърлят 120 млрд. долара.

Друг отличителен белег, който никога не трябва да бъде подценяван, е прословутата „китайска гъвкавост“, не само в икономически план, но и в политически. Тя се изразява в перманентно търсене на различни възможности и алтернативи за ефективно икономическо развитие, в намиране на различни пътища за създаване на нови успешни формати за просперитет. Примерите в това отношение са неизброими. Например, бюрократичната система на управление се подменя с с възможностите на технологичната революция – „Четирите модернизации“ 四个现代化 в областта на промишленността, селското стопанство, отбраната, науката и техниката. Или, когато позитивният потенциал на „твърдия“ централизиран модел, характеризиращ се с извънредно силен контрол, се изчерпва и прекомерната централизация става основен недостатък на икономическото развитие, то той се трансформира в децентрализиран модел, т.нар. модел на „икономическа демокрация“ (经济民主), при който се делегират повече правомощия на местните власти и се стимулира материалната заинтересованост.

В първия етап на развитие на „“китайския модел страната залага преди всичко на вътрешни фактори и ресурси. Промените стартират със селото, а семейното стопанисване на обработваемата земя е основна форма в селското стопанство. Постепенно един от основните фактори на растежа на китайската икономика, търговия, финанси, наука, технологии започва да се превръща активното заимстване на опита на най-развитите в технологично отношение западни държави и максималното възползване от чуждите капитали. От ключово значение за успеха на реформата във втория етап е именно „откриването“ на Китай за преките чуждестранни нвестиции, която е основна характеристика на този етап на „отварянето“. Тук основната роля за създаване на структури за износ на стоки и за разкриването на „свободни икономически зони“, както и за първите преки чужди инвестиции, е на китайската диаспора, позната на китайски като „хуацяо“ 华侨. Много важни двигатели по време на разглеждания етап е интегрирането на китайския модел в западната технологическа зона на пазарни взаимодействия и финансови потоци и навлизането му в огромния потребителски пазар на Запада и то като равноправен партньор. Активното заимстване на опита на най-развитите в технологично отношение държави и максималното  възползване от чуждите капитали, в т.ч. от преките чуждестранни инвестиции също допринасят за неимоверното развитие на Китай. Първите преки чуждестранни инвестиции са от китайската диаспора, живееща в развитите страни на Запада. Точно от тях в Китай навлизат толкова важните за страната нови и високи технологии, управленско и маркетингово ноу-хау, създават се каналите за превземане на чуждите пазари, допринесли за рязък скок във външната търговия на Китай.

В началото на века азиатската държава вече смело стъпва на международния пазар (СТО 2001 г.) и започва да провежда изключително силна държавна инвестиционна политика, както вътрешната – на принципа „инвестиции-ускорен растеж“, така и външната, на която сме свидетели и през последните години. Като се започне с Дън Сяопин, в течение на над четиридесет години, Китай завоюване световните стокови пазари. Страната се превърна в „световна работилница“, обслужваща половината свят. 

В началото на реформите селското население е над 70%, бедността е 97,4%, но след задълбочени и последователни реформи във всички сфери на селското стопанство – от ценовата политика, до повишаване на покупателните способности на селското население и т.н. картината е кардинално променена.  Китайските села процъфтяват, в тях се извисяват небостъргачи, а бедността е на практика е изкоренена, с оставащите 0,4%.

 Факторът „инвестиционната политика“, комбиниран с фактора „външна търговия“, безспорно отличаващи се с изключително висока динамика, съдействат най-много за високите темпове на растеж на китайската икономика, които надминават и най-смелите прогнози. На всеки шест-седем години БВП на страната се удвоява.

Както отбелязах по-горе, китайският модел се характеризира с непрекъснати реформи в абсолютно всички сфери на стопанския, политическия живот на страната. Банковият сектор, например, се запазва като държавен, но работи безотказно в пазарни условия. През 90-те години, като партньори или като самостоятелни агенти, в КНР навлизат чужди банки, първоначално в свободните икономически зони (СИЗ), а след това и в цялата страна. Извършват се реформи и в системата на управление на държавните предприятия – преструктуриране, сливане и поглъщане и т.н. с цел приспособяване към новите пазарни начини на функциониране. Структуроопределящите предприятия обаче и тези, имащи отношение към националната сигурност остават държавни. Нон стоп реформи се извършват и в областта на науката и технологиите и за високото професионално ниво на кадрите. Научно-техническият прогрес се внедрява и използва активно в изграждането на ефективна национална иновационна система.

Силно развитата китайска икономика става стабилна основа за просперитет на китайското общество през 21 век.

По време на „Глобалната финансово-икономическа криза“ (2008 – 2009  г.) Китай успява да се справи, заменяйки експортно ориентирания си модел, който до този момент е ключов двигател на китайската икономика, с модела на вътрешното потребление. Тук е мястото да спомена и за структурата на йероглифа за криза на китайски език 危机 ”уейдзи“. Първата част на йероглифа означава „опасност“, а втората – „шанс“, „възможност“.

През 2010 г. започва процеса на нарастване на конфликтните зони между двете най-големи световни икономики САЩ и КНР и разпадането на Кимерика, а от 2014 г. насам КНР се превръща в най-голямата световна икономика, но все още се води „развиваща се държава“.

След III пленум на ЦК на ККП, от ноември 2013 г., започва нов етап в развитието на „китайския модел“. Една от основните му цели е още по-сериозно подобряване на благосъстоянието на хората, започнало още в предходния етап с т.нар. „китайска мечта“ (джунгуомън 中国梦) и изграждане на „сяокан“ (средно заможно общество).

Въз основа на досегашните постижения Китай направи следващите крачки, за достигне до по-висок етап на развитие на китайското общество и на позиционирането си на глобалната карта. Ключов приоритет през този етап са високите технологии; науката и образованието; разкриване на милиони нови работни места в тези сфери. Така започна преходът към нов модел на развитие на икономиката, базиран на иновациите, в т.ч. нано и биотехнологии, триизмерни принтерни устройства, „Големи данни“ (Big Data), нови източници на енергия, 5G, 6G, изкуствен интелект A.I. и т.н.. В Китай вече се извършват хирургически операции от 2000 км., а никнещите като гъби „смарт сити“ във много райони на огромната страна вече не са изненада за никого.

Колкото повече икономически успехи жъне Китай, пред толкова повече предизвикателства се изправя. Едни от тях са натрупване на значим вътрешен дълг, понижаване на темповете на растеж, намаляване на темповете на вътрешните спестявания, спад на вътрешното потребление, относителна загуба на международна конкурентоспособност поради нарастване на доходите и покачване цената на работната ръка и т.н. и т.н. .

Иска ми се да обърна по-голямо внимание на най-новия етап в развитието на китайския модел. По време на петото пленарно заседание на 19-тия Конгрес на ЦК на ККП, състояло се в периода 26-29 октомври 2020, се обяви политика на нови реформи и се възприеха целите, поставени пред 14-ия петгодишен план (2021-2025) за национално икономическо и социално развитие и дългосрочните цели през 2035 г. Ще ги обобобщя накратко:

  • Китай планира да стане глобален лидер в иновациите и водещата роля се възлага именно на тях. Набляга се на стратегически проекти в областта на изкуствения интелект, квантовата информация, интегралните схеми, живота и здравето, полупроводниците и роботиката, аерокосмическата наука и технологии и дълбоките изследвания на Земята и океаните;
  • Много интересен момент е предстоящата „самостоятелност“ в науката и технологиите като стратегическа основа за националното развитие. Стратегията за „технологична самостоятелност“, но не и до степен на изолация;
  • Насърчаване изграждането на национални научни центрове и регионални иновационни центрове и формирането на международни центрове за научни и технологични иновации (в Пекин, Шанхай, в района на Големия залив Джухай-Хонконг-Макао и др.);
  • Ускоряване развитието на „нововъзникващите стратегически индустрии“, т.нар. „информационни технологии от ново поколение“, биотехнологии, нова енергия, нови материали, оборудване от висок клас, нови енергийни превозни средства, опазване на околната среда, космическо и морско оборудване;
  • Цялостна интеграция на интернет, големи данни и изкуствен интелект с други индустрии; улесняване на клъстерното развитие на напредналото производство;
  • Въвеждане на поредица от мерки за улесняване на цялостната „зелена трансформация“ на икономическото и социалното развитие. Насърчаване на „зеленото развитие“ и „глобалната зелена революция“ в ерата след COVID;
  • Трансформацията на Китай от най-големия автомобилен пазар в света до автомобилен производствен център, доминиращ на глобалната технологична сцена, което може да е повод за ново напрежение със САЩ на технологичния фронт;
  • Значително нарастване в следващите 15 години на броя на „зелените“ автомобили – електромобилите, плъгин хибридите (plug-in) и превозните средства с горивни клетки, т.нар „интелигентни автомобили“, които ще могат да се управляват дистанционно;
  • Тяхното производство ще е базирано на местна верига на доставки (батериите, задвижващите системи и други основни компоненти на автомобилите), която да покрива нуждите на местните производители на автомобили, ползващи „нова енергия“ (самодостатъчност);
  • „Отварянето“ на сектора на услугите (около 60% от китайската икономика и близо половината от „градските“ работни места);
  • Стимулиране на вътрешното потребление, базирано на дигиталната икономика. Онлайн магазини за местни селскостопански продукти „на живо“ са новият вид потребление;
  • Насърчаване на външната търговия, в т.ч. „нови мерки за разширяване на вноса“; задълбочаване на „отварянето“ и „либерализация на търговията“;
  • Създадаване на 10 нови „демонстрационни зони“, в т.ч. всеобхватна демонстрационна зона в Пекин в секторите авиационни услуги, трансгранични финанси, търговия с културни продукти, бизнес изложения, дигитална търговия, здравни услуги и международни доставки и логистика;
  • трансгранична електронна търговия в здравния сектор;
  • „моделът на циркулираща икономика ще играе основна роля за бъдещото развитие на националното стопанство, а ключът за успеха на новия модел на циркулираща икономика е интегрираният транспорт“ (Си Дзинпин);
  • изграждането на модерна и завършена транспортна система, която да оформи единен и отворен транспортен пазар, оптимизиране и подобряване на разположението на комплексните транспортни канали, както и ускоряване на формирането на безопасна и ефективна логистична мрежа с вътрешни и външни връзки;

Транспортната мрежа ще обхваща не само отделните региони, но и различните видове транспортна инфраструктура (транспортни канали, хъбове и мрежи), както в страната, така и в чужбина (многобройните жп. линии между Китай и Европа на Икономическия пояс по Пътя на коприната на север, Морския път на коприната през 21-ви век – на юг, Евразийския сухопътен мост – на запад, както и икономическия пояс по поречието р. Яндзъ).

Логистиката е важен аспект на пазарната циркулация, а надеждният и удобен транспрот е ключов за логистиката. Въпреки че китайската транспортна инфраструктура постигна значителен напредък и в момента е на първо място в света по обща дължина на магистралите и високоскоростните железопътни линии, от началото на 2020 г. в Китай бе ускорено изграждането на редица големи транспортни проекти (и в селските райони).

1.Автомагистрали:

  • От град Баошан до Лушуй (Юннан);
  • От град Пинлян до Тиенншуей (Гансу);
  • Крайречната магистрала в Съчуан.

2. Високоскоростни железници. В дългосрочен план, използването на най-развитата в света високоскоростна железопътна мрежа за преноса на висок клас товари ще се окаже ефективна, енергоспестяваща и надеждна; държавната China Railway Express и частната SF Express формираха съвместно предприятие – China Railway SF, което съчетава ресурите и предимствата на двете (преди жп товарният транспорт – от гара до гара, сега доставка на продуктите от врата до врата). За целта се изграждат нови железопътни трасета, предимно товарни:

  • Жп. линията Хаодзи (за транспортиране на въглища от Северен към Южен Китай – по 20 влакови композиции на ден;
  • Усилено се изгражда товарната линия Съчуан–Тибет;
  • Въздушният транспорт е ключът към цялостното оптимизиране на логистиката. Увеличаването на въздушните товари, особено международните, са от голяма полза за поддържане стабилността на китайската верига за доставки и за справяне с икономическите рискове.

3. Строителство на нови летища в Чънду, Циндао и др.

През последните години, благодарение на бързото развитие на комбинирания транспорт общата транспортна ефективност на Китай се подобри. Като следваща стъпка правителството смята да ускори изграждането на специални железопътни линии, инфраструктура за воден транспорт, мултимодални транспортни възлови станции и системи за събиране и разпределение; подобряване нивото на обслужване – изключително важно за бъдещото икономическо развитие на страната.

Президентът Си Дзинпин ще остане начело на най-гъстонаселената страната до 2035 г., за да осъществи амбициозния си план не само за завършване на икономическото възраждане на страната, но и да подготви Народноосвободителната армия за „победи във „войни“. Лидерът на КНР направи приоритетни задачите за възстановяването на икономиката на страната след пандемията и укрепването на армията. С промени в конституцията, приети през 2018 г., Си има възможност да остане лидер за цял живот. Той разчита на силният национализъм и лидерските му умения да мобилизира масите да повярват в мечтата за икономическо възстановяване чрез патриотична пропаганда.

Каква е равносметката към настоящия момент на фона на глобалната пандемия с Ковид-19? Китайската икономика нарасна през третото тримесечие с 4,9% , като се очаква да отбележи повишение с около 2% в рамките на цялата настояща година. Това би било най-слабият растеж от повече от три десетилетия, но далеч по-добро представяне спрямо останалите водещи икономики в света. По данни на китайската митническа администрация от 7 ноември 2020, китайският износ отчита силен растеж и се увеличава по-бързо от очакваното през октомври. Икономистите прогнозираха ръст с 9.2%, а увеличението е с 11.4% долара спрямо същия период на 2019 г., което стимулира и нарастването на вноса, който се повишава за втори пореден месец. Икономическите прогнози са за покачване с 8.6%, но покачването е с 4.7%.

Силният износ се дължи най-вече на успешната „Ковид дирломация“ и експортиране на медицинско оборудване, в т.ч. маски, респиратори, лекарства. Той е нараснал най-бързо в сравнение с всяка друга категория, като скокът е с 43%.  Следва ръст в износа с почти 32% на текстил, прежди, тъкани, кинкалерия; електроника, включително на нови iPhone-и. Вносът на месо се е увеличил с повече от 75%; на козметика и тоалетни принадлежности – с около 26%, а на зърно – с 21%. Така търговският излишък на Китай през миналия месец (октомври) достигна 58.4 млрд. долара. Изброявам всички тези данни, за да може да се прецени към настоящия момент и при тази извънредна ситуация как и къде България би могла да се включи най-ефективно да изнася стоки за тази огромна страна.

Сега да погледнем към нашия регион и да видим колко и какви са китайските инвестиции на Балканите зa пepиoдa 2013 – 2019 г. (в щатски долари) и как са разпределени в отделните държави.

Лидер е Сърбия, следвана плътно от Гърция. Ясно е, че за Западните Балкани не важат строгите регулации на ЕС, но Гърция отдавна е страна членка на Съюза, така че явно не само това е причината. Друг важен момент във външната политика на КНР е диференцирания подход, на който ККП е залагала и по време на Студената война, особено през 70-те години на миналия век. За пример ще дам Албания, която тогава беше един от най-добрите външнотърговски партньори на Китай, а сега интересът от страна на Пекин към тази малка балканска страна е нулев.

Ето и малко повече конкретика по отношение на китайските инвестиции на Балканите:

  1. Cъбpия – 10,26 млрд. (мoдepнизaция нa жп. линията Бyдaпeщa-Бeлгpaд (1,8 млpд.);
  2. Гърция– 10,08 млрд.;
  3. Босна и Херцеговина– 2,5 млрд.;
  4. Cлoвeния – 2,18 млpд.;
  5. Черна Гора – 1,12 млрд.;
  6. Хърватия – 690 млн.;
  7. Северна Македония – 530 млн.;
  8. България – 460 млн.;
  9. Албания – на практика липсват инвестиции от страна на Пекин

Китайски инвестиции на Балканите зa пepиoдa 2008 – 2019 г. (в $)

Инвестициите са по различни инициативи, но основната част от тях ca чacт oт проекта „Eдин пoяc, eдин път“ и са cвъpзaни c изгpaждaнeтo нa инфpacтpyĸтypaта (eнepгийния и тpaнcпopтния ceĸтop). „Новият път на коприната“ е с проектна стойност около 900 млрд. щатски долара. 53 % oт вcичĸи ĸитaйcĸи инвестиции на Балканите ca в Сърбия. 56% oт ĸитaйcĸитe инвecтиции в cтpoитeлния ceĸтop в Цeнтpaлнa, Изтoчнa и Югoизтoчнa Eвpoпa са привлечени също от Cъpбия (1,8 млpд. зa жп. линията Бyдaпeщa-Бeлгpaд)

Инвестиционна активност на Китай в региона засяга Западните Балкани, а България остава на заден план. Причината за това вероятно е, че страните от Западните Балкани не са членки на ЕС (с изключение на Хърватия).

Paзпpeдeлeниeтo пo ceĸтopи пoĸaзвa, чe пpиopитeтнa e тpaнcпopтнaтa инфpacтpyĸтypa.

Сред по-важните пpoeĸти в eнepгeтиĸaтa са въглищнa eлeĸтpoцeнтpaлa в Tyзлa, Бocнa и Xepцeгoвинa (зaeм oт нaд 600 млн. eвpo) и закупуването от китайски консорциум на нaй-гoлeмия мeтaлypгичeн зaвoд в Cъpбия (Жeлeзapa Cмeдepeвo) за 46 млн. eвpo.

Наред с настървената борба на балканските страни за китайски инвестиции, не трябва да се подминава обстоятелството, че те крият и известни рискове зa peгиoнa:

  • зaдлъжнялocт нa няĸoи oт дъpжaвитe (случаят с Черна гора);
  • непрозрачност на сделките;
  • корупционни схеми (случаят с Никола Груевски);
  • нapacтвaщoтo икономическо и пoлитичecĸo влияниe нa Πeĸин;
  • инвecтициитe зa пpoeĸтитe са от дъpжaвни ĸoмпaнии и бaнĸи;
  • yпpaвлявaт се и се ocъщecтвявaт oт ĸитaйcĸи ĸoмпaнии, а не от местни;
  • изпoлзвaт се китайски мaтepиaли, а не местни;
  • често се нарушават eĸoлoгичнитe и coциaлни норми.

В заключение съвсем накратко може да се обобщи, че възможността за привличане на китайски инвестиции бе посрещната изключително радушно не само от закъсалите балкански икономики, но и от страните от Централна Европа. Към днешна дата огромният ентусиазмът доста се поизпари и се видя, че това никак не е лесна работа и далече не зависи само от правителствата на отделните държави. По отношение на това дали китайското влияние на Балканите е само чисто икономическо, както твърдят тепните лидели, ще отговоря с една любима моя мисъл на Конфуций: „Не слушай китайските политици сакво говорят, а КАКВО НЕ КАЗВАТ“!