Резюме: Европа на свръхрегулациите убива Европа на откривателството, създаването и напредъка, убива креативността. Напредъкът на човечеството се дължи на големите революционни открития на Европа. Цялата енергия на европейските институции отива в това да се създават нови и нови правила. Европейската администрация произвежда три пъти повече законодателни документи, отколкото националните правителства могат да приложат. Липсва задълбочен анализ на въздействието на европейските политики, които все повече не се харесват на европейските граждани. Напрежението се трупаше с години, а т.нар. традиционни партии не искаха да го забелязват и да го признаят. Очакван беше ръстът на крайната вълна в Европа. Кои са основните предизвикателства пред ЕС – необходимостта от по-голямо доверие на европейските граждани в ефективността и гъвкавостта на предлаганите политики, постигането на по-голяма сигурност във всички аспекти. Крайно време е България да спре да се държи като държава от периферията, а да предлага и защитава позиции в ЕС.
Ключови думи: Европейски съюз, евроизбори, крайна десница, свръхрегулация, европейски политики
Abstract: A Europe of overregulations is killing the Europe of discovery, creation and progress. It is killing creativity. Humanity’s advancement is due to the great revolutionary discoveries of Europe. All the energy of European institutions goes into creating ever more rules. The European administration produces three times more legislation than national governments can implement. There is a lack of in-depth analysis of the impact of European policies, which appeal less and less to European citizens. Tensions have been building up for years, and the so-called mainstream parties have been reluctant to notice and acknowledge them. The rise of the extreme wave in Europe was expected. What are the main challenges facing the EU – implementing more effective and flexible policies that the European people can trust, achieving greater security in all aspects. It is high time that Bulgaria stopped behaving like a periphery country – it should be proposing and defending positions in the EU instead.
Key Words: European Union, European elections, far right, overregulation, European policies
Благодаря за поканата на Фондация „Фридрих Еберт“ и на Института за икономика и международни отношения да се опитаме заедно да направим разрез на резултатите на европейските избори – отвъд процентите, да видим настроенията на европейските граждани. Да се опитаме да прочетем правилно урока, който ни дадоха, и като отчитаме това, да начертаем пътеките напред.
Въпреки апломба в изборната нощ на Европейската народна партия, че запазва своето влияние като най-голямата политическа сила в ЕП, дори печели повече мандати, разумно е да се поохладят страстите. Оправдаха се очакванията за крайнодясна вълна. Преди пет, дори десет години, не се случи предвещаваният евроскептичен вот, съпротивителните сили на т.нар. традиционни партии се оказаха достатъчни. Очевидно напрежението под тектоничната плоча, наречена Европейски съюз, се събира и изпуска лека-полека, за да стигнем до днес, когато крайнодясната и националистическата вълна не е изненада. И тази вълна не иска да рути Европейския съюз отвътре, тя иска да го направи по-адекватен на променящата се реалност.
Позволете ми да представя пред вас основните изводи, които аз направих за предизборните кампании на основните и на крайните партии. Парадоксално, но традиционните партии бягат от обвързването на европейски с национални политики. Тази ниша използват крайните партии и засилват негативните краски на европейските политики и наболелите европейците въпроси. „Липсваше европеизация на кампаниите. Това е дискусия, която трябваше да се проведе. Докато ние, проевропейските групи, се притесняваме от тази дискусия, тези, които се движат в посока на националния суверенитет и идентичност печелят дебата, защото дебат няма“, както каза Филип Шулмайстер, директор на кампаниите в Европейския парламент. Традиционните партии се фокусираха върху страховете от крайната десница вместо върху решенията на реалните проблеми на хората. Политиците говореха повече за настоящи или предстоящи национални избори – местни или за парламент – например Италия, Румъния, Белгия, с идеята да трупат дивиденти за този вот, а не за европейския.
В редица държави кампанията беше и израз на недоволство срещу правителството. Особено там, където управляват коалиции между леви и десни и не могат да водят идеологическо състезание, почти се сливат и губят критичния си поглед.
Основни национални проблеми станаха и доминиращи в кампанията за евроизборите. Липсваше интерес към големите досиета. Стигна се и до крайни мнения като в Австрия например, където се твърдеше, че ЕС не трябва да се занимава с климатичните промени, които са глобален въпрос. Ще маркирам още един голям отсъстващ в кампанията, дори и при социалдемократите – социалната тема.
Публичните дебати показаха липсата на професионална подготовка на кандидатите, непознаване на големите досиета, за да могат да ги обяснят на своите избиратели. При това слабата подготовка се наблюдаваше не само в страните от последното разширяване – апропо, достатъчно години минаха от него и вече не може да бъде извинение за незнание.
Регионализиране на европейските политики – пример с войната в Украйна. Не присъстваше в дебатите в Гърция за разлика от прибалтийските страни, където беше доминираща.
Това са констатациите. Не бива отново да подхождаме с високомерие към т.нар. крайни партии. С днешна дата не мисля, че санитарният кордон, който беше изграден срещу тях през 2019 г. и 2014 г., е добра идея. Налице са и първите подадени към тях ръце. Ако се вслушаме в тях, те биха били добър коректив на европейските политики. В противовес на това ще споделя и голямо свое опасение – страховете от засилване на крайната вълна в Европа да не стопират важни процеси. На принципа „не правим нищо, за да не сгрешим и да не наливаме вода в мелницата на крайните“!
Позволете ми да направя кратка равносметка на мандата на комисията Фон дер Лайен, за да мога да посоча и това, което предстои да се свърши. Безспорен успех са политиките в сферата на цифровата регламентация – законодателство за личните данни, закон за цифровия пазар, за цифровите услуги – само Европейският съюз има такова законодателство, дори успява да го наложи на други страни. Своя отпечатък върху мандата на тази Комисия оставиха и тежки кризи, които по болезнен начин напомниха за зависимостите на Европа от трети страни. Като си постави за цел да бъде „геополитическа комисия“, тя работи непрекъснато за мерки за по-голяма автономност на ЕС – маски, ваксини при Ковид-19, батерии, суровини, ограничаване на вноса от Китай на електромобили, железопътни части или соларни панели, независимост от руските газови доставки. Въпросът с постиженията в тези посоки е за друга голяма дискусия.
Зелената сделка – това беше брошката, която Урсула фон дер Лайен закичи гордо на ревера си. Евроинституциите и европейските правителства си поставиха амбициозна цел за намаляване на газовите емисии и климатична неутралност до 2050 г. Добре звучащи и амбициозни цели – процесът по постигането им обаче е доста труден, без да отчита преките последствия, което разколебава доста от привържениците на Зелената сделка. Тази тема отстъпва място на теми като образование, здравеопазване, социална справедливост, стандарт на живот.
Пактът за миграция и убежище – след дълги години той все пак беше приет на финала на мандата на евроинституциите. Тема на отделна дискусия е доколко ще бъде работещ, колко справедлив ще бъде за страни като България от външната граница на ЕС.
Основните грешки:
Закъснели реакции и бавни действия на европейските институции: немалко са примерите за необходимостта от навременни действия и липсата на такива. Всяка криза, която връхлита ЕС, го сварва неподготвен.
Необходимо е и прецизирането на функциите на председателите на европейските институции, за да няма съперничество и конфузни ситуации.
Европейският съюз трябва да върне ролята си на решаващ, а не създаващ проблеми. Европа на свръхрегулациите и ограничението уби Европа на създаването и благоденствието. Брюксел бълва директиви и всякакви документи с такава бясна скорост, че националните правителства не могат да му смогнат. Камо ли европейските граждани да могат да ги осмислят и приемат. Сред основните грешки на Брюксел – не се интересува дали европейските граждани приемат политиките му.
Европейският съюз трябва да е адаптивен – ако се налага, да се променят и договорите за неговото функциониране. Европейският съюз е жив организъм, а не вкаменелост, която привлича единствено и само със своята история. Трябва да се отчитат новите реалности. Трябва да се преразгледат икономическите и финансовите политики с акцент върху развитието, а не върху непрестанните ограничения. Ето напр. Пактът за стабилност и растеж, който предвижда задължението от 3% бюджетен дефицит. Така и не проработи режимът на санкции при неизпълнение. Време е и за реформи в еврозоната, които да преосмислят Маастрихтските критерии, да са по-гъвкави спрямо променените геополитически реалности.
Основните въпроси пред ЕС, които изискват бърз и адекватен отговор:
- Проблем с демокрацията – не само как се възприемат, а и колко са ефективни политиките, които предлагаме на хората. Красивите политики не служат за нищо, ако гражданите не ги припознават и подкрепят, политики, които са толкова нестабилни, че могат с няколко изречения да бъдат дискредитирани от популистите.
- Проблем със сигурността – във всички аспекти. Европа закъснява в изграждането на свои отбранителни способности, особено днес на фона на военните конфликти на и в близост до границите й. А постига ли желаните цели Стратегическият компас?
Войната в Украйна доминира дневния ред на политиците, но с крещящото отсъствие на думата „мир“. А европейците се вълнуват повече от цената на войната – не толкова от жертвите, а от финансовия й аспект. Пренасочването на сериозен финансов ресурс към една война, а не към националните икономики и общества тревожи европейците. Това подхранва чувството за несправедливост, а неравенствата както вътре в страните членки, а и между тях създават усещане за липса на перспектива. А в основата на създаването на Европейския съюз е благоденствието на неговите граждани.
- Проблем с икономиката – на фона на демографската криза, Европа отстъпва спрямо САЩ и Китай, което задължава да се преосмислят бюджетните политики, инвестиционните политики – изискват се инвестиции в развитие, в мобилизиране на огромни капитали за развитие. Загубата на умовете на Европа – голям процент млади хора не виждат своята реализация тук и я търсят извън Стария континент, подаряваме експертния, научния си потенциал.
- Проблем с ролята на ЕС на световната сцена – твърде плахо или направо отсъствие при решаването на световни конфликти. Активност на отделни страни членки, но слаба единна роля.
На този фон – как стои вечният въпрос за повече или по-малко Европа?
Накрая няколко думи за еврокампанията в България. След 17 години пълноправни членове на ЕС е крайно време да обърнем мисленето – от тези, които изпълняват това, което казва Брюксел, респективно по-големите държави членки, да влезем в своите си обувки на тези, които участват активно, тежат със своята позиция при вземането на решения. Това, което видях в кампанията у нас – опити да се опростяват европейските политики. Да, брюкселският език е неразбираем и трябва да бъде обясняван. Но аз имам предвид по-глобалната визия за България в ЕС. Например – колко е важна България за тази част на Европа, може да бъдем лидер, особено в контекста на бъдещо разширяване, на реални и потенциални конфликти. И що се отнася до неизменната тема за постигането на пълна европейска интеграция с приемането ни в Шенген и еврозоната – освен да изпълняваме, трябва и да изискваме да се спазват критериите и обещанията. За да изглеждаме сериозно и достойно!
Илияна Йотова е вицепрезидент на България в продължение на два мандата (2017 – 2022 г. и 2022-2027 г.). Народен представител в 40-ото Народно събрание на Република България (2005 – 2007 г.), председател на българската делегация в Парламентарната асамблея на франкофонията и заместник-председател на парламентарната делегация в Парламентарната асамблея на Съвета на Европа (ПАСЕ). Има три последоватлен мандата като член на Европейския парламент (2007-2017 г.) от Групата на прогресивния алианс на социалистите и демократите, където е била заместник-председател на Комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи (LIBE) заместник-председател на Комисията за борба срещу организираната престъпност, корупцията и прането на пари (CRIM), член на Комисията за вътрешен пазар и защита на потребителите (IMCO), член на Комисията по рибно стопанство (PECH), член на Комисията по петиции (PETI), заместник-член на Комисията по регионално развитие (REGI), заместник-член е на Комисията по правата на жените и равенство между половете (FEMM).
Iliana Iotova is vice-president of Bulgaria for two consecutive terms (2017-2022 and 2022-2027). She was Assembly Deputy in the 40th National Assembly of the Republic of Bulgaria (2005-2007). She has been Chair of the Bulgarian delegation to the Parliamentary Assembly of La Francophonie and Deputy Chair of the Parliamentary Delegation to the Parliamentary Assembly of the Council of Europe (PACE). She has three consecutive terms as member of the European Parliament (2007-2017) from the Group of the Progressive Alliance of Socialists and Democrats where she was elected elected deputy-chair of the European Parliament’s Committee on Civil Liberties, Justice and Home Affairs (LIBE), Deputy-chair of the European Parliament’s Committee on organised crime, corruption and money laundering (CRIM), member of the European Parliament’s Committee on Internal Market and Consumer Protection (IMCO), member of the European Parliament’s Committee on Fisheries (PECH), member of the European Parliament’s Committee on Petitions (PETI), deputy-member of the European Parliament’s Committee on Regional Development (REGI), deputy-member of the European Parliament’s Committee on Women’s Rights and Gender Equality (FEMM).