Настоящият материал е предназначен за обосноваване на предложението ми, направено писмено по време на дискусията. Отнася до подхода да се търси взаимно-изгодно финансово‑икономическо съдействие от Китай за реализиране на конкретни проекти в областта на развиващото се «макрорегионално сътрудничество» на страните в Югоизточна Европа, преди всичко в Черноморието.  България, Румъния и Гърция са  морски държави-членки в ЕС и би следвало да са заинтересовани да привлекат активен и прагматичен инвеститор като Китай, в съответствие със стратегията на ЕС за сътрудничество в района на Черно море.  Такова съдействие би следвало да се търси по линия на текущите бизнес-форуми с Китай на Балканите във формата «17 плюс 1» и в развитие на елементи на обща политика на ЕС по този въпрос, подтиквано от китайския  интерес да реализира мащабния си инфраструктурен план «Един път, един пояс».

Коментарът ми и споделените идеи са опит за известна конкретизация – в областта на регионалното сътрудничество в Черноморието – на изразеното на конференцията рационално виждане на вице-президента на България, г-жа Илияна Йотова, че «идва момент, когато си заслужава по нов начин да бъдат преразгледани отношенията ни с Китай от гледна точка на неговия стремеж към развитие на инвестициите му в Европа и на новите финансови условия, в които държавите от ЕС ще трябва да работят за реализране на плана им за възстановяване от тежките социално-икономически последици на пандемията с Ковид‑19, който засега се движи в границите на 750 млрд. евро.» [1]   

Сложна и турболентна обстановката в Черноморието

Както основателно отбелязаха пеналистите, факторите на развитие конкретно в Черноморието[2], където е разположена България, запазват своята динамика и многопосочност в началото на третото десетилетие на 21-я век.  Те остават обаче зависими от  сложното географско положение на района. Остава да видим дали и доколко – след завършване на продължаващите изборни процедури за определяне на следващия президент на САЩ – ще може да се стигне до стабилно успокояване на напрежението в Югоизточна Европа, особено около неговите „три морета“, вкл. в Черноморието.

Черноморието понастоящем наистина изглежда като източна граница на европейската цивилизация с нейните евроатлантически ценности, която функционира и като врата на многостранно влияние върху регионалното сътрудничество на черноморските държави. На Балканите и в Черноморието продължават да се сблъскват амбиции и интереси от различно естество и обхват, вкл. геостратегически съперничества и двустранни конфликти.  Това е пространство с определен дефицит на национална и регионална сигурност, вкл. наличието на няколко „замразени“ или „тлеещи“ военни конфликти, но не до степен, която да може да блокира напълно обединяващия стремеж на всички страни от Югоизточна Европа към икономически просперитет, по-голямо взаимно доверие и  сигурност.  Във вихъра на политико‑икономическия динамизъм в използване на общата им жизнена среда, държавите в Черноморието продължават да търсят работещи форми за двустранно и регионално сътрудничество. Черноморско‑Каспийският регион е богат на природни ресурси, което открива ценни възможности за икономическо взаимодействие. Това го превръща обаче и във фокус на геостратегическите интереси на световните сили, всяка от които се стреми към увеличаване на своето влияние.

Пеналистите подчертаха, че през последните две десетилетия геостратегическото съперничество между САЩ и Русия в региона навлезе в качествено нова фаза. То вече има не само търговско‑икономически, но и важни военно-политически измерения. Русия реагира остро на разширяването на НАТО към нейните граници и непрестанно търси възможности да неутрализира това, което Москва възприема като „сериозно нарастване на външната заплаха“ за националната й сигурност. Продължаващият конфликт в Украйна и особено промяната на държавната принадлежност на полуостров Крим през м. март 2014 г. се превърна в принципен международен проблем, генериращ голямо напрежение в Европа[3]

В тази сложна обстановка, реалните гостратегически фактори в САЩ залагат главно на военно-политическите методи на „общуване с Русия“ и активно насърчават укрепването на военно-отбранителния капацитет на натовските страни‑членки по продължение на западните руски граници с Европа. Администрацията на президента Доналд Тръмп започна процес на отслабване на някои ключови компоненти на следвоения международноправен ред. Денонсирането на руско-американския договор от 1987 г. за ракетите с малък и среден радиус на действие, например, открива възможност за ускоряване на ядреното въоръжаване и повишаване на опасността от унищожителна за Европа война. Военните приготовления и маневри от двете страни, вкл. в Черноморието, увеличават шанса от случайното възникване на конфликт с възможност да се превърне в ядрена война.

Всички пеналисти говориха подробно за постепенното финансово-икономически и политическо проникване на Китай в пределите на Европа, особено в югоизточния й субрегион. Аз приемам извода им, че – независимо от възникналите усложнения в търговско-икономическия им диспут и взаимните обвинения на Вашингтон и Пекин, Китай не забавя усилията си да се внедрява все по-дълбоко в икономическия живот на европейския континент чрез последователни действия за осъществяване на стратегическата си инициатива за възстановяване на древния „път на коприната“ от Азия към Европа. 

Обърна се специално внимание на анализа на започналото сътрудничество – във формата „17 плюс 1“ –  за реализиране на пакет от мащабни инфраструктурни проекти на Китай в широк „териториален пояс“, пресичащ или заобикалящ откъм юг Черноморието. Те откриват нови възможности за външно финансиране на взаимно-изгодно сътрудничество в целия югоизточен субрегион на Европа.  Пример е купуването от Китай на контролния пакет акции за пристанището в гръцка Пирея, което вероятно ще улесни търговско-икономическото присъствие на Китай на пазарите в Европа. В светлината на развилата се криза в китайско-американските търговски отношения, Пекин като че ли пренасочва търговско-икономическата си експанзия вече не само в Африка, но и към Европа, вероятно с цел да компенсира загубените си привилегировани позиции в САЩ.

Известно е, че Турция също се стреми към утвърждаването си като независим от САЩ и НАТО фактор на влияние върху проблемите на сигурността в широките пространства на Югоизточна Европа, вкл. Черноморието и източното Средиземноморие. 

Има ли перспективи за развитие на мирно сътрудничество?

Курсът на САЩ към по-активно въвличане на България, Румъния и Гърция в проекти, прокарани по линията на НАТО за милитаризиране на района на Балканите и между „трите морета“, вкл. около Черно море, и към налагане на политико-икономически санкции спрямо Русия, както и изострянето на отношенията на САЩ и водещи страни в ЕС с Турция, определено не създават благоприятни условия за бърз напредък на двустранното и регионалното икономическо сътрудничество в субрегиона.  Това затруднява и забавя хода на реализиране на започнати съвместни проекти от взаимен интерес на черноморските страни. Страдат главно проекти за инфраструктурно и енергийно свързване на черноморски страни  по направлението изток‑запад, вкл. от Каспийския район и Русия, чиято цел е да се съдейства за социално-икономическия им просперитет. Прозират търговските интереси на САЩ да се утвърдят като предпочитан доставчик на втечнен газ за Европа. Има срочна необходимост от регионално сътрудничество обаче и в редица други направления от общ черноморски интерес, за които Русия, Турция и Китай биха могли – в новите условия – да играят определяща финансово-икономическа роля от интерес и за България. 

В дългосрочен план, регионалното икономическо свързване на страните в Черноморието би било съществен фактор на взаимна икономическа сигурност и стабилност, която може да се превърне и в индиректна преграда пред възникването на военен конфликт в района и за възстановяване на нормалността на междудържавните отношения.  Принципът е добре известен, например от печалната военна история на Европа през последните две столетия – ако съседни страни успеят да развият трайни отношения на взаимоизгодна икономическа и културна обвързаност (както напр. сега Франция и Германия в ЕС), това обективно би играло силно въздържаща роля срещу разрушаването чрез военен конфликт на резултатите от съвместните им инвестиции, а основите на мира биха станали много по-стабилни.  Разбира се, реализирането на тази идея в Черноморието би отнело много време, но заинтересованите страни следва да работят активно за нея.

Няма основание да се счита, че Черноморския регион не би могъл да се превърне в зона на траен мир, основан на съвместния просперитет на черноморските държави по пътя на взаимноизгодното им икономическо сътрудничество! С нищо рационално, освен с чисто провокативно-милитаристки насочени подходи, не може да се оправдае политиката на дискриминиране на черноморските страни – било то двустранно, многостранно или регионално – в осъществяване на суверенното им право да развиват взаимоизгодни форми на икономическо сътрудничество помежду си, т.е. в богатия на природни ресурси район на Каспийско и Черно море. Те могат да опитат да използват опита на страните‑членки на ЕС в прилагане, в съответните субрегиони в Европа, на новаторската концепция за „макрорегион на ЕС за многостранно сътрудничество“. Конкретните интереси на националната сигурност и икономическия просперитет на страните от ЕС в южната част на Черноморието подсказват даване на приоритет именно на сътрудничеството, а не на ненужното милитиризане на техните територии. 

Оттук и важността на насочващата и подкрепяща (политически и финансово) роля на ЕС на основата на осъществяването на ясна и перспективна обща стратегия и политики за „макрорегионално сътрудничество“ в Черноморието.  Такава роля – частично и съгласувано с ЕС – би могъл да играе и Китай, ако Пекин наистина е заинтересован от сериозно инвестиране в инфраструктурното строителство по древния „път на коприната“ през този субрегион. Необходима е обаче и по-голяма наша активност в ЕС.

Съществуващи форми и насоки на субрегионалното сътрудничество

Единствената международноправно институционизирана форма на регионално сътрудничество в Югоизточна Европа, особено в Черноморието, засега остава Организацията за Черноморско икономическо сътрудничество[4] (ОЧИС), в която членуват всичките 12 „черноморски“ страни (вкл. Албания от Западните Балкани), а ЕС има статут на наблюдател. Тяхното почти тридесетгодишно сътрудничество в ОЧИС е родило редица конкретни проекти, които следва да бъдат реализирани от заинтересованите страни-членки, вкл. чрез преодоляване на възникналите конфликтни и финансови предизвикателства. Това ще продължи да създава усещане за „общност на икономическите интереси“ на тези страни в съвместното и отговорно използване на благата на черноморския воден басейн. Индиректно, работата на форумите на ОЧИС служи и за важни неофициални дипломатически контакти и разговори между представители на онези черноморски държави, които са страни по „замръзнали“ или „тлеещи“ конфликти.  Обективно, това съдейства за постепенно прeодоляване на факторите на неразбирателство.

Предвижданото възстановяване от Пекин на „копринения път“ преминава през „своеобразен сухопътен и морски пояс“ откъм южната част на Черноморието и през Средиземноморието. Големи морски страни като Русия, Турция и Китай, биха могли да станат съществени финансово-икономически стимулатори на регионалното сътрудничество, като някои от тях могат да  съдействат и за гарантиране на сигурността на морските търговски пътища в този сложен морски район.

В сегашната сложна обстановка на преобладаващо напрежение в Черноморието постепенният „преход към нормалност“ в субрегиона би могъл, на първо време, да се стимулира в следните две направления:  (а) осъществяване на издиганите от различни страни идеи за подобряване на „инфраструктурната свързаност“ в Източна Европа по линията север-юг, които вероятно ще търпят и развитие в своето съдържание;  и (б) паралелно търсене на работещи форми за реализиране на концепцията на ЕС за „макрорегионална стратегия“ и конкретни негови политики за съдействие на по-широко такова сътрудничество[5] в Черноморието, предимно по линията изток-запад.

Водеща роля за приложение и в Черноморието  на „макрорегионалната концепция“ на ЕС за многостранно сътрудничество са призвани да играят България и Румъния, които все още са единствените страни-членки на ЕС в този морски район. С подкрепата на Гърция, чийто опитен висш дипломат стои начело на ОЧИС (в Истанбул), правителствата на двете страни следва да продължат да работят активно в институциите на ЕС за разработване в Европейската комисия (ЕК) и одобряване от Европейския Съвет на „макрорегионална стратегия“ на ЕС за Черно море. „Макрорегионалната концепция“ на ЕС предвижда оказване на финансово-политическа подкрепа от ЕК на основата на по-ефективни начини за планиране „отдолу-нагоре“ и децентрализирано управление на изпълнението на съвместно разработени от страните‑участнички регионални проекти. Допуска се и допълнително странично финансиране на такъв тип проекти. Това би била качествено нова стъпка за трансформативно развитие на формите за сътрудничество чрез инициативата на ЕС от 2007 г. за „Черноморска синергия“ веднага след приемането на България и Румъния в ЕС.

В условията на пандемия обаче, която изисква ЕС да инвестира активно значима част от своя бюджет в укрепване на европейското здравеопазване в борбата с Ковид‑19, наличието на значими европейски фондове за друг вид регионално сътрудничеството може да се окаже проблематично. В такива условия, изглежда рационално да се търсят допълнителни възможности за привличане на финансови инвестиции от трети страни, вкл. от Китай, за реализиране на конкретни проекти на заинтересовани черноморски страни-членки на ЕС по линия на концепцията за „макрорегионално сътрудничество“. Това вероятно ще стане по пътя на търсене на синергично взаимодействие на специфични икономически интереси на участващите регионални страни със стремежа на  Китай да изгради елементи от новия „път на коприната“.

За сведение, понастоящем, със съдействието на ЕС, черноморските страни развиват – в няколко ограничени области и при участие и на неправителствени институции – черноморското си регионално сътрудничество[6] в посока на изграждането на „синя икономика“. Началният фокус е върху морските изследвания и иновации, създаването на умения и професионални профили за рационално използване и екологическа защита на флората и фауната на морето. Китай би могъл да е заинтересован в финансово‑икономическото подпомагане на такива екологически проекти в областта на високите технологии.  Заинтересованите черноморски страни биха могли да  се опитат да представят в ЕС и пред Китай съвместни проекти за инвестиране в такава област, в съответствие с текущата стратегия на ЕС за регионално сътрудничество в района.

България би следвало да бъде заинтересована, например, от инвестиционно съдействие за възстановяване на туристическата си индустрия, вкл. в Черноморието, към което Китай би могъл да има естествен интерес.  Такива стъпки биха могли да бъдат активизирани и с Украйна, Молдова, Белорус,  и други страни от района на Черноморието. Понастоящем, по българското крайбрежие са налице много курортни имоти, чийто чуждестранни собственици търсят възможности за продажба. Китайски частни или държавни инвестиции за купуване на такива обекти – от досегашните руски, британски или ирландски собственици, които имат сериозни здравно-карантинни трудности да ги използват – могат да отговорят на стремежа на Пекин заможни китайските инвеститори да придобият „собственост на място“ в рамките на обичайните за Китай „кооперативни инвестиции“.  В момента, населението на Китай като че ли в по-голяма степен от други страни са излекувани от пандемията, а и имат обучени медицински кадри, които могат да подпомогнат преодоляването на недостига на човешки ресурси в българската болнична система, вкл. крайбрежните райони на страната. Разговорите на двустранна основа, в съответствие с променящата се политика на прагматична отвореност на ЕС към Китай, ще разкрият и други прагматични проекти от общ интерес. Построяването на магистрала между Варна и Бургас, например, който проект е част от отдавнашния план на ОЧИС за пътно обхождане – за туристическо удобство – на цялото черноморско крайбрежие би могло да бъде частично или напълно финансирано от китайски фондове. 

Актуални общи проекти

Пример за градивно развитие на регионалното икономическо сътрудничество в Източна Европа е инициативата от 2016 г. за „трите морета“, която първоначално обхвана 12 страни‑членки на ЕС от субрегионите на Балтийско, Адриатическо и Черно море.  Инициативата за сътрудничество в „триморието“ предвижда задълбочаване на  икономическата интеграция в субреегиона чрез създаването на по-голяма свързаност по линията север–юг в областта на енергетиката, транспорта, комуникациите, информационните технологии и бизнеса.

Както основателно бе подчертано в презентациите, политическата и финасовата подкрепа от САЩ на инициативата за „трите морета“ произтича главно от разбирането, че реализирането на предвидените проекти ще подобри комуникационната инфраструктура в Източна Европа по продължение на границата с Русия. Това очевидно е в съзвучие с плановете на Вашингтон за укрепване на военния капацитет и способността за маневриране през териториите на натовските му съюзници. Независимо от този ограничен и донякъде рискован геостратегически акцент обаче, предвиденото инфраструктурно развитие обективно ще съдейства за икономическо израстване на целия район, вкл. в Черноморието. Българските институции са предложили четири конкретни инфраструктурни проекти за финансиране в рамките на инициативата за трите морета. По предложение на САЩ, на форума бе инициирано и „партньорство за трансатлантическо енергийно сътрудничество“, с цел да се разраснат търговските доставки на втечнен природен газ от САЩ. Това би съдействало за диверсифициране на източниците на газово снабдяване на Европа, което не непременно означава изключване на другите направления за доставка на природен газ за България, напр. от Русия и Азербайджан, по изгражданата наша енергийна инфраструктура. 

По време на председателството на инициативата за „трите морета“ през 2021 г. България ще има възможност да даде допълнителен тласък за придвижване на набелязаните проекти за взаимна свързаност.  На последната среща в Талин, президентът Румен Радев заяви, че България ще предложи включване на „образователната и научна свързаност“ като един от приоритетите на страните-участнички, които са държави със сходно историческо наследство и развитие. Това би ни помогнало да се опитаме частично да пренасочим акцентите на инициативата към подпомагане на „икономиката на бъдещето“, например чрез изграждане на капацитет и контакти между млади научни екипи, организации и университети. По този начин, подобряването на  инфраструктурната свързаност се разглежда не като самостоятелна цел, а като средство за достигането на „висок, устойчив икономически растеж и сходен жизнен стандарт с развитите европейски страни, базиран на ускорен преход към зелена и дигитална икономика“.  

България може да предложи също да се разшири географският обхват на инициативата чрез включването и на Гърция и Кипър.  Това би добавило в предвидената инфраструктурна мрежа важните за България енергийни и транспортни трасета през българо‑гръцката граница, както и залежите на природен газ от акваторията около Кипър. Такова развитие отново би ни приближило към зоната на непосредствен финансово-икономически интерес на Китай към „пътя на коприната“ към Европа. Инвестиционният фонд на инициативата за „трите морета“ търси сериозни спонсори за финансиране и строителство във връзка с конкретни проекти, които Китай би могъл да бъде поканен да подкрепи при съгласие от всички заинтересовани от тях страни-участници. Това може и следва да бъде обосновано и предложено на форумите „17 плюс 1“ на ЕС, както от правителството на България, така и от частни компании или неправителствени институции с готови проекти. Гърция вече даде добър пример като направи смела крачка в прагматична посока с продажбата на пристанището в Пирея.

Форуми за неправителствено съдействие

Международната кръгла маса (София, 5 – 7 юни 2019 г.) на Черноморския институт[7] в Бургас генерира определено развитие по някои въпроси на крайморското сътрудничество. Това бе форум за политици, дипломати, експерти, учени и представители на гражданските структури от европейски страни, които изложиха позиции и предложиха прагматични решения в тази област.  Кръглата маса беше своеобразно продължение на дискусиите на два подобни международни експертно-политически форума[8] във Варна (през 1915 г. и 1917 г.), които анализираха, с участието на депутати от Европейския парламент, идеята за стратегия на ЕС за «макрорегионално сътрудничество» в Черноморието. Съветът на ЕС и Европейският парламент има немалко документи относно реализирането на тази концепция на ЕС в Европа, вкл. с трети страни (напр. Русия).

На последния Варненски форум през м. май 2017 г. бе постигнат консенсус по параметрите на издигане и осъществяване на възможна инициатива в Съвета на ЕС по време на председателствата на България и Румъния през 2018 г. и 2019 г.. В този контекст, форумът оцени като „благоприятно за започване на работа по установяване на приложимостта на макро-регионална стратегия на ЕС за Черноморието“ актуалното заключение на Съвета на ЕС от 25 април 2017 г., че „Съветът остава отворен да разгледа всяка съгласувана и зряла инициатива от страни-членки на ЕС, изправени пред едни и същи предизвикателства в определен географски район, която е насочена към установяване на нова макро-регионална стратегия на ЕС”.  

Неочакваното политическо ангажиране на правителството на България с въпроса за възобновяване на процеса на интегриране на Западните Балкани в ЕС обаче, остави на по‑заден план идеята за официално лансиране на концепцията за макрорегионално сътрудничество в Черноморието под егидата на ЕС по време на българското председателство на Съвета на ЕС през първата половина на 2018 г..  Естествено, тази идея бе подета и придвижена напред година по-късно от Румъния (по време на нейното председателство на Съвета на ЕС) в една начална форма на «прагматично приложение» на концепцията на ЕК за макрорегион на ЕС и без ненужни процедурно‑политически усложнения в Брюксел и при пълното съдействие от ЕК.

В приетото «Заключение/Обръщение» участниците в кръглата маса (2019 г.) на Черноморския институт[9] посрещнаха с одобрение приемането (в Букурещ, 21 май 2019 г.) от министрите на седем черноморски страни[10] на съвместен документ, озаглавен „Общ дневен ред за Черно море“[11].  Неговото разработване и одобрение бе резултат от оказаната от Европейската комисия (ЕК) експертна помощ за моделно реализиране на предложението на същите черноморски страни в министерската им декларация от 31 май 2018 г. в Бургас[12]. Този документ определя, че по-нататъшното осъществяване и координиране на регионалното сътрудничество в Черноморието концептуално ще следва натрупания в ЕС конкретен управленски опит в осъществяване на разработените стратегии и политики на ЕС в четирите европейски макрорегиона[13], вкл. два с морски пространства[14].  По този начин, „Общият дневен ред за Черно море“ структурира „макрорегионалното сътрудничество“ в Черноморието по начин, който улеснява политическата, методологическата и финансовата помощ, която ЕС е готов да оказва за стимулиране на секторното сътрудничество на черноморските страни[15].  Независимо от това дали и кога Съветът на ЕС ще одобри разработен в ЕК проект за „макрорегионална стратегия“ за Черно море, приетите в Букурещ нови методи и форми на сътрудничество и неговото ефективно управление, на практика, превръщат Черноморието в своеобразен прототип на морски „макрорегион“ на ЕС, който добавя съществена социално-икономическа стойност[16] към текущото сътрудничество в района.

Следва да се има предвид, че стратегията на ЕС за всеки „макрорегион на Европа“ нормално се подготвя от Европейската комисия (ЕК) в консултации с локалните страни‑членки, т.е. „отдолу-нагоре“. Нейното практическо изпълнение включва и трети регионални страни вън от ЕС (напр. Русия, Турция, Азербайджан, и т.н.), които могат да имат ключова роля за постигане на целите на регионалното сътрудничество. По отношение на Черноморието, това са: (а) икономически и военно-стратегически важните за региона страни, вкл. Русия  (напр. целта за завършване на т.нар. „турски/балкански поток“ и създаване на български „енергиен хаб“ като инструмент за диверсификация на доставките) и Турция (напр. целта за контролиране на миграционния поток по суша и море, където ЕС има важна политическа роля);  и  (б) Азербайджан, Армения и Грузия, през които се планира да преминат енергийни канали от Евроазия към Европа, с оглед на диверсифициране.

Участниците в кръглата маса на Черноморския институт се обърнаха с призив към Европейската комисия да продължи да оказва подкрепа на регионалните страни в прилагане на принципите и методите на стратегическо макрорегионално сътрудничество в Черноморския регион, с оглед на тяхното мирно икономическо развитие и ефективно преодоляване на общите предизвикателства и рискове пред тях. Това би насърчило безпрепятствено търговско сътрудничество, енергийна диверсификация, гарантиране на енергийните доставки от всички възможни посоки,  развитие на „синята икономика“,  ,  безопасност на морските комуникации, разширяване на туристическата активност, деескалация на политическото напрежение и недопускане на военен конфликт, регулиране на миграционния натиск, противодействие на терористични заплахи, пресичане на трансфера на наркотици и стоки с възможна „двойна употреба“, ефективна борба с климатичните промени, и адекватна екологическа защита на морските региони, вкл. в Черноморието.  Това са все сектори на сътрудничество, където Китай би могъл да развие интерес за икономическо съдействие и нови върхови технологии чрез свои фондове.

Става дума за сектори на сътрудничество от общ жизнен интерес за всички черноморски страни, чието развитие би укрепило връзките им и би създало климат на доверие и усещане за по-голяма сигурност. Търсеният дългосрочен  ефект от такова сътрудничество са мирното икономическо развитие и ефективното преодоляване на общите предизвикателства и рискове в Черноморието. Трайно укрепване на фундамента на мира в Европа няма да може да се постигне само чрез повишаване на равнището на военно противостоене между САЩ и Русия по продължение на западните руски граници.  

Не съществува «бинарна политическа алтернатива» – участие в ЕС и НАТО, които са обединени от общи цивилизационни ценности, или добросъседско сътрудничество с Русия. Това е чиста геостратегическа идеологема, която няма сериозна военно-стратегическа стойност, а играе роля единствено в пропагандната хибридна война между по-крайните страни от атлантическата общност и Русия. Повече конкретни аргументи за защита на един подход на по-рационално съчетаване на изискването за „съюзна солидарност“ и съобразяване с националните интереси на България може да се намерят в публикацията ми от 4 ноември 2020 г. на сайта „Експерт.бдд“[17] на Българското дипломатическо дружество. В сегашната международна обстановка обаче са възможни, и дори са крайно необходими, прагматични балансирани подходи в изграждане на външните отношения на всяка рационална страна-членка на ЕС и/или НАТО.  Нейното държавно ръководство, вкл. в България, би следвало да се стреми по мирен път – чрез диалог и сътрудничество – да балансира между ценностните фактори, определящи историческата й принадлежност към европейската цивилизация и демократични принципи на държавно устройство, и жизнената нужда и стабилизиращия ефект от поддържане на икономическо и културно сътрудничество с важни съседни страни като Русия и Турция, както и от търсене на взаимно-изгоден „синергичен ефект“ от инвестиционно сътрудничество с Китай.

Изводи и конкретни идеи

Независимо от гореспоменатото позитивно развитие в неправителствения интелектуален сектор, следва да се очаква, че по-нататъшното разгръщане и прилагане на модерните форми на черноморско сътрудничество на правителствено равнище, вкл. чрез концепцията на ЕС за «макрорегион», ще се окаже един по‑продължителен организационно-политически процес. Вероятно, той ще може да напредне само по пътя на малките стъпки по отделни аспекти и въпроси на секторното сътрудничество в интерес на всички или на повечето страни в Източна Европа вкл. в Черноморието. Това налага страните от ЕС да използват всички прагматични възможности за мирно насочване и подобряване на създалата се обстановка в района на Черно море. „Очевидно, при наличието на толкова много линии на съприкосновение на конфликтни интереси, подходът за търсене на стабилизация на региона следва да бъде интегрален, а инструментът за решаване на проблемите може да бъде само политически. На първо време, това означава поне две неща – диалог и мерки за възстановяване поне на минималното доверие“[18].  

Приоритет следва да се даде на поддържане на наличните канали за комуникация и на създаване на нови – дори временни или неофициални – връзки, с цел да се предотвратят и ограничат военните инциденти. Договорът за открито небе (в сила от 2002 г., от който излезе само САЩ на президента Тръмп) и осъвремененият вариант на Виенския документ от 2011 г. по линия на ОССЕ все още предлагат най-добрите средства за предотвратяване на военен конфликт и за укрепване на доверието чрез прозрачност на военната дейност в Черноморието. Съществуващите общоевропейски инструменти и форуми на ОССЕ, вкл. предвидените в тях конкретни мерки за доверие, биха могли да се използват по‑активно. Форумите за  диалог между НАТО и Русия и между НАТО и Украйна също не са формално прекъснати и остават на разположение за дискусии по спорните въпроси на сигурността. Следва да се очаква, че функционират добре и «червените линии» за пряка връзка между висшите военни представители на НАТО в Брюксел и Генералния щаб в Москва. Добре е да се помни, че неадекватното възприемане и тълкуване на военните приготовления неведнъж е играло решаваща роля за възникване на кризи на сигурността в Европа.  

За дългосрочна промяна на международната обстановка и връщането към нормалност по разделителната линия в Европа  е необходимо да се разгърне многостранен диалог между евроатлантическата общност и Русия за пътищата и средствата за поддържане на взаимна военно-политическа сдържаност и за гарантиране на сигурността, вкл. на черноморските търговски пътища. Подходящ кординационен механизъм в Европа би могъл да съдейства за укрепване на териториалната и морската сигурност и в трите морски субрегиони на Европа – Балтийския, Адриатическо-Средиземноморския и Черноморския. Обективни политически наблюдатели, вкл. от западни страни, отдавна издигат конкретни идеи за урегулиране на ситуацията около Украйна и  Крим на основата на сдържаност, стремеж към разбирателство и компромиси[19]. Неотдавнашното споразумение  между Армения и Азербайджан по «тлеещия конфликт» в Нагорни Карабах, постигнато с посредничеството на Русия, за прекратяване на възобновените военни действия и за мир е важен пример за възможностите на бързи мерки за дезангажиране и за възстановяване на взаимното доверие чрез разумни компромиси.

В такъв контекст, научният институт по въпросите на мира (СИПРИ) в Стокхолм специално отбелязва в своите изследвания на аспекти на сигурността в Черноморието[20], че – исторически погледнато – евроатлантическата общност нееднократно е подценявала силно изразяваната загриженост и решимост на Русия да гарантира своята сигурност пред лицето на бързото разширяване на НАТО и продължаващите военни приготовления покрай западните руски граници.  Същевременно, Москва традиционно е проявявала исторически обусловена склонност да надценява военната заплаха срещу руската територия от страна на Запада. Това води до кръговрат в генерирането на взаимно недоверие и несигурност.

Изводът е, че започването на диалог – както на граждански, така и на военни държавни институции в областта на сигурността – за подобряване на начина на възприемане на предизвикателствата пред националната сигурност в Черноморието би била много полезна и необходима мярка за възстановяване и укрепване на доверието и за постигане на разбирателство. Паралелно с това, развитието на всички възможни направления на двустранно и субрегионално сътрудничество на черноморските страни, вкл. със съдействието на ЕС, ОССЕ и ОЧИС, би било благоприятна предпоставка за постепенно стабилизиране на ситуацията в района.

[1]   http://www.bta.bg/bg/c/OF/id/2307868 – БТА информация от 9 ноември 2020 г. за настоящата конференция

[2] За целите на макрорегионалната тематика, терминът «Черноморието» символизира икономико-политическото пространство около Черно море. Наред с черноморските води, то обхваща териториите на шестте крайбрежни страни (България, Грузия, Румъния, Русия, Турция и Украйна) и четирите «асоциирани» страни (Aзербайджан, Aрмения, Гърция и Молдова).  Втората група страни свързват – географски и функционално-икономически – Черно, Каспийско и Средиземно морета, които са част от по широкия морски басейн, чийто брегове мият Европа, Азия, и Близкия изток.

[3]  Например, „From Estonia to Azerbaijan: American Strategy After Ukraine“, George Friedman, Geopolitical Weekly, 25 March 2014  (https://worldview.stratfor.com/article/estonia-azerbaijan-american-strategy-after-ukraine)

[4] http://www.bsec-organization.org/bsec-at-glance – 12-те страни-членки на Организацията за ЧИС са Албания, Армения, Азербайджан, България, Грузия, Гърция, Молдова, Румъния, Русия, Сърбия, Турция и Украйна.

[5] „Макрорегионалната стратегия“ (macro-regional strategies) е интеграционна концептуална рамка, одобрена от Съвета на ЕС, чието реализиране може да бъде подпомогнато от Европейските структурни и инвестиционни фондове. Целта е да бъдат посрещнати общите предизвикателства в определен географски район със страни-членки на ЕС, но и с трети страни, които да могат да се възползват от благата на регионалното сътрудничество за тяхното икономическо, социално и териториално сближаване. Такива страгегии са иструменти за по-рационално използване на  наличните за сътрудничество финанси и за оптимизиране на ефективността на регионалните инвестиционни политики на Съюза.

[6] https://www.euneighbours.eu/sites/default/files/publications/2019-05/EU%20support%20to%20Black%20Sea_factsheet.pdf

[7]  Черноморският институт (Бургас, http://blacksea.bg/) е неправителствена организация, чиято дейност е насочена към Черно море и черноморския регион. Мисията на института е „да работи за опазване на Черно море, за развитие на черноморския регион и за подкрепа на усилията България да има достойно място в политиките за Черно море и региона“.

[8] „Varna Forum: The Balkan-Black Sea Crossroads – New Departures? The Balkan-Black Sea Space – Recurrent Periphery or Regional Security Platform?“ Conference Documentation; May 2015;   „Varna Forum 2.0: Thinking Together:  The Black Sea – Confrontation or Cooperation?“,  Friedrich Ebert Stiftung, May 2017; документи издадени от фондацията „Фридрих Еберт“.

[9]  http://blacksea.bg/novini-statii/kr-gla-masa-mezhdunarodna-obstanovka-i-s-trudnichestvo-v-akvatoriite-na-baltiisko-sredizemno-i-cherno-more-pravni-ikonomicheski/ – сайт на Черноморския институт.

[10]  Това са България, Грузия, Молдова, Румъния, Руската федерация, Турция, и Украйна

[11]  https://blackseablueconomy.eu/sites/default/files/ministerial_declaration_on_the_common_maritime_agenda_for_the_black_sea_-_final.pdf 

[12]  https://ec.europa.eu/maritimeaffairs/maritimeday/sites/mare-emd/files/burgas-ministerial-declaration_en.pdf

[13] Това са стратегиите на ЕС за следните четири специфични „макрорегиони“ в Европа – районите на Балтийско море, р. Дунав, Адриатическо-Йонийския морски басейн, и Алпите. Те са неразделна част от политиките за многостранно сътрудничество в ЕС.  В „макрорегионалния живот“ на тези райони вече участват 19 страни-членки и 8 страни вън от ЕС. България е участник в макрорегионалното сътрудничество около р. Дунав.

[14] Council conclusions on the European Union (EU) Strategy for the Baltic Sea Region (doc. 13744/09);  Council conclusions on the EU Strategy for the Danube Region (doc. 8388/11 + ADD 1 REV 1);  Council conclusions on the EU Strategy for the Adriatic and Ionian Region (doc. 13503/14),  and Council conclusions on the EU Strategy for the Alpine Region (doc. 14613/15);

[15] ”Black Sea Synergy: review of a regional cooperation initiative – period 2015-2018”, https://eeas.europa.eu/sites/eeas/files/swd_2019_100_f1_joint_staff_working_paper_en_v3_p1_1013788-1.pdf

[16]  Council conclusions on added value of macro-regional strategies, General Affairs Council meeting, Luxembourg, 22 Oct. 2013

[17]   https://www.expert-bdd.com/index.php?option=com_content&view=article&id=2315:2020-11-04-07-37-54&catid=21:–&Itemid=34  – д-р ист. н. Радослав Деянов, 4 ноември 2020 г.

[18]«Предизвикателствата в Черноморския регион», д-р Любомир Кючуков, директор на ИИМО, научна конференция „Морето: граница или врата – от митовете и легендите за водата до синята икономика”,  2018 г., гр. Бургас.

[19] Например „Don’t Arm Ukraine” by John J. Mearsheimer, New York Times, 8 Febr. 2015

[20] https://sipri.org/publications/2018/sipri-policy-papers/rebuilding-collective-security-black-sea-region

By EIRI