Тревожно е, че темата на днешната конференция, противно на обичайната практика на Института за икономика и международни отношения, е формулирана като констатация, а не като въпрос. Излиза, че регионът на Черно море вече еднозначно се характеризира с нерешени проблеми, военни действия, окупирани територии, чужда намеса и провалени опити за политически решения. Но нека все пак поставим въпросителен знак – нека се постараем да потърсим реалните алтернативи, с решителни усилия и от страна на ЕС, регионът да не изпадне в необратима нестабилност и хронични конфликти, обричащи го на траен упадък, ако не и на по-лошо.
І
Да погледнем първо, как изглеждаше регионът на Черно море в последните години преди войната в Украйна. Ето една разгърната оценка още от декември 2018 година на авторитетния Стокхолмски институт за проучвания в областта на мира /SIPRI/. „В периода след студената война, между Русия и Евроатлантическата общност се формираха разминаващи се оценки относно сигурността в региона на Черно море по въпросите за източниците на несигурност и заплахи, както и относно намеренията на всяка от страните в областта на сигурността. Тези оценки относно заплахите се превръщат в ключов двигател за натрупването на военни сили в региона. В резултат, днес региона на Черно море се оказва под въздействието на комплекс от негативни развития по отношение на сигурността: процесът на дългосрочна конфликтна трансформация води до сливането на трайните регионални конфликти със съперничество на равнище отделни държави и дори към интернационализация на противопоставянето. Регионалната геополитика се преобразува в конфронтация с милитаризация и струпване на въоръжения в широкия регион на Черно море. Управлението на рискове на регионално ниво и интеграционните проекти са се разпаднали, налице е спад на прозрачността и доверието при растяща несигурност относно взаимно преплитащите се интереси в областта на сигурността.“1/
В тази характеристика не е трудно да се открият и първоизточниците на настоящия изключително разрушителен конфликт между Русия и Украйна. Сега вече, в резултат както на трупаните напрежения, така и на разразилата се война и нейните последици, регионът на Черно море се превръща не просто в една от точките на най-високо напрежение в международните отношения, а трайно се очертава като ключова глобална фокусна точка на сблъсъка на стратегическите интереси на водещите геополитически центрове – Русия, САЩ и Китай. За Руската федерация ставащото в черноморския регион е и си остава от екзистенциална важност за нейната национална сигурност, при това в смисъл на самото й съществуване като суверенна държава. Съединените щати вече определят региона като приоритетен от гледна точка на тяхната национална сигурност, както личи и от внесения в Конгреса на САЩ законопроект „За предоставяне на сигурност в черноморския регион и други цели“2/ . На свой ред Китай очевидно е заинтересован от него в контекстна на ролята си на глобална сила със свои проекти в различните части на света.
Но не само това. В светлината на войната и нейните последици ясно се открои ключовата роля на Черно море в комплексен геостратегически план. Ето една характеристика на тази роля: „ За света на стойностните вериги при храните и енергията Черно море е това, което Суецкият канал е за търговията, Заливът на Аден за търговията с нефт, и протокът на Малака за Индо-тихоокеанския район, що се отнася до енергията и търговията. Всички те са ключови тесни места за една глобална система на търговия, оптимизирана с цел ефективност, но конфигурирана въз основа на концепции от времето на 50-те години по постулатите на едромащабно производство, ефективност и специализация. През Черно море преминава около 40 на сто от световната търговия със зърно и значителен дял от минералните торове и природния газ. За Европа, загрижена за икономическия си просперитет или за Африка, толкова зависима от торовете за изхранване на нарастващото си население, Черно море досега си оставаше едно неосъзнато тясно място.“3/
Ето защо е повече от наложително Европейският съюз да изработи свое собствено комплексно виждане и стратегически обоснована позиция за региона на Черно море от гледна точка на своите собствени същностни интереси – и общностните на Съюза като цяло, и националните на неговите страни членки. При това съвсем не само от гледна точка на интересите на трите държави членки от региона – България, Гърция и Румъния, а напротив – и на всяка една от останалите 24. Това е така, защото, както става пределно ясно, процесите в черноморския регион пряко и в определяща степен засягат коренните интереси и приоритети на Съюза и на всички негови страни членки. ЕС е призван да играе не само регионална, но и геополитическа роля със свой принос за преодоляване на основните предизвикателства на съвременния свят – предотвратяването на конфликти и укрепването на мира, глада и бедността, климатичните промени и зеления преход. По всички тези направления ставащото в Черноморския район е от първостепенно значение и ЕС е длъжен да има своя цялостна стратегия в отговор на кризисните развития в него.
В тази връзка, на първо място следва да си припомним, че съгласно Член 21, ал.2, т. в/ на Договора за ЕС, Съюзът следва да провежда общи политики и действия с цел „опазване на мира, предотвратяване на конфликти и укрепване на международната сигурност, съгласно целите и принципите на Устава на Организацията на обединените нации, както и на принципите на Заключителния акт от Хелзинки и целите на Парижката харта, включително тези, които се отнасят до външните граници”.4/ Това на практика утвърждава задачата за укрепване на мира като едно от основните нормативни начала за цялостната дейност на ЕС. За целта, на общностно равнище ЕС разполага с две основни политики, призвани да съдействат за утвърждаване на мира и сигурността – Общата външна политика и политика за сигурност /ОВППС/ и Общата политика за сигурност и отбрана /ОПСО/, както и с Европейската служба за външна дейност. Наред с тях, своя роля за постигане на посочената нормативно фиксирана задача имат и политиките в сферите на регионалното развитие и на вътрешната сигурност.
За това, как към днешна дата ЕС вижда по-конкретно реализацията на този набор от свои политики, можем да съдим от приетия от Съвета на ЕС през март тази година концептуален документ, така наречения Стратегически компас на Европейския съюз. Както е известно, в него са заложени следните четири цели: 1) формулиране на споделена оценка за стратегическата среда, заплахите и предизвикателствата пред Съюза и последиците за него; 2) осигуряване на по-голяма съгласуваност и обща целенасоченост в осъществяваните действия в сферата на сигурността и отбраната; 3) набелязване на нови пътища и средства за подобряване на колективната способност за защита на сигурността на европейските граждани и на Съюза и 4) определяне на ясни цели и етапни резултати за оценка на постигнатия напредък.5/
В началото на документа се изтъква, че за първи път предмет на комплексна разработка и съгласуване е била първата цел – споделената оценка за средата на стратегически заплахи и предизвикателства пред Съюза и последиците за него. Упражнение от безспорно основополагащо значение, както за разработката на съответстващите политики и тяхното съгласуване, така и за пътищата и средствата за осъществяването им и за оценка на постиганите резултати. Според Компаса общият пейзаж на сигурността повече от всякога стана по-взривоопасен, сложен и фрагментиран поради многопластови заплахи. Динамиката в огнищата на локална и регионална нестабилност все повече се смесват с неконвенционални и транснационални заплахи и геополитическо съперничество. Днес ЕС е заобиколен от нестабилност и конфликти и е изправен пред война на границите си. Оказваме се конфронтирани от заплашителен микс на въоръжена агресия, незаконна анексия, чупливи държави, ревизионистки сили и авторитарни режими“.6/
При това, в Стратегическия компас могат да се откроят поне три съществени недостатъка. Първият е твърде сериозният дефицит в анализа на средата за сигурност именно що се отнася до региона на Черно море. В документа на него е отделено само едно единствено изречение, което просто гласи, че „/с/табилността и сигурността в по-широкия черноморски регион са сериозно нарушени от агресията на Русия срещу Украйна с далеч-стигащи последици, що се отнася до сигурността, издръжливостта, свободата на мореплаване и икономическото развитие.“7/ Крайно неадекватен щрих на фона на отбелязаните по-горе стратегически измерения на ролята на региона днес и за дълго време занапред, както и на апокалиптичния заряд на конфликтите, съсредоточени в него.
Вторият спорен момент е свързан със заложеното в Компаса разбиране за същността на многостранната система за поддържане на мира и сигурността в света. Заявява се, че Съюзът е решен да поддържа и развива ефективен многостранен „отворен и базиран на правила международен ред“ въз основа на човешките права, фундаменталните свободи, универсалните ценности и международното право. Твърди се, че именно такова виждане за мултилатерализма, т.е. за многостранната система за сигурност, се наложило в света след края на студената война.8/ Само че едностранното приложение на тези начала в международните отношения в разрез с основополагащите норми на Устава на ООН за суверенното равенство на държавите, на практика доведе до крайно разрушителните интервенции не само в районите на Северна Африка, Близкия изток и Централна Азия, но и в Европа спрямо бивша Югославия, причинили огромни страдания и породили изключително остри кризисни конфликти без особени очаквания за разрешаването им в обозрима перспектива.
В същия дух по-нататък се твърди, че така разбираната система днес се натъква на силен натиск от страна на онези, застъпващи „един строго суверенистки подход“9/, който всъщност представлявал връщане към политиката от позиция на силата. Но това твърдение е особено спорно, тъй като именно то поставя под въпрос суверенното равенство на държавите като незаменимата основа за какъвто и да било устойчив ред, гарантиращ мира и сигурността в заплашения от буквално самоунищожение свят на 21-ото столетие.
Третият спорен момент се отнася до едностранното застъпване на принципа, който според Компаса се свежда до „свободата на държавите да избират или променят техните собствени договорености за сигурност“ и който не подлежи нито на преговори, нито на преразглеждане или преосмисляне.10/ Включването му в документа наред с позоваванията на базисните норми на Устава на ООН и другите основополагащи международноправни актове го поставя на една основа с тези норми, що се отнася до неговата еднозначна и безспорна валидност. Само че в редица международни договори такова разбиране за свободата на избор е отразено в изрично съчетание с балансиращия принцип за недопустимостта дадена система за национална сигурност да се гради за сметка на сигурността на други държави.11/ Не е трудно да видим, че именно това разминаване в разбиранията за фундамента на националната сигурност в съвременните условия на безпрецедентна глобална взаимозависимост е в основата и на сегашния конфликт в Украйна.
Заключението е, че по отношение на такъв невралгичен регион, какъвто е черноморският, Стратегическият компас в недостатъчна степен предлага нужната оценъчна основа за разработката на необходимите конкретни насоки на политиките на ЕС за овладяване на конфликтите и за позитивен изход от многопластовите кризи, фокусирани в него.
ІІ
Що се отнася до конкретния въпрос, останало ли е място за европейски политики в черноморския регион извън конфронтацията, то също може да се заключи, че те също по начало са били недостатъчно адекватни на спецификата на региона. Става дума за онези основни политики, които ЕС опита да формулира и реализира през последните две десетилетия. От една страна, през 2008 година по инициатива на Германия ЕС прие така наречената Черноморска Синергия. Както се отбелязва в началото на документа, причина за приемането й бе присъединяването на двете черноморски държави България и Румъния към ЕС от 1-ви януари 2007 година. с което „повече от всякога просперитета, стабилността и сигурността на нашите съседи, крайбрежните черноморски държави стават пряка грижа за Съюза.“ Съответно, Синергията включи Армения, Азербайджан, България, Грузия, Румъния, Молдова, Руската федерация, Турция и Украйна.
Заслужава да се отбележи, че заложеното в нея разбиране бе не да се предлага отделна черноморска стратегия, по подобие на други прилежащи на ЕС региони, какъвто например е този на Балтийско море, а платформа за коопериране, тъй като общите насоки на политиката на ЕС към региона вече са били очертани в предприсъединителната стратегия с Турция, в Европейската политика за съседство и в Стратегическото партньорство с Русия. Т.е. в основата на Синергията бе заложено разбирането за интегриране на всички държави от региона, в това число на Руската федерация и на Турция, чрез „надграждане“ на сътрудничество по основни области от взаимен интерес въз основа на вече осъществявани или съгласувани за реализация евроинтеграционни проекти в тринадесет области на сътрудничество – демокрация, човешки права и добро управление, придвижване и сигурност, „замразени конфликти“, енергетика, транспорт, околна среда, морска политика, рибарство, търговия, изследвания и образование, наука и технологии, заетост и социална политика и регионална политика. Освен тях бяха набелязани мерки за развитие на трансграничното сътрудничество, както и за взаимодействие със съществуващите регионални организации.
Същевременно обаче, година по-късно, по инициатива на Швеция и Полша, ЕС стартира друга регионална инициатива – т.нар. Източно партньорство, този път изключващо и Русия, и Турция. В него бяха включени за участие Армения, Азербайджан, Беларус, Грузия, Молдова и Украйна. Наблюдателите още тогава не закъсняха да отбележат, че по своя обхват и характер то представлява форма на приобщаване на страните от него към Запада в лицето на ЕС за сметка на изолирането на Русия. Нещо повече, с конфигурирането на Украйна в този контекст, явно се навлизаше в сферата на жизнените интереси на руската страна по отношение на нейната национална сигурност.
Все пак, както показа третия преглед на изпълнението на Синергията от 2019 г.,12/, до към края на миналото десетилетие се откроиха три области на практическо сътрудничество в зависимост от степента на постигнатите резултати. Първата група, в която ЕС е дълбоко ангажиран и предлага полезна платформа, ориентация и финансиране, са син растеж с особено ударение на интегрирани морски политики, изследвания на морето и нововъведения; рибарство; защита на околната среда и климатични промени; трансгранично сътрудничество и включване на гражданското общество. Във втора група области остават онези с известен напредък или потенциал за такъв – образование, наука и иновации извън морските; култура и туризъм, както и енергетика и различните видове транспорт. Отбелязва се по-специално, че регионът има ключов потенциал за свързване както вътрешно за ЕС /Изток-Запад, Север-Юг от Балтийско до Черно море/, така и между континентите Европа и Азия. Към третата група спадат останалите области, включени в Синергията. Въпреки, че в доклада не са споменати изрично, заслужава си да ги назовем: демокрация, човешки права и добро управление; придвижване и сигурност; „замразени конфликти“; търговия; заетост и социална политика; регионална политика.
От направения преглед се очертава определена тенденция – областите от по-скоро технически характер бележат напредък /освен синята икономика и морското дело, още и околната среда и трансграничното сътрудничество/, докато колкото по-политически и стратегически характер придобиват дадените области, /преди всичко демокрация, човешки права и добро управление, сигурност, социална и регионална политика, а също и енергетика и транспорт/, толкова по-ограничен или направо никакъв напредък не е бил отбелязан. Както се вижда, най-сериозно развитие се наблюдава в областта на синия растеж с особено ударение на интегрираните морски политики. В тази област, поредицата срещи и конференции през годините на пряко ангажираните институции, организации и структури от черноморските страни са породили важни инициативи, особено място сред които заемат Общия морски дневен ред и Стратегическият дневен ред за изследвания и инициативи по въпросите на синия растеж. През 2018 година, след успешната конференция на черноморските структури, за пръв в Бургас, на бреговете на Черно море, бе отбелязан Европейският ден на морето – водещата инициатива на Европейската комисия за разкриване потенциала на синята икономика – с участието на над 800 организации и политически лидери от ЕС и от черноморския регион. На 31 май, по време на честванията, България, Грузия, Молдова, Румъния, Руската федерация, Турция и Украйна приеха Бургаската министерска декларация „За Общ морски дневен ред за Черно море“, с която се ангажират съвместно да разработват и съгласуват приоритетни действия за справяне с предизвикателствата, свързани със синята икономика в споделяния от тях морски басейн.
Не че през изминалите години липсваха и идеи и предложения за разработката на комплексна стратегия на ЕС за черноморския регион по модела на другите успешно развиващи се европейски макрорегиони. Тяхна същност е включването на съседни страни на договорна основа в проекти от взаимен интерес, създаването на териториални синергии между отделните политики и проекти и намаляването на регионалните различия. Опит за обосновката на такова предложение бяха и двете дискусии „Варна 1“ и „Варна 2“, съответно от 2015 и 2017 година, организирани със съдействието на Фондация „Фридрих Еберт“. Както обаче пролича от различните изразени становища, още тогава отсъстваше нужното споделено разбиране и воля за необходимостта от подобно задълбочаване на евроинтеграцията в черноморския регион.
Сега, когато си задаваме въпроса, останало ли е място за европейски политики за Черно море, явно би следвало да разделим въпроса на две от гледна точка на времето – онова, през което продължават военните действия в Украйна, и периодът след постигането на прекратяване на огъня и преминаването към усилия на дипломатическо равнище за стабилизиране на примирието и организирането на преговори за взаимно приемливо споразумяване. Очевидно, докато трае войната и свързаните с нея санкции и логистични бариери, едва ли има място за каквито и да било европейски политики с участието на всички страни от региона. Същевременно обаче към днешна дата не бива да приемаме, че военната фаза на конфликта непременно ще продължи едва ли не с десетилетия, перспектива, която сякаш сега някак фаталистично се налага. В противовес, все по отчетливо се осъзнава, че войната много лесно може да излезе извън контрол, при това с пределно предвидими унищожителни последици. Остава да се види, дали по подобие на предводителите от Първата световна война, и сега ангажираните в конфликта лидери ще се оставят, като сомнамбули, да бъдат въвлечени в апокалипсиса, или напротив – ще надделее елементарният здрав разум за мира като единствения мислим вариант за път към глобална и регионална сигурност и приобщаващо развитие.
ІІІ
Което ни връща към въпроса за общата насоченост на основните политики на ЕС в областта на външните отношения, сигурността и отбраната с фокус Черно море. Както стана ясно по-горе, Стратегическият компас на ЕС не предлага достатъчно солидна база за онези действия на Съюза в черноморския регион, които да открият подходите както за прекратяване на войната, така и за възобновяване на градивното регионално сътрудничество. По начало, още при приемането му, Компасът бе критикуван от водещи брюкселски аналитични центрове, като например Центърът за европейски политически изследвания. Според този анализ,13/ независимо, че в продължение вече на няколко години ЕС използва фразата „стратегическа автономия“ като обобщаващо понятие и организиращ принцип, Стратегическият компас носи всички белези на продължителен и мъчителен бюрократичен процес на изготвяне, който е елиминирал каквото и да е позоваване на големи идеи. Простото набелязване на целите и задачите за увеличаване на отбранителните способности не е същото като дефинирането, как следва да се действа за стратегическо балансиране спрямо другите сили, които проектират своето въздействие – упражнение, което си остава необходимо и закъсняло.
В Компаса в заключение е предвидено, че Върховният представител, заедно с Комисията, ще представя годишен доклад за постигнатия напредък на заседание на Европейския съвет, което да утвърждава политическите насоки за по-нататъшните действия на ЕС. Предвижда се, въз основа на актуализирания анализ на заплахите и на постигнатите резултати, през 2025 г. Върховният представител да представи предложения за евентуална ревизия на документа.14/ Това открива възможност пред Комисията и Службата за външни отношения да се представят предложения за налагащата се актуализация на оценките за средата за сигурност в Черноморския регион и за съответстващите на нея цели и действия. При това, не изолирано, в рамките на региона, а напротив – през призмата на ясно формулирана оценка и ориентири, отразяващи глобалното място и роля на ЕС за мирното и устойчиво развитие на новия свят на 21-ото столетие.
Едновременно с това обаче, още сега би следвало на дневен ред да бъдат поставени въпросите за рестарт на политиките ЕС за черноморския регион веднага след прекратяване на огъня. Първа стъпка за връщането към такива политики би могла да бъдат усилия за възобновяването на онези от тях, като например тази за морето, при които са се очертали приоритетни насоки от взаимен интерес и са били постигнати осезаеми резултати. Освен практическата полза от тях, те могат да изиграят важна роля за изход от климата на яростна конфронтация и разрушителна вражда, породени от противопоставянето Русия-Украйна и Русия-НАТО.
Нека в тази връзка отдадем заслуженото на Черноморската инициатива по зърното, подновена само преди дни за срок от още четири месеца – нагледен пример за напълно реалните възможности, дори по време на войната, да се постигат договорености по въпроси от първостепенно значение и за самите воюващи страни, и за широкия кръг държави, жизнено заинтересовани от мирно сътрудничество в Черно море, когато са налице активно действащи посредници, каквито в случая се оказаха ООН и Турция. Като обаче отбележим и пълното отсъствие на ЕС от договарянето и реализацията на инициативата. Би било естествено именно Съюзът, без да изоставя подкрепата си за Украйна, да бъде активният фактор за нейната подготовка и осъществяване, както и да полага нужните усилия за надграждането й за спешното прекратяване на кръвопролитието и разрушенията. При това – с определена роля на България като черноморска държава членка с традиции на позитивно сътрудничество с всички заинтересовани страни и със свой немалък принос в процесите на евроинтеграция на черноморския регион.
***
Георги Пирински понастоящем е председател на Фондация „Солидарно общество“ и гл. редактор на сп. „Ново време“. Бил е народен представител в периода 1990-2013 г. (председател на 40-ото НС, 2005-2009 г.) и евродепутат 2014-2019 г. от БСП. Съпредседател на Националната кръгла маса и вицепремиер 1990 г.; министър на външните работи 1995-1996 г.
Georgi Pirinski is currently the chairman of the „Solidarity Society“ Foundation and editor of „Novo Vreme“ magazine. He was a Member of Parliament between 1990 -2013 (Speaker of the 40-th NA, 2005-2009) and a Member of the European Parliament 2014 -2019 from the BSP. Co-Chairman of the National Round Table and Deputy Prime Minister 1990; Minister of Foreign Affairs 1995-1996.
Резюме:
В резултат на натрупаната конфронтация и на войната в Украйна регионът на Черно море се превръща в ключова глобална фокусна точка на сблъсъка на стратегическите интереси на водещите геополитически центрове – Русия, САЩ и Китай. Това налага Европейският съюз да изработи свое собствено комплексно виждане и стратегически обоснована позиция за региона от гледна точка на своите собствени интереси, докато Стратегическият компас на Европейския съюз му отделя само едно изречение. Същевременно Черноморската синергия и Източното партньорство на ЕС са се оказали с разминаващи се цели и слаба ефективност. Ето защо би следвало Компасът да се актуализира по отношение на региона в хода на неговите годишни прегледи, както и да се подготви активизирането на политиките за морето за периода след края на войната.
Abstract:
As a result of the accumulated confrontation and the war in Ukraine, the Black Sea region has become a key global focal point for the clash of strategic interests of the leading geopolitical centers – Russia, the USA and China. This requires the European Union to develop its own comprehensive vision and strategically justified position for the region from the point of view of its own interests, while the Strategic Compass of the European Union devotes only one sentence to it. Besides, the Black Sea Synergy and the EU’s Eastern Partnership have proven to have had diverging goals and poor effectiveness. Therefore, the Compass should be updated with respect to the region in the course of its annual reviews; preparations for the reactivation of marine policies for the period after the end of the war should also be undertaken..
Литература:
1/ Melvin, Neil J.; Rebuilding Collective Security in the Black Sea Region; SIPRI Policy Paper No. 50; December 2018; p. VІІІ. https://www.google.com/search?q=Melvin%2C+Neil+J.%3B+Rebuilding+Collective+Security+in+the+Black+Sea+Region%3B+SIPRI+Policy+Paper+No.+50%3B+December+2018&oq=Melvin%2C+Neil+J.%3B+Rebuilding+Collective+Security+in+the+Black+Sea+Region%3B+SIPRI+Policy+Paper+No.+50%3B+December+2018&aqs=chrome..69i57.2398j0j15&sourceid=chrome&ie=UTF-8
2/ A BILL To provide for security in the Black Sea region, and for other purposes; S.4509 – 17th Congress, (2021-2022), 2nd Session. https://www.congress.gov/bill/117th-congress/senate-bill/4509/text?r=5&s=13/
3/ “The Black Sea, the spectre of a new Iron Curtain?”; Fondation Robert Schuman, European Issue № 638; 04/07/2022; p. 2. https://www.robert-schuman.eu/en/doc/questions-d-europe/qe-638-en.pdf
4/ Договор за Европейския съюз https://eur-lex.europa.eu/resource.html?uri=cellar:2bf140bf-a3f8-4ab2-b506-fd71826e6da6.0019.02/DOC_1&format=PDF
5/ Strategic Compass for Security and Defence; Council of the EU, 21 March 2022; (OR.en), 7371/22; p. 2 https://www.consilium.europa.eu/en/press/press-releases/2022/03/21/a-strategic-compass-for-a-stronger-eu-security-and-defence-in-the-next-decade/
6/ Ibid; p. 8
7/ Ibid; p. 9
8/ Ibid; p. 7
9/ Ibid; p. 7
10/Ibid; p. 8
11/ Charter for European Security; Istanbul, November 1999; para. 8; https://www.osce.org/mc/17502
Astana Commemorative Declaration: Towards a Security Community] December 2010; para. 3 https://www.osce.org/mc/74985
12/ “Black Sea Synergy: review of a regional cooperation initiative – period 2015-2018”; European Commission and High Representative of the EU for foreign affairs and security policy; Brussels; 5.3.2019. https://www.eeas.europa.eu/node/410779_ar
13/ “The EU’s Strategic compass. A guide to reverse strategic shrinkage?” CEPS Policy Insights No 2022-14 / March; p. 2 https://www.ceps.eu/ceps-publications/the-eus-strategic-compass/
14/ Strategic Compass; Op. cit.; p. 47