Удави ли се регионалното сътрудничество в Черно море?

Морето е сериозно предизвикателство,  но хората, живеещи по бреговете му, умеят да плуват, понякога  да се носят по теченията в зависимост от силата им и векторите на тази сила, но и да устояват на морските бури…

Сътрудничеството е неизменен аспект от живота в социума, процес на  съвместно преодоляване на предизвикателства и постигане на резултат, който не би бил възможен без него…

Черноморското сътрудничество е процес на взаимодействие между страни, които са обединени географски и чиито територии лежат на бреговете на Черно море…

 „Черно море! Най-голямото събитие“

Хр. Фотев

Дали хората, които живеят около морето и тези, за които морето представлява някакъв интерес, разбират това събитие? Дали държавите, които принадлежат на крайбрежните територии и разполагат със свои териториялни води, могат да обединят усилията си, за да осигурят устойчивост на всички дейности, свързани с морето? Доколко са отговорни за него и  опазват ресурсите му, докато се възползват от възможностите, които то им предоставя? Черно море е едно, интересите към него – много. Оттук произтичат много въпроси и най-важният от тях е този за сътрудничеството. Ако морето свързва хора и държави, то хората и държавите  трябва да реализират дейностите си по начин, който съответства на  тази свързаност. Това е предопределено от факта, че по-голямата част  от проблемите в басейна на Черно море не се задържат на мястото, на което са възникнали, не признават географски граници и за преодоляването им е необходимо общо усилие. Въздухът, водата и земята на Черноморския басейн са общи за всички черноморски страни.

Сътрудничеството в Черноморския регион е обект на много обсъждания, изследвания и анализи и нито едно от тях не идентифицира неговата конкретност и наличие като обект или процес с неизменен аспект от живота в неговия социум. Налични са различни инструменти и механизми  за неговото реализиране и винаги остава нещо  извън тях, което като правило не позволява то да се осъществи напълно и да заработи в синхрон с общи обороти. Изработват се различни критерии и индикатори за неговата оценка и винаги остава нещо извън тях, което е неизмеримо, дори имагинерно, въпреки формалните цифри и статистики. Независимо от общностната и териториална принадлежност към Черно море и някои други общи културологични характеристики на народите, населяващи страните от крайбрежието му. Сътрудничеството в този регион, макар и  неопределен като географски с точни граници и състоящ се от твърде различни по статус страни,  все пак има измерения, отреждащи му достатъчно свързващи елементи, които формално да го определят като регион и да му дадат  възможности и  перспектива за развитие.

Точно определение за черноморско сътрудничество не съществува, по подразбиране това понятие се използва за отразяване на взаимодействието  между страните, принадлежащи на Черно море.  По исторически и други причини към тях се присъединяват и страни, които не могат да бъдат определени като черноморски. Това определя широк периметър и  сложни отношения в разбирането, реализирането, развитието и опазването на сътрудничеството между всички участващи страни и разширява сътрудничество в регионално.   И отговорът на  въпроса „Удави ли се регионалното сътрудничество в Черно море“ е достатъчно дълъг,  сложен и труден за разглеждане при използване на един или друг филтър.

Черноморско сътрудничество като неизбежност

Страните около Черно море са „неизбежни“ съседи, носят съседството като наследство, споделяйки територията на морето и крайбрежието с всички възможни предизвикателства и проблеми. Тази неизбежност отбягва общоприетите социални  характеристики „добър – лош“, „сговорчив – несговорчив“, „удобен – неудобен“, „приятен – неприятен“. Тя приема състоянието, в което съобразяването с другия е максимизирано до степен на съществуване.

Съвсем естествено, черноморското регионално  сътрудничество  преминава през различни периоди, които се определят от промените, осъществявани в страните и техните преходи към една или друга социална и политическа среда. Черноморското сътрудничество естествено се фокусира около уникалното по своя характер и постоянно по местоположение Черно море, възражда се, затихва, отново изплува и потъва – естествени и повлияни от много фактори процеси, почти както слънцето изгрява над морето, издига се и залязва над морската повърхност. Само по себе си сътрудничеството също се идентифицира по различни критерии – политическо, икономическо, социално, културно, образователно, научно, военно. Без съмнение нито един от тези видове не може да се регистрира в чиста индивидуална форма, От една страна защото тези категории винаги се намират в някаква смесена форма на проявление и взаимодействие, а от друга, защото самият регион, формиран около Черно море, винаги е бил достатъчно привлекателен за много структури и организации  отвън, което провокира влияние  в доста смесени формати, за да могат да  се проявяват индивидуалните форми на сътрудничество.

Без да се отива твърде далеч в миналото, могат да се разграничат няколко  периода на развитие на сътрудничество между страните от ЧР: социалистически/равновесен – в периода на принадлежност на по-голямата част от страните  по черноморското крайбрежие към съветското пространство; период на трансформация – от началото на 90-те години след разпадането на Съветския съюз и европейски/евроатлантически – след присъединяването на България и Румъния към ЕС. Може би това разделение звучи повече политически, но в него се миксират  всички останали  елементи на сътрудничество между субекти, носещи своите специфики и все по-засилващи се различия, повлияни от редица вътрешни и външни фактори.

Широко регионално  сътрудничество

В първия период преобладават идеите на регионално сътрудничество с акцент върху икономическо сътрудничество като  неговото проявление има по-скоро регулиран характер, произтичащ от икономическата специализация, съществуваща в условията на СИВ, както и от равнопоставеността между страните, определена от принципите на системата.  Сътрудничество с формализирано – унифицирани  параметри, продиктувано от културното, социално и икономическото сходство между страните, изразяващо се в разбирателство, мирно съвместно съществуване, по-скоро затворени икономики и сигурност чрез   интеграция и равнопоставеност. Вероятно в днешни времена мнозина биха искали да се върне тази сигурност, макар другите елементи да са твърде различни, предизвикателни и неприемливи за съвременното развитие. Идентификация на Черноморски регион в този период отсъства,  връзката с морето се дефинира чрез туризма, морския транспорт, свързаността на пристанищата, а близостта между страните се  допълва  от силно изразени връзки в  научно-техническата, образователната и културна области. Двустранните сътрудничества са слабо изразени, отсъства конкурентно начало, отношенията се изграждат на принципа на регионализацията „отгоре – надолу“, поради наличието на установените договорни отношения в рамките на СИВ и съществуващия в периода Варшавски договор. Интересите на сътрудничеството се движат само  и единствено вътре, независимо от стремежа на отделни страни от черноморието да гледат на запад, поради възможностите, които морето предоставя – морето винаги отваря врати към нови пространства  и светове и е невъзможно това да остане незабелязано и за дълго време затворено. Това е период, в който индустриализацията на крайбрежието на Черно море е акцент в развитието на всяка от страните от една страна и от друга, сътрудничеството, улеснено от свързаността чрез общия съюз, както и активно работещите пристанищата и съпътстващи морски дейности, се проектира в общо икономическо сътруднчичество.  Другата ресурсност на Черно море се използва от страните по индивидуален начин, насочен към национални им интереси, очертана от  благоприятните климатични и природни особености на крайбрежията. В този период туризмът заема съществен дял в сътрудничеството между черноморските страни. Характеристиката „черноморско сътрудничество“ все още  не е достатъчно формализирана като такава, но се използват много елементи на сътрудничество, макар   Черно море да остава един все още недостатъчно използван от страните  ресурс. Видимостта на взаимодействията и на съвместното съществуване около морето с някои общи цели  и приоритети е налице, т.е. черноморското регионално сътрудничество изплува на хоризонта. 

Черноморско сътрудничество в преход

Бърза и почти драматична промяна на типа сътрудничество и отношението към Черно море и  започващия да се  формализира Черноморски регион, настъпва след началото на 90 години. Икономиките на страните около Черно море навлизат в  процес на преструктуриране – от екстензивна към интензивна и наситена с умения и знания индустрия, към пазарна икономика и се оказват в доста трудна ситуация   поради сериозна конкуренция от страна на вече реформираните развити икономики. Именно в този перод Черноморският регион е „припознат“ като много атрактивен за външни икономически и политичеки интервенции от една страна, а от друга страна  Черно море се оказва важна част от световния екологичен ред. Изведнъж се открива големият потенциал на региона около Черно море и той действително започва да се превръща  в мост между изтока и запада, независимо че този израз е използван и преди това и в частност особено в България, поради стратегическото й географско положение на Балканите. В потвърждение на това се появяват редица структури и организации, призвани да осъществяват  сътрудничество между шестте литорални държави, а впоследствие и с включването на други, отдалечени от Черно море, но по исторически или други причини, привъзани към него. Черноморското сътрудничество се превръща в ключово предизвикателство в политически и икономически аспект, изразяващ едновременно силния  външен интерес и сериозни вътрешни  колебания на черноморските страни. В този период регионът се сдобива с определението на регион със „замразени конфликти“, което дава своя отпечатък върху сътрудничеството между страните. Бързи демократични промени заливат столиците на черноморските страни почти както морето  в бурни дни залива бреговите ивици.  Черноморският регион попада във водовъртежа на създаването на центрове, форуми, платформи, фондове и други структури, които се обявяват за носители на черноморското сътрудничество с все по-засилващ се интерес към разпределение на финансови средства за анализи, определяне на  приоритети и др. И с нарастващия формализъм и престижност при организиране на форуми, в които обсъждането на политиките за сътрудничество в Черноморския регион е доминиращо, но конкретните резултати – по-скоро пожелателни и/или с финансова насоченост към определен приоритет и  организация. Приоритетите  за развитие на черноморското сътрудничество се  простират в широк диапазон: Икономическио сътрудничество; Демокрация; Права на човека; Миграция; Сигурност; Наука и образование; Културно; Екология. Създават се различни организации, чиито приоритет са проблемите на Черно море, но само някои от тях са създадени и ситуирани в черноморска страна. Друга  част се явяват външни, независимо от привличането на черноморски страни като членове или участници. Регионът попада в капана на грантови  схеми и разпределение на периметри на външни организации, които  модерират черноморското сътрудничество. Черно море изведнъж се оказва най-замърсеното, страните около него най-недемократични с отсъстващи всякакви граждански права, икономически и финансово нестабилни, поради което се нуждаят от сериозна външна подкрепа за вътрешното сътрудничество между страните от региона. …Само няколко от организациите, създадени в този преходен период са посочени по-долу:

• Отчитайки сериозното влошаване на екологичното здраве на Черно море, шестте държави — България, Грузия, Румъния, Русия, Турция и Украйна — подписват през април 1992 г. в Букурещ Конвенцията за опазване на Черно море от замърсяване(Букурещката конвенция), която представлява правна и дипломатическа платформа за съвместни действия. Тaзи декларация поставя основите, върху които шестте черноморски държави заедно с международните донори извършват задълбочена оценка на състоянието на черноморската среда — процес, довел до разработването на Стратегическия план, подписан на 31 октомври 1996 г. Изпълнението на Конвенцията се ръководи от Комисията за защита на Черно море от замърсяване (наричана още Истанбулска комисия) и нейния постоянен секретариат в Истанбул, Турция.
• На 25 юни 1992 г. държавните глави и премиерите на 11 страни подписват в Истанбул Обща декларация,  основа  на  Черноморско Икономическо Сътрудничество /ЧИС/. Инициативата е на Турция, а черноморското икономическо сътрудничество  започва своето съществуване с  претенциите на уникален и обещаващ модел на многостранна политическа и икономическа инициатива.
• С влизането в сила на Устава на 1 май 1999 г. ЧИС придобива международна юридическа идентичност и се трансформира в пълноправна регионална икономическа организация – Организацията за черноморско икономическо сътрудничество. Нейната задача е да служи като уникален модел за многостранна политическа и икономическа инициатива, която да хармонизира действията на страните-членки, да осигури мира, сигурността и развитието на черноморския регион в духа на приятелските взаимоотношения. Всеобхватността на предвижданото сътрудничество е впечатляваща и многообещаваща, особено с разширяването на организацията и включването на страни, които нямат  териториални води в Черно море: Албания, Армения, Азербайджан, Гърция, Молдова, Сърбия Черна гора . Интересът към черноморското сътрудничество се потвърждава от  факта, че ОЧИС има организирани страни и структури – наблюдатели, едно впечатляващо число.
• Международен Черноморски Клуб е международна неправителствена организация, обединяваща няколко града на Черно море и в околностите му. Има статут на наблюдател в Организацията за черноморско икономическо сътрудничество и специален консултативен статут към Икономическия и социален съвет на ООН. Създадена е през 1992 г. в Одеса.
• Фонд за частни инвестиции, инвестиращ в Черноморския регион. Фондът започва дейност през 1998 г. с фокус върху България, Румъния, Украйна, СР Македония.
• Черноморска мрежа на НПО (ЧМНО) е създадена през 1998 г. Членовете на ЧМНО са 62 НПО: България — 14, Грузия — 9, Румъния — 6, Русия — 9, Турция — 7, Украйна — 17.
• Международният център за черноморски изследвания (ICBSS) е основан през 1998 г. като организация с нестопанска цел. Оттогава тя изпълнява двойна функция: а) като независима изследователска и обучителна институция, фокусирана върху по-широкия регион на Черно море, и б) като свързан орган на Организацията за черноморско икономическо сътрудничество (ОЧИС) и нейния мозъчен тръст. С разнообразните си дейности, ICBSS има за цел да подобри знанията, да даде възможност на хората и да даде възможност за синергии в по-широкия черноморски регион както в рамките, така и извън неговите граници.
• Черноморски тръст за регионално сътрудничество Black Sea Trust (BST) насърчава регионалното сътрудничество, диалога, сигурността, стабилността и благоденствието в Армения, Азербайджан, България, Грузия, Република Молдова, Румъния, Турция и Украйна, както и в Централна и Източна Европа и Балтийските страни . От 2007 г. BST укрепва регионалното сътрудничество, гражданското общество и демократичните основи в Черноморския регион. BST работи за изграждане на доверие сред гражданите и в обществените институции, насърчава активното участие на гражданите, насърчава ролята на гражданското общество в разрешаването на конфликти, както и насърчава регионалните трансгранични връзки.
• Мрежа на университетите от Черноморския регион (BSUN) е основана през 1998 г. и се състои от над 100 университета от 12 държави.

Създаването на организации с приоритети, свързани с Черно море, продължават и в момента. Очакваното засилване на сътрудничеството между самите държави в Черноморския регион, поради освобождаване от някои зависимости през  съветския период, не се реализира във висока степен, независимо от  по-свободните режими на пътуване, търговия и  общуване. То всъщност е изместено и се регулира от създадените вече организации, които покриват широк териториален и тематичен спектър от проблеми.  Едновременно с демократизирането  и въвеждането на пазарните принципи в икономиката, страните от региона преструктурират  както вътрешните, така и външните приоритети и отношения и налагат всяка страна за себе си нов механизъм, в който погледът отново е обърнат навън, а не навътре към региона. Страните са изправени пред сходни проблеми – недоразвита инфраструктура (която включва железопътната системата и другите вид транспорт, телекомуникационна и енергийно-производствена и преносна система и др.), демографски проблеми (изтичане на работоспособния потенциал на региона в резултат от намаляване на населението и влошена възрастова структура, а от друга – от липсата на добри перспективи на пазара на труда), неконкурентоспособността на националните икономики (затворени производства и загубени пазари, неуспешно преструктурирани икономики) спрямо тези на индустриално развитите страни, корупция, голям дял на сива икономика в региона и др. Новите структури и съюзи привличат повече интереса в сравнение с идентифицирането и формирането на единен регион около Черно море от черноморските страни.  В този период промените в черноморското сътрудничество се свеждат до разпределение на интересите към НАТО и ЕС. Страните от региона участват в обсъждания на различни модели  на регионално сътрудничество, подчинени на различни признаци – географско – териториални или негеографски широкоформатни, с разширяващ се интеграционен обхват при участието на повече страни, включително на онези, чието географско положение не дава основание да бъдат безусловно причислени към региона. По тази причина към черноморското сътрудничество се причисляват Азербайджан, Молдова, Гърция, Армения  /малко по-късно Сърбия и Черна гора/. Безспорно икономическото сътрудничество получава шанс особено в енергетиката – трансфер на енергоресурси. Регионът отчита високи нива на растеж, средно около 6% годишно, което го прави вторият най-бързо развиващ се регион в света след Източна Азия, независимо от проблемите, предизвикани от прехода – затваряне на  редица индустрии, преориентация на търговията, загубата на пазари, раждането на малкия частен сектор и др. Погледът към външния свят е определящ за развитието и това  прави Европейския съюз значим партньор на черноморските държави в областта на търговията и инвестициите, но Русия /която е вътрешен партньор в черноморското сътрудничество и стратегически партньор на ЕС/ си остава несравнимо най-важният търговски партньор. Последното се дължи най-вече на вноса на газ и нефт от региона, който възлиза общо на 34% от целия  внос на тези ресурси в ЕС ¹ Оптимизъм в  черноморското сътрудничество предизвикват проектите за транспортиране на нефт и газ от Каспийския регион, които се разглеждат със съпътстваща инфраструктура и засилват ролята на черноморските страни не само във вътрешно черноморски план, но и в международен мащаб.  Проектите за различни петролопроводи – Бургас-Александруполи, Бургас-Вльора, Констанца-Панчево-Омишали, Констанца-Триест, Син поток, които се развиват в този период, създават предпоставки за едно силно изразено регионално сътрудничество. В търговския обмен  на черноморските страни са включени метали, нефт, нефтени масла фармацевтични продукти. Наред с други  елементи на икономиката туризмът има голям дял в сътрудничеството на двустранна основа. Икономиките на Черноморския регион обаче са много разнообразни по своята структура, напр. Армения и Молдова разчитат на своите селскостопански сектори, докато напр. Украйна все още зависи от „тежката“ индустрия с ниска добавена стойност. Повечето държави са вносители на енергия, но има и износители на енергия (Русия, Азербайджан, България), които разчитат на този износ, за да подхранват растежа си и са изправени пред предизвикателството да диверсифицират своите икономики. Дори растежът на сектора на услугите има тенденция да приема различни форми. В някои случаи търговията на дребно е по-значима, въпреки че в различна степен финансовите услуги, туризмът, транспортът и корабоплаването също играят важна роля. Всичко това генерира взаимно допълване, утвърждаване на принципите  на сътрудничество в рамките на което всяка от черноморските страни  търси  своите вътрешни удовлетворения. 

Черноморско сътрудничество в рамка

Сътрудничеството между черноморските страни винаги е проявявало една особеност – страните  винаги са отправяли поглед   навън от региона, не толкова навътре. И тази особеност се проявява независими от периода, в който се разглежда сътрудничеството.  Особено силно това проличава в периода след 2007 година. Афинитетът  за членство  в ЕС и НАТО доминира многократно над  интереса за вътрешно черноморско сътрудничество. Т.е. влиянието на външните фактори почти диктува характера на промените, комуникациите и насочеността на процесите. С приемането на България и Румъния  /в пакет/ за членове на ЕС се затвърждават нагласите на черноморските страни, че някой друг и отвън ще се грижи за сътрудничеството. Спадът на търговския обмен между страните е показателен за тази тенденция, макар в определени години двустранният обмен между черноморски страни да нараства сериозно като този напр. между България и Румъния. Обяснение за това  може да се търси във влошаването на икономическите показатели на страните  от региона  в периода на преход, периода на икономическата криза през 2008-2010 година.  В този период започва ориентацията и на другите черноморски страни    към ЕС и той постепенно се превръща  в основен търговски партньор. Забелязва се някакъв стремеж всяка страна да пази свой периметър,  да не се допускат други до него, което в известен смисъл нарушава характера на истинското сътрудничество.  С това се обяснява невъзможността да се  организира напр. съвместен, регулярен и точен екологичен  мониторингт на морските територии, поради разногласия между страните, но по-скоро поради нежелание да се разкриват данни².  Или напр. нежеланието да се споделят данните за риболовната дейност в Черно море от всяка черноморска страна. Въпреки рамкирането  на сътрудничеството, то все пак съществува, реализирайки се основно чрез търговия и туризъм. Това се вижда и от  данните за търговския обмен между отделнте страни от региона, което се движи в близки граници през годините. По-долу е даден  пример за двустранните отношения на България с останалите  черноморски страни за двете последни статистически години –  разнопосочно по  характер, но продължаващо икономическо сътрудничество, независимо от членството на две от страните в ЕС, кандидат-членството на Турция и наличието на договорености по Източното измерение с други.

Табл.1  Двустранен търговски обмен на България с черноморски страни през 2020 и 2021 г.

По данни на НСИ

Периодът след 2007 година се характеризира с организирано сътрудничество на черноморските страни под егидата на ЕС, т.е. може да се отчете възход на формалното сътрудничество. С Черноморската синергия³ и създаването на Съвместната оперативна програма „Черноморски басейн“⁴ се осъществява тласък на сътрудничеството, което се явява една от целите на ЕС за идентифицирането на Черноморски регион в рамките на ЕС. Безспорно териториите на две от черноморските страни се явяват източна граница на ЕС и това е предпоставка за обръщане на сериозно внимание върху всички процеси в региона. Черноморската синергия е основополагащ документ за развитие на Черноморския регион, макар трудно да си проправи път в реалността  и дълго време да остава без изпълнение по приоритетите. В рамките на финансирането по ОП „Черноморски басейн“ черноморското сътрудничество получи и целенасочена  финансова  подкрепа, доколкото в изискванията за участие в програмата създаването на партньорства между екипи от различните черноморски страни  е задължително. В програмните документи са включени редица важни елементи за успешно, устойчиво и приобщаващо трансгранично сътрудничество –  дейности от „хора за хора“; насърчаване на доброто местно и регионално управление; насърчаване на регионалната интеграция/координация; използването и развитието на съответните информационни и комуникационни технологии; насърчаване на равенството между половете и възможности за младите хора; подпомагане на трансгранични партньорства за икономическо и социално развитие въз основа на общи ресурси.  Два са основните големи дяла, в рамките на които се развиват проектите – социално икономическа зона и опазване на околната среда. Основните приоритети са изведени от направен сериозен анализ на проблемите и дефицитите в региона и се утвърждават конкретно за всеки програмен период.     

В двата завършени програмни периода са разработени 118 /62 за първия и 56 за втория програмен период/проекта в няколко приоритетни области:

• Подпомагане на трансгранични партньорства за икономическо и социално развитие въз основа на общи ресурси;
• Споделяне на ресурси и компетенции за опазване и опазване на околната среда;
• Подпомагане на културни и образователни мрежи за създаване на обща културна среда в басейна;
• Насърчаване на бизнеса и предприемачеството в Черноморския басейн
• Опазването на околната среда и съвместното намаляване на морските отпадъци в Черноморския басейн.

Ясно е, че партньорството, организирано в резултат на действията на програмата,  е провокирано и е определено като приоритет от ЕК, т.е. изборът е ограничен в целите и приоритетите на самата програма. Сътрудничеството върви  в посока „отгоре надолу“ – ЕК определя  какво и как трябва да се случи,  страните – участници, изпълняват. Свободното, генерирано от  народите на черноморските страни сътрудничество, потъва в рамката на регулираното отвън сътрудничество. И това най-добре се вижда на разбирането за  широкия черноморски регион. Разбира се идеите на сътрудничеството се развиват в партньорските консорциуми,  но не може да се отрече, че отсъства свободното и независимо сътрудничество, изградено от самите страни на база черноморската им принадлежност. Това е движение по течението и по векторите на определени политики, които се припознават за свои, дори в случаите, когато страните не са членове на ЕС.  Имайки предвид пълната документация на програмата обаче се вижда, че е направен сериозен анализ на нуждите на региона в различни области, използвани са наличните бази данни от всички страни и е проведено неформално обществено обсъждане,  което все пак дава възможност на много структури – местни и регионални власти, неправителствен сектор, университети, училища, бизнес структури да участват в това организирано и силно регулирано партньорство. Обхванати са и важни държавни структури в черноморските страни – координираща роля на програмата има Румъния с нейното министерство на регионалното развитие, а от останалите страни участват министерствата на регионалното развитие. Важен търсен ефект от черноморското сътрудничество е неговата устойчивост. Тук определено трябва да се преодоляват доста слабости, защото обикновено партньорствата се създават за самия проект и приключват със завършване на финансирането. Това прави резултатите от сътрудничеството полезни, но недостатъчно устойчиви и подходящи за мултиплициране. За всеки нов проект обикновено се търси ново партньорство. Безспорен факт е, че има много стойностни проекти, но не може да се отрече и  една слабост на програмата – съсредоточаване на партньорството   и фокусиране върху един проблем и неглижиране на други.  Няма убедителни факти, според които многобройните проекти напр.  по проблем „пластмасови отпадъци“ в морето имат достатъчно трайни  резултати.

Европейската комисия полага  и други усилия за  задълбочаване на сътрудничеството и след прекъсването по приложението на Черноморската синергия, изработва Черноморски механизъм за взаимодействие, който се опитва да насочва усилията на черноморските страни за реализиране на партньорства, обмен на опит и добри практики. Стъпка в разширяване на сътрудничеството   са Бургаската декларация от 2018 година и декларацията за Общ дневен ред за Черно море.  Тенденцията за изработване на Стратегия за Черно море се движи много бавно и предвид сигуацията в Украйна, едва ли ще получи скоро някаква  реализация.

Свободно, формално или потъващо в морето черноморско сътрудничество

Може да се признае, че от една страна свободното сътрудничество, произтичащо от интересите на самите черноморски страни  затихва, те все повече гледат към ЕС /респ. ЕК/ и определените от нея  насоки за развитие – политиката за добросъседство, Източното измерение, подкрепа и партньорства с трети страни, но от друга страна то се развива по някакъв свой механизъм, въпреки очертаващата се фрагментация и задълбочаващи се различия.  Налага се усещане, че има доминиращо влияние на една структура, на една обща политика  върху региона. Стои и въпросът   доколко в този процес са отчетени конкретните интереси на всяка една черноморска страна,  т.е. въпросът „остана ли нещо за сътрудничество извън регулациите на ЕС?“ се задава  с пълна сила.

От друга страна обаче, черноморските страни имат  свободата  да сътрудничат по всички  въпроси от взаимен интерес и да постигат общи решения, удовлетворителни за гражданите им. Но големият въпрос е дали го правят! В тази зона на сътрудничество стои другият играч – ОЧИС, който също  работи за организирано Черноморско сътрудничество. Всъщност, както стана ясно, това е най-старата структура, най-черноморската, най-близката  до черноморските страни, но същевременно доста силно формализирана. Една структура, за която отдавна се говори, че е необходима промяна на принципите и приоритетите, която „държи“ сериозни ресурси, но превесът в нейната дейност  се свежда до организационни дейности и планиране. ЕК е наблюдател  в ОЧИС, което прави дейността на двете институции синхронизирана. Тук се намесва и Парламентарната асамблея за черноморско икономическо сътрудничество ПАЧИС, която обхваща  действията на парламентите на черноморските страни, но за съжаление  не произвежда очакваните политика и решения, които да подсилят истинското черноморско сътрудничество във възходящ план. Изпъква сериозно противоречие – от една страна се говори за възходящо сътрудничество, от друга за формално и несвободно.

И като резултат от всички фактори, и от това  противоречие също,   свободното  сътрудничество между черноморските страни – двустранно, тристранно или многостранно, се реализира в пространството между  решения на външни  структури и регулации. Очевидно е, че черноморските страни приемат това като достатъчност в разбирането за  черноморско сътрудничество. Друго  извън външните регулации практически отсъства от дневния ред на Черноморския регион и може би  затова той ще бъде идентифициран като такъв, когато  ЕК, респ. ЕП вземат  решение. Именно това е и причината нито една от черноморските страни да не разработи своя собствена национална черноморска стратегия, а страните  се задоволяват с изготвяне на документи, планове и стратегии, провокирани от европейското законодателтво. Зоната на  свободното  сътрудничество се формира от пазарната икономика, навлязла в региона, т.е. от  търговията, от туризма и от предприемачеството, които  трудно си пробиват път, от една страна поради изгубените пазари  през годините на прехода, а от друга поради сериозна конкуренция  от други съседни морски региони.

Повече от очевидно е, че Черноморският регион е интересен за много страни и съюзи. И той все по-силно попада под външни влияния, поради което  е много трудно сътрудничеството да се разглежда извън  политическите влияния върху неговия характер. Черноморското сътрудничество  може да се нарече европейко черноморско сътрудничество,  то в действителност се приравнява към регионалната политика на ЕС с акцент върху интегрираната морска политика и синята икономика. Ако се направи сравнение между черноморското сътрудничество и сътрудничеството в Балтйския регион, разликите няма да са много големи – те са подчинени на едни принципи и приоритети. Няма нужната нагласа за вслушване в експертизите на националните  научни и браншови среди, в това число и вслушване в морската общественост и в морската идея или ако има такова, то е малко забележимо. Известна е максимата, че сигурността не може да бъде внасяна отвън, тя трябва да бъде осигурена от местните народи и крайбрежните държави. А това се отнася и за всички останали дейности, т.е. те трябва да  бъдат базирани на първо място  върху съгласието на черноморските страни и техните общности.

Големият проблем  в сътрудничеството на страните от Черноморския регион е лидерството, по-точно неговото отсъствие. Нито една черноморска страна не  се е заявила като лидер и това дава отражение на всички отношения. Могат да се правят различни  умозаключения коя страна кой от проблемите на региона се опитва да лидира, но в цялост това е временно и често затихващо. Защото лидерството изисква визионерство, а такова до този момент отсъства.  Черноморските страни са едно пресечно пространство на православието, исляма и западноевропейската култура, черноморските културни коридори са  една неизползвана възможност за сътрудничество. Това предопределя необходимостта от засилване на вътрешното черноморско сътрудничество или както казват морските хора „Излизането от вътрешното море, каквото представлява за всички черноморски страни  Черно море, не може да бъде приравнено с правото на влизане в него на кораби от некрайбрежните държави“⁵.

Черноморското сътрудничество по никакъв начин не се отграничава от политическите процеси  и външните влияния – неговата неизбежност е обусловена, в известнен смисъл необходима, но в никакъв случай достатъчна, за да се реализира нормален процес, който е от интерес за всички граждани на Черноморския регион.. Рискът от превалирането на политическия дискурс затваря вратите за излизането от модела „сътрудничество в рамка“. Дори на конгреса на Мрежата на черноморските университети е включено участие на заместник генералния секретар на НАТО ⁶.  А Руската федерация, независимо от принадлежността към територията на Черно море не участва в ОП „Черноморски регион“. Добавяйки всички детайли, които се случват в периода след 2014 г. в които доминират политики на ЕС, касаещи и Черноморския регион, изразяващи се освен в стремежа  да се постигне общ Дневенред и  в реализиране на  сериозен санкционен режим на хора, организации и една държава, то картината на черноморското сътрудничество тотално се деформира.  Защото никой не може да убеди гражданите на региона в целесъобразността на едно сътрудничество, което се диктува от военни бази, военни действия, плуващи  по крайбрежията мини, макар и все ощ единични. С подобна политика  пред черноморското сътрудничество се изправя бариера, която е невъзможно да се преодолява с добронамереност. Освен ако гражданите на всички  черноморски страни говорят в един глас и в подкрепа на  воените действия. Новата визия за черноморско сътрудничество следва да адресира  приоритетите на самия регион – политически, икономически и социални, които да минимизират  наличните рискове и осигурят благосъстояние на гражданите на черноморските страни, за което ресурсите на региона са на разположение.

Черно море продължава да е важна зона за икономическата дейност на крайбрежните му и съседни  държави, пресечна точка на оживени транспортни потоци, територия на културни взаимодействия и ареал на синьо предприемачество и иновации,  поради което интерес представлява триединството „сътрудничество, развитие и синергия“. Именно това е посланието, с което черноморските държави следва да  преориентират всички решения, вкл.  политическите, за да не се удави регионалното сътрудничество в Черноморския регион.

 ***

Маруся Любчева е доцент, д-р на техническите науки, преподавател от Университет „Проф.д-р Асен Златаров“, почетен професор на АНПОО „Академия технологии и управления“, Чувашия, с научни интереси в различни области – химични технологии, управление на риска, развитие на човешки ресурси. Била е заместник кмет на Община Бургас, народен представител и член на Европейския парламент, мандат 2007 – 2009, 2013 – 2014. Основател на неправителствена организация „Черноморски институт“, която се занимава с изследване на  Черноморския регион, образователно и културно сътрудничество, опазване на околната среда.

Marusya Lyubcheva, Assoc. Prof. Dr. of Technical Sciences, is a university lecturer and researcher. Works in the field of chemical technology, management and development of human resources. As a deputy. – Mayor of the Municipality of Burgas, Member of Parliament and Member of the European Parliament works on various topics of education and culture management. She is the author of many scientific papers and publications. Honorary Professor of the Academy of Development and Technology in the Chuvash Republic, Russia. Certified career development expert at the Center for Credentialing and Education. Founder of the NGO „Black Sea Institute“

Резюме

Докладът разглежда сътрудничеството в Черноморския регион през различни периоди като неизменен аспект от живота в социума, процес на  съвместно преодоляване на предизвикателства и постигане на резултат, който не би бил възможен без него. Липсата на идентификация на Черноморски регион като единен с общи характеристики е предизвикателство, но обусловено от различията на страните и трудно намиране на вътрешните общи приоритети. Обективира се взаимодействието между черноморските страни в икономически и граждански аспект и се дават доказателства за различните преходи, структури и организации, които имат отношение към процеса. Очертано е силно и различно външно влияние върху сътрудничеството, което по-често се изгражда по оста отвътре навън и го прави външно управляемо и използвано. Подчертано е, че черноморското сътрудничеството потъва в общото и регулирано европейско регионално сътрудничество и зависи преимуществено  от инициативите на ЕС.

Summary

The report examines cooperation in the Black Sea region during different periods as an invariable aspect  of life in society, a process of jointly overcoming challenges and achieving a result that would not be possible without it. The lack of identification of the Black Sea region as a single one with common characteristics is a challenge, but conditioned by the differences of the countries and the difficulty of finding internal common priorities. The interaction between the Black Sea countries in economic and civil aspects is objectified and evidence is given for the various transitions, structures and organizations that are relevant to the process. A strong and different external influence on cooperation is outlined, which is more often built along the inside-out axis and makes it externally managed and used. It is emphasized that the Black Sea cooperation sinks into the general and regulated European regional cooperation and depends primarily on the initiatives of the EU.

Литература

1. Panagiota, М. Regional Cooperation in the Black Sea, Black Sea Trade and Development Bank, May, 2014
2. „Екологичен мониторинг на Черно море“, Пилотен проект на ЕК, 2008-2010г
3. Съобщение на Комисията до Съвета и до ЕП, „Черноморско взаимодействие – нова инициатива за регионално сътрудничество” (COM(2007)160), Брюксел, 2007
4. Съвместна оперативна програма за трансгранично сътрудничество по Европейски инструмент за съседство „Черноморски басейн“, https://blacksea-cbc.net/
5. Илия Пеев, „Черно море и неговата роля в третото хилядолетие“, авторска страница, 2019.
6. https://bsun.org/