Изминаха повече от два месеца, откакто Владимир Путин реши да върне войната на европейския континент. Войната, която наивно смятахме, че принадлежи на учебниците по история кардинално промени света през изминалите седмици. И въпреки, че все още не е приключила, има уроци, които трябва да научим, за да съхраним светостта на човешкия живот и да очертаем перспективата на бъдещите поколения.
Исторически погледнато, сигурността и стабилността, с които са израснали много от нас в Европа, са изключение и ако не бъдем внимателни, ще се плъзнем обратно в джунглата на войната и насилието. Битката за Украйна е не само за суверенитета и териториалната цялост на страната, а и война на ценности. Война между два драматично различни светогледа, за това как се уреждат отношенията между суверенни държави в 21 век. Авторитаризъм и политика на силата срещу демократичното устройство на свободния свят – това е голямата битка днес и тя има еднакъв съдбовен смисъл за всички нас.
Ан Апълбаум написа наскоро: „Може би след тази криза ще можем да научим нещо от украинците. Вече десетилетия водим културна война между либералните ценности, от една страна, и мускулестите форми на патриотизъм, от друга. Украинците ни показват начин да имаме и двете.“
В действителност, уроците на войната далеч няма да бъдат само ценностни. В сегашната ситуация Европа трябва да отвори широко очите си и да обърне внимание на процеси, които бяха пренебрегвани през последните години по един или друг начин. Поставянето под открита атака на демокрацията и установения международен ред налага смели и бързи решения, защото е очевидна необходимостта от създаване на нова глобална архитектура за сигурност, която да защитава мира в противовес на статуквото. Но до тогава, Европейския съюз е длъжен да използва лостовете на меката сила във външните си отношения. Най-големият й ефект, разбира се, се проявява в политиката за разширяване.
Включването на страните от Западните Балкани в ЕС е не само от ключово значение за укрепването на Европа, но и най-добрата гаранция за постигането на траен мир в региона. В продължение на години политиците в страните от ЕС твърдяха, че страните от Западните Балкани не трябва да бъдат оставяни сами срещу Русия на Путин и това отчетливо се потвърди на 24 февруари. От друга страна обаче, точно тези политици бяха прекалено пасивни и не направиха достатъчно, за да осъществим един пълноценен и приобщаваш процес на евроинтеграция.
Миналата година не беше добра за тези, които дълго се застъпваха за присъединяването на Западните Балкани към ЕС. Всички, които имаха очаквания, бяха разочаровани. Първо, дълго отлаганото официално стартиране на преговорите с Албания и Северна Македония, така и не се случи. Второ, процеса на разширяване просото се ръководеше спрямо изборите в някои страните-членки на ЕС.
Разширяването на ЕС, което преди беше специфичен процес воден по „критериите от Копенхаген“, сега се превръща в много по-политически. Това не е непременно нещо лошо. Но не можем да чакаме да избухне война, за да покажем солидарност, да посетим Скопие или Тирана. Крайно време е Западът да се отърси от начина си на мислене преди 24 февруари. А сега нивото на единство и ангажираност, които може би изглеждаха немислимо само преди два месеца, най-накрая вдъхват надежда, че ЕС може да действа мащабно.
Разбира се, ще се чуят гласове и в другата посока. Някои дори критично ще се обединят срещу даването на бърза писта за героичната Украйна, но историята винаги е била най-добрия довод срещу евроскептицизма. На България и Румъния, например им беше обещано членство в ЕС до голяма степен заради поредната война в Европа. През 1999 г. в косовската криза и двете страни предоставиха своето въздушно пространство на НАТО срещу сръбския диктатор Слободан Милошевич. Тогавашният премиер на Обединеното кралство Тони Блеър заяви, че София и Букурещ ще получат наградата си под формата на членство в ЕС.
Бяха ли България и Румъния готови за членство в ЕС, когато се присъединиха през 2007г.? Разбира се, че не! Дори и днес 15 години по-късно все още има какво да подобрят двете страни, за да достигнат високите европейски стандарти, но никой не може да каже, че бързото им присъединяване е било грешка. Само си помислете каква можеше да е съдбата им днес, ако не бяхме членове респективно на НАТО и ЕС.
Германският канцлер Олаф Шулц нарече руската инвазия в Украйна „zeitenwende“ („повратна точка“), момент от историята, който коренно променя установения ред. Европа няма право да се проваля в това историческо начинание. Напротив, длъжна е да следва завета на Уинстън Чърчил, който някога казва: „Никога не позволявайте добрата криза да отиде на вятъра“ и да използва новооткритата си увереност след нахлуването на Русия в Украйна, за да формулира ясна стратегия за Балканите. Предлагането на шестте държави от Западните Балкани на жизнеспособен път към членство в ЕС е най-добрата противоотрова срещу бъдеща война в Европа.
Илхан Кючюк председател на партия АЛДЕ и член на Европейския парламент от 2014 г. от групата на Обнови Европа (Renew Europe). Член е на Комисията по външни работи и Делегацията на ЕП за конференцията за бъдещето на Европа. Той е постоянен докладчик на ЕП за Северна Македония и Узбекистан и също така заместващ член в Комисията по транспорт и туризъм и Комисия по правни въпроси. Кючюк е първи заместник-председател в Делегацията на съвместния парламентарен комитет ЕС – Турция и заместващ член в Делегацията за връзки с Арабския полуостров.
Ilhan Kyuchyk is a co-president of ALDE Party and a member of the European Parliament in the Renew Europe group (before ALDE) from 2014. Kyuchyuk is a member of the Committee on Foreign Affairs, First Vice-Chair of the Delegation to the EU-Turkey Joint Parliamentary Committee and EP standing rapporteur on North Macedonia, Uzbekistan. He is also a member of the EP delegation on the Conference on the Future of Europe, and substitute member of the Committee on Transport and Tourism, Committee on Legal Affairs and the Delegation for relations with the Arab Peninsula.
Резюме: Във време, когато Европа и нейните съюзници отвъд океана са изправени пред безпрецедентни предизвикателства в сферата на сигурността, европейската интеграция на Западните Балкани се превърна в непосредствен императив с оглед обезпечаването на бъдещата сигурност и благополучие на Европа. Изграждането на стабилна свързаност със Западните Балкани за нуждите на цялостната сигурност на Европа са пътят за справянето с неизбежните спешни проблеми и укрепване на устойчивостта спрямо възникващите рискове и заплахи. За доближаване до крайната цел – обединена, цялостна и свободна Европа, са необходими неотклонна политическа воля за реформи, сътрудничество и диалог. Предоставянето на шестте страни от Западните Балкани на реалистичен път към членство е най-добрата противоотрова срещу бъдещи войни в Европа.
Abstract: While Europe and its allies from across the Atlantic have been facing unprecedented new security challenges, the EU integration of the Western Balkans has become an imminent imperative in view of securing Europe’s safe and prosperous future. Building stable connectivity with Western Balkan and overall security is the path to handling inevitable emergencies and developing resilience to emerging risks and threats. Unswerving political will for reform, cooperation, and regional dialogue is needed to get closer to the ultimate goal – Europe united, whole, and free. Offering the six countries of the Western Balkans a viable path to EU membership is the best antidote to future war in Europe.