През 2020 г. България пое председателството на Инициативата „Три морета“. Тя обединява 12 страни-членки на ЕС от Източна Европа, разположени между Балтийско, Черно и Адриатическо море. По своя генезис Инициативата е геополитическа и е свързана със сдържането на Русия, като в практически план прокламираните стремежи са за изграждане на по-добра инфраструктурна мрежа и свързаност по направлението север-юг в Източна Европа, както и сътрудничеството между страните-участнички за постигането им. Тя е подкрепена от САЩ, Китай също официално проявява интерес към сътрудничество в нейните рамки. ЕС (и Германия) подходиха въздържано към нея, ограничавайки се участие като гости в срещите на върха, но постепенно се ориентираха към по-активно присъствие.
В България Инициативата оставаше встрани от политическото внимание за дълъг период от време. На политическо ниво тя има подкрепа в страната, но експертните мнения за българското участие в нея са противоречиви, в редица случаи дори скептични. От една страна се разбира, че България не би могла да остане изолирана от един толкова всеобхватен регионален проект, като освен това се отчитат и ползите, които страната би могла да извлече от развитие на транспортната и комуникационна инфраструктура в Източна Европа. От друга страна се изтъква аргумента, че Инициативата се явява инструмент в геополитическата конфронтация и не води до де-ескалация на напрежението между ЕС и Русия, като освен това създава допълнителни разделителни линии вътре в ЕС. На този фон се добави и вътрешнополитическото напрежение между правителството и президента по повод поемането на председателството от българска страна.
Ще успее ли България да навигира в успешно в „трите морета“ – това бе въпросът, чиито отговор търсеха участниците в конференцията „Инициативата „Три морета“: между геополитическата конфронтация и прагматичния реализъм“, организирана от Института за икономика и международни отношения и Фондация „Фридрих Еберт“ на 10 юни 2021 г. – още повече, че българската визия и идеи за развитие на Инициативата бяха представени от президента на България Румен Радев. Обобщеният дебат показва, че България не просто не можеше да си позволи да не е част от този проект, но и че тя подава заявка за сериозен принос към нейното бъдещо развитие. Страната успя да формулира и аргументира свои идеи, които определено разширяват обхвата на Инициативата в поне две посоки. На първо място – в структурен план: с поканата за участие и на Гърция, осигуряващо излаза на инициативата и към Егейско море (с други думи – с превръщането в перспектива на „триморието“ в „четириморие“), с което се прави крачка както към ре-адаптация на геополитическата оптика, така и към разширяване на възможностите за инфраструктурно сътрудничество и свързаност по целия вертикал от Балтийско до Средиземно море в източната част на континента. И второ – в съдържателен план: с идеята за интелигентната свързаност, т.е. за създаване на регионална мрежа от образователни, иновативни, научно-изследователски организации на страните.
България няма интерес от задълбочаване на конфронтацията. Но България има интерес от развитието на регионалното сътрудничество. И участието, с достатъчно ясно осъзнати цели и приоритети, е пътят към извличане на ползи за страната от Инициативата „Три морета“.
Iniciativata_Tri_moreta_WEB_BG.pdf (fes.de)
