Свят на войни: по данни на специалната програма за проследяване на международните конфликти на Университета в Упсала, Швеция, през отминалата година по света е имало 55 активни военни конфликта, 237 хиляди са жертвите, 108 милиона са насилствено изселените, 2 милиарда живеят в зони на конфликти. И нито един от тези конфликти не е намерил своето дългосрочно разрешение по военен път. Както и чрез преговори – защото преговорите стават рядкост. Същевременно мирът изчезна от международните отношения – не просто като цел, но дори и като понятие. А загиналите се превърнаха просто в статистика.
Войните в Украйна и в Близкия изток поставиха с нова острота поредица от въпроси, звучащи все по-притеснително: Свикнахме ли с войните и приехме ли войната като неизбежна част от съвременната човешка цивилизация? Нов ред или нов безпорядък – накъде води ерозията на следвоенния световен ред? Вървим ли към свят без правила, където международното право се заобикаля, а принципите на националния суверенитет и териториалната цялост се пренебрегват? Може ли милитаризацията да бъде път към сигурността без политическия компонент на взаимно договорените гаранции? Възможна ли е дипломация за мир без политика на мир? Може ли да има дипломация без диалог? И може ли да има диалог без доверие? Списъкът може да продължи до безкрайност. Проблемът не е в количеството на въпросите, а в качеството на отговорите.
Именно на търсенето на отговори от българска гледна на тези и много други въпроси бе посветена конференцията „Войни и мир: ще дойде ли времето на дипломацията?”, проведена на 20 неомври 2023 г. в София, организирана от Института по икономика и международни отншения и Фондация „Фридрих Еберт”. Конференцията бе открита от директора на ИИМО Любомир Кючуков и от директора за България на Фондация „Фридрих Еберт” Жак Папаро и бе водерирана от бившия вицепрезидент на България и член на ИИМО Меглена Плугчиева. Въвеждащото изказване бе направено от президента на България Румен Радев. Програмата на проявата включваше доклади на изпълнителния директор на Европейската фондация за подобряване условията за живот и труд в Дъблин и бивш министър на външните работи на България Ивайро Калфин на тема „Европейският съюз: между меката сила и твърдите отговори?”; на члена на Управителния съвет на Инститята за икономика и международни отношения Посланик Валентин Радомирски: „Войната в Украйна: забранена тема ли са мирните преговори?”; на президента на Института за публична политика проф. Здравко Попов: „Близкият изток: колко войни са нужни за да се стигне до мир?”; бившия декан на факултет „Международна икономика и политика” в Университета за национално исветовно стопанство и главен редактор на списание Bulgarian Journal of International Economics and Politics доц. Мария Бакалова: „Войната и човекът: (не)релевантност на хуманитаризма?”.
Общото заключение от дебатите се свеждаше до констатацията, че България не е и не може да бъде неутрална и безучастна пред лицето на войните, който се разгръщат недалеч от нейните граници – защото тя е член на ЕС и на НАТО. Но България не може и не трябва да бъде пасивна, именно в рамките на ЕС и НАТО, където да аргументира своите позиции и да предлага общи подходи – именно защото става дума за национални интереси и национална сигурност. Които най-кратко се описват с една дума – мир.