По данни на Върховния комисар по бежанците на ООН (UNHCR) светът влезе в 2024 г. със 117.3 млн. души бежанци, прокудени от войни, конфликти, преследвания, климатични промени, бедност и други фактори. И излезе с още по-тревожни данни. В края на 2024 г. броят на бежанците се е увеличил на 123.2 млн. души. Това е увеличение от близо 7 млн. или 6% в сравнение с края на 2023 г., което на практика е 1,5% от световното население.
Кратък преглед – данни и тенденции (2024–2025)
Къде се насочваха потоците от бежанци и остана ли Европа привлекателна дестинация при тези глобални процеси? Два са основните критерия за оценка и отговор на този въпрос.
Единият е броят на нелегалните преминавания на външните граници на ЕС и вторият е броят на подадените молби за убежище. При нелегалните преминавания на външните граници (детекции) през 2024 г. Фронтекс отчете около 239 000, т.е. намаление с около 38% спрямо 2023 г. и най-ниско ниво от 2021 г. насам. По-важното е, че тази тенденция към спад продължава и през 2025 г., като първите 7–10 месеца на 2025 г. показват допълнителни двуцифрени проценти спадове спрямо 2024 г. и силно понижение по някои маршрути (напр. Западни Балкани, Централно Средиземноморие).
По данни на ЕК започналият през 2024 г. спад на броя на първичните молби за убежище в ЕС+ (ЕС, Норвегия и Швейцария) с около 13% спрямо 2023 г. продължи и през 2025 г. Според Агенцията за убежище на ЕС (EUAA) първото полугодие на 2025 г. показва още по-рязко намаляване. До края на юни са подадени 399 000 молби за убежище, което е спад от 23% спрямо същия период на 2024 г. Всички тези данни водят към извода, че миграционният натиск върху ЕС – макар все още голям – се редуцира спрямо 2024 г. в много държави. Не бива да се забравят обаче диспропорциите, които съществуват между отделните страни членки на ЕС. Ако например през 2024 г. в Германия са подадени 230 000 молби за убежище, то в Унгария е имало само 25.
Трябва да се отбележи още, че през 2025 г. се наблюдава промяна и в националния състав, като сред най-големите групи по гражданство са: венецуелци, афганистанци, сирийци, украинци, хаитяни. А основни приемни държави остават: Германия, Испания, Италия, Франция. Промяната на маршрутите доведе до нови точки на напрежение, както е в случая с увеличени пристигания от Венецуела в Испания в конкретни периоди, което създава локален натиск.
Какви са причините за тази промяна, която се затвърждава като тенденция през 2025 г.?
Промяната се дължи на две основни причини: геополитически промени и радикално промeнящата се политика на ЕС по миграция и убежища.
Геополитически промени в страните на произход, например падането на режима на Асад в Сирия в края на 2024 г., доведе до по-малкия брой молби от сирийски граждани. Техните молби са намалели с 66%. В първото полугодие на 2025 г. спадът продължава съгласно данните на EUAA.
Втората основна причина е радикално променящата се политика по миграция на ЕС и в държавите членки на ЕС в посока рестрикции. Главно вътрешнополитически причини, а именно засилване на ролята и влиянието на крайнодесни партии в обществата на европейските страни и сериозните успехи на антимиграционни движения във Франция, Германия, Австрия доведоха до необходимостта EС да предприеме нови политически мерки. Наред със засиления граничен контрол и многократно ползване на изключенията по Шенгенското споразумение бяха приложени ускорени процедури (бързи пътеки за молби от определени държави с ниски нива на признание, целящи да ускорят обработката и връщанията). Практиката, която ЕС стартира с Турция през 2016 г. и по-късно продължи с Тунис, Египет, Мароко, бе модифицирана в експериментални екстериториални модели – споразумения с трети страни като Италия – Албания, Великобритания – Руанда. Друг пример е подписаната наскоро декларация-намерение между Нидераландия и Уганда, която предвижда изграждане на център за настаняване на върнати мигранти. Част от тези мерки бяха оспорени в съда и не може да се твърди, че са успешен модел за прилагане.
Накратко, може да обобщим, че ЕС прие модела „миграция срещу финансиране”.
Да не забравяме, че пред ЕС стоят все още и специфични предизвикателства, породени от войната в Украйна. Статистиката на ЕС показва, че ако към юли 2024 г. е имало 6,5 млн. украински бежанци в ЕС и най-големи приемащи страни са били: Полша (1,8 млн.), Германия (1,2 млн.), Чехия (370 хил.), Испания (230 хил.), Румъния (180 хил.), а в България (170 хил.), то през 2025 г. техният общ брой е намалял на 4,7 млн. На 13 юни 2025 г. Съветът на ЕС удължи временната закрила за украинци до 4 март 2027 г. Тази закрила беше активирана още след началото на войната (през 2022 г.) чрез Директивата за временно закрила. Лицата под тази закрила в ЕС имат достъп до: право на пребиваване; трудов пазар (могат да работят); здравни услуги; социална помощ; образование за деца.
На 16 септември 2025 г. Съветът на ЕС прие препоръка на ЕК за координиран подход към излизане от временната закрила като дългосрочно решение (exit strategy) и координиран преход. Препоръката включва както програми за доброволно завръщане в Украйна, когато условията позволяват, така и т.нар. Unity Hubs (хъбове) – точки за контакт, където украинци в приемащите страни могат да получат информация, помощ с документи, съвети за работа и връщане. Препоръката осигурява още обмен и координация между държавите членки и Украйна, както и мониторинг на процеса на преход. Важно е обаче да се подчертае, че преходната стратегия ясно заявява, че възможността за връщане в Украйна трябва да бъде доброволна.
Описаните по-горе прилагани мерки към украинските бежанци показаха явните разлики в приемането на бежанци според геополитическата и етническа/културна близост и затвърдиха мнението за прилагания двоен стандарт на ЕС – тема, която предизвиква и до днес дискусии относно консистентността на миграционната политика на ЕС.
През ноември 2025 г. отново се наблюдава рязко увеличение на броя на украинските бежанци, което е в резултат на решението в Киев за отпадане на забраната за напускане на страната за младежите на възраст от 18 до 22 години. В отговор германският канцлер призова младите украинци да си останат у дома и правителството в Германия взе решение за спиране на социалните плащания за украински граждани, влезли в Германия след април 2025 г. Подобни решения бяха взети и в други европейски страни.
Обобщената картина
Внимателният анализ на политиката по миграция на ЕС може да се оприличи на хода на махалото. Картините от 2015 г. с тълпите от предимно млади мъже, които не само безпрепятствено и безконтролно влязоха в ЕС и главно в Германия, но и бяха приветствани и посрещнати с хляб и плюшени играчки, бяха заменени през годините и особено през 2025 г. със засилен контрол по границите, протести с цел бързо експулсиране на криминално проявени и на тези, на които е отказано убежище заради рязко нарасналата престъпност и социалното напрежение и др. (също най-вече в Германия).
Изнесените по-горе данни, коментираните причини (външни фактори и комплексът от мерки, предприети от ЕС) дават основание да се направи изводът, че в голяма степен е преодоляна тежката миграционна криза в ЕС, но не бива да се счита, че проблемът с миграцията в ЕС е генерално решен през 2025 г., защото останаха много предизвикателства и рискове.
Десет години по-късно след кризата от 2015 г. равносметката на политиката по миграция и убежища, която може да се направи, има геополитически, правни, вътрешнополитически, икономически и социални измерения с дългосрочен ефект за ЕС.
Геополитически и стратегически резултати
В резултат на загубени позиции на ЕС на световната сцена, ЕС не е фактор при решаване на световните проблеми (военни конфликти, климатични предизвикателства и др.). ЕС не само не направи усилия да доведе до край войната в Украйна, а напротив, продължава да възпрепятства усилията за постигане на мир чрез все по-активно въоръжаване и „производство” на нови и нови санкции срещу Русия. ЕС беше и пасивен наблюдател на конфликта в Близкия Изток и все повече изпадна в изолация в динамично променящия се свят, в който центърът на геополитическа гравитация се измества от Атлантика към Пасифика.
В този контекст не звучи убедително тезата, че в геополитически план Германия се е утвърдила като морален и политически център на миграционната политика на ЕС. В противовес на това твърдение има добре аргументирани анализи, колкото и спекулативни да се считат, които твърдят, че миграционният натиск върху Европа е породен не само от актуалните причини, но в определена степен е бумерангът, който се връща като резултат на старата й колониална политика.
Правни и институционални ефекти
Политиката по миграция през последното десетилетие – особено след 2015 г. и след периода 2022–2025 г. – оказа силно и пряко влияние върху начина, по който се прилага Шенгенското споразумение, като дълбоко промени прилагането му. Ето най-важните ефекти:
– След миграционната криза от 2015–2016 г. и при следващите вълни на натиск (Афганистан, 2021 г., Украйна, 2022 г., Средиземноморски маршрут 2023–2025 г.) няколко държави (Германия, Австрия, Франция, Дания, Норвегия) възстановяваха временно проверки по вътрешните си граници. Това е позволено по Шенгенските правила, но вместо временно и мотивирано от сериозна заплаха (неконтролирана миграция, трафик на хора, тероризъм) Шенген продължи да функционира с все повече „изключения“ и беше сложен край на Дъблин III като работещ механизъм.
– Миграционният натиск принуди ЕС да модернизира и затегне управлението на външните граници чрез усилване на Фронтекс с повече персонал и техника: от 400 служители (2015) до над 10 000 гранични полицаи (2024). Пристъпи се към задължително регистриране на всички пристигащи мигранти и на практика Шенген беше „закрепен“ чрез силен контрол навън, за да се запази свободното движение вътре.
Вярно е също, че миграционната политика практически стана условие за разширяване на Шенген и най-сетне се стигна до приемането на Румъния и България през 2024 г., макар двете страни да изпълняваха всички критерии за приемане още през 2011 г. Те бяха приети едва тогава, когато на ЕС бе необходим засилен контрол на външните граници, справяне с миграционния натиск към ЕС и трябваше да се поеме отговорност на входа в ЕС. По друг начин формулирано, държавите от Западна Европа признаха: „Ако ще разширяваме Шенген, трябва да укрепим външните граници и системите за миграция.“
Вътрешнополитически резултати
Вътрешнополитическите импликации за Европейския съюз от миграционната политика са дълбоки и многопластови. Те засягат политическата стабилност, партийните системи, общественото доверие, вътрешното единство на ЕС и взаимоотношенията между държавите членки. Ето най-важните ефекти:
Миграцията продължава да бъде една от най-поляризиращите теми в ЕС. Тя засилва идеологическото противопоставяне между центристко-либералните партии, подкрепящи регулирана миграция и солидарност и консервативните и крайнодесни партии, фокусирани върху ограничаване на миграцията, върху контрола по границите и отстояване на национален суверенитет. Тази тема продължава да разделя обществата в Западна Европа и да стимулира подема на популистките и крайнодесни формации в Италия, Франция, Германия, Австрия, както и доведе на власт по-твърди консервативни партии в Централна и Източна Европа (Унгария, Словакия, Чехия).
Миграцията разкри трайни вътрешни линии на напрежение между държавите членка на ЕС. В посоката Север – Юг настъпи едно преливане на отговорности към периферните държави. Италия, Гърция, Испания искат по-справедливо разпределение на мигрантите, а северните държави искат по-строг контрол и връщане. В посоката Запад – Изток Полша, Унгария, Словакия и част от Балканите са по-резервирани към механизми за релокация, докато западните страни очакват по-висока „солидарност“ от Изтока.
Тези различия водят до конфликти и понякога парализират вземането на решения в ЕС, а всичко това доведе в годините до рязко спадане на доверието в институциите на ЕС и се засили евроскептицизмът. Вотовете на недоверие към председателя на ЕК през 2025 г., макар и неуспешни, са само един от многото примери за това.
В морално-ценностен план политиката на миграция показва, че ЕС все повече се отдалечава от фундаменталните си ценности при създаването си и се позиционира като охранителен съюз, което предефинира политическия баланс между сигурност и хуманитарност, защитата на човешките парва и солидарността. Темата за вътрешната сигурност не само доминира обществения дебат, но води и до дълбоко разделение, особено в Германия, Франция, Белгия.
Икономически и трудови последици
Макар и доста оспорван като резултат, се приема, че Германия и северните страни получиха в известна степен нетни икономически ползи, като успяха да интегрират в определена степен на пазара на труда част от мигрантите и да смекчат демографския си проблем.
За Южна и Източна Европа не могат да се твърдят такива ползи, а напротив България, Гърция, Италия понесоха силен натиск върху границите, направиха големи разходи за приемни центрове и особено в Гърция и Италия се чувства сериозно социално-политическо напрежение заради миграционния натиск. Насажда се още усещането за все по-несправедливо натоварване на жилищния пазар, конкуренция на пазара на труда в нискоквалифицирани сектори и това рефлектира в социално недоволство и протести.
Каква е ситуацията в Европа към момента и преди влизане в действие на Пакта за миграция и убежище?
Девет държави – Италия, Дания, Австрия, Белгия, Чехия, Естония, Латвия, Литва и Полша – настояват ЕС да улесни експулсирането на чужденци, извършили престъпления. Част от правителствата открито изразяват недоволство от това, че Европейският съд по правата на човека блокира депортации и настояват за преразглеждане.
Дания. Страната е модел за редица други държави: дава само временно убежище, периодично преразглеждано, което може да бъде отнето, ако родината на бежанеца се счита за безопасна. Помощите се обвързват с интеграция, а пътят към гражданство е значително удължен.
Франция. През 2024 г. бе приет най-строгият имиграционен закон от десетилетия, но Конституционният съвет отмени значителна част от рестрикциите по процедурни причини. Част от мерките за ограничаване на социалните права и събирането на семейства отпаднаха.
Германия. Берлин въведе ускорени процедури, разшири списъка на „сигурните страни” и улесни депортирането на кандидати, на които е отказано убежище, както и на чужденци, осъдени за престъпления. В същото време страната облекчава достъпа до дългосрочен престой и гражданство за интегрираните мигранти и квалифицираните работници.
Гърция. Атина временно спря обработването на молби за убежище от мигранти, пристигащи по море от Северна Африка и увеличи контрола по границите чрез огради и засилени патрули.
Ирландия. Дъблин съкрати периода, в който украински бежанци могат да остават в държавни центрове от 90 на 30 дни и подготвя допълнително затягане на законодателството от 2026 г. с цел по-бързи решения и обжалвания.
Италия. Рим въведе строги правила, сключи споразумение с Албания за прехвърляне на мигранти в центрове извън ЕС (оспорено в съда) и удължи максималното задържане на нелегални мигранти до 18 месеца. В същото време Италия ограничи хуманитарната закрила и въведе ускорени процедури за кандидати от „сигурни страни”.
Нидерландия. Парламентът обсъжда мерки за по-труден достъп до убежище, намаляване на разрешителните за престой до три години и ограничения на събирането на семейства – проект, подготвен още от предишното дясно правителство.
Португалия. През юни депутатите одобриха удължаване на изискванията за пребиваване за кандидатстване за гражданство от 5 на 10 години, както и приеха по-строги правила за семейна реинтеграция. Законът чака решение на Конституционния съд.
Швеция. Стокхолм увеличава средствата за доброволно завръщане у дома от 10 000 на 350 000 крони и подготвя по-твърди изисквания за език, местожителство и евентуално отнемане на гражданство при тежки престъпления.
Когато към тази картина добавим и Великобритания, където през ноември 2025 г. бяха представени мащабни промени в политиката на убежище, то може да се направи изводът, че в Европа се оформя нова линия към по-строги миграционни правила. Лондон предлага временен статут за бежанците, дълга процедура към постоянно пребиваване и ограничаване на социалните плащания, което го приближава до модела на Дания.
Какво предстои за 2026 г.?
Най-важен документ, който ще определя политиката на ЕС по миграция и убежище, се явява Пактът за миграция и убежище. Той беше приет през април 2024 г. и трябва да влезе в сила от средата на 2026 г, като националните системи следва да са адаптирани и действащи до тогава. Пактът предвижда бърза процедура за проверка на границите чрез:
– единни стандарти за предоставяне на убежище;
– механизъм за солидарност между страните членки;
– справедливо разпределение на мигрантите.
Очакваните резултати, които се целят, са постигане са по-ефективен контрол на външните граници, подобрена координация между страните членки и балансиран подход между хуманитарни нужди и сигурност. Според плановете на Комисията фокусът за 2026 г. ще е върху използване на нови инструменти за управление на миграцията, засилване на сигурността по границите, дигитализация на процесите, укрепване на агенции като Фронтекс и създаване на механизми за по-ефективно връщане на лица, които нямат право да пребивават в ЕС. За постигане на тази цел държавите членки ще трябва да адаптират националното си законодателство, инфраструктура (граничен контрол, информационни системи) и координацията между тях.
В последния си анализ за миграционната ситуация от ноември 2025 г., ЕК класифицира Гърция и Кипър, както и Испания и Италия, като страни, които ще имат право на солидарност от други държави от ЕС през следващата година поради високия натиск от миграцията. Гърция и Кипър са под натиск заради непропорционално големия брой, пристигнали миналата година, Испания и Италия заради многобройните морски спасителни операции.
Заедно със страни като Белгия, Франция и Нидерландия, Германия е включена в групата на държавите, които могат да се ползват от освобождаване от солидарни задължения. Според оценката на ЕК и Австрия, Полша, България, Чехия, Естония и Хърватия попадат в групата, където могат да кандидатстват за освобождаване от солидарни задължения изцяло или частично поради натрупаните тежести от последните пет години.
На практика страните, които са особено натоварени, имат право на солидарност от други държави членки чрез приемане на мигранти или чрез финансов принос. Целта на обезщетението: бежанците трябва да останат в страната, в която са пристигнали.
Докладът на Европейската комисия е решаващата основа за този солидарен механизъм. Предложенията на Европейската комисия за т.нар. солидарен пул сега трябва да бъдат обсъдени от държавите членки.
Какво ще означава това за България?
Ефектите за страната ни също могат да бъдат категоризирани като регулаторни и правни, включващи хармонизиция на националното законодателство с изискванията на Пакта относно:
– прием на бежанци и мигранти;
– процедури за бърза регистрация и идентификация;
– възможности за връщане на незаконно пребиваващи лица.
Граничен контрол и сигурност: България, като външна граница на ЕС има отговорност за засилен контрол по границите, регистрация на мигранти и връзка с европейската система за споделяне на информация (EUROSUR, EES), а това изисква допълнителни ресурси за МВР, Гранична полиция и Агенцията за бежанците.
Социални и демографски ефекти: България е страна с ниска раждаемост и изтичане на население и в тази връзка се очаква, че миграцията може да донесе нова работна сила и млади хора. Остава обаче рискът, че социалните услуги ще бъдат сериозно натоварени, ако приемът не е добре управляван. При това все още стоят и много интеграционни предизвикателства – усвояване на език, образование, културна адаптация.
Икономически: Очаква се, че мигрантите ще допринесат за увеличаване на работната сила, особено в сектори с недостиг на персонал (например ИТ, туризъм, здравеопазване, земеделие), което би довело до положителен икономически ефект.
Политически и международни: Политическият дебат у нас по темата за миграцията донякъде влияе на обществените настроения. България ще трябва да балансира между изпълнение на европейските си задължения и националните интереси. Властите считат, че участието в общоевропейската система може да засили международния престиж на страната като активен член на ЕС.
Дългосрочните стратегически ефекти зависят от начина на приложение на Пакта. Ако Пактът се приложи ефективно, България може да се възползва от структурирана миграция – с финансово подпомагане от ЕС, с контролирано разпределение на мигрантите в различни региони и постигане на по-добра интеграция на мигрантите в обществото и икономиката. Ако обаче не се приложи ефективно, ни грози сериозен риск от натиск върху социалните и гранични системи и възможно увеличение на нелегалната миграция.
Обобщение и заключение
Успокоената миграционна ситуация в ЕС през 2025 г. се дължи както на променената геополитическа обстановка, така и на продължаващите политически усилия и решения на ЕС с комплекс от мерки за по-строг и координиран граничен контрол и рестриктивна политика по даване на убежище на мигрантите. Европа продължи и през 2025 г. курса за промени в имиграционната си политика в посока контролирана, желана имиграция и то такава, която да допринася за решаване на демографските проблеми и за стимулиране на икономическото развитие в ЕС.
В международен план ЕС губи все повече политически и икономически позиции и влияние на световната сцена и се отдалечава от ролята си на фактор с миротворческа мисия при формиране и стабилизиране на световната и европейска архитектура на сигурност. Европа се затваря и капсулова и по този начин губи партньори и все повече изпада в изолация и тежка зависимост от глобалните сили като САЩ, Китай, Русия.
Във вътрешнополитически план ЕС, със старото-ново ръководство на ЕК, през 2025 г. окончателно милитаризира всички политики и по този начин води една недалновидна икономическа политика, свързана с растящи дългове, но на практика се отказва от изконните си ценности, с които бе създаден ЕС – съюз на мира, солидарността, защита на човешките права и достойнство, върховенство на закона, свобода, демокрация. И тези ценности се заменят все повече с егоизъм, национализъм и ограничаване на демокрацията и свободата на словото, дълбоко разделение в обществото, социални и икономически неравенства.
От данните и анализа се налага тревожното заключение, че нито външната, нито вътрешната политика на ЕС водят към генерално балансирано решение по темата миграция с дългосрочен положителен ефект за Съюза. Рисковете и предизвикателствата не само остават, но се и увеличават.