Теорията за причините и обхвата на войната са многобройни, но в преамбюла на Устава на ЮНЕСКО, според мен, е най-точното определение: войната се ражда в умовете на хората и в умовете на хората трябва да се изгради защита на мира.
Причини за войната и ролята на САЩ
Войната между Русия и Украйна е сложна и многопластова, но нейните причини не се свеждат до събитията от 24 февруари 2022 г. Независимо от факта, че войските на Руската федерация пресичат границата и нахлуват на украинска територия, решаваща роля в нейното начало играят САЩ и съюзниците – централна, но не пряко във военните действия, а в предпоставките и във воденето на войната като цяло.
За възникването на кризата, освен Путин, който par exellence започна войната и е отговорен за всички нейни последствия, отговорността носят САЩ и нейните съюзници. Водената от тях политика към Украйна, доставката на оръжия, обучение на армията, както и агресивната пропаганда, се възприемат от Москва като заплаха за териториалната цялост на Руската Федерация. Според Москва, желанието на Украйна да стане член на НАТО, както и действията на САЩ и съюзниците в тази насока, прелива чашата на търпението. Още през април 2008 година САЩ обявиха, че Украйна и Грузия могат да бъдат поканени за член на НАТО, което предизвика гневна реакция от страна на Москва и тя моментално призна независимостта на Южна Осетия и Абхазия. Този ход постави под угроза и съдбата на Украйна за едни бъдещи подобни реакции от страна на Руската федерация. По това време посланикът в Москва Уилям Бърнс пише, че „това ще създаде благоприятна почва за руска намеса в Крим и Източна Украйна”. Администрацията на Буш обаче пренебрегна руската реакция, както и сигналите на посланика и отново официално заяви, че Украйна и Грузия трябва да бъдат поканени за член на НАТО.
Политиката на САЩ към Украйна издигна на нов етап „стария национализъм на нова Русия”. В реално-демократичната политика, все по-голямото обвързване на държавите и обществата, транснационализирането и успоредното институционализиране на правото, решаването на конфликти по пътя на преговорите, водят до геополитически промени, в които вече не би трябвало да има реални опоненти. Русия, възприела идеологията на „суверенната демокрация“ и безцеремонно действаща като силова държава, поставя под въпрос подобни тези. Динамиката на разширяване на НАТО и доближаване на руските граници в Москва се счита като „пряка заплаха”.
Да погледнем реакциите на САЩ и съюзниците в НАТО. В рамките на Алианса се наблюдават две до известна степен противоположни тенденции. Още през 2008 г. в Будапеща американският министър на отбраната Робърт Гейтс беше поискал до края на годината да е готов планът с конкретни дати по пътя към членството на Украйна и Грузия. Това бяха ясни индикации от страна на САЩ, че са изпълнени с решителност да елиминират руската заплаха и да не допуснат политиката им да се диктува от Москва. На другата страна е подходът на редица съюзници от НАТО (Франция, Германия и др.). След разговорите си с руския президент Дмитрий Медведев, федералният канцлер Ангела Меркел за пореден път изтъкна, че още е твърде рано за присъединяването към НАТО на Украйна и Грузия и респективно е против предоставянето на конкретен времеви план за членството на някоя от двете държави. И двете тенденции имат своите основания. САЩ и привържениците на скорошното членство в НАТО изтъкват на преден план стратегическото значение на Украйна най-вече при енергийното осигуряване на Запада, както и това, че не бива да се допуска трета държава, в случая Русия, да влияе при взимането на решенията в Алианса. Противниците на бързото присъединяване се стремят да отчетат чувствителността на Москва. Те казват, че практически нито един голям световен политически проблем не би могъл да бъде решен срещу волята на Руската федерация. И естествено, разединението е от полза за Кремъл, който може да разиграва и двете страни.
Разширяването на НАТО и приближаването му до руските граници изключително тревожи Москва. Русия счита Северноатлантическия договор не за отбранителен съюз, а за агресор и нападателен алианс. Ангажиментите, поети от лидерите на САЩ през 1997 г. с документа „Основополагащ акт за отношенията Русия-НАТО”, са погазени. В страните на някогашния Варшавски договор, които станаха членове на НАТО, са разположени войски и въоръжения на съюза. Според Русия, от средата на 90-те години нататък, Алиансът се превърна в инструмент за военни интервенции зад граница (дават за пример бивша Югославия, а след това в Афганистан и Либия). Действия на САЩ, като оттеглянето от Договора за противоракетна отбрана през 2002 г., разполагането на елементи на ракетния щит в източноевропейските страни и най-вече усилията на администрацията на Джордж Буш да интегрира Украйна в НАТО, утежняват геополитическата ситуация. Според Путин, в тази среда Руската федерация се чувства застрашена и желае да защити своята сигурност.
Още в първите дни на войната, на 11 март 2022 г., президентът Байдън изключи възможността от пряк конвенционален сблъсък между Вашингтон и Москва, независимо от съветите на редица конгресмени и военни експерти, но същевременно заяви, че би поел отговорността за намеса, ако конфликтът се пренесе на територията на страна член на НАТО. „Льо Монд Дипломатик” акцентира, че в случая се прави разлика между неприкосновеното пространство на Атлантическия алианс и украинската територия, принадлежаща към специфична геополитическа категория. Това, според Вашингтон, налага прецизна оценка на съотношението на силите, воюващи на терена, контролиране на степента на оперативно участие на заявените поддръжници на Украйна (в частност вида на предоставяните на Киев въоръжения) и най-вече задължение постоянно да се проследява обхватът на руските намерения. Успоредно с това, посочва списанието, необходимо е поставянето като крайна цел възможността да се постигне изход чрез преговори, приемлив както за руснаците, така и за украинците.
Анализирайки отношението на САЩ към войната в Украйна, редица политици и военни експерти правят паралел с първите дни на кубинската ракетна криза през октомври 1962 г. Младият президент Кенеди, въпреки съветите на генералите да вземе решение за незабавни военни действия, прави точно обратното: предлага блокада, посочва необходимостта да се остави врата за отстъпление на Никита Хрушчов за да се предотврати ядрена ескалация, като същевременно запазва и съхранява международната надеждност на Америка. Историкът Мартин Шервин в неотдавнашен труд, посветен на сравнителен анализ на процесите за вземане на решение в период на ядрена криза, заявява, че ако Кенеди не беше взел тези, до голяма степен еднолични решения, щеше да предизвика ядрена война. В рамките на тази историческа връзка редица анализатори и политици предлагат понастоящем същата стратегия спрямо Путин и политиката на Москва.
Този подход, според нас, е необходим, защото веруюто на президента на Русия е, че САЩ и Западът искат да премахнат Русия от картата на великите сили, включително и разпад на държавата. В изявление след срещата му с министър-председателя на Унгария Виктор Орбан, Владимир Путин анонсира тезата си за ролята на САЩ в украинската криза: „Мисля, че същите САЩ не толкова много се грижат за сигурността на Украйна, макар че, може би и мислят за това, но някъде на заден план, но най-важната им задача е възпирането на Русия. Ето за какво става дума. В този смисъл Украйна е само инструмент за постигане на тази цел”.
Прокси война?
Според редица американски и международни наблюдатели, Съединените щати водят „прокси война” в Украйна срещу руската агресия, а такава политика изисква значителни средства. Преди 2014 г. украинската армия е слабо въоръжена, липсват добре обучени командири, войниците са с ниска мотивация. САЩ използваха Майдана и започнаха активно да обучават украински военни. През 2017 г. президентът Тръмп снабди войската с достатъчно количество мощни оръжия и в резултат на това Зеленски се обяви за твърд подход към Москва. При негово посещение във Вашингтон тази година, Байдън обяви, че подкрепя безрезервно „евроатлантическите аспирации на Украйна”. Подписаната декларация „САЩ – Украйна: стратегическо партньорство” потвърди ангажимента на САЩ към декларацията на НАТО от Букурещ 2008 година.
Към днешна дата Съединените щати и техните съюзници вече са доставили 108 гаубици с потенциален обсег до 25 мили и ракетни системи с обсег от 50 мили. Генерал Марк Мили, председател на Обединения комитет на началник-щабовете, обяви пред Конгреса, че САЩ и Западът са доставили 60 000 противотанкови и 25 000 противовъздушни оръжия. Според информация, предоставена от Форин Асистънс (Foreign Assistance), САЩ вече са похарчили повече за подпомагане на сигурността в Украйна, отколкото през първите пет години в Афганистан. В края на май 2022 г. президентът Джо Байдън подписа пакет от помощи за Украйна на обща стойност близо 40 млрд. долара. Беше съобщено, че 20 милиарда от общата сума ще бъдат предоставени на Киев под формата на военно оборудване и техническа помощ, 9 милиарда – като икономическа помощ, над 4 милиарда – като хуманитарна помощ и още 4 милиарда – като подкрепа за отбраната от Държавния департамент на САЩ. Администрацията на Байдън обяви в началото на юли, че изпраща още 400 милиона долара военна помощ на Украйна. Това се случи, след като руският президент Владимир Путин обяви победа над източната област Луганск. След като украинската армия в началото на август успя да отблъсне руското настъпление към Донецк, САЩ незабавно изпратиха още 550 милиона долара помощ. По случай Деня на независимостта на Украйна, на 24 август президентът Байдън обяви нова военна помощ за Украйна на стойност близо 3 милиарда долара. Директната оръжейна помощ на САЩ след 23 февруари е 9 милиарда долара и имаме всички основания да считаме, че тази прогресия ще продължи.
По данни на Държавния департамент, САЩ към днешния ден са предоставили още осем милиарда долара помощ за сигурност след нахлуването на Русия през февруари. Пет милиарда от тях за военна и техническа помощ – ракети за противовъздушна отбрана, противотанкови оръжия, далекобойни гаубици със съответните муниции, бронирани превозни средства, бойни хеликоптери, радарни системи, уреди за нощно виждане и други и са предоставени директно на Украйна. Ако трябва да обобщим, в началото на годината Конгресът обяви, че ще похарчи 54 млрд. долара за традиционна чуждестранна и военна помощ, за да помогне за възпиране на настъплението на Путин. Средствата до голяма степен ще бъдат разпределени по традиционните канали за подпомагане на Украйна, но ще осигурят и подкрепа за страните от НАТО и американските войски, разположени в Европа.
В този контекст помощта за Алианса е изключително необходима, защото на срещата на върха в края на юни 2022 г. в Мадрид НАТО определи заплахата от Русия като „най-значимата и пряка заплаха за сигурността на съюзниците и за мира и стабилността в евроатлантическата зона“. Вашингтон продължава въоръжаването на Украйна с модерни оръжия, включително предоставяне на системи за противовъздушна отбрана, противокорабни ракети „Харпун” (Harpoon) и ракетни системи “Хаймарс” (HIMARS) „с по-голям обсег“, но при условие, че Киев не ги използва за атака на руска територия. Статията на президента Байдън за войната в Украйна в края на юни 2022 г. в „Ню Йорк Таймс” определя ясно и кратко формулировката на основната цел на САЩ: „Искаме да видим демократична, независима, суверенна и просперираща Украйна със средства да възпира и да се защитава срещу по-нататъшна агресия”.
След разпадането на Съветския съюз, и САЩ и Русия трябваше да търсят неутрална Украйна като разумен буфер и предпазен клапан. Вместо това „неоконсерваторите”, според Джефри Сакс, искаха „хегемония“ на САЩ. „Перспективите на неоконсерваторите се основават на основна фалшива предпоставка: че военното, финансовото, технологичното и икономическото превъзходство на САЩ им позволява да диктуват условията във всички региони на света”, заявява той в своя статия в „Уърлд Нюз Дейли” от юли 2022 г..
Заделянето на американска помощ и оръжия за Украйна води до един парадокс, който Хал Брандс, професор в Университета „Джон Хопкинс“, нарича „арсенал на демокрацията”, т.е. стратегия на САЩ, която не се намесва пряко във войната, но осигурява на правителството в Киев пари и оръжие. Тук трябва да подчертаем, че администрацията на Байдън не беше подготвена за такава продължителна и широкомащабна война. Повечето анализатори считаха, че Русия за кратко време ще завладее по-голяма част от Украйна. Вместо това съпротивата на Украйна доведе до военни действия с огромен разход на муниции и всякакъв вид военно оборудване. Силите на Украйна, които доскоро превъзхождаха откъм оръжие и артилерия, започнаха да понасят значителни щети. Страната вече почти няма самолети и хеликоптери, а всеки ден украинската армия изразходва противотанкови снаряди, които САЩ произвеждат и доставят за една седмица. Правителството потвърди, че дават до 200 жертви на ден. На 15 юни 2022 г. украински генерал заяви, че армията е загубила 1300 бронирани машини, 400 танка и 700 артилерийски системи, което е много повече, отколкото първоначално се предполагаше. Много от най-опитните и най-добре обучени украински части са унищожени, като на тяхно място са оставени новобранци. Бюджетният дефицит на Киев е пет милиарда долара на месец!
Тази ситуация подставя САЩ пред избор – дали да продължат доставката на изчерпващите се муниции и оръжие или да съхранят намаляващите военно-технически средства за собствена сигурност и защита. Според Хал Брандс, предвид възможните конфликти, които предстоят, САЩ и съюзниците в обстановка на ограничени възможности, липса на квалифицирана работна ръка, ограниченията от новите вълни на Ковид и проблемите в глобалните вериги за доставки, е необходимо запълването на военните запаси за поддържане „арсенала на демокрацията”.
Продължителност на войната
Има три алтернативи, които биха могли да обозначат продължителността на войната. Първата е едната страна да нанесе решително военно поражение на другата и да диктува следвоенно споразумение. Втората е да се развие продължителна военна безизходица и да се превърне в замразен конфликт. Третата е ескалацията да промени характера на войната, т.е. войната се разпространява в повече страни и на други места по света (например, конфликт на Китай с Тайван).
През 2003 г. САЩ свалят правителството на Ирак само за 20 дни. Войната между Армения и Азербайджан за територията на Нагорни Карабах през 2020 г. приключва за 44 дни. Нахлуването на Русия в Украйна обаче продължава месеци наред и не показва признаци, че скоро ще приключи. То се превръща в широкомащабна, конвенционална и високоефективна война. И Руската федерация и Украйна са твърдо решени да спечелят войната. САЩ и съюзниците с всички възможни средства подкрепят Украйна. Целите на Русия са неутрална държава, демилитаризирана и нечленуваща в НАТО и Европейския съюз. Но тази цел е абсолютно неприемлива за Щатите, защото постигането й означава победа на Москва. Затова цялата морална и материална помощ и съдействие е насочени за непостигането на целите на Русия. Освен това президентът Байдън открито заяви, че в рамките на войната Украйна трябва да победи и военните действия трябва да доведат до абсолютно отслабване на Русия, включително и разделяне на територията й.
В края на юли 2022 г. Русия обявява, че целите на войната са се разширили, след като Западът вкара още оръжия в Украйна. В свое интервю министър Лавров каза, че стремежите на Русия са по-амбициозни от обявените от Москва в началото на войната през февруари, когато тя заяви, че планът й е да „освободи“ източния граничен район на Донбас. Военните амбиции на Москва сега се простират „до провинциите Херсон и Запорожие в Южна Украйна”, които са предимно окупирани от руските сили. Това заявление на Лавров, според „Файненшъл Таймс”, е най-силният знак досега, че Русия се стреми да анексира части от страната, които в момента са под неин контрол.
Ако приемем, че в началото на войната Москва първоначално се е стремила да ограничи операциите на Изток в защита на проруските отцепнически републики, то понастоящем много нови обстоятелства вероятно са накарали Путин да ги разшири отвъд тези първоначални цели. Главната сред променливите на бойното поле остава постоянно ескалиращото участие на Вашингтон и Запада, особено в доставките на оръжия – включително ракетни системи с по-голям обсег. В тази връзка министърът на външните работи на Русия намекна, че ако САЩ и Западът „продължат да помпат Украйна с пълно оръжие от безсилен гняв или желание да се изостри ситуацията, тогава това означава, че нашите географски задачи ще се преместят още по-далеч от сегашната линия“. Независимо от предупреждението на Лавров само след няколко дни САЩ потвърди, че изпраща на Украйна още четири високомобилни артилерийски ракетни системи „Хаймарс”, като част от следващия кръг от помощ за сигурността. Доставянето на системите е нов кръг в надпреварата на въоръжаването и ще доведе до нови тенденции и съответно нови цели във военните действия. Ракетните системи с голям обсег дават възможност на украинската армия да поразява руски складове и командни пунктове дълбоко зад фронтовата линия и това ще доведе до нова динамика, която ще промени хода на войната.
Матрицата на военните действия демонстрира, че по този начин продължаващата прокси война изглежда ще стане все по-гореща, поне в близко бъдеще, преди всяка възможност за компромис да бъде взета на сериозно от която и да е страна.
Ескалация на военните действия
Водената американска политика има две сериозни последствия. От една страна заплахата пред сигурността на Руската федерация сериозно нараства и това кара Москва да търси само победа. От друга страна САЩ полагат огромни усилия Москва да загуби, защото руска победа е поражение за САЩ. Същевременно, една евентуална загуба от страна на Москва и вероятността Украйна, респективно САЩ да победят, увеличават опасността Путин да натисне ядреното копче. Директорката на Националното разузнаване на САЩ Аврил Хейнс с тревога съобщи, че „ако руснаците започнат да губят на бойното поле, Путин може да посегне към ядрено оръжие”. Ако в резултат на някакъв инцидентен казус или Украйна започне тотално да губи войната и/или САЩ и съюзниците решат да се намесят, това до голяма степен ще определи употреба на ядрено оръжие. Още повече, че обикновено продължителните войни имат свойството да ескалират, което е реална опасност и за украинската война.
Въпреки многократните предупреждения от страна на Западна Европа за ескалиране на военните действия, Блинкен отхвърли предположенията, че Съединените щати рискуват тотално да влошат отношенията си с Русия. „И просто казано, най-добрият начин да се избегне ескалация е Русия да спре агресията и войната, която започна. Това е напълно по силите ѝ“, смята държавният секретар на САЩ. Рик Моран, дългогодишен редактор на „Америкън тинкър” (American Thinker) пише „Алиансът крещи за обновяване след нахлуването на Русия в Украйна. Финландия и Швеция наистина подадоха молба за членство. Но един съюз е толкова силен, колкото е силен най-слабият му член… Наистина ли американците искат Финландия или друга малка нация да определя дали да влезем във война с ядрена сила като Русия?”, задава въпрос журналистът.
Администрацията на Байдън счита, че победата на Русия в Донбас не би означавала край на войната, а руската армия се подготвя за продължителен конфликт в Украйна. Това, според директорката на националното разузнаване Аврил Хайнс, показва, че Путин възнамерява да постигне цели, простиращи се извън Източна Украйна. По този начин според нея Москва използва „ядрена реторика” за да възпре помощта на САЩ. Счита се, че тактиката на Путин е, че с времето решителността на САЩ и Запада ще спадне – в контекста на инфлацията и недостига на храни.
Ние не искаме, а и нямаме възможност да определим дали някоя страна би посегнала в бъдеще към ядрено оръжие. Но както един виден български политик сподели, тогава „няма да има кой да чете книгата”.
Информационната война на САЩ
Информационната война е война, но с други средства. Първата жертва на информационната война е истината. По-рано известна като пропаганда, целта на информационната война е да победи опонента си и да спечели войната. Има стара поговорка, която казва, че жертви на войната са не само загиналите, но и тези, които са били лъгани.
В САЩ има благодатна почва за пропаганда или информационна война по отношение на Украйна. Във всички военни инициативи на Америка незнанието на голяма част от американското общество за външните работи на страната играе значителна роля. Липсата на познания на американците за други страни се усложнява от факта, че континентален САЩ никога не са били нападнати, освен за кратко от британците през 1812 г. Този дефицит на познания за историята и външната политика на страната прави голяма част от американците уязвими към пропагандата, прикриваща американския експанзионизъм. В контекста на войната в Украйна, незнанието играе важна роля в податливостта на американската общественост към военната пропаганда. Интернет и социалните медии въведоха нови форми на информационна война – тролове, ботове и др. Социалните медии позволиха на гражданите да станат индивидуални пропагандисти, които толерираха информацията да се разпространява много по-бързо. Фермите от тролове дават възможност фалшива пропаганда да се разпространява мигновено отвъд географските граници и по този начин засилващи или туширащи истинската информация за събития. Гражданското общество получава не информация, а анализ на информацията със съответния пропаганден подтекст, нещо, което Ранд Корпорейшън нарича „truth decay” или „загниване на истината”.
Главния редактор на „Консорциум Нюз”, Джо Лория пише, че „американците като цяло не разбират психиката на Русия, която е била нападана многократно, особено от най-големите европейски сили през XIX-ти и XX-ти век. Те обикновено не знаят, защото никога не им се казва, че Съветският съюз е унищожил 80 процента от Вермахта през Втората световна война. Те не знаят какво означава възраждането на нацизма за руския народ или дори, че има възраждане на нацизма в Украйна, защото е избелено от историята на корпоративните медии”. Американското обществото почти няма информация, че САЩ стоят зад насилственото сваляне на демократично избрания президент на Украйна през 2014 г., което ясно личи от изтекъл телефонен разговор между високопоставен служител на Държавния департамент и американския посланик в Киев, които обсъждат седмици преди преврата съдействие за новото правителство. В провеждащата се информационна война основната политика на правителството на САЩ бяха санкции и продължителна война срещу Русия, водеща на нейното тотално отслабване, като по този начин почти не поставяха акцент върху дипломатическите ходове – Минските споразумения, преговори за мир и др.
Най-интензивна е информационната война за събитията на бойното поле. Информацията, идваща от Русия и от САЩ и Западна Европа е напълно различна. Според САЩ Украйна печели войната, според Русия тя се движи според първоначалния план. Според САЩ и Запада, Русия умишлено убива мирни жители, само руснаците убиват хора, атентатите в Мариупол, срещу театъра и убийството на военнопленници в Еленовка са дело на руската армия, обвиняват Русия за употреба на химическо оръжие, бойците на „Азов“ са евакуирани и не са се предали, руските войници обстрелват Запорожката атомна електроцентрала и др. Русия също води своята информационна война забранявайки протестите, затваряйки медии, обявявайки журналисти и критиците на Кремъл за „чуждестранни агенти” и дори забранявайки използването на думата „война”, която е заменена със специална военна операция.
Общественото мнение в САЩ
По отношение на войната на Русия срещу Украйна, в САЩ има две основни тенденции. Едното е намиране на дипломатическо решение на кризата, а другото е война до победа на Украйна и целяща разпада на Руската федерация. Към момента надделява втората опция, което, според редица международни наблюдатели, e и целта на администрацията на Байдън. За да потвърдим тези тенденции, ще използваме предимно цитати на различни представители на администрацията и на различни политици и анализатори, за да не бъдем обвинявани в пристрастност.
Президентът Байдън наскоро призна, че администрацията му се е ангажирала да води „прокси война с Русия чрез Украйна” (според Дъглас Макгрегър) и американците „просто трябва да я изтърпят”. В отговор на посланието на Кисинджър в Давос президентът Байдън публикува статия в края на юни в „Ню Йорк Таймс”, в която изясни интересите и целите на Америка и предложи директен, позитивен подход – такъв, който световните демокрации трябва да поддържат – за изправяне срещу нападението на Русия срещу не само Украйна, но и глобалния мир, стабилност и върховенството на закона. Байдън подчерта, че „няма да оказва натиск върху Украйна – насаме или публично – да направи каквито и да било териториални отстъпки“ като част от евентуален мирен процес с Русия. По-скоро, каза той, американската военна помощ има за цел да помогне на украинците да се защитават достатъчно добре, за да „бъдат във възможно най-силната позиция на масата за преговори“. Президентът пише, че американската подкрепа за Украйна е „дълбок морален въпрос“, не само „правилното нещо, което трябва да направим“, но е в унисон на „нашите жизненоважни национални интереси“. Поддържането на това „ясно послание за американци, украинци, други съюзници е стъпка не само към възстановяване на справедлив мир в жестока Украйна, но и към запазване на надеждата за край на подобни войни по целия свят”.
В други свои речи президентът Байдън нарече Путин военнопрестъпник и се съгласяваше с твърдението, че е „убиец”, а на лекция в Айова определи войната на Русия на украинска територия като „геноцид”. Според него руската страна е разчитала на възможността с войната да разцепи НАТО и да сломи решимостта му, а САЩ и съюзниците са успели да предотвратят това. Същевременно Байдън уточнява в същата статия, посветена на украинската криза във вестник „Ню Йорк Таймс”: „Намирам действията на руския държавен глава Владимир Путин за ужасяващи, но Съединените щати няма да се опитват да го свалят от власт”, допълва той. „Докато Съединените щати или съюзниците ни не бъдат нападнати, няма да бъдем директно включени в конфликта нито чрез изпращането на американски военни части в Украйна, нито чрез атакуване на руските сили“.
От своя страна американският държавен секретар Антъни Блинкен заяви, че „Русия трябва да бъде отслабена толкова много, че вече да не е в състояние да напада съседните държави. Да бъде отслабена Русия означава да бъде укрепена Украйна”. Според него целта на Русия е да отнеме суверенитета и независимостта на Украйна, но не е успяла в това, въпреки продължаващите атаки. По думите му руската армия не е оправдала очакванията, а икономиката на Русия е тежко засегната от западните санкции.
Министърът на отбраната на САЩ Лойд Остин се надява войната в Украйна да затрудни руската армия. „Искаме да видим Русия отслабена до степен, че не може да направи нещата, които направи при нахлуването в Украйна“, каза той след посещение в Киев съвместно с държавния секретар Антъни Блинкен. „Тя (Русия) вече загуби много военни възможности и за да съм откровен, много войски, и ние не искаме тя да може да възстанови бързо способностите си”. Украйна може да спечели войната, ако разполага с „правилното оборудване“, добави той. Лойд Остин е един от малкото представители на американската администрация, който е подържал директни връзки с руската такава. В края на май той проведе разговор с руския министър на отбраната Сергей Шойгу, в който призова за „незабавно прекратяване на огъня в Украйна” и „подчерта важността на поддържането на комуникационни линии”. „Ние напълно разбираме с какво се сблъсква Украйна. Залогът на тази война се простира далеч отвъд Европа“, подчерта ангажимента на САЩ американският военен министър.
В същия дух, известният журналист Кейси Мишел пише, че за да „избегне повече безсмислено кръвопролитие“, САЩ и Западът трябва да „деколонизира Русия“ – тоест да откъсне от Руската федерация може би поне дузина различни етнически разделени републики. Джон Хърбст, бивш посланик на САЩ в Киев, определя противопоставянето на подкрепата за Украйна, като късогледо. „Опозиционерите демонстрират невежество. Те не разбират, че Путин е опасен за американските интереси в Европа. Американските интереси включват това Украйна да победи Путин… става дума за отслабването на Русия – както във военен, така и в икономически план”. Що се касае за сядане на масата за преговори за мирно приключване на войната, част от политическия елит цитира Уинстън Чърчил, който в навечерието на Втората световна война е казал, че умиротворяването само увеличава апетита на диктатора: И добавя „не предполагайте, че това е краят. Това е само началото на равносметката. Това е само първата глътка, първото предвкусване на горчива чаша, която ще ни бъде поднасяна година след година, освен ако чрез върховно възстановяване на моралното здраве и бойната сила не станем отново и не заемем позицията си за свобода, както в старото време”.
Както подчертахме в началото, естествено се появяват противоположни на горните мнения, като например на бившият държавен секретар на САЩ и съветник по националната сигурност Хенри Кисинджър, който заяви в Давос, че Украйна и нейните съюзници трябва да поискат мир с Русия и да се съгласят на сделка, която отстъпва източните региони на Украйна, включително Крим, на Русия. Предполагам, Кисинджър добре знае, че всяко незабавно прекратяване на огъня заключва Русия да контролира повече от 20% от Украйна, която сега окупира. Пред участниците във форума Кисинджър сподели, че преговорите трябва да започнат през следващите два месеца, преди това да създаде сътресения и напрежение, които „няма да бъдат лесно преодолени“. В идеалния случай, според него, разделителната линия трябва да бъде връщане към статус кво ante (ситуацията, каквато е съществувала преди войната), което означава – дайте на Русия украинска територия (Крим). „Продължаването на войната отвъд тази точка няма да бъде за свободата на Украйна, а за нова война срещу самата Русия“, предупреди той. Тук бихме наблегнали на факта, че разширението на НАТО преди 2014 година не целеше пряко сдържане на Москва и ограничаване на руската заплаха, а беше част от по-широко присъствие в региона. Майкъл Макфаул, добър познавач на Съветския съюз и Русия и посланик в Москва, в този ред на мисли отбелязва, че „завземането на Крим не беше планирано преди избухването на кризата през 2014 год.”.
Също така, на противоположни позиции е журналистът Майкъл Дохърти, който пише в „Нешънъл Ревю”: „не трябва да се намесваме твърде много в Украйна, защото в крайна сметка Русия ще изразходва повече политическа воля, ще поема повече рискове и ще понесе повече последствия за да определи крайния резултат там. Накратко, Украйна е периферна за нас, а за тях е скъпа. Така че, междувременно, нашите политици и създателите на политики не трябва да поставят на карта доверието в себе си и в своята нация. Тези високопарни обещания бяха, както написах, „суапове за кредитно неизпълнение на националната сигурност, морален риск, който застрашава повече от нашите пенсионни планове“, споделя Дохърти. Джефри Д. Сакс, университетски професор и директор на Центъра за устойчиво развитие към Колумбийския университет, пише в „Уърлд Нюз Дейли”, че войната в Украйна е кулминацията на 30-годишен проект на американското неоконсервативно движение. „Администрацията на Байдън е пълна със същите неоконсерватори, които защитаваха избраните от САЩ войни в Сърбия (1999), Афганистан (2001), Ирак (2003), Сирия (2011), Либия (2011) и които направиха толкова много, за да провокират нахлуване на Русия в Украйна. Постиженията на неоконсерваторите са едно от неукротимите бедствия, но Байдън е направил екипа си с неоконсерватори. В резултат на това Байдън насочва Украйна, САЩ и Европейския съюз към още един геополитически провал. Ако Европа има някакво прозрение, тя ще се отдели от тези провали на външната политика на САЩ”. А Джон Миършаймър директно заявява, че „Вашингтон изиграва главна роля във войната в Украйна” и „историята ще съди САЩ за тази политика”. Или както написа коментаторът Лиза Дафтари във „Форин Деск Нюзлетър”: „При отпуснати 54 милиарда долара за Украйна (!)… Русия контролира вече територия с размера на Мисисипи“ и напредва (територията на Мисисипи е 126 кв.км., заб.автора).
Задаваме си въпроса какво мисли народът? В едно проучване на Университета Куинипиак сред 1936 американци от цялата страна показва, че по-голяма част от американците казват, че САЩ трябва да направят каквото могат, за да помогнат на Украйна, обаче без да рискуват пряка война между САЩ и Русия, докато само 17 процента казват, че САЩ трябва да направят всичко възможно, за да помогнат на Украйна, дори ако това означава риск от директна война между Вашингтон и Москва. Процентът на хората отговорили „нямам мнение” е за съжаление голям.
Последствия от военния конфликт
С подкрепата на САЩ и съюзниците има вероятност войната да продължи твърде дълго, което би довело да световна криза за храни и продоволствия. Тя ще има дългосрочни последици, а най-важният ресурс – храната – няма да е достатъчен за всички. Страните, които са зависими от вноса, ще бъдат най-силно засегнати. През март 2022 г. МВФ публикува доклад, в който се посочва, че конфликтът в Украйна може да „промени из основи световния икономически ред“. Посочва се, че глобалният икономически растеж ще се забави, а инфлацията ще продължи да се повишава. В доклада очаквано се отбелязва, че в резултат на войната инвестиционната несигурност се увеличава и това може да доведе до отлив на капитали от т.нар. развиващи се пазари. Това означава, че най-много ще пострадат по-бедните страни. Русия и Украйна произвеждат почти 1/3 от световното производство на пшеница. Цената й вече достигна рекордно високи стойности. Повече от 50 държави зависят от Украйна и Русия и техните реколти от пшеница, а този основен продукт представлява около 20% от световната консумация на калории и протеини. Освен това на Русия и Украйна се падат 70-80% от световния износ на слънчогледово масло. Царевицата е друг основен продукт, който се отглежда предимно в Украйна и Русия. Те са на четвърто и пето място по износ на царевица – около 20% от общия световен износ на тази култура. Тъй като част от пристанищата са затворени и минирани, цената на царевицата се повиши значително. Не бива да забравяме и за сериозния проблем с доставките на торове. Износът им от Русия поради санкции е спрян. Производството им в Европа също е спряно поради повишаването на цените на природния газ, който е основна съставка на азотните торове като карбамида. Очевидно е, че в условията на криза държавите ще се „затворят“ за да изхранват само собственото си население. Подобни стъпки неминуемо ще доведат до глад в страните, които са твърде зависими от вноса.
По време на дискусиите на Г-20 в Индонезия, държавният секретар на САЩ Антъни Блинкен поиска от Русия да разреши доставките на зърно от Украйна. Москва отговори, че ще позволи на украинските кораби, натоварени с хранителни продукти, да напуснат страната, ако украинските военни разминират пристанищата ѝ. За целта с посредничеството на Турция и ООН Киев и Москва подписаха на 22 юли 2022 г. споразумение в Истанбул за създаване на Съвместен координационен център (СКЦ) и за възобновяване на доставките на украинско зърно от украинските черноморски пристанища, което би трябвало да облекчи международната продоволствена криза.
Влошава се ситуацията с цените на газа и петрола, които рязко се повишават. В комбинация с инфлацията, те се превърнаха в очакван страничен продукт от помощта за Украйна. На прием в Националния комитет на Демократическата партия президентът Байдън предупреди: „Казвах на времето, когато решихме да помагаме на Украйна, какво исках да се разбере: цената ще плащаме и ние. Ще плащат западните страни, ще плаща НАТО… Защото знаете какво трябваше да се случи: цените на бензина, петрола трябваше да се повишат, цената на храната трябваше да се повиши и ще живеем с нея известно време“. По-високи цени на енергията в резултат на войната водят до значителни ограничение, особено за тежката индустрия. На свой ред това може да означава загуба на работни места в САЩ, респективно в Европа, и съответно рецесия. Натискът на долара върху еврото накара Федералния резерв (ФЕД) да повиши лихвите със 75 базисни точки в началото на юли 2022 г. Президентът на ФЕД на Канзас Сити Естер Джордж предупреди, че „прекалено бързото движение на лихвените проценти повишава перспективата за прекомерно управление (oversteering)“. В допълнение към повишаването на щатския долар, настроенията за избягване на риска оказват влияние върху фючърсите на фондовите пазари. В тази връзка, доходността на държавните облигации на САЩ се понижи и стоките като цяло също са под натиск. Инфлацията в САЩ през юни 2022 г. достигна връхна точка от 9,1% на годишна база. Такива нива на инфлацията не са виждани от декември 1981 година. По думите на Байдън 70% от поскъпването на продуктите се дължи на войната на Русия с Украйна. В САЩ, където разходите за бензин почти не намираха място в семейния бюджет, понастоящем се увеличиха двойно и продължават да вървят нагоре. При този скъп бензин и огромните средства за поддържане на войната, която изглежда ще бъде дългосрочна, започва да се наблюдава недоволство от американските данъкоплатци, и то най-вече сред средната класа.
Страда и екологията. Усилените бойни действия и употребата на мощни оръжия оказват въздействие и водят до силно замърсяване на околната среда и атмосферата, което рано или късно ще се отрази върху населението, флората и фауната не само в региона, но и в целия свят. Даже въоръжен конфликт само с конвенционални оръжия би представлявал ужасна конвенционална катастрофа, а вероятна употреба на ядрено оръжие би поставила въпроса за съществуването на цялото човечество.
Единство
Намесата на САЩ във войната има и друга, непряка цел. Воденето на военни действия де факто укрепва единството между държавите членки на НАТО и Европейския съюз. Но продължителността на войната би могла да породи противоречия между отделните страни, както и между Източна и Западна Европа поради различие на моментни и дългосрочни национални интереси. Увеличаване на военното присъствие в източния фланг, противоречията на Турция с Швеция и Гърция, унгарското малцинство в Западна Украйна, полските стремежи към западните граници на Украйна, отношенията с Китай, доставката на газ и петрол, енергийните ресурси и много други с времето ще се изострят и вероятно радикализират. В този контекст в САЩ и НАТО със сигурност няма единодушие относно това как да се определи победата във войната. Колкото по-дълго тя продължава и колкото по-висока е цената ѝ от гледна точка на цените на енергията и забавянето на икономиките, толкова по-неохотно съюзниците на Украйна ще предоставят още и още оръжия и парични средства. И макар че Вашингтон и Западът до момента демонстрираха рядко срещана степен на единство в отговор на руската инвазия, има предположения, че те просто отреагират на събитията и нямат ясна стратегия за бъдещето.
Блинкен отговори на тези нападки: „Какво трябва сега да направи САЩ, освен да изпращат помощ на украинците?” И отговаря „Най-важното е САЩ и съюзниците да останат силни и единни. Никога не сме виждали преди такова единство, каквото има сега между САЩ и НАТО. По този начин засилваме позициите си в НАТО”.
Няколко извода от динамиката на войната.
Първо – Основния извод на американската администрация е, че на обещанията на врага не трябва да се вярва и максимално да се приготвят за обратното на обещанията. Освен това, най-накрая разбраха колко разрушително е било унизителното бягство от Афганистан. Това сигнализира на Русия и на редица други страни, че западното възпиране в момента е несъстоятелно.
Второ – Европа и по-специално Германия, де факто признаха, че последните десетилетия на затваряне на ядрени централи, въглищни мини и нефтени и газови находища са оставили Европа на „милостта” на Русия. С действията си те признават, че техните критици, по-специално Съединените щати, са били прави и са правели грешки в политиката към Путин.
Трето – в резултат на войната и политиката на САЩ, Китай вече е проруски настроен. Същевременно санкциите срещу Русия се оказаха силни и ефективни. Вероятно Китай знае, че може би един ден такива санкции ще бъдат предприети и срещу него и затова Китай ще планира отрано своята защита. Предвид факта, че китайската зависимост от щатския долар прогресивно намалява, вероятно ще се появи структура от държави, по-тясно свързани с китайската икономика.
Четвърто – Путин може никога да не завладее напълно Украйна, докато тя може лесно да бъде снабдявана през границите й от четири съседни страни от НАТО. Навремето САЩ изпаднаха в задънена улица в Корейската война, загубиха войната във Виетнам, бяха в застой в Ирак и избягаха от Афганистан отчасти защото техните врагове бяха лесно подпомагани и снабдяване от съседните страни, при предположението, че САЩ не могат да влезнат в допълнителни военни действия.
Пето – Путин превърна Русия в „международен парий” и страната още дълго няма да възстанови репутацията си. Въпреки тоталитарния характер на руската политическа система днес, някои признаци на несъгласие (дори сред високопоставени дипломати), показват нарастващо признаване на тези факти. Както каза един авторитетен рускиексперт, Путин „ампутира бъдещето на Русия“. Логично е да очакваме Русия да бъде по-слаб, по-малко влиятелен международен играч в обозримо бъдеще.
Шесто – Воденето на военни действия де факто укрепва единството между държавите членки на НАТО и Европейския съюз. Но продължителността на войната би могла да породи противоречия между отделните страни, както и между Източна и Западна Европа поради различие на моментни и дългосрочни национални интереси.
Седмо – САЩ и Западът все още съставляват само 12 процента от световното население. Вярно е, че мнозинството от държавите членки на ООН гласуваха да осъдят руската инвазия в Украйна. Но трябва да взимаме под внимание, че страните, които се въздържаха, съставляват повече от половината население на света (88%). Също толкова важно е, че повечето от тези 88 процента не виждат проблема с Украйна просто като проблем между доброто и злото, демокрациите срещу автокрациите. Вместо това, те виждат паралелен западен проект за обезкръвяване и осакатяване на Русия. Както вече споменахме, това призна публично министърът на отбраната на САЩ Лойд Остин, след съвместно посещение в Киев с държавния секретар Антъни Блинкен.
Осмо – Всяка обективна оценка ще покаже, че американо-британските усилия за пълно отслабване, изтощаване и разделяне на Русия са неразумни. В края на краищата Русия няма да изчезне. Напълно „ядосана” и отчуждена Русия не отговаря на европейските интереси. Но същевременно е очевидно, че тя ще бъде съсед на Европа и през следващите столетия. По всяка вероятност в следващите години ще има сравнително добри отношения с повечето страни в света извън Запада (12-те процента). „Асошиейтед прес” коментира, че в момента опитите на Запада да убедят страните от Азия, Африка и Близкия изток да се отдръпнат от Русия изглежда се игнорират, тъй като Лавров пътува из целия свят. Ще добавим, че по-голямата част от останалия свят (88-те процента) е искрено удивена, че нито един основен западен глас не се застъпва в момента за мир в Украйна. Те биха се съгласили, че Путин трябва да бъде осъден за нахлуването в Украйна. Но те също вярват, че цялостните усилия да се победи и елиминира Путин санеразумни. Или както се изрази бившият президент на Съвета за сигурност на ООН Кишор Махмубани: „обърканият мир, който запазва световния ред, е за предпочитане пред нестабилността на продължителен конфликт”.
Вместо заключение
Може би най-известната сентенция в областта на стратегията е, че войната е продължаване на политиката с други средства. Затова САЩ и западните лидери трябва да помнят: Украйна няма шанс да спечели този конфликт на бойното поле. Тя ще спечели, когато стане здрава и просперираща демокрация. Това само по себе си е сериозно предизвикателство. И проточването на военните действия няма да улесни тази задача. Американската военна машина иска да изпрати повече оборудване в Киев и си поставя все по-максималистични военни и политически цели: от пълното изгонване на руските войски от Украйна до разделянето на самата Русия и отстраняването на руския президент Владимир Путин от власт. При такава стратегия рискът от ескалация ще бъде постоянен. Разходите за САЩ и съюзниците ще се увеличат. Украйна ще спечели, като се възползва, докато все още е възможно, от финансовата подкрепа на Запада, като започне незабавно процес на възстановяване, който ще засили нейната политическа и икономическа интеграция с Европа, ще укрепи сигурността ѝ и ще ускори движението на страната към демократично бъдеще. Незабавният преход към мир и възстановяване ще създаде по-малко трудности от безкрайната борба, в която повече украински градове ще бъдат изравнени със земята и милиони граждани ще търсят убежище в чужбина. Изглежда ще бъде трудно да се убедят украинските лидери, че това е най-добрият вариант за тях, освен ако Съединените щати и европейските държави не използват влиянието си и не ги подтикнат към подобни действия. Признаването на ограничена победа (по възможност от двете страни) ще изисква и дипломатическа инициатива от Вашингтон, тъй като ще трябва да преодолее съпротивата в някои от съюзническите столици. Затова считаме, че печелившия ход на САЩ занапред е дипломацията!
Големият печат на САЩ, който е държавна емблема и често наричан герб на страната, е орел, който в ноктите на левия си крак държи стрели, символ на силата и отбраната и в десния – маслинена клонка, символ на мира. Клонката и стрелите символизират, че САЩ „желаят мир, но винаги са готови за война“. Главата на орела е обърната на страната на маслиновата клонка, което означава предпочитане на мира пред войната. Времето ще покаже кое ще надделее. Надеждата е в мотото на Франклин Делано Рузвелт: „Искам край на началото на всички войни”.
Използвана литература
- John Miersheimer. The Causes and Consequences of the Ukraine Crisis. The National Interest
- Ross Barkan, New York Magazine;
- Tucker Carlson, This is why Democrats are taking us to war with Russia, Fox News;
- Димитър Бечев. НАТО или ЕС. От кого всъщност се страхува Путин. Свободна Европа, 14.02.2022 г.;
- Ron Paul: Biden’s Sanctions Are A Windfall For Russia, Foreign Policy Fail,Institute for Peace & Prosperity;
- Rick Moran.The U.S. Has Now Spent More in Ukraine Than in the First 5 Years in Afghanistan, EVIP, PJ Media;
- Ambassador William Taylor, The United States Speaks Clearly on Russia’s Ukraine War, United States Institute of Peace;
- Robert Pszczel, The consequences of Russia’s invasion of Ukraine for international security – NATO and beyond, NATO Review;
- Michael Brendan Dougherty, Are we going to lose a second U.S.-funded army in two years? National Review;
- Hal Brands, Ukraine War Is Depleting America’s Arsenal of Democracy, Bloomberg, 14.04.2022;
- Russia’s 2022 Invasion of Ukraine: Overview of U.S. Sanctions and Other Responses, Congressional Research Service, July 6, 2022-07-13;
- Seth Jones, Russia’s Ill-Fated Invasion of Ukraine: Lessons in Modern Warfare, Center for Strategic and International Studies;
- Vladislav Zubok, Can Putin survive, Foreign Affairs, July/Aygust 2022;
- Оливие Зажек, Заплахата от ядрена война в Европа, Le Monde Diplomatique, 04.2022;
- Jeffrey D. Sachs, Ukraine is the Latest Neocon Disaster., World News Daily, Information Clearing House, 03.07.2022;
- Joe Lauria, Information Warfare From Pre-History to Ukraine, Consortium News;
- Стив Симбала, Лоурънс Корб, Как може да завърши войната в Украйна?, The National Interest;
- Асошиейтед прес, „САЩ изпитват трудности да изолират Русия”, Епицентър,31.07.2022
- Christofer S Chivvis, It is in the best interest of Ukraine, and the West, to end this war as soon as possible, The Guardian, June 9, 2022.
- Rand Corporation: Pathways to Russian Escalation against NATO from the Ukraine War, July 2022.