Американският народ се произнесе ясно, че Доналд Тръмп е неговият избор за президент. Тръмп не просто направи едно впечатляващо завръщане, а постигна убедителна победа въпреки съдебните заплахи, наказателните дела, финансовите загуби и опитите за покушение.
Камала Харис претърпя загуба. Бившият президент изгради по-разнообразна коалиция от избиратели, спечели наемния труд и част от не-белите избиратели, въпреки, че водеше кампания, в които расовата нетърпимост и реториката против имигрантите не бяха изключение. Ако победата на Тръмп през 2016 г. изглеждаше като стечение на обстоятелствата, то победата му на 5 ноември 2024 г. e реално пренареждане на политическата и икономическа среда в страната, тенденция, която ще определя динамиката и на световната политика за години напред.
Паралелно с изборите за президент, минаха и тези за представители в Конгреса. Републиканците взеха мнозинства и в двете камари на федералния парламент. Това представлява сравнително рядко явление в американската политика – една партия да поеме пълен контрол над законодателната и изпълнителната власт. Нещо повече, Републиканската партия ще доминира и Върховния съд, ще назначи главен прокурор и Тръмп ще получи монопол за осъществяване на своите политики.
Ключов момент е спечелването на Тръмп на голямата част от “сините якички”, най-вече от „ръждивия пояс” (средните щати). Инфлацията погълна част от средствата на работническата класа, намали покупателната способност, долната част от средната класа започна да изчезва, предприятия съкратиха работници или се преместиха в други щати и населението започна да губи доверия в икономическата политика на демократите. Станахме свидетели на историческа промяна – по-голяма част от работническата класа подкрепи партия от т.нар. десен спектър – Републиканската партия и нейния кандидат.
Победата на Тръмп над вицепрезидента Харис е победа за американците, които се чувстват изоставени от елитите и Демократическата партия, която се отдалечи твърде много от фундамента на Америка. Победата на новия президент е сигнал, че на голяма част от средната класа й е „писнало” от сегашната администрация. Обикновените американци със своя вот посочиха, че е необходимо икономиката да заработи отново, да се решат проблема с имиграцията, да се овладее престъпността и да се намали хаоса в света.
През 2016 г. изборът на Доналд Тръмп можеше да бъде отхвърлен като нещо инцидентно. Но сега нищо в завръщането му в Белия дом не е хипотетично или абстрактно. Според списание „Тайм”, „политическото възраждане на Тръмп няма аналог в американската история”.
След поражението си на президентските избори в САЩ през 2019 г. Доналд Тръмп беше отписан като политически провал. Но той не се отказа – кандидатира се отново и спечели. Това е потвърждение на неговата устойчивост и на забележителната му способност, може би уникална в цялата история на американската политика, да е неподвластен на политическата гравитация и мейнстрийма. Още повече, че Тръмп постигна целта си въпреки силната и безпрецедентна опозиция от страна на повечето местни медии.
Америка навлезе в изборите силно разединена. Кошмарът от 6 януари 2021 г., превземането на Капитолия е все още във водещите новини на страната. Породените от тези събития явления, като „Животът на черните има значение”, „Антифа” и др., наливаха масло в огъня. Ако Тръмп не беше спечелил надпреварата за президент вероятно нямаше да признае резултатите, създавайки сериозен риск от още по-голямо разделение, а може би и въоръжени конфликти. Но с неговата победа тези опасения бяха туширани. Изборът му за президент намали напрежението и ескалацията на по-нататъшно разделение в САЩ и елиминира рисковете от политическа нестабилност.
Първата победа на Тръмп през 2016 г. беше изцяло резултат на гласовете на белите избиратели. На последните избори почти една пета от гласоподавателите дойдоха от малцинствата. Тръмп направи пробив и сред не-белите избиратели и латиноамериканците. Той спечели около 25% от гласовете на чернокожите избиратели и значителен процент (сравняван с 2016 г и 2020 г.) сред латиноамериканските избиратели. Това е поразително изместване на латиноамериканските гласоподаватели в полза на Републиканската партия през последните десет години. В своята кампания бившият президент наблегна върху вота от мъжете, спечели не само тяхното одобрение, но и народния вот с около 4 милиона гласа разлика. Независимо от всички тези факти, трябва също така да признаем, че за втори път американците гласуваха против жена – кандидат за президент, факт от съществено значение в САЩ.
Освен исторически момент, победата на Доналд Тръмп потвърдиха една нова тенденция в САЩ. Става въпрос за повратен момент в политическата култура, а именно залез на „уоук” движението и радикалния неолиберализъм.
И все пак – кои лобита стоят зад новия президент? Зад Тръмп са голяма част от техноелита от Силициевата долина, част от военно-промишления комплекс и нефтеното лоби. Тези фактори искат частична изолация чрез търговски войни за да могат САЩ да се концентрират върху развитие на своите високи технологии и средства за лидерство в света.
Наследството на Байдън
Един от основните въпроси, които интересуваха мнозинството избиратели, бе с какво Камала Харис се отличава от политика на тандема Байдън – Харис. Самата тя се затрудняваше да отговори на този въпрос. Това разминаване с потребностите на обществото попречи на вицепрезидента да преодолее недоволството от икономическите решения на „Байдън – Харис” и масовото убеждение, че страната не върви в правилната посока. Проучванията показаха, че две трети от избирателите считат, че страната е поела по погрешен път. Именно на това убеждение се строеше част от предизборната кампания на Тръмп, която от своя страна мотивира значителна част от тези избиратели да гласуват за него.
Когато гласоподавателите бяха попитани какво качество има най-голямо значение за тях в даден кандидат, мнозинството казаха, че искат или някой със „способността да води“, или който може да „донесе необходимата промяна“. Тръмп за разлика от Байдън и Харис, доминираше сред тези американци, печелейки около 7 от 10 техни гласове.
По време на предизборните кампании и двамата кандидати за президент размениха доста непопулярни думи един за друг. Новият президент надали ще прости честите изказвания на Байдън, че световните лидери са ужасени от евентуалното му завръщане в Белия дом и от това какви биха могли да бъдат „последствията за демократичните правила по света”. А ходът на Байдан за помилване на синът му Хънтър казвайки, че вярва в независимия съд, но съдът е взел „неправилно решение”, разтърси моралните устои не само на американското общество, но и целия свят.
Предизборна кампания на новия президент
Харизмата, ентусиазмът, актьорското майсторство и магнетизмът на Тръмп демонстрираха, че в една предизборна кампания тези качества в Америка надделяват пред традиционните похвати за мобилизиране на гласоподаватели.
Победата на новия президент беше подкрепена от акцента му върху икономиката и имиграцията – две от основните тревоги на избирателите. Те считат Тръмп за по-силен лидер от Харис по време на глобални и вътрешни сътресения и си спомниха президентството му с по-голяма симпатия, отколкото оценките им за настоящата администрация. Тук се включва разочарованието на гласоподавателите от намаляването на доходите, дълбокото неудовлетворение от икономиката на нацията и постоянната недоволство относно състоянието на страната. Нещо повече, близо половината от всички избиратели посочиха, че са по-зле финансово отколкото преди четири години.
На практика Тръмп акцентира на същите проблеми, които тласнаха политическия му възход почти десетилетие по-рано, като превърна икономиката и справянето с нелегалната миграция в основна част от посланията си. Той дължи победата си на тези по-често срещани, но от друга страна по-малко поляризиращи фактори, които обичайно движат повечето избори година след година.
Основния извод от победата на Тръмп е, че с неговите послания „Направете Америка велика отново” и „Америка на първо место”, целта на неговия мандат ще бъде Съединените щати отново да бъдат световен лидер.
Той влезе в предизборната си кампания твърдо решен на реванш, за да се върне в Белия дом. И успя.
С кампанията и след победата Тръмп преодоля разделението в Републиканската партия, направи я по-силна и по този начин павира пътя за спечелване на Сената и Камарата на представителите.
Тръмп не се спря пред нищо за да се хареса на избирателите – появи се с боклукчийски камион на митинг и сервира бургери в „Макдоналдс”.
Не бива да пренебрегваме атентатът срещу него. Вдигнатият юмрук, окървавеното лице и викът му „Бий се!” стана бранд в кампанията му.
Изборният процес в САЩ
Изборната процедура в Съединените щати е доста сложен процес. Изборът на президент и вицепрезидент на САЩ се осъществява чрез Избирателна колегия, а не чрез пряк народен вот. Всеки щат (според населението) избира представители или електори в изборната колегия, които гласуват за кандидатите за президент и вицепрезидент, които са победили в щата.
Избирателната колегия се състои от 538 електори. Броят им е равен на общия брой гласуващи членове на Конгреса на САЩ (съставен от 435 представители и 100 сенатори) плюс трима електори от Окръг Колумбия. Всъщност, de facto американците гласуват за електори, а не за самите кандидати. Електорите обикновено са партийни активисти, които „по дефолт” са длъжни да подкрепят кандидата, получил най-много гласове в техния щат. Всеки електор представлява един глас в избирателната колегия, като всеки щат работи на принципа „победителят взима всичко”. Това означава, че кандидатът с най-много гласове в щата получава всички електорални гласове.
Отношението на американските избиратели към Избирателната колегия са противоречиви. Критиците се аргументират, че Избирателната колегия е архаична, недемократична и дава диспропорционално влияние на колебаещите се щати. Поддръжниците твърдят, че колегията е важна и че защитава правата на по-малките щати. Многобройни конституционни поправки са били подадени в Конгреса на САЩ за да променят Електоралната колегия или да я заменят с пряко народно гласуване, но нито едно предложение не е било прието да сега.
Няколко думи за Демократическата партия (ДП)
Вследствие на убедителната победа на Тръмп, контролът на републиканците над Сената и Камарата на представителите, Демократическата партия днес е изправена пред сериозни проблеми. Очевидно, процеса на възстановяване на ДП е на дневен ред. Кои са потенциалните личности, които могат да поемат отговорността пред ДП да представляват партията, да консолидират нейните привърженици и да се готвят за следващите президентски избори през 2028 г.? Ще посочим някои от тях.
Гавин Нюсъм (Gavin Newsom) е губернатор на Калифорния. Мнозина първоначално считаха, че той вместо Харис можеше да замени Байдън и да влезе в надпреварата за президентското място. Има много силна подкрепа от влиятелната в ДП Нанси Пелоси, на която е племенник.
Ерик Гарсети (Eric Garcetti) е бившият кмет на Лос Анджелис със солидно влияние в Демократическата партия. В момента е посланик на САЩ в Индия, изключително важна страна за външната политика на САЩ.
Пийт Бутиджиг (Pete Buttgieg) е бивш кмет на Саут Бенд, Индиана и понастоящем министър на транспорта. Той изигра важна роля в кампанията на Харис-Уолц и тренираше Уолц преди вицепрезидентския дебат срещу Ванс. За тази роля ръководството на ДП го нарече „гуру на дебата”.
Губернаторът на Пенсилвания Джош Шапиро (Josh Shapiro) до последния момент беше на първо място за кандидат за вицепрезидент на Харис, преди тя да избере Уолц. Част от Демократическата партия счита, че това беше неправилен избор, още повече, че неговият еврейски произход даваше допълнителна подкрепа.
Джес Мур (Jes Mur) беше избран през 2022 г. за губернатор на Мериленд, което го направи първият афро-американски губернатор на щата и третият афро-американски губернатор в САЩ. Той е най-младият демократ, управляващ щат и в момента е единственият чернокож губернатор.
Гретен Уитмър (Grethen Whitmer) два пъти е избирана за губернатор на Мичиган. Тя бе една от кандидатурите за президент, но отказа с мотива, че иска да приключи със задачите в щата Мичиган.
Предполага се, че ще има и други кандидати, които ще се появят през следващите четири години. Освен това отчитаме, че част от губернаторите ще приключат втори мандат в периода да 2028 г. и ще търсят ново поле за изява.
Очакванията за външната политика на Тръмп
Анализирайки новата външна политика на Съединените щати, която ще се опира на традиционния постулат за „Америка лидер в света”, резонно е да се отбележат основните компоненти във формирането и провеждането й, а именно президента и неговата администрация, конгреса, държавния департамент и държавния секретар, ръководителката на разузнавателните служби Тулси Габард и близкия приятел и помощник, включително и в този сектор – Илон Мъск. В настоящата статия ще се спрем по-подробно на новия държавен секретар.
Тръмп номинира сенатора от Флорида Марко Рубио за държавен секретар. За назначаване на поста е необходимо одобрение на Сената на САЩ. Рубио има опит в международната политика като член на Комисията по външни отношения на Сената. Той е известен като китайския ястреб, отявлен критик на правителство на Куба и силен поддръжник на Израел. Бъдещият топ дипломат настоява за бързо приключване на войната между Русия и Украйна. През изминалата година той гласува против военната помощ от 6 милиарда долара за Украйна и сподели, че е илюзия да се смята, че украинците ще спечелят срещу руските войски. Нещо повече, сподели, че конфликтът чрез „изключително трудни решения” трябва да се прекрати и заяви, че Киев трябва да се стреми към споразумение с Русия, вместо да се фокусира върху връщането на всички територии, които Москва вече е завзела.
Известна е и неговата позиция, че този конфликт отвлича вниманието от другите световни проблеми. Той счита, че основната заплаха за САЩ е Индо-тихоокеанския регион и ролята на Китай и ревностно защитава независимостта на Тайван. Рубио призова САЩ да създадат нова индустриална политика, за да попречат на „най-големия, най-напредналия противник” Китай.
За Газа, Рубио е против прекратяване на огъня и иска „Хамас” да бъде унищожен. Подкрепя напълно политиката на Израел и е против приемане на палестински бежанци от войната. Що се отнася до Иран, Рубио се застъпва за по-строги санкции и за по-голям натиск за ограничаване на ядрените амбиции на страната. По отношение на НАТО явно Рубио има разногласия с Тръмп. Тъй като избраният президент е известен с критиките си към НАТО, това вероятно ще бъде област на конфликт на мнения между двамата, за разлика от неговата политика към Латинска Америка, където Тръмп изключително вярва в компетентността на Рубио. Следва да се отбележи, че още в първия мандат на Тръмп, Рубио действаше като „де факто” държавен секретар спрямо Латинска Америка. Следвайки тази своя политика, сенаторът от Флорида се обявява за по-строги санкции към Куба и за военна намеса за отстраняване на Мадуро във Венецуела.
Следва да се спомене, че изборът на Рубио предизвика критики от някои членове на Републиканската партия, предимно от тези, които смятат външнополитическите му възгледи за твърде радикални.
Политика към Европа
Традиционните партньорски отношения между САЩ и Европа вероятно ще преминат през значителни промени. Редица американски политически анализатори предполагат, че от сега нататък дългите десетилетия близки европейско-американски отношения са на път да девалвират. С убедителната победа на Тръмп безпокойството от равнището на отношенията с Европа значително се задълбочава, най-вече по отношение на търговията и отбраната.
По време на първото си президентство, Тръмп наложи набор от мита, търговски спорове и конфликти с държави, компании и региони, включително ЕС. Очевидно е, че тази тенденция ще продължи, ако се вярва на предизборните обещания, включително налагане на 10-20% мита върху целия внос, с особен акцент върху ключови държави като Германия и Франция, плюс крупни европейски автомобилни компании. Заявеното предпочитание на Тръмп е да пренастрои веригите за доставки в полза на САЩ или чрез смущаващо високи тарифи, или чрез осигуряване на по-голямо асемблиране в страната на чуждестранни стоки. Това наистина са високи залози, отчитайки факта, че САЩ са най-големият търговски партньор на ЕС с непрекъснато нарастващи обеми закупени стоки и услуги.
На практика „търговската война” вече е подготвена, поне по отношение на защитата на финансовите интереси на Евросъюза. Европейската комисия се подготвя за отговор спрямо редица механизми, най-вече свързани с търговията, високите технологии, включително климатичните технологии и суровините, изкуствения интелект и инвестициите, както и неразрешените спорове относно стоманата, които, по всяка вероятност, ще предизвикат основните спорове със САЩ.
Антипатията на Тръмп към Европа не е нещо ново. И в никакъв случай не е лично отношение. Вашингтон вече не е населен с политици с естествена емпатия или дори с лични връзки с Европа. Дори при Обама и Байдън Вашингтон пренасочи своите интереси, окончателно по всяка вероятност, към Азия и Тихоокенския регион, оставяйки на по-заден план Европа. Не остана по-назад и новата администрация на Тръмп. Вицепрезидентът Ванс определи европейските страни като американски „държави-клиенти“ и призова за промяна в йерархията между Европа и Америка и цялостно намаляване на глобалните военни ангажименти на САЩ.
Като цяло в Европа също се наблюдаваше определено разделение на симпатиите спрямо изборите в САЩ. Според проучване на „Галъп интернешънъл” най-голяма подкрепа за Харис имаше в западната част на континента и скандинавските страни, като две трети от жителите в Западна Европа заявяват, че биха гласували за нея. Източна Европа по-скоро застава зад Тръмп, като за България делът на неговите привърженици бе 49%. Победата на Тръмп бе горещо приветствана особено от крайнодесните партии, които сега ще бъдат уверени в политиката на Белия дом, който, според тях, споделя техни политически интереси. Тези партии считат, че Тръмп може да окаже по-активна подкрепа на правителствата в Унгария, Словакия, Италия. Премиерът на Унгария Виктор Орбан държи активна връзка с Тръмп и МАГА-републиканците. А италианският премиер Джорджа Мелони може да продължи политиката на балансиране, която упражнява в рамките на ЕС по ключови въпроси, включително имиграцията. Други, като Обединеното кралство и Европейската комисия, ще трябва да играят на прагматична карта – или реципрочна политика спрямо действията на Белия дом или да подчинят политическите и икономическите си интереси на САЩ.
Бъдещето на НАТО и европейската сигурност
В първия си мандат Тръмп подчертаваше, че европейските държави не правят достатъчно за собствената си отбрана и икономическа независимост. Той беше силно критичен към НАТО, предвид факта, че до голяма степен САЩ осигуряват най-голяма част от разходите за отбрана. Неговата гледната точка беше, че това насърчава другите членове на Алианса да не увеличават въпросните разходи, за сметка на САЩ. Сега, след завръщането му, тези теми могат да заемат централно място в отношенията САЩ – Европа.
През изминалата година Тръмп засили критиките си, че съюзниците от НАТО все още не успяват да увеличат разходите достатъчно. Той заплаши, може би на шега, че ще „окуражи Русия да нападне всяка членка на НАТО, която не изпълнява финансовите си задължения към Алианса”. Сега Тръмп ще отиде по-далеч от настояването за 2% военен бюджет от страните членки на съюза, повишавайки това число, както и да поиска различни форми на ангажиране на Европа с проблеми на отбраната и сигурността, използвайки заплахата от намаляване на подкрепата на САЩ за НАТО като лост за реформи.
Погледнато прагматично, това само по себе си е положително за самата Европа. Защо? Защото с намаляването на американското влияние в НАТО, Европейският съюз може да ускори усилията си за създаване на европейска система за сигурност, която да е по-независима от САЩ. Това би било съществена стъпка към стратегическа автономия. Да, но и също така би изисквало сериозни финансови и организационни инвестиции.
Изискването на Тръмп е, че съюзът трябва да бъде реформиран и дори да претърпи сериозни промени, ако не отговаря на интересите на САЩ. Той би могъл даже да постави под съмнение ангажимента на Америка към съюза. В този ред на мисли наистина остава открит въпросът дали самите САЩ ще защитят друг член в случай на нападение, ако той не дава достатъчни средства за отбрана. Нещо повече, дали биха поискали да напуснат организацията, макар че Тръмп няма конституционните правомощия да оттегли САЩ от Вашингтонския договор от 1949 г. Всъщност остава тревогата, че Алиансът би бил практически дезорганизиран, ако Тръмп се разколебае или дистанцира.
САЩ, Русия и войната в Украйна
През изтеклата година президентът Владимир Путин и новоизбраният президент Доналд Тръмп размениха няколко топли думи, но това в никакъв случай не означава затопляне на отношенията между двете страни. Руският лидер дори го нарече „смел човек” след избирането му на 5 ноември м.г. Тръмп няколко пъти по време на предизборната кампания квалифицираше лидера на Кремъл като „твърд и умен”.
Но тези думи са в противоречие с досегашните постижения на двамата лидери и с новата геополитическа реалност. По време на първия мандат на Тръмп те не успяха да постигнат съгласие почти по нито един въпрос като контрола над въоръженията, за стратегическа стабилност, сътрудничеството в областта на сигурността и продължаващата подкрепа на САЩ за Украйна. След победата на изборите Путин задочно поздрави Тръмп и заяви, че е готов „да проведе дискусии при взаимно съгласие”. Същевременно той отново не даде никакви индикации, че може да направи отстъпки във връзка с войната в Украйна.
Следва да отбележим факта, че САЩ като лидер на НАТО използват съюза за своята външна политика. В тази връзка очевидно вариантите на Тръмп по отношение на Украйна са прости: или да я въоръжи, или да й откаже помощ. При първия вариант САЩ ще продължи да подкрепя Украйна за да отслаби Русия и да използва този факт като средство за натиск върху Кремъл по време на потенциални мирни преговори. Вторият дава на президента на Русия Путин задоволителна победа, доближавайки Русия до ЕС и НАТО и с възможност да засили влиянието си в Източна Европа и Кавказ, което от своя страна би могло да дестабилизира европейската колективна сигурност и да доведе до геополитическа нестабилност в целия регион. Но от друга страна, такова решение ще съхрани хиляди човешки живота.
Тръмп каза, че ще приключи войната за 24 часа. Конкретни сведения как възнамерява да направи това не бяха дадени. „Не мога да оповестя тези планове, защото ако го направя, няма да мога да ги приложа – те вече няма да функционират.“ Очевидно Тръмп не може да сключи глобално споразумение с Русия „за 24 часа”. Но ако постигне прекратяване на военните действия в рамките на няколко месеца, този факт вече ще бъде добър резултат. Знаем, че изискванията на Москва са твърде високи за да се постигне нещо повече за кратък срок. Същевременно назначаването на генерала от резерва Кийт Келог за специален пратеник за Украйна и Русия може да се счита за индикация, че Съединените щати ще възприемат по – твърд подход спрямо Русия и утвърждаване на политиката „мир чрез сила„.
Индикация за плановете на новия президент дават изказванията на вицепрезидента Ванс. Често пъти позициите, които кандидатите за президент премълчават по време на предизборната кампания, се изразяват от неговия заместник. В едно от немногобройните интервюта Ванс беше попитан за плановете на Тръмп да сложи край на войната в Украйна. Той в отговор сподели: „Г-н Тръмп ще седне с руснаци, украинци и европейци и ще направи сделка”: руснаците ще запазят земята, която са завзели, ще бъде създадена демилитаризирана зона по настоящите бойни линии, като украинската страна ще бъде силно укрепена, за да предотврати ново руско нахлуване. Останалата част от Украйна ще остане независима суверенна държава, а Русия ще получи „гаранция за неутралитет“ от Украйна, тоест тя няма да бъде приета за член на НАТО”. Реконструкцията на Украйна, според Ванс, трябва да се финансира от Германия.
Повечето руски високопоставени политици считат, че преговорно решение на украинската криза е възможно, но само ако Съединените щати признаят, че няма алтернатива на мирното предложение на руския президент и ако Киев се съгласи да се откаже от амбициите си за членство в НАТО и се изтегли от цялата територия на Донецка, Луганска, Херсонска и Запорожка област. В края на изминалата година Путин повтори условията си в телефонен разговор с канцлера на Германия: разделяне на териториите въз основа на „реалностите на място“ и „елиминиране на причините за конфликта“, което означава неутрализиране на Украйна, нейната частична демилитаризация, забрана за присъединяване към НАТО и промяна (денацификация) на режима в Киев.
Ако трябва да обобщим, очевидно е, че конфликтът в Украйна наближава кръстопът и трябва да премине в друга фаза – или дипломатическа или изостряне. Имаме основания да твърдим, че предстоят евентуално опити за деескалация чрез преговори и дипломация, или, за съжаление, чрез военни мерки, но да се надяваме, с неядрен характер. Едно е ясно, че и Москва и Киев нямат полза от замразен конфликт, продължаващ десетилетия.
САЩ, Китай и Япония
Една от най-спекулираните връзки е между САЩ и Китай. Тръмп поведе търговска война срещу Китай по време на първия си мандат и сега, според План47 (Agenda47), обеща с 60% по-високи мита върху китайски стоки и то в момент, когато китайската икономика изпитва известни затруднения. При липсата на гаранции за търговия и сигурност по време на първия мандат на Тръмп, регионалните съперници Китай и Япония навлязоха в период на разведряване и размразяване на отношенията. Приходите от износа на Китай за САЩ са намалели с 53 млрд. долара още през първите девет месеца на 2019 г., след началото на търговската война на Тръмп. Очаквайки по-нататъшно намаляване на търговията със САЩ, Китай се обърна към Япония, което доведе до значително увеличение на стокообмена между двете страни. Днес пред Тръмп отново застава въпросът ще се размразят ли отношенията между Китай и Япония – действие, което освен икономическо има и политическо въздействие. Впрочем китайско-японските отношения са пример за „гореща икономика, студена политика“. Този термин, възникнал в началото на века за да опише отличителните отношения между тези две страни, е все още валиден и днес.
Глобалната икономика няма интерес от това отношенията между САЩ и Китай да прераснат в пълномащабна конфронтация, която да има тежки последици за икономиките и пазарите като цяло. Същевременно нарастващите страхове, че Китай може да нахлуе в Тайван, заедно с продължаващото ядрено натрупване на Пекин, подчертават опасните перспективи на потенциален конфликт между две ядрени сили.
САЩ и Израел
През изминалата година Тръмп обяви, че Израел трябва бързо да завърши офанзивата си в ивицата Газа, защото „абсолютно губи войната“, що се отнася до общественото мнение. Той настоятелно съветва държавата „да се върне към мира и да спре избиването на хора“. В телевизионния дебат с Байдън Тръмп заяви, че ще приключи тази война, „и то бързо“, като и в този случай не съобщи подробности. От друга страна той потвърди, че е на страната на Нетаняху, с когото бе тясно свързан по време на предишния мандат. А с избирането на Рубио за държавен секретар, твърдо подкрепящ Израел и политиката му спрямо палестинците, американските мюсюлмански избиратели, гласували за Тръмп, остават дълбоко разочаровани. Да припомним, че Тръмп подписа изпълнителна заповед, с която признава израелския суверенитет над окупираните сирийски Голански възвишения, закри офиса на Организацията за освобождение на Палестина във Вашингтон и намали с 200 млн долара помощта за палестинската власт.
Като цяло отношенията между Тръмп и Нетаняху през последните години охладняха. От една страна Тръмп призна Йерусалим за столица на Израел и настоява за освобождаване на заложниците и нормализиране на отношенията между Израел и Саудитска Арабия, от друга разкритикува Нетаняху за политиката в Газа и Ливан.
САЩ и миграцията
Доналд Тръмп обеща „най-голямата депортационна акция в историята на САЩ в Ден първи“ след 20 януари 2025 г. Според неговите планове от страната трябва да бъдат изведени повече от 11 милиона нелегални имигранти, което неминуемо би се отразило на работната ръка в страната. Той иска отново да върне строгите миграционни изисквания, които бяха в сила през неговия първи мандат, в т.ч. забраната за влизане на граждани от определени, предимно мюсюлмански държави като Иран, Сирия, Сомалия и Йемен. Освен това обяви, че ще прехвърли хиляди войници, които сега са на мисии отвъд океана, на границата на САЩ с Мексико.
Международни организации
В рамките на първия си престой в Белия дом Тръмп оттегли САЩ от ЮНЕСКО, от Договора за ликвидиране на ракетите със среден обсег с Русия, от Парижкото споразумение за климата, инициира излизане и спря финансирането на Световната здравна организация. Администрацията на Байдън възстанови влиянието на САЩ в тези споразумения и организации, но сега мнозина прогнозират пореден обрат при новия президент. Отчитайки, че Тръмп е фокусиран основно върху вътрешните проблеми, много вероятно той отново да се върне в политиката на ограничаване на ролята на Вашингтон в някои международни структури.
Икономиката, глупако!
Това е знаменитата крилата фраза на Бил Клинтън срещу Джордж Буш-старши през 1992 г., според която икономиката е определяща за успешното развитие на всяка държава. Според проучване на CNN, болшинството американци считат, че Тръмп ще се справи най-добре с проблемите на икономиката, имиграцията и външната политика. В противовес, Харис акцентира върху абортите и репродуктивните права, обединяването на страната и защитата на демокрацията.
Икономика срещу социални права – изборите на 5 ноември м.г. определиха резултата в САЩ. Те показаха, че болшинството гласоподаватели взеха решение за кого да гласуват, базирайки се на състоянието и перспективите за развитието на икономиката. Двадесет и осем процента от гласуващите американци посочиха, че икономиката е най-важния въпрос за техния вот, което е и най-високият дял сред всички останали въпроси. Редица изследвания показаха, че инфлацията, имиграцията и работните места оглавяват списъка, докато глобалните международни конфликти са едва на 15-то място.
Посланията на Тръмп „Да направим Америка велика отново” (MAGA), „Америка на първо место” и План47 предполагат протекционистка политика. Протекционизмът и икономическият изолационизъм обаче едва ли са решения за която и да е икономика, независимо от нейните мащаби, а по-скоро биха създали условия за инфлация. Инфлацията повишава цените на стоките и услугите, води до намаляване на потребителското търсене и спад в доходите на гражданите. Тя също така води до по-слаб икономически растеж, което може да доведе до отслабване на щатския долар, изключително нежелано последствие.
Според Тръмп, високите разходи на Байдън са виновни за инфлацията в САЩ. Визията на Тръмп за американската икономика обхваща „по-ниски данъци, по-високи заплати и повече работни места“. Той обеща да удължи данъчните намаления, въведени по време на неговото първо президентство. От една страна, съгласно мнението на много икономисти, от това печелят основно фирмите и най-богатата горна класа. От друга, намаляването на данъците се очаква да имат ефект върху един по-висок икономически растеж в САЩ, който би бил източник на по-висока финансова стабилност. В допълнение, Тръмп предлага минимална държавна регулация за икономиката.
Енергия и климат
По време на първия престой в Белия дом Тръмп извади САЩ от Парижкото споразумение за климата. Предстои да се види какво ще бъде неговото поведение във втория мандат. Ключовият сектор, на който той наблегна в предизборната кампания бе енергийният, а основните различия между Тръмп и Харис бяха как той да се развива в перспектива. В своята стратегия Тръмп залага на петрол и газ, а Харис се обяви против развитието на въглеводородите и в подкрепа на възобновяемата енергия. Тръмп декларира, че ще спре субсидирането на вятърната енергия и ще засили сондажите за нефт, газ чрез фракинг и твърди горива с цел постигане на по-голяма енергийна независимост. Той планира да освободи добива на изкопаеми горива във федералните земи и води, което е рязък обрат от политиките на Байдън. Освен това новоизбраният президент заяви, че ще спре затварянето на блокове, генериращи електричество от въглища.
Победата на Доналд Тръмп на президентските избори в САЩ през 2024 отразява по-дълбоки, кризисни процеси не само в американското общество, но и в глобален план, които и очевидно ще има сериозни последици за развитието на международните отношения през следващите години.