Балканите винаги са били арена, където се сблъскват геостратегическите интереси на т.нар. „големи играчи“. От една страна е Западът, сега в лицето на ЕС и САЩ, а от другата – Изтокът, до преди 10-15 години, разбирай Русия. В тази окрупнена схема нарочно изключвам Турция, която по-скоро е „локален играч“, макар и с голяма роля и значение. През последните години обаче се появи нов важен „глобален играч“ – Китай, чието навлизане на Балканите бе улеснено до голяма степен и от видимото отдръпване на Запада макар и за известно време. Според редица анализатори, Китай има за цел да превърне инвестиционния си капитал в политически, преследвайки собствени геостратегически интереси на Балканите и Югоизточна Европа. И вече са налице първите признаци за това – някои страни от региона, които членуват в ЕС, гласуват против декларации на ЕС или ООН, осъждащи Китай по отношение на правата на човека или претенции на Китай за права над територии и суровини в прилежащите морета.
Инициативата „Един пояс – един път” и кредитната политика на Китай
Какви са икономическите интереси и ползи за Китай? През 2013 година китайският президент Си Дзинпин представи инициативата „Един пояс – един път”, която в една своя съществена част предвижда реализирането на различни инфраструктурни проекти с цел да се подсигури бърз и евтин транспорт на китайските стоки и услуги до богатите западни пазари. Транзитните пътища на този „Нов път на коприната“ минават именно през страните от Балканите и най-вече от Западните Балкани.
Първата голяма инфраструктурна инвестиция беше осъществена в Гърция. През 2009 година китайският концерн COSCO инвестира над 650 милиона евро, за да вземе на концесия пристанището в Пирея. А през 2016 година вложи още 280 милиона евро, за да откупи мажоритарния дял от пристанището. Инвестицията се оказа успешна и Пирея днес вече влиза в топ 10 на европейските пристанища с най-голям оборот.
Като правило Китай инвестира във всички страни от Югоизточна Европа. Трябва обаче да се прави разлика между преките инвестиции и отпускането на изгодни кредити. Китай се фокусира върху едва няколко сектора, интересни предимно за него, без да проявява особен интерес към дългосрочните и социално значими инвестиции „на зелено“, т.е. той няма за цел подпомагане на цялостното икономическо развитие на страните или региона. Той се съсредоточава преди всичко върху отпускането на кредити в няколкото сектори. Кредитите са обвързани с определени условия: китайските банки (повечето китайски инвестиции се финансират от трите най-големи китайски държавни банки) отпускат заеми само при положение, че китайски фирми ще получат съответните обществени поръчки, които се реализират от китайски работници и с материали и стоки, внесени от Китай. Де-факто това е политика за подкрепа на китайската икономика, съчетана с възможност за по-лесно проникване на Запад. Като има за цел достъпа до огромния пазар на ЕС, Китай залага предимно на инфраструктурни проекти – пътища, мостове, пристанища, железопътни линии и др. в страните от Югоизточна Европа и Балканите, по които минава транзитният маршрут към Западна Европа. И тъй като тези страни са зависими от чуждите инвестиции, те не могат да си позволят да предявяват особено големи претенции. Те имат по-слаби позиции в преговорите и Китай съзира там добри възможности за себе си.
Балканите и най-вече Западните Балкани имат най-слабо развитата инфраструктура в Европа. Китай на свой ред предлага мащабни инфраструктурни проекти не само в транспорта, но и в енергетиката, а макар и спорадично, и в други сектори като металургията и земеделието, които са примамливи за балканските страни. По този начин те влизат в огромни дългове към Пекин, като пренебрегват предупрежденията от Запада за опасността от китайската „дипломация на дълговия капан”. Например, дългът на Черна Гора към Китай вече възлиза на около 80% от БВП на страната. Защо са атрактивни кредитите – условията на отпускането са доста по-облекчени и те не зависят от одобрението на Брюксел или МВФ и техните тромави програми за финансиране. Правителствата на страните от Балканите обаче виждат и още един плюс (Китай все пак трябва да предлага и други екстри!): Китай въобще не чете морални лекции за човешките права или свободата на медиите. Кредитната му политика не се „вълнува“ от прилагането на демократични принципи или върховенството на закона. И именно затова, в преговорния процес (и в медийното му отразяване) Китай някак си успява да се представи не като ментор, а като партньор.
Тази китайска активност е в рамките на един форум на сътрудничеството между 16 страни (вече 17 плюс Гърция) от Централна, Източна и Югоизточна Европа и Китай, които се срещат всяка година. Страни-членки са Китай, Полша, Естония, Латвия, Литва, Румъния, България, Унгария, Чехия, Словакия, Словения, Босна и Херцеговина, Сърбия, Черна гора, Хърватия, Албания, Северна Македония и вече Гърция. Това е една доста разнородна структура – в нея има страни от ЕС и страни извън ЕС. Чрез това сътрудничество китайците реализират различни свои планове в рамките на ЕС и извън него. Факт е, че Пекин не обособява и изолира отношенията с Балканите в отделен проект. Механизмът „17+1” е общият формат на взаимодействието на КНР със страните от Източна Европа. Трябва дебело да се подчертае обаче, че Пекин не загърбва и двустранните сътрудничества поотделно с тези страни. Стратегическа цел на Пекин е да се закрепи икономически в страни, които в близко бъдеще евентуално ще се присъединят към ЕС. Поне засега изглежда, че за КНР са важни не сами по себе си отношенията с балканските страни, а близостта им до Евросъюза.
Kъм мoмeнтa ocнoвнaтa инвecтициoннa aĸтивнocт нa Kитaй в peгиoнa зacягa Зaпaднитe Бaлĸaни, a Бългapия например някак си ocтaвa нa зaдeн плaн. Една пpичинa зa тoвa вepoятнo e, чe cтpaнитe oт Зaпaднитe Бaлĸaни нe ca члeнĸи нa Eвpoпeйcĸия cъюз (c изĸлючeниe нa Xъpвaтия). Kитaйcĸитe пpoeĸти в peгиoнa oбaчe имaт cвoятa цeнa, ĸaтo cъщecтвyвa oпacнocттa тe дa пoпpeчaт нa интeгpaциятa нa peгиoнa в EC, ĸpитичнo дa yвeличaт външния дълг нa няĸoи бaлĸaнcĸи дъpжaви, ĸaĸтo и дa пocтaвят cтpaнитe пoд иĸoнoмичecĸoтo и пoлитичecĸoтo влияниe нa Πeĸин. Teндeнциятa нa нapacтвaщa ĸитaйcĸa иĸoнoмичecĸa aĸтивнocт нa Бaлĸaнитe e пoвeчe oт яcнa. Пpeз 2005 г. ĸитaйcĸитe инвecтиции в peгиoнa почти отсъстват, а днec дoгoвopeнитe влoжeния нaдxвъpлят 25 млpд. дoлapa, ĸaтo ocнoвният дял e peaлизиpaн в пocлeднитe 5-6 гoдини.
Има ли Китай политически интереси на Балканите?
Естествен е въпросът дали зад тези инвестиции, за които все пак са необходими много пари, не стоят и някакви конкретни политически намерения? За разлика от Русия или САЩ, които къде явно, къде неявно си позволяват, в дадени периоди в зависимост от техните интереси, да насърчават смяна на управлението в тези държави, Китай няма явно афиширан такъв интерес и поведение. Пожизненият президент Си Цзинпин подчертава постоянно, че Пекин няма интерес да изнася своя политически модел в други страни. Китайските министри и висши държавни служители обаче не пропускат да изтъкват, че в много сфери на политиката за развитие, както и в инфраструктурата съществуват китайски алтернативи, които те с охота биха споделили. Има и едно друго условие, което Китай не забравя да поставя в двустранните отношения – така наречената One China Policy – непризнаването на Тайван.
В страните от Централна, Източна и Югоизточна Европа вече се забелязва нарастващото политическо влияние на Китай, пример за това е неотдавнашният отказ на Гърция да гласува заедно с всички останали страни-членки осъждането на потъпкването на човешките права в Китай от Съвета за човешки права към ООН. А през юли 2016 година пък Унгария, Хърватия и Гърция отказаха да признаят обвързващото решение на Постоянния арбитражен съд в Хага, според което Китай няма никакви исторически права над територии и суровини в Южнокитайско море.
Кредитите, отпускани най-вече за транспортни и енергийни проекти, обикновено покриват до 85 процента от общите разходи. Те като правило са с дълги погасителни периоди (20 години) и изгодни лихви (около 2 процента). Както вече се спомена, те не минават през ситото на задължителните за Брюксел тръжни процедури, затова и правителствата на съответните страни са склонни да преглътнат това, че покрай парите кредиторът предлага на кредитополучателя своя работна ръка и свое техническо оборудване за изпълнението на проекта. А веднъж задлъжнели, по принцип страните от региона започват да се въздържат от остри критики към Пекин. По този начин Китай си изгражда един пояс от благоразположени към него страни, които той използва като инструмент за оказване на влияние върху ЕС или за по-нататъшното му разединение. Неособено стабилната политическа ситуация в Източна Европа, и най-вече в страните от Западните Балкани, стимулира китайците да работят над новия път на коприната, заобикаляйки напълно Брюксел.
Търговският обмен между Китай и страните от региона нараства много бързо. За съжаление обаче китайската кредитната политика със своята непрозрачност е много атрактивна най-вече за местните корумпирани или олигархични структури. За европейците високата степен на корупция в балканските страни е пречка пред сближаването, а Китай още повече влошава положението. И в този смисъл Пекин създава още едно препятствие пред по-нататъшното демократизиране на страните от Балканите – задължително условие за евентуално членство в ЕС.
Особено остра геополитическа борба се разгръща около Сърбия – страна, която не членува нито в НАТО, нито в ЕС. Понастоящем Сърбия е на първо място по китайски инвестиции, над 10 милиарда евро. Така например, Пекин и Белград се договориха за построяването на метро в сръбската столица, за реконструкция на жп линиите край границата със Северна Македония, а също и за създаване на съвместен промишлен парк в Борка. Освен това преди 12 години страните подписаха двустранно споразумение за стратегическо партньорство, след което Белград обяви Китай за „четвърти – след ЕС, САЩ и Русия – стълб на своята външноикономическа политика”.
Особено важно за Китай е засилването на икономическото му присъствие в Европа на фона на целенасочените усилия на САЩ за отслабване на американско-китайските икономически и политически отношения. Забелязва се следната корелация – колкото повече САЩ подлагат Китай на натиск чрез санкции, търговски войни и ограничения, толкова повече се увеличава интересът на Китай към Европа и региона. Това се случва на фона на прогнозата, че към 2030 година Китай вече ще е първи в света по икономическа мощ и БВП.
Активното сътрудничество на Балканите с Пекин предизвиква определено недоволство от страна на Брюксел. Западните държави са обезпокоени не само от дълговия капан на китайските проекти за балканските страни и практикуваните корупционни схеми, но и от проблемите с екологията. ЕС има свои строги екологични стандарти, а някои балкански страни канят китайски компании за строителство на енергийни блокове, работещи с въглища и разбира се еко стандартите въобще не се спазват.
По време на борбата с пандемията от Covid-19 срещу Пекин (а и срещу Москва) прозвучаха още повече упреци от Брюксел. „Китай и Русия се възползват от санитарната криза, предизвикана от коронавируса, за да оказват помощ на други страни, стремейки се така да увеличат своето влияние на глобално ниво,” заяви върховният представител на ЕС по външните отношения и сигурността Жозеп Борел в интервю за италианския в. „Република”.
ЕС е разочарован, че някои балкански страни не са оценили подобаващо финансирането, което той им отпусна за борба с коронавируса. Когато през март Сърбия се обърна към ЕС за помощ по отношение на ситуацията с Covid-19, в онзи момент в самите страни-членки на ЕС върлуваше пандемията, те имаха остра нужда от средства и беше въведена забрана за износ на медицинско оборудване извън пределите на ЕС. Тогава Белград помоли за помощ Пекин и Москва, които веднага се отзоваха. По-късно Еврокомисията обяви, че ще отпусне на Сърбия средства за социално-икономическото възстановяване на страната и за борба с пандемията като й напомни и за средствата под формата на грантове и кредити, отделени от Брюксел за развитие на сръбското здравеопазване. В повечето страни на Балканите обаче са убедени, че подкрепата, получена от Китай и Русия, е била по-съществена и по-своевременна. Макар, че тези страни са фокусирани върху интеграцията си в ЕС и НАТО, подобни примери действат против идеята, че ЕС е най-добрата и перспективна надежда на региона и подронват неособено стабилното обществено съгласие относно болезнените реформи, нужни за членство в тези структури. Друг пример когато става дума за спечелване на сърцата и умовете в региона е стоманолеярната „Железара“ в Смедерево, Сърбия, където през 2016 г. китайската Hesteel купува обекта, за да го спаси от затваряне и по този начин запазва работните места на около 5 000 работника.
И все пак големите китайски инвестиции на много места все още се бавят и не се осъществяват. Например в България, през последните години Българската банка за развитие е подписала с китайски финансови институции кредитни споразумения за стотици милиони евро. Парите са предназначени за проекти в секторите транспорт, възобновяеми енергийни източници, строителство, земеделие, промишленост и други. Освен това Китай има интерес и към изграждането на ядрени реактори в България. Но поне засега всичко това са по-скоро намерения и няма нищо конкретно.
Китай и Русия на Балканите
В тази част на Европа, както впрочем и в Централна Азия, Китай ще се превръща все повече в силен конкурент на Русия, като при това Пекин може да предложи много повече в икономическата област отколкото Москва.
Интересен е въпросът защо и дали Пекин и Москва не си сътрудничат на Балканите? Според различни анализатори има три основни причини за липсата на пряко, явно афиширано сътрудничество. Първата причина, поради която Китай и Русия не работят заедно е, че Москва не желае да влезе в партньорство, в което би била по-слаб партньор. Ако китайските инвестиции в Западните Балкани продължат да се увеличават, те могат да изтласкат Русия като важен фактор от региона. Втората причина са различните интереси. Поне досега китайските интереси в региона са предимно икономически (както се посочи, регионът е част от китайската инициатива „Един пояс, един път“), а Русия има и откровено политически цели, например да предотврати присъединяването на повече страни от региона към НАТО и ЕС. Третата причина е, че Китай се позиционира като „неутрален“ актьор без исторически „багаж“. Надали Китай би пожертвал визитката си на неутрална сила, като си партнира явно с Русия.
Те не работят заедно, но там където могат и интересите им съвпадат си помагат взаимно и икономически и политически. Например, двете блокират признаването на независимостта на Косово. Същественото китайско-руско сътрудничество би застрашило западните интереси в региона, но предвид казаното по-горе такова сътрудничество все още е малко вероятно да излезе „на светло“.
Заключение
Конкуренцията между глобалните играчи се развива в различни области на интереси (макар че тези области са тясно взаимосвързани и зависими!) – за ЕС това са върховенството на закона, развитието на бизнес-средата и човешките права; за САЩ това е преди всичко сигурността; за Русия – най-вече енергетиката; и за Китай – инфраструктурата и пазарите. Пекин гледа на Балканите като коридор към европейските пазари, където е добре да се правят инвестиции и да се печелят позиции по по-хлабавите правила на националното законодателство, преди страните да са се присъединили към ЕС. Китай използва разочарованието от Брюксел и бавния процес на интеграция в ЕС. В тези страни съществува схващането, че Брюксел изисква много, а предлага и доставя твърде малко. Инвестициите в инфраструктурни проекти осигуряват на Пекин възможности за влияние върху цялостния процес на развитие на отделните държави. Китай разчита след като евентуално станат членове на ЕС, тези страни в някаква степен да действат в негов интерес. Веднъж задлъжнели тези страни ще се въздържат от критики към Китай.
Някои от страните в Централна и Източна Европа може да подкрепят приоритетите и интересите на Китай в дипломатически план, но други вече осъзнават, че обещаните инвестиции са по-скоро илюзорни. Много от проектите просто не се осъществяват. За тях е ясно, че Китай се фокусира върху само няколко сектора, интересни предимно за него, без да проявява особен интерес към общото икономическо развитие и дългосрочните и социално значими инвестиции „на зелено“. Китай целенасочено се изявява като щедър кредитор за инфраструктурни проекти, които могат да дадат тласък на страните от Балканите. Но тези държави следва да си дават (и вече си дават!) ясна сметка в какви „дългови капани“ и зависимости могат да изпаднат. От друга страна и НАТО и ЕС отново активизират своето присъствие на Балканите и това естествено се отразява на отношенията на тези страни с Китай. Например, наскоро Румъния се отказа от партньорство с Китай за ядрените реактори в Черна вода, а Северна Македония от сътрудничество за изграждане на 5G мрежата.
И досега Брюксел изпитва големи трудности да наложи единна политическа линия на ЕС спрямо Китай. Това е политическо предизвикателство за ЕК. Пекин от своя страна използва разногласията в ЕС по някои основни въпроси за да реализира своите проекти и интереси в региона. Но кризата с COVID-19 и изплувалите вследствие на нея проблеми в икономическите отношения и зависимости на ЕС с Китай, поставят на дневен ред преосмислянето и преформатирането на тези отношения.
В своето обръщение за състоянието на Съюза през септември 2017 година председателят на ЕК Жан-Клод Юнкер формулира един нов стратегически подход под мотото „проверка на инвестициите“. Изброени бяха стратегически сфери като енергийния сектор, въздушното пространство, комуникациите и транспорта, които трябва да бъдат подложени на строги проверки при бъдещи партньорства и сливания с чуждестранни фирми. С цел засилване на единството и конкурентоспособността на ЕС, това вероятно ще се случи. И ако страните от Западните Балкани искат да членуват в Евросъюза, трябва да отчитат и това негово намерение.
ЛИТЕРАТУРА
- BalkanInsight Journal, https://balkaninsight.com/china-in-the-balkans/
- Wouter Zweers, Vladimir Shopov, Frans-Paul van der Putten, Mirela Petkova & Maarten Lemstra. China and the EU in the Western Balkans, Reactions to China in the Western Balkans countries, https://www.clingendael.org/pub/2020/china-and-the-eu-in-the-western-balkans/2-reactions-to-china-in-the-western-balkans-countries/
- Austin Doehler, How China Challenges the EU in the Western Balkans, https://thediplomat.com/2019/09/how-china-challenges-the-eu-in-the-western-balkans/
- Vladimir Shopov, Five Mounting Challenges For China In The Western Balkans, https://ecfr.eu/article/commentary_five_mounting_challenges_for_china_in_the_western_balkans/
- Jacob Mardell, China’s Economic Footprint in the Western Balkans, https://www.bertelsmann-stiftung.de/en/our-projects/germany-and-asia/news/asia-policy-brief-chinas-economic-footprint-in-the-western-balkans
- European Western Balkans, China is deeply in the Balkans and plans to stay there, https://europeanwesternbalkans.com/2019/10/19/bsf-china-is-deeply-in-the-balkans-and-plans-to-stay-there/