Мария Петрунова, Военна академия „Г.С.Раковски”, магистърска програма „Мениджмънт на сигурността и отбраната”, презентация на Младежката кръгла маса „България и Балканите: между амбициите за лидерство и абдикацията”
В двадесет и първи век една държава не може да си позволи да съществува сама. Тя не може да си позволи да се развива сама. Реално, няма и ресурсите да го направи. Една държава не може да се самоизолира от останалия свят и от промените, които постоянно настъпват. Обратното също е валидно – останалият свят не може просто да откъсне една държава и напълно да я изолира от всичко и от всички. Тя може да избере или да се адаптира към настоящето и да обърне поглед към бъдещето, или да не се адаптира. В първия случай може да извлече полза от адаптацията, във втория – само да изгуби възможности, които биха и се отдали при други условия.
Още през осемнадесети век Томас Малтус е написал своя труд „An Essay on the Principle of Population“, Malthus 1798 – „Есе за законите на населението”, в който развива теорията за това, че населението се увеличава в геометрична прогресия, докато средствата за изхранването му – в аритметична. Според него това, което държи населението под контрол са нещастия (войни, епидемии, глад и болести), морални ограничения и поквара. През 19-ти век концепциите на Малтус получават широко признание, но по-късно става ясно, че при съставянето им той не взема предвид техническото и икономическо развитие на човечеството, което позволява не само изхранването на много по-голям брой хора през 20-ти век, отколкото той предсказва, че ще е възможно, но и до икономически просперитет и благоденствие, немислими по негово време.
Но въпреки това предсказването му, че в един момент ще настъпи демографска криза, ще се намали раждаемостта, хората ще раждат по-малко деца и ще се стремят да им дадат и осигурят най-доброто, доколкото това е възможно, от гледна точка на образование, занаят, професия и т.н., в действителност се случва. И докато през годините след Втората световна война има бум на раждаемостта, то 70-те, 80-те, 90-те години на 20. век показват намаляването ѝ. Тази тенденция се запазва и в 21-ви век. Светът прави своята селекция и избира и дава възможности за всички, но само най-добрите успяват. И именно на тези най-добри е възложена задачата да управляват своята външна и вътрешна политика и своите партнъорства, така че да се чувстват ползотворни, да изпълняват възложените им задачи, да следят за спазването на реда в съюза, но и да защитават своите лични интереси, а не само общите.
В действителност, населението винаги се е държало под контрол. Най-пагубното за него са именно войните, епидемиите, глада и болестите. Такива не липсват. Но за да се предпази една държава от тях, в повечето случаи тя прибягва до сключването на съюзи като най- разумното и най-доброто решение. Защото бидейки в съюз с друга държава или в друга група от държави, то тя знае, че ще си взаимодейства с тях; знае, че ще получи тяхната подкрепа, когато ѝ е нужна, както и че и тя ще им окаже своята подкрепа, когато те имат нужда от нея. Има гаранцията, че нейните партнъори няма да „изневерят“ на интересите на съюза и внезапно да се обърнат срещу нея и да я нападнат. Все пак, международното право контролира какво се случва на международната сцена и съответно „наказва“ провинилия се, когато го е заслужил, образно казано. Всяка една ситуация се разглежда поединично, правят се изводите за нея и се извличат тенденциите. Но не се допуска съюзници да се нападат. Съюзите са създадени за това, да изградят своите рамки, планове и стратегии по реализирането на целите им. Членките им работят усърдно върху поставените задачи, взаимодействат си, за да постигнат резултата за общото благо.
И в ЕС, и в НАТО се работи за осигуряване на сигурността на населението на тези страни членки. НАТО планира да похарчи през следващите 3 години 3 милиарда евро за модернизиране на сателитните и компютърните си технологии и адаптация към новите заплахи, предадае „Ройтерс“ като се позова на висши представители на алианса. Тази инвестиция показва, че според НАТО войните все по-често се водят в компютърните мрежи, а не само във въздуха, по суша и море. Осигуряването на сигурността в днешни дни е задача с повишена трудност. Вярно е, че технологиите постоянно напредват, нещата се променят и се развиват с бързи темпове, но именно това развитие в един момент се превръща в „нож с две остриета“. Защото от една страна, ние се възползваме от новите технологии, за да направим своите проучвания, за да използваме тези нови технологии в разузнаването и контраразузнаването си. Но и нашите противници също напредват технологично. Те също разполагат с нови методи и средства. И картината придобива нов облик – излиза, че противниците се състезават по развитието на новите си технологии, за да могат да си добият възможно най-много и най-пълна информация за противника си, за да могат да го атакуват, когато той не очаква. За да могат да го заблудят, да го изненадат с тази заблуда и да знаят не само къде и кои са неговите слаби и силни страни, но и да знаят какви са неговите ходове занапред.
Главният проблем, по който България работи в партнъорството си с ЕС и НАТО, е тероризмът. ЕС и НАТО си партнират по този проблем. Двата алианса обединяват усилията си срещу общия враг, който е „надвиснал“ с произтичащите от него опасности.
Каква е ролята на България? Защо си задаваме въпроса – От партнъорство към членство? Всъщност този въпрос не е от вчера или от днес. Той датира още от самото начало на влизането ни и в двата съюза.
Този въпрос, който се поражда у българите, до известна степен е и следствие на това, че сме с ниско национално самочувствие. Не случайно фразата „Европейци сме, ама не съвсем“ все още се използва. В книгата си „Европейци сме ний, ама…“ проф. Михаил Минков разглежда именно нашето ниско самочувствие и причините за него, които в определени случаи са преувеличени от нас самите.
България в никакъв случай не бива да се чувства пренебрегната на международната сцена. Тя се намира в Римленда, тя е външна граница на ЕС, което на практика означава, че тя е много важна за ЕС. България е важен партнъор и за НАТО. Настоящите предизвикателства пред сигурността налагат нов прочит на партньорската политика и в допълнение, демонстрират значението на стабилна периферия на НАТО.
България може да съдейства на ЕС и НАТО предвид настоящата обстановка по отношение на сигурността посредством разработването на иновативни идеи, планиране и анализиране, за да се постигне желаният резултат.
Преди да дерзае да е „голям“ играч във външната политика, България на първо място трябва да оправи своята вътрешна политика. Обществото трябва да се разглежда като едно цяло, да бъде обединено и единно, а не изкуствено да се наслагва напрежение между различните етноси или различните класи в обществото. Защото цялото това нещо, което на пръв поглед изглежда съвсем нормално, всъщност се отразява изключително много на психиката на един млад човек.
Психологическият профил на един човек, който е склонен да се поддаде на думите на проповедниците на Ислямска държава и нейните идеи и цели, е всъщност профилът на един смачкан от обществото и от най-близките си човек, който не вярва в себе си, нито в евентуалното добро, светло бъдеще. За един такъв човек думи от рода на това, че участвайки в един атентат и самовзривявайки се, той ще отиде на по-добро място и ще срещние приятели, съмишленици и т.н., са много обещаващи. И именно такъв човек, който няма нищо и на практика, няма какво да губи, е най-опасният.
На фона на влошаващата се хуманитарна ситуация и последствията за регионалната сигурност и стабилност НАТО подкрепя двустранните усилия на съюзници и партньори чрез координация на различни дейности, вкл. разузнаване и обмен на информация за чуждестранни бойци. В допълнение, всички страни членки на НАТО участват в глобалната коалиция за борба с Ислямска държава, структурирана около следните принципи: военно противодействие (бомбардировки, обучение на иракски сили за сигурност и на части от сирийската опозиция); пресичане на финансовите потоци на ИД, вкл. и от продажба на енергийни източници; спиране на притока на чуждестранни бойци, вкл. засилен контрол на границите, превенция и реинтеграция; полагане на специални грижи за спасени лица (медицински грижи за жени и деца, възстановяване на електрозахранване и водоснабдяване) в зоната на стабилизация; изпращане на контрапослания.