Резюме: „Наследството, маркирано от проблеми, кризи и предизвикателства, което получи новият-стар Брюксел, както и променената геополитическа ситуация ще доминират новия дневен ред на ЕС за периода 2024-2029 г. За новия мандат на ЕК, респективно на ЕС, като приоритети се очертават посочените политики в речта на стария-нов председател на ЕК под мотото: „Изборът на Европа. Политически насоки за следващата ЕК 2024-2029 г.” Те потвърждават в голяма степен формулираните в доклада на Енрико Лета демографски, дигитален, зелен преход и преход към повишаване на конкурентоспособността на ЕС, на отбраната и сигурността, както и ускорено разширяване на ЕС. Визията за следващите 5 години е ЕС да развива по-силна икономика, да продължи политиката по изменение на климата, като новият и водещ акцент е политиката за по-силна общностна отбрана и сигурност в променената геополитическа ситуация на конфронтация и противопоставяне. Очертава се съдбовен период за ЕС, в който той трябва да докаже своята политическа и икономическа жизнеспособност, конкурентоспособност и автономност от другите глобални сили на световната сцена. За новия мандат, 2024-2029 г., България има сериозната задача по всички тези политики, както и по предстоящите институционални реформи и промени в работата на институциите на Съюза и при справянето с други предизвикателства, да излезе от миманса, да спре само изолацията, в която се постави, да навакса загубеното и да възстанови имиджа си на активен член при формиране политиките на ЕС. Със силен, ясен и разпознаваем глас да защитава достойно и прагматично националния ни интерес.
Ключови думи: ЕС, институционална реформа, конкурентоспособност, зелена сделка, сигурност, демографска политика, дигитален преход, разширяване
Abstract: The legacy marked by problems, crises and challenges that the new-old Brussels received, as well as the changed geopolitical situation, will dominate the new EU agenda for the period 2024-2029. For the new mandate of the European Commission, respectively of the EU, the priorities are outlined in the speech of the old-new President of the European Commission under the motto: „Europe’s choice. Political guidelines for the next EC 2024-2029”. They confirm to a large extent the demographic, digital, green transition and transition to increasing the competitiveness of the EU, defense and security, as well as accelerated enlargement of the EU, formulated in Enrico Letta’s report from April this year. The vision for the next 5 years foresees the EU to develop a stronger economy and to continue the climate change policy. The new and leading focus will be for a stronger community defence and security policy having in mind the changed geopolitical situation of confrontation. The new period will be crucial for the EU, because it must prove its political and economic viability, competitiveness and autonomy from the other great powers on the world stage. For the new 2024-2029 term, Bulgaria has a serious task on all these policies, as well as on the upcoming institutional reforms and changes in the work of the Union institutions and in dealing with other challenges. Bulgaria must get out of the mime and the isolation in which it has placed itself, catch up and restore its image as an active member in shaping EU policies. With a strong, clear and recognizable voice, to defend our national interest with dignity and pragmatically.
Kew words: EU, institutional reforms, competitiveness, green deal, security, demographic policy, digital transition, enlargement
Tемата, предполага коментар по три основни въпроса. Важно е да проследим какво наследство получи „новият-стар Брюксел”, на чиято база естествено ще се формират новите приоритети и политики на ЕС за периода 2024-2029 г. и в този сложен пъзел ще търсим българския глас по тях.
Периодът 2019-2024 г. на ЕС бе маркиран от Ковид пандемия, различни кризи и войни, като по основните политики – отбрана и сигурност, енергийна политика и реално производство и индустрия, ЕС се оказа в три тежки зависимости:
По политиката за отбрана и сигурност ЕС няма своя общностна отбранителна система, а 27-те страни членки имат своите армии и военно-производствени капацитети, т.е. ЕС бе делегирал грижата за своята отбрана и сигурност на НАТО, доминирано от САЩ.
По отношение на енергийната политика при започване на войната в Украйна стана явна сериозната енергийна зависимост на ЕС, защото Русия бе основният доставчик на газ и нефт за страните от Съюза и трябваше в условията на енергийна криза в резултат от войната в кратки срокове да търси енергийна диверсификация.
Не по-малък бе трусът в производствения сектор, като още по време на Ковид пандемията с нарушаване на традиционните вериги за доставки се проявиха дефицити на стоки и лекарства, поради постепенното изнасяне през годините на голяма част от реалното производство от ЕС в Китай и други азиатски страни.
В края на периода особено тревожна е равносметката в икономически план, като в периода на войната в Украйна, икономическата и финансова ситуация в ЕС се усложни (прогнозата на Европейската комисия е за много скромен икономически растеж за 2024 г.: за ЕС е +0,9%, вместо предварително обявеният 1,3%, а за Еврозоната е +0,8%, вместо 1,2%).
Дългогодишният и всепризнат икономически мотор на ЕС – Германия, изпадна в рецесия през 2023г.
Официалната статистика показва, че чуждите инвестиции в ЕС са намалели с 14% към 2023 г. в сравнение с 2017 г. ЕС се наложи да признае сериозна загуба на конкурентоспособност спрямо САЩ, особено след влизането в сила на Закона за намаляване на инфлацията, приет от Вашингтон в края на 2022 г. Тогава председателят на ЕК Урсула фон дер Лайен анонсира Закон за въглеродна неутралност на индустрията, както и готвена промяна в правилата за държавна помощ, с които ЕС да се противопостави на изтичането на концерни към САЩ, но така и не се стигна до тези решения. Голям брой от големите европейски структуроопределящи концерни в областта на автомобилостроенето, химическата промишленост и други сектори напуснаха Европа и се преселиха в САЩ, Китай, Виетнам, Индия и др., което доведе до фактически процес на деиндустриализация. Оказва се, че от 20-те топ концерни в света, само Novo Nordisk е все още на европейска територия. В сферата на иновациите и новите технологии ЕС изостава чувствително, коментират икономически наблюдатели на базата на официални статистики. Към тези незадоволителни резултати се добавя и все по-осезаем дефицит на квалифицирана работна ръка за бизнеса, който в същото време се налага да се бори с увеличаващата се бюрократична тежест, „произведена” в Брюксел.
Обявената за голям успех политика по климата, формулирана в т.нар..„Зелена сделка”, се прояви със сериозни недостатъци, като във финансов и социален план се оказа прибързана и несправедлива и предизвика неслучайно масови протести в секторите селско стопанство и енергетика.
Несполуките от изтеклия мандат се чувстват и в други области, като например неспособността на ЕС да постигне обща миграционна политика. Последиците се проявяват най-осезателно в Германия и други стари страни членки на ЕС и имат социални, политически и финансови измерения, като кореспондират пряко и с увеличената престъпност и прояви на насилие. На фона на увеличаващия се брой мигранти, тежащи на социалните системи заради неуспешна им интеграция на пазара на труда, все по-открито се коментира демографският проблем в страните членки.
За съжаление трудно могат да бъдат намерени и отбелязани успехи за изминалия мандат на ЕК.Станахме свидетели на нарушаване и на правилата на Шенгенското споразумение, процес, който започна с оправданието за затваряна на граници заради Ковид пандемията, но продължи и след това, а в същото време по вътрешнополитически причини в старите страни членки бе блокиран пълноправния достъп до Шенгенското пространство за България и Румъния.
Политиката на разширяване, която беше гордост за ЕС и се смяташе за най-успешната на Съюза, бе задушена от постоянно повтаряни празни обещания и завишаване на критериите и на практика тази политика отпадна от приоритетите на ЕК за периода 2019-2024 г. Държавите от Западните Балкани загубиха доверие, воля и ентусиазъм за преговорния процес, а от страна на ЕС се поставяха все нови условия, като през 2021 г. бе въведена и нова методика за водене на преговорния процес със страните кандидатки. Основният рефрен в годишните доклади на ЕК за напредъка на страните кандидатки, бе незадоволителни реформи, най-вече в областта на правовата държава и в борбата с корупцията. Естествено допълнителни опасения за ЕС идваха и от увеличения мигрантски поток към Европа по т.нар. Балкански маршрут.
Поради тези и много други неизброени причини, политиката на разширяване остана без реален резултат до началото на войната в Украйна, която парадоксално послужи като катализатор на същия този процес. Предложената обаче от ЕК на Украйна и Молдова бърза писта за старт на преговорите за членство в ЕС (статут на кандидат през юни 2022 г. и старт на преговорите през юни 2024 г.) доведе не само до дълбоко разочарование сред страните кандидатки от Западните Балкани, но показа двойния стандарт на ЕС и подмяна на Копенхагенските критериите за членство. От критерии, базиращи се на ценностите на ЕС, те станаха критерии, базирани на геополитически страхове и интереси на ЕС.
Естествено всички тези неубедителни и противоречиви резултати от периода 2019-2024 г. доведоха до икономическа несигурност, разочарование и растящо недоверие и дистанция между европейските граждани и институциите в Брюксел. Нещо повече, проучванията на общественото мнение, „Евробарометър“, от края на 2023 г. показват, че 59% от интервюираните европейските граждани изразяват мнението, че нещата вървят в погрешната посока в тяхната страна и не скриват скептицизма си по отношение на бъдещето на ЕС.
В края на мандата на ЕК и след 2 г. война в Украйна, можем със съжаление да отбележим, че петгодишният период се характеризира с липса на реформи, забавяне на процесите на вземане на решения при динамично променящата се геополитическа ситуация. ЕС е икономически по-слаб, социално разклатен, по-разединен по някои основни политики и губещ влияние на световната сцена при новата геополитическа ситуация.
ЕС постигна в голяма степен енергийна независимост от Русия, но с негативен икономически ефект за по-голямата част от страните членки на ЕС, като санкциите срещу Русия не дадоха очаквания от ЕС резултат и вместо на Русия, се отразиха неблагоприятно на икономиката на Съюза. Докато руската икономика по прогноза на МВФ ще расте през 2024 г. с 3,2%, прогнозният икономическият растеж на ЕС е само с 0,9%.
Не може да се отрече и по-задълбочената зависимост на ЕС от САЩ в сферата на политиката за сигурност, въпреки че НАТО се увеличи с двама нови членове – Финландия и Швеция.
С Китай отношенията са обтегнати и бяха дефинирани първо като decоuppling, а след това предефинирани в de-risking. Истината е, че от партньор Китай се превърна за ЕС в конкурент и даже някои наблюдатели говорят за търговска война между ЕС и Китай. Този факт не прави ЕС по-силен икономически предвид зависимостта му от вноса на критични суровини главно от Китай, крайно необходими за реализиране на политиката по климата на ЕС.
В резюме: вместо ЕК близо до гражданите и конкурентноспособна и справедлива и устойчива Европа, каквито бяха заявките от тогавашното ново ръководство през 2019г., днес равносметката и оценките за периода 2019-2024г, които идват от въръха на ЕС имат привкус на горчиво признание:
Шарл Мишел, председател на Европейския Съвет мечтаеше през пролетта на 2024 г. за „по-конкурентноспособна, по-силна в отбраната си и по-демократична Европа”..
Френският президент Еманюел Макрон обяви в речта си в Сорбоната на 25 април 2024 г., седем години след първата си лекция там: „Европа е смъртна и може да умре, може да бъде декласирана” и отправи закъснял и може би предизборно ориентиран апел за стратегически суверенитет и автономност спрямо САЩ, Русия и Китай.
Вицепрезидентът на ЕК по демография и демокрация Дубравка Шуица обобщи преди изборите за европейски парламент: „ЕС е на границата на демографска революция и фундаментално преосмисляне на институционалната, политическа, икономическа и културна рамка.”
Къде беше България в този период? В четирите години от този период България беше в спирала или маратон от парламентарни избори и това рефлектираше в представянето й в ЕС, което можем да окачествим като присъствие: безлично, безгласно, а когато го имаше, бе противоречиво и непоследователно, не кореспондиращо с националния ни интерес. Характеризираше се със загуба на авторитет, на собствен национален профил, отстъпване от позиции, както и на проиграване на възможности за влияние и за активно участие при формиране политиките на ЕС.
Горепосоченото наследство, фундаментално променената геополитическа обстановка и особено новият политически ландшафт след изборите на 6- 9 юни 2024 г. ще определят и нов стратегически дневен ред за развитие на ЕС. Успехът на консервативните и все по-видимото присъствие на крайно десните партии в ЕС, както и катастрофалната загуба на зелените, а и не се изключват и нови предизвикателства, ще налагат и неочаквани промени в дневния ред за новия мандат на ЕС, ЕК, Европейския парламент. Парадоксално, че етаблираните европейски партии се опитват да запазят стария status quo, но гражданите на ЕС видимо не желаят да продължат да живеят по старому. Както се видя при конституирането на Европейския парламент на първото му заседание в Страсбург, се появи и нова фракция, „Патриоти за Европа”, в която се включиха партиите на унгарския министър-председател Виктор Орбан, на бившия чешки министър-председател Андрей Бабич и Свободната партия на Австрия начело с Херберт Кикл. При гласуването на новия-стар председател на ЕК, г-жа Урсула фон дер Лайен, освен вече споменатите депутати, против гласуваха и 24 депутати от партията Fratelli d’Italia на италианската министър-председател Джорджа Мелони, което бе отбелязано като прецедент в историята на ЕС. За първи път партия в управление от държава-основател на ЕС гласува против избора на председател на ЕК. Не е тайна, че изборът на фон дер Лайен бе в голяма степен резултат на сделка на Европейската народна партия със социалдемократите, зелените и либералите.
Програмната реч на г-жа фон дер Лайен, под надслов Изборът на Европа. политически насоки за следващата Европейска комисия 2024—2029 г.”, представена от нея на 18 юли.2024 г.в Европейския парламент при преизбирането й за председател на ЕК, съдържаше жалоните на политиките, по които предстои да се развива ЕС в следващите 5 години. Важно е да отбележим, че по тях се очаква България активно да се включи и да отстоява позиция, както и дава своя принос на държава членка.
На основния, фундаментален въпрос за ЕС – в каква посока ще се развива ЕС и дали към повече интеграция или завръщане към националната държава, не прозвуча еднозначен отговор в речта на новия-стар председател на ЕК.
Изборите обаче за ЕП в голяма степен подсказаха отговора. Нагласата на гражданите е да се върви в посока на засилване ролята на националните държави. Вероятно това е продиктувано от водещите в последно време страхове и несигурност на избирателите заради войната и нарастващата милитаризация, както и икономическата нестабилност, създаваща заплаха за досегашното благосъстояние на европейските граждани, особено в Западна Европа.
Въпросът е доколко новото ръководство на ЕК ще вземе под внимание тези нови нагласи и очаквания или тенденцията за засилваща се централизация в Брюксел, налагана от г-жа фон дер Лайен, ще продължи.
За България мога да предполагам, че от една страна ще търсим и подкрепяме процесите на интеграция в ЕС, но сме заинтересовани да прилагаме прагматична политика, отразяваща и отговаряща на спецификата на нашия национален интерес в различните политики на ЕС.
Какъв ЕС можем да очакваме в институционален план и ще има ли и какви реформи? В своята програмна реч г-жа фон дер Лайен обяви, че ще стартира „амбициозна програма за реформи за Европа за да се гарантира правилното функциониране на един по-голям Съюз, да си набавим необходимите инструменти за справяне с геополитическите предизвикателства и да се подобри демократичната легитимност.” Тя е убедена, че се налага промяна на Договора на ЕС и възнамерява да представи предложения за повишаване на капацитета на Европа да действа при нови формати и процеси на вземане на решения, включително за по-голям Съюз.
Макар че в речта на г-жа фон дер Лайен не се чу нито дума по предложението на Германия и Франция от 2023 г.за реорганизиране на ЕС в четири кръга, то остава актуално, тъй като няма категоричен отказ от него: Какво предвижда това предложение?
– първи кръг на държавите членки на ЕС, които са част и от Шенгенското пространство и Еврозоната;
– втори кръг на останалите държави членки на ЕС;
– трети кръг на страните, кандидатки за членство в ЕС;
– четвърти кръг – Европейското политическо пространство, замислено като форум за политически диалог и сътрудничество между ЕС и държавите в съседство ( на практика всички европейски държанви, като се изключват Русия и Беларус) по теми от взаимен интерес като сигурност, климат, енергетика, транспорт, инвестиции, инфраструктура и др.,
Първата среща за Европейското политическо пространство се проведе през октомври 2022 г. в Прага с участие на 44 страни, а последната среща на лидерите на 43 страни от форума беше на 18 юли.2024 г. в Blenheim Palace, Великобритания.
За България очаквам по отношение на реформите и правото на ЕС, да отстояваме последователно и аргументирано позицията за бързо и пълноправно членство на страната ни в първата група (ядро на ЕС), което означава пълноправно членство в Шенген без допълнителни условия и претенции от другите държави членки, както и бързо постигне и изпълнение на законовите, финансови, икономически и технически критерии за присъединяване към Еврозоната.
Зад общите и красиви формулировки от платформата, обявена от г-жа фон дер Лайен, не е изключено да се крие и опасността от премахване на правото на вето при гласуване по проблемите на външната политика и България трябва да бъде категорично против едно такова решение, което ще лиши малките страни на ЕС от важен инструмент при вземане на решенията.
Като оставим пред скоби двете ключови политики – външна и данъчна политика, които съгласно Лисабонски договор при вземане на решения изискват единодушие при гласуване, по другите политики все повече ще се търси квалифицирано мнозинство и България смятам, че трябва да бъде гъвкава и да търси алианси с други страни членки със сходни интереси за да защити националния ни интерес по съответните политики.
Дали в тази част на речта за реформите остана между редовете и анонсираният преди време въпрос за намаляване броя на депутати в Европарламента не знаем, но ако се стигне дотам, България ще бъде сигурно засегната предвид демографската криза и намаляващото ни население и няма да има аргумент да се противопостави на такова решение.
В подобна ситуация бихме изпаднали и по въпроса за намаляване броя на еврокомисарите. Посоката, в която се мисли, е с разширяването на ЕС да бъде редуциран броят на комисари и ако България няма активно участие, както досега, ще бъде една от страните, които ще бъдат лишени от еврокомисар.
В частта реформи и засилване на правовата държава, новият-стар председател на ЕК обяви, че „ще възложа на комисар по въпросите на равенството да предложи актуализирана стратегия за равнопоставеност на ЛГБТИК и да разработи нова стратегия за борба с расизма за периода след 2025 г.”
Считам, че тази тема е чувствителна за българското общество и очаквам България да настоява и за запазване върховенството на българската Конституция. Истанбулската конвенция, за която има решение на Конституционния съд, не бива да допуснем да бъде ратифицирана в нашия парламент. Същото се отнася и за Закона за самоопределение на пола, който определено е крайно неприемлив за българската традиция и национална ценностна система и който показва вече своите тежки негативни последици сред децата и младежите в страни от Западна Европа.
Демографският проблем, който е много сериозен и става вече болезнен и за ЕС, намери скромно място в речта на г-жа фон дер Лайен с изречението:„Ще се справим с първопричините за демографските промени”.
За България в средносрочен и дългосрочен план демографският проблем е пред скоби и остава основен приоритет с национална значимост не само за следващите 5 години! С надежда да очакваме, че щом и ЕС ще започне да обръща внимание на този въпрос, това ще стимулира и националното ни правителство и парламент за предприемане на реални, макар и закъснели, мерки и действия!
Основна тема за новия мандат на ЕК 2024-2029 г. остава икономическата стабилизация на ЕС. По тази тема г-жа фон дер Лайен се присъедини към казаното вече в доклада на Енрико Лета, представен на извънредния Съвет на 17-18 април 2024 г. в Брюксел под мотото:„Вътрешният пазар е повече от общ пазар”. Призната бе необходимостта от засилване на конкурентноспособността, от дигитален преход, увеличване на инвестициите: Докладът на Енрико Лета съвсем конкретно предложи инструментариум за демографски, дигитален, зелен преход и преход към повишаване на конкурентоспособността на ЕС, т.е. „сделка конкурентоспособност”. Той препоръча още да се отдели специално внимание на секторите енергетика, телекомуникации и финансови пазари и да се постави фокуса на подкрепа върху малките и средни предприятия, осигуряващи 85% от работните места в ЕС. Към това добави, че ЕС трябва да работи за повишена отбрана и сигурност и разширяване на ЕС.
На извънредния Съвет през април 2024 г. с неудобство бе признато, че от 2010 г. насам това е първи доклад по икономическото състояние на Съюза и той показва, че ЕС е загубил конкурентоспособност и инвестиции, тече тревожен процес на деиндустриализация и изтичат мозъци към САЩ.
В речта на председателя на ЕК икономическата тема бе обширно коментирана под мотото „нужда от нов европейски план за просперитет”: „за да улесним стопанската дейност и да задълбочим единния ни пазар; за да изработим пакт за чиста промишленост с цел декарбонизация и намаляване на цените на енергията; за да поставим научните изследвания и иновациите в центъра на нашата икономика; за да повишим производителността чрез широко разпространение на цифровите технологии; за да инвестираме интензивно в устойчивата ни конкурентоспособност; за да преодолеем недостига на умения и работна сила:”
Остава очакването, че тези заявления ще бъдат облечени в конкретни програми и обезпечени с конкретни действия и финансов ресурс.
България трябва да отстоява позицията за ефективно и безусловно прилагане на европейското законодателство за премахване на бариерите в рамките на Вътрешния пазар и постигане спешно на пълноправно членство в Шенгенското пространство, като и активно включване в тяхното изпълнение , а не както се получава в момента при прилагане на Плана за възстановяване и устойчивост, където страната ни изостава с плащанията и е на път да загуби милиарди евро.
Зелената сделка, която пряко кореспондира с икономическото развитие на ЕС, показала в предишния период при прилагането й дефицити заради къси срокове и висока социална и икономическа цена за някои сектори като енергетика и земеделие, отново остава високо в дневния ред на ЕК. Тук е мястото да припомним, че по официални данни загубите от прилагането на Зелената сделка на година достигат за ЕС 12 млрд. евро и предизвикват спад от 12% на земеделска продукция. Масовите протести на фермерите у нас и в цяла Европа, както и тези на енергетиците го доказаха и служат за сериозно предупреждение. Затова се заговори и в Брюксел на висок глас за пазарно издържана политика по защита на климата, а бившият комисар на Германия, Гюнтер Йотингер, коментира през юни 2024 г, че „няма да станем свидетели на зелено икономическо чудо”.
В речта на г-жа фон дер Лайен тази тема бе формулирана с нова лексика, като „част от европейски план за адаптиране към изменението на климата и запазване на качеството ни на живот с цел осигуряване на продоволствена сигурност, вода и природа”.
За съжаление водещи анализатори са скептични, че въпреки протестите и негативите от досегашното прилагане на Зелената сделка, г-жа фон дер Лайен по същество няма да бъде предприеме действия и мерки за промяна в интерес на засегнатите сектори.
България трябва да отстоява ревизията на Зелената сделка, за да се гарантира, че прилаганите мерки ще бъдат справедливи и приемливи за всички икономически сектори и обществени групи.
По икономическата и финансова политика предстоят сериозни предизвикателствата, които бяха коментирани в доклада на Енрико Лета, но разбираемо не можеха да намерят място в една програмна и празнична реч при конституиране на новия Европарламент.
Става дума за един изначален въпрос и той се отнася до настояването от Брюксел за хармонизиране на корпоративното данъчно законодателство. Националните данъчни системи обаче на държавите членки на ЕС (Румъния, Словакия, Швеция, Малта, Чехия, Унгария, Естония), както и на България, не са готови за такава радикална стъпка. Хармонизирането би означавало „плоският данък” да отиде в историята и рязкото повишаване на корпоративния данък ще лиши страната ни от един от малкото привлекателни фактори за чуждите инвеститори да идват в България.
Ключовата политика по разширяване (Западни Балкани, Украйна, Молдова, Турция?), която до преди години бе с гордост сочена като най-успешната политика на ЕС, присъстваше и в доклада на Лета и разбира се в речта на г-жа фон дер Лайен.
„Присъединяването към ЕС винаги ще бъде основано на заслуги и всеки кандидат ще бъде оценяван въз основа на собствения му напредък по изпълнението на всички критерии. Ще увеличим подкрепата за подготовка на страните кандидатки, по-специално като използваме инвестициите и реформите в плана за растеж за Западните Балкани и Механизма за Украйна. Това ще спомогне за интегрирането им в области от достиженията на правото на ЕС и единния пазар и ще им покаже как да използват фондовете на ЕС.
През първите 100 дни ще представим нашите прегледи на политиката преди разширяването, като се съсредоточим върху отделни сектори като върховенството на закона, единния пазар, продоволствената сигурност, отбраната и сигурността, климата, енергетиката и миграцията, както и социалното, икономическото и териториалното сближаване в по-широк план”.
България трябва да е силно заинтересована от ускоряването на процеса за присъединяването на страните от Западните Балкани, регион, в който би трябвало да си възстановим лидерската роля от 2018 г., декларирана и реално проявена по време на българското Председателството на Съвета на ЕС, когато официално поставихме темата за ускорено приемане на страните от Западните Балкани като приоритет в дневния ред на ЕС. По отношение на ролята на България на Балканите имаше големи очаквания от страна на ЕС още веднага след присъединяването ни към Съюза, които за съжаление не оправдахме. Не само отстъпихме в последните години водещата позиция на Балканите, но и недалновидно провеждаме политика към съседите, предизвикваща резерви и не отговаряща на националния ни интерес. Трябва да се постараем да инвестираме политически и дипломатически усилия в политиката на добросъседство и скорошно постигане на общо европейско бъдеще на Балканите. Ускоряване на процеса на разширяване на ЕС в посока на страните от Западните Балкани би било най-добрият инструмент срещу нарастващия национализъм и срещу разпада на държавността в региона, както и за намаляване влиянието на други велики сили там. От такова стабилизиращо развитие в региона, който е в непосредствена близост до нас, България е силно заинтересована и трябва да съдейства с всички политически, дипломатически, икономически и културни лостове. Желателно е да си върнем и водещата роля на желан активен „адвокат” на страните от Западните Балкани в Брюксел.
В интерес на България е и да продължим подкрепата си за членство на Турция в ЕС при изпълнение на всички критерии от нейна страна. Подкрепата ни за членство на Украйна и Молдова в ЕС ще продължи и трябва да се базира на приетите принципи и Копенхагенски критерии.
Миграционна политика ще остане сериозна тема и предизвикателство за новата ЕК и се предвижда да бъде обвързвана с растящите нужди от работна ръка на пазара на труда. „Нуждаем се от европейска стратегия за миграцията и убежището, с която да очертаем нашата ориентирана към бъдещето визия и да се адаптираме към бъдещите предизвикателства. Ще подкрепяме държавите членки и предприятията чрез законна миграция въз основа на нуждите от умения на нашите икономики и региони. Ще помогнем за постигането на съответствие между уменията на гражданите на трети държави и липсите на пазара на труда в Европа”, заяви г-жа фон дер Лайен.
Необходимо е активно участие на България при вземането на справедливи и солидарни решения между страните членки на ЕС, без да се допуска натоварване на България с мигранти , за които нямаме нито финансов, нито инфраструктурен потенциал (по договорените квоти се предвижда 0,9% от всички мигранти, влизащи в ЕС, да бъдат приети в България, т.е. около 3000 души на година съгласно новия Пакт за убежище и миграция, който ще влезе в сила след 2 години).
Външна политика и политика по сигурност на ЕС, коментирана от Енрико Лета, намери най-голямо място и конкретно съдържание в речта на г-жа фон дер Лайен. Тя говори за ”Нова ера за европейската отбрана и сигурност. Най-добрата инвестиция в европейската сигурност е инвестирането в сигурността на Украйна. Финансовата, политическата и военната подкрепа от Европа трябва да продължи толкова дълго, колкото е необходимо. За да подпомогна координирането на тази дейност на европейско равнище, ще назнача член на Комисията, отговарящ за отбраната, който ще работи в тясно сътрудничество със следващия върховен представител/заместник-председател на Комисията в съответствие с Договора.”
Да не забравяме, че Жозеп Борел, върховен представител на ЕС, предложи през март 2024 г.да се създаде за ЕС европрограма за отбранителна промишленост за 1,5 млрд. евро за 2025-2027 г., както и структура за европрограма за въоръжаване с интегриране на Украйна и връщане на задължителна редовната военна служба?! Аргументите на Борел са, че в момента в ЕС има 27 армии с бюджет от 58 млрд. евро за отбрана, а в САЩ този бюджет е четири пъти повече.
През юни 2024 г. генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг обяви, че ще се въведе за държавите-членки на Алианса задължително предоставяне на военна помощ за Украйна, като координационният център за военните доставки ще бъде позициониран във Визбаден, Германия.
Към този нов курс, който анонсира новият-стар председател на ЕК, се добавя и факта за предложението за нов върховен представител на ЕС по външна политика и сигурност. Доскорошният министър-председател на Естония г-жа Кая Калас, която е радетел за твърд курс спрямо Русия, ще поеме поста и това подсказва, че ЕК ще води и налага в ЕС политика на все по-голяма конфронтация с Русия и връщането към времената на Студената война в още по-лош вариант.
Каква ще бъде позицията на България? Ние сме заинтересовани средствата по кохезионната политика и по Общата селскостопанска политика (ОСП) да не бъдат съкращавани, макар че тенденцията е точно такава заради: първо, все по-настоятелната политика за увеличение на бюджета на държавите членки за отбрана (Полша поема председателство на ЕС от 1 януаре 2025 г. и заяви, че ще пледира за увеличение от 2% на 4% от бюджета за отбрана); второ, г-жа Урсула фон дер Лайен наложи старт на преговорите с Украйна през юни 2024 г., а това означава, че огромен дял от ОСП и кохезионния фонд, ако не се реформират тези политики и променят условията, ще бъдат насочени към Украйна.
Доколко всичките тези решения за по-засилваща се милитаризация на ЕС кореспондират с националния ни интерес или ще надделее аргументът, че по този начин военната ни промишленост ще продължи да работи на пълни обороти и да носи приходи в националния бюджет? Каква позиция ще отстоява България- в полза на войната и парите или в полза на мира?
Темата за отбранителна готовност и сигурност на ЕС се отнася с особена сила за Черноморския регион и засяга пряко България. Това налага много ясна позиция от българска страна и тя би трябвало да бъде в посока, пример за което даде президентът Румен Радев на срещата на Б-9 в Рига през юни 2024 г. При променената геополитическа ситуация особено важно е България да участва активно при разработване на Стратегията на ЕС за Черноморския регион, като в наш интерес е този регион да остане зона на мира и добросъседството.
Да не забравяме също, че ако бившият президент на САЩ Доналд Тръмп спечели отново изборите в САЩ, везависимо от смяната на президента Джо Байдън с неговата заместничка, Камала Харис, за Европа ще настъпят времена, в които „Европа ще бъде оставена сама на себе си”. Тази нова ситуация се подсказва не само от заявката на Тръмп в рамките на 24 часа да спре войната в Украйна, но и поради интересите, а и грижите на САЩ, насочени към Азия и свързани с Китай.
По темата сигурност искам да вярвам, че България ще отстоява позицията за връщане на ЕС към основните ценности, залегнали като фундамент при създаването на Съюза, да бъде съюз на мира, получил Нобелова награда за мир през 2012 г, съюз на върховенството на правото, на демокрацията и солидарността, на защита на човешките права, и съюз на икономическото благосъстояние.
Освен това като страна по Устава на ООН, който задължава страните да търсят решение на всички военни конфликти чрез преговори, България би следвало да настоява за политическо и дипломатическо уреждане на военните конфликти чрез общи международни усилия и гаранции за сигурност. В тази посока България трябва да издигне глас в ЕС, в отношенията с Русия и другите глобални актьори, ЕС да се еманципира и води реалистична и прагматична политика, като дипломацията и диалогът бъдат основни инструменти за преодоляване на конфликтите и за отстояване на интересите на ЕС.
В заключение:
По-горе направените коментари за новия период на ЕС, 2024-29 г. налагат извода, че ЕС има нужда от истински действащи лидери с визия и със смелост и преосмисляне на основните си политики, защото този мандат може да се окаже съдбоносен за бъдещето на ЕС като цяло. Времето на капитаните, управляващи рула на европейския кораб в тихи води приключи. Ако искаме да имаме по-добро бъдеще, трябва да оправим настоящето!
А България в „новия-стар” Брюксел има много сериозна задача: да излезе от миманса, да спре самоизолацията, в която се постави, да навакса загубеното и да възстанови имиджа си на активен член при формиране политиките на ЕС. Със силен, ясен и разпознаваем глас да защити достойно и прагматично националния ни интерес при вземане на решенията по различните политики и реформи на ЕС.
Всичко по-горе казано може да стане реалност, само ако всички в ЕС си припомним и следваме мъдрото завещание на един от най-великите канцлери на Германия, социалдемократът Вили Брандт: ”Мирът не е всичко, но без мир, всичкото е нищо!” Или както е казал Абрахам Линкълн: „Най-добрият начин да предскажеш бъдещето е, като участваш в неговото създаване”. Това е голямата задача и пред ЕС и пред България за новите пет години, които предстоят!
Д-р инж. Меглена Плугчиева, Doc.h.c на ЛТУ, е депутат в Народното събрание 1995-1997 г., 1999-2001 г., 2009-2012 г. Била е заместник-министър на земеделието и горите 2001-2004 г. и извънреден и пълномощен посланик на Република България във Федерална Република Германия 2004-2008 г., Конфедерация Швейцария и Княжество Лихтенщайн 2012- 2018 г. и в Черна Гора 2019-2023 г. В периода 2008-2009 г. е била заместник министър-председател на България, отговарящ за управлението и контрола на европейските фондове.
Meglena Plugtschieva, Ph.D, used to be Ambassador Extraordinary and Plenipotentiary of the Republic of Bulgaria to Germany 2004-2008, to the Swiss Confederation and to Principality of Liechtenstein 2012-2018 and to Montenegro 2019-2023. She was Deputy Primе Minister of Bulgaria with responsibilities for EU funds management in 2008-2009 and Deputy Minister of Agriculture and Forestry 2001-2004, as well as three terms Member of the National Assembly of the Republic of Bulgaria.