За да преценим мястото на Балканите в политическото въображение на американския президент Доналд Тръмп е основателно да направим ретроспекция на първия му мандат (2017–2021). Позицията му спрямо Балканите тогава беше по-скоро прагматична и фокусирана върху ограничени, но конкретни цели, отколкото върху цялостна и стратегическа политика за региона. Можем да посочим няколко основни акцента.
- Минимална ангажираност в сравнение с предишни администрации
В сравнение с администрациите на Клинтън, Буш или Обама, при Тръмп имаше значително по-малко внимание към Балканите. Въпросите за демокрацията, върховенството на правото или борбата с корупцията бяха оставени на по-заден план за сметка на търговски сделки и краткосрочна стабилизация.
- Фокус върху конкуренцията със съперници (Русия и Китай)
Подобно на други региони, Тръмп гледаше на Балканите и през призмата на глобалното съперничество със стратегически съперници като Русия и Китай. Подкрепяше евроатлантическата интеграция на страните от региона, макар и без дългосрочна визия. Например, администрацията на Тръмп подкрепи членството на Република Северна Македония в НАТО.
- Роля на специалните пратеници
Тръмп назначи Ричард Гренел за специален пратеник за диалога между Сърбия и Косово, което показа персонализиран подход към региона, ориентиран повече към икономическите ползи и политическия имидж пред вътрешна аудитория.
- Икономическа нормализация между Сърбия и Косово
Администрацията на Тръмп положи значителни усилия да посредничи между Белград и Прищина. Това доведе до подписването на споразумението за икономическа нормализация във Вашингтон през септември 2020 г. Макар че споразумението не решаваше статута на Косово, то включваше мерки за сътрудничество в транспорта, енергетиката и икономиката. Тръмп представи това като външнополитически успех.
Белград прие с ентусиазъм ангажимента на администрацията на Тръмп. Сръбските власти видяха в американското посредничество шанс да получат по-балансиран подход спрямо натиска от ЕС за признаване на Косово. Особено след Вашингтонското споразумение, президентът Вучич говореше за „прагматични отношения“ със САЩ.
В Прищина отношението беше по-скептично. Администрацията на Тръмп настояваше за икономически решения, но мнозина в Косово се опасяваха, че това отдалечава темата за официалното признаване от страна на Сърбия. Въпреки това, споразумението във Вашингтон бе приветствано като напредък.
- Реакция на страните от Западните Балкани спрямо политиката на Тръмп:
В Северна Македония и Черна гора подкрепата за НАТО и за евроатлантическата интеграция беше оценена положително. Особено приемането на Северна Македония в НАТО през 2020 г., въпреки липсата на директно ангажиране на Тръмп в този процес.
Спрямо сложната ситуация в Босна и Херцеговина обаче администрацията на Тръмп не показа особен ангажимент. Нямаше конкретни инициативи за реформиране на Дейтънската уредба или за справяне с етническото напрежение там.
Като цяло, страните от региона възприеха подхода на Тръмп като „инструментален“ – добър за осигуряване на краткосрочни ползи, но не като дългосрочна визия за стабилен Балкански полуостров.
- Позицията на България спрямо политиката на президента Тръмп към Балканите
Администрацията на Тръмп подкрепи Черна гора (2017) и Република Северна Македония (2020) за членство в НАТО, което съвпадаше с българските интереси. Американскиият фокус върху стабилността и противодействието на руското влияние на Балканите също отговаряше на българските опасения относно активността на Русия в региона (напр. в Сърбия и Република Сръбска в Босна).
България беше положително настроена към опитите на администрацията на Тръмп за нормализиране на отношенията между Косово и Сърбия с икономическия договор от 2020 г., без да се ангажира активно обаче в тези процеси.
Американската подкрепа за Инициативата „Три морета“ засили сътрудничеството между Гърция, България и Румъния в редица стратегически области, в т.ч. сигурност и отбрана, инфраструктура и енергетика. Затова и усилията на САЩ се оценяват като по-скоро прагматични, с акцент върху сигурността и икономическото сътрудничество.
- Какви са очакванията за позицията на Тръмп спрямо Балканите през втория му президентски мандат?
На база неговите публични изявления, може обосновано да прогнозираме продължаване на транзакционния подход. Вероятно Тръмп би продължил да гледа на Балканите през призмата на „сделки“ – повече бизнес, икономически споразумения и намаляване на разходите за американско участие в региона. Теми като демократизация и върховенство на правото пак ще останат на заден план.
И при втория мандат Тръмп би поставил по-голям акцент върху ограничаването на китайското и руското влияние в региона. Това означава подкрепа за инфраструктурни проекти, алтернативни на китайските инвестиции, и засилване на военното присъствие като баланс срещу руската активност (особено в Сърбия и Република Сръбска в Босна).
През втория си мандат Тръмп може да заеме по-критична позиция спрямо ЕС като фактор на Балканите. Възможно е да опита да измести европейските посредници или да ги заобикаля в регионални диалози, подобно на Вашингтонското споразумение. Ако Тръмп търси международен успех, има вероятност отново да се опита да постигне „голяма сделка“ между Сърбия и Косово. Той възприема такива постижения като доказателство за лична ефективност във външната политика.
Тръмп традиционно е скептичен към дългосрочни военни ангажименти. Вероятно би се стремил да намали или поне да не разширява военното присъствие на САЩ в региона, освен ако не става дума за конкретен отговор на руско влияние.
Заключение
Политиката на Тръмп спрямо Балканите е по-скоро транзакционна, отколкото стратегическа. Тя се стреми да покаже бързи дипломатически успехи, без да се ангажира дълбоко с дългосрочните структурни проблеми на региона. За разлика от ЕС и други международни играчи, администрацията на Тръмп се интересува основно от „сделки“ и по-малко от устойчивото развитие и проблемите на демократизацията. Политиката на Тръмп към Балканите е ограничена и фрагментирана, с акцент върху символични жестове (като споразумението между Сърбия и Косово) вместо дългосрочна стратегия. Някои анализатори сочат, че неговият подход усилва националистическите лидери (като Вучич и Тачи), докато други смятат, че липсата на сериозно ангажиране оставя региона по-зависим от ЕС и Русия.
И през втория мандат на Тръмп можем да очакваме продължаване на прагматичния и транзакционен подход към Балканите – с акцент върху икономиката, конкуренцията с Китай и Русия и търсене на символични външнополитически успехи, но без дълбока стратегическа ангажираност или натиск за реформи и демократизация.
***
Доц. д-р Пламен Ралчев е преподавател и ръководител на Катедра „Международни отношения“ в Университета за национално и световно стопанство (УНСС) в София. Неговите изследвания и публикации се фокусират върху международните отношения, външната политика и сигурността, с акцент върху Балканите и евроатлантическата интеграция.
Dr. Plamen Ralchev is an Associate Professor and Head of Department of International Relations at the University of National and World Economy (UNWE) in Sofia. His research and publications focus on international relations, foreign policy, and security, with a particular emphasis on the Balkans and Euro-Atlantic integration.
Резюме
През първия си мандат (2017-2021), президентът Доналд Тръмп възприема прагматичен подход към Балканите, фокусирайки се върху краткосрочни цели и търговски сделки, вместо дългосрочна стратегия. Вниманието му към региона е минимално в сравнение с предишни администрации, като акцентът е върху конкуренцията с Русия и Китай. Тръмп подкрепя евроатлантическата интеграция на страните от региона, включително членството на Северна Македония в НАТО.
Администрацията му назначава специални пратеници, като Ричард Гренел, за диалога между Сърбия и Косово, което води до подписването на споразумение за икономическа нормализация през 2020 г. Реакциите в региона са смесени – Белград приветства ангажимента на САЩ, докато Прищина е по-скептична.
България оценява положително подкрепата на Тръмп за стабилност на Балканите. Очаква се, че при втория си мандат Тръмп ще продължи транзакционния си подход, с акцент върху икономиката и ограничаването на руското и китайското влияние, без дълбока стратегическа ангажираност.
Abstract
During his first term (2017-2021), President Donald Trump adopted a pragmatic approach to the Balkans, focusing on short-term goals and transactional approach rather than a long-term strategy. His attention to the region was minimal compared to previous US administrations, with an emphasis on competition with Russia and China. Trump supported the Euro-Atlantic integration of the countries in the region, including North Macedonia’s NATO membership.
His administration appointed special envoys, such as Richard Grenell, for the dialogue between Serbia and Kosovo, leading to the signing of an economic normalization agreement in 2020. Reactions in the region were mixed – Belgrade welcomed the U.S. commitment, while Pristina was more skeptical.
Bulgaria positively assessed Trump’s support for stability in the Balkans. It is expected that in his second term, President Trump would continue his transactional approach, focusing on the economy and limiting Russian and Chinese influence, without deep strategic engagement.
Библиография
Baker, P. (2018). Trump’s Mixed Messages on Kosovo Stir Confusion, The New York Times
Bechev, D. (2019). Trump and the Balkans: The Art of the Non-Deal, Carnegie Europe
Bytyci, F. (2020). Trump’s Kosovo-Serbia Deal Faces Skepticism in the Balkans, Reuters
Daalder, I., Lindsay, J. (2018). The Empty Throne: America’s Abdication of Global Leadership.
Gotev, G. (2020). Trump’s Serbia-Kosovo Deal: A Win for the US or for Vučić and Thaçi?, EurActiv
Kursani, S. (2020). Trump’s Foreign Policy and the Balkans: Between Disengagement and Selective Involvement, European Council on Foreign Relations
Marušić, S. J. (2020). Trump’s Balkan Legacy: More Noise Than Impact, Balkan Insight
The White House (2020). Economic Normalization Agreements between Serbia and Kosovo.
U.S. Department of State (2017–2021). Remarks on Western Balkans by Secretaries Tillerson and Pompeo
Wess Mitchell, A. (2019). The Grand Strategy of the Trump Administration, CSIS Report