Уважаеми гости и участници в кръглата маса „Игра на геополитика:има ли Европа карти?”
Всичко и геополитика. Между впрочем това е и името на книгата, издадена в началото на годината от Българското дипломатическо дружество. Както знаем, геополитиката анализира международните отношения, взаимодействията между държавите, включително сътрудничеството и конфликтите, отразява възхода на нови играчи и изменения в глобалната динамика и продължава да формира стратегическите решения и взаимоотношенията между държавите. И не на последно место, геополитиката е матрицата, която изучава взаимодействието между политика и идеология. Все повече геополитиката измести на втори план идеологиите. Пративоборството вече не се свежда до избора между лявото и дясното, а между геополитическото и националното. Това доведе до ръст на крайнодесните, популистки и националистически партии, които политически се дефинират не като леви или десни, а като про- и анти западни или като проруски и проевропейски. А основните или мейнстрийм партиите, през призмата на геополитиката станаха трудно различими, дори взаимво заменяеми. Като алтернатива се търсеше антидот към изгубената сигурност на националната държава, тоест към националистическото. Тази, бих я нарекал доминираща тенденция, намери израз в изборите за Европейски парламент и избора на Доналд Тръмп за втори мандат, както и в резултатите на изборите в редица европейски страни, където крайнодестните формации заемаха едни от водещите места.
Геополитиката ерозира следвоенния световен ред. Войни, конфронтации, борба за сфери на влияние, липса на диалог и дипломация – това са все елемнти на неговия разпад. Носещите конструкции са международните интституции и международното право, които към днещният ден се пренебрегват и заобикалят. Старите структури и норми на следвоенния световен ред се рушат, но това не означава, че на негово место се формулира нов. И ще цитирам Грамши, който казва, че когато изчезво стария ред, а още няма нов такъв, тогава се раждат чудовища. Което означава, че в близките години, светът все повече ще се атомизира. Войните се превърнаха в ежедневие и стават основен метод за решаване на противоречия. Мирът, диалогът, дипломацията избледняват в международната лексика. Доверието между държавите отсъства, а диалогът вече не е път към разбирателство.
Очертаваме всички тази предизвикателства, които стоят и пред Европейския съюз, за да анализираме неговата роля през призмата на настоящ и бъдещ геополитически фактор. В глобалната геополитическа игра Европа някога беше водещ играч с ясно очертана стратегия. Днес, за съжаление, котинетът все по-често изглежда като участник без собствени карти, тоест реагиращ, а не водещ. Зависимостта от външни сили, липсата на едина външна полигика и вътрешните разногласия поставят под въпрос способността й да защищава своите интереси. Ако Европа иска да остане значим геополитически играч, тя трябва на първо место отново да очертае своите геополитически карти. Кои са те? Това са собствена стратегия, тоест ясна визия за интересите и целите на съюза, инструменти за влияние – икономически, технологични, военни и дипломация и способност за автономно вземане на решения, тоест без зависимост от външни сили.
Къде е Европа в тази игра и има ли необходимите карти? Отговорът е да, има!
Първо: Икономическа мощ – Евросъюзът е една от най големите икономики в света;
Второ: Високи стандарти в правата на човека, технологиите и в дипломацията;
Трето: Регулаторна сила – силно влияние в европейското, а и в световното законодателство.
Но имаме и слаби карти:
Военна зависимост от САЩ – предимно чрез НАТО;
Липса на единство: разнородни външнополитически интереси между страните – членки;
Слабо влияние в кризисни и конфликтни точи – Близък изток, Югоизточна Азия, Африка
И все пак кои са възможностите за Евросъюза? Бих очертал четири:
Стратегическа автономия чрез изграждане на независими икономически, отбранителни и дипломатически фактори за влияние;
Енергийна независимост – намаляване на зависимостта от външни доставчици;
Технологично развитие – иновации, дигитална сигурност, изкуствен интелект;
Обща външна политика – по-силна координация между страните – членки.
В заключение: Европа е все още важен играч в глобалната геополитика, но често действа без яснота и координация – малко като участник в игра, който не разполага със собствени карти. За да променим това, трябва чрез единство, визия и конкретни действия да създадем наши печеливши карти. Само тогава Европа ще бъде не само арена на която други да играят, а активен архитект на бъдещият световен ред. Или както бившият италиански премиер и ръководител на Европейската централна банка Марио Драги отбеляза в своя Доклад за бъдещето на конкурентоспособността на ЕС: „За да се справи с днешните предизвикателства, Европейския съюз трябва да се трансформира от зрител – или в най-добрия случай от поддържащ актьор – в протагонист”.
Желая на всички Вас успешна и ползотворна работа и имам удоволствието на дам думата на Жак Папаро, директор за България на Фондация „Фридрих Еберт.