Отражение на войната в Близкия изток върху религиозното разделение на Балканите

Резюме: Настоящата война в ивицата Газа допълнително изостри международната обстановка и изведе религиозния дискурс на преден план. Религията, наред с политическите убеждения, етнос, възраст и др. оказва влияние върху политическите решения, обществените нагласи и поведение. Балканите, които не са религиозно хомогенни и са в положение на крехък етнически и религиозен баланс от векове участват в този дискурс и биват повлияни от него, тъй като на Балканите има разделение между етносите спрямо религията като историческо наследство и разделение в общности от един и същ етнос, но с различно вероизповедание. Целта на доклада е да интерпретира отражението на войната в ивицата Газа, върху религиозното разделение на Балканите въз основа на анализ на изразените официални позиции на някои от балканските страни – Албания, България, Гърция, Сърбия, Турция и Хърватия. Ключово основание за избор точно на тези страни е наличието на  официално проследими и/или заявени позиции по отношение на конфликта в Газа.

Abstract: The ongoing war in Gaza has further compounded the international scene and has brought up the religions discourse to the surface. Religion along with political beliefs, ethnicity, age etc. influences the political decisions, public viewpoint and behaviour. The Balkans which are not religiously homogenous and have been in a position of fragile religious and ethnic balance for centuries participate in this discourse actively. That is because the Balkans are prone to disunity between ethnicities over religion as a historical legacy and disunity inside the same ethnicities over different religions. The paper aims to interpret the effect of the ongoing war in Gaza on the religious disunity on the Balkans according to data analyse of the following Balkan countries – Albania, Bulgaria, Greece, Serbia, Turkey and Croatia. The reason for choosing precisely these countries is the presence of officially stated and identifiable positions regarding the conflict in Gaza.

Ключови думи: Балкани, религиозно разделение, войната в ивицата Газа

 

Основната цел на доклада е да интерпретира отражението на войната в ивицата Газа, върху религиозното разделение на Балканите. Темата е разработена в рамките на панела: „Ще стимулира ли стремежът към европейско единство преодоляването на двустранните напрежения на Балканите или ескалиращата конфронтация в света ще доведе до тяхното изостряне?“, зададен в рамките на Х-та Младежка кръгла маса на тема „Балканите в ХХI-ви век: българският поглед“, на която докладът бе представен първоначално. Темата е съсредоточена върху втората част от въпроса за напреженията на Балканите и евентуалната ескалация на напрежението, от гледна точка на религиозното разделение.

За релевантното разбиране на основните постановки на доклада, е необходимо да се дефинират ключовите понятия, а също и да се направят някои уговорки. Дефиницията на разделение в най общия смисъл би могла да бъде обобщена като „разпределяне, обособяване на нещо в отделни части“ и „обособяване на групи, съсловия“[2]. За целите на настоящата разработка разделението се разглежда именно като деление на групи и съсловия на базата на религиозните им вярвания, които са пряко обвързани с историческото наследство и етническото разделение. Под религия (от лат. religio, -onis, „свещено задължение“[3])  ще разбираме най-общо „ възгледи, убеждения, преданост към някаква идея, принцип, нравствени ценности определящи поведението или дейността на някого“[4] като уточним, че религията като понятие е рожба на западната християнска традиция. Тя не съвпада с традициите нито на ортодоксалното християнство, нито на исляма и юдаизма, но се използва, в по-широк контекст, защото се е наложила във времето като белег за разграничаване на едни вярвания от други. Поради това понятието ще бъде използвано в по-широкия му контекст като добавим, че религията на Балканите е нещо специфично. За разлика от религиозното разделение в други части на света, което е основано на разликата във вярванията и перцепцията за Бога и как трябва да му се служи[5], то на Балканите религиозното разделение не е породено от различните религиозна виждания, то е пряко свързано с етническото разделение като историческо наследство, за това свидетелства факта, че по принцип на Балканите има сравнителна религиозна толерантност, ако не се намесва етническата принадлежност.

Погледнати като географско понятие, Балканите[6] са  „регион в Югоизточна Европа, разположен между Средиземно море и Черно море“. Държавите, които са разположени на Балканския полуостров са: Албания, Босна и Херцеговина, България, Гърция, Косово, Румъния (някои изследователи не я разглеждат изцяло като балканска държава), Северна Македония, Сърбия, Словения, Турция (в нейната европейска част), Хърватия и Черна гора. Терминът Балкани, многократно надхвърля чисто географския си смисъл, защото съдържа в себе си историята, вярванията и процесите през които минават държавите, разположени на тази територия, от борбата им за независимост от Османска империя до днес.

За целите на доклада, религията се приема за градивна част на идентичността на балканските народи. Тя, наред с политическите убеждения, етнос, пол, възраст и др. оказва влияние върху политическите решения и обществените нагласи и поведение. Именно заради това, религиозните разделения са важни от изследователска гледна точка, защото те имат практически последствия от политически, икономически и социален характер. При евентуална ескалация на тези разделения, в резултат на външни фактори, те биха могли застрашават крехкия етнически и религиозен баланс на Балканите – регион склонен към крайности и произтичащите от това опасности.

Основната теза на доклада е, че религиозното разделение на Балканите, произтичащо от сложно историко-културно наследство на региона, ще продължи да се задълбочава под въздействието на настоящата войната в ивицата Газа. Така формулираната теза е проверена въз основа на анализ на изразените официални позиции на някои от балканските страни – Албания, България, Гърция, Сърбия, Турция и Хърватия. Ключово основание за избор точно на тези страни е наличието на  официално проследими и/или заявени позиции по отношение на конфликта в Газа.

Войната в ивицата Газа, започнала през октомври 2023 г., допълнително изостри международната обстановка. Балканите, като част от международната сцена, също са засегнати. В този конфликт, който има своите сериозни исторически предпоставки от политически, икономически и социален характер, отчетливо може да бъде откроена и религиозната компонента. Тя е сред основните градивни елементи в идентичността на воюващите страни. Следва да се подчертае обаче, че настоящата разработка религията се разглежда само като допълнителен фактор, пораждащ разделение, а не като основна причина за наличието на конфликта сам по себе си. Настоящата ескалация на напрежението в ивицата Газа изведе на във фокуса на вниманието и религиозния дискурс в световен мащаб. Въпреки че воюващите страни изповядват исляма и юдаизма, християнството също участва активно в дискурса като основен контрапункт на исляма в реториката относно конфликта. Това е така, защото страните, които подкрепят Израел при настъплението му в Газа извеждат част от своята идентичност от християнската традиция. Опитите да се защити едната или другата страна, не само с историко-политически, но и религиозни доводи, допълнително разделя обществата в Близкия изток, на Запад и на Балканите. Религията в дискурса за войната в ивицата Газа, се използва като оръжие за разделение и нагнетяване на обществено напрежение, от една страна, и за стигматизиране на „лошия“, от друга.

 Двете основни крайни мнения могат да бъдат обобщени по следния начин:

(1) образът на „добрият Запад[7]“ като  „защитник на онеправданите“ и наследник на християнската традиция срещу „варварския Изток“, наследник на войнствения ислям

и

(2) „колонизиращият лош „Запад“, опитващ да запази влиянието си в региона срещу „борещият се за свобода Изток“.

Балканите също активно се вписват в контекста на този дискурс, поради наличието от векове на разделителни линии на религиозна основа. В историята на Балканите се преплитат пътищата на две основни религии – християнство[8] и исляма, най-вече в неговата ханифитска форма[9] практикувана в Османската империя[10]. Народите на Балканите, в борбата си за независимост от Османската империя, извеждат на преден план религията като форма на първоначална идентичност и самоопределение. Борбите за освобождение тръгват от най-напред от борбата за религиозната автономия. Християнството не е просто вяра, в историята на освободилите се народи, тя е символ на неподчинението и борбата за независимост. Ислямът, в противовес, исторически се асоциира с „врага“ (Османската империя) от народите, които изповядват християнството. Религиозното разделение на Балканите е пряко свързано с етническото –  от една страна народите, които искат да се освободят, и от друга империята, която се опитва да ги задържи. В този контекст нуждата от стигматизиране на „лошия“ е съвсем естествена и заляга дълбоко в колективната памет.

Но разделителните линии на Балканите, изведени на религиозна основа не са само между отделните народи. Освен деление между етносите спрямо религията като историческо наследство, е налице и религиозно разделение в общности от един и същ етнос. Така например хората приели исляма в хода на османската експанзия, които са част от друга етническа група са нито „свои“ (тоест принадлежащи към общността), нито „чужди“.

Всичко това създава много затруднения в политиката на съвременните балкански държави: Албания, Босна и Херцеговина, България, Гърция, Косово, Румъния, Северна Македония, Сърбия, Словения, Турция, Хърватия и Черна гора, защото разделението, макар и спотаено, е дълбоко психологически вкоренено в общественото съзнание. То се проявява под формата на страхове и предразсъдъци, които невинаги са осъзнати, но са пряко свързани с политическите решения.

Балансът, който Балканите успяват да запазят засега, е крехък и всяка промяна, породена от официалния дискурс, може да доведе до ескалиране на напрежението. Пример за това виждаме в обществените реакции в България и Хърватия[11] след обявяването на официалните позиции на държавите, които следват европейската рамка от 15 ноември 2023 г., която по същество подкрепя Израел. След обявяване на позициите, в столиците на двете държави бяха организирани протести в подкрепа на Палестина. В България тези протести, които подкрепяха палестинския народ, а не Хамас и искаха моментално спиране на военните действия и избиването на цивилни, доведоха до контра протести, които безпочвено обвиняваха подкрепящите Палестина в защита на антисемитизма и ислямския тероризъм. Подобни събития показват колко лесно външни фактори (в случай войната в Газа) могат да разпалят наличните страхове и предразсъдъци от религиозното разделение на Балканите.

 Религиозния дискурс, активиран от войната в Близкия изток, извежда на преден план заложените разделителни линии в региона и страхове произтичащи от тях не само вътре в обществата, но и на междудържавно ниво. Това проличава и в официалните позиции на избраните за целите на настоящия доклад държави, които ще бъдат накратко представени.

Позиция на Албания: На 9-ти ноември 2023 г. министър-председателят на Албания Еди Рама казва, че Албания е за „прекратяване на военните действия и стои твърдо зад Израел с/у Хамас, но е притеснена от многото цивилни жертви и разрушения в ивицата Газа, която не бива да бъде реокупирана от Израел“. Еди Рама също набляга, че в замяна на незабавно прекратяване на огъня от страна на Израел, Арабската лига и Турция трябва да осигурят освобождаването на заложниците от Хамас и след прекратяване на военните действия, международната общност трябва да организира конференция за събиране на средства за възстановяването на Газа.[12] 

Позиция на Гърция: Гръцката позиция е сходна с хърватската и българската относно ивицата Газа. По тази причина Гърция бива обвинявана в подкрепа на избиването на цивилни граждани от страна на Израел[13].

Позиция на Сърбия: Позицията на Сърбия от 2-ви ноември 2023 г., изразена при срещата на министъра на външните работи Ивица Дичач с Посланика на Израел в Сърбия[14], осъжда терористичната атака на Хамас срещу Израел „с надеждата, че мирът ще се възцари в Близкия изток възможно най-скоро“ и с напомняне на задължението да се спазват нормите на международното право, за да се предотвратят цивилни жертви.

Позиция на Турция: Турция[15], от своя страна,  изразява пълната си подкрепа за Палестина и палестинския народ, като обвинява Израел в геноцид срещу палестинците и им изпраща хуманитарна помощ.

Представените позиции, на избраните за целите на настоящия доклад балкански държави, изразяват техните външно и вътрешнополитически интереси. Така например, в позицията на Турция, прокламирана от президента Реджеб Ердоган, ясно се откроява ролята ѝ на защитник на исляма и ислямското единство.  В своята политика Турция има за цел да покровителства ислямските общности на Балканите като изпраща духовници, помощи и финансира образователни центрове чрез различни институции[16] (най-вече чрез Дирекция по религиозните въпроси – Дианет). Тази политика на Турция поражда притеснения, от една страна, според някои изследователи тя е преграда за навлизане на други течения на исляма, но от друга, тази политика изважда на преден план етническото напрежение, което исторически носи със себе си и религиозно разделение.

Позициите на България, Гърция, Хърватия са насочени политически на Запад и следователно са в подкрепа на Израел, без това да е обвързано конкретно с религията. Въпреки това обаче тази позиция също оказва влияние върху религиозното разделение, заради обществените реакции. Конкретно в България контра протестът, който обвиняваше подкрепящите палестинската народ (моменталното прекратяване на военните действия и избиването на невинни граждани) в подкрепа на антисемитизма и ислямския радикализъм показва, че асоциацията на организации като Хамас като представителна извадка за исляма, води до преразглеждане на унаследени предразсъдъци, които водят до обществено напрежение и разделение.

Позицията на Албания, цели да посредничи между Близкия изток и Западна Европа за намиране на решение в полза на Палестина, като все пак осъжда Хамас. Тази нейна роля на посредник се вижда в дългогодишната ѝ политика, която цели да задълбочи отношенията на страната с ЕС, НАТО и САЩ като същевременно защитава ислямската идентичност на по-голямата част от населението и гарантира равнопоставеността на всички религии в страната[17].

Сърбия, която по принцип се обявява за защитник на православното християнство и неговите ценности в региона, се въздържа от по-категорични формулировки в своята позиция, може би защото на нейна територия има, както анти-ислямски, така и анти-семитски настроения.[18] Нейната позиция цели да е по-скоро в унисон с позицията на Запада и не е обвързана с религията. 

Официално изразените позиции на разгледаните страни, от една страна, и поредната мигрантска вълна, от друга, пряко влияят върху обществените настроения и ескалират разделението на религиозна основа. Настоящата разработка не разглежда религиозното разделение като иманентно присъщо на хората, живеещи на Балканите, а като неразривна част от етническото разделение, залегнало в тяхната история. Мюсюлманските общности в държави като България, Гърция, Сърбия се чувстват застрашени от евентуална радикализация на крайно десни движения, които биха ги засегнали. Турция, като най-голям представител на мюсюлманската общност на Балканите, също извежда националната си идентичност чрез исляма и в настоящата си политика се опитва да покровителства ислямските общности в други балкански страни.

 Поради тези сложни вътрешнодържавни и междудържавни отношения, всяко нарушение на крехкия религиозен и етнически баланс, може да се възприеме като нарушение на общата сигурност на Балканите. Защото живеем в район, склонен към крайности и който, както свидетелства историята, трудно преодолява тези крайности.

В подобен контекст, задълбочаващата се хуманитарна криза в ивицата Газа и очакваните емигрантски вълни, засилват страховете от задълбочаване на наличното религиозно-етническото разделение, както и до ескалиране на напрежение, капсулиране на религиозните общности и тяхното по-нататъшно отчуждение. Важно е да отбележим, че в случая нямаме предвид въоръжена ескалация, а по-скоро отчуждение на равнище обществено съзнание.

Поради факта, че културно-исторически Балканите не са изцяло част нито от  Европа, нито от Близкия изток[19], а са „собствена реалия, в която се смесват различни културни и религиозни традиции“, ги правят уязвими към крайни разделения и влиянието на външни конфликти.

В заключение бихме могли още веднъж да обобщим, че влиянието на войната в Близкия изток над Балканите е неизбежно. То се откроява както в официалните позиции на държавите, така и в съпътстващите ги обществени реакции и страховете от нова мигрантска вълна.  Пряк резултат от задълбочаването на религиозните разделения е ескалацията на напрежението, която в бъдеще би могла да доведе до засилване на капсулацията на религиозните общности и отчуждението им една от друга. Тези тенденции и недоверието, което пораждат между държавите и вътре в обществата крият опасност за сигурността в региона.

Константина Симеонова е студентка втори курс, специалност „Арабистика“ в СУ „Св. Климент Охридски“ и специалност „Международни отношения“, УНСС. Победителка в конкурса за доклад на Х-та Младежката кръгла маса „Балканите в ХХI-ви век: българският поглед“ проведена в УНСС, организирана от САИМО, Института за икономика и международни отношения (ИИМО), Националната асоциация за международни отношения (НАМО), Българското дипломатическо дружество (БДД) и списание „Международни отношения“.

Konstantina Simeonova is a second year student in Arabic Studies at Sofia University „St. Kliment Ohridski“ and „International Relations“ University of National and World Economy. Her paper won the 10th Youth Round Table „The Balkans in the 21st Century: The Bulgarian View“ held at UNWE, organized by SAIMO, the Economics and International Relations Institute (EIRI), the National Association for International Relations (NAIR), The Bulgarian Diplomatic Society (BDS) and International Relations magazine.

 

Източници:

Айкелман, Дейл (2019). Близкият изток и Централна Азия. Антропологически подход, Изд. “Изток Запад”, София

Евстатиев, Симеон (2007). Ислямът кратък справочник, Изд. “Изток Запад”, София

Мерджанова, Ина (2016). Мюсюлманските общности на Балканите: посткомуниктически трансформации, Изд. „Критика и хуманизъм“

Кючуков, Любомир (ред.) (2018), Балканският ислям бариера или мост за радикализацията?, Институт за икономика и международни отношения, Фондация Фридрих Еберт, Българско дипломатическо дружество, София 

https://mvep.gov.hr/press-22794/press-release-264532/264532

https://www.aljazeera.com/news/2023/10/31/how-greece-became-one-of-israels-best-friends

https://english.alarabiya.net/News/middle-east/2023/10/20/Turkey-s-Erdogan-calls-on-Israel-to-stop-attacks-on-Gaza-amounting-to-genocide-

https://www.reuters.com/world/middle-east/turkeys-erdogan-says-post-war-gaza-must-be-part-sovereign-palestinian-state-2023-11-04/

https://www.kryeministria.al/en/newsroom/komunikim/

https://www.srbija.gov.rs/vest/en/215967/serbia-advocates-lasting-peace-in-middle-east.php

https://www.aa.com.tr/en/europe/hundreds-stage-rallies-in-croatia-in-support-of-palestine/3032849

https://dictionary.cambridge.org/dictionary/english/balkans#

https://ibl.bas.bg/rbe/lang/bg/%D0%A0%D0%B0%D0%B7%D0%B4%D0%B5%D0%BB%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D0%B5/

 

[2] Речник на българския език (онлайн) https://ibl.bas.bg/rbe/lang/bg/%D0%A0%D0%B0%D0%B7%D0%B4%D0%B5%D0%BB%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D0%B5/

[3] Пак там https://ibl.bas.bg/rbe/lang/bg/%D0%A0%D0%B5%D0%BB%D0%B8%D0%B3%D0%B8%D1%8F/

[4] Пак там

[5] Такъв пример имаме в Западна Европа по времето на Реформацията и Контрареформацията.

[6] https://dictionary.cambridge.org/dictionary/english/balkans#

[7] Под Запад най–общо ще разбираме САЩ и страните от Западна Европа.

[8] Основно православното християнство, но и католицизма

[9] Четирите правни школи, мазхаби в сунитския са: ханифизъм, маликизъм, шафиизъм и ханбализъм. Евстатиев, Симеон (2007) стр. 216-219

[10] Ханифитският мазхаб често се схваща от западните изследователи като „най-либерален“, защото позволява практикуването на т.нар. „местни обичай“ стига те да не противоречат на шариата, но това схващане от гледна точка на ислямската традиция не е особено коректно, тъй като „либералността“ е изцяло западна концепция. Пак там

[11] Позицията на Европейската комисия от 15 ноември 2023 г., която подкрепя Израел и моменталното прекратяване на военните действия. Позицията бива обобщена в следните точки: Не на изгонването на палестинци в други страни. Не на изземане на територията от Газа или повторното ѝ окупиране от Израел. Не на постоянен контрол над Газа от израелските отбранителни сили, нито връщане на Хамас в управлението на Газа. Не на отделянето на Газа от общия „Да“ на установяването на временна палестинска власт в Газа, съгласно условията на резолюцията на Съвета за сигурност на ООН. Да за по-силно участие на арабските държави, И накрая, „да“ на по-голямото участие на Европейския съюз в региона

[12]За повече информация виж  https://www.kryeministria.al/en/newsroom/komunikim/

[13] За повече информация виж   https://www.aljazeera.com/news/2023/10/31/how-greece-became-one-of-israels-best-friends

[14] За повече информация виж   https://www.srbija.gov.rs/vest/en/215967/serbia-advocates-lasting-peace-in-middle-east.php

[15] За повече информация виж    https://english.alarabiya.net/News/middle-east/2023/10/20/Turkey-s-Erdogan-calls-on-Israel-to-stop-attacks-on-Gaza-amounting-to-genocide-

https://www.reuters.com/world/middle-east/turkeys-erdogan-says-post-war-gaza-must-be-part-sovereign-palestinian-state-2023-11-04/

[16] Кючуков, Любомир (ред.)  (2018) стр. 112-126

[17] Кючуков, Любомир (ред.) (2018) стр. 22–38

[18] Тези настроения биват изразени само от крайно десни организации, които не са представителна извадка за цялото общество.

[19] Част от Балканите и в частност България до 19 век са се възприемала като част от понятието Near East, или Близък изток. Понятието, което ние сме възприели за обозначаване на държавите от Северна Африка и Арабския полуостров съвпада с понятието Middle East, Среден изток, което се използва в англоезичния свят днес.

 За повече информация виж Айкелман, Дейл (2019)

Други публикации