Встъпително слово на проф. д-р Динко Динков
директор на Центъра за балкански изследвания към УНСС
Уважаеми господин ректор,
Уважаеми народни представители в българския и европейския парламент,
Уважаеми заместник-министър председатели и министри,
Ваши превъзходителства,
Уважаеми колеги и приятели,
Резултатите от последните избори за президент на САЩ внесоха нова динамика в развитието на процесите в света. Наблюдаваме неочаквани обрати в международните отношения, които внасят пълно объркване в международната политика и в старото стереотипно обяснение на суровите реалности. Утвърдилата се през последните 70 – 80 години концепция за световен ред за гарантиране на траен мир изпадна в дълбока криза. Тези ефекти очевидно идват от преосмисляне на досегашния модел на осигуряване на американското лидерство на света. Парадигмите за триумф на либерално-демократичния модел като перфектен вариант на обществено развитие започнаха да пораждат съмнения. Двама от тримата лауреати на нобелова награда за икономика за 2024 г. в търсене на отговор на въпроса „Защо се провалят нациите?“ от няколко години питат „броени ли са дните на американската доминация“? Това ставаше на фона на възхода на Китай и преместването на центъра на световната икономика в Азия. Затова съорганизаторите – Центърът за балкански изследвания към УНСС, Института за икономика и международни отношения, Националната асоциация за международни отношения и Българското дипломатическо дружество – предложихме за Дванадесетата годишна конференция „Балканите в XXI век – българският поглед“ конкретизиращо заглавие „Геополитическите трансформации: последици за Балканите“.
Много реалистично в САЩ започнаха да търсят нов вариант за гарантиране на тяхната хегемония. В съзвучие с идеите за Manifest destiny (за божествената предопределеност САЩ да водят света) на бащите основатели и в унисон с Technate (на технократите от края на ХIХ век), при очерталите се съмнения във възможностите на разработената в края на ХХ век стратегия, основана на разбирането за „край на историята“ т.е. вечен триумф на либерално-демократичния модел на развитие на човечеството, се доловиха академични дискусии и различни политически позиции. Още преди началото на втория президентски мандат на Доналд Тръмп, под лозунга „Да направим Америка отново велика“, се очерта прегрупиране на силите. Новият съюз между най-мощните властови лостове и икономически сили не е за подценяване. Той ще се опита да промени очерталите се неблагоприятни тенденции за ролята на САЩ в света и неизбежно ще изпробва нов модел на американска хегемония. Суперсилата САЩ остава верна на своите стратегически цели да не допусне който и да било да оспори нейното превъзходство. В новите условия убеждението, че демокрацията и свободния пазар могат да примирят конфликтността в отношенията между народите и държавите не отговаря на техните користни интереси. Оценката на събитията през призмата на сблъсъка между демокрацията и тоталитаризма също поражда съмнения. Вече на преден план излизат пориви за тоталност и стремеж собствената власт да бъде наложена и над другите чрез овладяване на ключови стратегически позиции (Панамски канал, приобщаване на Канада, Анексия на Гренландия) и контрол върху ресурсите, от които се очертава зависимост за бъдещото технологично и икономическо развитие. Налага се безцеремонна търговска политика, целяща концентрация на инвестиции за производство на материални блага в САЩ. Това води и до големи разочарования сред техните досегашни най-близки съюзници.
Ходовете на новия американски президент и неговата администрация са отвъд очакванията, детерминирани от създадените в миналото стереотипи и внасят изненади и обърквания. Но те не са плод на някаква импулсивност и политическо късогледство. Те са опит за налагане волята на управляваната от тях суперсила с непредсказуеми последици. Разбира се, отчитайки дълбокото разделение в американското общество и в света като цяло, няма гаранции за успешното претворяване на техните намерения. Засега, обаче, те са реален фактор в развитието на процесите в света.
Първа грижа е възходът на Китай и възможното му по-нататъшно сближаване с Русия. Катализатор на това сближаване стана войната в Украйна. Не случайно новоизбраният президент на САЩ се фокусира върху спиране на тази война. Как? По изпитаната формула на Х. Кисинджър – да не се допусне по-нататъшно сближение между Китай и Русия, да се дадат възможности Русия да излезе от изолация, а като гаранции за мира САЩ да сложат ръка на стратегическите суровини на територията на Украйна. Интересно е, че се прави опит да се създаде впечатление за непричастност на САЩ към тази война. Може би от там ще дойдат проблемите пред амбициозната миротворческа цел на президента Доналд Тръмп.
В контекста на досегашната политика на САЩ Европейският съюз изгуби своите същностни характеристики и не е нужен на САЩ. Войната в Украйна смачка европоцентристките амбиции, за чиито носител се нагърби Европейския съюз. В разрез с очакванията той да се утвърждава като един от първостепенните фактори в международната система, реално изпада в подчинение на суперсилата, която оценяваше събитията през призмата на сблъсъка между демокрацията и тоталитаризма. Съществуването на Европейския съюз придобива нов смисъл, различен от начертанията на бащите основатели и на лидерите-визионери от края на „студената война“. Европейският съюз се оказа неподготвен да реагира на събитията, да формулира собствена позиция, от която да определи своя роля в конфликта, присъща на европейските традиции. Той се оказа без капацитет на духовен водач и миротворец. Избраният път на милитаризация поражда много съмнения. В резултат Европейският съюз понася най-тежки последици от войната. Санкциите срещу Русия произвеждат по-силен негативен ефект върху самия него. Той вече не е много атрактивен за страните от Западните Балкани. До каква европеизация на Балканите води членството в Европейския съюз?
Последните месеци разтърсиха инерцията от края на ХХ и началото на ХХI век и неочаквано промениха представите и илюзиите за това столетие. Очертават се радикални изменения в разположението на силите и ролите на обособените социални идентичности в структурирането на света. Динамиката на процесите в условията на геополитически съперничества направиха войната като явление не само мислимо и възможно, но и по-вероятно и реално. Нарасна спектърът на конфликтите. В него се наместиха всевъзможни комбиации на хибридни въздействия върху съперниците, но последен аргумент си остава използването на военна сила. Настъпва нова ера на несигурност и напрежение. Светът навлиза в ново историческо време, което не може да бъде осмислено със стари теории, категории и понятия. Налага се да си зададем въпроса „Как Балканите ще се впишат в него?“.
В тази обстановка като че ли развитието на събитията на Балканите няма голямо значение за САЩ, освен разположението на силите в Черноморския район. Но разколебаването на отношението към неолибералната парадигма открива неподозирани възможности за демонстриране на недоволство от разминаването между създаваните очаквания в преходните времена и реалностите. Внимателен поглед върху атмосферата в балканските държави показва вълна от протести /привидно по различни поводи/ но това са протести срещу несправедливостите, които съпътстваха утвърждаването на либералните ценности. Гигантското преразпределяне на богатствата е неприемливо за болшинството граждани и сега, при действията на новата американска администрация откриват възможности да заявят отношението си към многото несправедливости. Това, според мен, до голяма степен ще оформя обстановката на Балканите в близка перспектива и ще провокира нови геополитически интереси. Светът се балканизира, според утвърждаваното от края на ХIХ век нарицателно за конфликтност. Този път без особен принос на района. Узрели ли са балканските народи да се извисят над егоизма и лицемерието на големите, които дълго надменно им приписваха характеристиките на свадливи племена и предлагаха користолюбиви решения?
Уважаеми участници в конференцията,
Позволете ми да поканя ректора на УНСС проф. д-р Димитър Димитров, един от редовните участници в досегашните издания на нашия форум, за пореден път да приветства годишната конференция. С негова благословия тя ставя възможна в тази зала.
Сред нас е и деканът на факултет „Международна икономика и политика“ в УНСС доц. д-р Светла Бонева, към която също искам да отправя поканя да се обърне към участниците в конференцията.