Европа е една от люлките на човешката цивилизация, която дълго в историята задава модите в организирането на социалните образувания. Тук се заражда Просвещението, Ренесансът. На този континент се ражда и утвърждава, може би, най-европейската идея – национално-държавната. Но многото катаклизми и особено двете световни войни породиха съмненията по отношение на нейната универсалност;
През втората половина на 20-ти век Европа роди и разви оригинална идея за организиране на обществения живот при съчетаване на две начела – национално-държавното и наднационалното. Европейските общности и Европейският съюз се утвърдиха при поддържане на деликатния баланс между двете.
Тази особеност на новото социално образувание остана неразбрана и много от страните-членки и гражданите не знаят в какво членуват.
Общите институции и общите политики пренебрегнаха националните интереси. Опитът за приемане на Конституционен договор, Брекзит, стратегията за разширение и т.н., показаха, че ЕС не можа да намери релевантен на реалностите баланс между двете начала. Въпреки Брекзит, Брюксел остави Лондон да задава насоките на решенията на ЕС.
Днес ЕС изпада в дълбока криза:
- Европейският съюз се оказа неподготвен и изненадан, че светът нализа в ново историческо време. Технологичната революция, неравномерното развитие на вплетените в глобализираните процеси обособени социални общности доведе до разрушаване на дълго утвърждавани разбирания за организиране на обществения живот и международните отношения.
- Не беше доловен обективният процес на геополитическо раздалечаване между САЩ и Европа. Заплахите за американската хегемония, преосмисляне на досегашните фактори на растеж, съмнения към ролята на фиктивния капитал, търсене на пътища за реален, производителен ръстеж, обусловиха може би най-значимия политически поврат в Америка през последното столетие. САЩ подложиха на ревизия досегашната си стратегия за гарантиране на своята доминация в света. Очевидно ключова роля се отрежда на установяване на контрол върху ресурсите в глобален мащаб /особено на енергийните и редките химически елементи, необходими за новите технологии/. Това променя отношението към европейските съюзници. Този смут във връзките между двата центъра на евроатлантизма се оказва, че разколеба самата смислова основа на досегашния геополитически процес. Дисхармонията в идеологемата промени ролята на ЕС в структурирането на света в новото време. А доскоро видни мислители и политически функционери в Европа (разбира се папагалски и в България) се причестяваха в единий светъл евроатлантизъм, лечител на всички обществени недъзи.
- Предубеденото, идеологизирано отношение към „комунистически Китай“ и наивната вяра, че неизбежно ще бъде сполетян от съдбата на Съветския съюз, попречи да се осмислят ефектите от неговия възход.
- САЩ са отворени сега и завинаги за търговия с целия свят – но само тогава, когато партньорите в търговията предлагат „честни“ условия, т.е. изгодни за Америка.
- Европа без американски гаранции за сигурност и без достъп до руски суровини и пазар изпада в невъзможност да преследва целите на синтезирания в ЕС интеграционен модел.
- Европейско-американските отношения вече не са актив във формирането на самочувствието на ЕС.
- ЕС не успя да изпълни мисията си на обединител на Европа. Богатите страни не разбраха необходимостта да поемат подобаващ дял от бремето на обединението.
- Недалновидно ЕС се самолиши от достъп до ресурси (особено енергийни) и пазари и същевременно се оказва, че губи гаранции за своята сигурност при новия подход на САЩ да налагат своята хегемония в глобален мащаб.
- Утвърждаването на правото на силата обезцени „меката“ сила на ЕС и неговата роля в МО е силно принизена.
- Приемащите политически решения не разбират новото историческо време.
- Абсурдната война в Европа изтощава и ЕС. Видимо се води война между Русия и Украйна, но по същество тя започна като война между Русия и Запада, към който принадлежим. Наред с всичко друго, конфликтът слага край на европоцентристките амбиции. Старият континент става послушник на друг лидер, чийто повели ще трябва да следваме, дори и да са неприемливи. Във връзка с опита на Русия да си възстанови ореола на величие след шока от разпадането на Съветския съюз Западът реши да не допусне това. Положиха се усилия великоруските амбиции да бъдат обезнадеждени. Но в този исторически момент възходът на Китай обърка геополитическите кроежи. Започна да се очертава група от държави с огромни човешки и материални ресурси, за които чертаните от Запада перспективи се оказаха неприемливи. Руско-китайското сближение наложи преоценки на политиката на Запада към Русия. Заложи се на про-западните амбиции на Украйна – относително голяма европейска държава. Абсурдно беше да се повярва, че Русия ще коленичи пред Украйна, подкрепена от мощния Запад. Абсурдна е илюзита, че може да бъде победена една от най-мощните ядрени сили. Русия се опита да наложи на Украйна да бъде нейна приятелска страна, но абсурдно е това да се постигне с война.
- Ширещият се протекционизъм, зададен от сегашната администрация на САЩ прави ЕС неконкурентноспособен. Потъват в забвение нормите и правилата, разработени в Световната търговска организация.
- Защо отслабва обединителният импулс в Европа? ЕС губи своите същностни характеристики. В Европа стереотипите на национално-държавната идея не бяха преодолени.
- В много страни-членки конюнктурата издига влиянието и ролята на крайно десните политически сили, които оспорват идейните основи на ЕС.
- Европа изтича – хора, капитали, технологии; Европа се милитаризира.
- Носещите мисията за осмисляне на процесите в света не са на висота. Тук ще кажа, че и академичната общност не помогна подобаващо.
В търсене на решения:
Вече в Европейския съюз се формира съзнание, че този интеграционен модел изпада в криза. Започнаха да се търсят причините. Задават се въпроси дали са удачни дългосрочните стратегии и конкретни политики. Имаше очаквания, че към края на първото десителетие на 21-ви век ЕС ще догони по основни макроикономически показатели САЩ. Не се получи. Реално е изоставането в технологично отношение, в рационално използване на изкуствен интелект, в дигитализацията и в други области в сравнение със САЩ и Китай. „Зелената сделка“ се провали. Енергийната стратегия – също. Единен енергиен пазар си остана мечта. Със закъснение се отчита, че негативното отношение към ядрената енергетика е било грешка. Заклинанията за обща политика на сигурност и отбрана останаха непритворени. Могат да се добавят много други неблагополучия, но още не се поставя сериозно въпръсът за вината.
В търсенето на пътища за справяне с новите предизвикателства засега се предлагат някои нерелевантни на новите реалности идеи. На практика се ревизират целите и средствата на „зелената сделка“. Боричкат се инициативи за лидарство в Съюза, основани на икономически и военни аргументи. Вицеканцлерът и министър на финансите /съпредседател на Социалдемократическата партия/ на Германия поднови идеята за „Европа на различни скорости“. Тя беше подкрепена от министъра на финансите на Франция. В новата версия се внушава, че за преодоляване на проблемите, пред които е изправен ЕС, би било удачно да се оформи ядро от шестте най-големи икономики в Съюза /Германия, Франция, Италия, Испания, Полша и Нидерландия/. Тези държави да имат по-специален статут и правомощия в процеса на приемане на решения. Но никой не може да каже как такова преструктуриране на Европейския съюз би се вписало във фундаменталните принципи и договорната основа на ЕС. Скоростта и темповете на развитие на интеграционния модел зависи не от използване на различни предавки по общия път, а от избраните цели и съвместно преодоляване на трудностите по общия път.
За гарантиране на сигурността в динамично променящата се геополитическа обстановка някак прибързано се налага курс на милитаризация на ЕС. Пренебрегва се опитът от използването на „мека сила“ и в условиятя на налагане на правото на силата се залага на „твърдата сила“. Но има ли шанс ЕС да се съизмерва със САЩ, Китай и Русия във военно отношение? Прибързано, в преследване на ореоли на величие Франция предлага своя ядрен чадър за Съюза. Но ако ядрените изкушения се развихрят и се стигне дори само до намеци за ядрено въоръжаване на Германия, а може би ще се появят и други мераци, какво би означавало това за глобалната сигурност. Не искам да си мисля, че в контакста на Договора за неразпространение на янреното оръжие страни членки на ЕС могат да изпаднат в сегашното положение на Иран. Милитаризацията вещае нови вътрешни напрежения. Този курс неизбежно открива възможности за утвърждаване на германска доминация, което едва ли е приемливо за Франция, Полша и др.;
-Нова политика на сигурност и отбрана означава преразпределяне на кохезионните фондове. Първите жертви ще бъдат досегашните най-успешни общи политики като селскостопанската, регионалната, търговската, митническата.
Какво да прави България при неблагоприятните тенденции?
В рамките на големия обрат в историята в края на 20-ти и 21-ви век България нямаше съмнения, че прави своя стратегически избор да застане на „правилната“ страна на историята. Българската геополитическа евроатлантическа „ориентация” се възприемаше като нашата „свещена крава” и сега остават надеждите, че светът ще се върне в предишното историческо време. Едва ли? Като възможен шанс за страната остава членството в успешен Европейски съюз. Нашите интереси предполагат съдействие за утвърждаването му като един от първостепенните фактори в очертаващият се като сложен многополюсен свят. Стари идеологии, парадигми и теории едва ли ще помогнат за ориентиране в новото историческо време.
България, като цивилизована държава с хилядолетна история, има интелектуалния капацитет да се впише в усилията да не се допусне човечеството (разумните същества) да се унижи до такава степен, че да се самоунищожи.
- България е в механизма за приемане на решения в ЕС /на наднационално и междуправителствено ниво/. Тя трябва не само да бъде изпълнител, а активен участник в процеса на разработване и прилагане на решенията. Това трябва да бъде ръководно начало при участието в работата на всички институции – Европейски съвет, Европейска комисия, Съвет на ЕС и т.н.
- Най-сетне трябва да разберем, членовете на най-наднационалния орган, Комисията, не са представители на страните, от които са излъчени.
- Структурата на българското правителство трябва да съответства на 10-те издания на Съвета (не МВнР да участва в работата на Съвета по общите въпроси).
- Доколкото национално-държавното начало не е отменено, България трябва да държи сметка за възможностите на двустранните отношения в рамките на Съюза.
- Забелязва се, че се появяват изкушения България да се възползва от плановете за милитаризация. Има и конкретни договорености за организиране в страната на някои военни производства. Ще взема за пример политизираната шумотевица около очаквана инвестиция за производство на барут. Не забелязвам замисляне върху въпроса за осигуряване на суровина и какво преструктуриране на аграрния отрасъл и водните баланси означава производството на късовлакнест памук. Ще припомня само историята с клиринговите спогодби между Германия и България от 30-те години на 20-ти век. Чрез тях страната се превръща в аграрен придатък на готвещата се за война Германия, която се нуждае от богати на белтъчини бобови култури.
- В този момент, когато кризата в ЕС се задълбочава и изправя общата парична единица на изпитания, България се присъединява към паричния съюз. Не се замислихме защо след дълго отлагане, изведнъж паричният съюз се ентусиазира България да бъде приобщена. В страната въпросът се изроди в безсмислени спорове да се организира или не референдум, вместо да се вникне в смисъла на създаването на обща парична единица за ЕС и да се видят проблемите пред нея в условията на задълбочаваще се икономическа криза и геополитически турболенции.
- В момент на преосмисляне на общата екологична и инергийна политика на ЕС България трябва да постави въпросите за наложените на страната тежести за извеждане от експлоатация на четири ядрени реактора, за лишените от здрава логика оскъпявания в използването на наличните ни въглища за добив на електроенергия (особено за таксите за вредни емисии, които оскъпяват добиваната във въглищните топлоцентрали електроенергия), за изкуствените затруднения за работата на съществуващи енергийни мощности, за ролята, която има да играе нейното географско положение и съществуваща инфраструктура за доставките на енергоносители за ЕС, за пренебрегваните български интереси в областта на селското стопанство и т.н. Това не са някакви користни интереси в ущърб на ЕС. Използването на сравнителните предимства на българската икономика е в интерес на утвърждаването на Съюза като особен фактор в променящото се разположение на силите. Бидейки член на Европейския съюз, България е особено заинтересована от развитието на обстановка в нейното непосредствено обкръжение. Дълго време ЕС се колеба дали да допусне да си внесе балкански проблеми. ЕС не може да изпълни мисията си за обединение на Европа без приобщаване на балканските държави. Войната в Украйна смути назряващото убеждение за интегриране на страните от Западните Балкани.
- България е в ЮИЕ. Нужно е къртовска работа по инициативи от ранга на тази от 90-те години за водеща роля в регионалните усилия за сигурност и стабилност.
- Какво стана с нашите приоритети от времето на нашето председателство на Съвета на Европейския съюз?
- ЕС отново загърбва Западните Балкани и се фокусира върху Украйна и Молдова и ние припяваме на тези, които считат, че те са по-готови от Албания и Черна гора;
– Тревогите от процесите в Черноморския район трябва да станат тревога за Европейския съюз, а не позициите на някои страни-членки да водят до заплахи за сигурността на страните-членки в района.
Това можах да кажа в рамките на регламентираното време. Набелязах само някои теми за по-нататъшна дискусия. Можещите повече сигурно ще го направят.
Изказване на Обществената дискусия на тема:„За скоростите и посоката: ще намери ли ЕС верните отговори?“