Задълбочаването на противопоставянето между глобални сили и
регионални субекти в последно време увеличава предизвикателствата пред
сигурността на отделните страни. Горното в голяма степен се отнася за
Балканите, където пост имперските рани още не са зараснали, историята
продължава да е пречка пред развитието на региона, а за разрешаване на
противоречията между отделни държави нерядко се е прибягвало до
употреба на сила.
Войната е най-голямата опасност и най-тежкото изпитание за една
държава. Ето защо политиката за сигурност на държавата трябва да бъде
насочена към недопускане участието на страната във военен конфликт, а ако
тя бъде въвлечена в такъв извън нейната воля, да има необходимите
способности да гарантира своята независимост и териториална цялост.
През последните десетилетия войната постепенно променя формите
си на проява, а това променя и теорията за войната. Голямо влияние върху
нея оказва публикуваната през 1991 г. книга на израелския професор
Мартин Ван Кревелд „Трансформацията на войната“, в която се предлага
ново виждане за войната като социокултурно обусловен вид човешка
дейност. Кревелд преразглежда класическата парадигма на Карл фон
Клаузевиц за симетричната война, наричайки новите войни нетринитарни
(тринитарен-троичен-триединен). Войните, описани от Клаузевиц, са
тринитарни и симетрични, понеже при тях има ясно откроени три главни
участника от едната воюваща страна: правителство, армия и народ, които
са ясно противопоставени на същите три участника от другата воюваща
страна, с ясно очертан фронт и тил между тях.
Войните от нов тип не се побират във формулата на Клаузевиц.
Новите войни са асиметрични, при тях няма точно противопоставяне на
участниците от двете страни. Често се воюва срещу невидим противник,
без очертани фронт и тил, без строги правила за водене на войната. Такива
са партизанските и антитерористичните войни, войните срещу въстаници и
бунтовници, войните срещу паравоенни формирования, срещу пирати и
т.н.
Същевременно в новите войни продължава да е в сила
определението на Клаузевиц за войната като морална и физическа борба, в
която главният обект на войната е съзнанието на противника. Оттук
Кревелд прави извода, че войната се губи не на бойното поле, а в
съзнанието на участниците в нея.
Според редица военни специалисти вероятността за възникване на
война от четвърто поколение, подобна на Втората световна война, става
все по-малка. Нищожна е и вероятността за възникване на война от пето
поколение, т.е. с използване на ракетноядрено оръжие. Това става ясно
още през 1961 г., когато изпитанието на термоядрена авиобомба дава
ужасяващи резултати. Лидерите на САЩ и СССР разбират, че за постигане
на глобална цел трябва друго оръжие, позволяващо постигането ѝ без риск
от глобална катастрофа. Постепенно в арсеналите на двете страни се
появяват нови оръжейни системи, наречени „високоточни“, синоним на
които стават крилатите ракети с различно базиране.
Новите оръжия налагат създаване на нови форми и методи за
бойното им използване, които от своя страна довеждат до съществени
промени в тактиката, оперативното изкуство и стратегията, и до промени в
строителството на въоръжените сили. Водените днес войни могат да се
обособят в три различни по замисъл и начин на осъществяване форми:
линейно-контактна, неконтактна и нелинейно-контактна.
Линейно-контактната форма е комбинация от средства и методи,
чрез които се осъществява „контактно обкръжаване с безконтактно
унищожаване“ на противника чрез масирани удари с високоточни оръжия
(ВТО). При неконтактната форма на бойни действия целта се постига
чрез интензивни удари с ВТО, дистанционно, с минимални собствени
загуби. Характерно за нелинейно-контактната форма е това, че при нея
бойните действия се водят на многобройни разсредоточени в
пространството места, без ясно очертани фронт и тил.
Бойните действия, провеждани по тези форми, на практика са методи
за водене на война от шесто поколение. За тях е характерно това, че се
предхождат от борба за постигане на информационно превъзходство чрез
провеждане на различни по форма, но съгласувани по цел информационни
операции. Част от тях са предназначени за оказване на психологично
въздействие върху бъдещия противник за сломяване на желанието му за
съпротива; обосноваване на предстоящите действия пред своя народ и
пред световната общественост; мобилизиране на вътрешни
съпротивителни сили сред противника чрез разпалване на идеологически,
етнически и религиозни противоречия. За целта се използват основно
медиите като ефективно информационно оръжие, оказващо силно
въздействие върху настроенията на хората.
Новите войни от шесто поколение се характеризират като мрежово-
центрични. Те надхвърлят класическата пространствена триизмерност на
физическата среда (суша, вода, въздух) и се пренасят в нови измерения –
космоса, информационната сфера и когнитивната (ментална) сфера.
Във войните от шесто поколение традиционните форми на
въоръжено противоборство се пренасят и във информационната сфера.
Въздействието се насочва върху психиката на хората, а първостепенни
обекти за поразяване стават не само системите за управление, войските и
оръжията, а и съзнанието на участниците в конфликта. Главна цел на
воюващите става разрушаване на националните ценности на противника.
Важна част от борбата за постигане на информационно
превъзходство е точното разкриване на системите за управление, войските
и оръжията на противника. За целта се ползват всички средства за
разузнаване с космическо, въздушно и земно базиране. Едновременно с
това се нанася максимално поражение на информационните системи на
противника и се осигурява защита на собствената информационна система.
Основно средство за това са системите за радиоелектронна борба,
включваща разкриване на противниковите електронни средства,
радиоелектронното им подавяне и защита на собствените електронни
системи.
Съществен елемент от борбата за постигане на информационно
превъзходство са операциите в кибернетичното пространство за извличане
на информация, дезорганизиране на противника и провеждане на удари
срещу компютърните му системи. Днес борбата в киберпространството
вече е не-прекъсната и се води в компютърните мрежи, планетарния
интернет и телекомуникациите, т.е. всички средства и системи, с които се
добива, обработва и използва информация.
Друга характерна особеност на водените локални конфликти е
нарастващото използване на високоточни оръжия (крилати ракети с
различно базиране и управляеми авиобомби) за унищожаване на военна и
административна инфраструктура. Вече обосновано се предполага, че
началото на всяка война между силни противници ще започне с ракетен
двубой между ракети и управляеми авиобомби, от една страна, и зенитно-
ракетните комплекси за ПРО и авиация, от друга, за завоюване на
господство във въздушно-космическото про-странство, от което ще зависи
хода на войната.
Само за едно десетилетие безпилотните летателни апарати станаха
важен елемент от войските, който се използва и за разузнаване, и за
извършване на ударни операции. Усилено се отработват и методите за
борба с тях, тъй като те са сложна за поразяване цел, с малка отражателна
повърхност, слабо топлинно излъчване и са конструирани по технология
„стелт“.
Активизира се и създаването на роботизирани системи оръжия:
роботизиран безпилотен изтребител, безпилотен бомбардировач,
безекипажна бронирана машина, роботизирана многоцелева мини-
подводница и др. Роботизирането на въоръжението на основата на
изкуствен интелект води до постигане на значително технологично
превъзходство във войната.
Разширява се използването на космическото пространство за осигу-
ряване на бойните действия на войските. Усилено се работи и по създаване
на ударни средства за противокосмическа отбрана. Доказателство за това,
че тази дейност става решаваща е фактът, че в САЩ, Китай и Русия вече са
създадени структури за провеждане на въздушно-космически операции.
Анализът на бойните възможности на посочените системи оръжия
показва, че използването им във война от шесто поколение не би било
ефек-тивно без интегриране на всички видове въоръжени сили,
разузнавателно-информационни и огневи средства в една автоматизирана
информационно-ударна система за водене на бойни действия. Затова
развитите страни вече преструктурират въоръжените си сили така, че да
използват войските и оръжията в единно информационно пространство.
От посоченото дотук може да се направи извода, че войната от шесто
поколение ще бъде широкомащабна, маневрена, интензивна и високо-
технологична, ще се води едновременно на земята, водата, във въздушно-
космическото и информационно-кибернетичното пространство. Тя може
да бъде конвенционална само при условие, че се ликвидира класическото
ЯО, вероятността за което е твърде малка. Подготвителният период ще е
продължителен с неопределено състояние между мир и война. Основната
цел в този период, наред с изграждане на модерни въоръжени сили, ще е
заемане на изгодни стратегически райони и ресурси. Основно средство за
това е предизвикването на социални конфликти или на различни по
интензивност локални войни, в резултат на които да се установяват
послушни правителства, да се заемат територии и да се създават
всевъзможни проблеми на евентуалния противник.
При нелинейно-контактната война, както вече бе посочено, между
воюващите страни няма непрекъсната фронтова линия, а бойните действия
се водят в отделни райони и основно в населени места, т.е. на практика
като градска партизанска война. Обикновено тази война възниква като
протест на населението, овладян от подготвени бойни групи, вербувани
наемници или доброволци. Обичайно зад тях стои мощен покровител,
който ги използва като посредник за провеждане на своята политика, т.е.
такава война е прокси война, водена между могъщи сили чрез посредници.
Сегашното противоборство между Русия и Запада в Украйна е
доказателство за всичко това. То се води не само на бойното поле, но и в
информационните и семантичните пространства, в сърцата и умовете на
хората. Това е нов тип война – ментална, в която противниците си
нанасят удари в областта на историята, културата, езика, по самата си
идентичност. Целта е противника да загуби своята субективност и
духовното му пространство да бъде разрушено. Оръжия в тази война са
дезинформацията и манипулацията. Като всяка война и тази разделя
международната общност на две противостоящи страни, които пряко
или косвено се включват в противоборството.
Естествено е след всичко казано за съвременните войни да си
зададем въпроса: в каква война е най-вероятно да участва нашата страна и
каква е нейната подготвеност за успех в нея? За да отговорим на този
въпрос е необходимо да знаем как страната ни се подготвя за такъв
сценарий.
Съгласно закона отбраната на Република България се планира,
подготвя и осъществява в рамките на колективната отбрана на НАТО и
Общата политика за сигурност и отбрана на ЕС, с ефективно използване на
националните си отбранителни способности. Провеждането на ефективна
отбрана е един от най-важните фактори за гарантиране на националната
сигурност при възникване на военни заплахи.
В ръководните стратегически документи по националната сигурност
като основна заплаха за страната е посочена външната агресия в условията
на съвременна хибридна война. Същевременно, предвид предизвикателст-
вата пред сигурността и колективната отбрана след началото на войната
между Русия и Украйна, НАТО поставя по-високи изисквания както към
общите способности, така и към тези на силите за национална отбрана.
Задачите по отбраната на страната зависят в голяма степен от
модела, по който ще се осъществява тя. Съгласно възприетите национални
възгледи в зависимост от конкретната военнополитическа криза са
възможни различни модели на отбрана, с различно съотношение на
участващите в нея национални, коалиционни и съюзнически сили. В
съответствие с това отбраната може да се провежда в национален,
коалиционен или съюзен формат.
Ръководството на страната е приело, че приоритетно ще се развиват
национални способности за колективна отбрана, без да се подценява
защитата на националната сигурност по другите модели. Макар и малко
вероятен, съществува вариант, при който страната ще трябва
самостоятелно да гарантира своята териториална цялост до задействане на
механизмите за колективна защита. Това ще бъде най-тежкия модел на
отбрана. Отчитайки и това, че съвременните военни конфликти ще бъдат
предшествани и съпът-ствани от множество дестабилизиращи сигурностт
фактори, се очертава сложна и трудна за предвиждане обстановка,
налагаща националните сили за отбрана да бъдат в постоянна готовност да
се противопоставят адекватно на възникващите заплахи.
Основен фактор за гарантиране на националната сигурност при
военни заплахи е подготовката на страната за отбрана. По своята
същност тя е комплекс от дейности за изграждане на национални
отбранителни способности, които да гарантират защита на страната при
война. Създаването на национални отбранителни способности е свързано с
изграждане на ефективна система за отбрана на страната, включваща
най-общо военен и невоенен компонент. Във военния компонент на
системата се включват основно военни формирования, а в състава на
невоенния компонент – силите и средствата на министерствата и
ведомствата от държавната администрация, органите на местното
самоуправление, търгов-ските дружества, държавните предприятия,
организациите и гражданите.
Веднага трябва да посочим, че участието на страната ни във война от
шесто поколение със силен противник, независимо дали е в рамките на
НАТО или самостоятелно, днес е проблематично. Дори за самостоятелно
водене на успешна война с равностоен по ресурси противник е трудно да
се мисли. Кои са основанията за тези твърдения?
Най-общо подготовката на страната за отбрана включва:
подготовката на въоръжените сили, на националното стопанство, на
населението и територията на страната за война.
Въоръжените сили са основа на системата за отбрана на страната и
главен гарант за нейната отбранителна сигурност. Съгласно закона в
техния мирновременния състав се включват само военни формирования от
Мини-стерството на отбраната. Във военновременнияе състав на
въоръжените сили с акт на Министерския съвет могат да се включват и
други структури от системата за национална сигурност.
От няколко години в годишните доклади по отбраната наред с поло-
жителното се сочи, че мирновременните въоръжени сили (ВС) са недоста-
тъчни по количество и качество да защитят ефективно страната в
комплексни бойни действия по суша, въздух и море, с проблемно
комплектуването с личен състав и техника на военновременните ВС, с
въоръжение и бойна техника, които не отговарят на изискванията на
съвременната война. Подготовката на състава на мирновременните ВС е
едностранчива, насочена основно към провеждане на мироопазващи
мисии, а мобилизационния резер изобщо не провежда подготовка. Като
цяло текущото състояние на способностите на въоръжените сили е неза-
доволително, което се отразява неблагоприятно върху ефективното
изпълнение на задачите за отбрана в национален и съюзен контекст.
Подготовката на националното стопанство, населението и терито-
рията на страната за работа във военно време се провежда от държавните
органи и юридическите лица с възложени военновременни задачи, в систе-
мата на отбранително-мобилизационната подготовка. Нейната цел е
повишаване готовността на органите за ръководство на отбраната на
всички нива за управление при кризи и във военно време, и осигуряване на
ВС и националното стопанство с необходимите човешки, материални и
финан-сови ресурси, необходими при военен конфлик. При това трябва да
се има предвид, че силите на невоенния компонент (НВК) условно се делят
на три:
Сили на НВК, които се включват във военновременния състав на
въоръжените сили. Те участват в: охраната на държавните граници, в
охраната и отбраната на стратегически и други обекти от критичната
инфраструктура на страната, участват в борбата с десанти и диверсионно-
разузнавателни групи, разкриват и неутрализират терористични групи и
други формирования за организирана съпротива, поддържат обществения
ред в зоните за отговорност на въоръжените сили и съюзническите войски.
Силите на НВК, които ще осигуряват дейността на икономиката,
социалните дейности и ще опазват обществения ред в страната, са
основната част от министерствата и ведомствата. Това са администрацията,
основните икономически мощности, здравните, образователните и другите
социални институции, органите на полицията. Тяхна задача ще бъде и
опазването на живота, здравето и имуществото на гражданите в условията
на усложнената във военно време обстановка.
Силите на НВК за участие в Гражданската отбрана ще защитават
населението в съответствие с разпоредбите на Женевските конвенции от 12
август 1949 г. Органите на Гражданската отбрана ще изпълняват хумани-
тарни задачи по закрилата на гражданското население при военни
действия, ще помагат за отстраняване на непосредствените последствия от
тях и ще осигуряват необходимите условия за оцеляване.
Подготовката на територията на страната като театър на
военните действия е система от инженерни, технически и
организационни мероприятия, които осигуряват своевременното
стратегическо развръщане и успешно водене на въоръжена борба. Тези
дейности се провеждат в интерес на ВС, на другите държавни органи и за
защитата на населението.
Подготовката на населението в интерес на отбраната обхваща
дейности по поддържане на националния дух; обучение на
администрацията; военно обучение; натрупване на мобилизационен
ресурс; обучение за защитата на населението; за лечение на ранените и
грижи за пострадалите. Нейната цел е изграждане на морален дух,
необходим за понасяне тежестите на войната и придобиване на знания и
умения за изпълнение на военно-технически задачи във ВС, в тила и в
териториалната отбрана.
Какво е състоянието на подготовката по горните направления не е
трудно да се установи, тъй като ежегодно Народното събрание приема
доклад за състоянието на отбраната и ВС и част от проблемите в тази
област се посочват в тях. Факт е обаче, че през последните години, особено
след приемането на страната ни в НАТО, въпросите за националната
отбрана се подценяват. Съществен проблем е отпадането на наборната
служба, което затруднява както натрупването на мобилизационен резерв,
така и военно-техническата подготовка на населението за отбрана.
От изложеното дотук може да се направи следното заключение:
Съвременната война е върховно изпитание за способността на всяка
държава да съхрани своята независимост и териториална цялост. Предвид
съще-ствуващите рискове и заплахи за България, отбраната все повече се
осъзнава като ключовият компонент от системата за защита на
националната сигурност. Следва да се подчертае, че за изпълнение на
повишените изисквания пред системата за отбрана на страната за
изграждане на адекватни отбранителни способности за защита на
националните интереси във военно време са необходими обединените
усилия на държавното ръководство, на обществото и на всеки български
гражданин.