БЪЛГАРИЯ Е СИЛНО ЗАИНТЕРЕСОВАНА ОТ РАЗВИТИЕТО НА РЕГИОНАЛНОТО СЪТРУДНИЧЕСТВО

Филип Боков

Председател на Българското дипломатическо дружество

Втората годишна конференция на тема „БАЛКАНИТЕ В XXI ВЕК – БЪЛГАРСКИЯТ ПОГЛЕД”, организирана от Университета за национално и световно стопанство, Института за икономика и международни отношения, Българската асоциация за международни отношения и Българското дипломатическо дружество, състояла се на 18 март 2014 г. в УНСС, продължи разговора, започнал през 2013 в същия формат, за съвременното положение на Балканите и политиката на България в този регион. В този смисъл тя се превръща в традиционна, с намерение обсъжданията на тези въпроси да продължат и занапред. Радващо е и, че за втора поредна година този форум се предшестваше от младежка конференция на същата тема, организирана от Студентската асоциация за изследване на международните отношения (САИМО/УНСС) и Студентския дипломатически клуб (СДК/СУ).

Публикуваните тук доклади очертават различните аспекти и организационни форми на регионалното сътрудничество, които изобилстват на Балканите и в Черноморския регион, ролята на Европейския съюз и взаимовръзката му с процесите в тази част на Европа, както и опит за открояване на интересите на България като балканска, черноморска и дунавски държава и като член на Европейския съюз.

Дискусията по тези доклади открои един безусловен извод – България е силно заинтересована от задълбочаването на това сътрудничество и от по-скорошното разширяване на ЕС с нови членове и включването на целия регион в този процес. Областите, в които се чакат съвместни практически решения са инфраструктурата (между страните в региона все още няма добри транспортни връзки – шосейни, железопътни и въздушни – подобни на инфраструктурата в Западна Европа), проблемите с трансграничната престъпност и, разбира се, енергетиката, където се води борба (включително и вътрешнополитическа в някои страни) между различни проекти.

Конференцията се състоя само два дни след оповестяването на резултатите от референдума в Крим и преди присъединяването на полуострова към Русия, поради което тези събития не бяха предмет на обсъждане. Няма съмнение обаче, че те, както и  бъдещето на Украйна, което засега все още остава неясно, очевидно ще имат сериозно и трайно геополитическо отражение върху процесите в Черноморския регион. Той навлиза в период, чието крайно развитие е трудно да се предвиди и за който може да се предполага, че ще има отражение и върху положението на Балканите. 

Част от дискусията засегна и ендемичния въпрос, който се поставя от самото начало на процеса на разширяване на Европейския съюз – кое е приоритетно, кокошката или яйцето – разширяването на Европейския съюз или развитието на регионалното сътрудничество. В различни периоди различните страни са давали различни отговори на този въпрос в зависимост от близостта или отдалечеността си от членството в ЕС. Сред страните-кандидатки винаги е съществувало подозрението, че регионалното сътрудничество може да се използва като заместител на членството в ЕС и те винаги са определяли като свое приоритет последното. Но е очевидно, че през последните пет-шест години взаимовръзката регионално сътрудничество в Югоизточна Европа – европейско членство претърпя съществени промени, които налагат вероятно нов поглед към нея.

Постепенно ентусиазмът за обединена Европа започна да се изпарява и ЕС се съсредоточи върху други проблеми. Очертават се контурите на Европа на две скорости – еврозоната и всички останали. Финансовата и икономическата криза, която продължава вече 6 години, доведе и до морално-политическа криза в старите членки на ЕС. Очертава се манталитетна разделителна линия Север – Юг, която се олицетворява от кризите в Гърция, Испания, Португалия, Италия и политическата борба около тяхното решаване между основните държави членки и вътре в тях. Част от общественото мнение изпитва дълбоки съмнения в легитимността и ефективността на европейските институции и не е склонна да приема на доверие техните решения. Възраждат се старите спорове за ЕС – конфедерация или федерация. Възможно е европейските избори през май 2014 да засилят този процес, ако националистическите партии в редица западноевропейски страни увеличат присъствието си в Европейския парламент.

Вече няма съмнение, че „умората от разширяването“ и евроскептицизмът в старите страни-членки поне в обозримо бъдеще няма да бъде временно явление. Приемането на Хърватия е по-скоро изключение – недовършената работа на голямото разширяване от предходното десетилетие.  Независимо от оптимистичните сигнали, идващи периодично от заседанията на Европейския съвет и Комисията, европейското бъдеще на Западните Балкани остава неясно. Остава неясно и положението на Турция, която при сегашното правителство изглежда реагира с отдалечаване от Европейския съюз. Към това сега се добавя и Украйна, която вече подписа политическата част на споразумение за асоцииране, но бъдещето на икономическата част поне засега е под въпрос. Едва ли може да има съмнение, че вниманието на ЕС ще се премести върху Украйна за определен период, чиято продължителност е трудно да се предвиди, а това ще бъде съпроводено и с отклоняване на средства в нейна посока, които иначе биха могли да подпомагат регионалното сътрудничество на Балканите и в Черноморския регион.

В тези условия е важно регионалното сътрудничество на Балканите да се адаптира към настъпващите промени. Много е вероятно този процес да бъде оставен в много отношения „на задния котлон“ – сам на себе си, с недостатъчно внимание от страна на Европа. Поради това трябва да се търсят нови подходи към него – той може да бъде успешен само ако държавите-участнички са проникнати от съзнанието, че той има самостоятелна стойност, а не е ценен само като коридор за постигане на скорошно членство в  ЕС. Именно променените обстоятелства налагат да се погледне с нови очи към такива проблеми на страните в региона като политиките за осигуряване на икономически растеж, моделите на търговско-икономическите отношения между тях, които модели сега имат по-скоро извънрегионална, а в по-малка степен вътрешнорегионална насоченост, да се търсят допълнителни ресурси и инвестиции за развитие на инфраструктурата и енергетиката, с каквито в момента регионът не разполага и за които досега се разчита главно на европейски програми.

Това се отнася в много голяма степен за България. Основният й проблем е, че заедно с Румъния, тя е стигматизирана като непълноценен член на ЕС и трудно може да бъде пример за страните-кандидатки за членство в региона. Това продължава вече в продължение на 7 години след приемането й в ЕС. Причина за това е от една страна променената обстановка в Европа (неприемането в Шенген и истерията около допускането на български работници на пазара на труда в старите страни-членки), но от друга и неспособността или нежеланието й да реши системни вътрешнополитически проблем, които се повтарят в периодичните доклади за наблюдение на европейската Комисия. Това е малко вероятно да се промени в обозримо бъдеще, без да се положат специални усилия и да се предприемат целенасочени мерки и политики.

Именно тук се проявява взаимната връзка между вътрешната и външната политика. България може да осъществява националните си интереси в региона, да влияе много повече и да участва значително по-успешно в регионалното сътрудничество на Балканите, ако насочи политиката си – и вътрешна и външна – към превръщането си в реален пълноценен член на Европейския съюз.

The essay writing services can provide you with all the assistance which you require through the duration of the composing procedure

You might also depend on the producing services to lead you through some issues or questions college essay writing service you can have. This is especially useful when you have questions concerning just how to write your article.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *