Тревогите и размислите за обстановката в света през утрешния ден помагат на участниците в международното общуване за по-безболезнено приспособяване към суровите реалности и за определяне на тяхната линия на поведение в международните отношения. От зората на този особен вид обществени отношения се долавя стремеж за установяване на правила във взаимодействието между социални образувания. Правени са многократни опити за инвентаризиране на многобройните идеи за установяване на „нов световен ред“, но нито един не претендира за точност. Най-ранните човешки цивилизации – шумерска, египетска, елинска, китайска, римска полагат основите на съвременния свят. Идеите за световен ред са свързани с осъзнати интереси и ценностни разбирания за човешката същност, за природните императиви, за смисъла на човешките отношения. За тяхната историческа конкретизация влияят морал, религия, митология, традиции, оформени в закони норми за поведение. В конкретни исторически условия те са претворявани в организирането на обществения живот и оформили цивилизационни модели. В тях изкристализират отношението към човешкия живот, разбирания за хармония и благополучие. Като синтез на ефектите от по-модерни заблуди, представяни като истини, можем да посочим как след края на „студената война“ ялтенският модел на световен ред беше вместен в матрицата на парадигмите на либерализма.
Пътят на историята минава през много катаклизми и обрати. Вероятно е имало алтернативи в съдбоносни моменти. Би трябвало богатият исторически опит да насочва към най-разумните решения в критични ситуации. Оказва се, че най-важните уроци от историята остават ненаучени от следващи поколения. А всяко от тях би трябвало внимателно да осмисля опциите пред себе си за организиране на обществения живот и в общочовешки мащаб.
От бегъл преглед на историческите факти може да се заключи, че едностранно предприеманите опити за установяване на „нов ред“ са свързани с използването на военна сила и не са постигали трайно прилагане на правила за поведение на широк кръг участници в международното общуване (реда на Александър Македонски, Pax Romana, на Наполеон, на Хитлер). По-устойчив ред е установяван на базата на съгласувани на широка многостранна основа принципи и правила за поведение в международните отношения (Вестфалската, Метерниховата, Версайската, Ялтенската системи). С Вестфалския мир от 1648 г. вече идентификацията в международното пространство става чрез нацията и националната държава. Национално-държавната идея продължава да структурира и организира международния ред и световната система, в която основни идентичности, субекти на общуване са обоснованите с нея социални организми – националните държави и съюзи между тях. По особен начин са одържавени историята, културата, религията, спорта и всякакви други обществени дейности. Одържавена е духовността. Идеите за световен ред се основават не на общочовешки ценности, а на егоистични интереси.
По принцип под международен или световен ред може да приемем, че става дума за преобладаващ или доминиращ модел на взаимодействие в международната политика. Това не означава непременно споделяни и задължително прилагани правила, осигуряващи мир и стабилност, но те са допринасяли за благополучието на народите за по-продължителни отрязъци от време. Никога основан на правила за поведение международен ред не е свързван с идеята за наднационално, световно правителство. По-скоро, най-силните играчи, често под лидерството на един или няколко от тях, са се съгласявали да приемат писмено или устно да съблюдават определени норми за поведение в отношенията помежду си, което е отговаряло на техни интереси. Най-често в основата им са пориви за тоталност и стремеж собствената власт да бъде наложена и над другите. Но във всички случаи установеният ред е системообразуващ фактор и позволява на различните субекти по-безболезнено определяне на своята линия на поведение в международната система.
Последните месеци разтърсиха инерцията от края на ХХ и началото на ХХI век и неочаквано промениха представите и илюзиите за това столетие. Очертават се радикални изменения в разположението и съотношението на силите и ролите на обособените социални идентичности в структурирането на света. Появиха се качествено нови субекти в глобализиращите се взаимодействия. Новите явления променят съдържанието на конфенциалното разбиране за международни отношения. Динамиката на процесите в условията на геополитически съперничества направиха войната като явление не само мислимо и възможно, но и по-вероятно и реално. Нарасна спектърът на конфликтите. В него се наместиха всевъзможни комбиации на хибридни въздействия върху съперниците, но последен аргумент си остава използването на военна сила. Настъпва нова ера на несигурност и напрежение. Свидетели сме на нови пориви за налагане с богат арсенал средства на определени ценностни разбирания. Линията на поведение в международната политика се определя от сложни комбинации от идеологеми за просперитет, икономически растеж, технологино превъзходство, месианство. Немислими стават ценности, независими от целите на материалното благополучие.
Утвърдилата се през последните 70 – 80 години концепция за световен ред за гарантиране на траен мир изпадна в дълбока криза. Тя е опит за съчетаване на европейското разбиране за поддържане на мир чрез баланс на силите с роля на „концерт“ на просветени лидери (Метерниховата система) с американското убеждение, че демокрацията и свободния пазар могат да примирят конфликтността в отношенията между народите и държавите. Създаде се надежда, че международното общуване може да се организира така, че да се създаде универсална действителност чрез общи принципи, норми и правила на поведение. Но в последно време се долавя назряване на сблъсък между обективно развиващите се процеси в природата, в науката и технологиите, икономиката, от една страна, и политическите конструкции, от друга. В тези условия разнообразието на интереси трудно може да бъде подчинено на общ идеал за световен ред. През втората половина на 20-ти век, след ужасите на Втората световна война, не всички споделяха реда, очертан в Устава на ООН, но се съгласяваха с него. В началото на 21-и век нещата се променят. Структурните промени в международната система след „студената война“ не са предпоставка за утвърждаване на западните ценности, въпреки първоначалните очаквания.
Отношенията между САЩ и Китай вече придават новата динамика в международните отношения. Опитът на САЩ да удържат възхода на Китай и да превърнат Русия във второстепенен играч насочват към сближение между двете страни. Но Русия трудно би се примирила с роля на подчинена на Китай.
Светът е пред хаос, но именно в хаоса Кисинджър вижда възможността за пръв път да се създаде условие за „световен ред”. А основното предизвикателство е в реконструкцията на международната система.
„В наши дни търсенето на световния ред изисква опознаването на общества, чиято действителност дълго е била затворена в себе си. За да бъде решена загадката, хората просто трябва да споделят общи неща и да си отговорят на въпроса – как различните исторически реалности и ценности могат да бъдат оформени в един общ ред”, пише Кисинджър в книгата си „Световен ред“.[1]
За сега установеният след края на Втората световна война ред си остава най-институционализирания, основан на принципи, правила и норми за регулиране на процесите в международните отношения. Те са заложени в Устава на Организацията на обединените нации. В него се приема идеята на Франклин Рузвелт, че за гарантиране на мира и сигурността трябва някой да носи особени отговорности и в случай на заплахи да се приемат решения, задължителни за всички страни-членки. Предвидена е възможност за използване на сила за поддържане на мира на базата на решения на Съвета за сигурност, приети с мнозинство, но при единодушие на страните постоянни членки – САЩ, СССР, Великобритания, Франция и Китай. На основата на Устава са създадени много допълнителни многостранни регионални и глобални механизми за регулиране на международните отношения. Въпреки значителните постижения на международните организации в посока съгласуване интересите и волята на многото членки и участници, при настъпилите изменения в съотношението на силите, те стават все по-малко ефективни инструменти за поддържане на траен мир и сигурност. Суперсилата САЩ остана вярна на своите стратегически цели да не допусне който и да било да оспори нейното превъзходство. В края на 20-ти век те открито заявиха своите амбиции да поемат еднолично лидерството на света и така да се възцари вечния мир. Тази идея не се възприе с ентусиазъм от други мощни фактори. Първи такава перспектива беше оспорена от Европа с трансформирането на Европейските общности в Европейски съюз, който заяви своите амбиции да се утвърждава като един (не единствен) от първостепенните фактори в променящата се международна система. Не се оправдаха и очакванията, че комунистически Китай ще бъде сполетян от съдбата на Съветския съюз и успя да се утвърди чрез икономически възход като един от най-мощните фактори в световното развитие. Чрез привидното отстояване на установения световен ред след Втората световна война САЩ се опитаха да наложат своята хегемония и лидерство, а други се възпротивиха и на повърхността те се възприемат като целящи ревизия на стария ред. Своеобразно потвърждение беше направено със съвместната декларация на президентите на Китай и Русия през февруари 2022 г. по време на зимните олимпийски игри в Пекин, в която беше направена оценка, че светът навлиза в нова епоха.[2] Някои анализатори я оцениха като заявка за установяване на нов ред по евразийски авторитарен модел. След избирането на президента Байдън новата американска администрация внесе идеологическа и ценностна украса на своята външна политика. Според тях процесите в света протичат под знака на сблъсъка между демокрацията и тоталитаризма. В своето обръщение за състоянието на съюза президентът Байдън през март 2022 г. оцени започналата война в Украйна като битка между свободата и тиранията. Малко по-късно при посещението си в Полша той заяви, че „САЩ ще водят свободния свят към победа във великата борба между демокрацията и автокрацията, между свободата и репресията, между основания на правила ред и налагания с брутална сила“.[3]
Войната в Украйна смачка европоцентристките амбиции, за чиито носител се нагърби Европейския съюз. В разрез с очакванията той да се утвърждава като един от първостепенните фактори в международната система, реално изпада в подчинение на суперсилата, която оценява събитията през призмата на сблъсъка между демокрацията и тоталитаризма. Съществуването на Европейския съюз придобива нов смисъл, различен от начертанията на бащите основатели и на лидерите-визионери от края на „студената война“. Европейският съюз се оказа неподготвен да реагира на събитията, да формулира собствена позиция, от която да определи своя роля в конфликта, присъща на европейските традиции. Той се оказа без капацитет на духовен водач и миротворец. В резултат Европейският съюз понася най-тежки последици от войната. Санкциите срещу Русия произвеждат по-силен негативен ефект върху самия него. На фона на преформулирането на целите на замесените пряко и косвено страни (Русия няма избор, освен победа, Украйна с подкрепа отвън също се цели в победа), се очертава все по-сериозно въвличане на Европейския съюз в конфликта. През април 2022 г. президентът на САЩ поиска от Конгреса да гласува още 30 милиарда долара помощ за Украйна. Бяха гласувани 47 милиарда, което означава, че войната се ожесточава и ще продължи дълго. Под заплаха е европейската идентичност. Неизбежна е загубата на самочувствието на фактор с мисия в голямата политика. САЩ постигнаха голям успех по отношение на важната в структурирането на международната система евро-атлантическа ос. Те поставиха в подчинение на американските доктрини своите европейски съюзници.
Разразилите се през февруари 2022 г. събития показват как се ожесточава битката за оформяне на световния ред, която е между непримирими концепции за общественото развитие. Войната в Украйна, която по същество е сблъсък между повярвалите, че ще задават насоките за бъдещото развитие на света и тези, които възроптаха и правят опит да ревизират утвърждаващото се статукво. Критиците на постановката „демокрация-автокрация“ обръщат внимание, че тя опростява много процесите в света. Новата парадигма за обяснение на процесите в света заобикаля много резонни въпроси. Първо, по-ясно трябва да се дефинира обхвата на демокрацията и на тоталитаризма. САЩ имат съюзници и партньори, които не са образци на демокрация. Второ, като че ли те не са толкова загрижени за съществуването на автократични режими, колкото за комбинацията от сила, тирания и амбиции, които заплашват техните интереси и удобния за тях ред. Трето, светът е много разделен, но елементите в него са изправени и пред редица общи технологични, климатични, пандемични и други заплахи и са във висока взаимна зависимост. Наричащите себе си демокрации не могат да се лишат от икономически взаимодействия с недемокрации. Четвърто, COVID пандемията показа, че подобни заплахи не могат да бъдат ограничени само в демокрациите или само в тоталитарните държави.
Обстоятелството, че значителна част от суровините и енергоносителите са разположени на територията на характеризирани като тоталитарни държави означава, че невъзможен достъп до тях вещае остри дефицити и глад за ресурси за поддържане на икономически растеж. Възможен ли е нов енергиен ред? Рано или късно ще се потърсят силови решения за осигуряване на достъп до тях. А някои от тях разполагат с важен аргумент – ядрено оръжие. Сегашните концептуални сблъсъци по въпросите за световни ред съдържат в себе си възможността за апокалипсис. Дали разумът ще допусне човечеството да се подложи на най-невероятното унижение – да се самоунищожи.
Говори се за нов световен ред без да се осъзнава драматизмът на нашето време. Затова не можем да градим релевантни представи за бъдещето. Човечеството навлиза в ново историческо време, в което на преден план излизат въпроси, заплашващи неговото съществуване – ресурсни, енергийни, водни, изхранването, сляпата модернизация, замърсяването, създаването на принципно нови оръжия, преодоляването на границите между видовете. Стивън Хоукинг завеща предупреждението, че изкуственият интелект може да е позитивен, но и най страховитият фактор, който може да развие собствена воля в конфликт с човешката и да погуби човечеството. По същество важната битката в съвременния свят не е между демокрацията и авторитаризма, а между старите идеи за демокрация и новия цифров (дигитален) тоталитаризъм.
Реално се осъществява преход към рисково общество с неизбежни конфликти. Обстоятелствата налагат императив за мобилизиране на човешкия разум за овладяване на всевъзможните стихии, човешките болни амбиции, властолюбие и алчност. Важна ще бъде ролята на способността за осмисляне на историческия опит, въображението и способността да се генерират нови идеи. Не бива да се пренебрегват и такива фактори като религията, политиката, дипломацията, колкото и да се стеснява пространството за тяхното приложение.
Съдбата на човечеството ще се определи от резултатите от усилията за установяване на нов световен ред. Във всички случаи обособените човешки общности трябва да преодолеят натрупаните предубеждения и в името на съхраняването на висшето творение – разумните същества, да приемат сътрудничество с такива, които не харесват. Остра е потребността от мобилизиране на човешката мъдрост и извисяване за осмисляне на новите предизвикателства пред организирането на международното общуване.
Динко Динков е професор в катедра „Международни отношения“ в УНСС, директор на Центъра за балкански изследвания в същия университет, заместник главен редактор на сп. „Международни отношения“.
Резюме: В статията се разглеждат някои аспекти на кризата, в която изпадна концепцията за световен ред. Анализират се идеи и позиции на ключови фактори в съвременната международна система и се изразява тревога, че сблъсъкът между тях може да предизвика апокалипсис.
Summary: In this paper are discussed some aspects of the crisis, challenging the world order concept. Ideas and positions of key factors in the contemporary international system are analyzed. The author gives expression of anxiety that the clashes among them may cause apocalypses.
[1] Кисинджър, Х., Световен ред, Труд, София, 2015 г. Виж също „Пророкът на „световния ред“ Хенри Кисинджър навърши 99 години!“, 814 Епицентър БГ | 27 май 2022 |
[2] Совместное заявление Российской Федерации и Китайской Народной Республики о международных отношениях, вступающих в новую эпоху, и глобальном устойчивом развитии, 4 февраля 2022 года.
[3] Brands, H. How to Make Biden’s Free World Strategy Work
It’s Not as Simple as Pitting Democracy Against Autocracy ,Foreign Affairs, May 24, 2022