Уводни думи
В статията е направен опит да се изведат особеностите на отношенията между Република Северна Македония и Република България в контекста на европейската интеграция на западната ни съседка. Ротационното председателство на Съвета на ЕС слага началото на една от най- актуалните теми във вътрешнополитически план през последните месеци на 2021г. и продължава да бъде такава през 2022 г. , а именно интеграцията на Западни Балкани и по-конкретно на Република Северна Македония. Тук трябва да си дадем сметка за активната роля на България в обособяването на тази тема като важна за бъдещето на ЕС.
Въвеждане на основни понятия
Ротационното председателство на Съвета на Европейския съюз работи в диапазон от 6 месеца, но всъщност неговият хоризонт е много по-голям, тоест визията за развитието на Европа и това, какви ще бъдат приоритетите за нейното развитие. В този ред на мисли, трябва да имаме предвид и взаимодействието между европейските институции в законодателната програма на съюза. Тук трябва да се има предвид, че с влизането в сила на Договора от Лисабон[1] се увеличава ролята на Европейския парламент в рамките на „институционалния триъгълник“, което означава, че имаме засилено сътрудничество в областта на законодателната програма и приоритети в рамките на председателството на Съвета на ЕС.
Българското председателство на Съвета на ЕС слага началото на една от най- актуалните теми през последните месеци на 2021 г. и продължава да бъде такава през 2022 г. , а именно интеграцията на Западни Балкани и по-конкретно на Република Северна Македония. Тук трябва да си дадем сметка за активната роля на България в обособяването на тази тема като важна за бъдещето на ЕС.
Фактори за поставянето на дневен ред на въпроса за европейската интеграция на Република Северна Македония
Поставянето на тази важна тема на дневен ред има поредица от предпоставки и активни действия от страна на Република България и Република Северна Македония. В този ред на мисли, можем да започнем още с общото ни историческо минало, което обаче не е предмет на нашето изследване, а по-скоро неговото влияние върху политическия процес за приемането на Р. Северна Македония в ЕС. Решителната крачка за промяна на курса в отношенията с България прави новопостъпилият премиер на Македония – Зоран Заев през 2017. На първо място е фактът, че това е едва втората външнополитическа инициатива на новия премиер Заев (и първа в съседна балканска държава), непосредствено след визитата му при ръководителите на европейските институции в Брюксел. На датите 20 и 21 юни 2017 г., които Иван Винаров определя като „фундаментални за намаляване на напрежението и поставянето на въпроса за бъдещата европейска интеграция на Македония.“ [2] .
Македонската делегация в състав: новоизбрания премиер Зоран Заев, вицепремиера по европейските въпроси Буяр Османи, министъра на външните работи – Никола Димитров и тези на транспорта и комуникациите –Горан Сугаревски, на културата – Роберт Алагьозовски, и на отбраната – Радмила Шекеринска, както и посланикът в Р. България Марян Гьорчев. Македонската делегация се среща с министър-председателя – Бойко Борисов и ресорните министри, както и с държавния глава – Румен Радев и председателя на Народното събрание – Димитър Главчев.
Фокусът на действията на Република Северна Македония (РСМ) падат върху новия външнополитически курс, по който са решили да поемат – приемане на РСМ в НАТО и ЕС. Принципната договореност за подписване на Договор за добросъседство, който ще бъде базиран на Съвместната декларация от 1999г.[3] , в която за пръв път е споменат стремежа „на двете страни за интеграция в европейските и евроатлантическите структури“. Както и очертаването на рамката за ограничаване езика на омразата, тоест да бъде ограничен негативния ефект и широкомащабната анти-българска кампания в Скопие. В документа от 1999 г. се затвърждава и разбирането за наличието на „обща история“ на двете държави. Като важна бележка от делегацията на Зоран Заев през юли 2017 г. е извънпротоколният акт на отдаване на почит пред паметника на цар Самуил в центъра на София.
Това ни дава индикации за затопляне на отношенията между двете страни и поставянето на нов етап в техните взаимоотношения.
Няколко месеца по-късно през 2017 г. двете страни правят историческа крачка в затоплянето на двустранните отношения като подписват Договор за приятелство, добросъседство и сътрудничество между Република България и Република Северна Македония от 1 август. Постигайки този важен консенсус между двете страни, България може да даде силен тласък за европейската интеграция на РСМ.
Приетата от Народното събрание, Декларация относно подписването на Договора за приятелство, добросъседство и сътрудничество между Република България и Република Македония на 27.07.2017г., в която се изразява готовността за бърза ратификация на договора очаква той да постави „стабилна, принципна и прагматична основа на отношенията между двете държави и да има пряка полза за техните граждани.“[4]
Стъпвайки на тези важни документи и действия от страна на двете правителства, можем да кажем, че кулминацията в отношенията настъпва с Българското председателство на Съвета на ЕС през януари-юни 2018г.
Българското председателство на Съвета на ЕС
„Историята на Балканите е по-драматична и по-интересна от сценария на „Игра на тронове“, макар в нея да няма дракони. Всички ние бихме искали настоящето и бъдещето на Балканите да наподобяват по-малко сценарии на драматични филми. Стабилност, сигурност, благоденствие – това заслужават хората в целия този регион. А Европейският съюз съществува, за да превърне именно този сценарий в реалност. Добре е, че един от приоритетите на българското председателство е бъдещето на Западните Балкани.“[5]
Доналд Туск, Председател на Европейския парламент
В речта си председателят на Европейския парламент прави очертание на ситуацията, в която се намират Балканите и перспективите пред тях. Следвайки тази посока на мисълта, трябва да направим и оценка на постигнатите резултати.
Всяко ротационно председателство трае 6 месеца, но държавите-членки работят в т.нар. Трио, в случая на България, съвместно с Естония и Австрия. Заедно изработват 18 – месечна програма, която трябва да спазят. С оглед на това, фокусът на вниманието на България по време на първото й ротационно председателство на Съвета на ЕС пада върху 4 основни приоритета:
- Бъдещето на Европа и младите хора;
- Сигурност и стабилност в силна и единна Европа;
- Европейска перспектива и свързаност за Западните Балкани;
- Цифрова икономика и умения на бъдещето.
В Отчета на Програмата на Република България за Председателството на Съвета на Европейския съюз ( 1 януари 2018 – 30 юни 2018 г.) в глава Съвет „Външни работи“ са представени резултатите по отношение на сътрудничеството, укрепването на устойчивостта на партньорските държави. „Западни Балкани бяха централна тема на дискусиите на почти всички формати по линия на външната политика и политика за сигурност“.[6] В доказателство на това е приетата на 17 май 2018 – Декларация от София[7], която потвърждава европейската линия на региона и перспективите пред него. В приложението на тази декларация се предвиждат конкретни мерки за задълбочаване на сътрудничеството в различни области, както и свързаността, тъй като това ускорява интеграционния процес. Предвиждат се средства за 11 инфраструктурни проекта (пътища, железници) с цел Западни Балкани да бъдат свързани с европейските пазари. Енергийни връзки и сътрудничество (тук влиза подписване на разбирателство между България и Сърия за газопреносна връзка), разширяване на младежкото сътрудничество (Регионалната служба за младежко сътрудничество и въвеждане на схема за мобилност в региона) и подкрепата за образованието и младежта чрез програмата „Еразъм+, стратиране на програма за цифрови технологии в Западни Балкани. Като на преден план в декларацията присъстват „европейските ценности и принципи, както и с визията за силна, стабилна и обединена Европа, основана на нашите исторически, културни и географски връзки и взаимни интереси в областта на политиката, сигурността и икономиката.“. От което става ясно, че държавите от Западни Балкани трябва да са готови за диалог по спорните въпроси и теми по отношение на културните и исторически казуси.
„Не виждам бъдеще за Западните Балкани извън ЕС, няма план Б, тяхното място е в нашата общност. Исторически, географски, като ман-талитет, като култура, този регион е част от Европа. В това отношение трябва да има съответно и политически последствия. ЕС е готов да прегър-не идеята за присъединяването на Западните Балкани“[8]
Това казва Доналд Туск при подписването на Софийската декларация в Националния дворец на културата на 17 май 2018 г. , като председателят на Европейския съвет допълва, „че проблемите в региона на глава от населението са повече от Франция и Германия, взети заедно“[9]. Този цитат е в подкрепа на тезата, че европейските институции са запознати с проблемите на Балканите и това ясно си личи в посланията.
Заключенията на Съвета по политиката на разширяване и процеса на стабилизиране и асоцииране (приети на 26 юни 2018 г.). са от особено значение за по-нататъчното стабилизиране и развитие на региона. Решението за започване на преговори за присъединяване към ЕС с Република Македония и с Албания през юни 2019 г. след постигане на необходимия напредък в съответните области и провеждане на първите междуправителствени конференции с тези страни до края на 2019 г. Дават началото на предприсъединителни действия и адаптиране към съюза.
Сложните управленски процеси характерни за ЕС, правят идентифицирането на даден проблем много трудно – „дали той е позициониран на европейско ниво или е породен от пропуски в диалога с гражданското общество на национално равнище. Едно е сигурно обаче – процесът на европейска интеграция е все по-силно зависим от общественото мнение, защото „ефективната демокрация означава ефективна комуникация.((De Vresse, 2003) Радойкова, 2018).“[10]
В този дух общественото мнение в България дава положителни оценки за работа на първото Българско председателство на Съвета на ЕС като 49% отговарят, че сме се справили добре. По отношение на нагласите на българите за присъединяването на конктерни държави от Западни Балкани с най-високо одобрение са Сърбия (54%) и Македония (52%). На практика и българския премиер през 2018 г. – Бойко Борисов се ползва с висока разпознаваемост в страните от Западни Балкани. През 2018 г. общата положителна минус общата отрицателна оценка за Борисов дава резултат от +22, с което Борисов се оказваше в най-изгодна позиция спрямо лидерите в региона на Балканите, това сочат данните на Галъп интернешънъл.[11]
Българската позиция
След тези положителни пробиви в отношенията между РСМ и РБ следва отказва на България да одобри рамката за преговори на Европейския съюз със Северна Македония. Доказателство за влошаването на отношенията между двете страни е Декларация на Четиридесет и четвъртото Народно събрание на Република България във връзка с разширяването на Европейския съюз и процеса на стабилизиране и асоцииране на Република Северна Македония и Република Албания[12], от която става ясно, че България иска ясното изпълнение на критериите от Копенхаген и подчертава, че започването на преговори не следва да се интерпретира като гаранция за членство в Европейския съюз, а като стимул за ускоряване на реформите, укрепване на върховенството на закона и поддържане на добросъседски отношения.
В декларацията е заявен отказа, по категоричен начин, на евентуална европейска легитимация на идеология от миналото с подчертано антибългарски характер, потискаща правата на българските граждани и на такива с българско самосъзнание и противоречаща на съвременните европейски ценности. Отбелязва се и влиянието на югославския тотализтаризъм и влиянието му върху историческото минало на Македония след 1944 г. и по-конкретно пренаписването и присвояването му. Народното събрание заявява, че европейската интеграция няма да бъде за сметка на изопачаване на исторически събития, документи и артефакти, както и на ролята и възгледите на личности от българската история.
Същността на председателството е тласък за развитието на ЕС в полето на Западни Балкани. Ще напомним, че един от ключовите приоритети за нашата страна несъмнено е въпросът за европейската перспектива на страните от Западните Балкани. Трябва да отбележим и сътрудничеството на България при разрешаването на 27-годишния спор за конституционното име на Македония, прекратявайки го с Преспанското споразумение от 2018 година. Това е резултат от постигнатия компромис между двете страни в името на общият дух и стремеж за напредък, в посока на евроатлантическия курс. Година след Председателството на България на 6 февруари 2019 г. РСМ подписва протокол, с който се присъединява към Организацията на Северноатланитическия договор. След периода на ратификация през март 2020 г. Република Северна Македония става 30-тата държава членка на Алианса. През същия месец лидерите на Европейския съюз официално дават одобрение на Р. Северна Македония да започне преговори за присъединяване към ЕС.
На 17 ноември 2020 г. Република България отказва да одобри рамката за преговорния процес на Европейския съюз за Северна Македония, като ефективно блокира официалното начало на преговорите за присъединяване на страната. Обяснението на България се съдържа както споменахме малко по-горе в Декларация на Четиридесет и четвъртото Народно събрание на Република България във връзка с разширяването на Европейския съюз и процеса на стабилизиране и асоцииране на Република Северна Македония и Република Албания от 10.10.2019г., както и изтъкването на неспазването на Договора за добросъседство от 27.07.2017г. Липсата на прилагане на международните договори и наличието на системна реч на омразата спрямо България, която се подкрепя от държавата и неспиращи претенции за наличието на македонско малцинство у нас.
След кулминацията в отношенията между Република Северна Македония и Република България по време на Българското председателство на Съвета на ЕС настъпи период на изостряне на конфликта и изместване на фокуса в посока на историческите полета. Това от една страна може да бъде привкус принесен от патриотичната формация в управлящото мнозинство тогава – ГЕРБ и Обединени патриоти. С оглед на това в рамките на 2 години отношенията на двете страни се поставиха в рамките на историческото минало, от което се наблюдава застой и изчакване на подходящия момент. По-точно през 2021 г. се очакваше нов подход в отношенията между двете страни с оглед на промяна в управляващото мнозинство и поредицата от парламентарни избори. В този ред на мисли, президентът Румен Радев като държавен глава и отговорен за държавата в ситуация на политическа криза назначавайки служебен кабинет прокарва тезите на Декларацията от 2019 г. В края на 2021 г., новоизбрания премиер Кирил Петков публично заяви, че трябва да бъдат предприети мерки и конкретни срокове за приемането на РСМ в ЕС. Бих казал, че този ентусиазъм беше охладен при Консултативния съвет по национална сигурност към президента на 10.01.2022г. Тъй, като този КСНС [13]излезе с пределожения при провеждане на външната политика на страната, Министерски съвет да изпълнява националната позиция на България, като спазва изискванията, произтичащи от Договора от 2017 г., Рамковата позиция от 2019 г. и Декларацията на 44-то НС. Даването на съгласие за започване на преговори за членство на Република Северна Македония в ЕС да не се обвързва със срокове, а с постигане на реални резултати, включително и по отношение на правата на македонските българи. Това може да ни говори за последователната и целенасочена външна политика по отношение на Република Северна Македония.
Заключение
Стъпките на България към Република Северна Македония са исторически по отношение на дълбоконатовареното братско отношение към нея. Договора за добросъседство, Българското председателство на Съвета на ЕС, Декларацията от София са кулминация в отношенията между двете страни в духа на евроатлантическата интеграция и ново начало в дипломатическите отношения – основаващи се на солидарност и сътрудничество. Предвид динамиката и новия подход в отношенията от страна на премиера Петков е въпрос на време да си проличи резултата от тези методи. Загърбвайки историческото минало, а стъпвайки на правата на човека, на младежкото сътрудничество, на транспортната и икономическа свързаност, на стратегическата комуникация и на ценностите на Европейския съюз. Казано с други думи да стъпим на европейската същност можем да говорим за по-сериозния процес на европейска интеграция. „Несъмнено един от най-сериозните дефицити, когато говорим за процеса на вземане на решения в ЕС е т.нар. „дефицит на комуника-ция““ (Радойкова, 2019), ако използвам това в заключение, качествената и устойчива комуникация ще даде тласък по отношение на интеграцията на Република Северна Македония в Европейския съюз.
Атанас Г. Радев е студент по специалност „Политология“ към Философския факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Член на Студентския клуб на политолога към Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Изследователските интереси са в областта на партийните системи, политическото слово, дипломацията и лидерството. Пише дипломна работа на тема : Фрагментация на партийната система и коалиционните управления. Българският случай след парламентарните избори 2021 г.
Atanas G. Radev is a student of political science in the Sofia University “St. Kliment Ohridski”. He is a member of the Students’ club of Political science. His academic interests are primarily in the sphere of party systems, political speech, diplomacy and leadership. He is writing his thesis on the fragmentation of the bulgarian party system and coalition governments after the elections in 2021.
Резюме: Статията е опит да се анализират особеностите на отношенията между Република България и Република Северна Македония (РСМ) в контекста на първото българско председателство на Съвета на Европейския съюз (януари – юни 2018) и резултата от започналия процес на европейска интеграция на Западни Балкани. Българската позиция не е еднократен акт, а последователни действия от страна на българските институции. Методологията включва анализ на отношенията между двете страни в дискурса на европейската интеграция и перспективите пред нея. Хипотезата е, че българското председателство на Съвета на ЕС е нов етап в отношенията между двете страни и поставя като основна тема в европейския и национален дневен ред присъединяването на РСМ в ЕС. Различните подходи за действие са представени в статии и доклади анализиращи действията на европейските институции, в частност на Съвета на ЕС, българското и македонското правителство. Заключението е, че кулминацията на отношенията между двете страни е в резултат на Българското председателство на Съвета на ЕС и говорим за забавяне на процеса, предвид принципните искания на българските институции.
Abstract: This article attempts to analyze the particularities of the relations between Bulgaria and North Macedonia during the first presidency of the Council of the European Union (January – June 2018) in Bulgaria, and the results of the newly initiated process of European integration of the West Balkans. Bulgaria’s stance (on this matter) is not a single exclusive act, but a string of continuous efforts and deliberate actions on part of the Bulgarian Institutions. The methodology includes an analysis of the relations between both sides of the integration process and its prospects. The argued hypothesis is that the Bulgarian presidency of the Council of the European Union marks the start of a new stage in the relations between them and puts RNM’s inclusion in the EU on both the Union’s and all concerned Nation states’ agenda. The different means of action have been analyzed in various documents, dissecting the performance of the EU‘s institutions, the Bulgarian and North Macedonian governments, and that of the Council of the European Union in particular. In conclusion, the culmination of the relations between the two sides is a result of the Bulgarian presidency of the Council of the European Union and a stagnation of the process can be observed at its later stages, due to the demands of the Bulgarian institutions.
[1] Договорът е подписан по време на Европейския съвет в Лисабон на 13 декември 2007 г. и е ратифициран от всички държави членки.
[2] Винаров, Иван. „Проблеми и перспективи пред европейската интеграция на Западните Балкани“. София: Македонски преглед , 2019
[3] Съвместната Декларация от 1999 е препотвърдена със съвместен меморандум подписан от България и Република Македония в София на 22 януари 2008. https://bg.wikisource.org/wiki/%D0%A1%D1%8A%D0%B2%D0%BC%D0%B5%D1%81%D1%82%D0%BD%D0%B0_%D0%B4%D0%B5%D0%BA%D0%BB%D0%B0%D1%80%D0%B0%D1%86%D0%B8%D1%8F_%D0%BE%D1%82_22_%D1%84%D0%B5%D0%B2%D1%80%D1%83%D0%B0%D1%80%D0%B8_1999
[4] Декларация относно подписването на Договор за приятелство, добросъседство и сътрудничество между Република България и Република Македония
https://www.parliament.bg/bg/declaration/ID/77737
[5] Реч на председателя Доналд Туск на церемонията по случай началото на българското председателство – 11.01.2018 г. https://www.consilium.europa.eu/bg/press/press-releases/2018/01/11/speech-by-president-donald-tusk-at-the-opening-ceremony-of-the-bulgarian-p
[6] Отчет на Програмата на Република България за Председателството на Съвета на Европейския съюз ( 1 януари 2018 – 30 юни 2018 г.) – (28-34 стр.)
[7] Декларация от София – 17 май 2018 г. https://www.consilium.europa.eu/media/34777/sofia-declaration_bg.pdf
[8] Панайотова, Д.Няма план Б за Западните Балкани, отсякоха Туск, Юнкер и Борисов. –News.bg, 17.05.2018 г., https://news.bg/politics/nyama-plan-b-za-zapadnite-balkani-otsyakoha-tusk-yunker-i-borisov.html (10.03.2019 г.); Няма план Б за Западните Балкани. –Евроком,17.05.2018 г., https://eurocom.bg/news/article/niama-plan-b-za-zapadnite-balkani (10.03.2019 г.); Доналд Туск: Няма план Б за Западните Балкани! Те са приоритет! –Епицентър, 17.05.2018 г., http://epicenter.bg/article/Preskonferentsiya-na-Borisov–Yunker-i-Tusk/154607/2/0 (10.03.2019 г.)
[9] Винаров, Иван. „Проблеми и перспективи пред европейската интеграция на Западните Балкани“. София: Македонски преглед , 2019.
[10] Радойкова, Гергана. „Комуникиране на Българското председателство на Съвета на Европейския съюз“ – сборник „Съединието прави силата“. София: Университетско издателство „Св. Кл. Охридски“, 2018.
[11] Симеонов, Първан. „Политическият процес и общественото мнение в България през 2018 г. Годишен обзор“. София : Сиела Норма, 2018.
[12] Декларация на Четиридесет и четвъртото народно събрание на Република България във връзка с разширяването на Европейския съюз и процеса на стабилизиране и асоцииране на Република Северна Македония и Република Албания – 10.10.2019г.
https://www.parliament.bg/bg/declaration/ID/157188
[13] ЗАСЕДАНИЕ НА КСНС НА 10.01.2022 г. СТАНОВИЩЕ И ПРЕДЛОЖЕНИЯ, Тема: Интегриране на Западните Балкани в ЕС. Роля на Република България в разширяването на ЕС и в процеса на стабилизиране н асоцииране: Република Северна Македония и Република Албания.
https://m.president.bg/bg/cat252/Zasedanie-na-KSNS-20220110
Библиография:
Винаров, Иван. „Проблеми и перспективи пред европейската интеграция на Западните Балкани“. София: Македонски преглед , 2019.
Радойкова, Гергана. „Комуникиране на Българското председателство на Съвета на Европейския съюз“ – сборник „Съединието прави силата“. София: Университетско издателство „Св. Кл. Охридски“, 2018.
Симеонов, Първан. „Политическият процес и общественото мнение в България през 2018 г. Годишен обзор“. София : Сиела Норма, 2018.
Панайотова, Моника. „Ротационно председателство на Съвета на Европейския съюз и важната роля на отношенията с Европейския съюз.“ – сборник „Членството на България в Европейския съюз: единадесет години по-късно.“ . София : УНСС, 2019.