С тази проява стартираме дискусията в България по бъдещето на Европейския съюз. Наскоро Председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен представи програмата за възстановяване след вирусната пандемия като „Часът на Европа“. Но още преди това беше ясно, че ЕС – подложен на натиск отвън и напрежения отвътре се нуждае от нови политически решения в каква посока ще продължи да се развива. Геополитическите развития показаха, че се нуждаем от единство. Вътрешните разделения показаха, че принципът на солидарност е подложен на изпитание.
Публичният форум „Конференция за бъдещето на Европа“, замислен като нов формат за структуриран диалог, цели да укрепи връзката между гражданите и институциите. Смисълът е повече информиране от институциите – европейски, национални – за да могат гражданите да се ориентират в европейската политика. Несъмнено целите, заложени в стратегическия дневен ред на ЕС, относно климатичния и дигитален преход, различията относно имиграционната политика и свързаните с това реформи и ангажименти на държавите членки изискват подкрепата на гражданите, за да се реализират.
Измерителят на нивото на „европеизъм“ – Евробарометър – отчете в края на 2019 нарастване на доверието на европейските граждани в ЕС спрямо нивата след финансовата криза – 43% в контраст с нивото на доверие в националните институции (парламенти и правителства) – 34%. България отчете най-високо ниво на доверие на своите гражданите в ЕС – 60% и най-ниско ниво в националните институции – съответно 28% за правителството и 19% за Народното събрание. На въпроса какво най-много тревожи европейските граждани проучването констатира, че на първо място това е здравеопазването и социалната сигурност.
Изглеждаше, че след високия процент на участие в изборите за Европейски парламент, успешното представяне на про-европейските партии и въпреки Брекзит ще се преодолее състоянието на негативизъм и апатия към интеграционните процеси.
Началото на диалога, насрочено за 9 май с отбелязване на 70-годишнината на „Декларацията Шуман“ беше отложено поради пандемията. Промени се и стартовата позиция на обществените нагласи, защото пандемията постави на изпитание именно доверието на гражданите в Европейските институции.
Обществената тревожност се усили, тъй като нито институциите, нито правителствата бяха подготвени за мащаба и скоростта, с която се разви корона епидемията. Оказахме се без протоколи на реакция, без буферни запаси от защитно оборудване и предпазни средства, без механизъм при кризи в здравеопазването. И въпреки, че здравеопазването е национална компетентност, както и въпросите на сигурността, образованието, социалната политика, всички очакваха отговора на Брюксел.
Макар и с леко закъснение, Европейската комисия предприе действия за координиране на държавите членки за спасяване на здравето и живота на гражданите чрез :
- общоевропейска обществена поръчка на лични предпазни средства – маски, ръкавици, лицеви шлемове, на медицински вентилатори и на необходимото лабораторно оборудване; продължават разговорите с държавите членки за нова обществена поръчка за терапията в интензивните отделения на болниците
- Предложения за масивно увеличаване на производствения капацитет на европейските производители на основно медицинско оборудване и материали –
- Предоставяне на държавите членки на методология за осигуряване на високо качество на тестването за корона вируса
- Създаване на общоевропейски стратегически резерв – RescEU – на медицинско оборудване – вентилатори, лични предпазни средства, маски, лабораторни средства, финансиран изцяло от бюджета на ЕС;
- Въвеждане на разрешителен режим при износ на защитно оборудване за трети страни и пълна отмяна на националните рестрикции във вътрешно-европейската търговия между държавите членки;
- Временно суспендиране на митата при внос в ЕС на медицински инструменти и защитно оборудване.
- Трансфера на пациенти и медицински персонал между държавите членки за облекчаване натиска върху националните здравни системи беше регламентиран чрез протокол за транс-гранично сътрудничество.
- Лансирана беше инициативата „Европейска солидарност за здравеопазване“ в размер на 6 млрд. евро насочена пряко към подкрепа на здравните системи на държавите членки. Инициативата позволява на Комисията да закупи и разпредели на държавите членки медицински доставки, да финансира и координира транспортирането на медицинско оборудване и пациенти, както и да подкрепи наемането на допълнителен медицински персонал и изграждането на мобилни полеви болници, където това е необходимо.
- Създаден беше консултативен панел от епидемиолози и вирусолози от няколко държави членки със задача да формулира научно обосновани европейски насоки за координиране на мерките по управление на риска и устойчивост на здравните системи;
- Даден беше политически мандат на ЕК да използва 2.4 млрд. евро от бюджета на ЕС и да подпише договори с фармацевтичните компании, работещи по ваксини за корона вируса. Целта на Стратегията за ваксините е да се осигури защита на здравето на европейските граждани на достъпни цени.
В какво степен мерките на институциите по овладяване кризата на общественото здраве са достигнаха до европейските граждани, получи ли адекватен отговор въпроса „какво прави Брюксел, когато имаме нужда от помощ“ все още е рано да се оцени. За България национално проучване на общественото мнение по време на корона кризата, направено от Галъп в началото на юни констатира, че по-голямата част от запитаните не са достатъчно информирани за мерките на ЕС. Въпреки невисоката степен на запознатост, 2/3 възприемат тезата, че „В ситуации като тази, показват, че ЕС е нужен“.
Наскоро министърът на здравеопазването на Германия Йенс Шпан обяви, във връзка с приоритетите на председателството на Съвета на ЕС, че ни е необходим Здравен пакт – „за да действаме бързо, ако вирусна инфекция избухне в държава членка, имаме нужда от обща структура, която да има достъп до експерти, лекари, ресурси. Тогава не е нужно да създаваме 27 пъти национални резерви за защита, но можем да изградим европейски резерв“.
България не беше засегната от епидемията в същата степен както партньорите ни от южния и западния фланг, но наравно с всички държави членки понася последиците от кризата.
Смятахме за даденост най-голямото достижение на интеграцията – свободата на движение на стоки, хора и услуги. Внезапното и некоординирано затварянето на границите прекъсна нормалния ритъм на единния пазар и на веригите на доставка, парализира икономическата активност, разруши работни места и доходи, съкрати публичните финанси.
Очакванията са за рязко свиване на икономиката на ЕС. Прогнозите сочат, че брутният вътрешен продукт (БВП) на ЕС е намалял с около 15 % през второто тримесечие на 2020 г. в сравнение със същия период на миналата година. Като цяло се очаква икономиката на ЕС да намалее с повече от 7 % през 2020 г. Най-лошият сценарий, свързан с втора вълна и с удължаване на срока на ограничителните мерки, обаче би могъл да доведе до спад в размер на 16 % от БВП през тази година.
Пандемията препотвърди взаимозависимостта на европейските икономики и значението на пълноценното функциониране на единния пазар. За някои от държавите членки търговията в рамките на ЕС надхвърля 70 % от износа. За България, на европейския пазар се реализира 65% от общия ни износ и 61% от общия ни внос.
Кризата оказа сериозен натиск върху управлението на границите на Европейския съюз. Шенгенското пространство, към което очакваме да се пирсъединим, практически не функционира. Самото споразумение за Шенген няма предпазен механизъм за реакция при кризисни ситуации, както показа мигрантската криза от 2015 година. Свободното движение в пространство без граници се основава на принципа на лоялното сътрудничество между държавите, участаващи в него. Некоординираното възстановяване на граничния контрол поради вирусната епидемия прекъсна свободното движение на работници, студенти, семейни връзки. Що се касае до предстоящото договаряне на Новия пакт за миграцията и убежището, за нас, като външна граница на ЕС е важно ясно да артикулираме позиция за достатъчно гъвкав предпазен механизъм по управление на границите, за да се гарантира реакция при кризи.
Пандемията е нагледен пример на необходимостта от сътрудничество в търсенето на общо решение. За ЕС това е поредния стрес тест за устойчивост на интеграционния проект, за даване на политически отговор на очакванията на гражданите. Ако цитираме Моне, „Eвропа ще бъде изкована в кризи и ще бъда сума от решенията приети за тези кризи“
И действително, връщайки назад историческата лента ще установим, че всяка стъпка към по-нататъшно ниво на интеграция е била предизвикана от кризисни ситуации, при които предишни лидери са постигали съгласие за общоевропейски решения. Накратко това може да се илюстрира с развитието на основни политики на ЕС, водещи до укрепване на европейското сътрудничество:
- Общата селскостопанска политика е в отговор на необходимостта от хранителна сигурност в следвоенните години;
- Единният пазар е в отговор на нарастващата конкуренция на световния пазар;
- Петролната и енергийна криза от 70-те години доведе до въвеждане на задължителни 3-месечни запаси от горива от държавите членки;
- В отговор на валутните сътресения, през 80-те години, заплашващи ценовата стабилност, идва „Планът Делор“ за създаване на икономическия и валутен съюз и единната валута – еврото;
- Финансовата криза от 2008 доведе до създаването на Европейския механизъм за стабилност и съгласие за постепенно изграждане на Банковия съюз и на Съюза на капиталовите пазари.
Всички критични моменти в историята на европейската интеграция са преминавали през фазите – дълбока криза, риск от разпадане, нови колективни решения. Всички неуспешни референдуми по одобрение от гражданите на промени в Договорите за ЕС – Дания, Ирландия, Франция, Нидерандия – са по-скоро резултат от бойкот на националната, отколкото недоверие към европейската политика.
С поуките от историята и предвид настоящите предизвикателства, ЕС е изправен пред избора – или риск от фрагментация или качествен скок чрез силни европейски решения. И тези решения следва да се отнасят за всички – държави членки, региони и граждани. В този смисъл пандемията играе ролята на катализатор за приемането на ясна перспектива, за да се спечели доверието на европейците.
Вече на всички е ясно, че след спешните мерки за спасяване на човешки живот следва дълбока депресия, изискваща икономически стимул, за да се избегне спиралата на загуба на работни места, намаляващо заплащане, влошаване на жизнената среда.
ЕК предложи план за възстановяване, наречен „Часът на Европа – възстановяване и подготовка за следващото поколение “ с две основни послания:
- Възстановяването следва да бъде ориентирано към трансформация за бъдещето, за създаване на по-здравословни условия на живот, за ускорен преход към ниско-въглеродна икономика във всички сектори, за максимално използване на новите технологии, за възстановяване на европейските вериги на доставка, защита на стратегическите ни придобивки и укрепване на европейската стратегическа автономия;
- Възстановяването и трансформацията следва да обхване всички държави членки, региони, граждани. В противен случай съществуващите социални различия ще създадат опасна фрагментация вътре в ЕС.
За да се възстанови икономиката, трябва да се възвърне доверието.
Хората трябва да имат доверие по отношение на местата, където работят, пазаруват и общуват. Трябва да са сигурни и спокойни, когато става въпрос за поминъка и бъдещето им. Възстановяването ще зависи и от ясното разбиране на ситуацията в цяла Европа.
Пандемията показа и колко сме зависими един от друг и показа значението и стойността на общоевропейска реакция. Проучването на Галъп от началото на юни показа, че 51% от запитаните български граждани са на мнение, че най-ефективно би било ЕС да действа обединено в борбата с вирусната криза.
Що се касае до ефекта на кризата върху потенциалните реформи на европейските политики, стартиращата Конференция за бъдещето на Европа следва да фокусира дискусията върху конкретни въпроса, не просто бегло да се обсъжда всичко, свързано с ЕС. Залогът е преодоляване на дистанцията между институциите и гражданите.
Форумът ще стартира по същество при започващото от 1 юли германско председателство на Съвета на ЕС и ще продължи 2 години. Всяко председателство идентифицира обществените нагласи и предлага приоритети, по които се търси решение. Наскоро канцлерът Меркел посочи четири въпроса, по които според нея, следва да започне обсъждането от Конференцията: по-нататъшно развитие на Шенгенската система, модернизиране на законодателството по конкуренцията, за да се адаптира към предизвикателствата на дигитализацията и глобализацията, развитие на пан-европейска подготвеност при пандемии и създаване на Европейски съвет за сигурност по външнополитически въпроси.
Да пожелаем успех на председателството в очакване, че дискусията в България ще даде принос към намирането на устойчиви решения.