Алеко Стоянов, Европейско младежко движение, презентация на Младежката кръгла маса „Сирийската криза и Балканите“.
Мигрантската криза постави нови предизвикателства както пред ЕС, така и пред България. Макар до момента страната да е по-скоро встрани от основната мигрантска вълна не са редки случаите на нелегално преминаване на държавната граница. Липсата не решение на ниво ЕС, както и обещанието на редица европейски правителства да затворят границите си, може да доведе до верижна реакция, която да постави България на основния маршрут на мигрантите. Това от своя страна крие редица рискове за сигурността и просперитета на българската държава.
Рискове
На първо място са хуманитарните рискове, които произтичат от ограничения капацитет на българската държава да приема бежанци. Той се изразява както в чисто финансов аспект, така и в липса на достатъчна материална база, която да подслони всички лица с бежански статут като до голяма степен този капацитет вече е изчерпан. От 2013 г. до началото на 2016 г. българските власти са предоставили бежански статут на близо 10 000 души и хуманитарен статут на около 5000 лица.[1] От тази гледна точка страната няма възможност да приеме допълнителен голям брой хора търсещи убежище особено, в случай, че основната мигрантска вълна се пренасочи през територията на България. При едно подобно стечение на събитията ще възникне сериозно предизвикателство за българските институции да настанят и защитят живота и здравето на бежанците, което на практика и ще създаде почти непреодолими трудности за тяхното евентуално интегриране в българското общество.
Не по-малко рискове са свързани и с навлизането на лица, търсещи убежище, които всъщност са част от екстремистки и терористични организации, и престъпни групи. Подобни „бежанци”, носители на радикални и екстремистки идеи представляват непосредствена опасност за сигурността на българското население, а също така и за живота и здравето на самите бежанци. Често, членовете на радикални групировки се стремят да се внедрят сред бежанците в лагерите, където не само разпространяват своите крайни възгледи, но и се опитват да вербуват хора, които да се присъединят към техните терористични организации.
Друг риск за българското общество и държава е свързан с пренасянето на епидемии и болести. От една страна, силната концентрация на хора на дадена територия без да бъдат осигурени необходимите санитарни условия може до доведе до развитие на различни вирусни заболявания и епидемии. От друга страна, имайки предвид, че голяма част от мигрантите идват от други части на света, някои от тях могат да се окажат преносители на болести и зарази, които са нетипични за страната и/или континента и срещу които местното население или няма имунитет или не е ваксинирано – ебола, малария или жълта треска.
Не на последно място възможното рязко увеличаване на броя на бежанците в страната би довело до сериозни социални рискове. Голямото количество лица, търсещи закрила натоварват значително социалните системи на държавата по отношение настаняване, издръжка, социални плащания, здравно осигуряване и интеграция, включваща обучение, работни места и др.[2] Бежанската криза натоварва и държавните финанси свързани с допълнителни разходи за приемане, разпределение, настаняване, разглеждане на молби и статути, и много други. Тези дейности увеличават натиска върху държавната администрация и нейния капацитет за справяне с по-големия брой задачи, които също така следва и да се изпълняват в по-кратки срокове.
Също така, допълнително нарастват рисковете от повишаване на напрежението в местата, където се концентрират бежанците поради значително надвишаване на капацитета на съществуващите бежански центрове, особено тези от отворен тип. Засиленото присъствие на чужденци, ползващи закрила в страната може да доведе до изостряне търпимостта на населението към тях. В резултат на това не е изключено да се развие отношение на ксенофобия и расизъм, което от своя страна представлява предпоставка за евентуални сблъсъци между местното население, бежанците и силите на реда.[3]
Като цяло може да се очаква, че хуманитарните и социалните рискове ще повлияят на криминогенните фактори, което ще наложи допълнителни мерки за тяхното овладяване, както и минимизиране на възможните последствия от тях в краткосрочен и дългосрочен план.
Мерки за минимизиране на рисковете
Независимо от напрегнатата международна обстановка и съпътстващите я предизвикателства България разполага с инструменти и възможности да въздейства върху тези процеси като по този начин минимизира рисковете за себе си.
На първо място България трябва да се придържа и да търси решение на мигрантската криза на ниво ЕС. Очевидно е, че нито една страна в Европа не може да се справи сама с това предизвикателство, а отделните действия само усложняват и без това трудната ситуация, в която се намира Европа. Едно от въможните решения, за което България трябва да настоява, е свързано с въвеждане на единна общоевропейска система за мониторинг и съвместно овладяване на кризи с незаконни имигранти в ЕС.[4] То от своя страна трябва да позволи прилагането на общи принципи, процедури, правила и стандарти при даването на убежище в ЕС.
Като една от страните, намиращи се в непосредствена близост до мигрантския маршрут и външна граница на ЕС, България трябва да настоява пред Брюксел за увеличение на финансовата и материална помощ (специализирани превозни средства, апаратура, камери и др.) от ЕС, която да помогне на страната да опази своята граница от нарушители като същевременно с това организира и координира по-ефективно приемането, настаняването и обработката на молбите за закрила на бежанците. Последното следва да бъде съобразено и с капацитета, който българските институции имат за успешното изпълнение на тези дейности.
Също така, България следва да работи с всички страни членки на ЕС, както и със своите съседи, извън общността, от които и трите – Македония, Сърбия и Турция са със статут на кандидат-членки за ЕС, а също така и основна транзитна територия за мигранти. В тази рамка една от ключовите точки, на които България следва да наблегне е спазването от страна на Турция на споразумението с ЕС за обратно приемане на нелегални мигранти на своя територия и недопускане на такива да преминават на територията на ЕС.
И накрая, но не на последно място, България трябва да използва своите политически, икономически, търговски и дипломатически контакти, и тежест за по-скорошно разрешаване на конфликта в Сирия, спиране на военните действия и даване възможност на милионите сирийски бежанци да се завърнат обратно в родината си. По този начин България не само ще допринесе за по-бързия край на войната, но и на практика ще помогне да се елиминира и основната причина за мигрантската криза, което от своя страна ще намали и риска за сигурността на страната.
[1] Държавна агенция за бежанците, Информация за лицата, потърсили закрила и взетите решения за периода 01.01.1993 г. – 31.01.2016 г., http://www.aref.government.bg/?cat=8
[2]Миграционната обстановка и предприетите мерки от Националния оперативен щаб за овладяване на кризата с незаконните имигранти, Национален оперативен щаб за овладяване на кризисната ситуация, възникнала следствие от увеличен миграционен натиск, Доклад, стр. 3
[3] Пак там стр. 4
[4] Миграционната обстановка и предприетите мерки от Националния оперативен щаб за овладяване на кризата с незаконните имигранти, Национален оперативен щаб за овладяване на кризисната ситуация, възникнала следствие от увеличен миграционен натиск, Доклад, стр. 23