Уважаеми домакини, Ваши Превъзходителства, госпожи и господа,
Няма да скрия от вас желанието си тази навременна и много полезна конференция да се бе случила при условия, различни от продиктуваните ни от последните събития. Излизането на толкова важен член като Великобритания от Европейския съюз не може да не повлияе на настроението ни. Добре знам колко много германските ни колеги и приятели желаеха оставането на Обединеното кралство и какви усилия положиха то да се случи. България също положи максимални усилия да убеди партньорите си в Лондон в смисъла от единството. „Съединението прави силата“ е девиз, който стои на сградата на парламента ни. За нашата страна тези думи са исторически опит, резултат от дълга памет, за Германия – също. Така или иначе, имаме резултат, който променя много, но не разрушава основанията за нашето единство. Казаха го много лидери и анализатори досега, ще повторя и аз – това, което не ни убива, ни прави по-силни. Великобритания е и винаги ще бъде ценен партньор и съюзник на България, но има живот и след Брекзит.
България е убеден привърженик на европейското единство. Няма по-силно доказателство за истинските чувства на хората от високите нива на подкрепа за Евросъюза, и то в условията на най-дълбоката криза, обхващала го от създаването му насам. България добре разбира значението на ЕС във всички аспекти на работата му, в духа, смисъла и всичко, което той символизира. Ако трябва да цитирам заглавието на конференцията, именно България е страната на изток от запада и на запад от изтока – местоположение, което й дава уникален поглед върху предимствата и недостатъците на Съюза в сегашната му форма, защото я извежда на първа линия, на най-горещата точка в момент, когато е поставено на карта самото му бъдеще.
Членството в ЕС сложи българската външна политика на качествено нова основа. На първо място, от наша гледна точка и по наше убеждение, политиката ни спрямо останалите страни-членки престана да бъде „външна“ в общоприетия смисъл. Тази трансформация е резултат от споделени ценности, от общо разбиране за насоките и приоритетите на ЕС в контактите му с останалия свят. На второ място, предизвикателствата пред ЕС в последните години – терористичната заплаха, проблемите на сигурността, дълговата криза, безпрецедентната по рода си миграционна вълна, технологичните промени и засилването на свързаната с тях икономическата конкуренция в глобален план, изискват единен отговор. Никога в историята на общия ни европейски дом не е било по-важно да сме единни, защото глобалните проблеми изискват глобални решения. Няма по-сигурен начин да изложим на риск водещата си роля в света от това да загубим от погледа си всичко, което ни свързва и да се отдадем на спорове около различията си. Европа трябва да преодолее нарцисизма на малките различия.
България е особено чувствителна към намирането на общ отговор на предизвикателствата, защото е външна граница на ЕС и защото е пряко засегната от повечето от тях. Предвид тази картина, пълното ни членство в Шенген е абсолютно задължително, особено с оглед на изострената заплаха от терористични актове. Посоката на външната ни политика в последните десетина години е ясно отражение на базисните ни интереси. Преди всичко ние сме трайно ангажирани със сигурността на Съюза и разглеждаме собствената си сигурност именно през тази призма. Войните в Близкия изток и последствията им, конфликтът в Украйна и трудностите, пред които е изправена съседната нам Гърция, с чиито народ и държава ни свързва истинска близост, правят стабилността и предсказуемостта на България важен фактор в европейската политика. България е сред най-последователните и отдавнашни привърженици на процеса на присъединяване на Западните Балкани към ЕС. Тяхното приемане в общия европейски дом е наша стратегическа цел. Ние много бихме искали да видим региона си мирен, стабилен, предсказуем и проспериращ. Регионализацията на политическия дебат вътре в ЕС спомага за по-доброто му структуриране, за постигане на кохезия в крайния резултат, но само при условие, че се случва в рамките на общоевропейските политики. Макар разширяването на ЕС да е в период на затишие, бъдещето на Балканите е именно в съюза и ние сме готови да работим за постигането на тази цел.
Турция е ключова страна за европейската сигурност, важен и ценен наш съсед и партньор в НАТО. Искрено се надяваме диалогът ЕС – Турция да бъде позитивен и продуктивен, защото е взаимоизгоден. Българските институции работят много добре с турските си колеги по целия спектър въпроси от общ интерес, основен сред които е този за миграцията и трафика на хора, каналджийството, движението на хора и капитали, свързани с тероризма, както и чуждестранните бойци. Прилагането на споразумението между ЕС и Турция в областта на реадмисията също е от изключително значение, както и по-общия въпрос за придвижване на турската кандидатура за членство в Съюза. С много от страните в арабския свят и Северна Африка също ни свързват традиционни приятелски и търговски връзки.
Говорейки за външна политика, няма как да не се спрем на едни документ от изключително значение за развитието на външната политика на ЕС и България като член на Съюза – дългоочакваната Глобална стратегия на ЕС за външна политика и сигурност. Днес тя ще бъде представена в рамките на Европейския съвет. Надявам, че заложеното в нея е достатъчно амбициозно, за да можем да отговорим на променената геостратегическа среда и множеството предизвикателства и рискове пред Европа. Наистина сега имаме променена ситуация. Не е сигурно какво ще стане с Обединеното кралство, един от най-важните партньори за развитие на общата политика за сигурност и отбрана. Въпреки това, единството, като принцип в нашите действия, има най-голямо значение и следва да бъде нашата отправна точка.
Българската външна политика след приемането ни в ЕС е отражение и на търсенето на решения за проблеми, надхвърлящи регионалния мащаб. Ние сме страна по редица споразумения, регулиращи вредните емисии, подпомагащи свободната търговия, борещи се срещу корупцията в световен мащаб. В решаването на подобни проблеми няма големи и малки страни – всички трябва и могат да дадат своя принос. Националните граници, националните общности не трябва да бъдат пренебрегвани, те продължават да са централен факт на обществената и политическа организация на човечеството и всякакво пренебрежение към тях води до реакция и овластяване на популисти, на крайни националисти и ксенофоби, които предлагат лесни решения. Лесните решения доказано не вършат работа, а само задълбочават проблемите. Но има предизвикателства, които далеч надхвърлят мащаба на националните общности, юрисдикции, на регионалните съюзи, какъвто е ЕС. Начините за справяне с тях са по дефиниция глобални. Едно такова предизвикателство са климатичните промени, друго, свързано с първото – осигуряването на екологично чисти източници на енергия, трето – миграцията, било то легална или нелегална, предизвикана от войни и систематично насилие или икономическа, свързана с хронична бедност, четвърто – самата бедност и липса на достъп до качествено образование и медицинска грижа, пето – уважението към и спазването на човешките права, шесто – борбата с организираната престъпност, контрабандата, корупцията. Списъкът може да бъде продължен. България съзнава своята отговорност и се старае да бъде добър партньор в решаването на тези задачи.
Ще използвам любезно предоставената ми от организаторите възможност, за да кажа няколко последни думи по темите на трите доклада на конференцията днес. Първо: загуби ли ЕС посоката? Ако под загуба на посоката разбираме загуба на желанието за изграждане на мирен, динамичен, проспериращ, равноправен, образован, конкурентноспособен съюз, отговорът е не – категорично не. Европейският съюз не е нито статичен артефакт, нито даденост, нито предварително обречен на провал експеримент, а израз на волята на основателите му да поставят политиката, икономиката и обществените отношения на основата на принципите на уважение към човешката личност, впрягане на творческата енергия и предприемчивостта на европейските хора в полза на благоденствието им, отказ от агресия, омраза, взаимна подозрителност и конфликти. Европейският съюз е процес. Като всеки процес, той минава през най-различни фази на развитие – не е вектор в права линия, а постепенно натрупване на практики, политики, навици, лоялност, идентичност. В този смисъл той не е защитен от грешки и провали, нито е автоматично абониран за успеха. Този процес се управлява от всички нас, той зависи от волята, енергията, оптимизма и работоспособността ни. Обречено е нещо, в което никой не вярва. Всички ние вярваме в мира и просперитета. Време е да подновим усилията си за вдъхване на нов живот в един съюз, който е източник на седемдесет години мир и просперитет. Всяко поколение трябва да даде своя принос в подновяването на този договор – ЕС.
Второ: обсадена крепост ли е Европа? Зависи от начина, по който гледаме на света. Ако го възприемаме единствено като заплаха – вероятно да. ЕС има достатъчно недоброжелатели, които не биха се посвенили и не се спират пред нищо, за да го дестабилизират, за да предизвикат криза в него, за да разрушат тази градена с десетилетия любов сграда. Трябва да им отвърнем твърдо и непоколебимо. Не трябва да изоставяме свободата за сметка на сигурността, безспорно, но да изоставим сигурността за сметка на свободата е не по-малка грешка, с не по-маловажни последици. Важно е да помним, че светът не е само заплаха, той е и възможност. Трябва да поддържаме баланса между свобода и сигурност, за да не се изолираме, за да не загубим източниците на своя просперитет, за да не се превърнем в спомен от предишните си успехи и влияние. Обсадният манталитет не помага, а затруднява общуването със света.
И накрая – България равноправен играч ли е в ЕС, или периферия? И тук отговорът зависи от двете страни. Смисълът и ценността на този съюз се коренят в отказа от подобно разделение. Това е съюз, в който гласовете на всички носят еднаква тежест, съюз, който позволява, макар понякога тромаво, макар и с известно забавяне, да бъдат чути гласовете на всички. Да, някои страни по силата на размерите си и икономическата и военната си тежест биват възприемани като естествени лидери, но лидерството не винаги е функция на размера и брутния вътрешен продукт. Следователно въпросът дали България е център или периферия на Съюза е до голяма степен в ръцете на самите българи – на това какво искат и очакват те от членството на страната си. Българското председателство на Съвета на ЕС през 2018 година е чудесна възможност за заложим политически приоритети, които движат външната политика на ЕС като цяло. Тогава въпросът център – периферия ще отпадне от само себе си. България може и трябва да бъде лидер и на света няма друга организация, която да й позволи такава позиция. Ето смисъла и ползата от ЕС и българското членство в него.
Благодаря ви.
*Въвеждащо изказване на кръглата маса „Има ли бъдеще ЕС?” от поредицата дебати „Българската външна политика след присъединяването към ЕС – на изток от Запада и на запад от Изтока?”, организирани от ИИМО и Фондация „Фридрих Еберт”, София, 28 юни 2016 г.