Европа в глобалния свят – обсадена крепост?*

Бъдещето на Европейския съюз зависи както от динамиката на вътрешните процеси, така и от позиционирането и развитието му спрямо външната среда. Вглъбяването само в проблеми и процеси вътрешни за съюза, или за някои страни членки конкретно, отклонява или разконцентрира вниманието от дългосрочните стратегически цели. От тази гледна точка външното измерение или външните отношения са критично важни за перспективите пред ЕС.

Политическите метафори за ЕС

ЕС е продукт не само на определена политическа енергия, но и отразява определен начин на мислене. В този начин на мислене традиционно се вплитат различни политически метафори, някои от които особено устойчиви във времето. Една от тези проблемни и неточни метафори е метафората „обсадена крепост“. Истината е, че крепост няма, защитни стени – също. Европа е отворена, открита и поради това толкова уязвима. Същевременно, понятието за Европа продължава да е все по-объркано. Едно е географското понятие за Европа, друго е политическото понятие за Европа, трето и четвърто е цивилизационното и икономическото понятие за Европа. Много по-удачни биха били други метафори за ЕС. Например, като небостъргач, залят от потоп – някои се евакуират, други се качват на по-високи етажи (изкачването нагоре е и символ за стратегическото надграждане на ЕС – подготовка за следващи стъпки и етапи на интеграцията). Като друга метафора можем да посочим ЕС като лодка в бурно море, на която й трябват силни гребци и добра навигация.

Както вече споменахме, съществува объркана и неясна представа за Европа и ЕС. За мнозина Европа е непонятна, разглеждат я само като диапозитиви от историята. Историческата натовареност на представата за Европа изтощава и изпарява политическата креативност. Докато мислим Европа като минало, тя ще бъде минало. Когато започнем да мислим Европа като бъдеще, тогава ще има и бъдеще.

Комуникационната недостатъчност на ЕС

Още с референдумите във Франция и Холандия за Конституционния договор имаше индикации за проблеми относно разбирането на европейските граждани за бъдещето на ЕС, но те бяха подценени и се стигна до политическия компромис, осакатена версия на Конституционния договор, наречен Лисабонски договор. След него обаче реално няма никакво развитие на интеграционния проект. Има по-скоро задълбаване в проблемите на някои от големите страни членки, но като цяло се запазва разбирането, че интеграционният проект в Европа е „Европа на малките стъпки“. Пропастта, пред която ЕС е изправен обаче, трудно може да бъде преодоляна с малки стъпки, а със засилване и голям скок. Дали ЕС е готов за такъв голям скок? Това продължава да е въпрос без отговор.

Комуникационните канали, използвани за предаване на посланията на ЕС, са недостатъчни и обикновено премина­ват през филтъра на националните гледни точки. Послани­ята на ЕС често не достигат до широка аудитория, защото нямат достатъчна новинарска стой­ност за национал­ните медии, а циркулират сред малка групи хора или елити в отделните държави. Поради това Съю­зът не може адекватно да отговори на своите критици на нацио­нално ниво или да постигне популярност. Освен това, ЕС няма публично лице, представителна личност в съзнани­ето на европейците – да не говорим за хората извън ЕС, тъй като европейските поли­тици се заиграват с обществе­ното мнение основно на нацио­нално, а не на европейско или извън-европейско равнище. Като цяло, подходът на ЕС към информацион­ните и комуникационните дейности е бил подценяван в продължение на десетилетия. На тях се е гледало повече като на неизбежна реакция при раз­лични кризи или поли­тики, отколкото като на интегрална част от рутинната работа на европейските институции.

За европейските граждани много от досегашните информа­ционни и комуникационни дейности на ЕС не само не са успели да ги информират правилно за реалното политическо въздейс­твие на политиките на ЕС, а са съз­дали объркване и страх от загуба на национална сила. В допълнение към това, комуникационните проблеми на ЕС създават омагьосан кръг, в който хората не са доволни от сегашното си положение и обвиняват ЕС в неспособ­ност за бързи и ефективни действия за решаване на пробле­мите им. От друга страна, в много области ЕС няма пълна власт да решава кое е най-добро за гражданите и оставя полити­ческите решения в ръцете на националните правителства.

Това може директно да блокира нормотворческия процес, ако политици на национално ниво „облъчват” силно гражда­ните с евроскептични послания, или предлагат популистки решения по въпроси, които са извън компетен­тността и разбиранията на средностатистическия гражданин. На практика европейците не осъзнават доста­тъчно необходимостта от промяна на този омагьосан кръг, който представя ЕС като неспособен да подобри об­щест­вено-политическата и икономическата ситуация, както и позицията му на международен актьор. Причи­ната да не са наясно с това се корени в самия ЕС, който не им предос­тавя информацията, от която те се нуждаят, за да видят и осмислят силата на ЕС.

В допълнение към проблемите на комуникациите на ЕС с европейските граждани в рамките на Съюза (вътрешни комуникации) се прибавят и предизвикателствата на външните/международните комуникации на ЕС, в рам­ките на които Съюзът трябва да се справи с няколко амбициозни задачи – да отстоява своята идентичност и да се утвърди като разпознаваем, уважаван и ценен междунаро­ден актьор.

Стремежът за легитимиране на ЕС и включването на все по­вече граждани в процесите на вземане на решения в ЕС означава и възмож­ност за правилна комуникация с различ­ните публики чрез създаване на по-силен имидж и репутация. Политиката на публична информа­ция на ЕС трябва да е организирана така, че да помага за утвърждаването на конституционния статут на общността и европейската демокрация в международния полити­чески и социален контекст. Тя трябва да помогне на гражданите и техните обществени организации да разбе­рат как и какви права и ценности защитава ЕС. Ин­форма­ционната политика не трябва да е насочена само към пости­гане на положителен отзвук сред гражданите и общест­вените организации. Тя трябва да ги насърчи да се ангажират в критичен диалог. Затова информационната политика е много по-важна от чисто промотивната поли­тика, защото, доколкото се отнася до ЕС, неговата ауди­тория се състои едновременно от граждани и от обекти на политиката, като последните са и във вътрешен, и във вън­шен план.

Описаните дотук проблеми и трудности във вътрешните комуникации на ЕС се отразяват и във външ­ните комуникации на Съюза и са сред основните причини за неефективността на усилията на европейските институции и ЕС като цяло да създадат и проектират жела­ния образ на Съюза във външната му среда. За да бъде обяснен добре ЕС в рамките на комуникацион­ните му вътрешни и външни дейности, трябва много ясно да се подчертае спе­цифичността на неговата структура, философия и комуни­кационни цели. ЕС е отчасти междуп­равителствена органи­зация и отчасти – надна­цио­нална организация. Поради многопластовата структура на ЕС и комбинацията от наднационални и между­правителст­вени елементи при вземането на решения, волята на гражданите намира пос­редничество много по­вече на европейско, отколкото на на­ционално равнище на отделната държава членка.

Европейските институции са особен вид пуб­лични организа­ции и се сблъскват със сходни преди­звика­телства като публичните организации, дейст­ващи в една държава. Тъй като публичните организации са в много по-голяма степен под обществен контрол, за разлика от частните орга­низа­ции, те са ангажирани с това какво е мнението на раз­лични публики за тях и се грижат за това как да комуни­кират с тези публики, за да получат подкрепа и легитим­ност. Една от важните функции на публичните организа­ции е да могат чрез специфични комуника­ционни дейст­вия да информират общността, в която работят, за органи­зацион­ните решения и дейности, касаещи тази общност. За ЕС това означава да достигне до гражданите на страните членки и до много повече и по-разнородна аудито­рия извън тях.

Във вътрешните си комуникационни стратегии ЕС при­лага основ­но цялостен, интегриран комуникационен под­ход. При международните комуника­ции обаче този под­ход към публичните комуника­ции рядко се оказва ефек­тивен, тъй като комуникациите трябва да отчетат между­културните особености и да взе­мат под внимание цен­ностите, нормите, вярванията и кул­турния опит на хо­ра­та от различните страни.

В този смисъл основното заключение е, че ЕС трябва да консолидира и „брандира” сво­я­та идентичност не само чрез вътрешните кому­ни­кации с европейските граждани, а с нещо мно­го по­вече – с раз­гърнати международни публични ко­му­ни­кации, ко­ито да утвърдят ЕС като иден­тич­ност, да го на­правят видим и разпознаваем във вън­шна среда и от чуждест­ранна публика, а посланията му да са ясни и разбира­еми.

ЕС: интегритет, идентичност, социално пространство и елит

Развитието на европейския проект все още е доминирано от националните елити и по-възрастните политически поколения. Това са елити, социализирани по времето на Студената война, олицетворяващи разбирането за разделена, а не за обединена Европа. Новите (младите) политически поколения като че ли все още не са посветени достатъчно на каузата на обединена Европа. Затова толкова силно се усеща и липсата на нова политическа енергия в Европа. Допълнително усложнение е и влошената демографска картина на континента. Демографската криза, съчетана с имиграционния и бежанския натиск над Европа, отклоняват и политическата посветеност, и социалната динамика от процесите на рекрутиране на автентичен европейски политически елит, който да не е производен от националните политически елити на страните членки.

Социалната динамика трансформира ЕС в особено социално и публично пространство, все още нереализирано обаче като европейски социум, който да изрази и легитимира определени схващания за бъдещето на тази общност. Без реално и ефективно функциониращ европейски социум трудно бихме могли да си представим изграждането на устойчива европейска идентичност.

В пряка връзка с европейското социално пространство са социалните разломи – неравенствата – както вътре в Европа, така и навън – глобалните неравенства. Търсенето на решения на проблемите, засилващи неравенствата, е основно глобално предизвикателство, към което и ЕС има ангажимент. Системното подценяване на социалните разломи, причинени от неравенствата, води до радикализация в различни форми и интензитет. Свидетели сме вече на тотална радикализация. Примери за това са не само призракът на тероризма, но и засилващият се популизъм и национал-популизъм в Европа.

Разломните линии се задълбочават и от липсата на политически образ и идентичност на ЕС. Всичко това протича на фона на усложняващи се глобални предизвикателства. Сред тях от непосредствено значение за ЕС е нестабилността в Близкия изток. Оказа се, че ЕС не е в състояние да поеме изнесени ангажименти там. С драматичното развитие на бежанската и имигрантската криза ангажиментите станаха принудителни, тъй като бяха пренесени вътре в самия съюз. Забавената европейска реакция на случващото се в Близкия изток след 2014 г. не само свари ЕС неподготвен, но и силно ограничи възможните полезни ходове. Не бива да се подценява и опасността от възможна бъдеща нестабилност в Турция, което би засилило още повече натиска върху ЕС. Непредсказуемото и конфронтационно поведение на Русия също продължава да е сериозно предизвикателство. След кризата в Украйна и анексирането на Крим санкциите спрямо Русия показаха, че ЕС няма особено големи възможности да респектира Русия, а това отново става по-скоро чрез НАТО и с участието на САЩ.

Отвъд тези геополитически притеснения непосредствено до границите на ЕС, в икономически план също има сериозни предизвикателства. Засилват се центровете на икономическа активност в Азиатско-тихоокеанския регион. Все повече се засилват опасенията от загуба на конкурентоспособност на европейската икономика, особено след референдума във Великобритания и перспективите за излизането на една от силните национални икономики от ЕС.

На дневен ред стоят и предизвикателствата пред европейската сигурност и отбрана. Необходимо е да се засили интеграцията във военната област. На фона на срещата на високо равнище на НАТО във Варшава е редно да се мисли и за нови модели за синергия между ЕС и НАТО в сферата на военните способности. Отново в сферата на сигурността, може да се отправи препоръка и за осмислянето и активизирането на Европейската разузнавателна агенция, която също е част от „спящите структури“ на ЕС. За консолидиране на европейската икономика и за по-активна глобална роля на ЕС би допринесло и засилването на Икономическия и паричен съюз.

В дългосрочен план за ЕС е жизненоважно конструирането на пълноценен европейски социум, в рамките на който да може ефективно да се изгражда европейската идентичност, за което принос би имала и бъдеща обща образователна политика на съюза. Социалното сближаване може да цели премахване на вътрешните неравенства в съюза, на като подход не е достатъчен в стратегически план за моделирането на социална тъкан в ЕС. Продължава разнобоят между различните концепции за обединена Европа. И докато концепциите за икономически и политически обединена Европа, както и техните противоположности – за запазване примата на национално-държавното начало, са по-гласовити, то концепциите за социалната трансформация в Европа през последните десетилетия и обособяването на европоцентрични, еврофилни социални прослойки, особено сред младите, икономически и социално активните групи като прототип на социум и демос на обединена Европа остава приглушено и в сянката на консервативни националноориентирани реторики. По този начин, продължава да изглежда невъзможно формирането на автентичен европейски политически елит, макар и технократски елит, който да може да дебатира с националните политически елити.

Широко се дискутира демократичният дефицит и кризата на представителността в ЕС. Именно поради липсата на представителен европейски политически елит, който да участва в европейския дебат, на ЕС му липсва политическа енергия и стратегическа ориентация. Това, което в момента се разбира под европейски елит, е всъщност случайна съвкупност от националните политически елити на страните членки, събирани в различен формат и по различен повод да дискутират касаещи ЕС проблеми. Това обаче много се отдалечава от идеята за обединена Европа на хората, защото тези елити са националноопределени и националнопредставителни, а тяхното участие на ниво ЕС с нищо не повишава тяхната представителност. Евробюрокрацията също не е равнозначна на автентичен европейски политически елит, нито пък може да компенсира (дори частично) неговата липса. Тя няма представителност и легитимност в очите на европейските граждани.

ЕС ще продължава да се лута дезориентирано в лабиринта между национално, наднационално и федерално докато не бъде осъзнат драматизма и противоречивостта на паралелно съществуващи вече национални, постнационални, транснационални и наднационални политически и социални реалности в Европа – всичките със собствена логика, динамика и инерция. Става все по-невъзможно националните политически елити да определят бъдещето на европейския проект. Именно това налага целенасочени усилия за формиране на елит с европейска идентичност и интегритет, който да способства за утвърждаване на собствената легитимност на ЕС.

*Изказване на кръглата маса „Има ли бъдеще ЕС?” от поредицата дебати „Българската външна политика след присъединяването към ЕС – на изток от Запада и на запад от Изтока?”, организирани от ИИМО и Фондация „Фридрих Еберт”, София, 28 юни 2016 г.