България съзнателно се отказва от полската подкрепа за Бокова

Интригата около оттеглената кандидатура на България за непостоянен член на Съвет за сигурност на ООН през 2018 г. за пореден път изправи българското общество в ситуация, когато трябва да определи своята позиция на базата на полупълна информация и преднамерена интерпретация на фактите.

В системата на ООН непостоянните членове на СС се ротират по регионален признак. България издига своята кандидатура през 2003 г. за мястото на Източноевропейската регионалн група (ИЕРГ), заемано в момента и до края на 2017 г. от Украйна. Наред с България и Полша кандидатства за същото място.

Нормална практика в рамките на ООН е да се преговаря за взаимна подкрепа на кандидатурите на две страни за различни позиции. Често подобно споразумение дори се закрепва официално с размяна на дипломатически ноти.

Преди две години Полша предлага на България споразумение, в което те са готови да подкрепят кандидатурата на Ирина Бокова за генерален секретар на ООН срещу оттегляне на българската кандидатура за непостоянен член на СС на ООН. И тук стигаме до спестения от министъра на външните работи на България акцент – Полша изразява готовност да работи в рамките на Източноевропейската регионална група в полза на кандидатурата на Бокова. Иначе казано, да се осигури т.нар ендорсиране на кандидатура –  да няма съперничещи си кандидатури от същата регионална група и кандидатурата да се издигне с подкрепата на цялата ИЕРГ. При съществуващата нагласа в системата на ООН за избор на жена от Източна Европа такова ендорсиране на практика осигуряваше почти автоматично избора на българската кандидатура. Защото и кандидатурите от други регионални групи, включително на новоизбрания генерален секретар Гутериш, се появиха едва след като стана ясно, че Източна Европа няма да се обедини около една кандидатура. С други думи - има нормално предложение от полската държава към българската държава (независимо чрез кого е предадено то).

България не реагира на това предложение – и на практика още на този етап силно компроментира шансовете си. Предложението се вади отново от българска страна едва когато вече тече подготовката на смяна на българската кандидатура – с цел да се демонстрира международна подкрепа за новата номинация. България получава полската подкрепа срещу ангажимента да се оттегли от състезанието за Съвета за сигурност. Но времето за ендорсиране е безвъзвратно пропуснато, Източна Европа вече има няколко кандидатури и подкрепата на Полша вече не може да има ефект върху цялата ИЕРГ. Фактите: няма договореност между двете държави отпреди две години, има договореност отпреди месеци, от която България е двойно губеща – бламира избираемата си кандидатура за генерален секретар и се отказва от място в Съвета за сигурност. Целта вече е не спечелване на съревнованието, а легитимиране на подмяната на кандидатите.

В резюме: България съзнателно пропуска възможностите да се възползва от полската подкрепа когато тя може да бъде определяща за избора на Бокова за генерален секретар на ООН и България доброволно се отказва от борба за мястото в Съвета за сигурност като срещу това получава известния вече резултат: повече от нищо, защото е подронила собствения си международен авторитет с две кандидатури и е вкарала в неуютна ситуация една партньорска държава като Полша..

 

Comments are closed.