Украйна има нужда от пътна карта за помирение

Шоколадовият магнат Петро Порошенко е най-вероятният победител на президентските избори в Украйна на 25 май. Той събира хиляди привърженици и в Източна Украйна. На снимката Порошенко (в ляво) е на митинг в град Никопол, близо до Днепропетровск.

Шоколадовият магнат Петро Порошенко е най-вероятният победител на президентските избори в Украйна на 25 май. Той събира хиляди привърженици и в Източна Украйна. На снимката Порошенко (в ляво) е на митинг в град Никопол, близо до Днепропетровск.

Шахмат по украински, навлязъл в етап на позиционни маневри.

Така изглежда ситуацията в страната преди президентските избори на 25 май.  Със стряскащото уточнение, че играта се води на фона на военни действия, а жертвите не са пешки, а хора.

Референдумите в Донецк и Луганск изцяло се вписаха в предварителните очаквания – като резултати (с огромно болшинство в полза на самостоятелността на двата региона) и като реакция (обявени за нелигитимни от Киев, Вашингтон и европейските столици). Русия бе тази, която опита няколко междинни хода: призивът на Путин за отказ от референдуми, нюансът във въпроса на допитването в Донецк, където (за разлика от Луганск) не се гласуваше за „държавна самостоятелност”, а само за самостоятелност на областта, и най-вече – въздържането на Кремъл от окончателна позиция по резултатите. Русия получи чрез референдумите търсената многовариантност за действие след президентските избори, сдоби се с инструмент за политически натиск върху Киев, както и с аргументи в дебата с ЕС и САЩ (не може с лека ръка да бъде пренебрегната волята на 2.5 милиона души, дори и изразена при нелегитимна процедура).

Управляващите в Киев също разиграха свой етюд в опита си да поемат политическата инициатива. Под натиска на ЕС те пристъпиха към провеждане на национална кръгла маса. Самото приемане на идеята за вътрешноукраински диалог безспорно е съществена крачка напред. Това е един от четирите носещи стълба на „пътната карта” за деескалация на напрежението, предложена от  Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа (ОССЕ) в резултат от Женевските договорености. Проблемът е, че засега на кръглата маса има разговори, но няма преговори. За превръщането на монолога в диалог липсва ключов елемент – една от страните. И преместването на втората кръгла маса в Харков не решава въпроса с представителството на Южна и Източна Украйна в дебатите. Съществува опасността да се дискредитира самият инструмент „кръгла маса”. А при отсъствието на реален диалог нараства рискът от трансформиране на дилемата „децентрализация или федерализация” в

избор между федерализация и разпад.

Участието на представителни, ползващи се с доверието на населението, умерени политически лидери от Югоизтока на Украйна, готови да преговарят и упълномощени да поемат ангажименти, е предизвикателство и пред двете страни в конфликта. За Киев – за да намери предмостие и партньори в тези региони, с които да се опита да останови разумен диалог в името на държавното единство. И за регионите отвъд Днепър – за да постигнат прекратяване на силовите действия и жертвите. Дипломатично, но ясно това изискване бе потвърдено и от швейцарския президент Буркхалтер, председателстващ ОССЕ, който подчерта необходимостта от „инклузивност” в преговорите, т.е включване на представители на югоизточните региони. Впрочем, освен всичко друго Янукович нанесе удар и върху политическото представителство на рускоезичното население в Украйна, дискредитирайки Партията на регионите и лишавайки я от възможността тя да поеме ролята на  припознат и от двете страни партньор на правителството в дебатите на кръглата маса.

Тук се натрапва паралелът с кръглите маси в Източна Европа от 1989-1990 г. Но както повечето събития в Украйна – като огледално отражение. Не проевропейските, а проруските сили разчитат на обществената енергия и публичния натиск като инструмент срещу властта. В Източна Европа кръглите маси създадоха условия за мирен трансфер на властта чрез провеждане на многопартийни избори. В Украйна става дума за признаване на вече променената властова конфигурация и възстановяване на вече нарушения граждански мир.

При сериозната преднина, която проучванията дават на „шоколадовия магнат” Петро Порошенко в изборите за президент,

интригата се измества от „кой” към „как”.

В смисъл – ще се осигурят ли нормални условия за провеждането им, ще има ли бойкот, ще бъдат ли те признати, какво ще бъде поведението на ръководителите на „независимите републики”? Парадоксално, но референдумите лишиха Донецк и Москва от най-силния им аргумент за евентуален бойкот и непризнаване на изборите - че свободни избори не могат да се провеждат под дулата на автоматите. Защото самите референдумите бяха проведени точно в такава обстановка.

Независимо от всичко след 25 май Украйна ще има едно легитимирано в международен план управление. Което на национално ниво ще изпитва проблеми с признаването си. Пред новия президент ще има два възможни пътя: продължаване на силовите действия или търсене на национално помирение. Първият ще задълбочи разделението в обществото, ще радикализира и двете страни и може да изправи страната на ръба на пълномащабна гражданска война. Което пък рязко би повишило риска от руска намеса. Силово решение практически няма - защото става дума не за освобождаване на сгради, а за мирно съжителство на хора. В най-добрия случай то ще доведе до период на продължителна нестабилност, политическа конфронтация и блокирана държавност.

Ако Украйна иска да се съхрани като единна държава, тя рано или късно ще трябва да премине през

процес на национално помирение.

Колкото по-късно стане това, толкова по-висока ще бъде цената. Пътят към него предполага преди всичко преодоляване дефицита на доверие между двете страни. Отговорността за което е основно у управляващите. Това означава разшифроване и осъществяване на пътната карта: прекратяване на „антитерористичната операция”, разоръжаване на всички паравоенни и опълченски формирования (включително и в Западна Украйна), освобождаване на окупираните сгради, провеждане на действително независими разследвания за жертвите на снайперистите на Майдана и пожара в Одеса, изолиране на екстремистите и от двете страни, извеждане на бойците от „Десен сектор” от държавните силови структури.

След изборите украинската шахматна партия постепенно ще премине в своя ендшпил. Проведен в условия на нарастващ цайтнот – остър недостиг на време. И с риск от невъзможен за спорта резултат – загуба и на двете страни. Но играчите все още имат свои полезни ходове.

Comments are closed.