Уважаеми дами и господа,
Вече стана традиция да приемам поканата на г-н Кючуков всяка година за изключително интересните теми, които той предлага в конференциите, организирани от Института за международни отношения и Фондация „Фридрих Еберт“.
Що се отнася до темата, вярвам, че истинската сила и ефект на дипломацията е, когато тя идва преди бомбите и ги предотвратява, а не след опустошенията и жертвите.
Въпросите и темите, които се поставиха преди малко отразяват изключителната сложност на ситуацията в която се намира днес светът.
Ще си позволя да добавя още няколко теми за размисъл:
За стойността на политическите цели, които движат военните конфликти и за тяхната адекватност и влияние върху хода на дипломатическите процеси;
За цената на грешните стратегически преценки, които видяхме от двете страни в тази война;
За цената на човешкия живот в 21 в.;
За дефиницията за победа в свят, наситен с ядрени оръжия.
Ако се върнем назад към миналото, ще видим, че човечеството е живяло пренебрежимо малък период във всеобщ мир. докато войните са били неизменен спътник в цялата негова история. Затова е особено тревожен въпросът защо след повече от седем десетилетия на устойчив мир в Европа и липса на глобален военен сблъсък, отново войната бушува, и то пълномащабна конвенционална война в сърцето на Европа. Дори и по времето на Студената война световният мир не е бил излаган на такъв риск. И защо това негативно развитие не беше предотвратено със средствата на дипломацията и какви поуки можем да си извадим от това.
Дори и през времето на Студената война, когато светът беше двуполюсен и белязан от изключително остро противопоставяне между двете свръх сили, дори тогава течаха процеси на надграждане на глобалната система за сигурност. Постигнаха се редица глобални и регионални споразумения в областта на разоръжаването. Дори доста от вас си спомнят, че веднага след Студената война се наложи схващането, че мирът е даденост, че войната вече се отхвърля като средство за решаване на конфликти.
Днес е ясно, че този модел е все по-трудно осъществим и светът се преформатира с неудържими крачки. Преместването на политическите и икономически центрове на Изток, новите глобални амбиции на редица държави, отслабването на ролята на ООН за предотвратяване и разрешаване на конфликти, възходът на диктаторските режими, редица регионални групировки, които открито отхвърлят еднополярния модел и застават на позиция за нов многополюсен свят. Всичко това е част от един сложен, тежък, турбулентен преход, в който ставаме свидетели как силата на правото все повече отстъпва пред правото на силата, как политиката за мир изчезва от сцената и как войната се завръща като средство за решаване на конфликти и то в Европа.
Агресията на Русия срещу Украйна отприщи разпада на глобалната система за сигурност, изграждана с десетилетия. Нестабилността се настани трайно в нашето съвремие и обхваща все по-големи части от света. Надигат се национални интереси, които се опират именно на силата и на въоръжените конфликти като средство за постигане на тези цели, и то интереси, които дълго време бяха потискани от контролните механизми на международния ред за сигурност.
Именно тук трябва да си зададем въпроса коя е нашата голяма цел в момента? Според мен нашата голяма цел е незабавното възстановяване на мира и в Европа, и в Близкия изток и гарантирането на нашата сигурност. Но постигането на тези цели изисква най-сетне ние да имаме един обективен и безпристрастен поглед на първо място към войната в Украйна и да имаме дълбок и обективен анализ на факторите, които движат този въоръжен конфликт. Какво имаме на терен:
На първо място имаме всепризнатия факт, че Русия извърши груба агресия спрямо Украйна, нарушавайки всички правила на международното право.
На второ място имаме ясна цел. Това е постигане на победа чрез възстановяване на териториалната цялост и независимостта на Украйна, изтласкване на Русия към границите от 1991 г. и по възможност смяна на режима в Кремъл. Говоря цел на Украйна и на колективния Запад.
На трето място имаме до момента ясно очертана стратегия, която поставя акцент на два инструмента: икономическият и военният.
Икономическият е ясен – всеобхватна финансова и ресурсна подкрепа на Украйна и все по-строги санкции върху Русия.
Военният инструмент също има няколко измерения – всеобхватна помощ на Украйна с оръжия и боеприпаси, обучение и подготовка на военни формирования в страни от НАТО, предоставяне на разузнавателна информация.
За съжаление до момента липсва важният инструмент дипломацията, която е във фризера. Тук искам да отворя дебата за значението на грешните стратегически преценки, защото както казах преди малко, и двете страни допуснаха такива.
От страна на Русия – мъглявото и неадекватно формулиране на политическите цели като денацификация и демилитаризация не успя да бъде преведено от руския генерален щаб в рационална военна стратегия, защото когато имаме неясно формулирани мъгляви политически цели, това означава огромно изпитание за едно висше военно ръководство и както видяхме неуспех, говоря за първата фаза на войната, когато Русия допусна още една голяма грешка, че подцени волята на украинския народ да отстоява своята свобода и независимост, дори с висока цена. И вместо бърза победа, Русия понесе огромни загуби в тази първа фаза.
Но какво имаме от другата страна като стратегически преценки? Говоря за колективния Запад.
На първо място беше подценен военният и икономически потенциал на Русия. Нека се върнем малко назад, да видим водещи икономисти, експерти, политици, медии как ни убеждаваха, че само няколко месеца санкции ще задушат руската икономика и тя ще грохне. Случи ли се? Не се случи, напротив.
Спомняте си заглавия на водещи световни медии откакто започна тази война. През седмица бяха: „Русия свърши ракетите“, „Русия свърши снарядите и ракетите“, и така месец след месец все свършваха снарядите и ракетите, но и до ден днешен те не свършват, че „Военният потенциал е изчерпан и изтощен“. Но ако сега отворите същите медии, включително „Washington post“, „New York Times“ и т.н. ще видите друга картина – че всъщност военнопромишленият комплекс на Русия е в подем, бълва огромно количество боеприпаси, че Русия успя да въведе нови технологии, нови технически и технологични решения, а мобилизационният потенциал е огромен.
И идваме, според мен, до най-тежката грешка, що се касае до стратегическа преценка. Това е за контранастъплението.
Също си спомняте възторжения период, отново политици, анализатори, висши военни и медии, които обещаваха и някак си всички ние подтикнахме Украйна към това контранастъпление, което в август месец трябваше да забие флага на Украйна в Крим. Бях убеден, че точно преди това контранастъпление е времето за сядане на масата и за преговори. Защо? Защото Русия беше в слаба позиция, беше зашеметена от териториални загуби, големи военни загуби. Готвеше се за отбрана. Украйна беше в подем, в настъпление, Украйна имаше психологическо предимство.
Аз дори го споделих с президента Зеленски. Той точно в началото на контраофанзивата беше тук и споделих, че този въоръжен конфликт няма военно решение. Че единственият начин е по-бързо да се седне на масата на преговорите, да се помисли за рационална формула за мир. Защото военното изкуство има неумолими закони. Когато тръгваш в настъпление срещу изключително добре организирана отбрана, когато имаш сходни по структура и състав въоръжени сили, когато нямаш авиационно превъзходство и когато нямаш съществено технологично предимство, настъплението се превръща в хазарт.
Ние сега гледаме резултатите всеки ден в медиите, не и в българските, защото за българските войната просто изчезна. Но цената е голяма – около 100 хиляди жертви само от украинската страна и то само за това контранастъпление, което затъна в калта на окопите, а голяма част от най-новата предоставена техника от съюзниците от НАТО изгоря в минните полета. Тези хора загинаха без никакъв прогрес на фронтовата линия. А това са близо 100 хиляди човешки живота тук, в Европа. Ние трябва да си даваме сметка и не можем да се крием от този факт защо трябваше тези хора да загиват и къде бяха дипломацията, политиката, гражданската отговорност, къде бяха нашите ценности? Нали животът е най-голямата ценност.
И не само – имаме все по-голямо опустошение на една страна – икономика, инфраструктура, демография. Войната вече се превърна във война на изтощение, в глобален икономически сблъсък. Тя изтощава и нашите социални и икономически системи. Това го говоря отдавна, още в началото, когато започна тази война,
Както каза г-н Кючуков, тя се превърна във война на унищожение, което е още по-страшно. А тези последици се лекуват изключително трудно. Рискът за световния мир и сигурност расте непрекъснато, конфликтът се разширява и към нас, и към Черно море. Затова сега, точно в този период, става изключително трудно да се решава със средствата на дипломацията, защото сега Русия, усещайки военен подем, отхвърля прекратяването на огъня за да започне преговори. Още повече, че в колективния Запад се изпитва голямо разочарование от това, че се изсипаха колосални средства и оръжия, а няма напредък. Усеща се умора от икономическите и социални последици от войната.
Искам да направя много важно уточнение – тези формулировки, които чухте, за хода на контранастъплението и за неговите резултати не са мои. Изводите за резултатите от контранастъплението и неговия характер обобщих от позициите на водещи политици, висши военни, анализатори и медии от целия Западен свят – от Америка и Европа. Не са мои и аз силно се надявам, което стана традиция тук, в България, че това няма да даде повод да им лепнем и на тях етикета „путинисти“, защото ние така правим. Но това са все по-трезви преценки, нищо че ги няма в нашите медии.
Силно се надявам, че оттук нататък ние ще си задаваме въпроса „Какво следва?“. Ние наистина не можем да избягаме повече от въпроса „Можем ли да се крием и да продължаваме по същия начин?“ Да имаме същата дефиниция за победа, или ще преформулираме стратегията и най-сетне ще постигнем рационален баланс между икономически, военни и дипломатически инструменти.
Освен това ние имаме пред себе си много сложна дипломатически дилема – ако, от една страна, тази война не бъде прекратена с примирие за започване на преговори, жертвите и разрушенията ще растат и то с още по-голяма скорост. Но пък ако Украйна и цивилизованият свят се примирят с отнетите по насилствен начин територии, това означава, че ние приемаме, че днес, в наше време, е възможно със сила да се решават подобни въпроси. Това наистина е голяма дилема, която е крайъгълният камък на всички дипломатически усилия. Трябва да се намери такава разменна монета, която да гарантира сигурността и на двете страни.
Трябва да търсим отговора за основите на новата архитектура на сигурност – и европейска, и световна. Трябва да приемем, че наистина е дошло времето за търсене на мир чрез дипломатически и политически средства. В никакъв случай това не означава отстъпление пред агресора, а търсене на пътища за постигане на мир чрез мощни международни фактори, чрез мобилизация на регионални и глобални сили, които имат волята да се гради нов международен ред и нова система за сигурност, базирани на принципите на международното право. Наистина това са тежки въпроси пред дипломацията, които изискват диалог и компромиси. Но най-големият тест и основен въпрос, за да могат да се решат всички други, е да си отговорим колко ценен за нас е човешкият живот, защото и днес в Украйна ще загинат стотици хора.
Същия подход ние трябва да приложим за войната между терористичната групировка „Хамас“ и Израел. Преобладаващата част от държавите вече подкрепиха правото на Държавата Израел за самозащита, но това право трябва да се упражнява чрез стриктно спазване на международното право и особено на международното хуманитарно право и не трябва да води към катастрофална хуманитарна криза. На всички вече е ясно, че единственото възможно решение е политическо, в рамките на установяването на две държави според резолюцията на ООН.
Така че в динамиката на съвременните геополитически процеси и разразили се конфликти все повече място ще намират политиката и дипломацията. Независимо дали разглеждаме дипломацията като средство за постигане на мир в даден конфликт, или като търсене на съюзи за оказване на натиск за постигане на конкретни национални цели. Но при всички положения дипломацията представлява алтернативата на войната. Всъщност дипломацията проправя пътя за предвидимост в международните отношения, затова е от ключово значение за неголяма страна като България да бъде активна част от всички усилия за издигане на ролята на международното сътрудничество, за сплотяване на силите, които са готови да градят нова система за сигурност, основана на ясни правила. България трябва да развива своя капацитет, така че да може активно да допринася в НАТО, в ЕС за намиране на консенсусни решения, за отстояване на нашия интерес.
Убеден съм, че продължаването на войната, превръщането й в замразен конфликт до нас, в сърцето на Европа, връщането под някаква форма на сферите на влияние противоречи на нашия национален интерес. Вярвам, че тези усилия ще бъдат полагани, но за това ни трябва устойчива външна политика, която да е неподвластна на конюнктурни виждания, на теснопартийни интереси, на политически пристрастия, а устойчива външна политика, която да отчита ключовите национални интереси на България така, както е записано в нашата Конституция. В тази връзка е необходимо да се полагат усилия – финансови, ресурсни, организационни, за укрепване на капацитета на българската дипломация.
Радвам се, че има такъв голям интерес от дипломати, експерти, анализатори, общественици към тази тема, защото тя е изключително важна за бъдещето на България и Европа.
Благодаря Ви!
Резюме:
Възстановяването на мира в Европа и в Близкия изток е голямата ни цел и изисква обективен и безпристрастен поглед. След 7 десетилетия на мир в Европа, отново се води война, която не е предотвратена от дипломацията. Нейната истинска сила е да предотвратява бомбите, а не да идва след опустошенията и жертвите. Силата на правото все повече отстъпва пред правото на силата, а политиката за мир отстъпва пред войната. Агресията на Русия срещу Украйна отприщи разпада на глобалната система за сигурност и доведе до надигащи се национални амбиции, които се отстояват и със сила.
Президентът открои позиции на водещи политици, военни, анализатори и медии от целия Западен свят за грешните стратегически преценки на Русия и на Украйна, които задълбочават конфликта.
Abstract:
Дипломатическата дилема пред Европа и света – война или мир – изисква формула, която да гарантира сигурността и на двете страни, без отстъпление пред агресора, но за постигане на мир чрез мобилизация на регионални и глобални сили, които да градят нов международен ред и система за сигурност, основани на международното право.
Restoring peace in Europe and the Middle East is our great goal and it requires an objective and impartial view. After 7 decades of peace in Europe, a war is again being fought that has not been prevented by diplomacy. Its real power is to prevent bombs, not to come after devastation and casualties. The power of right is increasingly giving way to the right of force, and the politics of peace is giving way to war. The Russian Federation’s aggression against Ukraine has unleashed the collapse of the global security system and led to rising national ambitions that are also being defended by force.
The President highlighted the positions of leading politicians, military, analysts and media from across the Western world on the Russian Federation and Ukraine’s misguided strategic judgments that are exacerbating the conflict.
The diplomatic dilemma facing Europe and the world – war or peace – requires a formula to guarantee the security of both sides, without retreat before the aggressor, but to achieve peace through the mobilization of regional and global forces to build a new world order and security system based on international law.
Румен Радев е петият демократично избран президент на Република България. Роден е на 18 юни 1963 г. в Димитровград. Завършва със златен медал Математическата гимназия в Хасково. Дипломира се като първенец на випуска във военновъздушното училище в Долна Митрополия. През 1992 г. завършва ескадрилен офицерски курс „Максуел“, САЩ, а от 1994 до 1996 г. е слушател в командно-щабния профил на Военната академия „Г. С. Раковски“. Дипломира се като първенец на випуска. През 2000 г. става доктор на военните науки в областта на усъвършенстването на тактическата подготовка на летателния състав и симулиране на въздушния бой. През 2003 г. завършва с отличен успех Военновъздушния колеж „Максуел“ в САЩ със степен магистър по „Стратегически проучвания“. Името му е изписано в Алеята на славата на Военновъздушния колеж. Има над 1400 летателни часа в кариерата си като пилот-изтребител. Демо-пилот на МиГ-29. Достига до чин генерал-майор, а в периода 2014 – 2016 г. е командир на Военновъздушните сили на Република България. През ноември 2016г. е избран за Президент на Република България с пряк вот и близо 60% от гласовете. През ноември 2021г. е преизбран за втори мандат като Президент на Република България. Владее английски, немски и руски език.
Rumen Radev is the fifth democratically elected President of the Republic of Bulgaria. He was born on 18 June 1963 in Dimitrovgrad. He graduated from the High School of Mathematics in Haskovo with a gold medal in 1982. Rumen Radev took his University Degree at the Air Force Academy in Dolna Mitropolia as the top graduate. In 1992 he successfully completed the Air Force Squadron Officer School, Maxwell AFB, USA. From 1994 to 1996 Rumen Radev attended the Command and Staff College – G.S.Rakovski National Defence Academy, Bulgaria, and graduated as the top graduate. In 2000 Rumen Radev was awarded PhD in Military Science, majoring in ‘Enhancing the Tactical Training of Aircrews and Air Combat Simulations’. In 2003 Rumen Radev completed the Air War College, Maxwell AFB, USA, as a distinguished graduate and took Master’s Degree in ‘Strategic Studies’. His name is written on the Glory Alley of the Air War College. Rumen Radev is a First Class pilot with more than 1400 flight hours. He is a MiG-29 Instructor and Demo-pilot and was promoted a Major General. During 2014-2016 Rumen Radev was Commander of the Bulgarian Air Force. In November 2016 Rumen Radev was elected President of the Republic of Bulgaria in direct elections, gaining over 60% support of the Bulgarian voters. In 2021 Rumen Radev was reelected for second term as a President of the Republic of Bulgaria. He is fluent in English, German and Russian language.