Интересът към морските територии   е бил  и днес остава сериозен. От зората на човешката цивилизация хората са се заселвали около големи водни басейни по различни причини – водата осигурява благоприятни условия за живот, бързо предвижване, усещане за свобода. В много страни животът  започва от крайбрежните райони, викингите са винагиизвестни мореплаватели и са се заселвали основно в крайбрежните зони, в Средновековието заради морето се издигат Венеция и Генуа и за повече от два века са водещи морски държави в средиземноморския басейн.   За моретата са се водили войни по суша и по вода, изграждали са се флотилии, част от които за военни действия, други за търговия, която по море се е осъществявала по-лесно. Моретата и океаните са осигурявали и осигуряват високо ниво на свързаност, ресурсност и препитание, поради което всяка държава проявява стремеж да получи излаз на море. Битките за моретата са не по-маловажни от битките за сушата, но все пак не всички държави имат привилегията да бъдат „морски“.  България също не прави изключение – голямата  река Дунав и делтата й към Черно море открива  перспективата на  новата държава. Безкрайни са легендите и митовете за моретата и океаните, както безкрайни са и битките за придобиване на морски територии.  Европейската география също  винаги е била една от основните причини за специалните отношение на Европа с моретата и океаните. Моретата  са играели водеща роля в развитието на европейската култура, идентичност и история и днес продължават да са важна част от политиката на ЕС.  Морските зони  на Европа днес заемат впечтляващи територии. От 27 страни – членки на ЕС, 24 имат излаз на море (море – като събирателен израз на морета и океани). Оценяването на факта, че бъдещето и развитието на държавите зависи от дейността на пристанищата, водния транспорт, търговията по море, е важна предпоставка за съвременното развитие на междудържавните  отношения.  Една държава по-лесно търгува по море и плавателни реки, защото по този начин се избягват митата и бавенето по митниците за проверки. Държава, която има достъп до водните басейни, може да поддържа търговски отношения с повече държави по света. Речното плаване също се развива, като се изграждат канали и шлюзове за улеснение.  Трябва да се отчита също, че в много държави морските градове вървят по-напред в много отношения от вътрешните. В базите данни на различните агенции на ЕС се посочва, че между 3 и 5% от брутния вътрешен продукт (БВП) на Европа се оценява като генериран от индустрии и услуги, базирани в морето, без да се включва стойността, свързана със суровите материали като нефт, газ или риба. Морските региони дават около 40% от БВ.  Много от жителите обаче както на морските, така и на останалите територии, нямат необходимите познания за да оценят значимостта на моретата и океаните. А тя има различни измерения – политически, социални, икономически, екологични. И всяко от тези измерения дава своя отпечатък към качеството на живот Въпреки това граждани не винаги са добре информира относно важността на океаните и моретата в техния живот. Те знаят колко важна е водата, но може би не правят връзка с това, че голяма част от нея се рецикилира от океаните като дъжд или сняг. Те се притесняват за промените в климата, но не винаги виждат ключовата роля на океаните в модулирането му. Те печелят от възможността да купуват евтини продукти от целия свят, но не виждат колко сложна е логистичната мрежа, която докарва тези продукти при нас.

С български привкус цитирам Йоан Екзарх, който е произнесъл знаменитата фраза „Морето събира всичко далечно“. Ако се доверим на казаното, то проектът „Три морета“ намира своя смисъл в съвремието. Но съвсем не е просто да се разберат всички замисли, скрити и открити послания, както и тълкуванията им около този проект. Много „за“ и много „против“, между които стоят няколко приоритета, които по никакъв начин не се разминават с основните приоритети на  политиките на участващите страни и тези на ЕС: икономически растеж; инвестици; енергийна сигурност; синя икономика; интелигентна свързаност; борба с климатичните промени. Без подтекстове това означава, че сътрудничеството между страните от Инициативата „Три морета“ и техните партньори ще доведе до по-силна, по-обединена и по-конкурентоспособна Европа на международната сцена. Всяка инициатива оправдава целите на инициаторите си. Инициативата обхваща три морета  и по няколко държави, чиито територии лежат на бреговете им, но няма как да не се съотнесе със съответните морски региони като цяло. „Три морета“ стъпва на вече утвърдени стратегически документи  на два от участващите морски региони –  Съюза за Средиземноморието  и Стратегия за развитие на Балтийски регион. Двата процеса са незаобиколими в стратегирането на новата Инициатива. Това е съществен принос за формулиранто й  по начин, който няма да се загуби в сложните лабиринти нито на европейската, нито на международната политика. Важно е да се отбележи, че региони, които са стабилизирали своите вътрешни пространства чрез изработване на стратегии за своето развитие, са достатъчно устойчиви партньори за външно сътрудничество. Изграждането на Съюза на Средиземноморието и на Стратегията за Балтийския регион е част от политиката  на ЕС. Интересна е съпоставката на ситуацията с Инициативата „Три морета“, със създаването на Съюза за Средиземноморието.

Предпоставките за успеха на Средиземноморския съюз  са свързани с установяване на отношения между участващите държави, преодоляващи неравенствата, структурни затруднения от социално –икономически и институционален  порядък.  Решениет за създаването на Средиземноморския съюз през 2010 г. е предшествано от събития и дискусии, определени от Барцелонския процес, стартирал през 1995 г. с Евро-средиземноморската  конференци на министрите н външните работи, продължило през съобщение на ЕК. Целта да се  създаде пространство на мира, стабилността и благосъстоянието е достатъчно примамлива, макар процесът да не е толкова гладък, колкото изглежда от заглавията на документите. Противоречията между участващите държави, както и между някои от държавите – членки на ЕС, удължават процеса. Но от „ябълка на раздора“ създаването  на Съюза се трансформира в успешен за ЕС проект. Оценката на Съюза  за Средиземноморието се изразява в  засилване на регионалното и многостранно измерение на евро-средиземноморските отношения и възможностите  за изграждане на пространство на мир, сигурност и благоденствие за население от 800 милиона. Този съюз  предлага идеална рамка за отговор на социално-икономическите предизвикателства, за насърчаване на регионалната интеграция и гарантиране на едновременното развитие на държавите партньори.

Изграждането на Стрегия за Балтийския регион извървява друг път, това също е процес, лидиран от ЕС, но  при сериозен ангажимент на страните от региона, с основни цели: „спасяване“ на морето; свързване на региона чрез по-добро взаимно свързване на енергийните и транспортните системи на държавите в региона, включително и в най-отдалечените райони; увеличаване на просперитета чрез премахване на пречките пред вътрешния пазар на Балтийския регион, разработване на общи икономически, културни и туристически основи и насърчаване на иновациите със Съвместната научноизследователска и развойна програма за Балтийско море“. 

Свързана с много фактори, но има няколко основополагащи, които предопределят финалните договорености –държавите, които участват, имат близки характеристики, както в политическо, така в икономическо и социално отношение; имат близки цели за собственото си социално-икономическо развитие и визии за бъдеще.  Имали са и близки по съдържание  исторически периоди. Създаването на общи перспективи, основано на липсата на конфликти и претенции, общите цели, както и подкрепата на ЕС за изграждането на стратегиятя, са еднопосочни резултатнориентирани действия. Разбирането на ЕС, е че  големите регионални обединения са способни в по-голяма степен да отговорят на социалните, културните, икономическите, екологичните, демографските и политическите предизвикателства, както и на предизвикателствата, свързани със сигурността, е определящо в лидирането на процеса и изграждането на Балтийската стратегия.

Освен изградените стратегии в тези два морски  региона, те  имат  установени дълговременни традиции в изследователските дейности и научни изследвания на  културните, исторически и  обществени процеси. Това способства съхраняването на културно историческото наследство, традициите, езиковите характеристики, създава перспектива за сплотяване на обществата към идеите на обединението, които носят  стратегиите.  

Третият морски регион, тангиращ към Инициативата „Три морета“ е Черноморският регион. Достатъчно сложен, нехомогенен, един от постоянните примери за регион със „замразени“, както и нововъзникващи конфликти. Погледът  ни трябва да е отправен и в исторически и в бъдещ план, за да намерим пресечните пространства, в които този регион се ситуира към останалите и дали и как неговото включване  в новата инициатива ще даде принадена стойност. 

Какво ще внесе Черно море в Инициативата „Три морета“

  1. Една дългогодишна традиция на съвместна грижа за едно море – Черно море
  2. Нов поглед и перспективи за социално икономическо и технологично развитие, провокирани от европейското преоткриване на Черно море и сериозния набор от документиза развитие на Черноморския регион, приети на европейско ниво
  3. Нов импулс в съхраняването на черноморската култура, културно историческите коридори, езиково разнообразие и взаимодействие на национални идентичности
  4. Продължаващо научно сътрудничество за развитие на морски индустрии, овладяване на нови изследователски територии и съхраняване на морските и крайбрежни пространства
  5. Изграждане на отношения, базирани на прагматизъм и приоритетни зони

Не може да се пропусне едно определение за Черно море, датиращо от много отдавна, като „кръстопът между Изтока и Запада“. Очевидно и днес не можем да излезем от него, а няма и причина да го правим.

Исторически погледнато, това е най-старият процес на изграждане на единодействие, чието начало е в 1992 г. с приемането на Букурещката конвенция. И ако днес се говори отново за Букурещки формат, то той трябва да надгражда принципите, без да добавя  елементи, които  не съответстват на идеята за равноправно и мирно сътрудничество на страните около Черно море. Присъединяването на нови членове следва да отговаря на изначалната идея, която се развива от тогава до днес  последователно  и постепенно с различна интензивност. Процесът на сътрудничество, вътрешно за Черноморския регион, върви без прекъсване, макар все още целите да не са постигнати напълно.  Създаването на институционалност – ОЧИС и ПАЧИС, формиращи  предпоставки за висок синхрон между участващите  6 литорални и още 4 от широкия Черноморски регион страни е важна част от черноморското сътрудничество (в ОЧИС вече членуват 13 страни). Постепенното изграждане на конструкта на това черноморско взаимодействие води до създаване на система от критерии преди всичко за опазване на Черно море като уникална екосистема и благоденствие на жителите по крайбрежните региони.  По-сериозна система  от регулации е създадена след приемането на България и Румъния в ЕС, когато  всъщност Черно море беше преоткрито като европейско море и то стана граница и част от общата морска територия на Съюза. Повече от очевидно е, че 2007 година  не се явява водораздел в политиките  за Черно море, но може да се възприеме като  катализатор на продължаващо сътрудничеството с надградени цели. Сътрудничество, което да „възприеме“ принципите за солидарност, концентрация на ресурсите, програмиране, допълняемост, партньорство и което  да се прилага и разпространява от двете страни-членки на ЕС и една  от страните кандидат- член. Една от отворените към новите страни-членки политики на ЕС беше тази за Черно море, вече форматирана като политика за Черноморски регион. Днес, 14 години по-късно,  Черно море става  третият морски ареал в една осъвременена  Инициативата „Три морета“, обединяваща много повече усилия, ресурси, човешки капацитет, надграждаща досегашните инициативи на всеки индивидуален морски регион.

За да оценим какъв ще бъде приносът на Черно море и в Инициативата „Три морета“, е необходимо да се разгледат неговите особености, специфики и преди всичко способността на страните за осъществяване на сътрудничество, което ще  се трансферира  към новите цели. Трябва да се разгледат влиянията  двупосочно –  с какво ЧР ще повлияе в „Три морета“ и с какво „Три морета“ ще повлия в ЧР. С други думи кой и как влияе и е повлиян от това партньорство. В контекста на множеството коментари за позитивите и негативите от създаването на този проект и участието на България в него, трябва да се обърне внимание  на участващите страни, както и на това, че участващите страни по един или друг начин са свързани със сътрудничество в индивидуалните морски  региони. Кои са членовете  на „Три морета“? – Австрия, България, Естония, Латвия, Литва, Полша, Румъния, Словакия, Словения, Унгария, Хърватия и Чехия: две от Черноморския, две от Средиземноморския, 4 от Балтийския и 4 вътрешни неморски държави. Страните от съответните морски региони имат своите ангажименти към тях, тъй като са подписали всички документи, устройващи съответните статути. Прави впечатление, също, че във всички морски региони членуват още държави, за които няма да е безинтересно как протичат процесите в новата Инициатива.  Русия, която не е част от Инициативата,  е едновременно част от Черноморския и Балтийския регион. Както и Гърция, която не е част от Инициативата, но е едновременно част от Черноморския и Средиземноморския регион. Критериите за участие в Инициативата  „Три морета“ не звучат морски, вероятно не достатъчно добре аргументирани , но на практика предлагат свързване на три морски региона, всеки от които има съществен принос в много от политиките на ЕС – кохезионна, енергийна, социална. Търсенето на сътрудничество за устойчиво икономическо развитие, енергийна ефективност, благосъстояние на гражданите в контекста на зелената сделка и синята икономика, които са водещи  в програмния период 2021-2027 на ЕС, звучи примамливо.  Ако до момента се говореше за синергизъм в Черноморския регион, защо да не се говори за морски синергизъм  по оста Балтийско – Средиземно – Черно море? На фона на нееднозначните критерии за участие, това е по-вярната посока на партньорство, вместо изграждане на оси на противопоставяне, противодействия , щитове и още по-малко такива с военнен привкус, каквито тълкувания се правят.  Това е продуктивният подход, още повече, че „морски синергизъм“ е термин с многофункционално значение. В този смисъл темата „Трите морета и едното от тях: остана ли място за регионално сътрудничество в Черно море?“ е актуална, от една страна, защото Черно море  става част от триъгълник, определящ близки приоритети на политиките, от друга страна защото ще продължава да е пример за изграждане на сътрудничество в продъжителен период от време с участници, твърде различни по политически, икономически, социални, културологични  характеристики, от трета, защото в широкия Черноморски регион то вече сътрудничи със Средиземноморието (чрез Гърция).

 Инициативата предлага диалог и свързаност между Черноморския, Балтийския и Средиземноморския региони, c акценти върху състоянието на междудържавните отношения, прилагането на международните норми, преодоляване на политически предизвикателства и рискове, обезпечаване на енергийна сигурност, реализиране на макрорегионално сътрудничествo и политика на сближаване. И трите морета са гранични за ЕС. Макар да имат различна история и характеристики и да са изправени пред различни конкретни предизвикателства – териториални, икономически, социални, екологични, морските региони, гранични за ЕС, се нуждаят от специфични решения. Европейското териториално сътрудничество надхвърля националните граници и развива потенциала на различните територии. Морската свързаност в ЕС ще определи не само успеха на синята икономика в отделните морски страни, тя ще допринесе за съхраняване и ефективно използване на морските ресурси, ускоряване на синия растеж и устойчивото развитие, както и изследователско сътрудничество. Това е политика, базирана на нови подходи и концепции за ролята на ЕС в новата обстановка, свързана с очакванията на милиони европейски граждани.

Черноморският, Балтийският и Средиземноморският региони се нуждаят от политика на признаване териториалното разнообразие в Европа, гъвкавост и синергии между различните равнища на управление.

Безспорен факт е, че   сътрудничеството между страните в Черноморския регион  до 2007 година се развиваше основно чрез ОЧИС и ПАЧИС, както и Черноморската комисия в Истанбул, колкото и с променлива интензивност да се случваше това. След 2007 година техните действия бяха усилени с политики и дейности на европейско ниво.  Не би било пресилено, ако кажем, че Инициативата е продължение на идеите на Черноморската  синергия от 2008 г. (Черноморско взаимодействие), с която Черноморският регион „се влива“ в „Три морета“. Има още съществени елементи, с които черноморският регион е атрактивен за „Три морета“ . Напр. ОП „Черноморски басейн“ 2007-2013, 2014-2020, която през двата програмни периода на своето съществуване обедини усилията на институции и граждани  по основни и важни приоритети за развитието на Черноморския регион.

Безспорно идеите на интегрираната морска политика на ЕС и синята икономика се отнасяха с пълна сила  и към Черно море и те намираха своето присъствие в черноморското сътрудничество, макар в периода 2010–2015 година политиките на ЕС да бяха насочени  с по-висока интензивност към Източното измерение. Регулярните срещи  на стейкхолдерите в периода след 2010 година и активността на ОЧИС даваше ясен сигнал за продължаващо и полезно за страните от региона сътрудничество. Важен документ, който често се забравя при обсъждане на сътрудничеството в Черноморския регион, е Резолюцията на ЕП за създаване на стратегия за развитие на Черноморския регион, в която се препоръчва  установяването на  зона на мир, демокрация, просперитет и стабилност, основана на зачитането на правата на човека и основни свободи и осигуряване на енергийна сигурност на ЕС. Като приоритетни действия, които трябва да защити тази стратегия са доброто управление, управлението на право, насърчаване на зачитането на правата на човека, управление на миграцията, енергетика, транспорт, околна среда и икономическото и социалното развитие.<TitreType> Конкретизацията на  идеите за  обща европейска политика в Черноморския регион  дойдоха доста по-късно – Бургаската декларация от 2018 година и Общ дневен ред за Черно море от Букурещ  от 2019 година. Това са документи – формули, определящи насоките на влиянията, а отговорът на  въпроса  „Остана ли място за регионално сътрудничество в Черно море“, трябва да се търси преди всичко в онази  практичност в  национален и   регионален план, която да намери подходящите социално-икономически параметри, за  да срещне интересите на гражданите. Тази практичност беше загубена в известна степен в периода след приемане на Черноморската синергия и то поради причината, че страните от Черноморския регион сякаш изчакваха  и продължават да очакват някой отвън да  насочва усилията им и да  да определя посоките и  документите за сътрудничество. През периодите на изчакване някак незабелязано преминаха през региона няколко съществени идеи за подобряване на черноморското сътрудничество,  поставени на обсъждане от България –  Създаване на Черноморска асамблея, която да надгради идеите на ОЧИС, създаване на балканско-черноморска ос на сътрудничество, която да обедини два важни  за световната икономика коридора, както и идеята всяка от Черноморските страни да изготви собствен дневен ред за Черно море, базиран на общите документи и по този начин да се подготви  създаването на Обща стратегия за Черноморския регион. Последното  е особено важно от гледна точка на съчетаване на националните интереси на всяка от страните и вмъкване на националния поглед, експертиза и наследство в сътрудничеството. То означава прилагане на принципа отдолу нагоре, което осигурява силно териториален подход и разбирането, че за развитието на сътрудничеството между страните от ЧР не е достатъчен подходът от  горе надолу и традиционнен инструментариум. Изисква се синхрон, който да оползотвори регионалния опит, експертност, инициативност, специфика.

Днес повече от всякога въпросът за сътрудничеството  в Черноморския регион е определящ за неговото бъдеще, за съдбата на всички до този момент създадени  формати, както и за разширяването им по страни от региона, в които могат да се решават въпроси от взаимен интерес. Защото  фокусът на това сътрудничество е екосистемата Черно море и гражданите, обитаващи  не само крайбрежните, но и вътрешните райони около него.  Всяка непремерена интервенция може да лиши гражданите от целостта на екосистемата,  от нейната ресурсност, от уникалността на региона, който тя създава. Това е основният стълб, около който трябва да се организират отношенията навътре и навън от региона.  Освен това, без значение коя от страните на Черноморски регион се включва в нова Инициатива, тя освен себе си представлява и останалите страни, с които я свързва Черно море.  Действията на всяка страна въздействат върху останалите, а самата тя е повлияна от техните действия. Това влияние е изключително важно при вземането на всякакви решения  за бъдещето на регииона. Заблуда би било да се възприеме, че всяка страна е обособена индивидуалност и нищо повече от това. Сътрудничеството в Черноморския регион означава да се въведе морето в живота на хората с неговата история, география, социален, културен и икономически потенциал. Участието на Румъния и България в Инициатива „Три морета“ е участие на Черноморския регион в нея по силата на всички политики, програмни документи, планове и програми, в които те участват като черноморски страни. И ако още поставяме въпроса „Остана ли място за регионално сътрудничество в Черно море“, то отговорът е категорично „да“, защото работата на терен най-добре  ще отговори на  предизвикателства, пред които морските страни се изправят, защото има  още цели за постигане, а това може да се случи единствено и само в сътрудничество, но и споделеност с други региони и ползване на техните добри практики.  Въпрос на отговорност, въпрос на общи дефиниции и възприемане на кооперирането като единствена алтернатива към устойчиво развитие. И ако България не успя да се наложи като лидер в черноморското сътрудничество, няма причина да избягва другото сътрудничество по оста Балтика – Средиземно море – Черно море. Тук тя наистина може да изпълни  историческата мисия на мирен кръстопът между изтока и запада.

Формати на сътрудничество

Сътрудничеството в региона се реализира на различни нива и в различни формати и за него винаги има място, тъй като страните споделят  едно море. И то не принадлежи само на една страна, то принадлежи на всички. И неговото състояние рефлектира върху живота на всички. В която и точка на морето да се случи нещо, то ще се почувства от всички. Сътрудничеството в Черноморския регион е движение във времето, независимо от  политическите конфронтации, икономическите кризи, социалните неравенства или екологичните инциденти и катастрофи. Перифразата „ние сме в морето и морето е в нас“ е в пълна сила за региона. И това е причината гражданите на региона да са силно чувствителни към всяка интервенция, която може да промени крехкото равновесие, към всяко външно присъствие, което може да им отнеме част от морето, затова  търсят решения на всеки проблем, който може да наруши баланса и търсят тези решения във всеки  момент.

По нива сътрудничеството се реализира в различни формати  – международно, европейско, национално, регионално, местно, бизнес-ниво, гражданско ниво. То намира израз в различни модели –  двустранни, тристранни, многостранни. Осъществява се в защита както на  националните приоритети и интереси, така и на общи позиции, оформени в различни споразумения, декларации, резолюции. Сериозно предизвикателство за страните от Черноморския басейн  е поддържането на отношения с големите наднационални структури, каквито са ЕС и НАТО. Сложността на тези взаимодействия се определя от факта, че три  от страните на Черноморския регион са членове на ЕС (България, Гърция, Румъния), една е кандидат член на ЕС (Турция), три  са членове на НАТО (България, Гърция, и Турция). Останалите страни, повечето от които са със статут на  асоциирани партньори на ЕС, някои се подготвят за членство в НАТО, други все още считат себе си за независими и сами могат да определят посоките, в които ще реализират сътрудничество, в каква степен и в кои зони, макар тенденцията и стремежът към ЕС, пък и към НАТО да е повече от виден. Върху тези взаимодействия оказват съществено влияние и исторически наслагвания, геополитическата сложност и различия, геостратегически намерения, които продължават да действат на тази територия. Картината е доста сложна и това е причината  да  се формира мнение, че в Черноморския регион действат два вида сътрудничества – вътрешни, определяни от отношенията   между страните вътре в региона и външни, определяни от влиянието на външните фактори. Векторите на сътрудничеството са двупосочни, насочени навътре и навън от региона.  Последният вектор е много особен – не само поради различията на страните от региона, а поради стремежа всяка от страните да контролира сама  тези отношения. Затова често казваме, че повечето страни от Черноморския регион гледат по-често  навън от региона и проявяват стремеж за  изграждане на отношения с външните фактори, които  за определени страни дори доминират над  стремежа за изграждане на отношения вътре в региона. За разлика от периода преди промените в началото на 90-те години, когато  сътрудничеството по национално, регионално и общинско нива заемаше  сериозен дял в региона, вътрешното сътрудничество през  последните години е сведено до партньорство в проекти по някои Европейски програми и международни фондове. От това произтича и странното усещане, че Черноморският регион очаква  някой да предложи стратегии, програми , планове и да организира фондове за неговото развитие – някой отвън. Ниската  интензивност на двустранното и тристранно сътрудничество в региона   потвърждава този факт.  Логиката на това очакване разбира се има и своите основания – регионът е бил, е и ще става все по-важен  за развитието на останалите региони и структури около него. Вече наблюдаващото се превръщане на Черноморския регион в трансферна икономическа и енергийна зона ще става все по-осезаемо. Всичко това изисква подреждане на приоритетите на страните и хората, които ще съхранят характера на региона  от гледна точка на неговите природни ресурси и преди всичко  ресурса на Черно море, от гледна точка на традиционните поминъци на тази територия , каквито са риболовът и всички крайбрежни дейности, от гледна точка на  културата , опитваща се да запази и развие традициите, независимо от отсъствието на единна черноморска култура  и идентичност, от гледна точка на напредващия туризъм, който придобива все по- голямо участие в икономическия растеж на морските територии като цяло. От друга страна, подреждането на приоритетите може да изведе региона на  важно място за останалия свят и той да определя характера на политиките, които ще се развиват във и около него. И затова интересът към него е сериозен. Разглеждайки с днешна дата  различните формати на  сътрудничество, непременно трябва да се отбележи ниският му интензитет, разпокъсаност и непоследователност, дори в сравнение с периоди преди промените в началото на 90-те години.  Картата на сътрудничество в региона е доста сложна. Би било добре да се мисли за изграждане на вътрешнорегионални стратегически партнорства и сътрудничество, от каквито Черноморският басейн има сериозна необходимост. Балансът и равновесието между двата вектора на сътрудничество е необходим и намирането на пресечните точки е от съществено значение за всички страни, особено в кризисни ситуации, от каквито регионът не е застрахован.

Няколко са факторите, които определят характера на сътрудничеството в региона:  Страните от региона предпочитат да сътрудничат с външни  за черноморския ареал страни, разчитайки, че това ще им даде повече перспективи за бъдещо развитие; Населението на страните от региона е нехомогенно, исторически формирани диаспорни групи, запазили определен национален статус  населяват Украйна, Молдова,   Армения и те формират определени нагласи към страните, от които са мигрирали ; Влиянието на ЕС е достатъчно силно и стремежът към членство в Съюза е ясно изразен, както и индивидуалните отношения със Съюза; Силно е влиянието на НАТО и членството на три от страните  в Алианса създават предпоставки за организиране на военни бази  и военно присъствие. Тези акценти оставят малко пространство за тематично сътрудничество в социално-икономически план – търговия, туризъм, транспорт, услуги, образование, култура, независимо от факта, че точно това сътрудничество  се реализира в интерес и с участието на гражданите на страните; Наднационално като статут е и сътрудничеството, организирано чрез ОЧИС и ПАЧИС,  в които подреждането на приоритетите е факт, формалните организационни въпроси се движат по правилата на организациите, но ефективността не е особено силна. През последните години  ОЧИС преосмисли  ролята си и създаде добри перспективи в сътрудничество с ЕК и особено с Черноморския механизъм за подкрепа изведе на преден план доста от приоритетите на региона и приобщи към решаването им стейкхолдери от всички черноморски страни.    Колкото и да са определящи тези организации за сътрудничеството в Черноморския регион обаче, факт е, че ЕС и НАТО са по-известни в гражданските среди, отколкото ОЧИС и ПАЧИС; От друга страна, сътрудничеството с ЕС може да се разглежда със статут на вътрешнорегионално сътрудничество, като се има предвид, че 3 държави са членки на ЕС.

Безспорно сериозен формат в черноморското сътрудничество е гражданският – на европейско и национални нива. Той осигурява достъп на гражданите до информация, до диалог и  участие при формирането на политики  и вземането на решения. Създадени са много организации на европейско и национални нива, в чиито приоритети проблемите на черно море и региона са ясно акцентирани, някои от тях с правителствено участие, други чисто граждански: Организация за демокрация и икономическо развитие – ГУАМ (1997, правителствени нива); The International Centre for Black Sea Studies (ICBSS) , (1998, Гърция); Черноморска мрежа на НПО (ЧМНО) (1998, Варна);  Черноморски форум за партньорство и диалог (BSF) (2006 г. в Букурещ); Черноморска университетска мрежа (Букурещ, 1998).След присъединяването на България и Румъния  към ЕС се създават  и други  с различен тематичен обхват и големина организации, свързани с проблемите на Черно море, които участват  През 2009 г. ЕИСК призовава правителствата на страните от ЧР, международните регионалните и международни организации да включат гражданското общество  в регионалния диалог и сътрудничество и да предоставят нова гледна точка по основни въпроси, като запазването на политическата стабилност, демокрацията, правовата държава, правата на човека и основните свободи; насърчаването на икономическите реформи, развитието и търговията,  сътрудничеството в областта на транспорта, енергетиката и околната среда, както  и контактите между хората. В Черноморския регион има огромни възможности и предизвикателства, които изискват координирани действия на регионално ниво с участието на гражданското общество, по-специално в ключови сектори като енергетика, транспорт, околна среда, движение и сигурност, поради което процесът на създаване на гражднаски структури и сдружения продължава и до днес във всички страни от ЧР – Черноморски институт, Черноморски център за екологична информация и образование (ЧЦЕИО) , Черноморски консултативен център за изследване на обществото и сигурността”; Национална асоциация “Българско Черноморие” и др. Не забравяме, че всички политики  са насочени към гражданите и в техен интерес и гражданските структури са неразделна част от формирането и изпълнението на политиките  в региона. Особено важно е да се създават и подкрепят националните неправителствени структури, които  по най-добрия начин могат да се ситуират  в реализирането на конкретни политики и постигането на  резултати от интерес за общността, да се увеличи общественото участие в процесите на вземане на решения относно Черно море на всички нива, да се работи за повишаване на капацитета на гражданите да участват в този процес в Черноморския регион. В съвременните условия на технологичност и комуникации е от съществено значение създаването на асоциации, клъстерни структури, хъбове, мрежи  с възможности за виртуалнен обмен на информация, мониторинг и контрол върху морските ресурси. Интересът на гражданите е многостранен и това определя и многостранността на партньорствата, които могат да се реализират, насочени към различни зони, области и сектори на обществено политическия и икономически  живот.  

Именно към форматите на сътрудничеството би следвало да се отнесе и споменатият по-горе подход на изготвяне на национални стратегии или планове за развитие на всяка черноморска държава и на тяхна основа да се договори обща стратегическа рамка за развитие на Черноморския регион, т.е. приемането на холистичния подход към всеки общ за региона проект.   С какво този подход  е по-полезен от подхода изготвяне Общ дневен ред за Черно море, реализиран от ЕК? Разликата е не толкова в предприеманите характерни дейности, а в начина, по който тези дейности се извършват, свързват и включват всеки  конкретен  район и местните  общности. На първо място с ангажираност – всеки национален акт отговаря на  конкретните нужди и е предназначен да подпомогне заинтересованите лица в този район за по-добро разбиране на териториалния подход и как той може да се приложи в собствения интерес на общността. На второ място това се осъществява чрез овластяване на местното население, което най-добре познава както проблемите, така и стремежите на професионалните общности, чрез предоставяне на инструменти и ресурси за развитие и адаптиране на решения за задоволяване на техните реални потребности. На следващо място, защотото се осъществява   взаимодейстнвие между територията, групите по интере и стратегията за интегрирано местно развитие. Този подход разчита на свързаността на населението с територията, която е много по-силна от привъраността към външни полити, били и те посветени на същите проблеми. Да се намерят пресечните пространства за общи действия е много по- лесно прилагайки местни подходи – да се свържат в един възел, може да се нарече морски – морските дейности и проблеми  в  транспорта, в туризма, в околната среда, в образованието, в науката, в индустрията, които са добре видими  на терен. Подредеността на националните идеи за интегрирано морско развитие ще даде възможност за много по-високо качество и  шанс за изпълнение на обща стратегия за ЧР. Идеята на интегрирани национални морски стратегия има за цел да се насърчи устойчивият растеж на морските и крайбрежните дейности и устойчивото използване на крайбрежните и морските ресурси чрез създаване на рамка за ефективно изпълнение на морското пространствено планиране във водите на Черно море  и интегрираното крайбрежно управление в крайбрежните зони. Кой освен местните и национални общности знае по-добре проблемите, които търсят своето решение? Кой освен гражданите, живеещи и работещи в тези региони, познават детайлно дефицитите в управлението на крайбрежните територии? Т.е. интергрираната морска политика на ЕС като основополагаща филофия минава през интергрирани стратегии или планове на страните (всяка страна ще намери най-подходящата форма) и на тази база  могат да се определят общите зони, в които  страните ще действат заедно. Подкрепата на ЕС е безспорно необходима и в двата случая, за да се осигурят релациите в приоритизирането  и в постигането на общи цели. Това е формат, при който могат да се постигнат необходимите критерии, индикатори, които са цел на управлението на морските ресурси и да се изготвят съответните бази данни, чрез които се следи развитието. Текущият формат на сътрудничество  в Черноморския регион е смесен отгоре надолу и отдолу нагоре, като се лидира от ЕК. Важно е да се отбележи и още един факт – независимо от познаването на проблемите, често при   намерени подходящи   решения за тяхното преодоляване, управляващите в различните страни от региона се оказват неготови за съвместни действия или ако тези действия започнат, те  не достигат до крайни резултати. Вероятно това беше и причината за  прекратяване на Пилотния проект на ЕП от 2009 година „Еологичен мониторинг на Черно море“  и последващата подготвителна акция „Рамкова програма за развитие на Черноморския регион“. И тук идва политиката на ЕС, която направлява процесите – чрез регламенти и директиви.  Конкретни примери на дефицити между националните и европейски стратегически насоки за Черно море при текущо реализиране на сътрудничеството в региона  не липсват – например по проблемите на планирането на морските територии. Форматът на сътрудничеството  всъщност се измества към задължително изпълнение на определени политики. Само един цитат от изказването на  Комисаря по околна среда  по време на обсъжданията  на Бургаската Декларация  показва това: „Събрахме министрите от региона, за да ги накараме да се подпишат под декларация, за да кажат, че изразяват политическа воля, за да работят заедно и да си сътрудничат. Шестте черноморски държави плюс Молдова имат обща съдба, общо море и общи проблеми и общи възможности. Целта ни е да намалим проблемите и да увеличим възможностите за сътрудничество в Черноморския регион”. Отчитайки тези особености на взаимодействието, ОЧИС И ЕК организират обществени обсъждания по политиките, които все пак се нуждаят от по-дълго съгласуване, срещи на заинтересовани страни, обединяват се усилията на повече институции и резултатът е важен –  процесът се движи. Една положителна стъпка за неговото ускоряване и за по-добро форматиране на сътрудничеството е създаването на Черноморския механизъм за подкрепа (Black Sea Assistance Mechanism) към Генерална дирекция Морско дело и рибарство на  ЕК. Инициативата „Три морета“ отваря нови перспективи пред вече утвърдените взаимодействия: Синя икономика – Енергия – Свързаност – Климатични промени. Всичко това може да се разгледа в пресечните пространства на синьото измерение на зелената сделка и в него сътрудничеството между трите морски региона да намери своя „икигай“.

Принципи и модели на сътрудничеството

Въпреки сложната обстановка на влияния, различия, зависимости в ЧР (страните са твърде различни по статус, политически, икономически и социални режими), сътрудничество може  да се реалзира като се прилагат  съвременни принципи – зачитане на правата на човека, дискриминация на всякакви основания не е разрешена; права на малцинствени (диаспорни групи) диалог; координация; равнопоставеност. Суверенното равенство на държавите предполага, че те  зачитат правата останалите, упражняват на своята територия пълните законодателни, правни и административни правомощия, при спазване на общопризнатите норми; вътрешната политика е правомощие на самите държави, но те  не трябва да представляват заплаха за мира; равни права и самоопределяне на народите за културно и икономическо развитие; опазване на околната среда и  спазване на международните договори относно безопасността на биоресурсите и природните феномени.

За реализиране на сътрудничество трябва да се използват съвременните модели  за правото на избор (да се избира пътят,  който страните желаят да следват), правото на свобода (свобода в определяне на вътрешните политики), правото на демокрация (демократично вземане на решения), правото на идентичност (Запазването на идентичността и културното разнообразие). Реализирането на тези принципи ще предотврати „калибриране“ на отношенията между черноморските страни в интерес на външни сили и влияния ,  ще гарантира работа в интерес на гражданите и ще очертае нов тип отношения, които могат да повишат сигурността на региона. Позовавайки се на теориите за изграждане на модели за сътрудничество, може да се определят няколко, които намират приложение в Черноморския регион, но нито един в разработен в пълна мяра и самостоятелно – наднационален, междуправителствен, граждански. Очевидно поради сложността на региона и на взаимодействията на територията на черноморското сътрудничество се прилагат принципи и модели, които са релевантни по-скоро от практическа гледна точка. Дефицитите, които наблюдаваме са свързани с недостиг на информация, слабост на националните граждански общества, сериозните политически влияния и съществуващи замразени или горещи конфликти, неустойчивостта на партньорствата, което налага да се работи за  публичност, откритост, да се създават информационно-комуникационни канали, вместо сътрудничеството да се затваря в един тесен организационно управленски  модел, достъпен за управляващите. Много са предизвикателствата, които стоят пред сътрудничеството: политически, икономически, правни, екологични.  И опитите да се преодоляват са създали изключително смесен модел, съдържащ елементи на междуправителствени, междуинституционални, граждански, експертно-професионални взаимодействия  и отношения, които носят ползи и резултатност в определени времеви  периоди. 

Моделите за сътрудничество следват динамиката на развитието на обществено икономическите отношения, както и политиките в междудържавните отношения в региона, някои от тях последователно-постоянни, други по-нови в съответствие с целите на развитието 2021-2027.  Страните от ЧР следват двустранни и многостранни отношения в областите от интерес на националното  си развитие, национални програми и планове, плановете на ЕС и релативни на международните организации, които регулират морските  пространства като се  придържат  към добрите практики в международните отношения.

Традиционните принципи  диалогичност, функционалност, приложимост, полезност, споделеност, превантивност, устойчиво развитие се  съчетават  с конкретизацията на принципите на синята икономика:

  • Реализиране на потенциала на възобновяемата енергия в рибарските райони;
  • Екосистемни услуги на местно ниво и свързаните с тях заплахи/ възможности;
  • Създаване и поддържане на жизнена „екосистема от потребители“;
  • Насърчаване на сини/ зелени иновации;
  • Комбиниране на екологичната и икономическата стойност на защитените екосистеми;
  • Подпомагане на прехода към по-устойчив рибарски сектор.

Съвременното състояние на обществено икономическите процеси  изискват  и разработването на  нови бизнес модели, базирани на принципите на синята икономика и синия растеж, на кръговата икономика, на създаване на мрежи за изследване и иновации, споделяне на знания, методологии и устойчиво развитие на морската среда и винаги с поглед за съхраняване уникалността на екосистемата на Черно море и благосъстоянието на гражданите.

Днес сме  провокирани да търсим  усъвършенстване на моделите  и подчиняването им  на онези приоритети, които  са в съответствие с позитивите  на региона.

Съвременните модели на сътрудничество се обогатяват непрекъснато с нови политики и инструменти – национални, регионални, местни. Изграждането на устойчиво партньорство на горната база  е един от елементите на съвременните модели за сътрудничество, който трябва да преодолее спорадичните  партньорства, изградени за един или друг  проект, чиито резултати „застиват“ там, където са създадени. Моделите на сътрудничество трябва да включват и новите технологии, които ще го направят по-лесно, по-успешно и резултатноориентирано – дигитализацията също става част от морските индустрии и дейности, респ. от морското сътрудничество.  То се разпростира и върху знанията и уменията за управление на новите морски технологии и за практикуване на съвременните морски професии, които са твърде различни от тези през ХХ век.

Потенциалните зони за сътрудничество

Зоните за черноморското сътрудничество не са се променили сериозно като тематичност, но като обхват и дълбочина имат сериозен прогрес. Днес вече във всички черноморски страни се говори за синя икономика, започва разговор за посоките на всяка страна към постигане на син растеж, както и  реализирането на  идеите на Черноморската синергия Потенциалните зони за сътрудничество, част от които са добре реализирани и в периода преди промените  в началото на  90-те, продължават да са актуални, осъвременени с новото технологично и информационно развитие на обществата:  туризъм, енергетика, селско стопанство, научни изследвания, култура и образование, околна среда, търговия. Важно е разбира се да се направи разграничението между сътрудничество и обикновено реализиране на търговски отношения, които се следят в двустранните отношения между страните. Сътрудничеството в различните области е съпроводено със споделена отговорност за бъдещето, поемане на ангажименти  за постигане на измерими значими за региона иновации и изграждане на конкурентоспособни икономики с прилагане на пазарни модели в икономическите отношеня. Трябва да бъдем реалисти и в отделните секторни зони да успяваме да осигурим пространства за изграждане на партньорства, реализиране на съвместни инициативи и взаимодействия с устойчив характер, които са насочени към сигурност и в никакъв случай не водят до конфронтация с други страни, която може да доведе до повишаване на рисковете за развитие.  За  нова динамика в сътрудничеството говорят  всички експерти и консултанти, предвид приетите нови стратегически документи на европейско ниво, както  и за необходимостта от създаване на синьо измерение на Зелената сделка.

Особено важно е да се поддържат бази данни, които ще разширят достъпа и ще предотварят „откриването на топлата вода“ по няколко пъти. Сериозният интерес, който проявяват  външни фактори към  Черноморския регион е белег  за значимост, която обаче трябва да се преосмисля през интересите на Черно море и гражданите на региона. Ако в периода след приемане на черноморската синергия беше необходимо лобиране  пред ЕК за включване на Черно море в реалните политики на ЕС, то днес проблемът е как по-добре да се въведат „сините“ приоритети в региона, за да бъде Черно море не само граница, но и врата за черноморските страни към останалите морски региони и водни басейни. Има останало място за сътрудничество в черноморския регион, нещо повече, регионът крещи от необходимост за неговото реализиране, защото след доста години опити за разпокъсване, разединение, кризи от различен характер, се очертават цели, които могат да му дадат стабилност и по-висока сигурност. И дори да останат определени сектори, в които трудно се постига разбирателство, то в останалите сътрудничеството е определено позитивен изход. Защото нито замърсителите на околната среда, нито кризите, нито бедствията и катастрофите познават граници. Тях трябва да посрлещаме заедно. Именно за такава визия на Черно море в Инициатива „Три морета“ трябва да работи новият тип сътрудничество. Нито една от  зоните за сътрудничество не е запазена марка само за Черноморския регион. Тук те имат своята специфика, но обменът на информация, разширяване на сътрудничеството с други морски региони е перспектива,  която ще стимулира и вътрешното сътрудничество. И ако искаме от глобализацията да вземем най-доброто и да не й позволим  да ни погълне в разностилие и загуба на идентичност, именно такъв тип сътрудничество между близки по характер региони, които освен това се оказват свързани „по вода“, е бъдещето, което очакват и нашите граждани.  

Икономическо сътрудничество

Икономическото сътрудничество, чието съвременно състояние се свързва, но съвсем не се изчерпва,  с Организацията за черноморско икономическо сътрудничество, е от съществено значение за региона, особено в условията на световна икономическа и финансова  криза. Интензифицирането му, необходимо повече от всякога,  се свързва с развитие на синята икономика, за всички сектори – от традиционните като морския транспорт до по-иновативните като биотехнологиите и получаването на енергия от океана. В Доклада на Световната банка „Bulgaria – toward to the Blue Growth“ /10/са отбелязани онези зони,  които са не само определящи за синята икономика в бъдещото сътрудничество в региона, но и  в които България  може да има ключово  присъствие – крайбрежни и морски туризъм, морски живи ресурси, морски транспорт, пристанищни дейности, корабостроене и ремонт, и морски неживи ресурси.

Секторите на синята икономика са силно засегнати от пандемията COVID-19. Кризата се отрази върху секторите на рибарството и аквакултурите, където имат много рибари, производители и преработватели, които бяха  принудени да преустановят или сериозно да намалят дейността си. Затварянето на местата за продажба, пазарите, търговските обекти и каналите за дистрибуция са причинили значителен спад в цените и обемите. Туризмът беше сред секторите най-сериозен спад. Възстановяването след COVID пандемията е важна предпоставка за засилване на сътрудничеството и общ изход от  кризисната ситуация.

Във всяка от цитираните зони има потенциал за включване на всяка една страна от ЧР за постигане на устойчив растеж. Конкретните направления на сътрудничеството се свързват с морски транспорт, морски туризъм, рибарство и аквакултури, морска енергия, корабостроене и кораборемонти дейности, пристанищни дейности.  Свързаността на страните от региона помежду им, както и свързаността на региона с останалия свят, позволява   ползването на  ресурсите на Черно море. В голяма част от тези сектори има недостиг на специалисти и кадри и това  в момента, както се очаква и в бъдеще, предполага трансфер на работна ръка от една страна в друга. Както предполага сътрудничество при подготовката на кадри и специалисти. Сътрудничеството в областта на транспорта се очаква да намери израз в  изграждането на сухопътен транспортен пръстен, с което  е възможно да се решат  съществуващи проблеми в осъщствяването на интегрирана морска политика и интермодален транспорт. Укрепването на регионалните органи в областта на рибарството, активното участие на Съвета по рибарство, националните агенции за управление на рибарството, рибарските  общности и организациите на работещите в рибната промишленост, както и асоциациите от частния сектор, е от решаващо значение за устойчивото и справедливо използване на морските ресурси, които принадлежат на всички страни от региона.  Потенциална зона за сътрудничество в региона е търговията. Независимо, че за момента ЕС е най-големият търговски партньор на всяка от страните, потенциал в тази посока съществува, тъй като експортните профили на страните са различни, което е благоприятно за повишаване на обмена.  Районът на Черноморския басейн е богат и разнообразен, включително освен за спа и медицински туризъм, култура, природа, еко и агро туризъм, голф туризъм и морски круизи, приключенски, пещерен и планински туризъм и туризъм, свързани с кухня, реки, лов и гмуркане, както и зимен туризъм. Продължаващото разширяване и разнообразяване на туризма през последните години и възстановяването на сектора след Ковид пандемията  означава, че той се  превръща в един от най – големите и най – бързо развиващи се икономически сектори и се очаква да продължава да се увеличава.  Следователно тези тенденции определят потенциалните  възможности за по-нататъшно сътрудничество развитие на туризма въз основа на богатия потенциал на Черноморския басейн. Туризмът има много положително въздействие върху заетостта и доходите, въпреки че това също създава предизвикателства за околната среда и изкривява урбанизацията особено в крайбрежните райони. Потенциалът на Черно море за морска възобновяема енергия все още не е напълно проучен. Синята икономика може да играе важна роля в прехода към въглероден неутралитет, както се подразбира, което я прави важна област за инвестиции. Морските инвестиции могат да получат подкрепа чрез различни инструменти на ЕС за финансиране. Например Европейският фонд за морско дело и рибарство (ЕФМДР) подкрепя прилагането наобщата политика в областта на рибарството и инвестициите за напредък в морската политика на национални нива. Намаляване замърсяването в морската среда и неблагоприятните последици от изменението на климата могат да бъдат финансирани чрез следващо поколение програми за междурегионално и трансгранично сътрудничество

За да помогне на икономиките от региона  да се ориентират през „зеления“ и „синия“ преход, е възможен  достъп до допълнителни инвестиции, задвижвани от ЕС, за специфични области, като платформата на ЕС BlueInvest  и бъдеща програма InvestEU.  Фондът за възстановяване на ЕС ще бъде от съществено значение в краткосрочен и средносрочен план за увеличаване на инвестициите в иновации в устойчива храна и офшорно производство на биомаса и възобновяема енергия по начини, които запазват екосистемите. Световната банка, по своята регионална програма BBSEA търси възможности за подкрепа на проекти, насочени към морското замърсяване и морски отпадъци в черноморските страни.

 От новите нововъзникващи и иновативни сектори, офшорната вятърна енергия се откроява с най-голям потенциал. В района на Черно море приливите и отливите са незначителни за добива на енергия, но офшорният потенциал за вятърна и вълнова енергия трябва  да бъде оценен. И България, и Румъния наскоро започнаха да изучават  и изследват в детайли възможностите на  морски транспорт в областта на  получаване на възобновяема енергия от вятър. Перспективи за синята биоикономика и биотехнологии, заедно със защитата на крайбрежието чрез природни решения нарастват и също се нуждаят от допълнителна оценка.  Перспективите за мониторинг на околната среда и технологии развитието чрез научни изследвания и иновации също се подобрява и може да бъде зона за стимулиране на сътрудничеството, като се има предвид силния технически и научен потенциал на регионалната академична и изследователска общност. Подкрепата за научно-изследователския капацитет в секторите на синята икономика ще бъде от ключово значение за прилагането на МСП и координация по приоритетни инвестиции.

Културно сътрудничество

Многообразието на черноморския регион предполага сериозно внимание на сътрудничеството в областта на културата. Дефинирано споделянето, опознаването и припознаването на отделните национални и етнически културни наследства ще възстанови  регионалната памет и ще обогати съдържанието в дейностите на различни етнически групи и общности, чийто оригинални коренни източници  са живи. Изработването на съвместни програми , платформи за съхраняване на културното наследство ще допринесе за намаляване на напрежението Съвместно разработване  на културните продукти (занаяти, произведения на изкуството и т.н.) и събития (фестивали, панаири и др., повишаване на откритостта на Черноморския регион и насърчаване на мрежи, обмен на добри практики в укрепването на културните и творческите индустрии (музика, мултимедия и т.н.) са сред инструментите, които ще спомогнат за сближаването на хората. Сътрудничеството между градовете подобрява средата, в която живеят различните групи, различните генерации, създават се условия за съхраняване на културно-историческото наследство и паметта на нациите. Опитът на Средиземноморския регион и  това отношение може да се сподели именно чрез сътрудничество в новата Инициатива. По примера на Италианския Институт за средиземноморски изследвани, може да се потърси релация за създаване на Черноморски институт за изследване на културното наследство.  Разбирането, че културата има силно влияние върху цялостния живот на хората и на градовете, че  загубата на културно наследство поражда дефицити в отношенията, както и значението  което опазванета културното наследство  може да има в периоди на кризи и бедствие е особено важно за един силно дисперсен и нехомогенен регион, какъвто е черноморският.  ОЧИС и ОП „Черноморски басейн“ създават предпоставки за засилване на културния обмен и сътрудничество, но  е важно това да се възприеме като задача на провителствени нива. Тук е мястото да се отбележи, че връщането на Русия и Азербайджан в ОП “Черноморски басейн“ е от важно за развитието на програмата и за отваряне на сътрудничеството между различни структури, включително и в областта на образованието и науката. Развитието на културното сътрудничество ще бъде в подкрепа и на туризма, който особено днес се нуждае от сериозна подкрепа. Не може да не се сподели, че регионът е белязан с много исторически  и културни артефакти и тяхното „извличане“ и правене достояние на света е задача именно на черноморските страни. Част от дейностите, по които може да се ксонценткрира културното сътрудничество са свързани с картографиране на исторически  маршрути; създаване на мрежа от експерти по недвижимо културно наследство; изготвяне на представителен списък на нематериалното културно наследство черноморските държави, които могат да бъдат номинирани съвместно за вписване в списъка на ЮНЕСКО; Обмен на опит между писатели, музиканти, художници, създаване на съвместни филмови продукции, съвместни фестивали, създаване на собствени програми за мобилност и много други елементи биха могли да са предмет на културното черноморско сътрудничество.

Околна среда

Една от най-сериозните тематични зони за сътрудничество в Черноморския регион е опазването на околната среда в черноморския басейн. Визията за Черно море включва съхраняване на неговата екосистема като ценен природен дар на региона, като в същото време се осигурява опазването на неговите морски и крайбрежни живи ресурси, като условие за устойчиво развитие на черноморските държави, тяхното добруване, здраве и защита на населението. Ако има задължителни зони за сътрудничество в региона, то това е именно опазването на уникалната екосистема, което е задължение и отговорност на всички черноморски страни, както и на  страни, намиращи се далеч от границите на Черно море, но чиито реки  се вливат във водите му. Трансграничният диагностичен анализ за Черно море определя  четири приоритетни трансгранични проблема – еутрофикация (хранително обогатяване); промени при живите морски ресурси; химическо замърсяване (включително и петрол); промени в биоразнообразието (местообитание), включително появата на несвойствени видове. Рисковете  от замърсяване на околната среда (морска вода, крайбрежни територии и въздух) са свързани с разнообразните дейности, които се осъществяват в морето и по крабрежията. Голяма част от замърсяванията се  „доставят“ в морето през вливащите се в него три големи реки и  около 25 по-малки , вливащи се в тях. Това изисква сериозни усилия на всички нива – местни, регионални, национални за мониторинг, анализ и контрол и прилагане на строги мерки за  поддържане на стандарти, за да се запази „здраво“ морето. Опазването на околната среда на черно море е приоритет в сътрудничеството между страните и постоянна задача на Черноморската комисия за опазване чистотата на Черно море, ситуирана в Истанбул. Ежегодните конференции на комисията, както и усилията на ЕК в лицето на Генерална дирекция „Морско дело и рибарство“ , както и постоянният приоритет за опазване на околната среда на ОП „Черноморски басейн“ са част от най-дългото и най-сигурно сътрудничество в региона. Постоянно подобряващото се отношение към опазване на околната среда се изразява в постигане на добри показатели по критериите на „добра морска среда“. Бъдещето на сътрудничеството в опазване на  черноморската екосистема се организира около новата парадигма за засилване на синьото измерение на Зелената сделка, постигане на синергизъм в действията на всички институции и видове дейности, както и прилагане на екосистемния подход, обединени в интегрирано управление.

Изследване и иновации

Изследванията и иновациите са от решаващо значение за здравословното и устойчиво Черно море и сътрудничеството в тази област има своята  визия до  2030 г. чрез  Стратегическа програма за изследвания и иновации в Черно море, прита през 2018 г., известна като Black Sea SRIA. Тя изисква сътрудничество в  създаването на  иновативни системи на национално и транснационално ниво, включване на  гражданите и създаване на нови морски работни места в крайбрежните райони през следващите 10 години. Тази стратегическа програма за научни изследвания и иновации е добър пример за научна дипломация, където се работи съвместно  за справяне с предизвикателствата на споделеното море.

Black Sea SRIA има за цел да развие споделена визия за продуктивно, здравословно, устойчиво и устойчиво Черно море до 2030 г., като същевременно разглежда специалните и уникални екосистемни характеристики на него, по-специално уникалното му биоразнообразие, обектите на културното наследство и новите местни, национални и трансгранични мерки на политиката.

Той ще се съсредоточи върху четири ключови области: да отговори на основните предизвикателства за научните изследвания в Черно море; за стимулиране на синята икономика на Черно море; за развитие на  иновативни инфраструктури и подобряване на  „синята“ работна сила чрез образование за нови морски работни места и ангажиране на гражданите. Има три ключови думи, които отразяват бъдещето на сътрудничеството в тази област – реформи, иновации и обучение. Дефицитите в тази област са достатъчно сериозни, трябва да се преодолее недостигът на познания за Черно море,  да се модернизират  морските индустрии, обучението  по морските професии трябва да съответства на съвременното им разбиране, описание и прилагане с необходимите знания, умения и компетентности. В това отношение създаването на  съвременни обучителни центрове ще бъде необходима част от сътрудничеството между черноморските страни.  Активизирането на дейността на Черноморската университетска мрежа също ще бъде от  ключово значение за разширяване сътрудничеството между черноморските страни. Нещо повече, мрежата може да се превърне във водещ фактор в много от цитираните области на сътрудничество. Университетската синергия  ще бъде фактор за реализиране на идеите на черноморската синергия.

Заключение

Възможно ли е участието на  Черно море да бъде успешно в Инициативата „Три морета“ и има ли обстоятелства, които непременно трябва да бъдат отчитани, за да се случи това. Инициативата „Три морета не се различава от инициативите на индивидуалните морски територии – Стратегия за развитие на Средиземноморския регион, Стратегия за развитие на Балтийски регион, Общ дневен ред за Черно море. Възникнали по различно време, всички, те са предназначени за устойчиво развитие на  съответния регион и просперитета на гражданите му, макар те да не притежават  детерминирана регионална идентичност, различна от националната. Дали има специфични цели, различаващи се от общите и обслужващи само един или няколко от всички участници? Със сигурност прегледът на анализите и коментарите на всяка една от инициативите ще изведе интересни факти от гледна точка на геополитика и геостратегия, но ако  приоритизирането на зоните на сътрудничество се ръководи от прагматизъм и идея за устойчиво развитие, Инициативата може да се развива успешно и без конфронтация по теми, които биха разделили участниците.   В действителност много повече са коментарите отколкото документите, които създателите на Инициативата  разпространяват и определят като основополагащи. Аргументите „за“ са повече от аргументите „против“ – взаимодействие, което може да доведе до по-висока ефективност на използване на всички видове ресурси, включително човешките,  до по-добро разбирателство между гражданите на регионите, до по-успешно участие в глобални процеси, които така или иначе не заобикалят нито един от индивидуалните региони, до постигане на сигурност без конфронтация и противопоставяне и до отваряне към останалия свят, от каквото отваряне се нуждае всяка екосистема. С препоръка за приемане на Инициативата „Черно море – зона на мира“, което ще даде импулс за успешно преодоляване на предизвикателства от различен характер, които могат да възникнат при реализилане на Инциативата „Три морета“.

Маруся Любчева,  доц. д-р на техническите науки, е университетски преподавател и изследовател. Работи в областта на  химическите технологии, управлението и развитието на човешките ресурси. Като зам. – кмет на Община Бургас, народен представител и член на ЕП работи по различни теми на управлението на образованието и културата. Автор е на много научни разработки и  публикации. Почетен професор на Академия за развитие и технологии в Чувашка република, Русия. Сертифициран експерт по кариерно развитие на Center  for Credentialing and Education. Учредител на НПО“Черноморски институт“

 

By EIRI