През последната година се забелязва нов подход в отношенията между България и Република Северна Македония. Фокусът бе изместен от проблематичните исторически въпроси и се насочи към друг ключов въпрос в двустранните отношения – езикът на омразата.
Като основна пречка пред градивния диалог се явява нарастващото влияние на македонизма сред обществото на югозападните ни съседи. България безспорно подцени македонизма и неговото влияние. Пуснал дълбоки корени сред обществото в РСМ, внушаван още от най-ранна детска възраст, залегнал в учебната прорама, обществените нагласи, медиите, книгите и музеите, македонизмът представя България като основен виновник за неблагоприятните исторически развития, сполетели младата държава. Въпреки разновидностите на македонизма – сръбски македонизъм, югомакедонизъм, античен македонизъм, култивирането на езика на омраза към България е видим в думите на политиците и обществениците от РСМ дори и днес.
Като примери за наличието на омраза в македонското общество на всички нива можем да споменем няколко актуални случая от последните 2 години в РСМ: българският национален флаг бе запален, в друг случай скъсан, премиерът на РСМ в свое интервю каза, че би искал да покаже среден пръст на българите; висш държавен служител отправи непристойни обиди към външния ни министър, управляващата партия реагира остро спрямо кандидат-кмета на опозицията на местните избори в Скопие заради предполагаем български произход, правейки аналогия с българското управление на града през 1941 г. Описаните примери безспорно излизат извън рамките на двустранните отношения и поставят въпроса доколко РСМ изпълнява Копенхагенските критериите, Споразумението за стабилизиране и асоцииране с ЕС, както и Европейската харта за правата на човека.
Македонизмът и езикът на омразата не са ново явление. В Съвместната декларация от 1999 г., подписана от премиерите на двете страни, Иван Костов и Любчо Георгиевски, Македонската страна заявява, че „ще предприемат ефикасни мерки за предотвратяване на недобронамерена пропаганда от страна на институции и агенции и няма да допускат дейност на частни субекти, насочени към подстрекателство на насилие, омраза или други подобни действия, които биха навредили на отношенията между Р България и Р Македония“. Декларацията безспорно представлява успех за българската дипломация и пробив в доктрината на македонизма.
През годините сме свидетели, както на успехи на българската дипломация, така и на редица пропуснати възможности да бъде защитен българския интерес. Отношенията привидно се затоплят с подписването на Договора за приятелство, добросъседство и сътрудничество между Република България и Република Северна Македония от 2017 г. Като страна-член на Европейския съюз България разчита,че европейските институции ще следят за успешното прилагане на двустранния договор и ще бъдат гарант за неговото изпълнение. За жалост реалността е по-различна. Когато се усилва напрежението между българската и македонската държава, се оказва, че обективно по-добре е разбрана страната, която успява по-добре да представи своята гледна точка в публичното пространство. За жалост това не е България.
В резултат на изострените отношения се забелязва и нова разновидност на македонизма – евромакедонизъм. Това ново идеологическо течение е инструментът в ръцете на северномакедонската външна политика, чрез който тя се опитва да оказва натиск върху България на международната сцена за повече отстъпки по пътя към ЕС.
България трябваше да се възползва по по-добър начин от преднината, която имаше пред Република Северна Македония. Наличието на български еврокомисар в Европейската комисия, както и на 17 български депутати в Европейския парламент представляваха предпоставки за блокирането на евромакедонизма. Те трябваше да са стената, в която тази идеология да се разбие. Противно на очакваното, евромакедонизмът успя да постигне положителни резултати в европейските институции, поради слабата реакция от българска страна. В резултат на това България проигра предимството си като държава-член на ЕС и натиска бе пренасочен от страната кандидат-член към страната-член, нещо нетрадиционно при преговори за европейска интеграция.
България успя да се вкара в изолация и губейки предимството си, се озова в позиция, в която натискът към нея се увеличава с всеки изминал ден, а подкрепата в Европейския съюз и НАТО към българската позиция липсва. Водещите държави в ЕС и САЩ виждат геополитическа полза Северна Македония да бъде интегрирана в ЕС. Безспорно и българската страна носи вина, че не е успяла да убеди евроатлантическите си партньори, че приемането на държава в Съюза, която все още използва езика на омразата в националната си политика е опасно.
Като неоценим подарък за македонизма трябва да се отбележи загубата, която България допусна в очите на гражданите на РСМ. Обобщено можем да заявим, че това което македонизмът като идеология на разграничаването и противопоставянето не успя да постигне за десетилетия, българските политици постигнаха за по-малко от две години чрез блокирането на старта на преговори на Северна Македония за членство в Европейския съюз. Българското вето бе естествено продължение на приетата през 2019 г. Рамкова позиция по въпроса за присъединяването на РС Македония и Албания към ЕС. В Рамковата позиция се приветства и подкрепя препоръката на Европейската комисия за започване на предприсъединителни преговори както с Република Северна Македония, така и с Албания, като същевременно се заявява, че „България не следва да допуска интеграцията на РС Македония в ЕС да бъде съпътствана от европейска легитимация на държавно спонсорирана идеология на антибългарска основа“ и че „пренаписването на историята на част от българския народ след 1944 е сред стълбовете на антибългарската идеологическа конструкция на югославския тоталитаризъм“. Според Рамковата позиция важно условие за европейска интеграция е изпълнението на Договора за приятелство, добросъседство и сътрудничество, подписан през 2017 г.
Макар и критикувана отвън, твърдата българска позиция по македонския въпрос поне до днес няма алтернатива. Всяко отстъпление от нашата позиция, без да сме абсолютно наясно какво точно искаме да постигнем и без да е налице достатъчно широк обществен консенсус, още повече ще увеличи влиянието на македонизма в югозападната ни съседка.
След формирането на новото правителство се забелязва нов хоризонт в отношенията, фокусиран предимно върху икономическото сътрудничество между двете страни като ключ за преодоляване на спорните въпроси от миналото.
„Вижда се огромната синергия, когато има добросъседство“, заяви премиерът Кирил Петков на пресконференцията след междуправителственото заседание между България и Република Северна Македония, след като бяха подписани меморандуми за разбирателство за развитие на железопътната връзка София – Скопие, за земеделието и за малките и средните предприятия. Икономическото сътрудничество, върху което бе поставен основен фокус от правителството на министър-председателя Кирил Петков, е възможност за преодоляване на езика на омразата, стига гражданите на двете страни да получат доказателства за ползите от него. Към момента това изглежда трудно постижимо, предвид нарастващия негативизъм сред гражданите на РСМ и информацията за спирането на полетите между София и Скопие едва три месеца след откриването на авиолинията.
Основните цели на България в двустранните отношения с РСМ трябва да бъдат фокусирани към отстояване на българските национални интереси, спирането на езика на омразата, зачитане на историческите факти и включването им в учебната програма и настояване македонските българи да бъдат вписани като държавотворен народ в конституцията на РСМ. Юридическото потвърждение за тяхното съществуване ще даде възможност на македонските българи безпрепятствено да организират свои културни прояви, фестивали, събития, ще могат да участват според приетия квотен принцип в местното управление в общините, където техният брой е значителен и ще ползват всички останали права и свободи, които конституцията на страната гарантира на другите етнически групи. При подобно развитие българите биха се оказали много повече от тези, които бяха посочени при националното преброяване през 2021 г. – 3504. Дали тези цели са постижими, само времето ще покаже.
В разрез с широко разпространеното мнение, че България няма за къде да бърза и би могла да изчаква дори 10 години, докато в Скопие приемат всички български условия, истината сочи по-скоро противоположната теза. Времето работи против българските интереси. С всеки изминал ден, с всяка ситуация, в която се изострят отношенията между двете страни и съответно с всяко стопиране на началото на преговорите, македонизмът укрепва корените си все по-силно сред обществото в РСМ. Колкото повече време минава, толкова по-големи компромиси ще се налага българската страна да направи.
Изминаха пет години от подписването на Договора за приятелство, добросъседство и сътрудничество между Република България и Република Северна Македония, но резултатите от него са минимални. Управляващите в Република Северна Македония трябва да осъзнаят, че македонизмът и езикът на омразата отдалечават страната им от европейската перспектива, която преследват и която България, приела като свой национален приоритет, се стреми да им помогне да достигнат. България от своя страна, трябва да отстоява позицията си по такъв начин, че гражданите на РСМ да я разберат, защото не е далеч моментът, в който България би могла да изгуби връзката си с гражданите на Република Северна Македония, което би сигнализирало победата на македонизма.
Веселин Ташев е бакалавър по международни отношения от Университета за национално и световно стопанство. Следва в магистърска програма „Дипломация и стратегически анализ“ в Университета за национално и световно стопанство. През 2021 г. е председател на Управителния съвет на Студентската асоциация за изследване на международните отношения (САИМО). През 2022 г. бе избран за председател на Контролния съвет на организацията.
Veselin Tashev is bachelor of “International Relations” from the University of National and World Economy. He is currently studying in the master’s programme “Diplomacy and Strategic Analysis” at the University of National and World Economy. In 2021 he served as Chairman of the Managing Board of the International Relations Research Student Association (IRRSA). In 2022 he was selected as the Chairman of the Supervisory Board of the organization.
Резюме: През последните години отношенията между България и Република Северна Македония бяха динамични и преминаха през различни етапи. Някои от тях допринесоха за благоприятен климат в двустранните отношенията, докато други помогнаха на македонизма да укрепи корените си сред обществото на югозападните ни съседи. Този доклад си поставя за цел да анализира какво е македонизмът, каква роля играе той в двустранните отношения между България и Северна Македония и как преодоляването му е ключът към европейска интеграция на Република Северна Македония.
Summary: In recent years, relations between Bulgaria and the Republic of Northern Macedonia have been dynamic and have gone through various stages. Some of them have contributed to a favorable climate in bilateral relations, while others have helped Macedonian nationalism strengthen its roots in the society of our southwestern neighbors. This report aims to analyze what Macedonian nationalism is, what role does it play in the bilateral relations between Bulgaria and North Macedonia and how overcoming it is the key to the European integration of the Republic of North Macedonia.
Използвана литература:
Договор за приятелство, добросъседство и сътрудничество между Република България и Република Македония, 2017 г.;
Декларацията за добросъседство от 22 февруари 1999 г.;
„Република Македония в съвременната балканска геополитика и мястото на мястото на българския национален интерес там“, д-р Войн Божинов, д-р Йорданка Стоянова-Тонева, 2018 г.;
„Македония на кръстопът“, Петър-Емил Митев, Антонина Желязкова, Горан Стойковски, 2008 г.;
„Новият регионализъм в Югоизточна Европа“, Любомир Кючуков, 2008 г.;
„Новите тенденции в Западните Балкани и българската геополитика“, С. Кирилов, списание Геополитика, брой 6, 2021 г.;
„Разширяване на ЕС – Република Северна Македония“ – https://www.consilium.europa.eu/bg/policies/enlargement/republic-north-macedonia/;
„Романтичният подход към Македония“, Е. Иванов, списание Геополитика, брой 1, 2022 г.;
„Как България загуби битката с македонизма“, https://eiri.bg/publikacii-iimo/как-българия-загуби-битката-с-македонизма, Любомир Кючуков, 2021 г.;
„Как да защитим българския интерес в преговорите със Северна Македония?“, Методий Иванов, сп. Геополитика, брой 2, 2022 г.;
„Спорът не е между България и Северна Македония, а между Северна Македония и ЕС“, интервю с Надежда Нейнски, министър на външните работи 1997-2001 г. https://www.dw.com/bg/a-60091078