В основата на класическата гръцка трагедия е невъзможността да се избегне предопределеността. Независимо от усилията на героите, и дори благодарение на тях, предсказаното се сбъдва. Точно обратното е при западното мислене. За него решаваща е възможността за избор и личната отговорност за взетите решения. Например, прословутият гръцки референдум няма нищо общо с демокрацията и свободния избор, тъй като ако подобни въпроси се решават на демократична основа, трябва да се проведат референдуми и в страните-кредиторки, с ясно предизвестен резултат. В поведението на Сириза и излъчените от нея ръководители се чувства някаква обреченост, някакво желание боговете (в случая избирателите) да решат проблемите вместо тях. Боговете обаче дават нищо неозначаващ отговор на неясно поставен въпрос, като единственото, което остава, е да се направи неизбежен избор между няколко варианта. А те, според повечето експерти, не са много- оставане в еврозоната и договаряне с кредиторите; запазване на еврото като разплащателна валута, но Гърция излиза от еврозоната; въвеждане на валутен борд, за което настоява проф. Стив Ханке; преминаване към паралелни валути или връщане към драхмата. Всеки от тези варианти предполага различна траектория на развитие на гръцката икономика, както и множество неподдаващи се на оценка рискове, на първо място между които е непредвидимото и ирационално поведение както на гръцкото правителството и политическите сили, така и на гръцките избиратели.
Впрочем, гръцкият подход е заразителен. Не само гърците, но и предствавителите на прословутата „тройка” демонстрират странно поведение. Особено непоследователна е позицията на МВФ. Първоначално именно фондът зае особено непримирима позиция и практически напусна преговорите. В последствие обаче, след обявяването на решението за референдума, МВФ публикува изследване за гръцката икономика, в което се обяви за частично опрощаване на гръцкия дълг. Това беше използвано от министър-председателя Ципрас като признание, че позицията на Гърция е била правилна, което пък повлия съществено върху резултатите от гласуването. Европейската позиция е практически раздвоена. От една страна еврогрупата и ЕК са за твърд курс на реформи като предварително условие за оказване на финансова помощ на Гърция. Същевременно обаче, Европейската централна банка отпусна около 90 млрд. евро извънредна ликвидна помощ на гръцките банки практически без никакви условия. Ако по някакъв чудотворен начин доверието в гръцката банкова система не се възстанови, не е ясно как тези пари биха могли да бъдат върнати. Това означава, че с всеки изминат ден сумарният гръцки дълг нараства като перспективите за урегулиране стават все по-неясни.
Международните измерения на гръцката криза са изключително сериозни. Кредиторите на Гърция са раздразнени от ултимативния тон на гръцкото правителство. Кредиторите също имат ангажименти пред своите избиратели, което съществено ограничава техните възможности за маневри. В концептуален план войната между привържениците и противниците на финансовите рестрикции се разгоря с нова сила. Джоузеф Стиглиц заяви, че би гласувал на референдума с „не”. Истинският проблем обаче е в това, че затруднения с държавния дълг има не само Гърция. Испания, Португалия, Италия и Ирландия също потенциално могат да се окажат в сходна ситуация. Политиката на финансови рестрикции не се ползва с особена популярност и във Франция и дори в Германия. Неспособността да се реши гръцкия проблем срива доверието в еврото и в ЕС като цяло. Сложният механизъм на валутно- финансово сътрудничество и взаимно балансиране на интересите в ЕС може да се окаже пред разпад, вследствие отказа на Гърция да спазва поетите ангажименти.
Съпротивата на Гърция срещу международния финансов капитал създава криза в областта на международните публични финанси. В определен момент всяка малка страна може да се окаже напълно зависима от външни финансови фактори. В момента не само гръцкото правителство, но и банките зависят пряко в ежедневната си дейност от решения, вземани извън страната. За да се избегне това трябва да се постигне принципен компромис между спорещите страни. Такъв е възможен само при наличието на обща концептуална рамка за регулиране на отношенията межд суверенни длъжници и кредитори. Следователно, борбата на Гърция е срещу действащите правила на играта, както и срещу неолибералната теоретична схема. Не случайно подалият оставка Варуфакис подложи на ожесточена критика изначалната логика на модела на финансови икономии. Самият Варуфакис обаче, не се оказа в състояние да предложи някаква алтернативна на сагашния модел концепция. Това превръща гръцкия протест в безсмислица.
Гръцката криза има и своите български измерения. Едно от тях е парадоксално- привръщането на българския лев, макар и временно, в локална международна валута. Същевременно, почти 200 000 българи, работещи постоянно и временно в нашата южна съседка, ще бъдат засегнати от срива в гръцката икономика. Неизбежно ще пострада и търговията между двете страни. Вечи има данни както за изтичане, така и за вливане на капитали от Гърция. Като цяло гръцката криза ще има негативни последици за България.
В последна сметка въпросът е в това, какъв е предопределеният финал. Предпределението е свързано с логиката на финансовите пазари, която не може да бъде заобиколена. А тя е в това, че всяко действие има своята цена. Дори Гърция да успее да подобри условията на реформите, изисквани от кредиторите и да намали в някаква степен финансовите рестрикции, недоверието, което действията на страната пораждат, ще доведе до заплащането на цена под формата на по-високи лихви, ограничен приток на капитали и ограничен достъп до нови заеми от международните институции. Тази вторична цена вече е значително по-висока от всякакви потенциални отстъпки на кредиторите. Рестрикциите, които в момента гърците преживяват са много по-големи и от най-тежките реформи, налагани от „тройката”. Поведението на самите гърци е абсурдно. От една страна, те се стремят към финансова независимост, гласувайки с „не”, но теглейки парите си от банките те се превръщат, според удачния израз на един финансов анализатор, във финансов протекторат на Европейската централна банка. Истината е, че дори целият гръцки дълг да бъде опростен, Гърция все едно ще плати неговата цена. Финалът на гръцката финансова трагедия е предопределен.