Години наред Световният икономически форум публикува изследвания за конкурентосопособността в глобален аспект, като изданието за 2014-2015 г. вклюва 144 държави. Класирането става въз основа на десетки показатели, отчитащи институционалната среда, инфраструктурата, макроикономическата стабилност, образованието, здравеопазването, нагласите на бизнеса и т.н. Традиционно България се представя подчертано зле в областта на иновациите, институциите и способността на безнеса да прилага съвременни управленски практики.
Особено интересно е да се види обаче, кои са конкретните параметри, по които България отбелязва относително най-лоши и респективно най-добри позиции. В случая сме подбрали 10-те най-лоши и най-добри класирания. Това позволява ясно да се открои какво ни дърпа особено силно назад в областта на международната конкурентоспособност и какво ни помага да се движим напред.
Най-слабата класация, по която България е практически на последно място между включените в изследването страни, е способността на страната да задържа и да привлича таланти. В това отношение ние заемаме едва 142-ро място, т.е. само две държави са по-зле от нас. На пракитка отбелязания факт означава, че българският бизнес и държавната администрация не са склонни да предлагат конкурентни възнаграждения и високи позиции на талантливи експерти и мениджъри. Това неизбежно обрича икономиката на посредствено управление и липса на иновации. Друг негативен показател, по който смe едва на 134-то място, е фаворитизма при вземането на решения от страна на правителството. Следват ниското обществено доверие в политиците (130-то място), отсъствието на независима съдебна власт (126-то място), лошата законова база за решаване на конфликти, затруднения при оспорване на различни държавни регулации и отсъствие на прозрачност при вземането на политически решения (124-то място). Има и два негативни показателя, които не са свързани непосредствено с политическата и правораздавателната система. Това са отсъствието на развити клъстери (129-то място) и слабото равнище на образование и квалификация на персонала (127-мо място).
Като изключим слабото развитие на клъстерите, което е сериозна структурна слабост на българската икономика, всички останали недостатъци са свързани не толкова с икономически, колкото със социално-политически фактори. Особено трагично е съчетанието на нежеланието да се привличат и задържат таланти с ниската квалификация на персонала. Друг възел е непрозрачната администрация, зависимата съдебна система и неадекватното законодателство.
Не по-малко интересни са параметрите, при които България има определени конкурентни предимства. Единственият показател, по който сме на първо място между всички изследвани страни, е ниската заболеваемост от спин. Тъй като състоянието на здравеопазването по никакъв начин не може да се нарече блестящо, а от друга страна България е една от държавите силно въвлечени в трафика на хора и проституция, то вероятното обяснение е особената генетична структура на населението. Следват редица финансово-икономически показатели- ниски мита, ниски данъци и нисък държавен дълг, с позиции респективно на 5-то, 15-то и 28-мо място. Прави впечатление също така групата показатели, в областта на телекомуникациите и свързаността- скорост на широколентовия интернет, мобилни телефони на глава от населението, широколентови мобилни услуги, фиксирани широколентови интернет услуги и фиксирани телефонни лини. По тези показатели сме от 27-мо до 42-ро място. Друг показател, с който по неясни причини не сме склонни да се гордеем, но който е от изключително важно значение за привличане на чуждестранни инвестиции, е относителният дял на хората с висше образование- 34-то място между класираните страни.
Съпоставянето на слабите и силните страни на българската икономика позволява интересни изводи.
Първият е свързан с отношението към кадрите. България едновременно разполага с относително висок дял специалисти с висше образование, но същевременно не се стреми да задържи талантливите, като фактически работещите са с ниска подготовка. Казано по-просто, ние целенасочено отблъскваме талантливите и предпочитаме да работим с некомпетентни, но верни изпълнители, по възможност роднини и приятели. От гледна точка на теорията това означава отказ меритокрацията (т.е. издигането на кадрите според качествата и заслугите) и господство на шуробаджанащината и партизанщината, както в частния сектор, така и в държавната администрация. И преди, и сега обаче кадрите решават всичко. Нещо повече, както отбелязва нашумелият напоследък френски икономист Тома Пикети, съвременните икономики са икономики, движени от супер кадрите.
Другото противоречие е съчетанието на недоверието в политиците, усещането за корупция, неефективна правораздавателна система с ниски данъци и нисък държавен дълг. Единственото обяснение, че основната задача, стояща пред българските политици, е да гарантират ниски данъци за хората с високи доходи, докато ниският дъл е страничен продукт на ограниченията, наложени от валутния борд.
Третият извод е свъзан със структурното развитие на икономиката. Определените сравнителни предимства, формирали се през последните години в областта на информационно-телекомуникационните технологии, не са свързани с някаква държавна отраслова политика. Обратното, секторите, които държавата регулира и субсидира (енергетика, здравеопазване, селско стопанство, ж.п. транспорт), са в плачевно състояние. Това определено кореспондира с наличието на корупция и некомпетентност. Различното в сектора на информационно-телекомуникационнитие технологии е присъствието на конкуренция, противодействащо на традиционната за страната ни връзкарщина.
В последна сметка, единственото, което може да гарантира успешното развитие на страната, е съчетанието на конкурентни пазарни механизми с преодоляване на политическата корупция.