Макроикономическа и структурна политика до и след присъединяването на България към Европейския съюз

МАКРОИКОНОМИЧЕСКА И СТРУКТУРНА ПОЛИТИКА ДО И СЛЕД ПРИСЪЕДИНЯВАНЕТО НА БЪЛГАРИЯ КЪМ ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗАВТОРИ:

доц. д-р Ганчо Ганчев, председател на Научния съвет на ИИМО −

част I, части III, V, VI, VII и VIII

доц. д-р Ганчо Ганчев,

председател на Научния съвет на ИИМО − част II

Стефан Цветков,

Главен експерт АИАП − част II

доц. д-р Чавдар Николов,

член на Научния съвет на ИИМО − част IV

 

СЪДЪРЖАНИЕ

ЧАСТ ПЪРВА

Основни макроикономически тенденции преди и след въвеж-

дането на паричния съвет

ЧАСТ ВТОРА

Макроикономически модел

2.1. Оптимален контрол и ненаблюдаеми величини

2.2. Въвеждане на „потенциалните“ променливи използвани

в модела

2.3. Конструиране на модела

2.4. Прогнозни симулации за периода до 2010 г.

ЧАСТ ТРЕТА

Включване в еврозоната

ЧАСТ ЧЕТВЪРТА

Структурни процеси

4.1. Период и обект на анализ

4.2. Секторен разрез

4.3. Териториален разрез

4.4. Териториално-секторни структури

4.5. Външнотърговски структури

4.6. Фискални структури

4.7. Структури в платежния баланс

4.8. Структури свързани с международно сравнение

на националното ни ценово равнище

4.9. Структури на заетостта и на секторната производителност

на труда

4.10. Демографски и образователно-демографски структури

ЧАСТ ПЕТА

Предприсъединителни преговори

5.1 Стратегически икономически цели на преговарящите страни:

постановка и еволюция

5.2. Хронология на преговорния процес

5.3. Икономически и валутен съюз

5.4. Данъчно облагане

5.5. Финансова и социална политика, защита на потребителя

5.6. Либерализация и конкуренция

5.7. Структурни проблеми

5.8. Изпълнение на ангажиментите, поети при преговорния процес

ЧАСТ ШЕСТА

Предприсъединителни фондове

6.1. Институционализация на НПР

6.2. Нива на Управление на НПР

6.2.1 МФ − разплащателен орган на рамката за подкрепа

от страна на ЕС

6.2.2. Комитети за наблюдение на рамката за подкрепа на ЕС

6.2.3. Усъвършенстване на централизираните разплащателно-

контролни функции

6.2.4. Регионална оперативна програма

6.2.5. Конкурентноспособност на българската икономика

6.2.6. Развитие на човешките ресурси

6.2.7. Развитие на земeделието и земеделските райони

6.2.8. Развитие на базисната инфраструктура − транспорт

6.2.9. Развитие на базисната инфраструктура − сектор околна

среда

6.3. Финансов контрол

6.3.1. Вътрешен финансов контрол

6.3.2. Външен финансов контрол

6.3.3. Проблеми на финансовия контол

при изпълнението на НПР

6.4. Насоки за изменение и развитие на НПР

6.4.1. Стратегия и ресурсна обезпеченост

6.4.2. Институционална структура и контрол

6.4.3. Регионални и структурни диспропорции

ЧАСТ СЕДМА

НПР − варианти на национална стратегия след 2007

ЧАСТ ОСМА

Структурна политика до 2007 и за периода 2007−2010

8.1. Закрила на българските производители

8.2. Туризъм

8.3. Селско стопанство

8.4. Енергийна политика

8.5. Телекомуникации, високи техтологии

8.6. Инфраструктура и регионална политика

8.7. Металургия, химия, въгледобив

ЧАСТ ДЕВЕТА

Основни изводи и препоръки

Използвана литература

Приложения

 

ИНДЕКС ЗА ГРАФИКИ И ТАБЛИЦИ

Графика №1 − Нарастване на БВП и стоковите запаси (1992−2004)

Графика №2 − Нетни чуждестранни активи и други показатели на

търговските банки (в % от общите активи)

Графика №3 − Потенциален БВП (в лева, в постоянни цени 1998)

Графика №4 − Нарастването на потенциалния БВП до 2006 г. (в лева, в

постоянни цени 1998)

Графика №5 − Равновесна и фактическа безработица за периода

1998−2003 г.

Графика №6 − Прогноза за равновесната и фактическа безработица

до 2006 г.

Графика №7 − NATREX (1999−2006)

Графика №8 − Динамика на основните макроикономически величини

(в лева, в постоянни цени 1998)

Графика №9 − Някои основни макроикономически показатели

като дял от БВП (в %)

Графика №10 − Разлика между равновесна и фактическа безработица;

разлика между потенциален и реален БВП (млрд. лв.)

Графика №11 − Темпове на нарастване в % на някои основни показатели

Графика №12 − Дефлатори на някои основни макропараметри

Графика №13 − Спестявания, текуща сметка (1998−2010)

Графика №14 − NATREX (1998−2010)

Графика №15 − Темп на нарстване на производителността; равновесен

темп на производителността, в %

Графика №16 − Валутен резерв; банкноти и монети в обращение; резервни

пари (1998−2007)

Графика №17 − Вариант с високи темпове на нарастване на инвестициите

през 2005 г.

Графика №18 − Износ на стоки и услуги при вариант с инвестиционен „шок“

Графика №19 − Разлика в текущите сметки − 2004-2010

Графика №20 − Брутна добавена стойност по сектори (1997)

Графика №21 − Брутна добавена стойност по сектори (2003)

Графика №22 − Дял на основните региони в произведения БВП (1997)

Графика №23 − Дял на основните региони в произведения БВП (2003)

Графика №24 − БВП на глава от населението в най-бедния (100%)

и най-богатия регион (2003)

Графика №25 − БВП на глава от населението средно за страната

и в най-богатия регион (1997)

Графика №26 − БВП на глава от населението средно за страната

и в най-богатия регион (2003)

Графика №27 − Дял на регионите в селскостопанското производство (1997)

Графика №28 − Дял на регионите в селскостопанското производство (2003)

Графика №29 − Дял на регионите в индустриалното производство (1997)

Графика №30 − Дял на регионите в индустриалното производство (2003)

Графика №31 − Дял на регионите в производството на услуги (1997)

Графика №32− Дял на регионите в производството на услуги (2003)

Графика №33 − Процент на покритие на вноса с износ в групата на дрехи,

обувки, текстил, кожени изделия и т.н. (1997 и 2003)

Графика №34 − Процент на покритие на вноса с износ при групата на

химическите продукти (1997 и 2003)

Графика №35 − Процент на покритие на вноса с износ при групата на

храни, напитки, цигари и т.н. (1997 и 2003)

Графика №36 − Фискални модели на база бюджетни приходи към БВП

Графика №37 − Бюджетни приходи като % от БВП и темп на растеж

на икономиките (1960−1989)

Графика №38 − Бюджетни приходи като % от БВП и икономически

растеж за периода 1992−2002

Графика №39 − Връзка между дела на бюджетните приходи и

икономическия растеж при отчитане на размера на

съответната икономика САЩ−100%, 2002 г.

Графика №40 − Съотношение между преки и косвени данъци в

бюджетните приходи в ЕС-15 и в отделни страни

Графика №41 − Процент на покривност преки инвестиции/дефицит по

текущата сметка (в %)

Графика №42 − Сравнително ценово равнище 2003 г.; САЩ

Графика №43 − Структура на заетостта по сектори (1997)

Графика №44 − Структура на заетостта по сектори (2002)

Графика №45 − Структура на заетостта в ЕС−15 през 2002

Графика №46 − Отрицателен демографски прираст в пром. (1990−2003)

Графика №47 − Съотношение неработоспособни/работоспособни

(2003−2020; прогноза на НСИ)

Графика №48 − Образователна структура на населението (2002)

Таблица №1 − Хронология на преговорния процес

Таблица №2 − НПР−управляващи органи на оперативни програми

Таблица №3 − Критерии за изпълнение по програма „Развитие на

човешките ресурси“

Таблица №4 − Очаквано увеличение на трафика по видове транспорт

Таблица №5 − Статистически данни: инфлация

Таблица №6 − Статистически данни: БВП

Таблица №7 − Статистически данни: Потребление

Таблица №8 − Статистически данни: Инвестиции

Таблица №9 − Статистически данни: Валутен курс

Таблица №10 − Статистически данни: Безработица

Таблица №11 − Други статистически показатели

Таблица №12 − Общи данни за предлагания модел

ИЗПОЛЗВАНИ СЪКРАЩЕНИЯ

АДВФК − Агенция за държавен вътрешен финансов контрол

АИАП − Агенция за икономически анализи и прогнози

БВП − Брутен вътрешен продукт

БНБ − Българска народна банка

ИИМО − Институт за икономика и международни отношения

ЕК − Европейска комисия

ЕС − Европейски съюз

ЕЦБ − Европейска централна банка

МЕЕР − Министерство на енергетиката и енергийните ресурси

МОСВ − Министерство на околната среда и водите

МСП − Малки и средни предприятия

МРРБ − Министерство на регионалното развитие и благоустройството

МФ − Министерство на финансите

НПР − Национален план за развитие

СПО − Скорост на паричното обръщение

ФРС − Федерална резервна система

NAIRU − Non-accelerating inflation rate of unemployment (неускоряващо

инфлацията ниво на безработица)

NATREX − Natural Real Equilibrium Exchange Rate (равновесен реален

валутен курс)

 

ЧАСТ ПЪРВА

ОСНОВНИ МАКРОИКОНОМИЧЕСКИ ТЕНДЕНЦИИ

ПРЕДИ И СЛЕД ВЪВЕЖДАНЕТО НА ПАРИЧНИЯ

СЪВЕТ

Стартът на процеса на реформиране на икономиката в началото на

90-те години се характеризира с либерализация, без въвеждане на необ-

ходимите твърди бюджетни ограничения, отсъствие на структурна

трансформация, спад, висока инфлация и политическа нестабилност.

Тежката кризата 1996-1997 г. беше породена от непримирими конф-

ликти на интереси между и в рамките на водещите политически сили

именно във връзка с налагането на необходимата финансова дисципли-

на, преструктурирането, приватизацията и провеждането на адекватна

макроикономическа политика.

Под натиска на МВФ решение бе намерено под формата на въвежда-

не на паричен съвет. Последният ограничава възможностите за провежда-

не на макроикономическа политика, налага автоматично определени бюд-

жетни ограничения. Същевременно валутният борд поставя политическа-

та класа в положение, при което приватизацията се превръща в необходи-

мост, породена от потребността да се генерират допълнителни фискални

приходи, обезпечавани преди това чрез неограничена парична емисия.

След въвеждането на новия паричен режим през 1997 г., българска-

та икономика премина от състояние на дефлационна депресия с призна-

ци на свръхпроизводство (1997-1999) към стагнация, продължила прак-

тически до 2001 г. След 2001-ва година икономиката е в състояние на по-

дем, без предварително преминаване през фаза на оживление.

През последните 3 години стопанската обстановка в страната се из-

мени в положителна посока, вследствие задържането на лихвите на меж-

дународните пазари на ниско равнище, частичното репатриране на изне-

сените през периода 1997-2001 г. капитали, обезценката на американс-

кия долар и по-ясните евроинтеграционни перспективи.

Процесът на репатриране е особено интензивен през 2004 г., кога-

то нетните чуждестранни активи на търговските банки спадат от около

14% от балансовото число, до под 1%. Именно това преструктуриране

на активите е в основата на допълнителното ускоряване на вътрешното

кредитиране и допълнителното влошаване на текущата сметка. В дъл-

госрочен план обаче няма връзка между нарастването на кредита и вло-

шаването на текущата сметка.

Нещо повече, през 2004 се наблюдава силна отрицателна корелация

между нетните чуждестранни активи и резервите на търговските банки

в БНБ (-0,73), което означава, че намаляването на нетните чуждестран-

ни активи и респективно влошаването на текущата сметка, могат да бъ-

дат обяснени именно с рестрикциите на БНБ.

Това означава, че за да компенсират намаляването на ликвидността,

породено от затягането на резервната политика на БНБ, търговските

банки са били принудени да вземат отвън пари на заем, с което са вло-

шили търговския баланс.

Следователно, част от вътрешните спестявания не са използвани за

финансиране на вътрешните инвестиции, а са били замразени под фор-

мата на резерви, докато съответните инвестиционни потребности са би-

ли финансирани с чуждестранни средства. Подобно финансиране води

по определение до влошаване на текущата сметка.

Нарастване на БВП и стоковите запаси (1992−2004)

Данни:БНБ

Нарастване на запасите, % от БВП

БВП, темп в %

По-нагледен пример за едновременно влошаване на вътрешното и

външно равновесие в икономиката, вследствие на неправилно насочена

парично-кредитна политика, трудно би могъл да бъде даден.

Графика №2

Нетни чуждестранни активи и други показатели на търговските банки

(в % от общите активи)

Данни:БНБ

Като цяло номиналните параметри на икономиката са стабилни, но

реалните доходи остават на ниско равнище. От 1997 г. насам бюджетни-

ят дефицит е незначителен, без това да води до намаляване на търговс-

кия дефицит и необходимото активизиране на частния сектор.

Номиналното данъчно облагане спада незначително през послед-

ните години, но за сметка на увеличаване дела на косвените данъци, ко-

ито заедно с променената структура на подоходното облагане, прехвър-

лят данъчната тежест върху хората със средни и ниски доходи.

При това реалното данъчно облагане, т.е. номиналното намалява-

не на данъците с отчитане на свитите държавни субсидии и увеличените

разходи за пазарно придобиване на намаляващите публични блага, на

практика се увеличава, при това по начин, водещ до нарастване на соци-

алните диспропорции.

Независимо от подобрената икономическа динамика, няма гаранция

за устойчиво нарастване на инвестициите и производството. Политичес-

кият риск на Балканите продължава да е висок. Нестабилността в Маке-

дония, Косово и Сърбия на практика нараства.

Членството на България в НАТО създава по принцип благоприятни

перспективи за намаляване на политическия риск и включване в транс-

националните мрежи, но засега не могат да се установят конкретни по-

ложителни последици от това.

България следва да реши редица сложни проблеми във връзка с

изпълнението на т. нар. Копенхагенски (интеграционни) критерии за

присъединяване към ЕС. Нашата страна има проблеми както в областта

на формирането на функционираща пазарна икономика, така и по отно-

шение способността на българските производители да издържат на кон-

курентния натиск на общността и възможностите на страната да поема

интеграционни ангажименти.

Поддържането на устойчив, експортноориентиран растеж, един-

ствено приемлив за малка страна с отворена икономика, е все още зада-

ча, която тепърва предстои да бъде решена.

Това предполага не просто номинално нарастване на износа, а тако-

ва развитие на икономиката, при което инвестициите и технологичният

трансфер се насочват предимно към експортните отрасли и предопреде-

лят тяхното изпреварващо разширяване.

При това, експортноориентираният растеж задължително включва

увеличаване на дела на изделията с висока норма на добавена стойност

в структурата на износа.

И двете условия за експортноориентиран растеж не са изпълнени-

инвестиционният процес е недостатъчно интензивен, структурата на из-

носа от 1997 година насам е без съществени изменения.

От друга страна, доходите на основната част от населението са на

границата на покриване на най-първичните потребности. Част от базови-

те потребности се финансират чрез нарастваща задлъжнялост към банко-

вия сектор. Около 30% от населението работи в сивата икономика1.

Търговският дефицит и плащанията по външния дълг не позволяват

реално съкращаване на общия обем на външната (публична и частна)

__ _____               ____        _____      _____________     _              ______    _______

1 Според различни източници сивата икономика в България генерира доход меж-

ду 25% и 33% от БВП, в същото време НСИ отчита през последните години почти неп-

роменено ниво на лицата, които официално не са регистрирани като безработни т.нар.

„обезкуражени“ около 400-420 хил. души.

задлъжнялост на България. Активното управление на дълга след 2001-ва

година доведе до увеличаване на лихвените плащания, съкращаване на

средния срок на задълженията и тежки последици за икономиката, вслед-

ствие поскъпването на еврото, в което бяха реденоминирани част от но-

вите задължения.

В бюджетите на страната за периода от 1997 г. досега е заложен пог-

решният подход на механично отдръпване на държавата от вътрешния

капиталов пазар при паралелно увеличаване на външното финансиране

на бюджета от МВФ, Световната банка и други организации.

През 2002-2004 г. в банково-финансовия сектор настъпиха значи-

телни промени, изразяващи се в увеличаване на вътрешния кредит за

частния сектор и повишаване индексите на корпоративните ценни кни-

жа. Тази тенденция не е резултат на целенасочена политика на правите-

лството, а отразява спадането на лихвите на международните парични

пазари вследствие антицикличните мерки на ФРС и ЕЦБ.

Нещо повече, правителството и БНБ, съгласувано с МВФ, прилагат

политика на ограничаване на банковото кредитиране с оглед намаляване

на дефицита по текущата сметка. Съществува сериозна опасност обаче

тази политика да не повлияе на външния дефицит, но да забави инвести-

ционния процес и преструктурирането на износа.

Постепенно нараства ролята на преките чуждестранни инвестиции

извън процеса на приватизация. Появява се интерес от страна на стра-

тегически инвеститори към сектори с по-висока норма на добавена стой-

ност. Този положителен процес може и трябва да бъде подкрепен от дър-

жавата.

Влошава се положението с дългосрочната структурна безработица.

Външнотърговският и текущият платежни дефицити нарастват. Износът

се увеличава относително бавно, докато вносът се нараства ускорено.

Изострят се и регионалните различия в равнището на доходите и заето-

стта, нараства социалното разслояване.

От 1997 г. насам икономиката на страната реално не се движи към

устойчиво вътрешно и външно равновесие − редуват се периоди с нисък

дефицит по текущата сметка и висока безработица и такива с ниска без-

работица и нарастваща негативно външнотърговско салдо.

В общи линии състоянието на българското стопанство може да се

характеризира така:

• рестриктивна и неадекватна макроикономическа политика;

• високо и социално несправедливо реално данъчно облагане;

___________________         _____      __            _______  _______  ___          ____        ______ __

• недоизползване на основния капитал и работна сила;

• външнотърговски и регионални диспропорции и дефицити;

• недостатъчна ефективност на пазарните механизми;

• бавна, бюрократизирана и подкупна администрация;

• изтичане на капитали и квалифицирана работна сила от страната

при паралелно тежко общо (държавно плюс частно) дългово бре-

ме, зависимост от външно рефинансиране и неадекватно управле-

ние на държавния дълг;

• относително ниско равнище на спестяване и инвестиции;

• неблагоприятна и бавно изменяща се отраслова структура;

• силно изоставане в областите на информационно-комуникацион-

ните технологии и формиране на икономика, базирана върху зна-

нието;

• наличие на „тесни места“ (инфраструктура, образование, квалифи-

кация) в икономиката, забавящи растежа и генериращи инфлация;

• нарастващо социално-икономическо неравенство, неблагоприятни

демографски тенденции.

Повечето от отбелязаните проблеми са взаимносвързани, при което

решаването на един от тях е невъзможно без прогрес в останалите.

Ключът е в намирането на тези инструменти, които най-бързо и ефек-

тивно могат да измъкнат страната от сегашното положение.

__ _____               ____        _____      _____________     _              ______    _______

ЧАСТ ВТОРА

МАКРОИКОНОМИЧЕСКИ МОДЕЛ

2.1. Оптимален контрол и ненаблюдаеми величини

Отбелязаните общи тенденции и параметри на българската иконо-

мика предполагат по-детайлно изучаване на закономерностите и взаимо-

зависимостите на макро равнище, което би позволило провеждането на

икономическа политика, ориентирана към пълна заетост2 (вкл. пълно

натоварване на производствените мощности) и външно равновесие

(управляемо равнище на дефицита по текущата сметка).

В последна сметка задачата се свежда до това, да се поддържат оп-

тимални параметри на икономическа активност на всички участници в

стопанския обмен, въз основа на наличната информация и възможно

най-добрата оценка на взаимозависимостите между основните икономи-

чески променливи.

Основните макроикономически величини, върху които макрои-

кономическата политика въздейства, независимо дали става въпрос за

експлицитно формулирана концепция или следване на определени пра-

вила, могат да бъдат разделени на няколко групи3.

На първо място, това са тези параметри, които са непосредствено

определяни от държавата − приходи и разходи на държавния бюджет, де-

фицит, норма и структура на данъчното облагане, обем и структура на

финансирането на бюджета и т.н. Тези величини могат да бъдат нарече-

ни контролни, тъй като представляват инструменти, с които държавата

въздейства върху (контролира) останалите процеси, протичащи в иконо-

миката.

На второ място можем да отбележим величините, отразяващи със-

тоянието на икономиката. Например инфлация, лихвен процент и т.н. Те-

зи величини могат да бъдат и ненаблюдаеми, например равновесният

ефективен валутен курс, неускоряващото инфлацията равнище на безра-

2 Под „пълна заетост“ се разбира не нулева безработица, а елиминиране на цик-

личната безработица без ускоряване на инфлацията

3 (Takayama:1990:601-602).

ботицата (Non-Accelerating Inflation Rate of Unemployment − NAIRU),

инфлационните очаквания, потенциалния БВП и т.н. Ненаблюдаемите

величини трябва да бъдат оценявани въз основа на наблюдаемите, за да

имаме реална представа за състоянието на икономиката.

Друга важна група икономически променливи са тези, които предс-

тавляват резултат от икономическата дейност (изхода) на системата. То-

ва са БВП, износа, потреблението, инвестициите, спестяванията и т.н.

Важно място в икономиката заемат факторите, които пораждат не-

определеност. Тава са различни случайни величини, отразяващи въздей-

ствието на световната икономика, политиката, природните процеси. Към

тях трябва да добавим и грешките при измерването на наблюдаемите ве-

личини. Последните могат да бъдат значителни − например около една

трета от БВП не се отчита официално и се създава в „сивия“ сектор.

Задачата на всяко правителство е да подбере такива значения на

контролираните от него параметри, които, отчитайки състоянието на

икономиката, въздействието на случайните фактори и статистическите

грешки, да водят до оптимизиране на общественото благосъстояние и

това на отделните индивиди.

Същевременно, следва да се има предвид един важен принцип на

теорията на оптималното управление. Това е „двойствеността“ на

оптималната оценка на модела, върху който се базира управлението и

достигането на оптималните параметри на това управление. Оказва се,

че оптималната оценка на такива параметри, например, като потенциа-

лен БВП, реален равновесен валутен курс и т.н., и самото оптимално уп-

равление, представляват една и съща задача.

Без точна оценка на състоянието не е възможно добро управление

(което е очевидно), а без добро управление не е възможна добра оценка

(което не е така очевидно). С други думи, управлението е част от проце-

са на изучаване и оптимизиране на системата4.

Изхождайки от тези основни положения на съвременната теория на

оптималния контрол, и отчитайки съвременния опит от провеждането на

макроикономическа политика в България, ЕС, САЩ, Великобритания и

други страни, можем да формулираме следните принципи, върху кои-

то може да се изгради една прагматична макроикономическа (фис-

кална и монетарна) политика:

__ _____               ____        _____      _____________     _              ______    _______

4 Stengel R. F.: 1994: 372-373

• неотменяемост, т.е. провеждането на политика не може да се из-

бегне, поради очевидната връзка между контролираните от прави-

телството параметри и останалите макроикономически величини;

• адаптивност, т.е. макроикономическата политика не може да се

сведе до такива предварително формулирани принципи, като на-

маляване на данъци, поддържане на нулев дефицит, намаляване

дела на държавното преразпределение в БВП, тъй като конкрет-

ните параметри на политиката трябва да бъдат изведени от състо-

янието на икономиката, с отчитане на случайните „шокове“, ста-

тистическите изкривявания и отклонението на „ненаблюдаемите“

величини от равновесното състояние;

• оптималност, една рационална и отговорна политика не може да не

бъде оптимизиране, т.е. да не е насочена към повишаване на реал-

ните доходи на всички членове на обществото, като политиката

следва да има ясно формулирани цели и инструменти;

• многоизмерност − тъй като съвременните икономики са сложни,

конкретните цели могат да бъдат повече от една (например висок

растеж като основна цел и поддържане на ниска инфлация и при-

емлив външен дефицит, като подцели), при отчитане относителна-

та тежест на отделните целеви показатели;

• обучение и натрупване на информация, в допълнение към адаптив-

ността, т.е. моделът на управление не може да не еволюира в по-

сока на качествени изменения а не само на количествено адапти-

ране, тъй като управлението е част от процеса на разкриване на

нова информация.

В частност, макроикономическият модел, представляващ важен еле-

мент от настоящата изследване, се базира на понятията „равновесен ре-

ален валутен курс“ (Natural Real Equilibrium Exchange Rate − NATREX)

и „неускоряващо инфлацията ниво на безработицата“ − NAIRU.

Основната хипотезата при отбелязаните по-горе „ненаблюдаеми“

величини е, че икономиката се стреми да достигне определени макрои-

кономически параметри, които имат дългосрочни стабилни и сравнител-

но постоянни стойности.

Тази идея не е съвсем нова. Тя се интерпретира както в неокласи-

чески контекст, така и като основа на анализи и политика от неокейнси-

ански тип.

Интересът към нея е свързан първоначално с използването на т.н.

Правило на Тейлoр (Taylor Rule) при формулирането на паричната по-

литика на централните банки. При него е основно понятието потенциа-

_____________     _______  _ __

лен БВП, след което използването на „потенциални“ променливи при-

добива все по-широка популярност.

Зад това понятие стои естествена икономическа логика − съществу-

ват бавно изменящи се (потенциални или ненаблюдаеми) икономически

параметри и други параметри, които се изменят сравнително бързо и са

непосредствено наблюдаеми от икономическите агенти.

Начините за въздействие върху едните и другите са различни. На

първите оказват влияние мерките с дългосрочен характер − преструкту-

риране на икономиката чрез приватизация или национализация, мерки

насочени към образование и здравеопазване, програми за изменение на

демографските характеристики и т.н.

На бързо изменящите се величини влияят всички мерки на парична-

та политика, данъчни изменения, политиката на държавните разходи и др.

Потенциалните величини имат характер на равновесни и към тях се стре-

мят в дългосрочен план наблюдаемите макроикономически показатели.

Потенциалните величини обаче не се наблюдават директно. Ето за-

що тяхното оценяване се натъква на определени трудности, особено за

страни в преход, като България. Независимо от трудностите обаче, тези

величини се използват широко при правенето на прогнози или формули-

рането на политики.

Тяхното значение е особено важно в процеса на присъединяване към

ЕС и особено при оценката на готовността за включване към Икономичес-

кия и валутния съюз. Именно дългосрочните макроикономически пара-

метри, свързани с фискалния и паричния сектор са от решаващо значение

за оценка на готовността на дадена страна за влизане в еврозоната.

2.2. Въвеждане на „потенциалните“ променливи,

използвани в модела

В рамките на настоящата разработка под NAIRU5 ще разбираме то-

ва ниво на безработица при което отчетената инфлация е равна на очак-

ваната.

__ _____               ____        _____      _____________     _              ______    _______

5 В дефиницията на NAIRU фигурира понятието „очаквана инфлация“. Ако се създа-

дат определени очаквания за динамиката на нарастване на цените, NAIRU може да бъде на

равнище доста различно от нивото, съответстващо на пълна заетост. При това е възможно

подобно ниво да се задържи продължително време, например при постоянна и равномер-

на обезценка на валутния курс (което не е типично за България през периода след 1997 г.).

От своя страна, NATREX6 е такова ниво на реалния валутен курс

при което балансът по текущата сметка е нула.

Потенциален БВП наричаме това ниво на БВП, при което е достиг-

нато ниво на безработица равно на стойността на NAIRU.

Тъй като потенциалният БВП е ненаблюдаема величина, той трябва

да бъде намерен посредством компромис, т.е. след оптимизиране на от-

ношенията с други наблюдаеми величини.

На първо място това е отчетният БВП. Данните на българската

статистика са тримесечни. За да бъдат използвани, тези данни са сезон-

но изгладени и преведени на годишна база.

Използваната база данни включва периода от първото тримесечие

на 1998г. до третото тримесечие на 2003 г. Потенциалният БВП се на-

мира след оценяване на връзката с очакваната и фактическата инфлация

по тримесечия.

За приближение на очакваната инфлация, както в повечето разра-

ботки от този тип, беше използвана фактическата инфлация с лаг 1 ме-

сец. Именно това приближение дава най-добри резултати в условията на

България, сравнено с алтернативните възможности.

За да се оцени потенциалния БВП беше използвана следната проце-

дура:

В уравнението:

(1) ,

където са съответно фактическата и очакваната инфлация,

са отчетения и потенциалния БВП, а â е неизвестен параметър, по-

лагаме начална стойност на неизвестния параметър.

Втората крачка е изчисляване на потенциалния БВП, който е

единствено неизвестно за всяко наблюдение.

_____________     _______  _ __

6 Дефиницията на NATREX не е еднозначна. Изглежда естествено балансът по те-

кущата сметка в дългосрочен план да е 0 и неестествено да е число по-малко от нула. В

същото време много страни имат икономики за които изглежда естествено този баланс

да е положително число. Доколкото целият свят има текуща сметка 0, то би трябвало да

има икономики с равновесен баланс по текущата сметка отрицателно число. Въпросът

се усложнява допълнително в контекста на икономическата интеграция. В перспектива,

особено след присъединяването на България към еврозоната, нашият текущ баланс ще

придобива вътрешно-регионален характер, което означава на практика по-слаби изиск-

вания за балансиране движението на текущата сметка.

ð =ð e + â ( − n ) +å

t t yt yt

ð ,ð e

t t , n

yt yt

Тъй като полученият ред е с голяма вариация, вследствие особенос-

тите на инфлацията у нас, се налага допълнително изглаждане на вре-

менните редове с 4 лага, при което се елиминират всички сезонни ефек-

ти върху потенциалния БВП.

Третата крачка е определянето на характера на отклоненията

между изгладения и неизгладения потенциален БВП, както и на проме-

ните в ръста на потенциалния БВП. За първите отклонения се очаква

последните да са нормално разпределени, а за вторите и да са независи-

ми помежду си (първите не могат да са независими, тъй като едните се

получават след изглаждане на другите).

Четвъртата крачка се свежда да промяна на стойността на _ (пос-

ледната е неизвестна и се получава след поредица итеративни процеду-

ри), като повтаряме действието, сравнявайки характера на отклоненията

с цел констатиране на наличие или липса на напредък.

След прилагане на описаната процедура беше намерена стойност на

_=0,49 и за тази стойност бяха получени стойности на потенциалния

БВП. Тяхното сравнение с истинския БВП е илюстрирано на графиката:

Графика №3

Потенциален БВП

(в лева, в постоянни цени 1998)

Както се вижда от горната графика, потенциалният БВП като пра-

вило превишава фактическия, особено в периода 1998−2000 г., както и

след 2001 г., при това, независимо от отбелязаното ускоряване на иконо-

__ _____               ____        _____      _____________     _              ______    _______

1500000

1600000

1700000

1800000

1900000

2000000

2100000

2200000

2300000

БВП

q2-98

Потенциален БВП

q4-98

q2-99

q4-99

q2-00

q4-00

q2-01

q4-01

q2-02

q4-02

мическия растеж. Това подкрепя тезата, че растежът през последните 3

години е последица от благоприятно съчетание на външни фактори (нис-

ки лихви на международните пазари, обезценяване на американския до-

лар), а не следствие на целенасочена макроикономическа политика.

Горната процедура обяснява намирането на потенциалния БВП, ко-

гато разполагаме с исторически данни. В процеса на прогнозиране таки-

ва исторически данни няма, поради което определянето на динамиката

на ненаблюдаемите величини е свързано с допълнителни изчислителни

проблеми и процедури.

Тъй като потенциален БВП означава БВП, при който заетостта не е

еластична по отношение на търсенето на работна ръка, то изглежда ес-

тествено динамиката на потенциалния БВП да е близка до динамиката на

производителността на труда.

Използваното обикновено приближение на производителността −

съотношението добавена стойност/заети е вярно за стойности близки до

равновесните (когато инвестициите са равни на амортизациите) и не е

вярно далеч от равновесието. Историческите данни обикновено са далеч

от равновесното ниво на инвестициите като част от БВП, поради иконо-

метрични оценки за тази динамика трябва да се приемат с резерви.

Графика №4

Нарастването на потенциалния БВП до 2006 г.

(в лева, в постоянни цени 1998)

_____________     _______  _ __

21000

23000

25000

27000

29000

31000

33000

1998 1999 2000 2001 2002 2003 2004 2005 2006

БВП Потенциален БВП

Независимо от това в настоящия модел е прието потенциалният

БВП да се изменя както растежа на производителността. На графика №4

е представена прогнозата за потенциалния БВП до 2006 г.

Както се вижда от Графика №4 неизползваното на потенциала през

2002-2004 година води постепенно до относително понижаване на по-

тенциала до равнището на фактическия БВП. Друга особеност, която от-

четливо се очертава от горната графика, е относително по-високата ста-

билност на реалния, в сравнение с потенциалния БВП. Това обстоятел-

ство отразява инертността на икономическата политика.

За намиране на потенциалното потребление използваме функция от

вида:

(2) + _,

където Сt и Сt-1 са съответно потреблението в дадения и предход-

ния период, а С* е потенциалното равнище на потребление.

Процедурата за намиране на потенциалното потребление е съща-

та като предишната. Работи се със сезонно изгладени данни. Количест-

вената оценка на _2 се равнява на -0,41.

Знакът пред този коефициент отразява факта, че икономическата

система не трябва да използва целия потенциал за потребление, а след-

ва да заделя определен ресурс за инвестиране. Коефициентът _2 може да

се интерпретира и като пределна норма на спестяване, гарантираща дос-

тигането на вътрешно и външно равновесие. Динамиката на потенциал-

ното потребление следва динамиката на потенциалния БВП, чиято

структура е постоянна.

От своя страна, равновесното ниво на инвестициите е това ниво,

като процент от БВП, при което амортизациите на капитала са равни на

инвестициите.

Поради липса на каквито и да е оценки на капитала, както и на яс-

на представа за процента на годишна амортизация, сме приели за равно-

весно нивото от 27% от БВП. Това равнище не е достигано от 90-тe го-

дина досега. При всяко доближаване до него инвестиционния процес се

забавя, което вероятно означава, че инвеститорите не изпитват недостиг

от капитал.

За намиране на равновесния нетен износ е използвана оценка, ос-

нована на понятието „равновесен реален валутен курс“.

__ _____               ____        _____      _____________     _              ______    _______

*

(Ct - Ct-1) = á2 (Ct - Ct-1)

Първата крачка в тази посока е изчисляването на равновесното съ-

отношение съвкупно търсене/внос, което се оценява на 2,5885.

При дадено равнище на потребление и инвестиции, определени въз

основа на описаната вече процедура, остава да се намери износа.

По принцип има две възможности за оценка на равновесния износ −

първата е да се определи връзката с равновесния реален валутен курс.

Втората се свежда до това, да се използва косвено тази връзка, като се

приложи хипотезата, че дефицитът по текущата сметка трябва да е нула

при макроикономическо равновесие.

Тъй като директната оценка не дава статистически надежден резул-

тат, беше използван втория подход. Равновесният доход, плюс трансфе-

рите по текущата сметка бяха оценени на 1,3% от БВП. След това из-

носът се получава директно.

В резултат на описаните пресмятания, структурата ____________на потенциал-

ния БВП е фиксирана: относително тегло на потреблението се равнява

на 74,3%; делът на инвестициите − на 27%; делът на вноса − на 74,6% и

делът на износа − на 73,3%.

2.3. Конструиране на модела

Моделът възпроизвежда трите основни пазара в икономиката:

− пазар на стоки и услуги;

− пазар на труда;

− паричен пазар.

С тези пазари са свързани и основните поведенчески уравнения,

представени в модела:

Първо, пазар на стоки и услуги. Реалното търсене се свежда до

следните елементи.

Потребление, което определяме чрез вече дискутираната потреби-

телска функция от вида + _. Неясни остават ди-

намичната интерпретация на параметъра _ и изискванията към остатъч-

ния член.

Смисълът на първия параметър, вече в контекста динамиката на це-

лия модел, е т.нар. „скорост на сближение“ на фактическата към потен-

циалната стойност.

Остатъците _ (случайните фактори) не са непременно независими и

могат да бъдат носители на допълнителна информация. Тази информа-

_____________     _______  _ __

*

(Ct - Ct-1) = á2 (Ct - Ct-1)

ция би могла да бъде извлечена с течение на времето при увеличаване

броя на наблюденията. Средната стойност (математическото очакване)

на остатъците обаче задължително се равнява на нула.

Търсенето на инвестиционни стоки се пресмята с уравнението:

(3) It − It-1= _1(I*t-1 − It-1) + _

В уравненията за потребление и инвестиции са включени и прави-

телствените потребление и инвестиции. Това се налага поради факта, че

правителствените инвестиции традиционно не се представят отделно в

националните сметки. Същевременно, това обстоятелство позволява ин-

тегриране на икономическата политика в поведението на инвестицион-

ния процес.

Нетният износ, третият основен компонент на съвкупното търсене,

се получава като остатък. В частност, реалният БВП се оценява в резул-

тат на пресметнатият БВП „gap“, т.е. като разлика между потенциала и

вече фиксираната разлика реален-потенциален БВП. След намирането

на нетния износ се получава вноса, приемайки, че вносът е относително

постоянен като дял в БВП.

При тази процедура се гарантира, че икономиката достига вътреш-

но и външно равновесие едновременно (т.е. разликата между реалния и

потенциалния БВП е нула, само ако вноса и износа на стоки и услуги съ-

що са равни, което не е нищо друго освен проява на закона на Валрас),

като при това дефицитът по текущата сметка е преди всичко резултат от

недостатъчното търсене на български стоки на международните пазари,

а не на прекомерен внос.

От гледна точка на предлагането основна роля играе пазарът на

работна сила. Този пазар е в равновесие, ако фактическото равнище на

безработица и равновесното съвпадат.

За оценяване на изменението на нивото на безработицата е използ-

ван споменатия NAIRU подход, като се сравняват очакваната и факти-

ческата инфлация по начин, аналогичен с намирането на потенциалния

БВП.

На практика, след намирането на сезонно изгладените данни за без-

работицата, беше оценено авторегресионно уравнение с цел установява-

не на дългосрочното равновесие на безработицата в България.

Равновесното ниво беше оценено на около 10,8% от активното на-

селение към 2006 г. При това в 95%-ния доверителен интервал влизат

стойности от 10,5% до 15%.

__ _____               ____        _____      _____________     _              ______    _______

Може да се приеме с висока степен на доверие, че равновесното рав-

нище на безработица е около 11%. При това, предлагането на работна си-

ла зависи само от нивото на безработица, но не и от демографски фактори.

Графика №5

Равновесна и фактическа безработица за периода 1998−2003 г.

Гафика №6

Прогноза за равновесната и фактическа безработица до 2006 г.

_____________     _______  _ __

NAIRU

10,5

11,5

12,5

13,5

14,5

15,5

16,5

17,5

18,5

19,5

q1-

98

q2-

98

q3-

98

q4-

98

q1-

99

q2-

99

q3-

99

q4-

99

q1-

00

q2-

00

q3-

00

q4-

00

q1-

01

q2-

01

q3-

01

q4-

01

q1-

02

q2-

02

q3-

02

q4-

02

q1-

03

q2-

03

q3-

03

%

10,5

11,5

12,5

13,5

14,5

15,5

16,5

17,5

18,5

19,5

1998 1999 2000 2001 2002 2003 2004 2005 2006

%

NAIRU

Безработица по тримесечия NAURU по тримесечия

Безработица

Безработица и NAURU

Горните разсъждение са илюстрирани на графика №5 и 6. Както се

вижда, липсват значителни отклонения на фактическата от равновесната

безработица. По-сериозно отклонение нагоре на реалната очаквана без-

работица от равновесната се очертава за 2006 г., в резултат от приетите

в края на 2004 рестриктивни мерки в областта на паричната и фискална-

та политика.

Най-важният структурен фактор, определящ състоянието на пазара

на труда, се оказва производителността.

Поради липса на статистически надеждни данни за общия обем на

натрупания основен капитал, амортизацията на капитала, както и произ-

водителността му, единствената възможност да се оцени производител-

ността на труда е като се използва „прокси“ променлива, а именно съот-

ношението добавена стойност/заети.

Това съотношение е пресметнато при фактически стойности на БВП и

безработни и при съотвeтните „потенциални“ стойности. При това демогра-

фското изменение на работната сила не е взето предвид. Така полученият

„gap“ в производителността се обяснява с разликата между реалния ефек-

тивен валутен курс и равновесния ефективен валутен курс NATREX.

С други думи, производителността е функция от натоварването

на работната сила, което, от своя страна, зависи от международната

конкурентноспособност на икономиката.

Паричното предлагане се описва чрез формулата резервни пари,

умножени на паричния мултипликатор и се равняват на широките пари

(М3). В дългосрочен план паричният мултипликатор се характеризира с

бавно и постоянно нарастване.

Търсенето на пари се описва чрез скоростта на парично обръщение

(СПО). СПО се равнява на БВП по текущи цени, разделен на широките

пари. При развиваща се икономика, като българската е характерна нама-

ляваща СПО, което изразява задълбочаването на паричния пазар. Това

виждане за стабилност и предвидимост на промените на скоростта на

обръщение на паричната маса е по принцип в контекста на основните

хипотези на съвременния монетаризъм.

В конкретния модел СПО намалява постоянно с даден процент, оце-

нен въз основа на исторически данни.

През описаната връзка между номиналния БВП, скоростта на обръ-

щение на паричната маса, широки пари и паричен мултипликатор, стига-

ме до изменението на резервните пари, съответстващо на изменение на

номиналния БВП.

__ _____               ____        _____      _____________     _              ______    _______

В съответствие с дефиницията на паричния съвет, на измененията

на резервните пари следва да съответстват точно определени изменения

на паричния поток към финансовата система, различен от нетния поток

към правителствения депозит, който също е във валутния резерв.

Този поток представлява перото „Външно финансиране на неправи-

телствения сектор“ в платежния баланс на страната. Високите и увели-

чаващи се стойности по този рубрика означават, че нуждата от външно

финансиране за българския частен бизнес се увеличава. Този процес ще

продължи вероятно и през следващите години.

Действията на частния бизнес се мотивират от печалбата. Тъй като

преобладават очаквания за увеличаване на външните лихви вследствие

новата насока на политиката на ФРС, тегленето на пари отвън става не-

рентабилно. При подобно развитие би могъл да се появи проблем с пла-

тежния баланс и/или с реалния растеж на икономиката.

Евентуален проблем с платежния баланс би могъл да се компенси-

ра по два начина. Първият е тривиален и представлява директно израз-

ходване на парите от фискалния резерв. Вторият също не е оригинален

− увеличаване на държавния дълг.

По отношение на външната среда българската икономика функцио-

нира при точно установени правила. Те са добре известни -наличие на

фиксиран валутен курс към еврото, липса на парична политика в общоп-

риетия смисъл на термина и като следствие − липса на пряк контрол вър-

ху инфлацията.

В тази обстановка показател за конкурентоспособна икономика

би трябвало да бъде състоянието на текущата сметка на платеж-

ния баланс. На практика тази сметка се променя под влияние на мно-

гобройни конюнктурни фактори и само дългосрочното є изменение би

могло да бъде добър индикатор за конкурентноспособност.

Ето защо в предложения модел е избран подхода с т.н. NATREX −

равновесен реален валутен курс, съответстващ на теоретично пресмет-

нат валутен курс, при който текущата сметка става нула или друго чис-

ло, обосновано от характерни за икономиката на страната причини.

Този валутен курс е ненаблюдаема променлива и се определя изця-

ло по косвен път. В случая с българската икономика естественото ниво

на дефицит по текущата сметка беше оценено на 1,3% от БВП.

Причината да се достигне до дългосрочен дефицит е в поведението

на икономиката, изпитваща потребност от преструктуриране, формира-

лото се ниво на вътрешните спестявания и нуждата от инвестиции, уста-

_____________     _______  _ __

новена на 27% от БВП като равновесно ниво. Оценките на NATREX са

направени именно при така изброените хипотези за равновесното рав-

нище на инвестиции и дефицит по текущата сметка.

Графика №7

На Графика №7 е представен резултатът от оценката на равновес-

ния валутен курс и прогнозно значение до 2006 г. Стойностите под 100

означават надценяване на реалния валутен курс. Както се вижда, не са-

мо в периода след 1999 г. валутният курс е надценен, но процесът ще

продължава да се развива и след 2004 г.

Това надценяване не представлява проблем при наличието на фи-

нансиране, но се превръща в такъв при трудности с привличането на

средства за покриване на дефицита на платежния баланс.

Поради липса на други инструменти (монетарна политика напри-

мер), ефектът от надценяването трябва да рефлектира директно в пови-

шаване на лихвените проценти и общо намаляване на темповете на рас-

теж.

В модела засега не е въведена важна връзка между NATREX, нара-

стването на паричната маса и лихвените проценти, поради липса на ста-

тистически надеждна корелация между отбелязаните променливи.

Установяването на тази връзка ще добави още едно динамично

уравнение към модела и ще даде възможност растежът да се коригира

__ _____               ____        _____      _____________     _              ______    _______

NATREX

80,5

81

81,5

82

82,5

83

83,5

84

84,5

1999 2000 2001 2002 2003 2004 2005 2006

през един допълнителен цикъл. По този начин някои проблеми при съ-

отношението растеж/инфлация, които съществуват в момента, биха мог-

ли да бъдат отстранени.

Последният въпрос, който следва да бъде изяснен, е връзката

между отделните блокове на модела.

В основата на взаимодействието между реалния сектор и инфлаци-

ята е кривата Филипс (Philips Curve). В случая, кривата на Филипс не е

представена в класическия си вид, а посредством NAIRU подхода, при

който директната връзка на инфлацията е чрез потенциалния БВП, а

връзката с безработицата е посредством БВП (т.е. БВП е „посредник“

между инфлацията и безработицата). Кривата на Филипс приема след-

ния вид:

(2)

където _t и са съответно фактическата и очакваната инфлация.

Тъй като динамиката на е вече описана, остава да се определят

очакваната и фактическата инфлация.

Очакваната инфлация е функция на историята и получаването є

вече беше въведено.

Единствено неизвестна остава фактическата инфлация .

В рамките на настоящия модел приемаме, че инфлацията зависи от

производствените разходи, поради отсъствието на автономна парично-

кредитна политика.

В частност, върху равнището на инфлация влияе показателят про-

изводителност на труда, като на 5,8% ръст на производителността съот-

ветства 3,5% инфлация.

Еластичността на отклоненията на производителността към откло-

ненията на инфлацията е 0,77, т.е. на 1% намаление на производително-

стта съответства на 0,77% ръст на инфлацията.

Тъй като външните фактори са екзогенни7, тази зависимост съотве-

тства на т.нар. ефект на Balassa − Samuelson8. При това, чрез този ефект

се обяснява не цялата инфлация, а само тази, в която не са включени ад-

_____________     _______  _ __

ð =ð e + â ( − n ) +å

t t yt yt

ð e

t

n

yt

ð e

t

ð t

7 Т.е. България не влияе забележимо върху външната среда (бел. авт.).

8 Ефектът Балаша-Самуелсон (Balassa − Samuelson) отразява въздействието на

нарастването на производителността на труда в експортно-ориентираните отрасли вър-

ху темповете на инфлация.

министративните цени. Включването на последните дава изместване на

оценките и неадекватност на модела.

С помощта на уравнение (2) се оценява текущата инфлация, като

функция на миналата инфлация и производителността на труда.

Функция на търсене на пари дава връзката между паричния пазар

и реалния сектор на икономиката и е описана в частта за паричния па-

зар.

Установената връзка се отнася за М3 и се влошава леко през 2003

и 2004 г. Това вероятно се дължи на неколкократните намеси на прави-

телството на паричния пазар, чрез предоставяне на депозити на търговс-

ките банки, както и връщането на част от тези депозити през 2004 г.

Освен това от връзката са изключени парите, намиращи се на депо-

зит в Емисионно управление на БНБ по перото „Сметки на други депо-

занти“, които също влизат в широките пари. Във функцията на този етап

не влизат лихвените проценти. Вероятно има и други обясняващи фак-

тори, които биха могли да подобрят качеството на функцията на парич-

но търсене. Тяхното включване в модела на този етап влошава статисти-

ческите параметри и влошава качеството на прогнозните оценки.

Връзката между платежния баланс и паричния пазар е основна за

установяване на рискове пред икономическото развитие.

2.4. Прогнозни симулации за периода до 2010 г.

Така конструираният модел представлява система от уравнения, от-

разяващи съвместното движение на основните макроикономически па-

раметри към равновесие. Вътрешните фактори, които биха могли да из-

ведат системата от равновесие са преди всичко икономическата полити-

ка или определени аномалии в поведението на инвеститорите и потреби-

телите, докато външните фактори са свързани преди всичко с цените,

външното търсене, валутните курсови и т.н.

На Графика №8 е представена динамиката на основните макроико-

номически променливи, изразени в постоянни цени (1998=100%). Както

се вижда, постепенно системата се ориентира към пропорционално на-

растване на макроикономическите променливи.

__ _____               ____        _____      _____________     _              ______    _______

Графика №8

Динамика на основните макроикономически величини

(в лева, в постоянни цени 1998)

Същите данни могат да бъдат представени и като дял в БВП (Гра-

фика №9). Равновесните равнища на относителните тегла се достигат от-

носително бързо, практически след 2-3 години, след което структурата

на системата е постоянна. Прави впечатление, че динамиката се стаби-

лизира при относително висок дял на потреблението в БВП − почти

90%.

Друга особеност е запазването на превишение на дела на вноса на

стоки и услуги над износа, което предполага хроничен дефицит по теку-

щата сметка, респективно потребност от външно финансирани в дългос-

рочен план.

Високият дял на потреблението е в конфликт с оценената вече ви-

сока равновесна пределна норма на спестяване от около 47%. Това озна-

чава, че моделът предполага изключително бавно придвижване към дъл-

госрочно равновесие, предполагащо равенство на спестяванията и ин-

вестициите, респективно уравновесен текущ баланс. На практика това

означава, че доходите са достатъчни единствено за покриване на потреб-

лението, без ресурс за разширяване на спестяванията и инвестициите на

вътрешна основа.

_____________     _______  _ __

0

5

10

15

20

25

30

35

40

45

1998 1999 2000 2001 2002 2003 2004 2005 2006 2007 2008 2009 2010

БВП

Потребление

Инвестиции

Износ

Внос

Графика №9

Някои основни макроикономически показатели като дял от БВП в %

Процесът на уравновесяване предполага също запазване на относи-

телно високи различия между равновесната и фактическата безработи-

ца, както и между равновесния и фактическия БВП. Ако отчетем факта,

че поради особеностите на базата данни, с която разполагаме, отбеляза-

ните разлики вероятно се подценяват, става очевидно, че автоматичното

движение към пазарно равновесие фактически не само не води до нуле-

ва безработица, но не гарантира и достигането на това равнище на без-

работица, което е достижимо без ускоряване на инфлацията (NAIRU).

Същото се отнася и до потенциалния БВП, който също не може да бъде

достигнат автоматично.

Данните от Графика №10 позволява и нова интерпретация на про-

цесите след 1998. В частност, предприетите през 2003 г. мерки, свърза-

ни с промяна на условията на регистриране на трудовите договори, как-

то и мерките от програмата „от помощи към заетост“, представляват

вътрешен „шок“ водещ до увеличаване на фактическата заетост над рав-

новесната. Същевременно обаче, се увеличава и разликата между потен-

циалния и фактическия БВП. С други думи, механичното увеличаване на

заетостта над равновесното равнище има отрицателно отражение върху

динамиката на БВП.

__ _____               ____        _____      _____________     _              ______    _______

0

0,1

0,2

0,3

0,4

0,5

0,6

0,7

0,8

0,9

1

1998 1999 2000 2001 2002 2003 2004 2005 2006 2007 2008 2009 2010

Потребление

Инвестиции

Износ

Внос

Графика №10

Разлика между равновесна и фактическа безработица; разлика между

потенциален и реален БВП (млрд. лв.)

Без нови външни шокове, темповете на нарастване на основните

макроикономически променливи се стабилизират около 5% годишно,

както може да се види от Графика № 11. Единствено износът отбелязва

по-големи флуктуации.

На практика, разбира се, конкретните бъдещи отклонения от равно-

весните темпове на нарастване на БВП и останалите параметри са неп-

редвидими, тъй като представляват случайно разпределени величини.

Тези величини се характеризират с определени средни значения и очак-

вани отклонения от тях.

Очакваната номинална стабилност на икономиката в периода до 2010

г. може да се характеризира с темповете на инфлация, характерни за от-

делните макроикономически съставляващи на БВП (виж Графика №12).

Прогнозата не отчита въздействието на административните цени,

които генерират основните „шокове“ през последните години. Не са

прогнозирани и евентуални изменения на цените на основните енергоно-

сители и суровини, както и въздействието на валутните курсове.

Цените на износните и вносните стоки и услуги (т.нар. търгувани

стоки), се очертават да нарастват с ниски темпове. Същото се отнася и

за инвестиционните стоки.

_____________     _______  _ __

-1

-0,5

0

0,5

1

1,5

2

1998 1999 2000 2001 2002 2003 2004 2005 2006 2007 2008 2009 2010

Разлика между

равновесната и

фактическата

безработица, пр. п.

Разлика между

потенциални и реалния

БВП, млрд. лв.

Графика №11

Темпове на нарастване в % на някои основни показатели

Графика _______№12

Дефлатори на някои основни макропараметри

__ _____               ____        _____      _____________     _              ______    _______

-0,1

-0,05

0

0,05

0,1

0,15

0,2

0,25

1998 1999 2000 2001 2002 2003 2004 2005 2006 2007 2008 2009 2010

-0,05

0

0,05

0,1

0,15

0,2

0,25

1998 1999 2000 2001 2002 2003 2004 2005 2006 2007 2008 2009 2010

Потребление

Инвестиции

Износ

Внос

БВП

Потребление

Инвестиции

Износ

Внос

БВП

Цените на потребителските стоки и дефлаторът на БВП ще нараст-

ват по-бързо. Това отразява ефекта Балаша-Самюелсон, т.е. отражение

на нарастването на производителността на труда в търгуваните отрасли

върху работните заплати и цените в защитените сектори. Може да се

очаква също ценови шок (последният не е отразен в прогнозата, поради

високата неопределеност относно точните параметри на шока), свързан

с влизането в ЕС през 2007 г. Този шок обаче вероятно ще затихне през

2008-2009 г.

На Графика №13 е представена динамиката на вътрешните спестя-

вания и текущата сметка като дял от БВП. Спестяванията остават на

равнище 17−17% от БВП, като отбелязват много слаба тенденция към

увеличаване. Текущата сметка също маркира тренд към подобрение.

Очевидно е, че от макроикономическа гледна точка основната причина

за високия външен дефицит са недостатъчните спестявания.

Основните сектори, които обикновено се анализират от макроико-

номическа гледна точка и чиито позиции определят крайното равнище на

спестяванията, са домакинствата, държавата и частния (фирмения) сек-

тор.

Домакинствата са основния спестяващ сектор. Факторите, които

въздействат върху решенията за спестяване са доходите, данъчната сис-

тема и доходността на инвестициите.

Доходите, както беше многократно отбелязано, нарастват бавно и

дори не отчитат в необходимата степен увеличаването на производител-

ността на труда. Основната пречка за нарастването на доходите е влоша-

ването на текущата сметка, поради високата склонност към внос и нама-

ляване на конкурентноспособността.

Проблемът може да се реши при висока пределна норма на спестя-

ване − тогава нарастващите доходи ще бъдат мобилизирани от финансо-

вата система и пренасочени към инвестиции, без негативно въздействие

върху текущата сметка.

За да стане това обаче, финансовата система, основно банковия

сектор, би следвало да предостави финансови инструменти с необходи-

мата доходоносност. Това обаче не може да се реализира (без да навли-

заме в подробности), поради две основни причини − високата норма на

задължителни резерви и оттеглянето на държавата от капиталовия пазар.

Правителственият сектор може да способствува за подобряване на

съотношението спестявания/инвестиции. Най-прекият начин е подобря-

ване на структурата на разходите − намаляване на държавното потреб-

_____________     _______  _ __

ление и увеличаване на инвестициите, т.е. рационализиране на разходна-

та част на бюджета.

Държавата би могла да подпомогне спестяванията и на другите сек-

тори. Например, намаляването на косвените данъци ще увеличи реални-

те доходи и ще насърчи спестяванията. Освобождаването на инвестици-

ите от данък печалба ще стимулира спестяванията във фирмения сектор.

Ниските доходи и ниските спестявания затормозяват инвестициите

и растежа. По такъв начин пазара на труда, финансовия пазар, пазара на

стоки и услуги и външния сектор се оказват взаимно зависими и ограни-

чени по начин, който забавя нарастването както на потенциалния, така и

на реалния БВП.

Графика №13

Необходимостта от политика за насърчаване на спестявания-

та и политика на макроикономическо регулиране, се потвърждава и

от Графика №14, представляваща прогноза за динамиката на равновес-

ния реален ефективен валутен курс. Последният, както се вижда, ще

продължава да се отклонява от фактическия реален курс (значенията са

под 100). Следователно, без специални мерки, конкурентоспособността

на българската продукция ще се влошава.

На Графика №15 са представени темповете на нарастване на факти-

ческата и равновесната производителност на труда. Както се вижда,

„шоковете“ върху реалната производителност се прехвърлят и върху по-

__ _____               ____        _____      _____________     _              ______    _______

-0,15

-0,1

-0,05

0

0,05

0,1

0,15

0,2

1998 1999 2000 2001 2002 2003 2004 2005 2006 2007 2008 2009 2010

Спестявания

Текуща сметка

тенциалната, което означава, че мерките, насочени към подобряване на

производителността, имат относително по-продължително действие.

Производителността, се влияе от реалния валутен курс, респективно от

инфлацията и инвестициите.

Графика №14

Графика №15

_____________     _______  _ __

77

78

79

80

81

82

83

84

85

1998 1999 2000 2001 2002 2003 2004 2005 2006 2007 2008 2009 2010

NATREX

-0,02

0

0,02

0,04

0,06

0,08

0,1

0,12

1998 1999 2000 2001 2002 2003 2004 2005 2006 2007 2008 2009 2010

Темп на нарстване на

производителността, в %

Равновесен темп на

производителността, в %

И най-сетне, на Графика №16 е представена динамиката на някои

монетарни параметри. По принцип тези показатели нарастват по-бързо

от номиналните и реалните макроикономически параметри, поради уве-

личаването на мултипликатора (отразяващо се върху широките пори),

намаляването на скоростта на обръщение (изпреварващо нарастване на

паричните агрегати в сравнение с БВП), притока на капитали (нараства-

не на резервните пари) и относително ниските лихви, стимулиращи на-

растването на вътрешния кредит.

Графика №16

Независимо от това, парично-кредитната система като цяло все още

не позволява реализирането на потенциала на икономиката.

Една от възможностите за използване на настоящия модел е експе-

риментирането с включване на различни външни шокове и провеждане-

то на различни политики. Проблем е това, че поради отсъствието на кон-

систентна икономическа политика, историческите данни не съдържат

информация за реакцията на икономиката на използването на едни или

други инструменти на икономическата политика, т.е в съответствие с

принципите на оптималния контрол, отсъствието на политика не позво-

лява извличането на необходимата полезна информация.

Независимо от това, някои варианти на провеждане на макроиконо-

мическа политика могат да бъдат анализирани.

__ _____               ____        _____      _____________     _              ______    _______

0

1000

2000

3000

4000

5000

6000

7000

8000

9000

1998 1999 2000 2001 2002 2003 2004 2005 2006 2007

Валутен резерв

(млн. щ. долари)

Банкноти и монети в

обращение (млн. лв.)

Резервни пари (млн. лв.)

На първо място, това е фискалната политика. Основното направле-

ние, в което може да се счита, че фискалната политика може да въздей-

ства върху икономиката, е увеличаването на инвестициите. Държавата

може както да влияе върху инвестиционните решения на частния сектор

(данъчни облекчения при реинвестиране на печалбата, например), така и

да интензифицира своята собствена инвестиционна дейност.

В рамките на дадения модел, нарастването на инвестициите, вслед-

ствие използването на определени инструменти на икономическата по-

литика, може да се разглежда като случаен „шок“ върху системата, спо-

ред общоприетия иконометричен жаргон.

Както се вижда от Графика №17, увеличаването на темпа на нара-

стване на инвестициите, при положение, че инвестиционната квота и

близо до оптимума, води до реакция на леко свиване на обема инвести-

циите, след което темпа се връща към равновесния.

Графика №17

Вариант с високи темпове на нарастване

на инвестициите през 2005 г.

Аналогично е поведението и на почти всички останали макроиконо-

мически параметри, с едно изключение. Тази реакция на икономиката не

бива нито да се надценява, нито да се подценява.

_____________     _______  _ __

-0,05

0

0,05

0,1

0,15

0,2

0,25

1998 1999 2000 2001 2002 2003 2004 2005 2006 2007 2008 2009 2010

Инвестиции

Високи инвестиции

Връщането на параметрите към равновесните значения след външен

шок е естествена реакция на модела. На практика, тъй-като в използвана-

та система от уравнения не е включен паричния пазар и лихвения процент,

моделът практически „преувеличава“ реакцията на реалния сектор.

Трябва да се има предвид също така, че моделът е с фиксирани па-

раметри и фиксирано равновесно равнище на инвестициите. На практи-

ка тези величини са променят, което е една от насоките за бъдещо

усъвършенстване на модела.

Ускоряването на инвестиционния процес е свързано първоначално

с негативен шок върху износа (виж Графика №18), който впоследствие

се трансформира в известно ускорение. Въздействието върху вноса е

сходно.

В средносрочен план обаче, се наблюдава трайно въздействие вър-

ху текущата сметка (Графика №19). Това въздействие преминава през

фаза влошаване (първите две години след инвестиционния шок), като

води в средносрочен план до трайно подобряване на текущата сметка.

Този ефект е свързан с обстоятелството, че текущата сметка е в

трайно неравновесие, като движението към изравняване е изключително

бавно. При тава положение, всеки положителен шок води до дългосроч-

но подобряване на баланса на текущите операции.

Графика №18

Износ на стоки и услуги при вариант с инвестиционен „шок“

__ _____               ____        _____      _____________     _              ______    _______

-0,1

-0,05

0

0,05

0,1

0,15

0,2

1998 1999 2000 2001 2002 2003 2004 2005 2006 2007 2008 2009 2010

Износ на стоки и услуги

(в.и.)

Износ на стоки и услуги

Трайното положително въздействие на инвестициите върху текуща-

та сметка може да се интерпретира като проява на формиращия се екс-

портноориентиран модел на икономически растеж.

Следователно, мерките, стимулиращи инвестиционната активност, а

именно увеличаване на обема и подобряване на структурата на държав-

ните разходи, данъчни облекчения при инвестиране, разширяване на ин-

вестиционното кредитиране и т.н., представляват един от начините за

решаване на дългосрочните структурни проблеми на българската иконо-

мика.

Ефектът от стимулиране на инвестициите ще бъде още по-голям,

ако бъде отчетена положителната връзка спестявания-инвестиции.

Графика №19

Можем, следователно, да направим извода, че насърчаването на ин-

вестиционния процес и бързото усвояване на европейските инвестици-

онни фондове, ще има стабилно позитивно въздействие върху българс-

ката икономика.

_____________     _______  _ __

-0,016

-0,014

-0,012

-0,01

-0,008

-0,006

-0,004

-0,002

0

0,002

0,004

0,006

2004 2005 2006 2007 2008 2009 2010

Разлика в текущите сметки

ЧАСТ ТРЕТА

ВКЛЮЧВАНЕ В ЕВРОЗОНАТА

С въвеждането на валутния борд през юли 1997 г., България факти-

чески предопредели своето неофициално присъединяване към формира-

щата се зона на еврото. Идеята на българските финансови стратези бе-

ше да направят с един замах България част от зоната на европейската

монетарна и ценова стабилност, като по такъв начин компенсират изос-

таването от централноевропейските държави.

Сценарият включваше няколко основни етапа. На първо място, ес-

тествено, е прикрепването на лева към марката и автоматичното

прехвърляне на фиксирания курс към еврото от януари 1999 г.

Вторият елемент на замисъла е впечатляващата като бързина де-

зинфлация. България премина от краткотраен хиперинфлационен пери-

од, изразяваща се в почти 580-процентно нарастване на цените през

1997 г., до около 2% инфлация за 1998 г., равнище, което е трудно дос-

тижимо дори за страни с високо развити пазарни икономики и стабилни

банкови системи. Основният фактор за елиминиране на инфлацията бе-

ше драстичното поскъпване на лева след февруари 1997 г.. Стойността

на националната валута нарасна около два пъти − от 3000 до 1600 лева

за долар. Без да навлизаме в подробности ще отбележим, че такова бър-

зо преодоляване на инфлацията винаги има изключително висока иконо-

мическа цена.

Външната и вътрешна стабилизация на националната валута позво-

ли на България да отбележи значителен напредък по отношение изпъл-

нението на т.нар. Маастрихтски конвергентни критерии, измерващи спо-

собността на съответната икономика да участва в икономическия и ва-

лутния съюз на ЕС. Маастрихтските критерии обаче не са предприсъе-

динителни критерии. Тяхното изпълнение е желателно, доколкото не за-

бавят прогреса към Копенхагенските критерии, но не и задължително.

Бюджетният дефицит след 1998 г. фактически отговаря на евро-

пейските изисквания. Съкращаването на нетния държавния дълг като

дял от БВП, спадането на лихвените проценти и фиксираният курс на ле-

ва, ни правят вече почти съвместими с формалните изисквания за учас-

тие във валутния съюз. Реденоминацията на българската валута, допъл-

нително изчисти последиците от хиперинфлазионния период. Може да

се приеме, че това е третият етап на българската евростратегия. За

сравнение ще отбележим, че страни като Чехия например, системно отс-

тояват правата си да поддържат висок фискален дефицит дори след вли-

зането в ЕС (но преди пълното присъединяване към еврозоната), с оглед

гарантирането на висок растеж и избягване на социални сътресения.

Въпреки че възприетата през 1997 г. стратегия действително напра-

ви България част от европейската зона на валутна стабилност, тя не пос-

тигна крайните си цели. Монетарната стабилизация не се оказа дос-

татъчна като средство за ускорено влизане в ЕС. Стабилността не доне-

се очакваната динамика и ефективност на българската икономика.

Както се вижда, още от Графика №1 от предишния раздел, само

през 1994, 1995, 2000 и след 2002 г. темпът на растеж е бил положите-

лен, изпреварвайки увеличаването на стоковите запаси като процентен

дял от БВП. Следователно, само през тези периоди е било възможно на-

растване на реалните доходи. В периода след въвеждането на паричния

съвет и монетарното стабилизиране на икономиката преобладава растеж

не създаващ допълнително благосъстояние. Това отразява неефективно-

стта на пазарните механизми и неадекватността на макроикономическа-

та политика. Първият неуспех, породен директно от тези недостатъци е

очевиден − нашата страна не беше поканена в групата на „отличниците“

за разширяване на ЕС именно поради проблеми с наличието на действа-

ща пазарна икономика.

Вторият обаче остава скрит при първоначалния анализ.

Според теорията на оптималните валутни зони, главното не е

присъединяването, а оптималността. Решаващият въпрос е кои са иконо-

мическите параметри, определящи целесъобразността от включването

на дадена страна във валутната зона, както и при какви обстоятелства е

целесъобразно самото изграждане на зона за регионална валутна ста-

билност.

Най-общата идея на теорията е трансформирането на външните за

дадена група страни икономически шокове във вътрешни, т.е. трансфор-

мирането на неопределеността в нещо предвидимо и управляемо. Това

може да се реализира единствено при условие, че дадена регионална гру-

пировка функционира като единна система. На практика последното оз-

начава, че между страните, формиращи зона за валутна стабилност,

_______  __            ________ __

следва да има висока степен на търговска интеграция, свободно движе-

ние на капитали, работна сила, стоки и услуги. Освен това, икономики-

те на съответните страни трябва да са силно диверсифицирани, техните

производствени и технологични структури следва да са взаимозависими,

а икономическите цикли − синхронизирани. Необходимо условие, също

така, е развитостта и взаимното проникване на банковите и финансови-

те системи, както и координацията на макроикономическите политики.

Монетарните и фискалните институции трябва да боравят със сходни

инструменти, при тясно обвързани макроикономически цели и възмож-

ност за поддържане на близки макроикономически параметри. Някои от

тези изисквания имат чисто обективен характер и са свързани със сте-

пента на развитие на съответната национална икономика. Други, като

равнището на координация на макроикономическите политики, предпо-

лагат наличието на политическа воля за участие в зоната на стабилност

или колективната валута.

Пример за страна, която на този етап не отговаря на всички обек-

тивни изисквания за членство във валутния съюз на ЕС, е в някаква сте-

пен Гърция, както неотдавна беше констатирано и от ЕК. Обратното,

държави като Великобритания, Швеция и Дания не участват, тъй като

преценяват, че загубата на автономност в областта на монетарната и

фискалната политики е нежелателна за тях, поне на този етап.

България, за разлика от Швеция например, не отговаря на обектив-

ните изисквания за присъединяване към оптималната зона на валутна

стабилност, но фактически представлява част от нея. За разлика от Гър-

ция обаче, ние понасяме негативите на отказа от самостоятелна макрои-

кономическа политика, без възможност за участие в разпределението на

положителния ефект.

В частност, тъй като България формално не е член на валутния съ-

юз и не участвува при формирането на политиката на Европейската

централна банка, то всички промени в областта на парично-кредитната

политика на Европейската централна банка продължават да бъдат

външни шокове за нашата страна.

България не може също така да поддържа по-ниско равнище на ва-

лутни резерви, нито ще получава възможност да участвува в глобалната

международна финансова координация като част от единна наднацио-

нална структура.

Относителната стопанска изолираност не позволява също така да се

възползваме в някаква забележима степен от ограничаването на спеку-

__ _____               ____        _____      _____________     _              ______    _______

лативното движение на капитали между страните-участнички, както и от

предимствата на единната валута като по-съвършено средство за нат-

рупване, разплащане и финансиране.

Обратното, всички проблеми, които могат да се изострят от присъ-

единяването към зона за регионална валутна стабилност − загуба на ав-

тономност на парично-кредитната политика, допълнителни ограничения

при фискалната политика, затруднения със заетостта и натоварването на

производствените мощности, изостряне на регионалните диспропорции

и т.н., са вече факт.

Българската икономика за сега е извън оптималните граници

на европейската зона на валутна стабилност, представлявайки нещо

като периферия на стабилността, където разходите по поддържането

є превишават ползата от нея.

Проблемът на България се свежда до това, че по принцип форми-

рането на зона на валутна стабилност и въвеждането на единна валута

са крайните фази на регионалната икономическа интеграция. Стратегия-

та за интегриране в ЕС, предполагаща да започнем с това, с което стра-

ните-членки завършват своите над 40-годишни усилия, би могла да има

смисъл, при положение, че нашата страна се ползва с безрезервната ико-

номическа и политическа подкрепа на всички страни от ЕС. Нещо подоб-

но се наблюдава засега единствено по отношение на страните от При-

балтика.

Нормалната стратегия на асоцииране предвижда, от макроикономи-

ческа гледна точка, четири етапа.

Първо, постепенна реална и монетарна стабилизация, създаване на

предпоставки за устойчив, динамичен растеж. Този етап условно може

да бъде свързан с изпълнението на критериите от Копенхаген (функци-

онираща пазарна икономика, способност за поемане на ангажименти в

ЕС, конкурентноспособност).

Вторият етап предполага ориентиране към прилагането на фискал-

ни програми, позволяващи приближаване към изискванията на ЕС и под-

готовка на монетарната политика към ограниченията, произтичащи от

фиксирането на курса на националните парични единици към еврото,

включваща подобряване на сътрудничеството със системата на евро-

пейските централни банки. Счита се, че единствено страните от Вишег-

радската четворка плюс Словения и частично страните от Прибалтика са

преминали втората фаза.

_______  __            ________ __

Третият етап започва от приемането в ЕС до пълноправното

включване в Икономическия и Валутния съюз. Именно през този пери-

од, страните, подобно на Швеция в момента, ще бъдат обект на монито-

ринг от страна на Европейската централна банка, с оглед оценка на

изпълнението на Маастрихтските критерии.

Четвъртият етап включва адаптирането на икономиките към еврозо-

ната и окончателното изпълнение на изискванията на Пакта за стабилност.

С други думи, макар и в съкратени срокове, асоциираните страни

повтарят еволюцията на ЕС − отваряне, либерализиране, модернизация

и динамизиране на икономиките, след което преминаване към т.нар. ико-

номически и валутен съюз, т.е. влизането в зоната на валутна стабил-

ност на ЕС.

Разместването на фазите на интегриране чрез използването на

присъединяването към зоната на валутна стабилност в качеството на ус-

корител на цялостния процес на интеграция, представлява поемане на

сериозен риск. Подобен риск се оправдава само при наличие на силна

външна подкрепа.

Не е никаква тайна, че т.нар. Копенхагенски критерии в последна

сметка се свеждат до способността на съответната страна да се доближи

значително до равнището на доходи на глава от населението на най-бед-

ните страни от ЕС. Скъпият лев и фиксираният курс ускориха прибли-

жаването към Маастрихтските критерии, но влошиха очакванията за

икономическия растеж, с което ни отдалечават от изпълнението на

изискванията от Копенхаген.

Българската икономика наистина наскоро получи статуса на

действаща пазарна икономика от ЕС, но с определени резерви. Така или

иначе, според официалните изисквания на ЕС именно Копенхагенските,

а не Маастрихтските критерии, са задължителни за нас до 2007 г.

Сключеното съвсем неотдавна споразумение между Министерския

съвет, представляван от министъра на финансите и Българска Народна

банка, представлява първата конкретна стъпка в посока на институцио-

нализация на подготовката за присъединяване към еврозоната.

Споразумението, както е добре известно, засяга въвеждането на ев-

рото в Република България. Самото въвеждане не буди спорове − това е

неотменим ангажимент на нашата страна към ЕС. Въпросът е единстве-

но кога и как трябва да стане това.

Замяната на националната валута с колективните пари на ЕС е

важна крачка, която трябва да бъде добре обмислена и разположена

__ _____               ____        _____      _____________     _              ______    _______

във времето. Решението, от една страна, следва да отчита интереса на

България.

От друга страна, въвеждането на еврото не е едностранен акт. Ев-

ропейската централна банка трябва да се увери в това, че България

напълно отговоря на изискванията на Икономическия и валутния съюз,

като за целта следва да бъде изготвен специален доклад.

Мониторингът на ЕЦБ не е формално действие. След скандалните

разкрития за това, че Гърция не е отговаряла на Маастрихтските конвер-

гентни критерии при присъединяването към еврозоната, ЕК и ЕЦБ ще

бъдат изключително стриктни.

Що се отнася до българските интереси, то и тук нещата не са така

праволинейни. Вярно е, че присъединяването към единната валута дава

редица предимства − намален валутен риск, ниска инфлация, предвиди-

ма лихвена политика, легитимиране на БНБ като нормална централна

банка, облекчено рефинансиране на търговските банки, по-бързи разп-

лащания с ЕС, определени гаранции за провеждането на стабилна фис-

кална политика и т.н.

От друга страна обаче има и редица сериозни проблеми. На първо

място, България обективно не е част от оптималната зона на евро-

то, т.е., българската икономика все още не е напълно синхронизирана с

икономиките на страните-членки на ЕС. При това положение, чисто ме-

ханичното присъединяване към еврозоната вероятно ще забави иконо-

мическия растеж. Може лесно да се забележи, че страните, членки на

ЕС, чиито икономики са извън еврозоната, се развиват по-бързо от те-

зи, вътре в нея. Пример в това отношение е Великобритания.

Не е случаен и фактът, че ЕС предвижда за всички нови страни-член-

ки първоначално приемане в ЕС, без членство в еврозоната. Една от при-

чините е необходимостта от известен период за синхронизиране на иконо-

миките. Друга важна причина, е невъзможността бързо да бъдат покрити

критериите от Маастрихт, отнасящи се до валутните курсове, лихвените

проценти, инфлацията, бюджетните дефицити и държавните дългове.

Да започнем с инфлацията. В случая има една особеност. Новопри-

етите страни обективно трябва да синхронизират не само темповете на

инфлация, но и равнищата на цените, които са, без изключение, значи-

телно по-ниски в новоприетите страни. Ето защо, един период на уско-

рено нарастване на цените и доходите непосредствено в периода на

присъединяване, е абсолютно неизбежен. При по-високи цени, неизбеж-

но се налага и поддържане на по-високо лихвено равнище.

_______  __            ________ __

За да не се забави процеса на присъединяване, се предвижда вре-

менно неравновесие, в контекста на дългосрочна стратегия за устойчиво

развитие на фискалния сектор. Едва след това страните се ориентират

към следване на Маастрихтските критерии, които сами по себе си за зна-

чително по-малко строги, от финансовата дисциплина, наложена на стра-

ната от МВФ.

Споразумението между БНБ и правителството обаче предвижда об-

ратната логика, т.е. поставянето на краткосрочните финансови проблеми

пред стратегическите. При това, става въпрос за поемане на двустранни

ангажименти.

Все пак, интересно е да проследим, какви взаимни задължения по-

емат БНБ и правителството, които да изискват именно подобен неорди-

нарен акт.

След общата част, в която правителството се ангажира, да „се съоб-

разява напълно с европейското законодателство“, следват по-конкретни

ангажименти. Първият ангажимент на правителството към БНБ е да

изпълни задълженията си, поети в рамките на преговорния процес.

Четвъртият и петият ангажимент са по същество също повторение на ве-

че поети от правителството общи ангажименти към ЕС, във връзка с

Пакта за стабилност и растеж.

Известно изключение като че ли правят вторият и третият ангажи-

мент. Второто задължение представлява обещание на правителството да

води политика на балансиран бюджет. Тъй като не е уточнено дали ба-

лансираността се разглежда като дългосрочна цел, каквото е европейс-

кото разбиране, или пък като поддържане на баланс във всеки момент от

времето, което е напълно невъзможно, то този текст няма обективен

смисъл.

Другият ангажимент предполага правителството да не използва кос-

вените данъци и административните цени по начин, който да ускори

инфлацията чрез мерки, който не са предвидени в предприсъединетелни-

те споразумения. Този текст също е неточен, тъй като косвените данъци

са вече силно представени в доходната част на фиска, а по-нататъшното

им увеличение е свързано именно с искания на ЕС. Евентуално още по-

голямо увеличение на косвените данъци (акцизите) извън исканото от

евросъюза трудно може да бъде разграничено от вече поетите ангажи-

менти, а отражението на данъците върху цените и инфлацията е един

твърде сложен и спорен въпрос.

Интересни обаче са и ангажиментите на БНБ.

__ _____               ____        _____      _____________     _              ______    _______

Трябва да се отбележи, че задълженията на БНБ са по-конкретни и

имат определен смисъл в контекста на приемането на еврото.

Най-същественият ангажимент обаче, четвъртият, засягащ органи-

зацията на практическата замяна на лева с еврото, е неизпълним от стра-

на на БНБ като отделно взета институция. Смяната на валутата е едно

национално усилие, както показва практиката на страните-членки на ев-

розоната. Това усилие изисква координирани действия на правителство-

то, централната банка и търговските банки. Именно в тази насока ня-

какъв ангажимент на правителството би имал положително значение, но

точно такъв ангажимент липсва.

Другите задължения на БНБ засягат подготовката на централната

банка за участие в превеждането на единната политика на ЕЦБ. БНБ се

ангажира да изгради необходимия институционален, административен и

технологичен капацитет. Както правителството, така и БНБ изразяват

своята привързаност към паричния съвет. Запазването неизменни

навсички атрибути на паричния съвет до момента на влизане в еврозо-

ната излага на риск БНБ да не може да се включи веднага ефективно в

прилагането на единната политика, тъй като няма да има необходимия

практически опит за това. Необходимо е, малко преди влизането в евро-

зоната, при запазване на фундаментите на паричния съвет − фиксирания

курс на лева към еврото и пълното покритие валутни резерви-пари в

обръщение, БНБ да може да извършва определени операции на финан-

совия пазар, които ще я доближат и подготвят за прилагане на единната

парична политика.

Отчитайки опита на страните, вече въвели еврото, трябва да под-

чертаем, че подобен процес освен чисто административния контекст има

много силно застъпен и информационнен такъв. Предварителното пуб-

лично информиране, както в случая направиха това българското прави-

телство и БНБ, на гражданите, фирмите, работодателите, търговските

банки и другите финансови посредници, е от ключово значение за глад-

кото протичане на въвеждането на колективната валута.

_______  __            ________ __

ЧАСТ ЧЕТВЪРТА

СТРУКТУРНИ ПРОЦЕСИ

4.1. Период и обект на анализ

В настоящия раздел се илюстрират и подлагат на съответен анализ

и частично − на международни съпоставки измененията, настъпили в

различни разрези на структурата икономиката на България в реална-

та и във финансовата сфера, след въвеждането на валутния борд.

В заключителната част е направен опит да бъдат разгледани струк-

турните проблеми на заетостта, на секторната производителност на тру-

да, както и тези свързани с демографските и образователно-демографс-

ките характеристики на населението.

За сравнение са избрани основно годините 1997, 2000 и 2003. Кога-

то това е било подходящо са приведени и наличните данни за 2004 г. или

за други години, съответстващи за предпочетената логика на съпоставя-

не. За целта са използвани главно статистически публикации от интер-

нет страницата на Националния статистически институт, на Българската

народна банка, на Организацията за икономическо сътрудничество и

развитие и на Световната банка.

4.2. Секторен разрез

Данните за промените в приноса на отделните сектори за икономи-

ката на България за разглеждания период от 1997 година насам показват

едно в общи линии очаквано за избрания подчертано либерален модел на

преход и развитие.

През 1997 година селското стопанство е осигурило 26,2% от брут-

ната добавена стойност по сектори. Въпросният процент спада на 13,9%

през 2000 г. и на 11,4% през 2003 година. За сметка на това се увелича-

ват дяловете на индустрията и на услугите.

За индустрията въпросното увеличение може да се характеризира

като умерено − от 27,9 % за 1997 г., делът є в брутната добавена стой-

ност нараства на 29,1% през 2000 г. и на 30,0% през 2003 година.

_______________ __ __

Услугите обаче показват доста по-висок темп на развитие като от

45,9% техният принос в брутната добавена стойност по икономически

сектори скача на 56,9% за 2000 година, за да достигне 58,6 % през 2003.

Графика №20

Графика №21

Вижда се, че за последните три години размахът на структурните

трансформации у нас е значително по-малък от този за подпериода

1997-2000 година. Следователно има основания да се говори за извест-

на структурна стабилизация на българската икономика като цяло,

стабилизация до голяма степен изключваща по-нататъшни лавинообраз-

Áðóòí à ä î áàâåí à ñòî éí î ñò ï î

ñåêòî ðè , 1997

ñåëñêî

ñòî ï àí ñòâî

è í ä óñòðèÿ

óñëóãè

Áðóòí à ä î áàâåí à ñòî éí î ñò ï î

ñåêòî ðè , 2003

ñåëñêî

ñòî ï àí ñòâî

è í ä óñòðèÿ

óñëóãè

селско

стопанство

индустрия

услуги

Брутна добавена стойност по

сектори, 1997

Брутна добавена стойност по

сектори, 2003

селско

стопанство

индустрия

услуги

ни разрушавания на структури, характерни за нея през цялото продъл-

жение на деветдесетте години на миналия век.

Елементарната прогноза, която може да се направи до 2010 година,

би трябвало да покаже по-нататъшно постепенно снижаване на дела на

селскостопанското производство до равнището от 7-8% от БВП (По дан-

ни на ОИСР Гърция има през 2001 година 7,4%), което би било нормал-

но, с оглед прогнозируемото известно по-нататъшно съживяване на от-

расъла посредством притока на европейски пари.

При всяко положение обаче темповете на нарастване на селскосто-

панското производство ще останат по-ниски от тези на вторичния и на

третичния сектор у нас.

При българското селско стопанство в перспектива едва ли могат да

се очакват „европейски равнища“ като тези на Унгария от 4,4%, Чехия

4,5%, Словакия 4,6%, а още по-малко − като на Полша, Португалия и

Испания, съответно 3,3, 3,7 и 3,6% от БВП.

Главният въпрос на секторното развитие в България е да не се

допусне по-нататъшна де-индустриализация и съответният дял на инду-

стрията в БВП да се запази и дори да отиде към 32% ( колкото е той по-

настоящем в Унгария). За целта вече е необходимо наличието на

конструктивна държавна индустриална и общоструктурна политика, на-

сочена към утвърждаването на сравнителните индустриални предимства

на страната ни в Балканския регион в областта на енергетиката, високи-

те технологии, фармацевтичната промишленост, машиностроенето.

Секторът на услугите може да отиде до дял от 60-62%, но и в тази

сфера държавната подкрепа и такава от Евросъюза трябва да се даде на

телекомуникациите, пътните инфраструктури, банковото дело и пр., за

да може да бъде осигурен т. нар. здравословен растеж и за да се реали-

зират и тук сравнителните предимства на страната ни.

4.3. Териториален разрез

От началната година на нашето изследване (1997-а) насам се наб-

людава по-нататъшно съсредоточаване на икономическата активност в

нашата страна в Югозападния регион с главен град София. Делът на

региона в произведения брутен вътрешен продукт нараства от 31,1% за

1997 година на 34,5% през 2000 г. и на 38,1% през 2003 година.

Показателно е, че визираното структурно развитие е за сметка на

практически всичките останали региони, които намаляват или стагнират

__ _____               ____        _____      _____________     _              ______    _______

по отношение на присъствието си в произведения брутен вътрешен про-

дукт на страната. Така участието на Южния централен регион спада

от 24,3% (1997 г.) на 20,3% (2003 г.), на Югоизточния − съответно от

11,7 % на 9,1 %, на Североизточния − от 15,1 % на 14,1%.

Северният централен регион за същия период увеличава мини-

мално участието си в БВП от 12,4% на 12,7%, което прави и Североза-

падният регион − съответно 5,4% и 5,7%.

Графика №22

Графика №23

_______________ __ __

Äÿë í à î ñí î âí èòå ðåãèî í è â

ï ðî è çâ åä åí è ÿ ÁÂÏ -1997 ã.

Þ Ç

Þ Ö

ÑÈ

Î ñòàí àëèòå

Äÿë í à î ñí î âí èòå ðåãèî í è â

ï ðî è çâ åä åí è ÿ ÁÂÏ - 2003 ã.

Þ Ç

Þ Ö

ÑÈ

Î ñòàí àëèòå

Дял на основните региони в

произведения БВП − 1997 г.

Дял на основните региони в

произведения БВП − 2003 г.

ЮЗ

ЮЦ

СИ

Останалите

ЮЗ

ЮЦ

СИ

Останалите

__ _____               ____        _____      _____________     _              ______    _______

Специално трябва да се отбележи, че констатираното „премества-

не на икономиката в посока София“ повърхностно погледнато не се

отразява върху дисонанса в брутния продукт между Северна и Южна

България, който за разглеждания период остава непроменен 33:67. (В

края на 2003 година в северната част на страната живеят 2 964 202 чо-

века, а в южната 4 837 071, което означава съотношение 38:62).

При БВП на глава регионите от Северна България между 1997 и

2003 година са успели да съкратят дистанцията до тези от Южната част

на страната от 1,34 на 1,21.

В същото време обаче, процесът на териториално прегрупиране на

производството у нас води до по-широко отваряне на ножицата в бла-

госъстоянието между Софийския регион и всички останали региони.

През 1997 година съотношението между БВП на глава в най-богатия

(Югозападния) и най-бедния регион (Северозападния) у нас е била 1,62,

през 2003 година то достига 1,66, като в този случай място на най-бед-

ния регион е заето от Северния централен.

Графика №24

Влошава се и съотношението между дохода на човек от население-

то в Югозападния регион и средния за страната − от 1,2 през 1997 годи-

на на 1,4 през 2003 година.

0

100

200

ÑÖ Þ Ç

ÁÂÏ í à ãëàâà î ò í àñåëåí èåòî â í àéá

åä í è ÿ (100% ) è í àé -á î ãàòè ÿ ðåãè î í

2003

S eries 1

ЮЗ

БВП на глава от населението

в най- бедния (100%)

и най-богатия регион − 2003 г.

СЦ

Графика №25

Графика №26

Най-ярко настъпващият контраст проличава при сравнение между

Югозападния регион и следващия го по БВП на глава. Така през 1997 го-

дина отстоянието между Софийския регион и Бургаския е било 1,03,

през 2000 година 1,31, а през 2003 година става 1,56.

Следователно, след 1997 г. у нас е настъпила една неприемлива и

силна териториално-производствена диспропорция, която условно

може да бъде определена като „София и всички останали“. Възникнали-

_______________ __ __

90

95

100

105

110

115

120

ñðåä í î Þ Ç

ÁÂÏ í à ãëàâà ñðåäí î çà ñòðàí àòà è â í àéá

î ãàòè ÿ ðåãè î í -1997 ã.

S eries 1

0

20

40

60

80

100

120

140

ñðåä í î Þ Ç

ÁÂÏ í à ãëàâà ñðåäí î çà ñòðàí àòà è â í àéá

î ãàòè ÿ ðåãè î í - 2003 ã.

S eries 1

Средно ЮЗ

БВП на глава от населението средно за страната и в

най-богатия регион − 1997

БВП на глава от населението средно за страната и в

най-богатия регион − 2003 г.

Средно ЮЗ

ят феномен вече има сериозни демографски, урбанистични и екологич-

ни последствия, свързани с настъпилата трудна за овладяване миграция

на населението в посока към столицата и с осезателното влошаване на

качеството на живот в нея през последно време.

Обръщането на въпросния негативен тренд е възможно само посре-

дством държавна инфраструктурна и професионално-образователна по-

литика, насочена към засилване на „предлагането“ на условия, подходя-

щи за привличането на инвестиции на територията на цялата страна и та-

ка − за относително равномерното им разсъсредоточаване извън София

и региона.

4.4. Териториално-секторни структури

4.4.1.Териториални структури в селското стопанство

Регионът с най-голям принос в селскостопанското производство в

България през 2003 година с 27,3% от брутната добавена стойност в от-

расъла е Североизточният. На второ място по значение в селското сто-

панство е Южният централен регион с 25,3%, на трето Северния цент-

рален с 23,6%, а на четвърто − Югоизточния − 15,0%.

Графика №27

__ _____               ____        _____      _____________     _              ______    _______

Äÿë í à ðåãèî í èòå â

ñåëñêî ñòî ï àí ñêî òî ï ðî èçâî äñòâî -

1997 ã.

Þ Ö

ÑÈ

Þ È

ÑÖ

Î ñòàí àëèòå

Дял на регионите в

селскостопанското производство − 1997 г.

ЮЦ

СИ

ЮИ

СЦ

Останалите

Графика №28

През 1997 година ситуацията е била по-различна. Южният центра-

лен регион е осигурявал 27,0% от брутната добавена стойност в селско-

то стопанство, Североизточният 22,7%, Югоизточният − 17,0%, а Се-

верният централен − 13,9%.

Размяната на местата между първия и втория регион явно се дължи

на спадането на производството в Пловдивския регион, което по текущи

цени през 2003 година е с 20,8% по-ниско от това през 1997г. и по този

начин е с 4,9 процентни пункта по-голямо от намалението за страната

като цяло. Подобно е положението в Югоизточния регион, където

спадът е с 25,8%, докато в същото време производството в Северния

централен регион по текущи цени е нараснало с 42,8%.

Най-зависими от селскостопанското производство в страната през

2003 година са два региона: Североизточният, където аграрният сектор

дава 22,2% от брутната добавена стойност и Северният централен − съ-

ответно 21,2%. През 1997 година първото място пак е било заето от Се-

вероизточния регион, но с 39,2%, а втори е бил Югоизточният с 37,8%.

Структурните изменения в селскостопанското производство у нас

за разглеждания период отразяват от една страна общото спадане на зна-

чението на селското стопанство в резултат на ускореното развитие на

вторичния и третичния сектор, а от друга − дълбоката криза в отрасъла,

свързана с общо намаление на обема на селскостопанската продукция.

През 2003 година брутната добавена стойност в селскостопанс-

ката продукция у нас е била с 15,8% по ниска от нивото є по теку-

щи цени през 1997 г., а през 2000 г. − с 19,1%. Основна причина за

_______________ __ __

Äÿë í à ðåãèî í èòå â

ñåëñêî ñòî ï àí ñêî òî ï ðî èçâî äñòâî -

2003 ã.

ÑÈ

Þ Ö

ÑÖ

Þ È

Î ñòàí àëèòå

Дял на регионите в

селскостопанското производство − 2003 г.

СИ

ЮЦ

СЦ

ЮИ

Останалите

__ _____               ____        _____      _____________     _              ______    _______

последното определено се явява погрешно избраният в началото на 90-

те години на миналия век, архаично-реституционен модел за реформа в

агросектора, добил популярност под лозунга „връщане на земята в реал-

ни граници“. Този модел доведе до раздробяване на собствеността и

срив в производството.

Особена загриженост на държавно регулаторно равнище би трябва-

ло да буди понастоящем съкращаването на обема на произвежданата

селскостопанска продукция в Пловдивския и Бургаския регион. Трево-

жен е и сривът в селското стопанство в Северозападния регион с 22,0%.

4.4.2.Териториални структури в промишленото производство

През 2003 година регионът с най-голям дял в индустриалното про-

изводство на България е Югозападният с 45,8% от брутната добавена

стойност. След него е Южният централен с 23,2%. На трето и четвърто

място са Северният централен с 8,7% и Югоизточният с 8,4%. През

1997 година водещ е бил Пловдивският регион с 31,9%, следван от Со-

фийския с 28,1%, Североизточния с 12,0% и Югоизточния с 11,7%.

Графика №29

Äÿë í à ðåãèî í èòå â

èí äóñòðèàëí î òî ï ðî èçâî äñòâî -

1997

Þ Ö

Þ Ç

ÑÈ

Þ È

Î ñòàí àëèòå

Дял на регионите в

индустриалното производство − 1997 г.

ЮЦ

ЮЗ

СИ

ЮИ

Останалите

_______________ __ __

Графика №30

По региони през 2003 година индустрията има най-голямо значение

в Югозападния регион, в който дава 36,1% от брутната добавена стой-

ност за региона. По този показател втори е Северозападният регион с

34,7%, трети Южният централен с 34,3%, четвърти Югоизточният с

27,6%. През 1997 г водещ е бил Южният централен регион с 36,8%, пред

Югоизточния 27,9%, Северния централен с 26,3% и Югозападния с

25,3%.

Скокът на Югозападния регион в класацията потвърждава конста-

тираната по-горе тенденция на концентрация на икономиката на

България в Софийския регион. По текущи цени индустриалното про-

изводство във визирания регион за периода 1997−2003 година е нарас-

нало 3,4 пъти, докато за цялата страна растежът е 2,1 пъти, в Южния

централен регион 1,5 пъти, в Северозападния регион е 3 пъти.

4.4.3. Териториални структури в сектора на услугите

В третичния сектор, този на услугите с най-голям дял в общата до-

бавена стойност на сектора в страната през 2003 година е Югозападни-

ят регион, който осигурява 39,2%. Втори е Пловдивският регион с

19,5%. Трети − Варненският с 14,9%, а четвърти Русенският с 12,7%.

Äÿë í à ðåãèî í èòå â

èí äóñòðèàëí î òî ï ðî èçâî äñòâî -

2003

Þ Ç

Þ Ö

ÑÖ

Þ È

Î ñ òà í à ë è òå

Дял на регионите в

индустриалното производство − 2003 г.

ЮЗ

ЮЦ

СЦ

ЮИ

Останалите

__ _____               ____        _____      _____________     _              ______    _______

През 1997 година водещ е бил също Софийският регион с 42,9%,

следван от Южния централен с 18,1%. Трети е бил Североизточният с

12,8%, а четвърти Северният централен с 11,9%.

В сектора на услугите при общо запазване на концентрацията в Со-

фийския регион е налице следователно относително равномерно раз-

витие, изявяващо се в запазване на подреждането по региони за анали-

зирания период.

Графика №31

Графика №32

Äÿë í à ðåãèî í èòå â

ï ðî è çâ î ä ñòâ î òî í à óñë óãè - 1997

Þ Ç

Þ Ö

ÑÈ

ÑÖ

Î ñòàí àëèòå

Äÿë í à ðåãèî í èòå â

ï ðî èçâî äñòâî òî í à óñëóãè- 2003

Þ Ç

Þ Ö

ÑÈ

ÑÖ

Î ñòàí àëèòå

Дял на регионите в

производството на услуги − 1997 г.

Дял на регионите в

производството на услуги − 2003 г.

ЮЗ

ЮЦ

СИ

СЦ

Останалите

ЮЗ

ЮЦ

СИ

СЦ

Останалите

_______________ __ __

С най-голяма зависимост от сектора на услугите се очертава Севе-

роизточният регион, където през 2003 година те дават 62,2% от общата

брутна добавена стойност. В Софийския регион визираният процент е

60,4%, а в Северния централен 58,4%. „Долната черта“ в класацията съ-

що е относително висока − Бургаският регион има показател от 53,6%.

Обобщавайки изнесеното дотук в раздела трябва да се посочи, че

структурното развитие на България през годините от въвеждане на ва-

лутния борд досега протича съпътствано с натрупването на съществе-

ни териториално-секторни диспропорции.

На първо място следва да се посочи нежелателната свръх концент-

рация на относително благосъстояние, на индустрия и на услуги в Юго-

запада. На второ място трябва да изтъкнем упадъка на селското стопа-

нство като цяло, изразяващ се в съкращаването на общия обем на про-

изводството му, и особено на това − в Пловдивския регион.

Отделните структури на националната ни икономика като цяло се

формират и еволюират без адекватната конструктивна насочваща

роля на държавата. В обозримо бъдеще, особено във връзка с постъп-

ването на значими средства от ЕС, следва да се извършат промени глав-

но в посока изграждането на модерна пътна и телекомуникационна

структура у нас, както и към подготовката на кадри с висока компютър-

на и езикова грамотност на цялата територия на страната.

Насочваните към селското стопанство средства следва да намерят

оптимално приложение за съживяването на отрасъла и за съобразяване-

то му с модерните изисквания, поставяни най-напред от нарастващото

търсене на биопродукти на европейския и световен пазар.

4.5. Външнотърговски структури

През 1997 година външнотърговският баланс на България е бил

практически уравновесен. Експортът е покривал 100,6% от импорта

(фоб/сиф).

През 2003 година картината е коренно променена. Износът в дола-

рово изражение е нараснал 1,51 пъти, а вносът 2,20 пъти. По тази начин

салдото се обърнало от 28,1 милиона долара „плюс“ на „минус“ възли-

защ на 3303,5 милиона долара (фоб/сиф).

Да проследим развитието по отделните стокови групи, което би

трябвало да ни даде част от причините за указаното влошаване на струк-

турата на българската външна търговия.

__ _____               ____        _____      _____________     _              ______    _______

Най-голям дял във вноса (25,6%) през 2003 година имат инвести-

ционните стоки, които включват машини, транспортни средства,

инструменти, резервни части и пр. Тук износът покрива вноса на 37%. В

началото на анализирания период, през 1997 година, показателят е бил

83,6%. Импортът в разглежданата група е нараснал по текущи цени 3,2

пъти, докато експортът ни − само с 41,6%.

Втора по значение група в българския внос за 2003 година с дял от

19,4% е тази на дрехите, обувките, текстила, кожените изделия ма-

териалите за производството им и на другите потребителски сто-

ки. Вносът при нея е покрит 106,3% от насрещен износ. За 1997 година

показателят е съставлявал 113,0%. Правят впечатление големите темпо-

ве на нарастване и на износа, и вноса по текущи цени, съответно 2,77

пъти и 2,95 пъти.

Въпросната тенденция илюстрира от една страна развитието на

нашата лека промишленост, но от друга липсата на функциониращ „ти-

лов ешелон“ в нея, изразена в големия внос на текстилни материали,

кожи и пр.

Графика №33

С дял от 17,6% следва групата на горивата. Степента на насрещно

покритие на вноса с износ през 2003 година е 22,7%, а през 1997 година

е била 19,3%. Разликата в показателя може да се дължи и на статисти-

чески несъответствия. Но положителното е задържането на общия внос по

Ï ðî öåí ò í à ï î êðèòèå í à âí î ñà ñ

è çí î ñ â ãðóï àòà í à ä ðåõè , î á óâ êè ,

òåêñòè ë , êî æåí è è çä åë è ÿ è ò.í .

100

105

110

115

1 9 9 7 ã. 200230 г.0 3 ã.

Процент на покритие на вноса с

износ в групата на дрехи, обувки,

текстил, кожени изделия и т. н.

1997 г.

_______________ __ __

групата на практически едно ниво, като увеличението по текущи цени за

2003 година е само с 5,0% спрямо началото на разглеждания период.

На четвърто място в нашия внос през 2003 година с дял от 10,3% е

групата на химическите продукти, където влизат още и фармацевтич-

ните изделия,торовете пластмасите, каучукът и пр. Износът в тази сфе-

ра покрива 64,9% от вноса. През 1997 година покритието е било 153,6%,

което говори за съществено влошаване в динамиката на конкурентоспо-

собността на нашата химическа промишленост за изминалите седем го-

дини.

Графика №34

Храните, напитките, цигарите и суровините за тяхното произ-

водство имат през 2003 година имат 5,0% дял в общия ни внос. Покри-

тието от 136,4% с износ също е отстъпление спрямо позициите от 1997

година, когато показателят е бил 163,2%. И във въпросната сфера

вносът расте по-бързо от износа, съответно с 25,4% и със 4,9% по теку-

щи цени. Ситуацията еднозначно отразява общата криза на селското ни

стопанство − „плюсът“ през 1997 година е бил 270,8 милиона долара, а

през 2003 година едва 195,8 милиона.

Ï ðî öåí ò í à ï î êðèòèå í à âí î ñà ñ

èçí î ñ ï ðè ãðóï àòà í à õèì è÷åñêèòå

ï ðî äóêòè

0

50

100

150

200

1997 ã. 2003 ã.

S eries 1

2003 г.

Процент на покритие на вноса с

износ при групата на химическите

продукти

1997 г.

__ _____ ____        _____      _____________     _              ______    _______

Графика №35

Черните и цветни метали заемат през 2003 година 3,6% от общия

внос на България. Процентът на експортно покритие на импорта при ви-

зираната група е 311,4%, но и тук отново се наблюдава негативно раз-

витие спрямо 1997 година, когато показателят е бил 349,7%.

Изхождайки от гореизложеното можем да подчертаем, че за перио-

да 1997-2003 година се наблюдава ясно изразена тенденция към

структурно влошаване във външната търговия на страната ни.

Конкурентоспособността на българските продукти зад граница и на на-

ционалния пазар като цяло изостава от актуалните потребности и не е в

състояние да се справи с предизвикателствата на вноса.

Изходът в условия на либерализация на външнотърговските връзки

и на присъединяването на страната ни към ЕС е в държавното насър-

чаване на експортните отрасли и в прилагането на обичайните за

Евросъюза потребителски, екологични, технологични, социални и

прочие стандарти по отношение на към вноса.

4.6. Фискални структури

Една от основните фискални структури е структурата, илюстрира-

ща преразпределителната роля на държавата в брутния вътрешен

продукт. По въпросния показател, ако използваме статистиката на

ОИСР, можем да отличим няколко основни групи държави, съответно −

няколко утвърдени в практиката фискални модела.

Ï ðî öåí ò í à ï î êðèòèå í à âí î ñà ñ

èçí î ñ ï ðè ãðóï àòà í à õðàí è,

í àï èòêè, öèãàðè è ò.í .

120

130

140

150

160

170

1 9 9 7 ã. 220003 0г.3 ã.

Процент на покритие на вноса с

износ при групата на храни,

напитки, цигари и т.н.

1997 г.

_______________ __ __

Графика №36

На първо място, с най-голям преразпределителен дял на държавата

в БВП, следва да се посочи „засилено социалния“ фискален модел, при

който посредством бюджетните приходи се преразпределят над 45% от

БВП. В Швеция през 2000 г. съотношението между бюджетни приходи

и брутен вътрешен продукт е абсолютно екстремно − 54,2%. В Дания то

е в сравнение значително по-умерено − 48,8%, във Финландия − 46,9%,

в Белгия − 45,6%, а във Франция − 45,3%.

Следващата група − тази на „социалния фискален модел“, с пре-

разпределителна роля на държавата от 40 до 45% от БВП посредством

бюджетните приходи, образуват страни като: Австрия (43,7%), Италия

(42,0%), Люксембург (41,7%), Холандия (41,4%) и Норвегия (40,3%).

На трето място е групата обхващаща страните със „социално− ли-

берален фискален модел“, при който държавата преразпределя от 35 до

40% от БВП посредством бюджетните приходи. Към въпросната група се

отнасят Германия с показател от 37,9%, Гърция − с 37,8, Великобритания

− с 37,4%, Исландия − 37,3%, Канада − с 35,8, Швейцария − с 35,7% и Ис-

пания − с 35,2%, Нова Зеландия − 35,1%. На 37,4% възлиза и средното

непретеглено съотношение бюджетни приходи/БВП за страните от ОИСР.

Показателно е още , че във въпросната група влизат и повечето страни в

преход от Централна и Източна Европа, които членуват в ОИСР. Чехия е

с показател 39,4%, Унгария има 39,1%, Словакия − 35,8%.

Четвъртата група може да бъде наречена група на „либералния

фискален модел“ с преразпределителна роля на държавата в БВП от 35

Ô è ñê àë í è ì î äåë è í à áàçà áþ äæ åòí è ï ðè õî äè ê úì

ÁÂÏ

0

10

20

30

40

50

60

Ø âåöèÿ

Äà

Ãåð ì à í è ÿ

Швеция

Дания

Франция

Австрия

ЕС - 15

България

Великобритания

Германия

Австралия

САЩ

Япония

Фискални модели на база бюджетни приходи към

БВП

__ _____ ____        _____      _____________     _              ______    _______

до 30%. В нея влизат Португалия − с 34,5%, Полша − с 34,1%, Турция с

33,4%, Австралия с 31,5%, Ирландия с 31,1%.

Петата група държави е тези с „ултра либерален фискален мо-

дел“, към която можем да отнесем Съединените щати с показател от

29,6%, Япония − 27,1%, Корея − 26,1%. В контекста абсолютен екстре-

мум е Мексико с 18,5%, което обаче е повече свидетелство за статута на

въпросната държава като страна от третия свят, отколкото − за ултра ли-

берален подход към икономиката и социалната сфера.

Понастоящем показателят бюджетни приходи/БВП у нас по различ-

ни оценки възлиза между 38 и 40%, като за 2004 година този показател

е почти 42% в резултат на реализирания бюджетен излишък от над 1,4

млрд. лева, с което попадаме в групата на „социално либералните дър-

жави“ и сме „на границата“ със „социалния фискален модел“. В подоб-

но фискално положение са и повечето бивши социалистически страни.

По този начин стойността на българския показател може да се оце-

ни като добра и съответстваща на статута ни на държава в преход. Ви-

зираната стойност дори би могла дори да нарасне с 1 или 2 пункта, пос-

редством което да се приближи към типичния „социален“ средностатис-

тически показател за Евросъюза − 41,6% (2000 г.).

Това естествено би означавало целенасочено движение към засилване

на социалността у нас, потребността от което напоследък се чувства осо-

бен остро в сферата на образованието и здравеопазването. Въпросното же-

лателно развитие би съответствало на икономическите и социалните отго-

ворности на държавата, особено завишени през етапа на прехода.

Снижаването на показателя до 35% към 2005 г., каквито бяха пър-

воначалните заявени официални правителствени намерения, напротив −

би се явило своебразна последователна абдикация на държавата от анга-

жиментите є и е много правилно, че въпросната позиция бе своевремен-

но коригирана.

Налагането на либерален или ултралиберален фискален модел у нас

е в разрез с установените български „континентални“ държавнически и

социално-пазарни традиции и само би задълбочило обществената и ико-

номическата криза, вместо да насочи страната ни към излизане от нея. В

контекста не бива да се подценява обстоятелството, че повечето сред-

ства, постъпващи от фондовете на Европейския съюз идват на принци-

па на „допълването“, т.е. те са „допълващи“ по отношение на вътрешни-

те държавни финансови усилия. Така, за да получава годишно по 1,1 ми-

лиарда евро България ще трябва да осигурява бюджетно за осъществя-

_______________ __ __

ване на европейските проекти поне по 500 милиона лева годишно. С дру-

ги думи, трябва да се повтори, че разумни основания за намаляване на

съотношението бюджетни приходи/брутен вътрешен продукт у нас под

летвата от 38-40% няма. И ако това се направи резултатът неминуемо ще

бъде по-слабо образовано и по-слабо социално осигурено население с

всичките произтичащи от това последици.

Графика №37

Да се опитаме да проследим дали горецитираната концепция за по-

вишаване на икономическата ефективност чрез намаляване на преразп-

ределението на национален доход през БВП до нива от 35% се потвъ-

рждава статистически за достатъчно дълги времеви периоди и за дос-

татъчно мащабни икономики.

За годините от 1960 до 1989 в G-7 с най-високи средногодишни тем-

пове на икономическо развитие е Япония със 6,4%. За визирания пери-

од страната е преразпределяла посредством публичната си администра-

ция едва 24,3% от брутния си вътрешен продукт. Съединените щати

Áþ äæåòí è ï ðõî äè êàòî % î ò ÁÂÏ è

òåì ï í à ðàñòåæ í à èêî í î ì èêèòå 1960-

1989

0 ,00%

5 ,00%

10 ,00%

15 ,00%

20 ,00%

25 ,00%

30 ,00%

35 ,00%

40 ,00%

45 ,00%

50 ,00%

ßïîíèÿ

ÑÀ

Бюджетни приходи като % от БВП и

темп на растеж на икономиките

1960-1989

Япония

САЩ

Франция

Германия

Италия

__ _____ ____        _____      _____________     _              ______    _______

имат преразпределителна квота от 29,3% и регистрират за същото вре-

ме годишно нарастване на БВП средно с 3,2%. Приведеното като че ли

потвърждава тезата, че колкото по-малко присвоява държавата посред-

ством данъците − толкова по-бързо върви напред икономиката.

Но това е само фрагмент от общата картина. Защото примерно

средните темпове на Италия за периода 1960-1989 година са по-големи

от тези на Щатите и възлизат на 4,0%, докато преразпределителната ро-

ля на италианската държава е по-висока − съотношението между бюд-

жетните приходи и БВП е 33,3%.

Развитието в Германия от своя страна също повдига контрааргумен-

ти, тъй като темповете там са почти толкова високи, колкото са в Щати-

те − 3,1%, но държавното преразпределение е доста по-значително, а

именно 41,3%. Да не говорим за случая с Франция, където при преразп-

ределителна квота от 46,5% средногодишните темпове достигат 3,7%.

Дисхармонията между теоретични очаквания и практически

резултати изглежда доста по-драстична при поглед върху статисти-

ческия отрязък 1992-2002 г.

Япония има през 2000 година съотношение бюджетни приходи/бру-

тен вътрешен продукт от 27,1%, същото за периода 1992-1996 година се

движи между 27,8% и 29,4%. Същевременно средногодишните темпове

на стопански растеж на страната за периода 1992-2002 година са най-

ниските в групата на седемте − 1,1%.

Парадоксалното е, че втори в класацията (след Канада) по величи-

на на темпа на растеж с 3,2% годишно са САЩ. Там преразпределител-

ната квота се явява сравнима с японската − за 1992-1996 година тя е

между 27,6% и 29,7%, а през 2000 г. − съответно 29,6%.

Въпросната ситуация, когато и един от най-бързо развиващите се,

и най-бавно развиващият се имат практически еднаква приходно-бюд-

жетна квота в БВП в никакъв случай не дава основание за еднознач-

ни изводи в подкрепа на тезата „ниски данъци равно на икономи-

чески прогрес“.

Във въпросния период от 1992 до 2002 година могат да се намерят

също ред допълнителни любопитни щрихи, засилващи съмнението

във абсолютната вярност на предлганата теория. Например това, че

Канада и Великобритания показват темпове на нарастване на икономи-

ката средногодишно съответно 3,5 и 2,8 при преразпределителни квоти

от около 36-37%. А Германия има съотношение бюджет/ БВП само с

пункт − два отгоре, но нейните темпове са втори отзад напред − средно

_______________ __ __

1,3%. Франция е с преразпределение на БВП в полза на държавата от

кръгло 44−45%, а постига средногодишни темпове от 1,9% за 1992-2002

година. Италианската преразпределителна квота е вече в рамките на

42−44%, а темповете там са 1,6%. Никаква „желязна“ закономерност,

както се вижда, не може да бъде установена.

По този начин връзката между „по-малкото държавно прера-

зпределение посредством бюджетните приходи, от една страна, и

икономическия растеж, от друга, не се явява аксиома, а по скоро е

хипотеза, в полза на която могат да се видят и неща „за“, но също

достатъчно неясноти и „против“.

Графика №38

Специален интерес заслужава таблицата, показана по-долу и разра-

ботена съвместно с доц. Ганчо Ганчев. В нея е илюстрирана зависимост-

та между държавното преразпределение и икономическия растеж, като

обаче икономиките на Япония, Германия, Франция и Италия са приведе-

ни към американската. Вижда се, че зависимостта е право пропорцио-

нална. Което може да се изтълкува в смисъл, че единица държавните

приходи и съответно разходи водят до нарастване на икономическия рас-

теж, в конкретния случай единица държавни приходи инициират 0,98

единици растеж. Разбира се направеното изследване като времеви пери-

од и обхват на страни се явява недостатъчно за цялостни обобщения,

разширяването му обаче изисква усилия, които ще излязат извън рамки-

те на настоящия проект.

Áþ äæåòí è ï ðèõî ä è êàòî % î ò ÁÂÏ è

è êî í î ì è ÷åñêè ðàñòåæ çà ï åðè î ä à

1992-2002 ã.

0 ,00%

10 ,00%

20 ,00%

30 ,00%

40 ,00%

50 ,00%

ßïîíèÿ

Бюджетни приходи като % от БВП и

икономически растежза периода

1992-2002 г.

Япония

САЩ

Франция

Германия

Италия

__ _____               ____        _____      _____________     _              ______    _______

Графика №39

Друга важна фискална структура е тази на съотношението между

бюджетните приходи от косвени и преки данъци.

Според предвиденото в бюджета за 2004 година въпросното съот-

ношение възлиза на 2,52. Усреднено същият показател за ЕС-15 (2000 г.)

е 0,86. С показател над 1,0 са три страни − Испания, Португалия и Гър-

ция, съответно с 1,09, 1,34 и 1,43. При новоприетите страни-членки

Полша е с 1,22, Чехия − с 1,42, Унгария − 1,67 и Словакия − с 1,96.

Графика №40

Âðú çêà ì åæä ó ä åëà í à áþ äæåòí èòå ï ðèõî ä è è

èêî í î ì è÷åñêè ÿ ðàñòåæ ï ðè î ò÷èòàí å í à ðàçì åðà í à

ñú î òâ åòí àòà èêî í î ì è êà ÑÀÙ =100% , 2002 ã.

R2 = 0,9773

0,00%

0,50%

1,00%

1,50%

2,00%

2,50%

3,00%

3,50%

0,00% 10,00% 20,00% 30,00% 40,00%

Series1

Linear (Series1)

0

100

200

300

Series1

Връзка между дела на бюджетните приходи и

икономическия растеж при отчитане на размера на

съответната икономика САЩ − 100%, 2002 г.

България

Словакия

Унгария

Гърция

Испания

Полша

Португалия

Чехия

ЕС-15

Съотношение между преки и косвени данъци

в бюджетните приходи в ЕС-15 и в отделни

страни, където косвените данъци

преобладават

_______________ __ __

По този начин българската данъчна система според основната

си структура се явява екстремно потребителска, което е съществен

недостатък, имайки предвид доказаната теоретична и практическа соци-

ална проблематичност на косвените данъци и главно обстоятелството, че

те регресивно, социално несправедливо се носят от по-бедните социал-

ни слоеве.

Оставането на нашия показател и в бъдеще на горепосоченото рав-

нище е изключение от европейската практика в тази област и е в разрез

с принципите на социалната справедливост, залегнали в основите на ев-

ропейската интеграция и затова крие сериозни социални рискове.

През идните години е желателна планирана еволюция на данъчната

ни система в посока на засилване акцента върху прякото данъчно обла-

гане в посока европейските реалности, които освен всичко друго са до-

казали социалната си ефективност и на практика.

Намеренията за по-нататъшно снижаване на преките данъци са

контрапродуктивни, защото еднозначно облагодетелстват състоятелните

слоеве и засилват „страната на търсенето“ в икономиката, което се отра-

зява отрицателно върху търговския и платежен баланс.

По-правилно и в социално, и в чисто икономическо отношение

би било да бъде намален и диференциран ДДС, като по този начин

се даде стимул на „икономиката на предлагането“ и съответно на

икономическия растеж.

4.7. Структури в платежния баланс

Структурите в платежния баланс, които биха били от интерес за

един анализ се детерминират от пресрещащите се и взаимно уравнове-

сяващи се входящи и изходящи за страната парични потоци. Специфика-

та в контекста е, че входящите „покривни“ потоци биха могли да се

подразделят на: устойчиви ( дългосрочни, относително сигурни, трудно

обратими) и неустойчиви (краткосрочни, относително несигурни и лес-

но обратими).

Въпросният подход позволява да се прогнозират стабилността, рес-

пективно нестабилността, на платежния баланс и съответните рискове за

икономиката и социалното развитие на държавата ни, свързани с това.

Изостреното влошаване на състоянието по текущата сметка на бъл-

гарския платежен баланс, настъпило през 2003 година, вследствие на по-

__ _____               ____        _____      _____________     _              ______    _______

расналото негативно салдо по външната ни търговия, налага структур-

ните сравнения да се направят с начална година 1998-а − т.е. с годината,

в която след въвеждането на валутния борд за първи път се появява го-

дишният отрицателен външнотърговски резултат.

През визираната 1998 година дефицитът по външната търговия на

България е 380,7 милиона долара, през 2000 година става вече 1175,5, а

през 2003 година достига 2473,7 милиона.

Експортът (фоб)през 2003 година е 1,77 пъти по-голям от този през

1998 година и 1,54 пъти от съответния за 2000 г. Импортът (фоб) през

2003 година, обаче от своя страна, е 2,17 пъти над импорта от 1998 го-

дина и 1,65 пъти повече от този за 2000 година.

По този начин дефицитът по текущата сметка през 1998 година

възлиза на 61,4 милиона долара, през 2000 година − на 703,7, а през 2003

година − 1648,0 милиона. Значи, нарастването му 2000/1998 година е

11,5 пъти, 2003/ 2000 г. е 2,3 пъти, а за 2003/1998 година − 26,8 пъти.

Интересна структура в контекста на текущата сметка съставлява

пресрещането на изходящия поток обусловен от дефицита по външната

търговия с устойчиво нарастващите и относително надеждни нето вхо-

дящи потоци по туризма и текущите трансфери.

През 1998 година негативното външнотърговско салдо е надхвър-

лено 1,78 пъти от нето входящия поток свързан с туристическите услу-

ги и текущите трансфери. През 2000 година външнотърговският пасив е

покрит 70,3% от въпросния нето входящ поток, а през 2003 година − съ-

ответно 63,7%. Видно е, че е налице сериозно влошаване на показателя,

което рефлектира отрицателно върху баланса по текущата сметка.

Да погледнем тенденциите на противостоене на засилващия се изхо-

дящ поток по текущата сметка посредством входящите финансови потоци.

Трябва специално да се подчертае, че входящите потоци по финансова-

та сметка не притежават в същата степен онази относителна сигурност,

устойчивост и необратимост, характерни за посочените по-горе входящи

потоци по текущата сметка. Което в прав текст означава, че входящите по-

тоци тук зависят в много по-голяма степан от общия стопански климат в

страната, от вътрешните и външни конюнктурни колебания.

Най-откроеният входящ финансов поток е този на преките инвес-

тиции. През 1998 година той възлиза на 537,3 милиона щатски долара,

през 2000 г. − на 1001,5 милиона, а през 2003 година − на 1360,7 мили-

она. „Коефициентът на покриване“, в случая съотношението преки ин-

вестиции/дефицит в търговския баланс, е както следва: 1,411 през

_______________ __ __

1998 година, 0,852 − през 2000 година и 0,550 − през 2003 година. Тези

данни също говорят за влошаване през годините на структурните каче-

ствени характеристики на платежния баланс.

В същата посока се движи и съотношението преки инвестиции/де-

фицит по текущата сметка. През 1998 година преките инвестиции

надвишават 8,75 пъти визирания дефицит, през 2000 г съотношението е

1,42, докато през 2003 година то отива на 0,83.

Графика №41

На какви фактори тогава се дължи обстоятелството, че общият пла-

тежен баланс през 2000 и 2003 година не излиза „на червено“, а напро-

тив златно-валутните резерви на Централната банка нарастват с респек-

тивно с 409,2 милиона и 932,5 милиона долара?

Отговорът за 2000 година следва да се потърси главно в увеличава-

нето на обема на относително несигурния и лесно обратим входящ по-

ток − този на външната ____________задлъжнялост на частния сектор − сумарно

за търговските банки и за „други сектори“ достигнал 274,7 милиона до-

лара през въпросната година.

За 2003 година същият показател възлиза на 320,2 милиона, като

към него следва да се прибавят още 311,3 милиона долара, които търго-

вските банки прибраха от депозити в чужбина (за 2002 година − 299,0

милиона), съобразявайки се, от една страна с ниските лихви на светов-

ните финансови пазари, а от друга − с нарасналите възможности за кре-

дитиране у нас.

Ï ðî öåí ò í à ï î êðèâí î ñò ï ðåêè

è í â åñòè öè è /ä åô è öè ò ï î òåêóù àòà ñì åòêà

0% 200% 400% 600% 800% 1000%

1998 ã.

2000 ã.

2003 ã.

S eries 1

Процент на покривност преки

инвестиции/дефицит по текущата сметка

2003 г.

2000 г.

1998 г.

__ _____               ____        _____      _____________     _              ______    _______

Последният входящ поток също може да бъде отнесен към неустой-

чивите поради неговата изчерпаемост. По данни от платежния баланс за

периода 1991-2001 година българските търговски банки са депозирали в

чужбина 1314 милиона долара, което означава, че за двете последни изми-

нали години 46,4% от тях са вече репатрирани и инвестирани в България.

Направеният дотук анализ показва, че за разглеждания период от-

четливо се засилват рисковете за стабилността на българския платежен

баланс. Екстраполирайки очерталата се структурна несигурност във фи-

нансовите потоци по текущата сметка може да се прогнозира негатив-

но развитие и предстоящо свиване на входящите потоци по нея

през следващите години в рамките от 700 милиона до 1 милиард

долара годишно, което след около две години може да стартира процес

на намаляване резервите на БНБ.

Предпочитаният позитивен сценариен вариант за развитие на пла-

тежния ни баланс би бил този на експортното и антиимпортно ориенти-

рано икономическо развитие на България, което обаче е въпрос на дъл-

госрочна комплексна държавна структурна и насърчителна политика и

на съответни национални икономически приоритети, каквито досега не

сме разработили и дефинирали.

4.8. Структури свързани с международно сравнение

на националното ни ценово равнище

В актуалната класация на Световната банка по съвкупен БВП, обх-

ващаща 183 страни за 2003 г., България е на 69-о място със 19,859 ми-

лиарда долара. В подреждането по общ БВП по паритетни долари, т.е.

когато е отчетена покупателната сила на съответната национална валу-

та по отношение на американската, заемаме 63-о място от 166 страни

със 61,084 милиарда долара.

Вижда се, че нашият паритетен общ доларов БВП е 3,1 пъти по-

голям от номиналния. Което от своя страна означава, че цените у нас

са на равнище от 33% спрямо американските. Да сравним последния по-

казател с аналогичните показатели на четири от новоприетите в Евросъ-

юза страни. За Латвия той е 42%, за Словакия − 43%, за Унгария − 56%,

за Словения − 71%. По пряка аналогия посоката на движение на цените

у нас в светлината на перспективата на членството в ЕС е ясна. Но, тъй

като цените са функционално свързани с платежоспособното търсене,

_______________ __ __

растежът на относителното ценово равнище зависи също от икономи-

ческия растеж, респективно от растежа на благосъстоянието.

„Автоматично“ се сближават най-напред цените на т.нар „търгуеми

стоки“, докато за тези, които не могат да бъдат обект на международен

обмен, процесът се оказва значително по-автономен и по-разтегнат във

времето. Така, най-близката „летва“ отнасяща се за нашия случай се оказ-

ва тази на цените в Латвия. Верността на направения извод се подкрепя

и от ценовата ситуация в Гърция и Португалия, страни, в които вътреш-

ното ценово равнище е съответно 83% и 77% спрямо американското.

Приведените дотук изчисления приемат за база за съпоставка цени-

те в САЩ, но нас естествено поради географската близост и икономи-

ческата обвързаност повече ни интересуват цените в Еврозоната. За

целта, ползвайки статистиката на Световната банка следва да разгледа-

ме ценовите равнища в големите европейски страни: Германия, Франция

и Италия, като ги сравним със Съединените щати. Съответните показа-

тели за ценовото равнище във визираните европейски страни спрямо

американското възлизат на 105%, 107% и 94%. Средно претеглено пос-

редством дела на Германия, Франция и Италия в сумирания им съвкупен

БВП, показателят за ценовото равнище е 103%. За цялата Еврозона це-

ните са с 1% (0,74) по-високи от тези в САЩ.

Графика №42

Ñðàâ í è òåë í î öåí î â î ðàâ í è ù å 2003 ã.

ÑÀÙ =100%

0%

20%

40%

60%

80%

100%

120%

Ôðàí öèÿ

Ëàòâèÿ

Сравнително ценово равнище 2003 г.

САЩ=100%

Словения

САЩ

Франция

Германия

Италия

Унгария

Словакия

Латвия

България

Еврозона

__ _____               ____        _____      _____________     _              ______    _______

Оттам вече българското ценово равнище е 32% от това в основни-

те страни възприели еврото, или 31% от германското и френското, 35%

от италианското и 33% от средното за Еврозоната. Продължавайки на-

татък възприетата логика, може да се направи заключението, че равни-

щето, спрямо което тукашните цени ще се ориентират към 2007-а годи-

на е 41% от това в Еврозоната, 40% от нивото на цените в Германия,

39% от това във Франция и 45% от италианските вътрешни цени.

Спрямо първия от тези показатели растежът на цените у нас през

настоящата и в близките две години минимално би трябвало да бъде да

речем 7,5 пункта или със също толкова пункта над европейската инфла-

ция.

Социално безболезнената адаптация към евентуалното, но не абсо-

лютно сигурно, настъпване на гореописания сценарий би означавала до

влизането ни в Европейския съюз доходите у нас да нараснат последо-

вателно през 2004-а, 2005-а и 2006-а година най-малко с общо 24%, ко-

ето прави номинално темп от 7,5% годишно, съответстващ на минимал-

ния растеж на цените, посочен по-горе. Последното изисква от своя

страна респективен номинален темп на нарастване на БВП, който не е

нереален. Това е така, защото, ако изхождаме от статистическите данни

публикувани от Световната банка паритетният ни БВП по текущи цени

се е увеличил през 2003 г. спрямо 2002 година с повече от 12%. В този

контекст профсъюзите, а също така и правителството в преговорите с

Международния валутен фонд, могат да намерят състоятелни аргументи

в подкрепа на увеличаването на доходите у нас.

4.9. Структури на заетостта

и на секторната производителност на труда

През 1997 година в селскостопанския сектор на България са били

ангажирани 25,3% от заетите, в индустрията − 27,5%, а в услугите −

47,0%. През 2000 година структурата на заетостта изглежда така: 26,2%

от работещите са в селското стопанство, 24,0% − в промишлеността и

49,7% в сектора на услугите.

През 2002 година картината придобива следните очертания: 25,6% от

заетите са в селското стопанство, 23,6% − в промишлеността и 50,7% − в

услугите.

_______________ __ __

Графика №43

Графика №44

За сравнение − през 2002 година заетостта в ЕС-15 изглежда както

следва: 4,1% от работещите са в селското, горското стопанство и рибо-

лова, 28,4% − в индустрията и 67,5% в сферата на услугите.

С най-високо присъствие на работната сила в аграрния сектор през

същата година са Португалия − 12,8%, Гърция − 16% и Полша − 19,1%.

По този начин българският показател се отклонява съществено не само

от типичното за Обединена Европа, но и от екстремумите там. Показа-

телно е, че нашият показател не показва през годините някаква, дори ми-

нимална тенденция към намаляване, а се задържа висок.

Ñòðóêòóðà í à çàåòî ñòòà ï î ñåêòî ðè -2002 ã.

ñåëñêî ñòî ï àí ñòâî

è í ä óñòðèÿ

óñëóãè

Ñòðóêòóðà í à çàåòî ñòòà ï î ñåêòî ðè -1997 ã.

ñåëñêî ñòî ï àí ñòâî

è í ä óñòðèÿ

óñëóãè

Структура на заетостта по сектори − 1997 г.

Структура на заетостта по сектори − 2002 г.

селско стопанство

индустрия

услуги

селско стопанство

индустрия

услуги

__ _____               ____        _____      _____________     _              ______    _______

Графика №45

Докато през 1997 година производителността на труда в първичния,

вторичния и третичния сектор у нас е на практика изравнена, съотноше-

нието е 1,0:1,0:0,9, то през 2000 година вече може да се констатира си-

лен разрив в производителността на труда в селското и горско стопан-

ство, от една страна, и промишлеността и услугите, от друга и съотно-

шението става 1,0:2,3:2,2.

През 2003 година (за изчисленията е използвана структурата на за-

етостта от 2002 година) разривът се задълбочава и цитираното съотно-

шение изглежда както следва: 1,0:2,8:2,6. По всичко личи, че в близките

години селското стопанство ще изостава и по нататък в производи-

телността си, което означава последователно увеличаване на разликата

между първия показател в посоченото съотношение от другите два.

Картината в България не бива да заблуждава с това, че прилича

примерно на аналогичната в Австрия, където анализираното съотноше-

ние през 2001 година е 1,0: 2,6: 2,4. Нито пък може да се успокояваме с

факти, че разривът и в Гърция също не е малък: 1,0:2,2: 2,5, или че в

Португалия и особено в Полша е значително по-голям от този у нас −

съответно 1,0:3,0:4,3 и 1,0:6,4:7,5.

В сравнение със „старите селскостопанските страни“ в Ев-

росъюза въпросният български показател не изглежда добре.

Италия има съотношение на производителността на труда в последова-

телност между трите сектора 1,0:1,5 :2,2, а Франция съответно

1,0:1,6:1,3.

Ñòðóêòóðà í à çàåòî ñòòà â ÅÑ-1 5 ï ðåç 2002 ã.

ñåëñêî ñòî ï àí ñòâî

è í ä óñòðèÿ

óñëóãè

Структура на заетостта в ЕС−15 през 2002 г.

селско стопанство

индустрия

услуги

_______________ __ __

Българското селско стопанство се намира в тежко състояние и в ас-

пект на обема на производството, и в аспект на производителността на

труда, и в аспект на благосъстоянието на заетите. Финансирането

постъпващо от ЕС може да донесе известно подобряване на доходите в

перспектива, но истински напредък в отрасъла е немислим без активизи-

ране намесата на държавата на пазара на земята и в комасацията.

Причините за въпросната ситуация в аграрния сектор у нас са мно-

гобройни, но на първо място следва да се посочи вече изтъкнатата по-

напред в текста икономически необоснованата аграрна реформа, прове-

дена през 90-те години на миналия век.

В резултат на нея 45-те милиона декара обработваема земя са се

оказали разделени на 11 милиона участъка, собственост на 3 мили-

она души. В настоящия си „раздробен“, неокрупнен вид българското

селско стопанство е неспособно да осъществи адекватен на настоящето

технологичен прогрес и затова бъдещето му е неясно.

Положението в агросектора допълнително се усложнява от обстоя-

телството, че въпросната сфера у нас традиционно изпълнява ролята на

социален амортисьор по отношение на безработицата и на недостатъци-

те на пенсионната система.

4.10. Демографски и образователно демографски структури

В годините на прехода населението на България намалява с 1,1 мили-

она човека, в което число отрицателният демографски прираст възли-

за на 400 000 човека, а остатъкът от 700 000 се дължи на икономическата

по своя характер емиграция. В резултат на визираното развитие в края на

2003 година населението на страната ни е 7,801 милиона човека.

През 1990 година раждаемостта у нас е 12,1 на хиляда, а общата

смъртност съответно 12,5. През 1995 година „ножицата“ вече е по-ши-

роко отворена и посочените показатели са 8,6 на хиляда и 13,6. Негатив-

ният тренд продължава и през 2000 година -9,0 и 14,1, и през 2003 годи-

на -8,6 и 14,3.

С други думи редуциращият общия брой на населението разрив

между раждаемост и смъртност от -0,4 на хиляда през 1990 година нара-

ства на -5,0 на хиляда през 1995 година, а след това отива на стойности

от, съответно -5,1 за 2000 г. и -5,7 за 2003 година. В абсолютен размер

намалението на населението вследствие на отрицателния демографски

растеж през последната от посочените години е било 44 568 души.

__ _____               ____        _____      _____________     _              ______    _______

Графика №46

Предварителните демографски прогнози на НСИ сочат за 2010

година общ брой на населението на България между 7,3 и 7,4 мили-

она души, а за 2020 година − 6,5 милиона. Тенденция за по нататъш-

но намаляване би следвало да продължи и след това равнище от малко

над 6 милиона души към 2030 година.

Към 2020 година се очаква делът на пенсионерите, който сега е

23,7% от населението да се удвои, т.е. броят на хората от „третата

възраст“ от настоящите 1,8 милиона да достигне 3,1 милиона. При

евентуално запазване на сегашното съотношение (1:3) между населени-

ето в трудоспособна възраст и това под нея, въпросното развитие озна-

чава броят на работоспособните през 2020 година да бъде около 2,6 ми-

лиона, или на един работоспособен да се падат по 2,5 човека в нера-

ботоспособна възраст.

Това би било съществено влошаване по отношение на сегашното

демографско положение у нас, при което съответното съотношение

между неработоспособни и работоспособни е 0,6. И ако през 2003 годи-

на 26% от населението в нашата страна „издържа“ останалите работей-

ки, то при запазване на аналогична структура на заетостта след петнаде-

сет години същата функция би трябвало да се изпълнява от 17%.

-6

-5

-4

-3

-2

-1

0

1990 ã. 1995 ã. 2000 ã. 2003 ã.

Î òðè öàòåë åí ä åì î ãðàô ñêè ï ðè ðàñò â ï ðî ì .

S eries 1

1990 г.

Отрицателен демографски прираст в про м.

1995г. 2000 г. 2003 г.

_______________ __ __

Графика №47

Но описаната картина не е възмжно най-неблагоприятната, защото

една сериозна емиграция в посока на ЕС за броени години и в обозримо

бъдеще би могла да дестабилизра българската икономика, и респектив-

но самото българското общество. Избягването на подобен нежелан раз-

пад наред с „дежурните“ държавнически мерки по отношение стимули-

рането на раждаемостта, подобряване на детското здравеопазване, уве-

личаването на пенсионната възраст до 68 години за мъжете и 65 за же-

ните и пр. изисква също разработването на състоятелна национална

политика по имиграцията. В случая се касае преди всичко за създава-

не на благоприятни условия за стимулиране на имиграцията в България

на лица от българския етнос, живеещи понастоящем в чужбина. Като

ориентировъчен брой може да се възприеме имиграция към страната от

мащабите на 40 000-50 000 годишно, което към 2020 г. означава да са

привлечени допълнително 0.7-0.8 млн. души.

Бюджетните средства, които следва да се осигурят за финансиране

на демографски жизнено необходимата за българското общество и ико-

номика държавна политика по имиграцията могат при днешната иконо-

мическа ситуация у нас приблизително да бъдат оценени на около 600

милиона лева годишно. Впрочем, една голяма част от тези средства мо-

же да бъде получена по европейски структурни проекти от съответните

фондове.

В резултат на въпросната национално отговорна имиграционна по-

литика демографските показатели на България през 2020 година биха

0 0,5 1 1,5 2 2,5

2003 ã.

2020 ã.

Ñúî òí -å

í eðàáî òî ñï î ñî áí è/ðàáî òî ñï î ñî áí è

ï ðî ãí î çà í à Í ÑÈ

Series1

Съотношение

неработоспособни/работоспособни

прогноза на НСИ

2020 г.

2003 г.

__ _____               ____        _____      _____________     _              ______    _______

могли да се подобрят, като примерно общо населението остане на летва-

та от кръгло 7,3 ммилиона (т.е. на нивото от 2010 година), а съотноше-

нието пенсионери/ работоспособни от предвижданите 1,2:1,0 отиде на

1,0:1,0, а това неработоспособни/ работоспособни от посочените по-го-

ре 2,5:1,0 на 1,3:1,0. Всичкото би било съществено подобрение спрямо

сегашните прогнози.

На пръв поглед образователно-демографска структура у нас не

се различава особено от тази, характеризираща „средно“ Европейския

съюз и дори по отношение на дела на хората със завършено средно об-

разование изглежда по-добра от нея.

През 2002 година в ЕС-15 населението между 25 и 64 годишна въз-

раст е имало следната образователна структура: основно и по-ниско об-

разование − 38%, средно − 41% и висше 21%. Съответните български

показатели са 29%, 50% и 21%. Последното число, впрочем, е начален

аргумент срещу тезата за „многото и излишни висшисти в България“.

Картината, разбира се, в известна степен заблуждава дотолкова до-

колкото в нея не могат да бъдат отразени качествените характеристики

на съответния тип образование и на образованието изобщо, а в този съ-

ществен аспект българското образование има какво да наваксва по отно-

шение на европейското и то предимно по отношение на прагматичната

насоченост на преподаваните знания.

Графика №48

Î á ðàçî â àòåë í à ñòðóêòóðà í à

í àñåë åí è åòî 1 8 -64 ã. (2002Ã.)

0

10

20

30

40

50

60

70

80

90

100

1 2 3

1- î ñí î â í î è ï î -í è ñêî ; 2 - ñðå ä í î ; 3 -

â è ñø å

EÑ-15

Áú ëãàðèÿ

Åòí è÷åñêè

áú ëãàðè

áú ëãàðñêè

òóð ö è

áú ëãàðñêè

ð î ì è

Образователна структура на

населението 18-64 г. (2002 г.)

1 − основно и по-ниско; 2 − средно

3 − висше

ЕС-15

България

Етнически

българи

български

турци

български

роми

_______________ __ __

В същото време не може да не се спомене, че българските показа-

тели са по-добри от гръцките, които са 47%, 35%,18% и значително по-

добри от португалските показатели: 79% население с основно и не-

завършено основно образование, 11% със средно образование и едва

9% висшисти.

Интересна може да бъде евентуално и една съпоставка с Ирландия,

при която също не стоим лошо, защото данните за страната показват, че

40% от населението є е с основно и по-ниско образование, 35% − със

средно и 25% с висше. От което излиза, че България има да догонва в

образователната сфера страната-отличник по развитие в ЕС не по броя

среднисти, а точно по този на висшистите.

Във Финландия висшистите са 32%, във Великобритания -29% от

населението, в Белгия − 28%, в Испания и Дания − 27%, в Швеция −

26%, в Холандия − 25%, във Франция и Испания -24%. От новопостъ-

пилите в Евросъюза страни по-добър показател от нашия имат Литва −

44%, Естония − 30% и Кипър − 29%.

Сериозните български демографско-образователни проблеми

проличават по-детайлно когато се анализира образователното равнище

по етнически групи. Ето как изглежда ситуацията в етнически разрез

през 2001 година: 23% от българската етническа група има основно

и по-ниско образование, 53% − средно и 24% са висшистите. Неграмот-

ните във визираната група са 0,4%.

При етническата група на българските турци съответните показа-

тели са: 74%, 24% и 3%.

При българските роми показателите са още по-лоши: 93%, 7% и

0% (0,3%). Неграмотните при ромите са цели 13% т.е. осемдесет про-

цента от тази група образователно е в диапазона между незавършеното

начално и основното образование.

Препоръките, които могат да се отправят в контекста са на първо

място за общо повишаване на равнището на образованието у нас въз ос-

нова на заделяне чрез държавния бюджет на по-голям процент от БВП

за нуждите на образованието− примерно 6%, сега официално това са

4,2%. В това отношение инициативата на представители на сегашното

управляващо мнозинство за надпартиен национален консенсус по

въпросите на образованието заслужава да бъде подкрепена, макар

че изглежда закъсняла, защото идва предизборно, в последната година

на управление на правителството.

__ _____               ____        _____      _____________     _              ______    _______

На второ място следва да бъде поставен акцент върху образова-

телната политика насочена към ромската етническа група, като се

наблегне на задължителността на началното образование, установи се

неразделна зависимост между получаването на помощите по безработи-

ца от родителите и изпращането на децата на училище и, което е много

важно, се развият възможностите за целодневен престой по училищата,

както и на интернатното училищно обучение.

ЧАСТ ПЕТА

ПРЕДПРИСЪЕДИНИТЕЛНИ ПРЕГОВОРИ

5.1 Стратегически икономически цели на преговарящите

страни: постановка и еволюция

Разширяването на ЕС на Изток е стратегическа задача на ЕС, която

не подлежи на съмнение. Същевременно обаче, Европейският съюз по-

лага усилия държавите, които влизат в общността, да притежават опре-

делен минимум икономически характеристики, които да им позволят да

бъдат равноправни икономически партньори. Изискванията, които ЕС

поставя към източноевропейските държави са известни като т. нар. кри-

терии от Копенхаген. Те се свеждат до две изключително всеобхватни

условия − наличие на действаща пазарна икономика и способност на

стопанството на съответната страна да издържа на конкурентния натиск

в общността.

Тези критерии могат да бъдат отразени посредством множество по-

казатели: развитие на банково-финансовата система, равнище на БВП

на глава от населението, растеж и макроикономическа политика, прива-

тизация, либерализиране на цените, възможността за свободно „влиза-

не“ и „излизане“ от пазарите, либерализиране на търговията и движени-

ето на капитали, защита на правата на собственост, развитие на търго-

вския обемен с ЕС, формирането на дефицити в търговията, способност

за координиране на икономическата политика с ЕС и т.н.

Стратегията на ЕС към България остава практически непроменена.

Ежегодните доклади на комисията на ЕС, засягащи прогреса на отделни-

те страни в областта на реформите и евроинтеграцията, неизменно фо-

кусират вниманието върху наличието на действаща пазарна икономика и

конкурентноспособността на българското стопанство.

Едва в доклада за 2002 г. българската икономика беше призната за

пазарна, но беше отчетено, че страната все още не е в състояние да се

справи с конкурентния натиск в общността.

Интегрирането в ЕС е национален приоритет, по който в българско-

то общество има консенсус. Това не означава обаче, че България разпо-

__ _____               ____        _____      _____________     _              ______    _______

лага с еднозначна, и което е по-важно, консистентна икономическа стра-

тегия за оптимална интеграция на страната ни в ЕС. Сегашният консен-

сус се базира на по-скоро интуитивното, отколкото ясно икономически

обосновано разбиране за ползата от присъединяването към ЕС. Липса-

та на конкретно виждане за ползите и разходите от влизането в ЕС

прави по същество невъзможно формирането на единна, ясна и

последователна интеграционна стратегия, за разлика от подхода на

самия ЕС към България, например. Конфликтът между политическите

сили по повод искането на ЕС за закриване на малките ядрени реактори

представлява нагледна илюстрация за отсъствието на единен подход към

конкретните проблеми на евроинтеграцията.

Все пак, основният въпрос, от гледна точка на успешното приема-

не на страната в ЕС, е в наличието на логически непротиворечива

икономическа стратегия, изразяваща се в правилно степенуване и раз-

полагане във времето на икономическите приоритети. В това отношение

еволюцията на българската позиция дава противоречиви резултати.

Стратегията за интегриране в Европейския съюз, която България

следва, е плод на негласен консенсус между основните политически си-

ли, датиращ още от средата на 1997 г. Източникът на тази стратегия е

идеята да се повтори успеха на прибалтийските държави, които използ-

ваха бързата макроикономическа стабилизация като трамплин в прего-

ворите с ЕС.

На този етап никой не очаква от България нулева инфлация и нуле-

ви вътрешни и външни дефицити. Всички, дори експертите на МВФ са

наясно, че монетарната рестрикция има реална цена под формата на по-

нисък растеж и висока безработица.

От нас се очаква обаче да имаме действаща пазарна икономика и

висок растеж, който да съкрати разликата в жизнения стандарт между

България и ЕС, което, от своя страна, да гарантира присъединяване без

сериозни социални сътресения. Именно в тази посока трябва да се тър-

си консенсус по въпросите на икономическата политика.

__            ______    _____      ______    _____ __

5.2. Хронология на преговорния процес

Таблица №1

Глави

1. Свободно движение на стоки

2. Свободно движение на хора

3. Свободно предоставяне на услуги

4. Свободно движение на капитали

5. Дружествено право

6. Политика в областта на

конкуренцията

7. Селско стопанство

8. Рибно стопанство

9. Транспортна политика

10. Данъчна политика

11. Икономически и валутен съюз

12. Статистика

13. Социална политика

14. Енергетика

15. Индустриална политика

16. Малки и средни предприятия

17. Наука и изследвания

18. Образование и обучение

19. Телекомуникации

20. Политика в областта на културата и

аудиовизията

21. Регионална политика и координация

на структурните инструменти

22. Околна среда

23. Защита на потребителите и тяхното

здраве

24. Сътрудничество в областта на

правосъдието и вътрешните работи

25. Митнически съюз

26. Външни отношения

27. Обща външна политика и политика

на сигурност

28. Финансов контрол

29. Финансови и бюджетни въпроси

30. Институции

31. Други

Временно

затворени

06/02

06/02

11/01

07/01

06/01

06/04

06/04

05/01

05/03

06/02

04/02

11/00

04/02

12/02

12/01

06/00

06/00

06/00

10/01

11/00

06/04

06/03

11/00

10/03

07/02

11/00

06/00

10/02

06/04

04/02

06/04

Открити

преговори

05/01

10/01

03/01

11/00

11/00

03/01

03/02

03/01

06/01

07/01

03/02

10/00

10/01

11/01

12/01

05/00

05/00

05/00

10/00

05/00

11/01

07/01

10/00

06/01

06/01

05/00

05/00

05/01

11/01

04/02

Представени

позиции

11/00

06/01

01/01

08/00

05/00

05/00

06/01

11/00

11/00

04/01

01/00

03/00

06/01

10/01

05/00

03/00

03/00

03/00

03/00

03/00

09/01

03/01

05/00

02/01

11/00

03/00

03/00

01/01

09/01

__ _____               ____        _____      _____________     _              ______    _______

Преговорният процес е изключително трудна и отговорна задача.

На практика преговорите бяха подготвени, започнати и завършени от

три последователни правителства.

През 2000 г. са закрити 8 глави, през 2001-а − шест, през 2002-а −

девет, през 2003-а − три и през 2004-а − пет глави.

Първоначално са закрити „лесните“ глави − статистика, наука и

изследвания, образование, малки и средни предприятия, култура и ауди-

овизия, защита на потребителите, външни отношения, сигурност.

През 2001-а преговорите навлизат в по-трудна фаза. Това са сво-

бодното движение на услуги и капитали, дружествено право, риболов,

телекомуникации, индустриална политика.

През 2002-а преговорите са най-плодотворни − 9 затворени глави.

Свободно движение на стоки и хора, данъчна политика, икономически и

валутен съюз, социално политика, енергетика, митнически съюз, финан-

сов контрол. През 2002 г. фактически се поемат всички основни ангажи-

менти, предопределящи условията за членство.

През 2003-а основните договорени проблеми са транспорта и окол-

ната среда, както и правосъдието и вътрешните работи.

През 2004-а са приключени преговорите в особено трудните секто-

ри селско стопанство, бюджет и финанси, регионална политика и конку-

ренция.

5.3. Икономически и валутен съюз (Глава 11)

След 1997 г. разговорите по проблемите на икономическия и валут-

ния съюз (ИВС) се фокусираха върху паричния съвет. Българската стра-

на настоява, че валутният борд не е препятствие за присъединяването на

страната към ИВС и че БНБ отговаря на изискванията за независимост

на централните банки. Тази позиция на последните две правителства и

ръководството на БНБ е логично продължение на идеята монетарната

стабилизация да се използва като основен инструмент за ускоряване

влизането на страната в ЕС.

Позицията на Европейската комисия беше по-различна. Пълноп-

равното участие в еврозоната изисква съществуването не просто на

формално независима централна банка, но способност за провеждане на

координирана парично-кредитна политика, което противоречи на парич-

ния съвет. Същевременно, ЕК отбелязва, че макроикономическата поли-

__            ______    _____      ______    _____ __

тика на България наистина обезпечава ниска инфлация и гарантира сво-

бодното движение на капитали.

В последна сметка, договореностите с ЕС, в областта на ИВС, фик-

сирани в съответните текстове, предполагат запазване на режима на па-

ричен съвет до 2007 г., когато се предполага България да влезе в ИВС с

т. нар. „дерогация“, т.е. отклонение. Паралелно, българското правител-

ство поема едностранен ангажимент за запазване на паричния съвет до

влизането в еврозоната през 2009 г. С други думи, първоначално Бълга-

рия няма да е част от еврозоната, но ще запази националната си валута

(включително валутния борд). Пълно присъединяване ще бъде възмож-

но след определен период на мониторинг на паричната и фискалната по-

литика, засягащ изпълнението на Маастрихтските конвергентни крите-

рии.

Позицията на българската страна е доста интересна. Очевидно, ста-

тута на централната банка, така както е формулиран чрез закона за БНБ

от 1997 г., превръща БНБ в институция, която не може да участва пъл-

ноценно в механизма на Европейската централна банка. Присъединява-

нето на страната към еврозоната не може да стане и чрез „евроизация“,

т.е. посредством отказ от националната валута и „въвеждане“ на еврото

преди присъединяването към ЕС и ИВС. В такъв случай България ще

остане без централна банка и няма да може участва в европейската мо-

нетарна интеграция.

Ето защо реалистично е следното развитие − постепенна еволюция

и натрупване на опит в сътрудничество с ЕЦБ и ЕК, процес, включващ

подготовка за възстановяване след 2009 г. на функциите, които една

централна банка-членка на ЕЦБ би следвало да изпълнява.

5.4. Данъчно облагане (Глава 10)

В областта на данъчното облагане преговорите с ЕС се концент-

рират върху възприемането на европейското законодателство, пробле-

ми, свързани с ДДС и акцизите, политиката в областта на прякото обла-

гане и въпросите, засягащи модернизацията на данъчната администра-

ция и сътрудничеството между данъчните органи.

Глава 10 е затворена още през 2002 г. Основните ангажименти, по-

ети от България се свеждат до следното. Първо, законодателството зася-

гащо прякото и косвеното данъчно облагане се доближават до това в ЕС.

__ _____               ____        _____      _____________     _              ______    _______

В частност, въвеждане на ДДС върху лекарствените продукти и увели-

чаването на акциза върху бирата, представляват отчитане на изисквани-

ята на ЕС. Въвеждането на единен корпоративен данък е също крачка по

пътя на възприемане на т. нар. acquis communautaire.

Прави впечатление обаче, че в няколко доклада на Комисията на

ЕС се отбелязва отсъствие на прогрес в областта на сътрудничеството

между данъчните органи на България и ЕС и оказването на взаимна по-

мощ. Това е странно, тъй като именно ниският административен капа-

цитет е основната пречка пред повишаване събираемостта на данъци-

те и митата, а България би могла да почерпи опит и ресурси от държа-

вите, с чиито данъчни системи ще трябва да работи съвместно след ня-

колко години.

В позицията на ЕК се подчертава също, че прогресът в областта на

модернизацията на данъчните служби на България е недостатъчен.

Продължават сериозните проблеми със спазването на данъчното законо-

дателство.

В перспектива от България се очаква да усъвършенства законодате-

лството в областта на ДДС, както и да приведе акцизите до равнището в

ЕС. Освен това ЕК се ангажира с изработването на специална оценка за

потенциално неблагоприятни елементи в българската данъчна система,

които следва да бъдат отстранени при влизането в ЕС.

Ангажиментите, поети от България ще имат сериозни икономичес-

ки последици. Вдигането на акцизите ще повиши стойността на такива

важни продукти, като горивата, например. Това определено ще влоши

конкурентноспособността на българските производители. Освен това,

нарастването на тежестта на косвеното облагане ще има отрицателни со-

циални последици, тъй като косвеното облагане е регресивно по отно-

шение на доходите.

В разговорите с ЕС българската страна е договорила само два пре-

ходни периода (до 2009 г.) в данъчната сфера − по отношение на акциза

върху домашната ракия и минималната ставка за ДДС. Тъй като под вли-

янието на МВФ е много вероятно България да отстъпи за ДДС дори пре-

ди 2007 г., то на практика се предвижда възприемането на европейското

законодателство в областта на данъчното облагане без преходен период.

Имайки предвид специално подчертаните от ЕК слабости на бълга-

рската данъчна администрация, слабото сътрудничество на българските

данъчни органи с техните колеги в ЕС, както и неблагоприятното соци-

ално-икономическо отражение на високите косвени данъци върху бълга-

__            ______    _____      ______    _____ __

рската икономика, може да се заключи, че специфичните интереси на

българския данъкоплатец не са добре защитени при преговорите.

5.5. Финансова и социална политика, защита на потребителя

В този раздел се анализират резултатите от преговорите в рамките

на „Финансови и бюджетни изисквания“ (Глава 29), „Социална политика

и заетост“ (Глава 13), „Защита на интересите и здравето на потребите-

лите“ (Глава 23) и „Финансов контрол (Глава 28).

В областта на финансовите и бюджетните изисквания разгово-

рите между България и ЕС се концентрираха върху информационната

база, адекватността на процедурите по формирането на държавния бюд-

жет, оптимизиране на разходите, консистентността на фискалните и мит-

ническите процедури.

В този сектор като цяло страната все още не отговаря изцяло на

стандартите и изискванията на ЕС, но се очаква пропуските да бъдат

отстранени до 2007 г.. В случая, приложението на принципите и стандар-

тите на ЕС е изцяло в интерес на българското общество.

Би било много по-естествено България първо да приключи прего-

ворите по Глава 29 и след това да поема ангажименти по проблемите на

фискалната и макроикономическата политика, тъй като без адекватен

подход към структурирането на разходите и достоверна информационна

база не е възможно правилно формулиране на интересите и възможнос-

тите на страната във финансовата област.

При преговорите в областта на финансовия контрол (Глава 28) е

спазена правилната последователност, тъй като без осигуряването на

вътрешноведомствен и външен държавен контрол чрез Сметната палата,

би било силно затруднено ползването на предприсъединителните фондо-

ве на ЕС, както и поддържането на приемливо равнище на финансова

дисциплина.

Изводът, че при преговорите следва да се спазва определена после-

дователност при затваряне на главите може да се илюстрира чрез Глава

13, засягаща социалната политика и заетостта.

Стандартите на общността от гледна точка на социалното и здрав-

ното законодателство, здравния статус на населението, ресурсите, на-

сочвани за образование, квалификация и здравеопазване, не винаги пос-

тигат критериите на ЕС.

__ _____               ____        _____      _____________     _              ______    _______

Заделянето на повече средства за активна борба с безработицата и

подобряване качеството на здравеопазването може да стане само на ба-

зата на адекватни бюджетни процедури, насочващи необходимият обем

средства към приоритетните сектори. При отсъствието на такива проце-

дури, решаването на социалните проблеми е практически невъзможно.

Глава 23 от преговорите с ЕС, засягаща защитата на потребителите

е затворена още през 2000 г. Българското законодателство е в общи ли-

нии хармонизирано с ЕС. Съществуват обаче сериозни проблеми с ре-

алното прилагане на законовите текстове, засягащи интересите на пот-

ребителите в България, както и активното включване на организациите,

защитаващи техните интереси в дейността на държавните органи.

Разделът за финансовата и социалната политика показва нагледно

необходимостта преговорите да се водят не от чисто юридическа гледна

точка, а в контекста на ясен икономически модел. Ангажиментите, кои-

то България е поела или ще трябва да поеме по този раздел, не винаги са

в синхрон с вече договорени позиции в областта на макроикономическа-

та политика и данъчното облагане.

5.6. Либерализация и конкуренция

Проблемите, свързани с формирането на конкурентна пазарна

икономика са предмет на разговори в раздел Глава първа, „Свободно

движение на стоки“, Глава втора „Свободно движение на хора“, Глава

трета „Свободно предоставяне на услуги“, Глава четвърта „Свободно

движение на капитали“, Глава пета „Фирмено право“ и Глава шеста „По-

литика в областта на конкуренцията“, както и Глава 25 „Митнически съ-

юз“, акцентираща върху прилагането на единни митнически процедури

и тарифи за защита на вътрешния пазар на ЕС.

Към този раздел включваме и Глава 26 „Външни отношения“, зася-

гаща основно двустранните договори между България и страните от ЕС

за защита на инвестициите.

Сферите на либерализацията и конкуренцията имат фундаментално

значение както от гледна точка на завършването на прехода от командна

към пазарна икономика в България, така и през призмата на основополага-

щите принципи върху които се изгражда ЕС − свободното движение на сто-

ки, услуги, капитали и работна сила. Конкуренцията, от своя страна, предс-

тавлява основна движеща сила на децентрализираните пазарни икономики.

__            ______    _____      ______    _____ __

Свободното функциониране на пазарните механизми е една от мал-

кото сфери, където не само България, но и ЕС е заинтересован от пре-

ходни периоди − например свободното движение на работна сила.

Главите, свързани със свободното движение и създаването на кон-

курентна пазарна среда са затворени още през периода 2001-2002 г. По

глава първа, засягаща свободното движение на стоки, се отчита опре-

делен прогрес на България в тази област. Проблемите са в областта на

прилагането на различните стандарти и изисквания за качество, техни-

ческо равнище, опаковка и маркировка, защита на здравето на потреби-

теля и т.н.

В нехармонизираната сфера, т.е. в областите, където липсва законо-

дателство на общността, опасенията на ЕС са свързани с наличието на

нормативни актове, които нанасят ущърб на търговията.

Глава втора, засягаща свободното движение на работна сила, съ-

що е затворена още през 2002 г. България не е поискала никакви преход-

ни периоди в тази област. Нашата страна обаче е приела искания от ЕС

преходен период от 2 до 7 години по отношение свободното движение на

български работници към ЕС.

Комисията отчита определен напредък в областта на законодател-

ството, уреждащо равноправното участие на чуждестранни граждани на

българския трудов пазар, координирането на политиката в областта на

социалното осигуряване и взаимното признаване на професионалната

квалификация.

Съществен проблем е отсъствието на готовност от страна на Бълга-

рия за значителни трансфери на финансови средства, които са необходи-

ми при координиране и взаимно признаване на социално-осигурителните

системи. От друга страна, наличието на висока безработица в България,

както и прилагането на ограничения към българите, работещи в ЕС, пос-

тавя под съмнение правилността на позицията на България да не иска

предходни периоди в областта на свободното движение на работна сила.

Свободното движение на капитали е също отдавна затворена те-

ма. По принцип, особено след 1997 г. България разполага със свободно

конвертируема валута, особено в областта на текущите операции. При

движението на капитали остават определени ограничения. Проблеми ос-

тават и в областта на борбата с прането на пари, трансграничните разп-

лащателни системи и особено по отношение на правото на закупуване

на земя от граждани и юридически лица на ЕС. България е поискала пе-

риод от 2 до 7 години в тази област. Това засяга основно проблема с ли-

__ _____               ____        _____      _____________     _              ______    _______

берализиране на пазара на земя. Този въпрос предстои да бъде решен в

началото на 2005 г. чрез приемането на съответните промени в българс-

ката конституция.

Свободното предоставяне на услуги отдавна също е вече затво-

рена глава. България отбелязва съществен прогрес в областта на гаран-

тиране правото на свободен достъп до пазара на банкови и застрахова-

телни услуги. По настояване на ЕС беше повишено равнището на гаран-

тираните от държавата банкови депозити. България получава гратисен

период по отношение схемата за гарантиране на инвестициите, която

действа в ЕС. Допълнителни усилия са необходими с цел засилване

ефективността на финансовия надзор.

В областта на фирменото право основните проблеми се фокусират

около счетоводните стандарти и одитирането, правата за интелектуална

и индустриална собственост и прилагането на т. нар. Римска Конвенция

по отношение договорното право. Тази глава е затворена от 2001 г. От-

читат се проблеми със законодателството в областта на приватизацията

и концесиите, както и с прилагането на закона в областта на защитата на

интелектуалната собственост.

В областта на защитата на конкуренцията преговорите с ЕС

приключиха по-късно. Централните проблеми са антимонополното зако-

нодателство и Дейността на комисията по защита на конкуренцията, как-

то и регулирането на държавните помощи и субсидии. В тази област има

проблеми както по отношение съвместимостта на българското и евро-

пейското законодателство, така и от гледна точка на прилагането на за-

коните и административния капацитет на държавните институции.

5.7. Структурни проблеми

Структурните проблеми засягат изключително широк периметър от

отраслови, регионални и функционални политики. Тук включваме селс-

кото стопанство (Глава 7), риболова (Глава 8), транспорта (Глава 9),

енергетиката (Глава 14), индустриалната политика (Глава 15), малките и

средни предприятия (Глава 16), телекомуникациите и информатиката

(Глава 19), регионалната политика и координацията на структурните

инструменти (Глава 21) и околната среда (Глава 22).

Централният за България проблем е регионалната политика, на-

ционалното планиране и координацията на структурните инстру-

__            ______    _____      ______    _____ __

менти. Това е така, защото едва след като беше постигната постигането

споразумение с ЕС по тези въпроси нашата страна може пълноценно да

използва предприсъединителните фондове и ще бъде подготвена за из-

ползване на Структурните фондове и Кохезионния фонд на ЕС след

встъпването в общността.

Значението на Глава 21 е още по-голямо предвид ограничените

собствени финансови средства и политиката на фискална рестрикция,

провеждана от сегашното правителство. За съжаление именно в тази об-

ласт се очертава сериозно забавяне.

Мнението на Комисията на ЕС е, че административната способност

на страната да планира регионално-структурното развитие, да насочва

финансовите ресурси, да администрира и контролира използването им, е

ограничена и трябва съществено да се укрепи. Най-важното е развитие-

то на кохерентно национално планиране, способно да интегрира фондо-

вете на общността в системата от национални приоритети и в структу-

рата на националното финансиране.

Независимо от това, че отбелязаните по-горе условия не бяха реа-

лизирани напълно, преговорите завършиха успешно Изоставането в та-

зи област, предопределящо относително недостатъчната способност за

усвояване на предприсъединителните, а в бъдеще структурните и соци-

алните фондове на общността, е сериозна слабост на българската интег-

рационна стратегия.

Сходно е положението в областта на индустриалната политика,

която е до голяма степен отраслови разрез на регионалната политика.

Въпреки че глава 15 е приключена, проблемите остават. По мнението на

комисията трудностите на България са в недостига на инвестиции и лип-

сата на преструктуриране на „старите“ отрасли, главно черната металур-

гия.

В Българската позиция отново се акцентира върху макроикономи-

ческата стабилност и частично върху приватизацията. За приоритетни

отрасли са обявени информационните технологии, енергетиката, туриз-

ма, текстила, конфекцията, хранително-вкусовата промишленост.

В българската стратегия липсва ясно акцентиране върху проблеми-

те, които са свързани с евроинтегарцията, а те са три: ударение върху

развитието на отраслите с висока норма на добавена стойност, спо-

собни да „издърпат“ останалата част на икономиката и да гарантират

бързо нарастване на реалните доходи; подобряване на конкурентните

позиции, което е пряко изискване на ЕС; трето, преструктуриране на

___ _____            ____        _____      _____________     _              ______    _______

старите отрасли, с оглед отчитане на изискванията за качество, техни-

ческо равнище и опазване на околната среда Липсва ясно обвързване на

цели и инструменти, както и реалистично разполагане на мерките във

времето.

Политиката в областта на малките и средните предприятия, спо-

ред уточнението на ЕК, трябва да се разглежда като продължение на ин-

дустриалната политика. Съответната Глава 16 е затворена, както и Глава

15, още в самото начало на преговорния процес. Независимо от това, по

мнението на експертите от ЕС, развитието в тази област не отговаря не

европейските изисквания. Наличието на жизнеспособни малки и средни

предприятия обаче е от изключително значение за разширяване на ин-

вестициите от ЕС, тъй като без съответната пазарна среда от малки под-

доставчици крупните инвеститори не могат да действат ефективно. Сти-

мулирането на създаването и ефективното функциониране на малките и

средните предприяти се нуждане от целенасочена държавна политика и

административно подпомагане. Обслужването на „едно гише“ се разг-

лежда като важна мярка за облекчаване на дребния бизнес. Укрепването

на специализираните държавни институции от типа на Агенцията за мал-

ки и средни предприятия, както и сдруженията на частните предприема-

чи, включително и прехвърляне на някои административни отговорнос-

ти на браншовите организации, са другото необходимо условие за под-

помагане в тази област.

Опазването на околната среда (Глава 22) е пример за системен

проблем, органически свързан с всички останали структурни, фискални

и макроикономически въпроси, предмет на разговори с ЕС. Преговори-

те с ЕС в тази област завършиха през 2003 г. Основният извод на ЕК е,

че България отбелязва прогрес в областта на приемането на законодате-

лството на ЕС, но основните проблеми с околната среда изискват значи-

телни инвестиции и са разрешими само в дългосрочен план.

България предстои да реши въпроси в областта на селското стопа-

нство, чистотата на водите, ядрената безопасност, замърсяването на въз-

духа, управлението на отпадъците, генетично изменените храни, опазва-

нето на природата, законодателството и административния капацитет,

особено на местно равнище.

В областта на информационните технологии и телекомуника-

циите (Глава 19) преговорите са временно приключени през 2001 г. Бъл-

гария обаче съществено изостава в областта на модернизацията на теле-

комуникационните услуги и изграждане на електронно правителство.

__            ______    _____      ______    _____ ___

Две години след либерализацията на пазара на фиксирана телефония

(01.01.2003) в началото на 2005 г. в страната все още съществува фак-

тически монопол в тази сфера, но вече частен. Необходими са значител-

ни чужди инвестиции за модернизиране на отрасъла. Приватизацията на

БТК в края на 2004 г. засега не дава основания за особен оптимизъм в

контекста на изискванията, поети към ЕС. Намесата в сферата на теле-

комуникациите следва основно да е в областта на подобряването на ус-

ловията на конкуренция и засилването на регулативните функции на

държавните органи. От 20-те индикативни услуги, по които се измерва

степента на изграждане на електронно правителство, към началото на

2005 България е успяла да изгради само четири, като три от тях са с ин-

формационен характер.

Селското стопанство (Глава 7) и риболова (Глава 8) са традици-

онно важни за България. Това са и отраслите, които в най-голяма степен

поглъщат финансовите ресурси на общността и са предмет на сериозни

разногласия както между страните-членки на ЕС, така и между тях и но-

воприетите държави от Централна Европа. Проблемите по тези две гла-

ви са сходни, въпреки че преговорите в областта на селското стопанство

продължиха до 2004, докато тези в областта на риболова са затворени

още през 2001.

Централният проблем пред страната е в това, че органите за държа-

вен контрол и субсидиране на селското стопанство не са изградени.

Липсват институции, които да се занимават с регулиране на цените и ин-

тервенция на пазарите, които да отговарят на аналозите в ЕС. Не е изг-

радена и интегрирана система за отчет и контрол, която да съдържа не-

обходимата информация с оглед финансиране на земеделските произво-

дители.

Прекомерният акцент на усилията в областта на реституцията на

поземлената собственост и либерализацията на вноса на селскостопанс-

ки продукти за съжаление отклони усилията на държавата от основната

є задача − насърчаване и подкрепа на селскостопанското производство

и риболова. Бъдещите плановете на правителството също не са много

окуражаващи създаването на организациите, които се предвижда да уп-

ражняват финансово-контролните функции, необходими за съвмести-

мост с ЕС, се предвижда едва след 2005 г.

Организационно-финансовата неподготвеност за единната селскос-

топанска политика е очевидно една от основните причини за забавяне

поканата на страната за членство в ЕС. Тази неподготвеност е непрости-

___ _____            ____        _____      _____________     _              ______    _______

ма предвид важното значение на селскостопанския отрасъл за икономи-

ката на страната и предвид това, че потребностите на самия селскосто-

пански сектор са аналогични на исканията на ЕС.

В областта на транспорта (Глава 9) България отбелязва относител-

но бърз прогрес в областта на прилагането на европейското законодате-

лство, особено по отношение на международния транспорт. Преговори-

те приключиха едва към средата на 2003. Основният проблем е в това,

че България ще трябва да реконструира около 1200 км. Пътища, за да

може да отговори на европейските стандарти и да изпълни своите анга-

жименти в областта на трансевропейските коридори. Само за това ще са

необходими над 4.2 млрд. евро по оценки на ЕК. Допълнителни инвести-

ции са необходими за реконструиране на ж.п. мрежата и транспортните

средства. И тук, както и в редица други области проблемът е както в

обезпечаване на собствените финансови инвестиции, така и в способно-

стта да се усвояват фондовете и другите финансови ресурси на ЕС.

Енергетиката (Глава 14) е най-сериозният проблем пред България

в контекста на перспективите за членство в ЕС. Проблемите, които стоят

пред енергийния сектор са особено сложни. Те засягат създаването на

ефективни регулативни институции, либерализирането на енергийния па-

зар, преструктурирането на каменовъглената промишленост, приватиза-

цията на енергийния сектор след тази на електропреносната мрежа, прик-

лючила през 2004 г., създаването на стратегически нефтен резерв, нама-

ляване на енергоемкостта на производството, отчитане на необходимост-

та от съкращаване на емисиите на газове способстващи за парниковия

ефект, подобряване на ядрената безопасност, включително решаване на

проблемите с преработката на ядреното гориво и затварянето на блоко-

вете от 1 до 4 на АЕЦ Козлодуй. Отчитането на всички аспекти, свърза-

ни с прилагането на енергийната политика на ЕС и стандартите на Евра-

том изисква значителни инвестиции и бюджетни средства. По въпроса с

ядрената енергетика липсва и необходимия консенсус между политичес-

ките сили и държавните институции в страната. Поради това, затваряне-

то на глава енергетика може да се счита за неудовлетворително.

Глава 17 „Наука и изследвания“ и Глава 18 „Образование и ква-

лификация“ също имат отношение към икономическата страна на пре-

говорите и преструктурирането на българската икономика. И в двете об-

ласти преговорите са временно затворени още в началото на преговор-

ния процес, но сериозните проблеми остават. Те се свеждат преди всич-

ко до недостига на средства, което препятства както преквалификацията

__            ______    _____      ______    _____ ___

на работната сила и развитието на научно-изследователския потенциал,

така и участието в програмите на ЕС в съответните области.

5.8. Изпълнение на ангажиментите,

поети при преговорния процес

Основните недоговорени проблеми бяха систематизирани в т.нар.

„пътна карта“ за България. Този документ е именно карта, а не

„маршрут“ или „разписание“, т.е. той съдържа изброяване на проблеми-

те и приблизителните срокове за отстраняване, но не и конкретната пос-

ледователност във времето. Подобен е и характерът на докладите на Ев-

ропейската Комисия. Основните проблеми от „пътната карта“ се пре-

потвърдени в годишните доклади на ЕК за България от 2003 и 2004 г.

„Пътната карта“ акцентира както върху създаването на администрати-

вен капацитет за въвеждането и изпълнението на европейското законода-

телство, така и върху развитието на съдебната система, която би следвало

да гарантира прилагането на нормативните актове на ЕС. Срещу това Бъл-

гария и Румъния получават финансиране от Бюджета на ЕС. За България

общата сума за периода 2004-2006 г. е над 1 млрд. и 100 млн. евро.

Конкретните изисквания към България са систематизирани по от-

делните преговорни глави. Прави впечатление, че признаването на Бъл-

гария за действаща пазарна икономика не даде на страната никакви пре-

димства пред Румъния. Подобен акт би имал значение две-три години

преди това.

От гледна точка на исканията на ЕС, основният акцент продължава

да бъде ускореното възприемане на европейското законодателство и ре-

формата на съдебната система с оглед гарантиране на бързото и ефек-

тивно приложение на правните норми.

През призмата на българските интереси и възможности, ос-

новната трудност е финансовото обезпечение на прилагането на ев-

ропейските изисквания. Това засяга абсолютно всички проблемни

сектори − селско стопанство, транспорт, социални изисквания, енергети-

ка, околна среда, регионална политика и т.н. Сумарният обем на всички

допълнителни бюджетни разходи и инвестиции се измерва с десетки ми-

лиарди евро.

Тук се сблъскваме с първия нерешен от българската страна проблем −

липсва точна оценка на допълнителните бюджетни разходи и съ-

___ _____            ____        _____      _____________     _              ______    _______

поставка на тези разходи с очакваните ползи. Тази оценка не беше

направена и в бюджетната програма за 2005 г.

Липсва и оценка на необходимите инвестиции, както и разчет

за източниците на финансовите средства държавни, частни,

външни, официално финансиране от ЕИБ, Световната банка,

ЕБВР и други. Липсата на подобни оценки затруднява формирането на

единен подход на всички политически сили към отношенията с ЕС и не

позволява разработването на непротиворечива стратегия.

Вторият въпрос се свежда до това, съвместима ли е макроико-

номическата стратегия, защитена от страната в преговорите по

главата за икономическия и валутния съюз, с необходимите струк-

турни мерки, поети като ангажименти в преговорния процес с ЕС.

Планираното от правителството намаляване на дела на бюджетните

разходи в БВП, постепенното зануляване на фискалния дефицит и оче-

видната ориентация към фискални излишъци до 2007 г., е трудно съв-

местимо с изпълнението на ангажиментите в селското стопанство, соци-

алната сфера, модернизацията на инфраструктурата, повишаване каче-

ството на здравеопазването, образованието, засилването на социалното

обезпечаване и укрепването на съдебната система. Ако добавим към то-

ва проблемите във вътрешната сигурност и разходите, свързани с влиза-

нето в НАТО, става ясно, че България няма адекватна финансова

стратегия и съвместима с нея макроикономическа политика. Реша-

ването на този проблем ще изисква много сериозни промени в областта

на финансовото планиране. На практика става въпрос за нова макроико-

номическа стратегия и нова фискална политика. При това тази полити-

ка, в общи линии, ще трябва да се базира на консенсус в общество-

то и основните политически сили.

Каквато и да е макроикономическата политика и фискалната стра-

тегия, националните ресурси очевидно няма да са достатъчни за пок-

риване на разходите по членството. Огромно значение ще има способ-

ността на страната да усвоява фондовете на ЕС. За сега административ-

ния капацитет в тази насока е повече от скромен. Трябва да се има пред-

вид, че става въпрос не само за централните държавни институции и фон-

дове, но и за администрацията на областно и общинско равнище, тъй като

част от средствата ще минават чрез тези административни структури.

Част от способността за усвояване на средствата по линията на

ФАР, ИСПА и САПАРД, а в бъдеще и на структурните и социалните

фондове на общността, ще зависи от капацитета на държавната админи-

__            ______    _____      ______    _____ ___

страция да създава качествени планове за регионално, структурно и со-

циално развитие. Тази задача е изключително сложна, предвид досегаш-

ния акцент върху оттеглянето на държавата от икономиката.

В този ред на мисли стратегическо значение има приключването на

преговорите по Глава 19, засягаща регионалната политика и координаци-

ята на структурните инструменти, както и затварянето на Глава 29 „Фи-

нансови и бюджетни изисквания“, което завърши едва през 2004. Тези

глави засягат критериите за насочване на финансовите средства, нацио-

налното планиране, както и одобряването от ЕС на националните инсти-

туции и механизми, чрез които ще се разпределят фондовете на общно-

стта. Поетите ангажименти тепърва ще бъдат реализирани.

Сериозен проблем за България е отсъствието на консенсус меж-

ду политическите сили по въпроса за механизмите и институци-

ите, чрез които ще се използват средствата от ЕС. Ясно се очертава

тенденцията към подчиняване на въпроса на тесни партийни интереси от

страна на всички досегашни правителства. Често възникват конфликти и

рамките на управляващите партии и коалиции. В редица случаи проце-

дурите по усвояването на средствата са непрозрачни и недостъпни за

всички потенциални участници. Тези вътрешни проблеми следва да бъ-

дат изчистени на базата на консенсуса и принципа на прозрачността на

процедурите.

България ще се сблъска и със сериозни вътрешни и външни иконо-

мически и политически проблеми и при решаването на някои структур-

ни пречки пред членството в ЕС. Това засяга преди всичко енергетика-

та, но също селското стопанство, социалната сфера и т.н. Проблемът с

четирите малки атомни реактора на АЕЦ Козлодуй е пример за натруп-

ване на проблеми, вследствие погрешните действия на практически

всички правителства, подписвали документи по въпроса.

Както е известно, обявяването на мораториума по плащанията по

външния дълг през 1990 постави България в изключително уязвимо по-

ложение, което доведе до подписването на споразумението с ЕБВР за

предсрочното закриване на реакторите срещу финансова помощ. Впос-

ледствие, през 1999 г., България пое ангажимента за закриване на мал-

ките ядрени реактори, разчитайки, че ще получи покана за по-ранно вли-

зане в ЕС. През 2002, отново с надеждата за ускоряване интегрирането

с ЕС, България закри глава „Енергетика“ срещу ангажимент за затваря-

не на реактори 3 и 4 до 2006 г. Надеждата беше партньорската проверка

на ЕС евентуално да отчете високо равнище на сигурността на реакто-

___ _____            ____        _____      _____________     _              ______    _______

рите и да одобри по-късен срок за закриване, но тази стратегия също се

оказа погрешна.

В основата на поредицата противоречиви решения е отсъстви-

ето на национален консенсус по въпроса на преговорите, липсата

на ясни разчети за икономическите последици, неясната икономи-

ческа стратегия и нереалистичните очаквания за насрещни

отстъпки, стремежът към политически дивиденти и отсъствието

на цялостна стратегия за преговорите.

Основният урок, който може да се извлече от неуспеха да бъдат за-

щитени националните икономически интереси в преговорите, свързани

с АЕЦ Козлодуй, е че тези преговори следва да се водят въз основата на

ясен мандат, даден от парламента с участието на всички политически си-

ли въз основа на консенсус по основните проблеми. Влизането в ЕС не

е тясно политически проблем на правителството и политическите сили,

които го формират във всеки отделен момент, а стратегическа задача на

цялото българско общество.

Преговорите за присъединяването на България към ЕС имат изклю-

чително сериозно отражение върху състоянието и бъдещето но иконо-

миката на България. Липсата на ясна оценка за ползите и разходите от

присъединяването може да доведе до сериозни икономически проблеми

в резултат на поемането на трудоизпълними ангажименти.

Изключително важен е проблемът за поредността на реформите и в

частност за това дали следва да се акцентира върху приближаването към

критериите от Маастрихт, или върху тези от Копенхаген. Финансовата

стратегия, изградена след 1997 и разчитаща на макроикономичес-

ката стабилизация като ускорител на приемането в ЕС, не успя в

частта є за по-бързо приемане в ЕС (България не бе сред присъеди-

няващите се държави от първата група). Изхождайки от сегашното със-

тояние, следва да да се отбележи, че монетарната стабилизация следва

да бъде допълнена със система от структурни мерки.

В перспектива България ще се сблъсква с необходимостта от заде-

ляне на бюджетни и инвестиционни ресурси в областта на социалната

сфера, образованието и квалификацията, социалната защита, инфрасту-

руктурата, енергетиката, селското стопанство, регионалната политика,

защитата на околната среда, развитието на научните изследвания. Заде-

лянето на тези ресурси ще изисква поддържане на дял на държавните

разходи в БВП на България близък или дори превишаващ този в ЕС. То-

ва на практика означава, че държавните разходи не могат да бъдат по-

__            ______    _____      ______    _____ ___

малко от 39−40 % от БВП в близките години, а бюджетният дефицит

трябва да възлиза на 1−1,5%. Това предполага разработването на но-

ва макроикономическа и фискална стратегия.

България ще трябва радикално да подобри способността си да усво-

ява ресурсите на общността. За целта България ще трябва да ускори пре-

говорите по регионалните и финансовите проблеми. Необходимо е каче-

ствено подобряване на административния капацитет за програмиране,

водене на разговори и усвояване на финансови средства на централно и

регионално равнище.

България следва също да ускори възприемането на законодател-

ството на общността и да подобри функционирането на провораздава-

телната система, за да може да повиши ефективността на функционира-

нето на пазарната система.

Опитът от досегашното развитие показва, че България не е в състо-

яние да защити националните си интереси, ако липсва единна консисте-

нтна стратегия и пълен консенсус между основните политически сили по

принципните международни въпроси − в частност преговорите с ЕС.

ЧАСТ ШЕСТА

ПРЕДПРИСЪЕДИНИТЕЛНИ ФОНДОВЕ

6.1. Институционализация на НПР

Действащата институционалната рамка за изпълнението на Нацио-

налния план за развитие9 (НПР) се основава на Стратегията за участие

на Република България в Структурните фондове и Кохезионния (израв-

нителен) фонд на ЕС, приета с Решение на МС №312/28.05.2002 г., и Ре-

шение на МС №607/05.09.2002 г. относно „Концепция за преминаване

към разширена децентрализация“.

Според Стратегията програмирането, изпълнението, контролът и

наблюдението на помощта от ЕС се администрират от звена, структури-

рани на две нива: администрация на НПР и администрации на оператив-

ните програми. Представената по-долу институционална рамка е заим-

ствана от официалните правителствени документи. Предвижда се, окон-

чателния списък и функции на включените институции и звена да бъде

изготвен едновременно с оперативните програми към НПР.

В съответствие с регламентите за финансовите инструменти на ЕС

НПР, както и всяка от оперативните програми, имат обособен управля-

ващ орган. За всяка Оперативна Програма са създадени една или повече

изпълнителни агенции/звена. Управляващите органи провеждат плани-

рането, изпълнението, разплащанията, информационното обезпечаване,

контрола, оценката и мониторинга на изпълнението на помощта на ЕС в

своята област на компетенции.

Дирекция „Управление на средствата от ЕС“ в МФ подпомага

министъра на финансите в качеството му на национален ръководител,

осъществявайки цялостната координация по планирането, програмира-

нето и управлението на предприсъединителните финансови инструмен-

ти. Дирекцията ще действа като управляващ орган на рамката за подкре-

па от Европейската общност след присъединяването на Република Бъл-

9 От 2004 г. официалното наименование на този документ е Национален план за

развитие. Преди това се използваше − Национален план за икономическо развитие.

10 Те могат да бъдат систематизирани както следва:

− осъществява цялостната координация по планирането, програмирането и управ-

лението на предприсъединителните финансови инструменти;

__            ______    _____      _________             ___

гария към ЕС. В изпълнение на тази задача Дирекцията се задължава да

извършва огромен обем дейности10.

Управляващите органи на оперативните програми са представени в

долната таблица:

Таблица №2

Оперативна програма

Повишаване конкурентоспособността

на българската икономика

Подобряване на базисната

инфраструктура, опазване и

възстановяване на околната среда

Развитие на човешките ресурси

Развитие на земеделието и селските

райони

Устойчиво и балансирано регионално

развитие

Управляващ орган

Дирекция „Координация и

управление на програми и проекти“,

МИ

Дирекция „Управление на средствата

от ЕС“, МФ

Дирекция „Политика на пазара на

труда“, МТСП

Управителен съвет на Държавен фонд

„Земеделие“

Главна дирекция „Програмиране на

регионалното развитие“

− организира разработването и актуализирането на Плана за развитие, като деле-

гира тези функции на АИАП;

− действа като единствен представител на страната пред ЕК по всички въпроси от-

носно цялостното планиране, програмиране и управление на финансовата помощ, пре-

доставяна на Република България от ЕС;

− отговаря за процеса по одобряване на плана от ЕК;

− организира изпълнението на подкрепата от Общността, като отговаря за полу-

чаване на необходимото одобрение от ЕК;

− координира съвместния механизъм по наблюдение на изпълнението на програ-

мите, финансирани от предприсъединителните инструменти на ЕС;

− изгради система за събиране на надеждна финансова и статистическа информа-

ция за целите на индикаторите за наблюдение и за извършване на оценка като осигури

предаването на тази информация на ЕК;

− изготвя оценка на общото състояние на помощите, предоставяни на Република

България от ЕС, с цел рационализиране на процеса на планиране и укрепване на адми-

нистративния капацитет по изпълнението на проектите;

− координира дейността на управляващите органи на оперативните програми;

− след получаване на одобрение от Комитета за наблюдение, предоставя на коми-

сията годишния доклад за изпълнението;

− участва, в сътрудничество с комисията, в процеса на междинната оценка;

− председателства и осигурява секретариат за Комитета за наблюдение на НПИР;

− отговаря за осигуряване на необходимото за осъществяване на проектите съфи-

нансиране от държавния бюджет;

− осигурява поддържането от страна на участващите в управлението и изпълне-

нието органи на отделна счетоводна система или на адекватни счетоводни записи за

всички транзакции, свързани с подкрепата;

___ _____            ____        _____      _____________     _              ______    _______

За изпълнение на своите задачи управляващият орган е задължен да

извършва огромен обем дейности11.

Така описаната институционално-управленска схема трудно би мог-

ла да работи като единно цяло, тъй като функциите по реализацията на

изпълнението на задачите са прехвърлени върху практически независи-

ми звена или дирекции в министерства, които от своя страна са част от

обособени ведомствени структури. Непонятно защо на върха на йерар-

− осигурява правилността на дейностите, финансирани по подкрепата, чрез при-

лагане на системи за вътрешен контрол за осигуряване спазване на принципите за ефек-

тивно финансово управление;

− осигурява съответствие с политиките на ЕС, в контекста на приложението на

правилата на ЕС за възлагане на обществени поръчки и със задълженията по отноше-

ние на информацията и публичността.

11 По-долу са част от дейностите, които управляващият орган би следвало да про-

вежда:

− изгражда система за събиране на надеждна финансова и статистическа инфор-

мация за изпълнението за целите на индикаторите за наблюдение и за извършване на

оценка на оперативната програма, като осигури предаването на тази информация на уп-

равляващия орган на НПР;

− отговаря за изготвянето и при съгласуване с управляващия орган на НПР за

одобряването от Комисията на оперативната програма, както и на необходимите пос-

ледващи изменения;

− отговаря за изготвянето и съгласуването с управляващия орган на НПР на усло-

вията и реда за избор на проекти в рамките на съответната оперативна програма, както

и за представянето им за одобрение от съответния Комитет за наблюдение;

− изпълнява оперативната програма;

− отговаря за изпълнението на одобрените условия и ред за избор на проекти;

− организира осъществяването на оценката на проектите, чрез които се изпълня-

ва съответната оперативна програма;

− осъществява наблюдението и контрола на проектите и бенефициентите в рамки-

те на дадената оперативна програма;

− председателства и осигурява секретариат за Комитета за наблюдение на съот-

ветната оперативна програма;

− изготвя необходимите документи за заседанията на Комитета за наблюдение и

ако е необходимо на предложения за пренасочване на средства;

− установява допустимостта на направените от бенефициентите разходи и извъ-

ршва плащането към бенефициентите;

− информира разплащателния орган за нередности;

− изготвя годишен доклад за изпълнението на оперативната програма;

− организира, при участието на управляващия орган на НПР и Комисията, меж-

динната оценка на оперативната програма.

__            ______    _____      _________             ___

хичната структура на НПР е поставена Европейската комисия (ЕК).

Последната категорично защитава тезата, че националните планове не

са нищо друго, освен инструменти на националната икономическа

политика, насочени към изпълнението на критериите за членство.

Очертава се следното решение − създаване на Министерство

на европейската интеграция, който да поеме цялостната координа-

ция и контрол върху изпълнението на всички програми. Тук става

въпрос не толкова за финансово-счетоводно администране (то може да

остане в МФ), което естествено е важно, а за цялостно координиране

изпълнението на НПР като икономически ангажименти и проекти. В

настоящия момент се намираме в странната ситуация да имаме ми-

нистър по проблемите европейската интеграция и дори отговорен заме-

стник-председател на МС, но без съответното министерство и апарат.

6.2. Нива на Управление на НПР

6.2.1 Разплащателен орган на рамката за подкрепа

от страна на ЕС − Министерство на финансите

Разплащателен орган на НПР е дирекция „Национален фонд“

към МФ. Дейността на дирекцията е свързана с финансовото управле-

ние на помощта, отпусната на страната ни от ЕК и ЕС, наред с българс-

ките финансови ресурси от държавния бюджет и от други източници ка-

то съфинансиране на проектите и програмите по финансови меморанду-

ми след 1998 г. Дирекцията осигурява и контролира спазването на про-

цедурите по отчитане на прилагащите агенции. Дирекция „Национален

фонд“ събира отчетите за финансовото състояние на програмата, графи-

ците за предстоящи търгове, тръжните оценки в сила и одобрените дого-

вори. Тя изготвя и предоставя на дирекция „Европейска интеграция и от-

ношения с международните финансови институции“ в МС информация

и месечни справки за финансовото състояние на проектите. Дирекцията

участва и в разработването на законодателната база при отпускане на

помощта от ЕК за България.

Разплащателно звено по програмите за институционално изг-

раждане е дирекция „Централно звено за финансиране и договаря-

не“ на МФ. Дирекцията е създадена с постановление на правителство-

___ _____            ____        _____      _____________     _              ______    _______

то от септември 2000 г., на базата на съществуващо от август 1998 г. зве-

но в МФ. Дирекцията управлява програми и проекти, финансирани от

Програма ФАР, в областта на институционалното изграждане, свързани

с предоставяне на услуги и доставки, както и програми, свързани с под-

готовката за присъединяване на страната ни към ЕС. Тя стриктно следи

за спазването на всички процедури по ФАР. Дирекцията подпомага упъл-

номощения ръководител на програма при осъществяване на правомощи-

ята му. Тя подготвя отчети и прогнози за финансовото състояние на про-

ектите и програмите и друга информация, която ЕК би могла да изисква.

Изготвя и предоставя месечни справки на Националния фонд към МФ за

финансовото състояние на проектите и програмите.Дирекцията участва

в разработването и дава становища по проекти на финансови меморан-

думи и други финансови споразумения, с които се предоставя помощ от

ЕК на страната ни.

България разполага и с разплащателен орган, извън МФ. Това е

Държавен фонд „Земеделие“ (ДФ „Земеделие“), натоварен с разплаща-

нията по програма САПАРД. Той е създаден през 1995 г. със Закона за

защита на земеделските производители. ДФ „Земеделие“ е юридическо

лице със свой бюджет, който ежегодно се одобрява от МС на Република

България по предложение на министъра на земеделието и горите. Фи-

нансовият отдел на ДФ „Земеделие“ изпълнява функцията на разплаща-

телна агенция по САПАРД. В качеството си на разплащателен орган по

програма САПАРД ДФ „Земеделие“ изпълнява редица важни функции12.

6.2.2. Комитети за наблюдение на рамката за подкрепа на ЕС

Мониторингът на НПР представлява предмет на дейност на съот-

ветните управляващи органи. Контролът се осъществява от съответни-

12 Някои от тези ифункции:

− проверка на платежните заявления;

− проверки на място за установяване на избираемостта на плащането;

− разрешаване на плащане;

− извършване на плащане;

− осчетоводяване;

− контрол на бенефициентите (когато е приложим).

__            ______    _____      _________             ___

те комитети за наблюдение. Същите следят както оперативните си прог-

рами, така и НПР.

Комитетите за наблюдение включват членове от управляващият

орган, представителите на заинтересованите отраслови министерства,

представители на Делегацията на ЕК, членове от други структури на

държавната администрация, социалните партньори, местната админист-

рация и др.В изпълнение на своите задачи комитетите за наблюдение

следва да:

• предлагат на управляващия орган преразглеждане или промени,

свързани с помощта от предприсъединителните фондове;

• решават въпросите, свързани с преразпределянето на средствата

от съфинансирането между мерките в оперативната програма, до-

като комитетът за наблюдение на НПР ще прави такива предложе-

ния, но между приоритетите;

• комитетите за наблюдение се председателстват от съответните ми-

нистри.

При така формулираните задачи на Комитетите за наблюдение не е

ясно каква е разликата между тях и органа за управление. На прак-

тика отрасловите министри оглавяват както управленските, така и конт-

ролните органи, при което функциите се дублират напълно, като възник-

ва и конфликт на интереси − контролиращият орган не е заинетeресован

да разкрива собствените си грешки, още по-малко пък да се самосакци-

онира за това. Ако съществуваше отделно министерство на Европейска-

та интеграция, то би могло да поеме функциите на контролен орган на

НИПР и оперативните програми.

6.2.4. Регионална оперативна програма

6.2.4.1. Управление и контрол

Функциите на Секретариат на Комитета за наблюдение се

изпълняват от отдел в Главна Дирекция „Програмиране на регионално-

то развитие“ на МРРБ. Председателят и членовете на Комитета за наб-

людение се определят от Министерския Съвет по предложение на ми-

нистъра на регионалното развитие и благоустройството, съгласувано с

партньорите, представени в Националния съвет за регионално развитие.

Изпълнителна агенция е Главна дирекция „Програмиране на регио-

налното развитие“ към МРРБ. Дирекцията е създадена с Устройствен

___ _____             ____        _____      _____________     _              ______    _______

правилник на МРРБ от 21.03.2003 г., и изпълнява оперативни функ-

ции13.

Освен това, Главна Дирекция „Програмиране на регионалното раз-

витие“ има териториални звена в центровете на районите за планиране,

които имат допълнителни функции14.

13 Тези функции са следните:

− организира, координира и съгласува в рамките на НПР разработването и актуа-

лизирането на Регионалната оперативна програма (РОП), както и на програмното

допълнение към нея; в тази рамка участва в програмирането по програмите на проекти-

те ФАР − „Икономическо и социално сближаване“ (ИСС) и ФАР − „Трансгранично сът-

рудничество“ (ТГС) в частта за регионално развитие;

− организира и координира със съответните звена на компетентните министер-

ства, ведомства и организации и извършва съвместно и в координация с МОСВ дейно-

стта по средно срочното програмиране на проектите от Програма ИСПА в частта й

„Околна среда − воден сектор“ в частта от компетенциите на МРРБ;

− организира и координира със съответните звена на компетентните министер-

ства, ведомства и организации и извършва дейността по детайлното многогодишно

програмиране на средствата по други програми и проекти, управлявани от МРРБ, кои-

то са основани на принципа на допълняемост към проектите по ИСПА;

− организира разработването и актуализирането на системите от критерии и ин-

дикатори за мониторинг и предварителна, текуща и последваща оценка на резултатите

от прилагането на управляваните програми;

− при управление на Структурните фондове на ЕС подпомага министъра на реги-

оналното развитие и благоустройството в изпълнението на функциите му на управля-

ващ орган на РОП;

− подпомага дейността на Националния координатор на помощта при организира-

не програмирането на проектите по Програма ФАР в рамките на програмен приоритет

„Насърчаване на икономическия растеж и конкурентоспособността, задълбочаване на

социалното сближаване“ чрез участие и съгласуване с другите заинтересовани ведом-

ства в Координационния механизъм по подготовка и прилагане на Програма ФАР;

− след съгласуване с Националния координатор на помощта и със специалните

партньори на централно и регионално равнище координира дейността по програмите

ФАР − ИСС и ФАР − ТГС, за които МРРБ е изпълнителна агенция;

− изготвя проектопредложения за програмите и проектите в частта за регионално

развитие, избрани от комисиите за икономическо и социално сближаване (КИСС), след

съгласуване със заинтересованите ведомства и социалните партньори;

− дава задължителни указания на КИСС по отношение на формата и структурата

на проекти, съфинансирани от програми и проекти на ЕС.

14 Част от тези функции са:

− подпомагат дейностите по интеррегионалното и трансграничното сътрудничество;

− подпомагат сътрудничеството и координират съобразно компетенциите на ми-

нистерството дейностите за развитие на селските райони с функционалните структури

__            ______    _____      _________             ___

6.2.4.2. Приоритети

Основната задача на дирекцията е управлението на индикативната

програма „Балансирано и устойчиво регионално развитие“. Приорите-

тите на програмата са следните:

Приоритет 1

„Повишаване на регионалната

и местната икономическа активност“

Според програмата, целта на дейностите в тази приоритетна област

е да се въздейства върху цялостната среда, така че тя да стане привлека-

телна за нови, развиващи се бизнес дейности. Това ще доведе до растеж

на БВП на човек от населението и ще създаде възможности за разкрива-

не на нови работни места и генериране на доходи, като по този начин ще

се повиши жизнения стандарт. По приоритет 1 са предвидени следните

индикативни мерки:

• подобряване условията за развитие на бизнеса на местно и регио-

нално ниво;

• стимулиране развитието на регионалния потенциал за туризъм.

Бенефициентите по приоритет 1 включват: органите на регионално

и местно ниво, които имат отношение към планирането и развитието на

икономиката, агенции за регионално развитие, бизнес организации и

сдружения, МСП в индустрията, включително преработвателни предп-

риятия на селскостопанска продукция, екологични организации, органи

по опазване на околната среда.

по специалната програма за присъединяване в областта на земеделието и селските райо-

ни;

− подпомагат дейността и изпълняват функциите на секретариат на комисиите за

икономическо и социално сближаване на районите за планиране;

− участват в разработването на регионалните планове за развитие и ги представят

за обсъждане и съгласуване пред компетентните органи;

− подпомагат изпълнението на проекти по ФАР − ИСС, за които министерството

отговаря, и по ФАР − ТГС в териториалния им обхват.

___ _____             ____        _____      _____________     _              ______    _______

Приоритет 2

„Подобряване на инфраструктурата,

свързана с развитие на бизнеса“

Тази приоритетна област ще обхваща дейности по конструирането,

поддържането и обновяването на инфраструктурата, която е пряко свър-

зана с функционирането на бизнеса в регионите. По-детайлно се включ-

ват следните категории обекти: местни пътища, свързващи центрове за

развитие на бизнеса с главни пътища; комунални услуги за центрове за

развитие на бизнеса (водоснабдяване, канализация, електрозахранване и

телекомуникационни съоръжения); енергийна инфраструктура, която е

свързана с функционирането на бизнеса (природен газ, водноелектри-

ческа енергия, вятърна, слънчева геотермична енергия и енергия генери-

рана от биомаса).

По приоритет 2 са предвидени следните индикативни мерки:

• изграждане, рехабилитация и модернизация на инфраструктурата,

подобряваща достъпа и функционирането на зоните за икономи-

чески дейности и местата за предоставяне на бизнес-услуги −

транспорт, енергийни мрежи, телекомуникации, ВиК;

• развитие и модернизация на инфраструктурата, свързана със сти-

мулиране развитието на регионалния потенциал за туризъм −

транспорт, водоснабдяване и канализация;

Бенефициентите по приоритет 2 включват: местни и регионални

бизнес организации, малки и средни предприятия, общини, регионални

агенции за развитие, местни органи за планиране и развитие на иконо-

миката, браншови организации в сферата на туризма и опазването на

околната среда“.

Приоритет 3

„Развитие на професионалните умения в подкрепа

на регионалната и местната икономическа активност

и прехода към информационно общество“

В резултат на структурните реформи в икономиката, България от-

белязва относителен спад в търсенето на работна сила. Това, наред с

други социално-икономически фактори, води до стабилизиране на висо-

кото ниво на безработица. Необходими са по-големи инвестиции за раз-

витието на икономиката и човешките ресурси, за да се подобри тази си-

__            ______    _____      _________             ___

туация. Този приоритет допълва планирането на развитието на човешки-

те ресурси на национално ниво, като се насочва към районите в Бълга-

рия, които са най-силно засегнати (изостанали райони). Целта е подоб-

ряване състоянието и изграждане на мрежи за развитие на професионал-

ните умения в съответствие със съвременните изисквания за развитие на

бизнеса, пазара на труда и подготовката за информационното общество.

По приоритет 3 са предвидени следните индикативни мерки:

• насърчаване на сътрудничеството между бизнеса, образователни-

те и изследователските институции за развитие на професионал-

ните умения в областта на предприемачеството, туризма, опазва-

не на културното и природното наследство, технологичния транс-

фер и иновациите, енергийната ефективност;

• подобряване на квалификационната среда за осъществяване на

преход към информационно общество.

Бенефициентите по приоритет 3 включват: центрове предоставящи

обучение; научно-изследователски институти, асоциации на работодате-

лите, служби по заетостта, търговски дружества, НПО.

Приоритет 4

„Развитие на трансграничното сътрудничество (ТГС)“

Предвижда се да допълва инициативите и програмите на ЕС за раз-

витие на ТГС, като се стреми да включи ТГС в националната рамка за

планиране и програмиране на регионалното развитие. Включените мер-

ки целят устойчиво регионално развитие на целия пограничен регион, а

не на обособени части от него. В някои случаи конкретните проекти по

програмите придобиват дори национално значение (строителството на

магистрали, ж.п. линии, електроцентрали и др.).

Основна цел на този приоритет е отваряне на националното прост-

ранство, икономическо и социално развитие на граничните райони и

преодоляване на проблемите, произтичащи от икономическата изолация

и периферното им положение.

По приоритет 4 са предвидени следните индикативни мерки:

• подобряване на инфраструктурата в граничните райони и опазва-

не на околната среда;

• стимулиране на регионалното сътрудничество в областта на биз-

неса и културния обмен.

___ _____            ____        _____      _____________     _              ______    _______

Бенефициентите по приоритет 4 включват: Регионални агенции за

развитие, общински органи и организации, НПО в областта на екологи-

ята

Приоритет 5

„Повишаване ролята на регионите за формулиране

и прилагане на политики за регионално развитие“

Институциите, създаващи условия за координация и партньорство,

се нуждаят от укрепване и натрупване на опит, за да осъществяват ефи-

касно процесите на координация и партньорство. Важен аспект е оцен-

ката на регионалното и локално въздействие на секторните програми,

както и създаването на система за мониторинг на общите регионални

разходи (регионалното измерение на националните политики).

Затова те заслужават не по-малко внимание от инвестиционните

мерки, тъй като са от критично значение за постигане, както на целите

на РОП, така и на регионалната политика в по-широк смисъл. Те са пред-

поставка за прилагане на дейности, съобразени с изискванията и прин-

ципите на структурните фондове на ЕС.

По приоритет 5 са предвидени следните индикативни мерки:

• укрепване на регионалните структури за консултации и партньор-

ство;

• повишаване на административния капацитет за управление на

програми и проекти, свързани с прилагането на структурните

фондове на ЕС (ЕФРР);

• укрепване на капацитета за развитие на регионалната статистика.

Бенефициентите по приоритет 5 включват: държавни органи и

ключови министерства на централно и регионално ниво, областни и

местни администрации, социални и икономически партньори в регио-

ните, регионални сдружения на общините, регионални агенции за раз-

витие, НПО.

6.2.4.3. Възможности за подобрение

Регионалната политика, националното планиране и координацията

на структурните инструменти, са между най-сложните проблеми, с кои-

то се сблъсква България. Това е така, защото едва след като беше пос-

тигната договореност с ЕС по тези въпроси през 2004 г., нашата страна

може пълноценно да използва предприсъединителните фондове и да нат-

__            ______    _____      _________             ___

рупва опит за бъдещото използване на Структурните фондове и Израв-

нителния фонд на ЕС след встъпването в общността.

Регионалната оперативна програма обаче е една от най-скромните

в рамките на НПР − на нея се падат около 8% от общия обем на сред-

ствата за финансиране. Имайки предвид сериозните регионални диспро-

порции и сложността на проблемите, финансирането е крайно недос-

татъчно като абсолютни цифри (200 млн. евро за периода 2003-2006 г.),

така и като дял в общите разходи. Предвид и другите недостатъци на

програмата, може да се заключи, че ефектът от прилагането на приложе-

ните мерки ще бъде нисък.

Значението на Глава 21 (Регионална политика и координация на

структурните инструменти) е още по-голямо предвид ограничените

собствени финансови средства и политиката на фискална рестрикция,

провеждана от сегашното правителство. За съжаление именно в тази об-

ласт се очертава сериозно забавяне.

Регионалното планиране в България се осъществява от Министер-

ството на регионалното развитие и благоустройството и в частност от

Главна дирекция „Регионална политика“ и дирекция „Стратегическо пла-

ниране“.

Необходимо е създаването на специализиран планиращ орган−

Агенция за регионално планиране със звена в областите, което да

поеме изработването и контрола върху изпълнението на регионал-

ните планове за развитие. Агенцията за регионално планиране следва

да бъде изпълнителния орган на Националния план за регионално разви-

тие (НПРР), като пространствена проекция на НПР.

Мнението на Комисията на ЕС е, че административната способност

на страната да планира регионално-структурното развитие, да насочва

финансовите ресурси, да администрира и контролира използването им, е

ограничена и трябва съществено да се укрепи. Най-важното е развитие-

то на кохерентно национално планиране, способно да интегрира фондо-

вете на общността в системата от национални приоритети и в структу-

рата на националното финансиране.

Слабост на оперативната програма за регионално развитие е отсъ-

ствието необходимата диференциация на регионите при формулирането

на приоритетите на регионалното развитие.

Единственият действително регионален приоритет е този, свързан с

трансграничните проекти. Регионалната политика следва да отчита при-

оритетите на ЕС − борба с безработицата, преструктуриране на изоста-

___ _____            ____        _____      _____________     _              ______    _______

налите земеделски райони, акцент върху дългосрочната безработица и

създаване на перспективи за младите хора.

В частност, предлагаме приоритет №1 „Повишаване на регио-

налната и местната икономическа активност“ да бъде заменен с

„Борба с дългосрочната структурна безработица в районите, пост-

радали от деиндустриализациятя“, като към тези райони бъдат при-

числени Северо-западна България, Родопите, Пернишкия регион и др.

Средствата за този приоритет следва да се увеличат 3-4 пъти в рамките

на необходимото общо увеличение на ресурсите на НПР и повишаване

на дела на регионалната политика. Структурата на бенефициентите мо-

же да остане същата, но основният критерий за подбор на проектите

следва да бъде създаването на конкурентноспособни работни места от

малки и средни предприятия в областите с висока структурна безрабо-

тица.

6.2.5. Конкурентноспособност на българската икономика

6.2.5.1. Организационна структура

Цялостният мониторинг на оперативната програма за повишаване

конкурентноспособността на българската икономика се осъществява от

Секторния подкомитет за наблюдение „Икономическо развитие“ към

Министерството на икономиката. Изпълнението на отделните програми

и подпрограми се наблюдава посредством индивидуални показатели.

Секторният подкомитет за наблюдение на програма ФАР в съответния

сектор прави подробен преглед на напредъка на всяка програма и има

право да предлага препоръки за подобрение.

Секторният подкомитет за наблюдение „Икономическо развитие“ се

събира два пъти годишно, като негови членове са представители на Де-

легацията на ЕК, националния координатор на помощта, националния

ръководител, ръководителите програми/подпрограми, социалните

партньори, както и крайните бенефициенти.

Секторният подкомитет за наблюдение „Икономическо развитие“ е

ангажиран с проследяване изпълнението на частта от стратегията за по-

вишаване конкурентоспособността на българската икономика, финанси-

рана по програма ФАР.

__            ______    _____      _________             ___

6.2.5.2 Приоритети и мерки

Повишаването на износа и подобряването на текущата сметка на

платежния баланс е необходимо условие за постигане на устойчив ико-

номически растеж. Програма „Повишаване на конкурентоспособността

на българската икономика“, по мнението на правителството, отразява

необходимостта от повишаване на способността на икономиката да пос-

рещне конкурентния натиск от страните-членки на ЕС и от разширяване

на присъствието на българските стоки и услуги на международните па-

зари. Интервенциите в рамките на програмата се съсредоточават върху

четири основни области:

• развитие на индустриалния сектор в страната;

• развитие на туризма;

• развитие на малките и средни предприятия;

• развитие на енергийния сектор.

Приоритетите на програмата за повишаване на конкурентноспособ-

ността могат да се обособят в четири подпрограми − промишленост, ту-

ризъм, МСП и енергетика.

Подпрограма „Промишленост“

Приоритет 1. Подкрепа на перспективни предприятия: подобрява-

не на финансовото, икономическото и технологичното състояние на

перспективните предприятия в страната, разполагащи с необходимия па-

зарен и технически потенциал. За реализацията на приоритет 1 са пред-

видени следните мерки:

• насърчаване инвестициите в промишлеността;

• подобряване качеството на произвежданата продукция;

• повишаване на енергийната ефективност в производствената сфера ;

• повишаване дела на екологосъобразните производства и изделия.

Приоритет 2. Насърчаване на иновационни производства: повиша-

ване на конкурентоспособността на промишлените предприятия с цел

постигане на качествен икономически растеж и удържане на конкурент-

ния натиск на свободния европейски пазар. За реализацията на приори-

тет 2 са предвидени следните мерки:

• стимулиране внедряването на пазарно-ориентирани научно-при-

ложни изследвания;

• повишаване иновационния потенциал на съществуващите фирми.

Приоритет 3. Насърчаване експортната ориентация на производ-

ствения сектор: подобряване на платежния баланс и търговското салдо

___ _____            ____        _____      _____________     _              ______    _______

на страната. За реализацията на приоритет 3 са предвидени следните

мерки:

• хармонизация на българското законодателство в областта на стан-

дартизацията, сертификацията, акредитацията и оценката на съот-

ветствието;

• приемане и прилагане на директивите от „Нов подход"на ЕС;

• създаване на финансови и кредитни инструменти за гарантиране и

насърчаване на износа;

• популяризиране възможностите на Агенцията за експортно заст-

раховане;

• стимулиране и финансово подпомагане на участието на български

производители в международни панаири и изложения;

• облекчаване на митническите процедури по износа;

• създаване на база данни на митническите разпоредби, действащи

в страните, с които стокооборотът е най-голям.

Бенефициенти по програмата са:

• Органите, които имат отношение към планирането и развитието на

икономиката като МИ;

• Институции, работещи в областта на насърчаване на търговията и

чуждестранните инвестиции като Изпълнителната агенция за

насърчаване на търговията и Агенцията за чуждестранни инвес-

тиции;

• Институции, работещи в областта на стандартизацията, метроло-

гията и акредитацията, като Държавната агенция по стандартиза-

ция и метрология (ДАСМ) и Изпълнителната агенция „Българска

служба за акредитация";

• Институции, работещи в областта на насърчаването на малкия и

среден бизнес като Агенцията за малки и средни предприятия

(АМСП);

• Бизнес организации и сдружения, МСП.

Подпрограма „Туризъм"

Приоритет 1. Утвърждаване на имиджа на България като туристи-

ческа дестинация с цел разширяване на позициите на България на основ-

ните туристически пазари и разкриване на нови потребителски сегменти

на тях. За реализацията на приоритет 1 са предвидени следните мерки:

• изготвяне на единен национален план за маркетинг и реклама на

туристическия продукт, оптимизиране на националната система

__            ______    _____      _________             ___

за туристическа информация, усъвършенстване организацията на

националната реклама на страната в чужбина с цел повишаване на

нейната ефективност;

• планиране и провеждане на ежегодни комуникационни и рекламни

кампании на международните пазари;

• разкриване на туристически представителства в чужбина на ос-

новни пазари.

Приоритет 2. Привличане на повече и по-платежоспособни турис-

ти в България и удължаване на техния престоя. За реализацията на при-

оритет 2 са предвидени следните мерки:

• контрол на качеството на туристическото предлагане и обслужва-

не, категоризиране и лицензиране;

• насърчаване прилагането на добри практики и доброволни схеми

за сертифициране в туризма с цел повишаване качеството на

предлаганите продукти и услуги;

• оптимизиране на професионалното образование и обучение на

кадри в туризма и създаване на единна система за обучение и ква-

лификация на кадрите в туризма;

• трансфер на ноу-хау и обучение чрез международни програми и

проекти на националните, местни и регионални браншови турис-

тически организации;

• привличане на средства по международни програми и на чуждест-

ранни инвестиции с цел реализиране на проекти за подобряване

на качеството, маркетинга и продаваемостта на българския турис-

тически продукт;

• облекчаване на визовите формалности при организирания ту-

ризъм с цел стимулиране на продажбите на туристически услуги.

Приоритет 3. Равномерно, целогодишно използуване на туристи-

ческия потенциал на страната. За реализацията на приоритет 3 са пред-

видени следните мерки:

• устойчиво развитие на традиционните туристически продукти;

• насърчаване на по-динамичното развитие на специализирани ви-

дове туризъм.

Потенциални бенефициенти са МИ, както и органите, които имат

отношение към планирането и развитието на туризма, вкл. бизнес орга-

низации и сдружения в туризма и областните администрации.

___ _____            ____        _____      _____________     _              ______    _______

Подпрограма „Насърчаване на предприемачеството и конкурентоспо-

собността на малките и средни предприятия“

Приоритет 1. Насърчаване стартирането и устойчивото развитие

на конкурентоспособни малки и средни предприятия. За реализацията на

приоритет 1 са предвидени следните мерки:

• подпомагане стартирането на МСП;

• подпомагане развитието на МСП чрез информация и консултации;

• улесняване достъпа на малките и средни предприятия до финанси-

ране;

• повишаване на изследователския потенциал в МСП;

• насърчаване на иновациите в МСП.

Потенциални бенефициенти са МИ, както и органите, които имат

отношение към планирането и развитието на икономиката, бизнес орга-

низации и сдружения, МСП и асоциации на МСП.

Подпрограма „Енергетика“

Приоритет 1: Сигурност на снабдяването с енергия. За реализаци-

ята на приоритет 1 са предвидени следните мерки:

• модернизация, реконструкция и разширение на съществуващи

енергийни мощности и изграждане на нови такива за осигуряване

на сигурна и безопасна експлоатация на енергийните системи и

задоволяване на националните нужди от електроенергия;

• модернизация на съществуващите топло източници за увеличава-

не на комбинираното производство на електрическа и топлинна

енергия;

• подобряване структурата на енергийните ресурси чрез увеличение

потреблението на природен газ.

Приоритет 2: Либерализация на пазара на енергийния сектор. За

реализацията на приоритет 2 са предвидени следните мерки:

• въвеждане на конкурентен пазарен модел за развитие на вътрешен

и външен пазар на електрическа енергия и природен газ по уста-

новен и законово регламентиран график;

• въвеждане на разходно-ориентиран модел на ценообразуване и

включване на елементи на регулиране чрез методите „таван на це-

ните“ и „нетна настояща стойност";

• въвеждане на ясни и устойчиви пазарни правила и създаване на яс-

ни регулаторни правила за участниците на пазара.

Приоритет 3: Намаляване на енергоемкостта на БВП чрез подоб-

__            ______    _____      _________             ___

ряване на енергийната ефективност. За реализацията на приоритет 3 са

предвидени следните мерки:

• подобряването на енергийната ефективност при производството,

пренос и разпределение на електроенергия;

• енергийна ефективност в централизираното топло снабдяване

Потенциални бенефициенти са Министерството на енергетиката и

енергийните ресурси, дружествата в системата на енергетиката, бизнес

организации и сдружения в енергийния сектор, НПО.

6.2.5.3. Подобряване на дейността

На първо място следва да се отбележи, че програмата за подобря-

ване на конкурентоспособността на българската икономика не обх-

ваща напълно важни аспекти на проблема. Финансирането в рамки-

те на програмата е скромно − около 150 млн. евро или 6% от разходите

на НПР. Имайки предвид, че способността на страната да устоява на кон-

курентния натиск в ЕС е важен предприсъединителен критерий (нито ед-

на друга оперативна програма не е директно свързана с конкретни предп-

рисъединителни критерии), сумите са крайно недостатъчни и неадекват-

но насочени. Това се отнася преди всичко до защитата на българските

производители от нелоялна външна конкуренция. В частност, бълга-

рските износители са принудени да инвестират значителни ресурси, за да

могат да отговорят на строгите изисквания за качество и техническо рав-

нище в ЕС, докато вноса в България от редица държави не отговаря и на

най-елементарни критерии за качество и безопасност.

Въвеждане на европейските изисквания за качество, техничес-

ко равнище и безопасност при вноса на територията на нашата

страна е необходимо условие за избягване на нелоялната конкуренция.

Подобряването на митническия и данъчния контрол също е условие за

гарантиране равнопоставеност на производителите.

Няма ясно формулирани мерки, които да подпомогнат намаляване

на производствените разходи, както и стимули и мерки за повишава-

не на конкурентноспособността по линията на иновациите. Не се

предвиждат никакви мерки за облекчаване участието на български фир-

ми в такива високотехнологични, ориентирани към конкурентоспособ-

ността програми, като „Еврика“ и технологичните програми и инициати-

ви на ЕС.

Не е обърнато внимание на ролята на финансовия сектор за кон-

курентоспособността на българската икономика. Необходимо е усъвър-

___ _____            ____        _____      _____________     _              ______    _______

шенстване на механизмите на банковия контрол и надзор, като се гаран-

тира както стабилност и висока капиталова адекватност, така и ефектив-

ност и конкурентноспособност на българския търговски банков сектор.

България следва да продължи по пътя, маркиран от евроинтеграци-

онните перспективи и предполагащ изграждането на единен финансов

надзор върху целия финансов сектор без изключения. Администра-

тивния щат на надзора е значителен, в сравнение с реалните обеми на

операциите, и поддържането му е изключително скъпо. Това прави тран-

сакционните разходи в областта на финансите високи, а българските фи-

нансови посредници недостатъчно ефективни. Тези недостатъци следва

да бъдат отстранени с усилията на правителството.

Необходимо е реално задвижване на механизмите за експортно кре-

дитиране, застраховане на експортните кредити, както и на системата за

кредитиране на стартиращия малък и среден бизнес. Експортното креди-

тиране в частност следва да се разшири като обем и срокове.

Като цяло програмата за повишаване на конкурентноспособността

оставя впечатление за декларативност и отсъствие на конкретни проек-

ти. Биха могли да се предвидят конкретни кредитни и данъчни механиз-

ми за стимулиране трансфера на нови технологии, отделяне на средства

за насърчаване на развойните изследвания и т.н. Например, може да се

предложи приоритетно реализиране на проектите, свързани с модерни-

зацията и повишаване на ефективността в областта на енергетиката и в

частност модернизацията на топлофикационните съоръжения в София,

за които има проектна готовност.

Прави впечатление, че бенефициенти по програмата са основно ми-

нистерства и ведомства, а не непосредствено производителите на стоки

и услуги. Програмата следва да се ориентира непосредствено към предп-

риемачеството. В допълнение към казаното предлагаме следните

конкретни мерки от законодателен характер:

• създаване на специален фонд, който да бъде използван за финан-

сиране участието на български предприятия в такива общоевро-

пейски инициативи, като програмата „Еврика“, както и високотех-

нологичните програми на ЕС;

• първо, приоритетно въвеждане на европейските изисквания и

стандарти за качество, техническо равнище, безопасност, както и

фитосанитарните изисквания и изискванията за добри производ-

ствени практики по отношение вноса, преди окончателното им въ-

веждане за българските производители;

__            ______    _____      _________             ___

• приемането на закон за гарантиране на равнопоставеността на

икономическите агенти по отношение достъпа до кредити от тър-

говските банки, подобно на аналогичния закон в САЩ (Equal

Credit Opportunities Act).

6.2.6. Развитие на човешките ресурси

6.2.6.1. Организация и управление

Главната особеност на програмата „Развитие на човешките ресур-

си“ е наличието на добре подбрани критерии за изпълнение, които са су-

мирани в следната таблица.

Таблица №3

Вид

индикатор

Индикатори

за резултат

Индикатор

Безработни

Безработни в неравностойно положение на пазара на труда,

обхванати от системата за преквалификация и получили диплом

или сертификат (2000 г.=100%);

Устроени на работа безработни след преминаването на курс за

преквалификация (процент от всички включени в курсове);

Безработни, ползували допълнителни консултантски услуги

−индивидуално професионално ориентиране (процент от всич-

ки безработни);

Жени с неравностойно положение на пазара на труда, завърши-

ли курсове за преквалификация;

Устроени на работа жени след завършване на курсове за прек-

валификация;

Преподаватели от системата на средното професионално обра-

зование, преминали курс за повишаване на квалификацията по

информационни и комуникационни технологии и чуждо езиково

обучение;

Участници в различните форми на обучение по евроинтеграция;

Безработни, започнали личен частен бизнес (процент от всички

безработни).

Заети лица, повишаващи/повишили професионалната си квали-

фикация (% от всички заети)

Процент на завършили различните степени на средно образова-

ние (4, 8, 12 клас) от всички лица на съответната възраст

___ _____            ____        _____      _____________     _              ______    _______

Индикаторите правилно фокусират върху безработицата, хората в

неравноправно положение, образованието, повишаването на квалифика-

цията и производителността на труда.

Индикатори

на

въздействие

Коефициент на икономическа активност

Мъже

Жени

Коефициент на заетост

Мъже

Жени

Коефициент на безработица

Мъже

Жени

Коефициент на продължителна безработица

Мъже

Жени

Относителен дял на населението под и на равнището на бедно-

стта (% от населението получаващо по-малко от 50% от сред-

ния-изравнен доход)

Крайни бенефициенти започнали стопанска дейност 2 години

след завършване на курса за обучение

Нарастване на производителността (оборот/служител) в МСП

Заетост при лицата в неравностойно положение на пазара на

труда (2000 г.=100%)

Регистрирани безработни лица по образование

Висше (% от всички висшисти)

Средно специално и професионално (процент от всички лица с

такова образование)

Средно общо (процент от всички лица с такова образование)

Основно и по-ниско (процент от всички лица с такова образова-

ние)

Лица извън работната сила (процент от населението в трудос-

пособна възраст)

Работни места (новооткрити и запазени)

__            ______    _____      _________             ___

6.2.6.2. Приоритети, мерки, бенефициенти

Основните приоритети на програма „Развитие на човешките

ресурси“ са:

• подобряване и повишаване на конкурентноспособността на работ-

ната сила и на икономиката чрез развитие и прилагане на подхо-

дящи образователни и обучаващи програми, които отчитат нужди-

те на икономиката и насърчаване културата на учене през целия

живот;

• подобряване на социалната и икономическата кохезия и социално-

то включване чрез активно насочване на действията към неравно-

поставени групи (младежи, продължително безработни, лица с на-

малена трудоспособност, етнически малцинства и др.);

• подпомагане развитието на предприемаческа култура чрез обуче-

ние и развитие на умения;

• осигуряване на равнопоставеност между жените и мъжете по от-

ношение на заетостта.

• подобряване на капацитета и инфраструктурата на системите за

професионално обучение и развитие на човешките ресурси.

За реализацията им е необходимо увеличаване на взаимодействието

с бизнеса, социалните и регионални партньори, както и укрепване на ад-

министративния капацитет и подобряване на координацията между ведо-

мствата на държавната администрация, особено МТСП, МИ и МОН.

Мерки за реализиране на приоритет „подобряване и повишаване

на конкурентноспособността на работната сила и на икономиката чрез

развитие и прилагане на подходящи образователни и обучаващи програ-

ми, които отчитат нуждите на икономиката и насърчаване културата на

учене през целия живот“:

• повишаване качеството на работната сила;

• изграждане на система за професионална квалификация на възра-

стни;

• обновяване на институциите за професионално образование и

обучение;

• насърчаване на адаптивността в бизнеса и на заетите в него;

• хармонизиране на националните професионални квалификации с

ЕС;

• повишаване на квалификацията на преподавателите по информа-

ционни и комуникационни технологии и ранно чуждо езиково

обучение;

___ _____            ____        _____      _____________     _              ______    _______

• въвеждане и развиване на обучението по евроинтеграция във

всички нива на образователната система на България.

Мярка за реализиране на приоритет „Действия за подобряване на

социалната и икономическата кохезия и социалното включване": актив-

но насочване на действията към неравнопоставени групи (младежи,

продължително безработни, лица с намалена трудоспособност, етничес-

ки малцинства и др.), услуги и дейности, които насърчават по-добрата

социална интеграция“.

Мярка за реализиране на приоритет „подпомагане развитието на

предприемаческа култура чрез обучение и развитие на умения": разкри-

ване и развитие на самостоятелен бизнес и на предприемаческа култура.

Мярка за реализиране на приоритет „осигуряване на равнопоставе-

ност между жените и мъжете по отношение на заетостта": утвърждава-

не на равнопоставеността на половете чрез целенасочени дейности и ус-

луги.

Мерки за подобряване на капацитета и инфраструктурата на систе-

мите за професионална обучение и развитие на човешките ресурси:

• институционално изграждане на МТСП, второстепенните му раз-

поредители, социалните партньори за успешно прилагане на евро-

пейския социален модел;

• квалификационни курсове по управление на образованието;

• институционално и административно укрепване на Националната

агенция за професионално образование и обучение.

Мерките подлежат на прецизиране и конкретизиране при разработ-

ването и съгласуването на оперативните програми.

Бенефициенти по програмата са:

• МТСП, Министерства и агенции, имащи компетенции при реша-

ване на специфични проблеми в областта на заетостта и обучени-

ето за придобиване на професионална квалификация и развитието

на човешките ресурси, национално представителни организации

на работниците и служителите;

• Национално представителни организации на работодателите; неп-

равителствени организации, чиято дейност е свързана с пробле-

мите на заетостта и обучението за придобиване на професионал-

на квалификация.

Целевите групи включват:

• Безработни лица, групи в неравностойно положение на пазара на

труда (младежи, жени, лица с увреждания, продължително безра-

__            ______    _____      _________             ___

ботни, лица от етнически малцинства, безработни над 50 год. въз-

расти и др.);

• студенти, ученици, учители, особено в системата за професионал-

но образование и обучение;

• безработни лица с нагласа за стартиране на собствен бизнес, про-

хождащи предприемачи, представители на групите в неравностой-

но положение на пазара на труда с капацитет за стартиране на

собствен бизнес, стартиращи микро и малки предприятия, както и

такива до 2 години от тяхното създаване;

• заети лица в предприятия, които се нуждаят от модернизиране и

адаптиране към структурните промени, работодатели на нацио-

нално, секторно и браншово равнище

• жени с ниска квалификация и образователен статус, жени от мал-

цинствените групи, заети жени, нуждаещи се от допълнителни

умения за запазване на трудовата им заетост, майки с деца до 7

год. възраст и майки, грижещи се за деца с увреждания

6.2.6.3. Насоки за подобряване

Основният недостатък на програмата „Развитие на човешки-

те ресурси“ е отсъствието на конкретност.

Показателите за изпълнение на програмата са правилно ориентира-

ни, но липсват гаранции за заделяне на необходимите ресурси.

Инвестициите в образованието са най-важния ресурс за икономи-

ческо развитие. Образованието не може да се развива оптимално извън

рамките на ясна държавна стратегия. Пазарните стимули, както показва

световната практика, не са достатъчни за акумулиране и канализиране

на необходимите за образованието ресурси. В тази връзка следва да се

отбележи, че развитието на човешките ресурси е неадекватно финанси-

рано − предвиждат се едва 140 млн. евро за 4 години, или под 6% от фи-

нансирането в рамките на НПР. Предвид огромното изоставане на стра-

ната в тази област, се налага значително повишаване на заделяните сред-

ства.

Паралелно с това, България трябва да избегне опасността от

превръщането си в евтин донор на висококвалифицирана работна сила

за развите страни. За целта в стратегията в областта на образовани-

ето следва да бъдат инкорпорирани следните елементи:

• схема за финансиране на образованието;

___ _____            ____        _____      _____________     _              ______    _______

• кредитиране на студентите с подходящи финансови инструменти,

предполагащи диференциран механизъм за погасяване при пос-

ледващо напускане на страната;

• обвързване на образователната политика с програми за заетост и

създаване на нови работни места;

• насърчаване на конкуренцията в областта на предлагането на об-

разователни услуги;

При всяко положение държавата трябва средносрочно да започне да

заделя 5-6% от БВП за нуждите на образованието, като последното се

центрира върху следните главни насоки − икономика, информационно-

комуникационни технологии, инженерни и точни науки.

6.2.7. Развитие на земeделието и земеделските райони

6.2.7.1. Приоритети и мерки

Оперативната програма съдържа мерки, свързани с Националния

план за развитие на земеделието и селските райони по Програма СА-

ПАРД. Съгласно условията на Регламент 1268/99 на ЕС за Програма

САПАРД, включените в тази програма действия целят секторно и реги-

онално развитие и са насочени към:

• разрешаване на приоритетни и специфични проблеми за устойчи-

вото приспособяване на земеделския сектор;

• разрешаване на приоритетни и специфични проблеми, свързани с

развитието на селските райони;

• допринасяне за приложението на европейското законодателство

по отношение на общата политика в областта на земеделието и

свързаните политики.

Оперативната програма допълва целите на всички други национал-

ни приоритети за развитие на плана и е в съответствие с общите цели на

плана. През периода на програмиране земеделието и хранително-вкусо-

вата промишленост ще продължат да дават съществен принос към рас-

тежа и заетостта в България. Повишаващата се конкурентност на земе-

делския сектор ще допринесе за повишаване на доходите и стандарта на

живот на значителна част от българското население, заето в земеделие-

то и свързаните производства и живее в селските райони на страната.

Националният план за развитието на земеделието и земеделските

райони за периода 2000-2006 г. определи следните приоритетни облас-

ти, обхващащи съответните подпрограми:

__            ______    _____      _________             ___

• подобряване на условията за производството, преработката и мар-

кетинг на земеделски и горски продукти, както и на условията за

преработка и маркетинг на рибните продукти в съответствие с

достиженията на ЕС;

• насърчаване на екологосъобразно земеделие и дейности по опаз-

ване на околната среда.

Тази приоритетна област допринася за подобряване на конкурен-

тоспособността на земеделските стопанства и хранително-преработва-

телните предприятия и обхваща следните 6 мерки:

• инвестиции в земеделски стопанства;

• подобряване на преработката и маркетинга на земеделски и рибни

продукти;

• развитие на селскостопански дейности, целящи опазване на окол-

ната среда;

• лесовъдство, залесяване на земеделски земи, инвестиции в горски

стопанства, преработка и маркетинг на горски продукти;

• създаване на организации на производителите;

• управление на водните ресурси;

• интегрирано развитие на селските райони, насочено към укрепва-

нето и съхраняването на тяхната икономика и общност.

Предвиждат се следните мерки:

• развитие и диверсификация на икономическите дейности и създа-

ване на възможности за многостранни дейности и алтернативни

доходи;

• обновяване и развитие на селата, опазване и съхраняване на селс-

кото наследство и културни традиции;

• развитие и подобряване на междуселищната инфраструктура;

• инвестиции в човешки ресурси

• професионално обучение за земеделски производители и други ли-

ца, работещи в селското стопанство и участващи в земеделското

производство, горското стопанство и диверсификацията на дей-

ностите в селските райони.

6.2.7.2. Насоки за подобрение

Финансирането на земеделието е относително добре застъпено в НПР

(18% от разходите), но абсолютната сума (490 млн. евро), е недостатъчна

(това се потвърждава от изчерпването на средствата по програма САПАРД

и искането на българското правителство за допълнителни суми).

___ _____            ____        _____      _____________     _              ______    _______

В областта на селското стопанство България следва да провежда

политика, която да облекчи адаптирането на аграрното производство

към бъдещото членство в ЕС, включително стратегия за икономичес-

ки ефективно коопериране, комасация и уедряване. Тези проблеми

не са включени сред приоритетите на оперативното програма.

Това означава също стратегия в областта на регулирането на це-

ните и субсидиране на производството и износа, които да се ориен-

тират към практиката в Европейския съюз. Правителството следва да

доразвие вече съществуващия опит за кредитиране на земеделските про-

изводители при закупуване на българска техника.

Уедряването на собствеността на земята, включително подкрепата

на дългосрочната арендна практика и кооперирането следва да способ-

стват за формирането на мащабно конкурентноспособно земеделие. С

оглед избягване на спекула, враждебно изкупуване и прекомерна конце-

нтрация на собствеността, България следва да предвиди при влизането

си в Европейския съюз преходен период (до 2015-17 г.) за отваряне

пазара на земеделска земя, при това само за гражданите на ЕС.

Както бе споменато, централният проблем пред страната е в

това, че органите за държавен контрол и субсидиране на селското

стопанство не са изградени. Липсват институции, които да се занима-

ват с регулиране на цените и интервенция на пазарите, които да отгова-

рят на аналозите в ЕС. Не е изградена и интегрирана система за отчет и

контрол, която да съдържа необходимата информация с оглед финанси-

ране на земеделските производители. Тези проблеми също следва да бъ-

дат отразени в оперативната програма.

Тези сериозни организационни слабости не позволяват и ефектив-

ното използване на ресурсите по програмата САПАРД. Прекомерният

акцент на усилията в областта на реституцията на поземлената собстве-

ност и либерализацията на вноса на селскостопански продукти за съжа-

ление отклони усилията на държавата от основната є задача − насърча-

ване и подкрепа на селскостопанското производство и риболова.

Сегашните държавни планове не са много окуражаващи − създава-

нето на организациите, които се предвижда да упражняват финансово-

контролните функции, необходими за съвместимост с ЕС, се предвижда

едва след 2005 г. А този процес задължително следва да бъде ускорен.

Друг стратегически проблем, който практически отсъства като фор-

мулировка и дейност в програмата за развитие на селското стопанство,

е формиране на конкурентноспособни земеделски производители, което

__            ______    _____      _________             ___

на практика означава програма за окрупняване на земеползването.

Този проблем става още по-важен в контекста на еволюцията на Единна-

та селскостопанска политика през последните години. Формирането на

оптимални размери на земеделските стопанства следва да бъде един от

водещите приоритети на селскостопанската политика на България.

Освен това, би било подходящо още до приемането на България в

ЕС, да бъде въведена европейската система за регулиране вноса и

износа на селскостопански стоки от и към страните извън Евро-

пейската общност, защото това е доказала се система за защита на вът-

решния пазар и стимулиране на експорта.

6.2.8. Развитие на базисната инфраструктура-транспорт

6.2.8.1. Структура, приоритети, мерки и проекти

Министерството на транспорта и съобщенията (МТС) има функции

на изпълнителна агенция по програма ИСПА, в нейния компонент за

изграждане на националната транспортна инфраструктура. Дирекция

„Транспортна политика, инфраструктура и строителство“ в МТС е опре-

делена за прилагаща агенция по програма ИСПА с решение на МС No

789 от 30.11.2000 г.

Дирекцията отговаря за административното и финансово управле-

ние и парафирането на договори преди тяхното подписване от упълно-

мощения заместник-министър, който изпълнява функциите на секторен

оторизиран ръководител по програмата.

Приоритет 1

Икономическа ефективност на транспортния сектор

Чрез дейностите в областта на транспорта, съфинансирани от

предприсъединителните фондове на ЕС, българската страна възнамеря-

ва да постигне икономическа ефективност на транспортния сектор.

В тази насока стратегията си е поставила следните цели:

• по-нататъшен напредък в хармонизацията на законодателството и

либерализацията на транспортния пазар;

• създаване на благоприятни условия за транзитния трафик и меж-

дународните превози на товари и пътници;

• постигане на европейско качество и висока степен на безопасност

на транспортните услуги във всички видове транспорт;

___ _____            ____        _____      _____________     _              ______    _______

• осигуряване на равнопоставеност между различните видове

транспорт;

• развитие на проекти, осигуряващи максимална възвращаемост на

вложените инвестиции.

За изпълнението на тези цели са предвидени следните мерки, фи-

нансирани от ИСПА:

• развитие на транспортната инфраструктура по трасето на общоев-

ропейските транспортни коридори на територията на България;

• завършване на електрификацията и създаване на условия за висо-

коскоростен железопътен транспорт по трасетата на общоевро-

пейските транспортни коридори;

• модернизиране и развитие на системите за безопасност, въвеж-

дане на съвременни телекомуникационни и информационни сис-

теми.

Изброените по-горе мерки се явяват допълващи към следните наци-

онални мерки, финансирани от други източници:

• завършване изграждането на граничните пунктове за всички

транспортни коридори пресичащи България;

• развиване потенциала на националния въздушен сектор;

• развитие на пристанищната инфраструктура;

• по-нататъшно разширяване на принципите на свободния пазар при

развитието на инфраструктурата и по-специално при финансира-

нето є.

Приоритет 2

Устойчиво развитие на транспортния сектор

За постигане на устойчиво развитие на транспортния сектор, стра-

тегията си е поставила следните цели:

• намаляване на негативното влияние на транспортната дейност

върху околната среда;

• намаляване на разходите на енергия в транспортния сектор;

• повишаване безопасността на всички видове транспорт.

Развитието на транспортния сектор оказва отрицателно влияние

върху околната среда. Намирането на приемливо решение на пробле-

мите с нарастването на трафика и неравномерното развитие на различ-

ните видове транспорт и трудностите при строителството на устойчи-

ви инфраструктурни обекти са най-големите предизвикателства за

страните от ЕС.

__            ______    _____      _________             ___

Като страна, готвеща се за присъединяване към ЕС, България е

задължена да хармонизира своята политика по отношение на транспор-

та и околната среда с тази на европейският съюз. За изпълнението на те-

зи цели са предвидени следните мерки, финансирани от ИСПА:

• ограничаване нарастването на транзитния градски автомобилен

трафик;

• поощряване използването на железопътен транспорт и електрифи-

кация на главните железопътни линии;

• отдаване на много важно значение на екологичните съображения

в процеса на планиране на транспортна инфраструктура.

Изброените по-горе мерки се явяват допълващи към следните на-

ционални мерки, финансирани от други източници:

• развитие на екологосъобразни видове транспорт − воден и комби-

ниран;

• изпълнение на мащабни програми за устойчиво развитие на транс-

портния сектор.

Приоритет 3

Подобрен транспортен достъп до регионите

В областта на подобряването на транспортния достъп до регионите,

най-важно е постигането на взаимосвързаност между развитието на

транспортния сектор и развитието на регионите. Предвидени са следни-

те проекти15.

Ще бъдат приложени следните критерии за определяне на проекти

за финансиране по ИСПО:

• проектна готовност;

15− Реконструкция, развитие и разширение на летище София − одобрено финанси-

ране от ЕC;

− Рехабилитация на пътни участъци по трасето на Общоевропейските транспорт-

ни коридори − „Транзитни пътища III“ − одобрено финансиране от ЕC;

− Реконструкция, електрификация и модернизация на железопътната линия Плов-

див − Димитровград − Свиленград − Капитан Андреево за скорости до 160 (200) км/час

− одобрено финансиране от ЕC;

− Строителство на мост на река Дунав (Видин − Калафат) − одобрено финансира-

не на проектирането от ЕС;

− Строителство на автомагистрала Люлин − одобрено финансиране от ЕС;

− Рехабилитация на пътни у частъци по трасето на Общоевропейските транспорт-

ни коридори − „Транзитни пътища IV“;

___ _____            ____        _____      _____________     _              ______    _______

• икономическа възвращаемост;

• влияние върху околната среда;

• обща стойност и дял на финансиране от българските власти, меж-

дународните финансови институции, частни инвеститори;

• осигуряване на достъп на българската национална мрежа до тран-

севропейската транспортна мрежа (липсващи връзки към ЕС);

• съгласуваност с проекта TINA, определящ приоритетните транс-

портни инфраструктурни проекти за страните от ЦИЕ;

• съгласуваност с планираните проекти в съседните централно− и

източно-европейски страни − кандидатки за присъединяване.

Таблица №4

Очаквано увеличаване на трафика по видове транспорт

Източник: ТИНА трафик сценарии (1999 г.)

Важна насока е изграждане на основни и алтернативни желе-

зопътни връзки с всички съседни страни и действителното превръ-

По видове транспорт

Автомобилен транспорт

Железопътен транспорт

Речен транспорт

Морски транспорт

Въздушен транспорт

Всичко речни пристанища

Всичко морски пристанища

Всичко главни летища (София, Пловдив,

Бургас, Варна)

Нарастване в % спрямо 1995 г.:

77.0

23.0

106.0

111.0

30.0

105.7

111.5

30.0

− Рехабилитация, реконструкция и модернизация на пристанище Лом ;

− Основен ремонт на железопътните линии и съоръженията, които не са обхвана-

ти от Проекта за рехабилитация на железниците;

− Удвояване и електрифициране на жп линия Карнобат − Синдел;

− Подобряване на сигнализацията, централизацията и безопасността по трасето

на Общоевропейски транспортен коридор IV (София − Кулата) − /Система за безопас-

ност;

− Строителство на околовръстен път София /Северна дъга − Южна дъга;

− Път I-1 /Е-79/: Реконструкция и рехабилитация на пътния участък между бълга-

рската/румънската граница и Монтана;

− Автомагистрала „Струма“: отсечки „Долна Диканя − Дупница“ и „Кресна − Ку-

лата“

__            ______    _____      _________             ___

щане на нашата страна в транспортен мост между страните от Западна и

Централна Европа с страните от Близкия Изток и Азия.

Една от подцелите е постигането на ново ниво на безопасност за

железопътния транспорт чрез:

• увеличаване на дължината на железопътните линии, съоръжени с

автоматична локомотивна сигнализация: от 150 км нa 575 км;

• увеличаване на броя на компютърните централизации с 40;

• увеличаване на диспечерските радиовръзки с 5-7 %;

• електрификация на нови 350 км железопътни линии.

Друга подцел е намаляване на негативното въздействие на

транспорта върху околната среда, което се предвижда да се осъщест-

ви чрез:

• електрификация и повишаване конкурентоспособността на желе-

зопътния транспорт, намаляване дела на автомобилните превози,

особено при транзитните преминавания през страната;

• увеличаване на комбинираните и особено на контейнерните пре-

вози;

• намаляване на шума в района на гр. София с изграждането на но-

вата пистова система на летище София;

• намаляване на замърсяванията по р. Дунав и крайбрежната ивица

на Черно море.

6.2.8.2. Насоки за подобряване на дейността

Развитието на базовата инфраструктура (транспорт плюс опазване

на околната среда) поглъща 62% от финансирането на НПР. Като дял то-

ва е дори малко над нормалното, но като абсолютна сума (около 1,5

млрд. евро), е недостатъчно с оглед потребностите на страната и ресур-

сите, необходими за покриване изискванията на ЕС.

Приоритетите на оперативната транспортна програма (ефек-

тивност, устойчиво развитие и облекчаване достъпа до регионите) би

следвало да се преформулират в обратен ред, като акцентът до 2006

г. следва да бъде развитието на транспортната мрежа, свързваща физи-

чески България с ЕС. Това определено не е постигнато с програмата −

вместо в западната и северо-заподната част на страната, проектите са

концентрирани в посока развитие на връзките с Турция. Това е страте-

гическа грешка, която ще намали ефективността от реализиране-

то на транспортната програма. Например, най-важният приоритет на

страната би следвало да бъде завършването на магистралата София-

___ _____            ____        _____      _____________     _              ______    _______

Ниш. Друг приоритет, който изцяло е игнориран, е развитието на транс-

портната инфраструктура към Македония и Трансевропейския коридор

№8. Недостатъчно се набляга и на транспортните връзки с Гърция. Про-

ектите на транспортното ведомство оставят впечатление за липса на

стратегическа визия.

Както бе подчертано, допълнителен стратегически проблем за

България е обстоятелството, че ще трябва да реконструира около 1200

км. пътища, за да може да отговори на европейските стандарти и да

изпълни своите ангажименти в областта на трансевропейските коридо-

ри. Само за това ще са необходими над 4.2 млрд. евро по оценки на ЕК.

Допълнителни инвестиции са необходими и за реконструиране на ж.п.

мрежата и транспортните средства. И тук, както и в редица други облас-

ти проблемът е както в обезпечаване на собствените финансови инвес-

тиции, така и в способността да се усвояват фондовете и другите финан-

сови ресурси на ЕС. За целта правителството трябва преди всичко да за-

дели допълнителни собствени ресурси за развитие на транспортната

инфраструктура, както и да прилага критерии за подбор на проектите,

които да наблягат на ускорено развитие на транспортните коридори в за-

падната част на страната.

Необходимо е преосмисляне на ролята на железопътния транс-

порт. Акцентът следва да се постави не върху закриване на регионални-

те линии, а върху преодоляване на затворения характер на ж.п. мрежата

(отсъствие на връзки със съседните страни, напр. Македония) и по-пъл-

ното използване на капацитета като фактор за развитието на национал-

но и регионално равнище.

6.2.9. Развитие на базисната инфраструктура −

сектороколна среда

6.2.9.1. Цели, приоритети, проекти

Три са приоритетните области, за които България подготвя и пред-

вижда да представи проекти по Програма ИСПА, сектор околна среда:

• контрол и управление на качеството на въздуха;

• контрол и управление на качеството на водите;

• контрол и управление на отпадъците.

Критерии за подбор на инвестиционни проекти за финансиране от

фондовете на ЕС:

• опазване, контрол и подобряване състоянието на околната среда;

__            ______    _____      _________             ___

• съответствие с основните цели на националната политика по опаз-

ване на околната среда:

• намаляване и предотвратяване на риска за човешкото здраве;

• намаляване и предотвратяване на въздействието върху чувстви-

телни екосистеми;

• устойчиво и рационално използване на природните ресурси.

Проектите следва да отговарят на екологичните принципи на ЕС,

както и на други изисквания от национален и вътрешен характер:

• превантивни действия за опазване на околната среда;

• идентифициране и прекратяване на замърсяването при източника

на замърсяване;

• ефективно прилагане на принципа „замърсителят плаща“.

• съответствие с приоритетите в Националната програма за възпри-

емане на достиженията на европейското законодателство (NPAA)

и принос за изпълнението на изискванията на директивите, попа-

дащи в обхвата на инструмента ИСПА;

• изпълнение на задълженията на страната, произтичащи от между-

народни договори и споразумения;

• спазване на техническите изисквания и стандарти, съгласно изиск-

ванията на европейското и съответното национално законодател-

ство.

Специфични критерии:

Въздух

Въз основа на изброените общи критерии и използувайки като спе-

цифичен критерий „ефектът за населението, разположено в районите,

обявени за горещи точки“, са избрани следните критерии в отделните

приоритетни области:

• ограничаване на емисиите от тежки метали, изпускани от металур-

гични заводи и в резултат от употребата на оловни бензини;

• ограничаване на емисиите от прахови частици от производството

на електро и топлоенергия, от металургичния и други сектори;

• ограничаване на емисиите от серен двуокис и други дразнещи га-

зове.

___ _____            ____        _____      _____________     _              ______    _______

Води

Питейни води:

Предвидени са следните критерии:

• осигуряване на необходимото качество на питейната вода;

• осигуряване на необходимото количество питейна вода за всички

населени места в България. (Трябва да се отбележи, че 98% от на-

селението на България е свързано с водопроводна мрежа, но все

още има селища, където през лятото се чувства липса на необхо-

димото количество питейна вода).

Отпадни води

За прилагане изискванията на Директивата за градските отпадни во-

ди е разработена Национална програма за приоритетно изграждане на

градски пречиствателни станции за отпадъчни води (ГПСОВ) в Републи-

ка България, където са определени 36 приоритетни обекта на основата

на гореизброените общи и на следните специфични критерии:

• национално или трансгранично значение на обекта;

• емисионно състояние и категория на водоприемника на отпадъч-

ните води;

• място на заустване на непречистени отпадъчни води − по-приори-

тетни са ГПСОВ в зона на нарушена екологична обстановка, къ-

дето качеството на водите във водоприемника не отговарят на

проектната категория; зони, използувани за питейно водоснабдя-

ване; в горното течение на водоприемника; в райони на защитени

територии или на чувствителни екосистеми;

• брой еквивалентни жители на населеното място, за които ще се ре-

ализира станцията;

• степен на изграденост и ползваемост на съществуващата канали-

зационна система и довеждащия колектор до мястото на бъдеща-

та пречиствателна станция;

• степен на изграденост на селски ПСОВ, които са в строителство;

• наличие на отредена площадка за градска станция, проектна готов-

ност и решение по доклад за ОВОС;

• необходими капитални разходи за реализацията на етапен и цялос-

тен пуск на станцията и съпоставка с очаквания екологичен ефект.

Отпадъци:

Предвидени са следните критерии:

• национално или регионално значение на обекта;

__            ______    _____      _________             ___

• степен на готовност за реализация на проекта;

• неотложност на проблема, чието решение зависи от реализацията

на проекта.

На базата на общите и специфични критерии се очертават следните

приоритетни области:

• решаване на проблемите с отпадъците от закритите обекти за до-

бив на уранови суровини;

• решаване на проблемите с опасните отпадъци от промишлеността;

• решаване на проблемите с битовите отпадъци за общини с изчер-

пан капацитет на съществуващите депа за битови отпадъци.

Според оценка, направена от Световната банка, необходимите сред-

ства за цялостно възприемане и изпълнение на нормите на ЕС в област-

та на околната среда възлизат на 5.5-8.0 млрд. евро, като сумата не се

влияе от продължителността на процеса. Според тази оценка, 1.6-3.6

млрд. евро са необходими за дейности по отношение на питейните води,

канализацията, контрол на нитрати и управление на отпадните води, 3.1-

3.3 млрд. евро по отношение на контрола на въздуха, и 0.9-1.3 млрд. ев-

ро по отношение на управлението на отпадъците.

При предприемането на допълнителни дейности, изисквани по си-

лата на екологичните регламенти на общия пазар, стойността на необхо-

димите инвестиции в околната среда нараства до 6.1-8.6 млрд. евро.

Държавната политика в областта на околната среда отчита сериоз-

ността на поетите задължения и подхожда към тяхното изпълнение с

дългосрочно планиране, концентрация на ресурсите и привличане на

публично и частно финансиране. Приоритетни проекти за финансиране

по ИСПА за постигане на целите в областта на опазване на околната

среда:

Приоритетните проекти в областта на въздуха са свързани с нама-

ляване на емисиите от големи горивни инсталации, в съответствие с

изискванията на европейското екологично законодателство и протоколи-

те към Конвенцията за трансгранично замърсяване на въздуха на голе-

ми разстояния, а също така и проекти, свързани с изграждане на общи-

нска инфраструктура в областта на водоснабдяване, канализация и пре-

чистване на питейни и отпадъчни води.

В областите управление на водите и управление на отпадъците

финансовата помощ от ЕС се насочва предимно към изграждане на:

• съоръжения за третиране на битовите отпадъци;

• системи за питейно − битово водоснабдяване;

___ _____            ____        _____      _____________     _              ______    _______

• канализационни мрежи и съоръжения за трениране на битови от-

падъчни води.

Основните получатели на резултатите от предвидените мерки са об-

щините.

Крайни бенефициенти на резултатите от мерките за опазване на

чистотата на атмосферния въздух са общините или МЕЕР, в зависимост

от собствеността на ТЕЦ, за което ще бъде одобрен проект от ИСПА.

Резултатите на прилаганите конкретни мерки се ползуват от населе-

нието на страната. В ограничени случаи от тези резултати се ползват

промишлените предприятия, напр. битовите отпадъци на предприятията

могат да бъдат третирани от общинските съоръжения за отпадъците от

бита. Същото се отнася за генерирани опасни отпадъци в много малки

количества от малки предприятия. Част от отпадъчните води на предпри-

ятията, които имат битов характер също могат да се третират в градски-

те пречиствателни станции за отпадъчни води.

Очаквани резултати от изпълнението на секторна стратегия

„Околна среда“:

• от 31.12.2003 г. в страната се употребяват само безоловни бензи-

ни, което ще доведе до значително намаляване на емисиите от

тежки метали във въздуха; намаляване на емисиите от тежки ме-

тали и прах; значително ще се намалят емисиите от SO и NO от

енергийните и промишлени предприятия; ще бъде преустановена

употребата на HCFC в страната;

• намаляване на загубите вода до 40% от обема загуби към момен-

та в срок до 2005 г.;

• завършване строителството на 36-те ГПСОВ, включени в списъка

на най-приоритетни обекти към Програмата до 2010 г.;

• увеличаване количеството на крайбрежните води на Черно море,

отговарящи на изискванията на Директива 76/160/ЕЕС на 90% от

общото количество крайбрежни морски води; увеличаване

• на количествата отпадъчни води, третирани в съответствие с

изискванията на Директива 91/271/ЕЕС до 64% от общия обем от-

веждани отпадни води;

• подобряване качеството на услугите по водоснабдяване и канали-

зация;

• намаляване и стабилизиране на количествата генерирани отпадъ-

ци на 350 кг/глава от населението до 2005 г.;

• достигане на ниво 20% рециклиране на отпадъци до 2005 г.;

__            ______    _____      _________             ___

• намаляване на биоразградимите отпадъци до 50% от нивата на

1993 г. до 2005 г.;

• подробно проучване, оценка и рехабилитация на част от затворе-

ните уранови мини в страната.

6.2.9.2. Насоки за усъвършенстване

Програмата в областта на опазването на околната среда е една от

най-професионално подготвените в рамките на НПР.

Основните проблеми са два:

Първо, липсва обвързване между програмата в областта на околна-

та среда и структурното развитие на енергетиката. Предвижданото на-

маляване на емисиите на парникови газове влиза в конфликт с поетите

ангажименти за предсрочно затваряне на малките атомни реактори на

АЕЦ Козлодуй, тъй като това съчетание засяга едновременно основни-

те производители на електроенергия.

Второ, оценката на стойността на инвестициите (5,5 − 8 млрд. ев-

ро) в областта на околната среда значително надвишава ресурсите на це-

лия НПР (2,5 млрд.). Следователно, съществуват сериозни възможности

страната да се окаже в състояние да не може да изпълни програмата, как-

то и изпълнението на програмата да има неблагоприятни странични пос-

ледици. Възможните решения се свеждат до обезпечаване на допълни-

телни финансови ресурси, както и прилагането на мерки за защита и раз-

витие на ядрената енергетика.

Програмата страда и от липса на конкретност − мерките не са ло-

кализирани като възлови проекти. В тази връзка може да се предложи

конкретизиране както следва: Решаване на екологичните проблеми,

свързани с НХК в Бургас; ТЕЦ Марица-Изток; Кремиковци, проблемът

с преработката на битовите отпадъци в София; трансграничното и ло-

калното замърсяване в Дунавския регион (Свищов, Никопол, Русе, Си-

листра). В допълнение, следва да се направи териториална програма за

преодоляване на екологичното замърсяване в „горещите точки“ около

големите местни замърсители на околната среда.

6.3. Финансов контрол

6.3.1. Вътрешен финансов контрол

Финансовият контрол е особено чувствителна тема както в отноше-

нията България-ЕС, така и през призмата на контрола върху финансово-

то изпълнение на НПР и оперативните програми.

___ _____            ____        _____      _____________     _              ______    _______

В случая с финансовия контрол (преговорна Глава 28), преговорите

по който приключиха през 2002 г., е спазена правилната последовател-

ност на водене на преговорите с ЕС, тъй като без осигуряването на вът-

решноведомствен държавен финансов контрол по линията на АДФК и

външен държавен контрол чрез Сметната палата, би било силно затруд-

нено ползването на предприсъединителните фондове на ЕС, както и под-

държането на приемливо равнище на финансова дисциплина.

Дейността на Агенцията за държавен вътрешен финансов контрол

(АДВФК) се урежда със Закона за държавния вътрешен финансов конт-

рол, в сила от 01.01.2001 г. АДВФК е администрация към министъра на

финансите и е юридическо лице на бюджетна издръжка. АДВФК има

централно управление със седалище София и 28 териториални дирекции

в областните центрове. АДВФК обхваща дейността на лицата, финанси-

рани със средства от републиканския и от общинските бюджети, както и

по програми на ЕС по отношение на тези средства. Органите на ДВФК

извършват контрол с цел да се прецени законосъобразността и спазва-

нето на принципите за ефективност, ефикасност и икономичност.

Държавният вътрешен финансов контрол включва системите за фи-

нансово управление и контрол, които следва да бъдат изградени от раз-

поредителите с бюджетни средства и др. и вътрешния одит и превантив-

ния контрол, упражнявани от органите на агенцията.

Според ЗДВФК контролните органи на агенцията документират ре-

зултатите от дейността си чрез одитни доклади, съдържащи констатации,

изводи и препоръки, а при установени нарушения съставят актове за ад-

министративно нарушение и актове за търсене на имуществена отговор-

ност.

АДВФК осъществява взаимодействие и обменя информация със

Сметната палата, работи в сътрудничество с данъчната и митническата

администрация, НСИ, Агенцията „Бюро за финансово разузнаване“,

Агенцията за държавни вземания, АП, МВР и органите на съдебната

власт, с цел да се поддържа добра финансова дисциплина. Сътрудничи

активно и с финансово-контролните органи и организации на ЕС за хар-

монизиране на законодателството и финансово-контролната дейност на

България с водещата световна практика.

__            ______    _____      _________             ___

6.3.2. Външен финансов контрол

Външният държавен финансов контрол в България се осъществява

от Сметната палата. Тя одитира практически всички централни и местни

органи на държавната власт16.

Сметната палата е свързана със системата на вътрешния одит в дър-

жавните организации и предприятия по линията на:

• одит на дейността по изграждане и функциониране на системите

на финансово управление и контрол в бюджетните организации;

• одитира и заверява годишните отчети за изпълнението на бюдже-

тите и извънбюджетните сметки и фондове и годишните финансо-

ви отчети на бюджетните организации;

16 Организациите и дейностите, подлежащи на контрол чрез Сметната палат

включват:

− държавния бюджет;

− бюджета на държавното обществено осигуряване;

− бюджета на Националната здравноосигурителна каса;

− бюджетите на общините;

− други бюджети, приемани от Народното събрание.

Освен това, Сметната палта осъществява финансов контрол върху:

− бюджетите и извънбюджетните сметки и фондове на разпоредителите с бюджет-

ни кредити по бюджетите по управлението на тяхното имущество;

− самостоятелните бюджети на Българската академия на науките, държавните вис-

ши училища, Българската национална телевизия, Българското национално радио и дру-

ги автономни бюджети;

− бюджетните и извънбюджетните средства, предоставяни на лица, осъществява-

щи стопанска или нестопанска дейност;

− средствата от фондове и програми на Европейския съюз, включително управле-

нието им от съответните органи и крайните ползватели на средствата;

− бюджетните разходи на Българската народна банка и тяхното управление;

− формирането на годишното превишение на приходите над разходите на Бълга-

рската народна банка, дължимо към държавния бюджет, и други взаимоотношения на

банката с държавния бюджет;

− възникването и управлението на държавния дълг и използването на дълговите

инструменти;

− постъпленията от приватизация и концесии по съответните сметки, тяхното

разпределяне и разходване;

− изпълнението на международни спогодби, договори, конвенции или други меж-

дународни актове, когато това е предвидено в съответния международен акт или е въз-

ложено от оправомощен орган;

− други публични средства и дейности, когато това й е възложено със закон.

___ _____            ____        _____      _____________     _              ______    _______

• освен правомощията, определени в Закона за Сметната палата, тя

осъществява и одитни функции, които са є възложени с други за-

кони.

Българската Сметна палата работи в тясно сътрудничество с Евро-

пейската сметна палата, одитираща бюджета на ЕС, както и международ-

ни организации на държавните одитори и други финансови институции.

Дейността на Сметната палата има добра оценка от ЕК и представ-

лява един от важните аспекти, който прави възможно използването на

средства от ЕС, гарантирайки определена прозрачност и законосъобраз-

ност на бюджетните процедури.

6.3.3. Проблеми на финансовия контрол

ри изпълнението на НПР

Финансовия _______контрол се реализира вътрешно чрез Министерството

на финансите и подчинената му Агенцията за държавен вътрешен фи-

нансов контрол и външно по линията на общия финансов контрол на

Сметната палата, който се упражнява като по отношение използването

на вътрешните бюджетни и други държавни ресурси, така и по отноше-

ние фондовете от програмите на ЕС и други източници.

Паралелно с това финансово-счетоводен контрол се упражнява от

разплащателните органи по европейските програми и вътрешноведом-

ствените контролно-одиторски звена в министерствата и ведомствата,

управляващи оперативните програми. Независим външен финансов

контрол се извършва от контролните органи на ЕС и евентуално от спе-

циализирани частни одиторски институции.

Проблемът от гледна точка на изпълнението на НПР е преди всич-

ко в недостатъчния външен държавен одит и контрол. Този одит би

следвало да акцентира върху два основни проблема:

• правомерното използване на средствата, спазване на тръжните и

други процедури, разкриване на случаите на корупция;

• ефективно използване на средствата, наличие на ясни приоритети

и ефективни мерки, прозрачност на процедурите.

Формално, Сметната палата е в правата си до упражнява такъв

контрол, но на практика тя се ограничава до чисто счетоводни проверки.

На практика НПР е обект единствено на вътрешноведомствен финансов

контрол и контрол от ЕС.

__            ______    _____      _________             ___

Би могло да се помисли за възлагане по парламентарна линия на

постоянни и системни проверки както за правомерното използване на

финансовите средства по линията на НПР, така и за анализ на ефектив-

ността на програмата по линията на Сметната палата. Вътрешно ведом-

ственият контрол определено не е достатъчен в това направление.

6.4. Насоки за изменение и развитие на НПР

В настоящия момент, икономическата стратегия на страната се про-

вежда в рамките на Националния план за (икономическо) развитие,

актуализиран с решение на МС от 5 юни 2003 г (НПР). Основните

положения на този план в областта на макроикономическата политика,

се свеждат до следното:

1. Фискалната политика ще продължава да бъде основен

инструмент на макроикономическата политика за поддържане на

стабилност и създаване на стимули за преструктуриране и икономичес-

ки растеж.

2. Фискалната политика на правителството ще продължи да бъ-

де консервативна в средносрочен план. Тя предвижда постепенно нама-

ляване на бюджетния дефицит по консолидирания бюджет и постигане на

балансиран държавен бюджет през 2005 г. Тази цел е продиктувана от же-

ланието да се ограничи дефицита по текущата сметка и да се намали ниво-

то на държавния дълг, за да се гарантират макроикономическата стабил-

ност и условията за балансиран дългосрочен икономически растеж.

3. Средносрочната фискална рамка предвижда да продължи започ-

налото през 2001 г. намаляване на дела от БВП, преразпределян от

държавния сектор, при паралелно оптимизиране на структурата на

разходите. Вследствие реформите в държавната администрация, отбра-

ната и съдебната система се очаква увеличаване ефективността на раз-

ходите за осигуряване на основните функции на държавата. Разходите,

насочени към преразпределяне на доход, ще намаляват по-бавно, поради

високото ниво на безработица и негативната демографска структура.

Oсновната цел на фискалната политика на нулев фискален дефицит и на-

маляването на дела на държавните разходи в БВП от 38-39% понастоя-

щем (през 2004 г. достигна до 42%), до 35% през 2006 г.

Това на практика означава, че реалната фискална подкрепа за про-

цеса на присъединяване на България към ЕС, ще намалява, достигайки

___ _____            ____        _____      _____________     _              ______    _______

своя минимум през 2006, когато страната трябва да е готова за влизане

в ЕС. Дори да се съгласим с тезите за желателността на намаляване на

данъчното облагане и нулевия бюджетен дефицит в дългосрочен план,

очевидно е, че акцентът следва да бъде поставен в периода след 2006, а

не преди това.

При един песимистичен сценарий намаляването на дела на дър-

жавните разходи в БВП, може да провокира забавяне на растежа и нара-

стване на държавните разходи, насочени към преразпределение на дохо-

дите (помощи за безработни и социално слаби, пенсии). В последна

сметка делът на държавните разходи няма да намалее, а ще се увеличи,

но за сметка на непроизводителните разходи. Конкретните негативни

рискове, които могат да провокират подобно развитие са ниския растеж

в ЕС, допълнително свиване на вътрешното търсене, породено от нама-

лените държавни разходи и влошения търговски баланс. Освен това,

стратегията на правителството може да доведе и дори вече е свързана с

използването на фискалния резерв като източник за финансиране. Тако-

ва развитие може да подхрани инфлацията, да намали доверието във

фискалния сектор и да породи сериозна финансова криза.

Главното при един оптимистичен сценарий е увеличаването дела

на разходите за подобряване използването (алокацията) на ресурсите в

икономиката, като делът на тези разходи може да достигне 16% от БВП

през 2006 г. при 14,8 през 2003 г. За сравнение ще отбележим, че при

официалния сценарий делът на производствените разходи спада до 12,8

през 2006 г., т.е. разликата е от порядъка на 3-4% от БВП. Това разви-

тие подпомага вътрешното търсене и нарастването на инвестициите в

частност, намаляването на безработицата, и увеличаването на бюджет-

ните приходи от облагането на личните и корпоративните доходи, както

и от събирането на ДДС.

Фискалният сектор следва да премине от отрицателен към по-

ложителен или поне неутрален импулс към икономиката − фискал-

ният импулс е термин, използван от МВФ, измерващ интензивността на

положителното или отрицателно въздействие на фиска върху вътрешно-

то търсене. Практически от 1991 до настоящия момент бюджетът въз-

действа върху българската икономика в посока на свиване на търсенето.

Подобно положение е абсолютно неприемливо в течение на последните

една-две години преди приемането на България в ЕС.

Това ще позволи поддържане на преразпределителните разходи ка-

то дял от БВП на едно и също равнище. Освен това, делът от БВП пре-

__            ______    _____      _________             ___

разпределян от държавата като цяло също остава на сегашното ниво. Ре-

ализиране на оптимистичния вариант предполага отказ от достигането

на нулев дефицит през 2006 г. , както и отлагане намаляването на данък

печалба.

Рисковете при оптимистичния сценарий са свързани предимно с

възможността подобна макроикономическа политика да бъде защитена

пред МВФ, както и с реакциите на вътрешния и международните финан-

сови пазари. Един по-висок дефицит може да бъде оправдан, ако е свър-

зан с финансиране на присъединяването към ЕС и е предварително съг-

ласуван с ЕК.

По най-груби оценки, ако политиката на достигане на нулев дефи-

цит към 2006 се изостави, това означава възможност за 1-2 млрд. евро

допълнителни инвестиции. Това е на практика 3-4 пъти повече от сумар-

но предвижданите държавни инвестиции в рамките на НПР (около 0,33

млрд. евро (за 2006 не е предвидено държавно финансиране!) от общо

2,5 млрд. за целия период 2003-2006 г. , което представлява около 13%

от ресурсите) по данни на правителството. Следователно, без значи-

телни рискове, България може да удвои ресурсите за НПР.

Ако финансовата стратегия се промени в подобна насока, то пара-

лелно ще се увеличат възможностите за по-пълно използване на ресур-

сите на ЕС, ще нарасне интересът на чуждия и националния капитал. По-

големият дял национални ресурси означава също по-големи възможнос-

ти за стратегическо насочване на инвестициите в интерес на българска-

та икономика.

За реализиране на оптимистичния сценарий България се нуждае съ-

що така от ясна структурна стратегия и по-специално от значително

по-разширена и детайлна програма за финансова подкрепа от бъл-

гарска страна на реализация на предприсъединителните програми

на ЕС (ФАР, САПАРД и ИСПА).

Трябва да се отбележи, че съществува стратегическо размина-

ване между ресурсите, необходими за преструктуриране на бълга-

рската икономика в съответствие с европейските изисквания и ре-

сурсите, планирани в рамките на НПР.

Само за транспорт и опазване на околна среда следва да бъдат ин-

вестирани между 10 и 13 милиарда евро, което е с пъти повече от НПР

(2,5 млрд.). Поне още 3-4 млрд. ще погълне социалната сфера. Привли-

чането и управлението на финансови ресурси се превръща в решаващо

условие за влизането ни в ЕС.

___ _____            ____        _____      _____________     _              ______    _______

При разходи от примерно 330 млн. евро в рамките на консолидира-

ния бюджет, предлаганото удвояване на държавния принос означава

допълнителни разходи от 660 милиона лева (примерно колкото сумата,

която се очаква да загуби страната от операцията по преструктуриране

на външния дълг).

Тези допълнителни разходи могат да се използват за преодоляване

на структурните несъвършенства на програмата и ускоряване изгражда-

нето на приоритетни проекти.

При сегашната програма 62% от средствата се насочват в транспор-

та и опазването на околната среда, 18% за развитие на селското стопан-

ство, 8% за регионално развитие и по 6% за подобряване на конкурен-

тоспособността и развитието на човешкия фактор.

Разпределението на тези допълнителни ресурси би могло да бъде

както следва:

• 150 млн. лева за формиране на фонд за подпомагане технологич-

ното развитие, участие на български фирми в програмата Еврика

и подготовка за включване във високотехнологичните програми и

изследвания в ЕС;

• 110 млн. лева следва да се насочат допълнително в областта на

развитието на човешките ресурси (преквалификация, образова-

ние), отново в контекста на укрепване възможностите за участие

в програми на ЕС в тази област;

• 50 милиона могат да се отделят допълнително за ускоряване инс-

титуционалното изграждане на регулиращите и финансиращите

институции по линията на подготовката за участие в единната

селскостопанска политика;

• 200 милиона биха могли да се инвестират в областта на инфраст-

руктурата, като 150 от тях бъдат използвани за ускоряване строи-

телството на пътна инфраструктура в западното направление и 50

за по-бързото изграждане на приоритетни обекти в областта на

опазването на околната среда;

• 150 следва да се използват за насърчаване на заетостта в райони-

те, засегнати от деиндустриализацията и бедните земеделски

райони.

Тези допълнителни средства ще ускорят реализирането на НПР и

ще стимулират частния сектор и чуждестранните инвеститори за по-ак-

тивно участие. Ще се ускори и подобри използването на ресурсите по ев-

ропейските програми. В последна сметка дефицитът от средства, необ-

__            ______    _____      _________             ___

ходими за изпълнение на европейските критерии ще се съкрати до до-

пустими размери. Освен това, ще се подобри структурата на изразходва-

нето на средствата за сметка на абсолютно и относително увеличаване

на ресурсите за повишаване на конкурентоспособността и развитието на

човешкия фактор.

Както вече стана дума, НПР разполага с три разплащателни ор-

гана − Дирекция „Национален фонд“ в МФ, Дирекция „Централно зве-

но за финансиране и договаряне“ в МФ и ДФ „Земеделие“, както и с два

централни контролни органа − Дирекция „Управление на средствата

от ЕС“ към МФ и Дирекция „Европейска интеграция и отношения с

международните финансови институции“ в Министерски Съвет. Освен

това, НПР има управляващи органи на оперативните програми и коми-

тети за наблюдение на същите. Необходимо е всички звена, занимаващи

се с проблемите на евроинтеграцията в МФ да бъдат обединени в една

структура с ясни функции и субординация. ДФ „Земеделие“ също след-

ва да бъде под прякото методологическо ръководство на МФ.

Институционално-управленската схема на НПР трудно би мог-

ла да работи като единно цяло, тъй като функциите по реализацията на

изпълнението на задачите са прехвърлени върху практически независи-

ми звена или дирекции в министерства, които от своя страна са част от

обособени ведомствени структури. Както бе посочено, на върха на йе-

рархичната структура на НПР е поставена Европейската комисия (ЕК) −

което е необяснимо с оглед на това, че тя винаги е застъпвала тезата, че

националните планове са инструменти на националната икономи-

ческа политика, насочени към идпълнението на критериите за

членство. Ролята на ЕС е да подкрепи финансово процеса на адаптация

чрез предприсъединителните фондове. Организационно-институционал-

ната схема на НПР показва неразбиране на факта, че присъединяването

към ЕС е преди всичко национално усилие.

Централизация на НПР има само в областта на използване на фи-

нансовите ресурси − функция, която е прехвърлена върху МФ, но в кон-

текста на политиката на МФ към ограничаване на финансовите средства,

насочвани към преструктуриране на икономиката, тази централизация е

по-скоро блокираща. Дирекция „Управление на средствата от ЕС“ на

МФ, която (от името на МФ) е обявена за управляващ орган на НПР, по

същество няма делегирани подобни функции. От административна глед-

на точка Дирекцията има единствено правото да контролира използване-

то на предприсъединителните фондове от ЕС. Използването на вътреш-

___ _____            ____        _____      _____________     _              ______    _______

ните държавни ресурси, ресурсите на частния сектор (вътрешни и чуж-

дестранни инвестиции), както и изпълнението на програмите като фак-

тически ангажименти в рамките на преговорните глави с ЕС (емисии на

вредни газове, качество на телекомуникационните връзки, изпълнение

на стандарти за качество и т.н.), е 100% децентрализирано. Изпълнени-

ето на плана е децентрализирано и предоставено за реализация на управ-

ляващите органи на отделните ведомства, което е предпоставка за липса

на координация, неефективност и корупция. Прави впечатление също

ниското равнище на управляващите органи (дирекции в министерства-

та), което също е предпоставка за неефективност.

Задачите на Комитетите за наблюдение са формулирани по

такъв начин, че не е ясно каква е разликата между тях и органа за управ-

ление. На практика отрасловите министри оглавяват както управ-

ленските, така и контролните органи, при което функциите се дуб-

лират напълно, като възниква и конфликт на интереси − контроли-

ращият орган не е заинтересован да разкрива собствените си грешки,

още по-малко пък да се самосакционира за това.

Оперативната корекция на НПР е прехвърлена върху АИАП,

която, от своя страна е орган за макроикономически и фискални анали-

зи и прогнози, без необходимата информационна база и особено без не-

обходимите правомощия по цялостна координация на НПР.

Както бе посочено необходимо е създаването на специализиран

планиращ орган − Агенция за регионално планиране със звена в об-

ластите, което да поеме изработването и контрола върху изпълнени-

ето на регионалните планове за развитие. Агенцията за регионално пла-

ниране следва да бъде изпълнителния орган на Националния план за ре-

гионално развитие (НПРР), като пространствена проекция на НПР.

Основната слабост на организационната структура на НПР е

липсата на ясна функционална специализация по линията опера-

тивно управление, контрол и финансовата дисциплина, от една

страна, и на ясна йерархична подчиненост, от друга. Това води до дуб-

лиране, липса на координация и неефективност. необходимо е всички

звена, занимаващи се с проблемите на евроинтеграцията в МФ да бъдат

обединени в една структура с ясни фунции и субординация. ДФ „Земе-

делие“ също следва да бъде под прякото методологическо ръководство

на МФ.

Практически управляващ орган на НПР няма. Управлението

на НПР е пример за заместване на целите (реализация на проекти и

__            ______    _____      _________             ___

изпълнение на изисквания) с инструментите за реализация (структур-

ните фондове, държавно финансиране), както и смесване на функциите

за координация и управление с финансовия контрол.

Очертава се следното решение − създаване на министерство на

европейската интеграция или друг подобен орган, което да поеме ця-

лостната координация и контрол върху изпълнението на всички

програми, като в отрасловите министерства следва да останат един-

ствено управляващите органи.

От друга страна, финансовият контрол върху НПР се реализира

вътрешно чрез Министерството на финансите и подчинената му Агенци-

ята за държавен вътрешен финансов контрол и външно по линията на об-

щия финансов контрол на Сметната палата, който се упражнява като по

отношение използването на вътрешните бюджетни и други държавни ре-

сурси, така и по отношение фондовете от програмите на ЕС и други из-

точници. Паралелно с това финансово-счетоводен контрол се провежда

чрез разплащателните органи по европейските програми и вътрешнове-

домствените контролно-одиторски звена в министерствата и ведомства-

та, управляващи оперативните програми. Независим външен финансов

контрол се упражнява от контролните органи на ЕС и евентуално от спе-

циализирани частни одиторски институции.

Проблемът от гледна точка на изпълнението на НПР е преди всич-

ко в недостатъчния външен държавен одит и контрол, тъй като са-

мо този контрол може да даде оценка на изпълнението от национална

гледна точка, независимо от оперативните органи за управление. При

вътрешния одит винаги има конфликт на интереси.

Този външен държавен одит би следвало да акцентира върху два ос-

новни проблема:

• правомерното използване на средствата, спазване на тръжните и

други процедури, разкриване на случаите на корупция;

• ефективно използване на ресурсите, наличие на ясни приоритети

и ефективни мерки, прозрачност на процедурите.

Формално, Сметната палата е в правата си да упражнява такъв конт-

рол, но на практика тя се ограничава до чисто счетоводни проверки. По-

настоящем НПР е обект единствено на вътрешноведомствен финансов

контрол и контрол от ЕС. На Сметната палата следва да се възложи,

чрез специални промени в закона за СП, извършването на редовен

годишен преглед за изпълнението на НПР както като финансови ре-

сурси и финансова дисциплина, така и от гледна точка на ефективността

___ _____            ____        _____      _____________     _              ______    _______

и реализацията на целите. По такъв начин, България ще разполага със

стратегически планиращ орган (АИАП, евентуално подчинена пряко

на МС), планиращ орган в областта на регионалното развитие

(Агенция за регионално развитие към МРРБ), централен контроли-

ращ орган (евентуално Министерство на европейската интеграция или

друг еквивалентен орган), централен орган, контролиращ използва-

нето на финансовите средства (МФ), централизиран вътрешен одит

(АВДФК), централизиран външен финансов контрол (Сметна пала-

та) и децентрализирани изпълнителски звена по линията на ведом-

ствените комитети за управление.

ЧАСТ СЕДМА

НПР − ВАРИАНТИ НА НАЦИОНАЛНА

СТРАТЕГИЯ СЛЕД 2007

България не беше включена към „първата вълна“ на разширението

на ЕС. Една частична компенсация за това може да бъде използването на

опита на държавите от първата група от гледна точка на използването на

структурните фондове. Заместване на финансирането по линията на

ФАР, ИСПА и САПАРД с финансиране по линията на структурните и

Кохезионния фонд ще се извърши в периода след 2006 г.

Пълна симетрия между предприсъединителните и структурните

фондове на ЕС не съществува, така че условно финансирането по лини-

ята на ФАР може да бъде заместено от ЕФРР, Кохезионния фонд и Евро-

пейския социален фонд. ИСПА може да бъде продължена по линията на

ЕФРР и заемите на ЕИБ. САПАРД в основни линии се замества от Фон-

да за ориентиране и гарантиране на селското стопанство (ФОГСС) и Фи-

нансовия инструмент за управление на риболова (ФИУР).

В частност, Европейската Комисия подготвя специални преговори

по линията на структурната помощ за новоприетите държави. Помощта

се отпуска чрез така наречената Рамка на Общността за подпомагане

(Community Support Framework (CSF) и свързаните с нея Оперативни

програми (Operational Рrogrammes (OP) за периода 2004-2006.

От национална гледна точка превключването към структурните

фондове на общността предполага определена пренагласа на национал-

ните институции, които следва да се адаптират към нови партньори и

критерии. Същевременно обаче, основното изискване на предприсъеди-

нителните програми − наличието на национални планове за развитие, се

запазва и продължава да бъде основно предварително условие за изпо-

лзване на структурните фондове на ЕС.

Държавите, включени в първата група, сключиха споразумения с

ЕК, предвиждащи бъдещото използване на структурните фондове на ЕС.

Важността на тези споразумения следва да се проследи в две посоки.

Първо, страните се договарят за такъв обем структурно финанси-

ране, което да превишава финансовия принос на съответната но-

___ _____            ____        _____      _____________     _              ______    _______

воприета страна в колективния бюджет. Приема се, че неукрепнали-

те икономики на новоприсъединените страни не бива да бъдат нетен до-

нор на финансови ресурси.

На второ място, националните планове за развитие следва пра-

вилно да определят националните приоритети, респективно кои от

целите на структурните политики на общността, ще бъдат реализирани.

На сегашния етап с определен приоритет се ползва Цел номер 1−

подкрепа на изоставащите региони, чийто БВП на глава е под 75% от

средния за ЕС. Присъединяващите се страни, съвместно с Комисията,

определят регионите, които могат да ползват ресурси по линията на та-

зи цел. В някои случаи това може да бъде територията на цялата страна.

Освен това, като правило, цялата територия може да ползва сред-

ства от Кохезионния фонд, основно за развитие на инфраструктурата.

Помощта се координира цялостно чрез споменатите оперативни

програми, фокусиращи върху подпомагането на бизнеса, инфраструкту-

рата, човешките ресурси, транспорта, околната среда земеделието и раз-

витието на селските райони, както и регионалното развитие. Оператив-

ните програми за новоприетите държави не се отличават съществено от

действащите оперативни програми по линията на предприсъединителни-

те фондове.

Това означава, че основният проблем пред България ще бъде не

толкова новата административна среда в отношенията с ЕС, кол-

кото правилният подбор на националните приоритети и наличие-

то на съответния административен капацитет.

Изхождайки от вече натрупания опит в отношенията с ЕС, както и

от възможните варианти на еволюция на политиката на ЕС към приема-

нето на България и Румъния в ЕС, можем да формулираме два базо-

ви варианта на развитие на предприсъединителните взаимоотношения

и първоначалното включване на страната в ползването на структурните

фондове на ЕС.

Първият вариант е запазване на сега действащата стратегия

на ЕС. Това означава формиращият се подход към държавите от първа-

та група да се запази и по отношение на България.

Този вариант има от своя страна два основни подварианта − запаз-

ване на икономическата политика от действащия НПР и възприемане на

нова стратегия.

Действащият НПР предполага минимизиране на националното

участие в преструктурирането на икономиката и базиране на национал-

__ _!____________________________              __"___   __#$$% ___

ната стратегия основно на ресурсите на предприсъединителните фондо-

ве. Това ще забави и усложни влизането на страната в ЕС. Освен това,

не всички приоритети в областта на инфраструктурата, селското стопа-

нство, държавната администрация, опазването на околната среда, енер-

гетиката и човешките ресурси могат да се приемат за оптимални от глед-

на точка на социално-икономическото развитие на страната. Ето защо,

страната трябва да има готовност да възприеме по-енергичен вариант на

икономическа политика. Този подход предполага по-силно участие на

държавата във финансирането на предприсъединителните проекти. На

практика това означава да се доближим до средните европейски стандар-

ти на използване на структурните фондове, при което средствата се раз-

делят на практика наполовина между съответните страни и ЕК. Освен

това, България се нуждае от едно по-точно фокусиране на ресурсите,

особено в областта на транспортната инфраструктура и селското стопа-

нство.

Вторият сценарий предполага радикална промяна в подхода

на ЕС, изразяващ се в съществено намаляване на средствата за струк-

турно подпомагане. Този вариант е малко вероятен, тъй като всички изс-

ледвания показват, че структурните политики имат положително отраже-

ние върху икономическия растеж и сближаването между отделните стра-

ни и региони.

Независимо от това, финансовите затруднения в Общността и нару-

шаването на критериите за допустим бюджетен дефицит от Пакта за ста-

билност от водещи финансови донори като Германия и Франция, може да

провокира съкращаване на структурните фондове на ЕС. При такова

развитие на нещата, се променя цялостния контекст на присъединяване-

то. В частност, голяма част от преките и косвените разходи по присъеди-

няването към ЕС няма да може да бъде компенсирана чрез ползване на

структурните фондове.

На практика обаче целта на страната следва да бъде ориентиране

към втория подвариант на първия сценарий − т.е. ускоряване на интег-

рационните процеси чрез участие с допълнителни ресурси в реализира-

нето на предприсъединителните, а в последствие и на изравнителните

проекти и политики.

ЧАСТ ОСМА

СТРУКТУРНА ПОЛИТИКА ДО 2007

И ЗА ПЕРИОДА 2007-2010

От началото на икономическите промени през 1991 г. досега се

извърши радикална структурна трансформация на икономиката, харак-

теризираща се това, че основният капитал не се възпроизвежда

напълно или се възпроизвежда в други сектори. Изтичането на капи-

тал засяга основно добива на енергоносители и суровини, машиностро-

енето и електрониката, селското стопанство, производството на електро-

енергия. Основен проблем на кожарската, обувната, текстилната и кон-

фекционната промишленост е, че тези индустрии работят предимно на

ишлеме. Капиталът се насочва към услугите, хранително-вкусова про-

мишленост, транспорта и нефтохимията.

Причините за това са различни. До неотдавна относително нис-

ките енергийни цени способстваха за декапитализация на енергийния

сектор за сметка на фактическо субсидиране на металургията и химията.

Наблюдаваше се повсеместно насочване на свободния капитал към сек-

тора на услугите − финанси (вкл. здравно и пенсионно осигуряване),

търговия, туризъм и телекомуникации, вследствие изменената структу-

ра на търсенето. В някои случаи, например в текстилната и конфекцион-

ната промишленост, селското стопанство и др., основният фактор за де-

капитализацията бе нелоялната външна конкуренция. Тези процеси се

извършват паралелно с преструктуриране на собствеността.

Постепенно обаче, това първоначално преразпределение на капита-

ла и механизмите за контрол върху икономиката завършва, като ак-

центът трябва да се премести върху трансфера на нови технологии, кон-

курентноспособността и намирането на достъп до външни пазари за ре-

ализация.

Задачата на държавната политика на този етап на преструктури-

рането на икономиката е както да ограничи нелоялната външна конку-

ренция и да защити местното производство, така и да насърчи създава-

нето на нови работни места в отраслите с висока норма на добавена

стойност, като ограничи използването на монополните позиции в ущърб

_______________________#$$%_______        ______#$$%!#$&$ ___

на обществото и да подкрепи създаването на конкурентноспособни на-

ционални производители.

Принципно нови възможности за структурната политика се създа-

ват и от по-ясно очертаващите се перспективи за евроинтеграция. Това

засяга особено инфраструктурата, селското стопанство, регионалното

развитие, науката и образованието.

8.1. Закрила на българските производители

Защитната политика следва да се ориентира към следните произво-

дства: текстил, конфекция, обувки, тъй като страната реализира ежегод-

но 400-500 милиона дефицит в търговията с тези изделия. Българската

икономика определено е жертва на открит дъмпинг, добре организирана

контрабанда, както и на системно нарушаване интересите на български-

те потребители чрез внос на изделия не отговарящи на никакви изисква-

ния за качество и безопасност. Тези констатации засягат и значителна

част от вноса на потребителска техника.

В случая стратегията на България, наред с антидъмпинговите про-

цедури, временните количествени ограничения и други мерки на митни-

ческата политика, може да използва широко опита на ЕС, прилагащ ви-

соките стандарти, техническите и здравно-екологични изисквания като

инструмент за защита на вътрешния пазар. Критериите, на които след-

ва да отговарят българските износители за ЕС трябва да станат

абсолютно задължителни при вноса в България, а впоследствие −

и за производството за вътрешния пазар.

Паралелно с това плановете и програмите за икономическо разви-

тие, както и регионалните икономически програми, следва да бъдат ори-

ентирани към подкрепа на местното производство и създаването на но-

ви работни места. Държавните поръчки също следва да се обърнат към

местните производители.

Програмите за преквалификация следва приоритетно да подготвят

специалисти за подпомаганите от държавата отрасли и сектори. Насър-

чаването на износа и приватизационния процес следва да подпомагат

формирането на конкурентни национални корпоративни структури, а

фискалната политика да насърчава натрупването на производителен ка-

питал.

___ _____            ____        _____      _____________     _              ______    _______

8.2. Туризъм

При провеждането на обмислена държавна политика, туризмът мо-

же да изиграе ролята на важен мултипликатор на икономическото

развитие. Ако дългосрочно се сбъдне оптимистичната прогноза за

петкратно увеличаване на туристите у нас, то това би означавало допъл-

нителен ръст на БВП от 1,4% годишно.

По линията на междуоотрасловите връзки въпросното развитие ще

се отрази най-благоприятно върху селското стопанство, търговията,

транспорта, телекомуникациите и финансовите услуги.

За осъществяване на въпросния сценарий държавата следва да под-

помогне териториалното разсъсредоточаване на туристическите услуги,

като насърчи на първо място изграждането на пътната инфраструктура,

телекомуникациите, информационното обслужване и не на последно

място мерките по сигурността.

Освен това държавата следва да насърчи ангажирането на българс-

кия бизнес в балнеолечебен, исторически, археологически, музеен, нау-

чен, селски и планински туризъм.

Следва да се стимулира развитието на индивидуалния туризъм, ос-

новната предпоставка за който е сигурността по пътищата и наличието

пътеуказатели и друга задължителна за правилната ориентация пътна

маркировка.

С оглед използване пълния капацитет на пазара и привличането на

платежоспособни туристи, следва да се подобри визовия режим с Русия

и останалите страни от ОНД.

8.3. Селско стопанство

В областта на селското стопанство България следва да провежда

политика, която да облекчи адаптирането на аграрното производство

към бъдещото членство в ЕС, включително стратегия за икономически

ефективно коопериране, комасация и уедряване. Това означава също и

мерки в областта на регулирането на цените и субсидиране на произво-

дството и износа, които да се ориентират към практиката в Европейския

съюз. Правителството следва да доразвие вече съществуващия опит за

кредитиране на земеделските производители при закупуване на българс-

ка селскостопанска техника.

_______________________#$$%_______        ______#$$%!#$&$ ___

Уедряването на собствеността на земята, подкрепата на дългосроч-

ната арендна на практика и кооперирането следва да способстват за фор-

мирането на мащабно конкурентноспособно земеделие.

Селското стопанство се отнася към отраслите, които в най-голяма

степен поглъщат финансовите ресурси на Европейската общност и са

предмет на сериозни разногласия както между страните-членки на ЕС,

така и между тях и новоприетите държави от Централна Европа. Трябва

да се отчита, че при евентуалното ни приемане през 2007 г. България ня-

ма да получава пълния размер на субсидиите в ЕС, като освен това са-

мата единна селскостопанска политика ще претърпи изменения.

Централният проблем пред страната е в това, че органите за държа-

вен контрол и субсидиране на селското стопанство не са изградени. Би

било подходящо още до приемането на България в ЕС да бъде въведена

европейската шлюзова система за регулиране вноса и износа на селскос-

топански стоки от и към страните извън Европейската общност, защото

това е доказала се система за защита на вътрешния пазар и стимулиране

на експорта.

Предлагаме следните допълнителни мерки преди влизането на

България в ЕС:

• Стимулиране на експортноориентираните производители;

• Улесняване на преструктурирането на собствеността чрез мерки

за стимулиране на кооперирането на селскостопанските произво-

дители, комасацията и уедряването на земята;

• Подпомагане на дребните полу-пазарни стопанства, които да се

адаптират към условията на разширения ЕС;

• Програмиране и управление на средствата по структурните фон-

дове в интерес на преструктурирането на българското земеделие;

• Активно използване на научната мисъл за решаването на пробле-

мите с преструктурирането и конкурентноспособността на бълга-

рското земеделие;

• Децентрализиране на селскостопанската политика;

• Усъвършенстване на административното деление;

• Укрепване на капацитета на централната и местната администра-

ция, чрез: модерна информационна система за селскостопанска

статистика; разплащателна агенция; интервенционна агенция; ре-

гистър на производителите; поземлен кадастър; агенции, които ще

прилагат политиката на обща организация на пазарите по отдел-

ните продукти.

___ _____            ____        _____      _____________     _              ______    _______

8.4. Енергийна политика

В областта на енергетиката икономическата политика следва да се

базира на следните цели:

• превръщане на България в енергиен, преразпределителен и тран-

зитен център на Балканите;

• приватизация и преструктуриране на енергетиката не просто чрез

разпродаване на енергийните мощности, а трансформиране на

НЕК в най-мощната енергийна корпорация на Балканите;

• приватизацията на НЕК следва да се реализира главно чрез капи-

таловите пазари при запазване на първия етап на стратегически

позиции за държавата и българския капитал;

• конкуренцията в енергийния сектор следва да се въведе чрез пос-

тепенно, синхронно, контролирано и симетрично либерализиране

на регионалния и европейския енергиен пазар, т.е. създаване на

конкурентна среда чрез постепенно отваряне на пазара, а не пос-

редством разбиване на НЕК;

• балансирано регулиране на енергийните цени, недопускане на зло-

употреба с монополни позиции;

• запазване и разширяване на атомната енергетика, включително

завършване на АЕЦ „Белене“ до 2010 г., предвид изострянето на

проблема с емисиите на парникови газове от съществуващите не-

ефективни ТЕЦ ;

• насърчаване инвестициите в новите енергийни източници и особе-

но използването на енергията на слънцето;

• стимулиране икономията на енергия;

8.5. Телекомуникации, високи технологии

Телекомуникациите са водещ сектор, с огромно въздействие върху

цялата икономика по линията на междуотрасловите връзки и икономи-

чески ефективното предаване на информация. След приватизацията на

БТК, основната стратегия в отрасъла е гарантирането на конкуренцията

и облекчаването на технологичното обновяване.

В сферата на машиностроенето, електрониката и производството на

програмни продукти, икономическата политика може да стимулира по-

ложителните трансформации главно чрез:

_______________________#$$%_______        ______#$$%!#$&$ ___

• Привличането на стратегически инвеститори в автомобилострое-

нето и електрониката чрез активна работа с водещи транснацио-

нални корпорации, гарантиране и субсидиране на кредити и ин-

вестиции и съвместно инвестиране;

• Ориентиране на държавни поръчки към местни производители, в

т.ч. по линията на модернизацията на Българската Армия и влиза-

нето в НАТО;

• Тясно сътрудничество с научно-техническите програми на ЕС и

програма Еврика;

• Защита на вътрешния пазар чрез прилагне на изискванията на ЕС

за качество и техническо равнище при вноса;

• Специална програма за подпомагане развитието на малките и

средните предприятия и подкрепа на националните рискови ин-

вестиции;

• Стимулиране развитието на българската софтуерна индустрия

чрез създаване на национален пазар за софтуерни продукти, въз-

лагане на държавни поръчки, експортнооринтиран фонд и др.

Следва да се обърне специално внимание за създаване на добре пла-

тени високотехнологични работни места за младите хора с оглед нама-

ляване на емиграцията. На практика това може да стане като държавата

подопомогне реализирането на специална програма за разкриване на

компютъризирани работни места за специалисти, които биха могли

да работят в България, но да продават своя труд чрез интернет на меж-

дународните пазари. Една подобна програма, съвместно с водещите ком-

пании в този сектор, следва да бъде подкрепена с възможности за отпус-

кане на кредити при благоприятни условия за оборудване на съответни-

те работни места.

Нарастването на доходите и просперитета на българския народ ще

зависят пряко от скоростта на технологичното обновяване и нарастване-

то на инвестициите в човешкия капитал− образование, преквалифика-

ция, социално осигуряване, които следва да бъдат във фокуса на дър-

жавните разходи.

Държавата следва да се ориентира към следните дългосрочни мак-

роикономически показатели − заделяне на 5-7% от БВП за нуждите на

образованието и 0.8-1,2 % за научно-развойна дейност.

Приоритет в областта на образованието е компютъризацията,

включването към интернет на училищата и университетите, а в област-

та на науката − достъп до международните научни бази данни, участие-

___ _____            ____        _____      _____________     _              ______    _______

то в международни научни проекти и интеграция на изследванията и вис-

шето образование.

8.6. Инфраструктура и регионална политика

В условията на засилване на връзките с ЕС значението на инфраст-

руктурната и регионалната политика нараства. Регионалната политика

следва да отчита приоритетите на ЕС − борба с безработицата, прест-

руктуриране на изостаналите земеделски райони, акцент върху дългос-

рочната безработица и създаване на перспективи за младите хора.

Националното регионално планиране следва да се актуализира и да

се съчетае с мерките на секторната политика. На практика борбата с ре-

гионалната безработица следва да отчита основните структурни приори-

тети.

Инфраструктурната политика следва да създаде предпоставки за

по-тясно интегриране с ЕС, възстановяване и развитие на трансгранич-

ните връзки в балканския регион, както и разкриването на нови работни

места. В този контекст до 2010-15 г. следва да бъдат изградени следните

обекти:

• завършване на магистралната връзка от Югославия до Турция;

• разширяване на летище София;

• завършване на пътната магистрала до Гърция;

• завършване на ж.п. връзката и коридор №8 с Македония;

• отваряне на пътните връзки до беломорието с Гърция;

• изграждане на тунела под Шипка;

• изграждане на тунел под Петрохан;

• затваряне на пътния магистрален пръстен;

• изграждане на нови връзки през р. Дунав с Румъния и др.

8.7. Металургия, химия, въгледобив

В старите промишлени отрасли като металургия, тежка химия, въг-

ледобив и др., следва да се работи за постепенна рационализация на про-

изводството и специализация в отделни ниши, предполагащи по-малки

разходи за енергия, суровини и работна сила, при по-добро опазване на

околната среда.

_______________________#$$%_______        ______#$$%!#$&$ ___

В световната търговия тези отрасли са най-често обект на нелоялна

конкуренция и дъмпинг. Това означава, че правителството следва да е

готово активно да прилага антидъмпингови мерки и други допустими в

рамките на СТО средства за защита на вътрешния пазар. От друга стра-

на, България следва да се готви да отговори на стандартите и екологич-

ните изисквания на Европейския съюз в тази област.

Едно от средствата за повишаване конкурентноспособността на

енергоемките отрасли е стимулиране на конкуренцията чрез допускане

на външни доставчици на вътрешния пазар на електроенергия, газ и дру-

ги енергоносители.

Спасението на „старите“ промишлени отрасли е преди всичко в но-

вите технологии. Тъй като внедряването на последните в старите отрас-

ли е изключително капиталоемко, следва да се предвиди възможността

за държавни гаранции за икономически ефективни проекти в тази об-

ласт.

ЧАСТ ДЕВЕТА

ОСНОВНИ ИЗВОДИ И ПРЕПОРЪКИ

Основните изводи и предлаганите решения в рамките на настоящия

проект се свеждат до следното.

Равновесното развитие на българската икономика може да бъде

достатъчно динамично с оглед решаване на основните задачи, стоящи

пред страната в периода до включването в ЕС (2007 г.) и след това.

Средният равновесен темп на нарастване на БВП е около 5%, ка-

то съществуват възможности за ускоряване с около 1-2 процентни

пункта.

Основният макроикономически проблем е поддържането на

висока норма на инвестиции и спестяване, при гарантиране стабил-

ността на текущата сметка. Това може да се гарантира с мерки за гаран-

тиране ефективността на финансовото посредничество, не-консерватив-

на фискална политика, ефективно използване на еврофондовете и насър-

чаване на преките чуждестранни инвестиции в отраслите с висока нор-

ма на добавена стойност. Специално внимание следва да се обърне на

банковия сектор, където стратегията следва да бъде насърчаване на ин-

вестиционното кредитиране, при стриктно спазване на Базелските дого-

ворености в областта на капиталовата адекватност и управлението на

риска.

Общата цел на макроикономическата политика следва да бъде

поддържането на оптимален темп на икономически растеж, при прием-

ливо равнище на инфлация, с отчитане необходимостта от поддържане

на конкурентоспособността на икономиката и процеса на сближаване на

ценовите равнища между България и ЕС. Провежданата в момента мак-

роикономическа политика, от една страна, и необходимата стратегия за

модернизация на икономиката и инфраструктурата, от друга, в значител-

на степен се разминават.

Финансовата стратегия в момента предвижда намаляване на фис-

калните разходи като дял от БВП, докато преструктурирането на иконо-

миката и изпълнението на критериите за присъединяване към ЕС изиск-

ва тяхното поддържане на нива от 38%-40% от БВП. Очертава се ре-

________________               ______ ___

сурсен дефицит, който поставя под съмнение реализирането на ангажи-

ментите, поети към ЕС.

Управлението на НПР, предназначен да гарантира използването

на еврофондовете и цялостното преструктуриране на икономиката, е не-

достатъчно адекватно. Надзорът и оперативното ръководство са по съ-

щество децентрализирани, програмите не могат да бъдат управлявани

синхронно. В сегашния си вид програмното и финансово управление и

контрол се очертават като неефективни и неадекватни на сложността на

проблемите, които предстои да бъдат решавани, което предполага бавно

усвояване на ресурсите.

В частност, регионалната оперативна програма следва да се фо-

кусира върху граничните и изостаналите региони, както и върху приори-

тетите на регионалната политика на ЕС.

Оперативната програма за подобряване на конкурентоспособ-

ността трябва да се преработи основно и да се концентрира върху глав-

ните проблеми − нелоялната конкуренция, високите производствени раз-

ходи (ниска производителност, висока енерго− и материалоемкост), ад-

министративните бариери, трансфера на технологии и насърчаване на

иновациите, регулативната среда.

Преструктурирането на земеделието следва да се преориентира

към подпомагане формирането на висококонкурентни едри стопанства и

изграждането на инструментариум за провеждане на селскостопанска

политика, съвместим с единната политика на ЕС.

Транспортната инфраструктура се нуждае от значително подоб-

ряване и разширяване на потоците на югозапад, северозапад и югоизток,

както и транспортните пътища през Черно море и Дунав.

Мерките в областта на околната среда следва по-тясно да се

обвържат с възможностите на промишлеността и енергетиката и да бъ-

дат обезпечени с допълнителни ресурси.

Освен това, правителството следва да се стреми като минимум да

удвои държавните средства за подпомагане на НПР.

За управлението на НПР е най-добре да бъде създадено специал-

но министерство на европейската интеграция или друг орган, което да

поеме цялостната координация и контрол. Освен това предлагаме пови-

шаване статута на АИАП и създаване на Агенция за регионално плани-

ране на базата на Националния център по териториално развитие.

За гарантиране своевременното, законосъобразно и ефективно из-

ползване на средствата, следва да се засили външният финансов

___ _____            ____        _____      _____________     _              ______    _______

контрол по линията на Сметната палата, като за целта се приемат конк-

ретни законови мерки, задължаващи Сметната палата да извършва еже-

годен финансов и оперативен одит на изпълнението на НПР.

Ако отбелязаните промени се реализират, България ще разполага

с близо два пъти повече държавни ресурси за инвестиране в НПР,

качеството на управлението и финансовия контрол ще се подобрят, сред-

ствата ще бъдат насочени към конкретни проекти с ясен принос за ин-

тегрирането в ЕС, ще се засили климата на конкуренция. В последна

сметка това ще спомогне за ускоряване на икономическия растеж, нама-

ляване на безработицата и бързо приемане в ЕС.

Необходимо е мерките в областта на използването на средствата на

ЕС да се съчетаят с провеждането на вертикални и хоризонтални

структурни политики. Тези политики следва да насърчат изпреварва-

щото развитие на отраслите с висока норма на добавена стойност, като

същевременно гарантират преструктурирането на старите промишлени

отрасли, както и увеличаване на вертикалната интеграция на българска-

та икономика към европейската.

Особено важно е преодоляването на „тесните“ места в икономичес-

ката структура, т.е. интензивно развитие на отраслите, които засега не

отговарят на изискванията на вътрешното търсене, но са свързани с

всички сектори на икономиката и предопределят техните възможности

за растеж. Такива са информационните и комуникационните технологии,

биотехнологиите, наукоемките производства т.н.

Икономическата политика на страната следва да обърне внимание и

на формирането на устойчива корпоративна структура. За целта ос-

таналите държавни активи следва да се приватизират със стратегическо-

то виждане за изграждане на икономически ефективни и финансово

мощни структури, способни да участват в глобалната конкуренция.

ИЗПОЛЗВАНА ЛИТЕРАТУРА

Acemoglu D., Johnson S., Robinson J., Thaicharoen Y., Institutional Causes,

Macroeconomic Symptoms: Volatility, Crises And Growth, NBER Working Papers, WP

9124, September 2002.

Anderson R. W., Berglof E., Mizsei K., (1996), Banking Sector Development in Central

and Easter Europe, Centre for Economic Policy Research. MULTIPLEX Ltd., Kent.

Alonso-Gamo P., Fabrizio S., Kramarenko V., Qing V., Lithuania: History and Future of

Currency Board Arrangement, IMF Working Papers, WP/02/127.

Arkadie, Van Brian, The Role of Institutions in Development, Proceedings of the World

Bank Annual Conference on Development Economics, 1989.

Ayres, R. U. (1994), Information, Entropy and Progress. New York: AIP Press.

Bardhan, Pranab, Comment, Proceedings of the World Bank Annual Conference on

Development Economics, 1989.

Battista, Guiseppe Di, Peter Eades, Robert Tamassia and Ioannis Tollis (1999): Graphs

Drawing: Algorithms for the Visualization of Graphs. New Jersey: Prentice Hall.

Beaugrand P., Loko B., Mlachila M., The Choice Between External and Domestic Debt

Financing: The Case of Central and West African Countries, IMF Working Papers,

WP/02/79.

Bennett A., The Operation of the Estonian Currency Board, IMF Staff Papers, vol. 40,

No 2, June 1993.

Cavallo D., The Convertibility Plan, in: Liviatan N. (ed.), Proceedings of a Conference

on Currency Substitution and Currency Boards, World Bank Discussion Papers; 207,

Washington, 1993.

Chukalev G., The Balassa-Samuelson Effect in Bulgaria, Agency of Economic Analysis

and Forecasts, Economic Research Series, Sofia 2002.

Commission of the European Communities, 2002 Regular Report on Bulgaria's Progress

Towards Accession, com(2002) 700final, Brussels, 9.10.2002, sec(2002)1400.

Dobrev B., The Currency Board in Bulgaria: Design, Peculiarities and Management of

the Foreign Cover, Bulgarian National Bank Discussion Papers, August 1999.

Dobrinsky, R., Fiscal Policy Under Currency s Board Arrangement, Russian and East

European Finance and Trade, vol. 37, no 2, March-April 2001, pp. 36-77.

Dornbusch R., Credibility and Stabilization, Quarterly Journal of Economics, volume

106(August), pp. 837-850.

Eatwell et al. (1997), Not „Just Another Accession“, The Political Economy of EU

Enlargement to the East. London: Institute for Public Policy Research.

ECE, Economic Bulletin For Europe, Volume 47 (1995), UN, December 1995.

Fama, E. F. (1983), Efficient Capital Markets: A Review of Theory and Empirical Work.

In: Archer S. H. & D'Ambrosio C. A., The Theory of Business Finance. New York:

___ _____            ____        _____      _____________     _              ______    _______

Macmillam Publishing Co. Inc., pp. 183-222.

Ganchev G. (ed.), Functioning of the Bulgarian Economy Under a Currency Board

Arrangement (Analysis and Forecasts), AECD, Working Paper Series, Sofia 1997.

Ganchev, The Money and Credit Markets in an Environment of Expanding Crediting by

the Commercial Banking Sector (Bulgarian), Banks Investments Money, 1/2001, Sofia

pp. 25-29.

Ganchev, G. T. (1993), The transition as a Catastrophe: From Theory to Policy, Centre

for the Study of Democracy, Sofia/International Centre for Economic Growth, San

Francisco, Reform Round Table, Bulgarian Document N6.

Gantchev, Gantcho, Evolution de la politique economique stabilisatrice: de la fluctuation

libre au conseil monetaire (1997): Dans le recueil „Le Bilan des Sept annees de transition

en Bulgarie“, Colloque Franco − Bulgare, Universite de la Sorbonne Nouvelle −

Paris III, Universite d'Economie Nationale et Mondiale, Centre d'Etudes du

Developpement, Institut Francais, Sofia, pp. 51-75.

Gandolfo G., International Monetary Theory and Open-Economy Macroeconomics,

Springer-Verlag, 1985.

Gandolfo G., Alberto Felettigh, 1998, „The NATREX: an Alternative Approach, Theory

and Empirical Verifications“

Gernot G. and Stark D. (1996), Organising Diversity: Evolutionary Theory, Network

Analysis And Post-socialist Transformation. Vienna: 3rd Agenda Workshop on Lessons

from Transition.

Gospodinov, N., An Econometric Approach to the Long-Run Equilibrium and Demand

for Money, in AECD, Economic Transition in Bulgaria, Sofia 1994.

Ho, Corrinne, A Survey of the Institutional and Operational Aspects of the modern-day

Currency Boards, BIS Working Papers N 110, March 2002.

Honohan P. (2000), Banking System Failures in Developing and Transition Countries:

Diagnosis and Prediction, BIS Working Papers, No 39. Basle.

Hu Z. & Khan M. (1997), Why is China Growing So Fast?, IMF, Economic Issue N 8,

Washington D.C.

Hume D., On the Balance of Trade, 1752, in: Cooper R. N. (Ed.), International Finance

− Selected readings, Herdmondsworth, Penguin, 1969, p. 25-37.

Krause A. & Raikhlin R., The Economy as an Irreversible Thermodynamic System,

University of Fribourg, Department of Economics, Seminar of Political Economy,

Misericorde, CH 1700.

Kemp R. and Weehuisen R., Policy Learning: What does it Mean and how Should we

Analyze it?, PUBLIN Project, MERIT, March 2004.

Kornai, Janos (1992), The Socialist System: Political Economy of Communism:

Princeton University Press.

Kenworthy, L., Institutional Coherence and Macroeconomic Performance: A Comment

(2002), paper prepared for the SASE annual meeting (Minneapolis, June 2002) and

APSA annual meeting (Boston, September 2002).

King, Robert and Ross Levine (1993): Finance, Entrepreneurship and Growth: Theory

and Evidence, Journal of Monetary Economics, Vol. 32 (December), pp. 717-737.

'____________      ______ ___

Knobl A., Sutt A., Zavoiko B., The Estonian Currency Board: Its Introduction and the

Role of the Early Success of Estonia's Transition to Market Economy, IMF Working

Papers, WR/02/96.

Koopmans, T. C. (1951), „Analysis of Production as an Efficient Combination of

Activities“, in Activity Analysis of Production and Allocation, ed. By T. C. Koopmans,

New York, Wiley.

Kregel J., Matzner E., Grabher G. (1992), The Market Shock, Austrian Academy of

Sciences. Vienna.

Kumar M., Moorthy U., Perraudin W., Predicting Emerging Market Currency Crashes,

IMF Working Papers, WP/02/7.

Lange O., On the Economic Theory of Socialism, Review of Economic Studies, vol. 4,

no 1 (October 1936).

Marta de Melo, Denizer C. & Gelb A., Patterns of Transition from Plan to Market, The

World Bank Economic Review, Volume 10, N 3, 1996.

McKinnon R. I. (1988), Financial Liberalisation and Economic Development. San

Francisco: International Centre for Economic Growth, Occasional Papers No 6.

Miller, M. H. and Modigliani, F. (1983), Dividend Policy, Growth, and the Valuation of

Shares. In: Archer S. H. & D'Ambrosio C. A., The Theory of Business Finance. New

York: Macmillan Publishing Co. Inc., pp. 630-657.

Miller J. B., The Currency Board in Bulgaria: The First Two Years, Bulgarian National

Bank, Discussion Papers, October 1999.

Mises, Ludwig von, Economic Calculation in Socialism (1951). New Haven: Yele

University Press.

Mundell R., Currency Boards, Fixed Exchange Rates and Monetary Dicipline, in:

Liviatan N. (ed.), Proceedings of a Conference on Currency Substitution and Currency

Boards, World Bank Discussion Papers;207, Washington, 1993.

Nenovsky, N., Hristov K., Monetary Regimes and the Real Economy, Bulgarian

National Bank, DP/10/1999, December 1999.

Nenovsky, N., Hristov K., The New Currency Boards and Discretion: Empirical

Evidence from Bulgaria, Economic Systems 26 (2002), pp. 55-72.

Neumann J. von and Morgenstern O. (1953), Theory of Games and Economic

Behaviour. Princeton: Princeton University Press.

Nikolov, T., Trends in the Development of Bulgaria's Balance of Payments (Bulgarian),

Banks Investments Money, Sofia, 3/2002, p. 18-24.

North, D., (1991), Institutions, Institutional Change and Economic Performance,

Cambridge and New York, Cambridge University Press.

Nsouli S., Rached M., Funke N., The Speed of Adjustment and the Sequencing of

Transition: Issues and Guidelines for Policymakers, IMF Working Papers, WP/02/132.

Obsfeld M., Rogoff K., The Six Major Puzzles in International Macroeconomics: Is

there a Common Cause?; NBER Macroeconomics Annual 2000.

OECD, Bulgaria, An Economic Assessment: 1992; OECD, Bulgaria, Economic

Outlook: 1997.

OECD, Centre for Co-operation with European Economies in Transition, Bulgaria− An

___ _____            ____        _____      _____________     _              ______    _______

Economic Assessment, Paris 1992.

Pidrick, R., Irreversibility (1989), Uncertainty, and Investment, the World Bank, PPR

Working Papers, WPS 294.

Polos L., Hannan M. and Carrol G., Foundations of a Theory of Social Forms, Industrial

and Corporate Change: 2002: Volume 11, Number 1, pp. 85-116.

Pfister U. And Suter C. (1987), International Financial Relations as Part of the World-

System, International Studies Quarterly, Volume 31, No 3.

Rogoff K., Dornbusch's Overshooting Model after Twenty Five Years, IMF Working

Papers (WP/02/39), February 2002.

Samuelson P.A., A Corrected Version of Hume's Equilibrating Mechanism for

International Trade, in: J.S. Chipman and C.P. Kindleberger (eds.), Flexible Exchange

Rate and the Balance of Payments− Essays in Memory of Egon Sohmen, North-

Holland, 1980.

Soodak, H., and Iberall, A. Thermodynamics and complex systems. pp. 459-469

F.E.Yates, Ed. Ch. 24. 1987. Self-Organising Systems: The Emergence of Order. New

York: Plenum.

Stein J. L., 1995a, The Natural Real Exchange Rate of the United States Dollar, and

Determinants of Capital Flows; in Stein J. l., Allen P. R. et al., 1995, Fundamental

Determinants of Exchange Rates, Oxford University Press, Oxford

Stiglitz, Joseph E., More Instruments and Broader Goals: Moving Toward the Post-

Washington Consensus, The United Nations University/World Institute for Development

Economic Research, WIDER Annual Lectures 2, 1998.

Streeck W., Social Science and Moral Dialogue, Socio-Economic Review, vol.1, N1,

2003, pp. 126-129.

Takayama A. (1990), Mathematical Economics (Second Edition). Cambridge:

Cambridge University Press.

Taylor, John B. 1993. „Discretion Versus Policy Rules in Practice,“ Carnegie-Rochester

Conference Series on Public Policy, 39, pp. 195-214.

Vladimirova K., Economic and Social Development, in „Monitoring of Bulgaria's

Accession to the European Union“, Friedrich Ebert Shtiftung, Sofia Office, 2001, p. 19-

33.

Williamson J., What Role for Currency Boards, Institute for International Economics,

September 1995, paper 0-88132-222-9.

Ytzhaki S. and Lewis J. D. (1996), Guidelines for a Dalton-Improving Tax Reform: An

Illustration with Data from Indonesia. The World Bank Economic Review, Volume 10,

Number 3, pp. 541-564.

Yasuo Hirose, Koichiro Kamada 2002, „Time varying NAIRU and potential growth in

Japan“, working paper 02-08, Bank of Japan.

2002 Regular Report on Bulgaria's Progress Toward Accession, Commission of the

European Communities, Brussels 9.10.2002, SEC(2002) 1400

Roadmap for Bulgaria and Romania, Communication from the Commission to the

Council and the European Parliament, Commission of the European Communities,

Brussels 13.11.2002 COM(2002) 624 final

ПРИЛОЖЕНИЯ − Статистически данни

Таблица №5

Инфлация

Date CPI Weights CPI-adj. CPI-Annual cpi-Q CPI-Annual(-1) dcpi

1,021 1,007846 1,013151 1,16974

1,013 0,996333 1,016327 1,21451 1,163866 1,16974 0

1,00 0,992873 1,008714 1,10973 1,21451

1,001 0,995306 1,005775 1,07155 1,10973

1,004 1,000904 1,003493 1,04273 0,933567 1,07155 1,074322 -0,140755 -0,140755

0,965 0,990538 0,973915 0,72820 1,04273 0 0,172918

0,993 0,998872 0,993922 0,92945 0,72820 0 -0,063564

1,003 1,002201 1,000897 1,01082 1,054068 0,92945 0,88115 0,172918 -0,023783

1,032 1,013417 1,018534 1,24654 1,01082 0 0,011647

1,003 1,002673 1,000525 1,00632 1,24654 0 0,006089

0,995 0,998117 0,996476 0,95852 0,999801 1,00632 1,063366 -0,063564 0,045944

1,004 1,001137 1,002959 1,03610 0,95852 0 -0,037957

1,024 1,007846 1,015631 1,20457 1,03610 0 0,032181

0,993 0,996333 0,997056 0,96524 1,040253 1,20457 1,064036 -0,023783 -0,01475

0,990 0,992873 0,997307 0,96816 0,96524 0 -0,025496

0,994 0,995306 0,998487 0,98200 0,96816 0 0,018781

0,991 1,000904 0,990205 0,88859 0,956983 0,98200 0,945337 0,011647 0,004403

0,991 0,990538 1,000365 1,00439 0,88859 0 -0,038285

1,034 0,998872 1,034968 1,51051 1,00439 0 0,024989

1,007 1,002201 1,005188 1,06406 1,179176 1,51051 1,173087 0,006089 0,047884

1,015 1,013417 1,001661 1,02011 1,06406 0 -0,084709

1,012 1,002673 1,008803 1,11091 1,02011 0 0,007891

1,005 0,998117 1,006395 1,07950 1,115447 1,11091 1,069503 0,045944 0,0703

1,013 1,001137 1,012249 1,15730 1,07950 0 -0,001028

1,024 1,007846 1,016127 1,21165 1,15730 0 -0,093481

1,011 0,996333 1,014721 1,19168 1,148709 1,21165 1,186666 -0,037957 0,034813

0,997 0,992873 1,004055 1,04977 1,19168 0 0,092603

0,990 0,995306 0,994368 0,93447 1,04977 0

1,001 1,000904 1,000396 1,00476 1,027372 0,93447 0,995191 0,032181

1,003 0,990538 1,012076 1,15493 1,00476 0

1,006 0,998872 1,007337 1,09168 1,15493 0

1,030 1,002201 1,027539 1,38541 1,189574 1,09168 1,204324 -0,01475

1,023 1,013417 1,008963 1,11301 1,38541 0

1,012 1,002673 1,009402 1,11884 1,11301 0

1,008 0,998117 1,009601 1,12149 1,092281 1,11884 1,117778 -0,025496

1,004 1,001137 1,003159 1,03858 1,12149 0

1,006 1,007846 0,998367 0,98057 1,03858 0

1,003 0,996333 1,006993 1,08722 1,053316 0,98057 1,034535 0,018781

1,001 0,992873 1,007681 1,09617 1,08722 0

0,998 0,995306 1,002908 1,03546 1,09617 0

1,001 1,000904 0,999696 0,99636 1,046263 1,03546 1,04186 0,004403

0,999 0,990538 1,008744 1,11013 0,99636 0

0,998 0,998872 0,999228 0,99077 1,11013 0

1,003 1,002201 1,000897 1,01082 0,997667 0,99077 1,035952 -0,038285

1,013 1,013417 0,999292 0,99154 1,01082 0

1,017 1,002673 1,014488 1,18840 0,99154 0

1,002 0,998117 1,004091 1,05021 1,098607 1,18840 1,073618 0,024989

1,006 1,001137 1,005057 1,06240 1,05021 0

1,027 1,007846 1,018905 1,25201 1,06240 0

1,016 0,996333 1,020041 1,26885 1,238491 1,25201 1,190607 0,047884

1,008 0,992873 1,015014 1,19581 1,26885 0

0,999 0,995306 1,003583 1,04385 1,19581 0

0,979 1,000904 0,978416 0,76963 0,90201 1,04385 0,986719 -0,084709

0,983 0,990538 0,99249 0,91352 0,76963 0

1,001 0,998872 1,002231 1,02710 0,91352 0

0,993 1,002201 0,991218 0,89957 0,95294 1,02710 0,945049 0,007891

1,008 1,013417 0,994556 0,93659 0,89957 0

1,010 1,002673 1,007208 1,09000 0,93659 0

1,002 0,998117 1,003489 1,04269 1,091343 1,09000 1,021043 0,0703

1,012 1,001137 1,01125 1,14367 1,04269 0

1,007 1,007846 0,998664 0,98409 1,14367 0

1,001 0,996333 1,004986 1,06149 1,06006 0,98409 1,061088 -0,001028

1,004 0,992873 1,011005 1,14035 1,06149 0

1,003 0,995306 1,00763 1,09550 1,14035 0

0,994 1,000904 0,993003 0,91919 0,953693 1,09550 1,047174 -0,093481

0,978 0,990538 0,987645 0,86141 0,91919 0

1,009 0,998872 1,01004 1,12736 0,86141 0

1,008 1,002201 1,005288 1,06533 1,046201 1,12736 1,011388 0,034813

1,009 1,013417 0,996036 0,95346 1,06533 0

1,007 1,002673 1,004216 1,05178 0,95346 0

1,018 0,998117 1,020321 1,27304 1,177418 1,05178 1,084815 0,092603

1,018 1,001137 1,016644 1,21906 1,27304 0

Януари 98

Февруари 98

Март 98

Април 98

Май 98

Юни 98

Юли 98

Август 98

Септември 98

Октомври 98

Ноември 98

Декември 98

Януари 99

Февруари 99

Март 99

Април 99

Май 99

Юни 99

Юли 99

Август 99

Септември 99

Октомври 99

Ноември 99

Декември 99

Януари 00

Февруари 00

Март 00

Април 00

Май 00

Юни 00

Юли 00

Август 00

Септември 00

Октомври 00

Ноември 00

Декември 00

Януари 01

Февруари 01

Март 01

Април 01

Май 01

Юни 01

Юли 01

Август 01

Септември 01

Октомври 01

Ноември 01

Декември 01

Януари 02

Февруари 02

Март 02

Април 02

Май 02

Юни 02

Юли 02

Август 02

Септември 02

Октомври 02

Ноември 02

Декември 02

Януари 03

Февруари 03

Март 03

Април 03

Май 03

Юни 03

Юли 03

Август 03

Септември 03

Октомври 03

Ноември 03

Декември 03

___ _____            ____        _____      _____________     _              ______    _______

Таблица №6

Брутен вътрешен продукт

yn yn-gr

4535736 q1-98

5001690 q2-98 1,10273 5424237

5667734 q3-98 1,133164 5443929 1,00363 1 1,00363

6491787 q4-98 1,145394 6413900 1,178175 2 1,087406

4614506 q1-99 0,710822 6174858 0,962731 3 1,04415

8881574 q2-99 1,924707 6390088 1,034856 4 1,041818

4711566 q3-99 0,530488 6406866 1,002626 5 1,033859

7352705 q4-99 1,560565 6546313 1,021765 6 1,031834

4681617 q1-00 0,63672 6788600 1,037011 7 1,032572

9439365 q2-00 2,016262 6502835 0,957905 8 1,022929

5680711 q3-00 0,601811 7111534 1,093605 9 1,030551

6209646 q4-00 1,093111 6548746 0,920863 10 1,019018

7116413 q1-01 1,146026 7259546 1,10854 11 1,026849

7188214 q2-01 1,010089 7996826 1,10156 12 1,032876

8523911 q3-01 1,185818 7400663 0,92545 13 1,024187

9158765 q4-01 1,074479 7844888 1,060025 14 1,026706

4731761 q1-02 0,516637 8006320 1,020578 15 1,026297

8965113 q2-02 1,894667 7606494 0,950061 16 1,021358

9169640 q3-02 1,022814 8442590 1,109919 17 1,026366

7559463 q4-02 0,824401 8633516 1,022615 18 1,026157

8076143 q1-03 1,068349 8614539 0,997802 19 1,024645

9728817 q2-03 1,204637

9093735 q3-03 0,934722

______    __" ___

Таблица №7

Потребление

C* C Csa residuals

q1-98 3962805 4008646 4456672 -0,18822

q2-98 4184355 4265899 4491563 34891 175708,7 5738,466 -15

q3-98 4718432 4993059 4662132 170569 452533 143001,3 -14

q4-98 4815410 5317110 4864720 202588 -177649 172442,7 -16

q1-99 4214178 4620429 5136831 272111 -1102932 236194 -19

q2-99 4449782 4603529 4847054 -289777 -170647 -384120 -50

q3-99 5017737 5391629 5034286 187232 414208,2 152450,8 -18

q4-99 5120867 5598515 5122182 87896 -270762 40225,04 -25

q1-00 4155305 4677518 5200300 78118 -1443210 -21845,9 -53

q2-00 4387617 5072920 5341276 140976 -289901 24186,89 -62

q3-00 4947638 5859509 5471156 129880 -125283 -6443,65 -72

q4-00 5049327 5767376 5276676 -194480 -810182 -343680 -79

q1-01 4435320 4847524 5389307 112631 -1332056 33588,43 -41

q2-01 4683287 5319650 5601057 211750 -164237 118613,2 -49

q3-01 5281046 6030990 5631272 30215 -38603,3 -89793,9 -63

q4-01 5389588 6121796 5600941 -30331 -641402 -147763 -62

q1-02 4603882 5020779 5581926 -19015 -1517913 -133039 -60

q2-02 4861273 5423045 5709922 127996 -159506 35749,6 -49

q3-02 5481750 6117290 5711852 1930 58704,61 -99763,7 -54

q4-02 5594417 6568402 6009549 297697 -522873 202574 -50

q1-03 4996532 5315794 5909913 -99636 -1571870 -223816 -65

q2-03 5275875 5857301 6167150 257237 -39919,3 187499,2 -37

q3-03 5949270 6446512 6019254 -147896 91969,08 -243329 -50

6071546 7025624 6427870 408616 -374966 341331,8 -35

___ _____            ____        _____      _____________     _              ______    _______

Таблица №8

Инвестиции

gdp -9 6 gd p-96s a

368 996 43 476 5

16 463 0 ,6 390 721 44 037 7 1 ,644 45 4 20 089 ,9

15 686 8 ,9 494 264 422 43 6 ,2 1,6 666 67 4 20 105 ,8

23 890 3 ,1 475 705 431 53 2 ,9 4 92 803 ,1

22 240 3 ,7 373 062 439 63 5 ,3 4 73 071 ,4

19 074 4 ,6 391 590 441 67 0 ,7 4 79 544 ,3

12 439 6 ,4 512 796 43 980 0 4 73 126 ,6

12 553 7 ,8 492 387 447 81 4 ,6 4 68 300 ,6

11 030 3 ,5 392 223 460 37 0 ,9 4 81 148 ,6

10 031 4 ,5 414 300 464 95 6 ,5 4 56 598 ,8

12 904 7 ,4 541 711 466 58 6 ,4 4 89 150 ,7

10 880 8 ,7 517 007 472 16 1 ,4 4 40 010 ,8

5 947 3 ,7 407 684 477 79 2 ,2 4 81 557 ,1

10 647 6 ,6 429 342 480 63 5 ,4 5 25 691 ,5

4 646 8 ,8 564 899 487 45 2 ,7 4 82 833 ,5

2 803 1 ,0 539 300 49 414 8 5 03 135 ,3

7 376 2 ,5 421 699 493 67 6 ,4 5 10 636 ,6

1 931 6 ,8 453 573 505 43 2 ,2 482 05 7

7 284 1 ,4 600 842 521 43 4 ,2 5 32 560 ,2

-1 678 4 ,7 557 756 512 58 2 ,3 5 42 404 ,5

4 972 8 ,3 437 519 510 58 4 ,7 5 40 357 ,4

785 7 ,4 473 530 525 54 1 ,1 5 57 273 ,4

2 986 9 ,5 626 728 546 21 1 ,2 5 64 878 ,7

______    __" ___

Таблица №9

Валутен курс

ree r gap GD P

q 1-9 8 86,7 153 90,9 443 4 90 ,944 34 -0,04 60 7

q 2-9 8 8 5 ,98 907 10 1 ,51 05 -0,00 55 2 0 ,99 16 25 -0,08 275

q 3-9 8 8 8 ,54 179 1 02 ,1 83 0 ,141 98 3 1,02 10 63 2 ,1 29 742

q 4-9 8 1 02,5 312 10 4 ,34 28 0 ,076 05 4 1,18 23 89 1 ,1 40 813

q 1-9 9 1 04,2 876 101 ,510 5 10 8,16 43 0 ,085 75 1 1,20 26 44 1 ,2 86 261

q 2-9 9 9 8 ,31 946 11 2 ,80 07 0 ,075 77 7 1,13 38 19 1 ,1 36 651

q 3-9 9 1 00,2 734 0 0 ,045 74 7 1,15 63 52 0,6 862

q 4-9 9 1 03,1 617 0 0 ,045 13 3 1 ,1 89 66 0 ,6 76 989

q 1-0 0 105 ,879 10 2 ,18 3 - 0 ,01 79 8 1,22 09 96 - 0 ,26 963

q 2-0 0 1 00,5 901 0 0,04 83 6 1 ,16 00 04 0 ,7 25 407

q 3-0 0 1 00,7 033 0 - 0 ,06 80 9 1,16 13 09 - 1 ,02 138

q 4-0 0 1 01,5 597 0 0,00 78 8 1 ,17 11 85 0 ,1 18 197

q 1-0 1 1 05,0 744 104 ,342 8 0 ,093 74 3 1,21 17 17 1 ,4 06 142

q 2-0 1 1 02,1 926 0 - 0 ,00 94 8 1,17 84 84 - 0 ,14 214

q 3-0 1 1 03,9 322 0 0 ,018 18 7 1,19 85 45 0 ,2 72 812

q 4-0 1 1 06,1 719 0 0 ,034 35 5 1,22 43 73 0 ,5 15 323

q 1-0 2 1 07,3 168 108 ,164 3 - 0 ,04 62 5 1,23 75 76 - 0 ,69 372

q 2-0 2 1 07,0 013 0 0 ,021 33 7 1,23 39 38 0,32 006

q 3-0 2 108 ,804 0 0,05 81 8 1 ,25 47 27 0 ,8 72 704

q 4-0 2 1 09,5 349 0 0 ,058 31 1 1,26 31 55 0 ,8 74 666

q 1-0 3 1 12,5 444 112 ,800 7 0,06 03 8 1 ,29 78 61 0 ,9 05 704

q 2-0 3 1 11,4 213 0 ,034 17 6 1,28 49 09 0 ,5 12 645

q 3-0 3 11 2,82 0 ,080 59 4 1,30 10 39 1 ,2 08 912

1 14,4 171

___ _____            ____        _____      _____________     _              ______    _______

Таблица №10

Безработица

1 3 ,3 31 0 5 5,00p pe p -p e

1 2 ,8 57 4 2 2 0 ,0% 1,1 6 3 86 5 8 67 1 ,07 4 3 22 0 3 3 0 ,0 89 5 4 3 83 4 1,0 8 3 34 9 1 56 0 ,08 0 0 5 73 1

1 2 ,2 33 6 6 0,9 3 3 56 6 6 49 0 ,88 1 1 50 4 5 3 0 ,0 52 4 1 6 19 6 1,0 5 9 48 6 0 91 0 ,05 7 7 8 39 7

1 1 ,8 57 4 1 1 3 ,2 54 7 2 1,0 5 4 06 8 1 38 1 ,0 6 33 6 5 9 -0 ,00 9 2 9 77 6 0,9 9 1 25 6 2 91 - 0 ,0 0 8 7 82 1

1 1 ,7 67 7 4 1 1 ,95 2 9 36 6 7 0,9 9 9 80 1 4 72 1 ,06 4 0 36 1 2 2 -0 ,06 4 2 3 46 5 0,9 3 9 63 1 1 38 - 0 ,0 6 2 2 67 8

1 1 ,6 09 1 2 1 1 ,55 2 9 43 3 3 1,0 4 0 25 3 2 84 0 ,94 5 3 36 5 1 8 0 ,0 94 9 1 6 76 6 1,1 0 0 40 5 2 68 0 ,09 5 6 7 85 3

1 1 ,5 18 5 1 1 2 ,0 40 4 7 0,9 5 6 98 3 0 62 1,1 7 3 08 6 8 6 -0 ,2 1 6 1 03 8 0,8 1 5 78 1 9 29 -0,2 0 3 60 8

1 1 ,53 1 2 1 2 ,27 6 7 66 6 7 1,1 7 9 17 5 5 88 1 ,06 9 5 03 0 3 3 0 ,1 09 6 7 2 55 5 1,1 0 2 54 5 3 43 0 ,09 7 6 2 14 5

1 1 ,7 24 0 4 1 2 ,80 2 7 36 6 7 1,1 1 5 44 6 9 04 1 ,18 6 6 65 8 8 9 -0 ,07 1 2 1 89 8 0,9 3 9 98 3 9 62 - 0 ,0 6 1 8 92 4

1 1 ,9 91 4 6 1 4 ,27 0 2 83 3 3 1,1 4 8 70 9 3 26 0 ,99 5 1 90 9 1 4 0 ,1 53 5 1 8 41 2 1,1 5 4 26 0 2 63 0 ,14 3 4 5 96 7

1 2 ,4 05 9 1 1 5 ,77 7 7 73 3 3 1,0 2 7 37 2 0 21 1 ,20 4 3 23 8 4 8 -0 ,17 6 9 5 18 3 0,8 5 3 06 9 5 65 - 0 ,1 5 8 9 14 1

1 2 ,2 20 9 2 1 7 ,24 7 8 13 3 3 1,1 8 9 57 3 6 61 1 ,11 7 7 77 5 8 7 0 ,0 71 7 9 6 07 5 1,0 6 4 23 1 0 92 0 ,06 2 2 5 25 5

1 2 ,26 2 7 1 8 ,49 4 4 16 6 7 1 ,0 9 22 8 1 49 1 ,03 4 5 34 8 4 6 0 ,0 57 7 4 6 64 4 1,0 5 5 81 8 9 46 0 ,05 4 3 1 67 1

1 2 ,3 46 6 8 1 8 ,67 4 3 13 3 3 1,0 5 3 31 5 6 79 1 ,04 1 8 60 3 2 7 0 ,0 11 4 5 5 35 2 1,0 1 0 99 5 0 94 0 ,01 0 9 3 50 8

1 2 ,4 93 6 2 1 8 ,11 2 3 1 ,0 4 62 6 3 37 1 ,03 5 9 52 4 0 9 0 ,0 10 3 1 0 96 2 1,0 0 9 95 3 1 23 0 ,00 9 9 0 39 1

1 2 ,7 77 0 8 1 8 ,4 01 5 4 0 ,9 9 76 6 7 11 1 ,07 3 6 17 6 3 4 -0 ,07 5 9 5 05 2 0 ,9 2 92 5 7 38 - 0 ,0 7 3 3 69 5

1 3 ,1 37 5 1 1 8 ,1 83 8 4 1,0 9 8 60 6 6 95 1 ,19 0 6 06 7 5 3 -0 ,09 2 0 0 00 6 0,9 2 2 72 8 4 26 - 0 ,0 8 0 4 20 3

1 3 ,5 59 8 1 1 7 ,7 76 2 1 1,2 3 8 49 1 2 28 0 ,98 6 7 18 6 8 3 0 ,2 51 7 7 2 54 4 1,2 5 5 16 1 4 24 0 ,22 7 2 6 41 8

1 4 ,2 85 3 5 1 7 ,92 3 2 33 3 3 0,9 0 2 01 0 0 69 0 ,94 5 0 48 7 4 9 -0 ,04 3 0 3 86 8 0,9 5 4 45 8 7 73 - 0 ,0 4 6 6 10 8

1 4 ,9 65 6 9 1 7 ,6 60 1 2 0,9 5 2 93 9 9 19 1 ,02 1 0 42 7 5 9 -0 ,06 8 1 0 28 4 0,9 3 3 30 0 6 97 - 0 ,0 6 9 0 27 8

1 5 ,3 47 3 6 1 7 ,9 38 7 5 1,0 9 1 34 3 0 52 1 ,06 1 0 87 7 4 6 0 ,0 30 2 5 5 30 6 1,0 2 8 51 3 4 82 0 ,02 8 1 1 45 3

1 5 ,7 97 8 9 1 8 ,07 3 7 86 6 7 1 ,0 6 00 5 9 94 1,0 4 7 17 4 1 8 0 ,01 2 8 8 57 6 1,0 1 2 30 5 2 69 0 ,01 2 2 3 01 7

1 6 ,1 88 0 7 1 7 ,14 4 6 46 6 7 0,9 5 3 69 2 9 34 1 ,01 1 3 88 1 9 6 -0 ,05 7 6 9 52 6 0,9 4 2 95 4 3 85 - 0 ,0 5 8 7 37 3

1 6 ,5 05 6 7 1 5 ,87 1 6 53 3 3 1,0 4 6 20 1 1 19 1 ,08 4 8 14 6 0 7 -0 ,03 8 6 1 34 9 0 ,9 6 44 0 5 45 - 0 ,0 3 6 2 43 4

1 7 ,2 39 8 5 1 4 ,13 0 8 26 6 7 0

1 7 ,9 97 9 2 1 3 ,5 10 3 6

1 8 ,2 66 1 5 1 3 ,4 94 8 8

______    __" ___

Таблица №11

Други статистически показатели

Method: Least

Date: 06/26/04 Time:

Sample(adjusted): 1998:2

Included observations: 23 after adjusting

NE = C(1) + C(3)*NE(-

Coefficie Std. t- Prob

C(1) 648105 106152 6.10542 0.000

C(3) - 0.17727 - 0.000

C(4) - 10789.6 - 0.000

R- 0.69108 Mean dependent -

Adjusted R- 0.66018 S.D. dependent 504827.

S.E. of 294281. Akaike info 28.1435

Sum squared 1.73E+1 Schwarz 28.2916

Log - F- 22.3708

Durbin-Watson 1.68915 Prob(F- 0.00000

-500000

0

500000

1000000

-2000000

-1500000

-1000000

-500000

0

500000

1999 2000 2001 2002 2003

Връзки на нетния износ с NATREX (reer в уравнението)

Остатъци Нетен износ − данни Теоретична крива

___ _____            ____        _____      _____________     _              ______    _______

2004

33045654

9084245,88

-3777411,8

21641080

25418491,8

38352488,1

38352488,1

25533618

7426345

-4023137

17608430

21631566,5

28936826

28936826

1,07567121

190,334714

112,088355

Текущи цени

Крайно потребление

Индивидуално

потребление

Крайно

потребителскиразходи

на домакинствата

КПР на НТООД

КПР на

правителството

Колективно

потребление

Инвестиции

Брутообразуване на

основен Капитал

Физическо изменение

на запасите

Салдо (износ-внос)

Износ на стоки и

услуги

Внос на стоки и

услуги

Статистическа разлика

БВП

Фиксирани цени - 98г.

Крайно потребление

Индивидуално

потребление

Крайно потребителски

разходи на

домакинствата

КПР на НТООД

КПР на

правителството

Колективно

потребление

Инвестиции

Брутообразуване на

основен капитал

Физическо изменение

на запасите

Салдо (износ-внос)

Износ на стоки и

услуги

Внос на стоки и

услуги

Статистическа разлика

БВП

reer

1998

18584714

16741186

15064750

79672

1596764

1843528

3784811

2919775

865036

51617

10552558

10500941

22421142

0,0023022

18584714

16741186

15064750

79672

1596764

1843528

3784811

2919775

865036

51617

10552558

10500941

0

22421142

105,05056

90,94434

1999

20900986

18791211

16869955

93739

1827517

2109775

4262453

3600493

661960

-1372999

10600509

11973508

23790440

-0,05771

20214102

18294259

16517617

85870

1690772

1919843

4174101

3528390

645711

-1451034

10024311

11475345

0

22937169

1,102856

131,3381

101,5105

2000

23291456

20687832

18396111

109679

2182042

2603624

4893629

4206005

687624

-1432252

14902039

16334291

26752833

-0,05354

21371865

19186073

17233560

92089,09

1855486

2175604

4720131

4072901

647229,8

-1949459

11688542

13614013

31307

24173843

1,130814

151,9692

102,183

2001

25818421

23009108

20511303

130551

2367254

2809313

6141108

5415212

725896

-2250319

16509634

18759953

29709210

-0,07574

22316426

20071626

18127514

100283,8

1847705

2237885

5672021

5022069

649952,8

-3207957

12857219

15626480

376353

25156844

1,201666

165,7282

104,3428

2002

28070129

24822904

22099077

138857

2584970

3247225

6405033

5908531

496502

-2140079

17180421

19320500

32335083

-0,06618

23130835

20747005

18772139

102644

1880295

2371704

5930186

5447825

482361

-2867591

13762442

16395823

193669

26387099

1,045515

182,7842

108,1643

2003

30303448

26771292

23625039

146520

2999733

3532156

7476192

6733096

743096

-3355987

18313615

21669602

-13409

34410244

-0,09753

24648737

22153575

19976537

106500

2069298

2487929

6903917

6197408

706509

-4866439

14863760

18828463

829532

27515747

1,164199

201,3389

112,8007

Общи данни за предлагания модел

______    __" ___

2005

35821936

9556504,92

-3731423

22627735

26359158

41647017,9

41647017,9

26763476

7691533

-4087441

18457373

22544813,4

0

30367568

1,03570912

194,827399

111,098031

2006

39076067,08

10172163,45

-4108077,27

23450961,51

27559038,78

45140153,27

45140153,27

28125935

7983262

-4417840

19176818

23594658,14

0

31691356

1,037928531

151,2748512

109,5626901

2007

42425498,97

10873536,1

-4423804,805

24437824,6

28861629,41

48875230,26

48875230,26

29472800

8377376

-4750322

20033901

24784223,16

0

33099854

155,8896393

106,5529092

2008

45946407,75

11654111,82

-4232624,697

26095817,14

30328441,83

53367894,87

53367894,87

30863237

8793720

-4727961

21446725

26174686,14

0

34928995

103,4261451

2009

49670929,12

12339685,61

-4301131,225

27212918,16

31514049,39

57709483,5

57709483,5

32321110

9218328

-4968780

22420861

27389641,45

0

36570658

105,9887355

2010

53686547,04

12953848,3

-4516894,514

28098662,43

32615556,95

62123500,83

62123500,83

33872198

9647599

-5366942

23208652

28575593,73

0

38152855

108,5097757 0.90% +

Таблица №12

___ _____            ____        _____      _____________     _              ______    _______

2004

5,3%

13,0%

-0,3%

2,1%

6,0%

6,2%

4,3%

5,9%

0,3%

3,6%

7,6%

18,5%

14,9%

Дефлатори

Крайно потребление

Индивидуално

потребление

Крайно потребителски

разходи на

домакинствата

КПР на НТООД

КПР на

правителството

Колективно

потребление

Инвестиции

Брутообразуване на

основен капитал

Физическо изменение

на запасите

Салдо (износ-внос)

Износ на стоки и

услуги

Внос на стоки и

услуги

Статистическа разлика

БВП

Инфлация − в края на

периода

Инфлация −

средногеометрично за

периода

Растежи

Крайно потребление

Индивидуално

потребление

Крайно потребителски

разходи на

домакинствата

КПР на НТООД

КПР на

правителството

Инвестиции

Колективно

потребление

Брутообразуване на

основен капитал

Физическо изменение

на запасите

Салдо (износ-внос)

Износ на стоки и

услуги

Внос на стоки и

услуги

1998

1,0%

29,6%

1999

3,4%

2,1%

5,7%

4,3%

3,7%

6,0%

0,4%

1,116183

8,8%

10,3%

-5,0%

9,3%

2000

5,4%

1,5%

20,6%

15,0%

6,7%

10,3%

9,8%

5,7%

13,1%

16,6%

18,6%

2001

6,2%

4,4%

0,7%

0,1%

6,7%

4,8%

6,5%

8,1%

4,4%

20,2%

10,0%

14,8%

2002

4,9%

-0,2%

-2,8%

-1,8%

3,8%

3,7%

5,8%

6,1%

3,6%

4,6%

7,0%

4,9%

2003

1,3%

0,3%

-1,3%

-2,3%

2,1%

5,1%

2,4%

4,1%

6,6%

16,4%

8,0%

14,8%

______    __" ___

2005

3,4%

1,6%

-0,3%

-0,5%

3,5%

3,6%

4,9%

3,6%

0,0%

4,8%

3,6%

4,8%

4,2%

2006

3,8%

2,6%

-0,3%

-0,1%

3,9%

,0%

3,8%

4,5%

-0,5%

5,1%

3,8%

3,9%

4,7%

2007

3,6%

1,9%

-0,3%

-0,3%

3,7%

3,8%

3,9%

4,8%

4,9%

4,5%

5,0%

2008

3,4%

2,1%

-0,3%

-0,5%

3,5%

3,6%

3,7%

4,7%

5,0%

7,1%

5,6%

2009

3,2%

1,0%

-0,3%

-0,7%

3,3%

3,4%

3,5%

4,7%

4,8%

4,5%

4,6%

2010

3,1%

0,3%

-0,3%

-0,8%

3,2%

3,3%

3,3%

4,8%

4,7%

3,5%

4,3%

-0,4

0,5

0,559 +

___ _____            ____        _____      _____________     _              ______    _______

Статистическа разлика

БВП

Потенциални

променливи - цени 98

БВП

Крайно потребление

Инвестиции

Износ на стоки и

услуги

Внос на стоки и

услуги

NE*

GDPgap

GDP* - growth rate

Съвокупно търсене

(C+I+X)/M

(C+I+X)*

(C+X)*

GNDIncome

Структура на

равновесния БВП

Крайно потребление

Инвестиции

Износ на стоки и

услуги

Внос на стоки и

услуги

GDP*

NE*

NATREX

Доход − хил.лв.

Спестявания

Текуща сметка

Структура на БВП

Крайно потребление

Инвестиции

Износ на стоки и

услуги

Внос на стоки и

услуги

1998

23096756

17622825

5774188,9

0,2036518

16965596

17265854

-300257,82

3,01%

32922083

3,1351555

40362610

34588421

23397014

76,3%

25,0%

73,5%

74,8%

23096756

300258

82,309203

1999

2,3%

24561857

18740697

6140464

0,20394

18041778

18361082

-319304

7,08%

6,34%

2,16%

35763948

2,986923

42922939

36782475

24881161

76,3%

25,0%

73,5%

74,8%

24561857

319304

84,0351

82,09345

2000

5,4%

24218720

18115602

6417961

0,210104

17789729

18104572

-314843

0,19%

-1,40%

-12,39%

43087124

2,637833

42323291

35905331

24533563

74,8%

26,5%

73,5%

74,8%

24218720

314843

83,93544

81,92418

27423165

15,4%

-5,6%

88,4%

19,5%

48,4%

56,3%

2001

4,1%

25850756

19336366

6850450

0,23786

18988532

19324592

-336060

2,76%

6,74%

2,75%

48469163

2,583651

45175348

38324898

26186816

74,8%

26,5%

73,5%

74,8%

25850756

336060

83,65409

81,49053

30730049

16,5%

-7,3%

88,7%

22,5%

51,1%

62,1%

2002

4,9%

26833203

20071236

7110799

0,22818

19710183

20059015

-348832

1,69%

3,80%

-0,62%

51655583

2,673615

46892217

39781418

27182034

74,8%

26,5%

73,5%

74,8%

26833203

348832

83,2751

80,98909

33640564

17,2%

-5,6%

87,7%

22,5%

52,2%

62,1%

2003

4,3%

1

29121716

21783044

7717255

0,246711

21391198

21769781

-378582

5,84%

8,53%

8,46%

56093255

2,588569

50891497

43174242

29500299

74,8%

26,5%

73,5%

74,8%

29121716

378582

82,71372

80,4524

35862411

16,2%

-8,5%

89,6%

25,1%

54,0%

68,4%

2004

5,2%

1,05164602

-0,06%

-17854,521

29995368

22436535,1

7948772,46

0,2748999

18492067,9

18882007,7

-389939,78

3,5%

3,00%

-0,06%

54686734

2,33771292

48877375,5

40928603

30385307,6

74,8%

26,5%

61,6%

62,9%

29995367,8

389939,781

82,2812468

80,2905115

39783368

17,6%

-9,9%

88,2%

25,7%

60,9%

74,8%

______    __" ___

2005

4,9%

1,10364325

-4,19%

-1257313

30025363,1

22458971,6

7956721,23

0,26677801

18510560

18900889,7

-390329,72

-1,1%

0,10%

-4,13%

58449671

2,34698691

48926252,9

40969531,6

30415692,9

74,8%

26,5%

61,6%

62,9%

30025363,1

390329,721

82,1757484

80,1149721

43223698,3

17,8%

-8,9%

88,1%

25,3%

60,8%

74,2%

2006

4,4%

1,151753425

-4,07%

-1272423,198

31226377,66

23357330,49

8274990,081

0,260316972

19250982,4

19656925,31

-405942,9096

-1,5%

4,00%

0,11%

62527028,59

2,343158085

50883302,97

42608312,89

31632320,57

74,8%

26,5%

61,6%

62,9%

31226377,7

405942,9096

81,93649758

46759107,8

17,0%

-9,0%

88,7%

25,2%

60,5%

74,5%

2007

4,4%

1,202942223

33099960,32

24758770,32

8771489,485

20406041,34

20836340,83

-430299,4842

0,0%

6,00%

66863323,57

2,335521135

53936301,15

45164811,66

33530259,81

74,8%

26,5%

61,6%

62,9%

33099960,3

430299,4842

81,43166886

50587721,12

16,7%

-8,9%

89,0%

25,3%

60,5%

74,9%

2008

5,5%

1,269418392

34754958,34

25996708,84

9210063,96

21426343,41

21878157,87

-451814,4584

-0,5%

5,00%

72042224,88

2,334457083

56633116,21

47423052,25

35206772,8

74,8%

26,5%

61,6%

62,9%

34754958,3

451814,4584

80,89307922

55372495,32

17,7%

-7,7%

88,4%

25,2%

61,4%

74,9%

2009

4,7%

1,329081055

36388441,38

27218554,15

9642936,966

22433381,55

22906431,29

-473049,7379

-0,5%

4,70%

76883847,28

2,33520032

59294872,67

49651935,7

36861491,12

74,8%

26,5%

61,6%

62,9%

36388441,4

473049,7379

80,38363596

59882049,16

17,7%

-7,1%

88,4%

25,2%

61,3%

74,9%

2010

4,3%

1,386582572

38025921,24

28443389,09

10076869,13

23442883,72

23937220,7

-494336,9761

-0,3%

4,50%

81785209,47

2,335155294

61963141,94

51886272,81

38520258,22

74,8%

26,5%

61,6%

62,9%

38025921,2

494336,9761

79,87586089

64383908,28

17,2%

-6,9%

88,8%

25,3%

60,8%

74,9%

-4,08%

2,35

0,47__

Comments are closed.