Това, че те не са прави, не означава, че ние действаме умно. Така в най-концентриран вид може да изглежда оценката за подходите на България и Република Северна Македония в спора помежду им.
България формално не наложи вето на преговорите за членство на РСМ в ЕС, а не даде съгласие за тяхното начало. Но на практика резултатът е не просто спиране на две страни, а блокиране на политика на ЕС – тази на разширяване. Която така или иначе не се ползва с особена популярност сред голяма част от западноевропейските държави, но България пое ролята на удобния грешник. Като освен това българското решение показа дълбоко непознаване на механизмите и инструментите на ЕС от тогавашното правителство, с което много успешно проигра цялото си предимство на член на Съюза и прехвърли натиска от РСМ (за изпълнението на критериите за членство) върху себе си.
В ЕС към вето се прибягва изключително рядко. То не е израз на сила, а признание за неуспех. То е опит за силово налагане на позиция на останалите, а не за търсене на тяхната подкрепа чрез аргументи. Ветото е силен инструмент до момента, до който все още виси във въздуха като възможност. Защото то е и последен инструмент – след неговото налагане съответната страна вече няма други ресурси за развиване на позицията си. По този начин на практика се затваря възможността да се търси подкрепа от партньорите. Защото чрез него се декларира, че дадената държава членка не се съобразява с мнението на останалите двадесет и шест – и не може да очаква след това да получи от тях подкрепа за своите позиции.
Процесът на публично самоубеждаване във вътрешен план за това, колко сме прави, не ни доближава нито крачка напред към решаването на проблема. Времето не работи в полза на България. Няма никакви индикации, че натискът ще намалее и страната ни ще излезе от изолацията по този въпрос – по-скоро обратното. И е позитивен фактът, че от половин година насам България се опитва да излезе от състоянието на кръгова отбрана, активизирайки усилията си и предлагайки платформа за намирането на решение – т.нар. „5+1 точки“.
Блокирането на преговорите за членство на Албания с РСМ в ЕС не е цел, а инструмент. И в противовес на набиращата инерция у нас нагласа, че всяко споразумение между двете страни ще бъде в ущърб на България, целта беше чрез него да се стимулира Скопие за диалог по проблемите.
Отчитайки всичко това – как би могъл да се дефинира българският успех в спора? Той би следвало да включва няколко елемента: преди всичко – постигането на двустранно, взаимно съгласувано споразумение между страните; второ – споразумението да съдържа ясни ангажименти по проблемните въпроси; трето – да бъде съпроводено с пътна карта, разписваща изпълнението на ангажиментите във времето; четвърто – да подлежи на контрол в рамките на преговорния процес за членство на Република Северна Македония в ЕС – което означава и от страна на България като член на Съюза.