Новото, което следва да се отбележи във връзка с избора на новия генерален секретар на ООН е, че за пръв път се прави опит да има състезание на кандидати, а не просто съгласуване на кандидатури. На кандидатите се предоставя възможност лично да убедят Общото събрание на ООН, а в по-широк контекст и международната общност, в своите качества.
Какво следва оттук нататък? Стандартната процедура е номиниране на кандидатите, консултации и селекция в Съвета за сигурност и гласуване в Общото събрание. Консултациите и селекциите в Съвета за сигурност се ограничават в рамките на 15-те страни-членки на Съвета, като 5 от тях имат право на вето. За да се постигне селектирането на един кандидат и той да бъде предложен на Общото събрание, трябва да има 9 гласа, от които 5 да са 5-те съвпадащи гласа на 5-те постоянни членки. От 193-те страни-членки на Общото събрание на ООН се осъществява гласуването, което в досегашната история при всички случаи е било формално.
Сега за пръв път има предварителни изслушвания, които се случват в момента. Предвидени са срещи и с регионалните групи, които са 5 в рамките на ООН. Дава се възможност за дискусии с неправителствени и граждански структури, а също така има предвидени и 2 граждански дебата – единият е в Ню Йорк на 13-ти април, а вторият е в Лондон на 3-ти юни. Всичко това е с основната цел да се направи по-прозрачна и отворена процедурата и да се даде по-сериозна тежест на качествата на кандидатите. От друга страна, това е отговор на необходимостта от реформи в ООН и стремеж към адаптиране към новия свят, в който живеем и в който вече е налице един съществен фактор – глобално обществено мнение. Кандидатите, които ще бъдат изслушани към момента са 8, но това не означава, че това са всички кандидати, които могат да бъдат издигнати. Процедурата по издигане на нови кандидати е отворена до юли, когато започват консултациите в Съвета за сигурност.
Трябва да се отчетат няколко важни обстоятелства, които ще повлияят на избора. Първо, нееднократно в документите на Общото събрание на ООН бе лансирана тезата за избор на жена за генерален секретар на ООН. Досега никога организацията не е избирала дама за този пост. Второ, никога досега Източноевропейската регионална група не е имала свой генерален секретар. По силата на негласното разбиране, че всички регионални групи трябва да имат правна възможност за представителство, се очаква кандидат от Източна Европа да получи известно предимство при иначе равни условия. Неслучайно от 8-те известни към момента кандидати 6 са от страни от Източна Европа. Половината от кандидатурите са на жени.
Разбира се, на този етап е много рано да се говори кой каква подкрепа би получил. Нито една от страните-членки и особено постоянните на СС, които имат право на вето, няма публично да декларират подкрепа за някой от кандидатите. Именно затова решаваща при избора, освен официално обявените критерии, ще бъде и приемливостта на кандидатурата на 5-те постоянни страни-членки на съвета за сигурност. Тук Бокова също има много сериозни предпоставки да разчита на тази подкрепа. За дълго се създаваше впечатлението, че тя е по-скоро френска кандидатура, отколкото българска. Има основание да се смята, че Франция ще я подкрепи, както и Китай, Русия и САЩ. На този етап очевидно подкрепата на Великобритания ще отиде за кандидатката на Нова Зеландия Хелан Кларк, защото Нова Зеландия е член от Британската общност. Тук обаче има допълнителен елемент, който трябва да се има предвид. Нова Зеландия в момента е един от 9-те непостоянни членове на Съвета за сигурност, което поставя известна въпросителна относно коректността на участието й в гласуването.
Има достатъчно основания обаче да се смята, че Ирина Бокова към момента е основният фаворит. Тя е генерален директор на ЮНЕСКО вече втори мандат. Познава системата на ООН, и системата на ООН я познава. Позната е и в света. Бокова успя да промени ЮНЕСКО почти неусетно, без сериозни трусове, което е изключително важно за такива тежки международни структури, където трябва да се отчитат интересите на различни държави. Това е от значение, особено през призмата на готовността и визията на кандидатите за осъществяване на необходимите за ООН реформи – дебат, който сегашният главен секретар Бан Ки Мун инициира. Новите световни реалности, глобализацията, трансформирането на света в мултиполярен предполагат и налагат много съществени промени вътре в организацията, без обаче да предизвикат институционални или правни трусове както в ООН, така и в света. Неслучайно всички кандидати изведоха тези проблеми като приоритетни в свои визии при кандидатстването – впрочем, също нов подход в системата на ООН.
В самото название на визията на Ирина Бокова – „Мир, устойчивост и достойнство – новото лице на хуманизма в днешния свят” рефлектира нейният много сериозен опит като генерален директор на ЮНЕСКО да обхване проблемите в тяхната най-голяма широта и да извлече най-същественото за решението им. С подобен подход се отличават няколко от предложените визии. Лайтмотивът е разбирането, че глобалните предизвикателства не могат да се решават индивидуално и на парче, а изискват глобални отговори, а освен това изискват колективно ръководство в един свят, който става все по-комплексен и взаимносвързан и при който глобализацията преобръща досегашните ни представи за функционирането на системата на международните отношения. Изправена пред новите предизвикателства тя извежда на преден план предотвратяването на конфликтите, тоест необходимостта ООН да бъде проактивна, а не просто реактивна структура.
Кой ще заеме най-високия международен пост в света ще узнаем след гласуването през есента по време на новата сесия на Общото събрание на ООН. Към момента нагласите са в полза на жена и то от Източна Европа. А шансовете тя да се казва Ирина Бокова са много сериозни.