Амплитудата на колебание в българските евронастроения през последните дни е изключително голяма. Първо дойде предупреждението на външния министър, че някои народи не желаят приемането на България в ЕС. То бе предизвикано както от разговорите на Паси с отговорни представители на страните-членки, така и от информациите за искането за временно прекратяване на преговорите с Румъния от страна не на кого да е, а на докладчика за страната пред Европейския парламент Ема Никълсън и холандския евродепутат Ари Остландер, допълнени с предупреждението и на еврокомисаря по разширяването Ферхойген /т.е. все фигури, имащи пряко и определящо отношение към решенията на ЕС по този въпрос/.
Веднага след това политическият барометър се люшна в посока “еуфорично” след като станаха ясни параметрите на предложената от Европейската комисия финансова рамка за 2007-2009 г – първите три години след присъединяването на България към ЕС.
Обективният анализ сочи, че в тези на пръв поглед противоречиви сигнали, идващи от Брюксел, не само няма нищо изненадващо, но те са двете лица на една и съща, достатъчно ясна и последователна политическа линия. Европейският съюз показа, че основното са и ще продължават да бъдат правилата на играта. Че както и при преговорите с първите десет страни, така и в случая с България и Румъния самият ЕС е готов да се придържа строго към изработените принципи и критерии, но също така че ще настоява за подобна стриктност и от страна на кандидатките. България получи равноправно политическо и финансово третиране /като възможности/ с всички останали страни-кандидатки. Сега е неин ред да се доказва – като резултати. С други думи
присъединяването на България към ЕС все повече се трансформира от външнополитически приоритет във вътрешнополитическа задача.
Позитивното за България е, че за разлика от друг път добрата новина не се измерва с “дружеско политическо потупване по рамото”, а е във вид на сериозни финансови постъпления. Параметрите са известни – над 4,2 милиарда евро финансови ангажименти на Съюза за трите години от които над 3,6 млрд. евро като директни плащания. Впрочем още тук трябва да светне и първата червена лампичка. Защото разликата между първата и втората цифра показва не само технологичната невъзможност за съобразяване на сроковете на плащане по отделните пера с тригодишния бюджетен период, но и готовността и капацитетът на страната да подготвя реалистични икономически проекти и да усвоява средствата по европейските фондове. Така че в края на първите три години членство “евроадекватността” на България ще има съвсем конкретен финансов измерител – степента на отдалечаване от втората цифра по посока на първата.
Следването на общите принципи, гарнирано с известни съмнения в степента ни на готовност за усвояване на средствата рефлектира и в отхвърлянето на едно от важните български искания – стартовото ниво на финансиране в областта на селското стопанство да е 40% от това за страните-членки /т.е. на България да се осигурят преференциални условия, като това финансиране през 2007 г. се равнява на достигнатото ниво на десетте вече приети страни след три години членство/. Както и при останалите кандидатки България и Румъния ще започнат от равнище 25% през първата година на членство с достигане на пълния размер през 2016 г. Аргументацията за това е пределно ясна: “отпускането в пълен размер на преките плащания няма да стимулира България и Румъния да преструктурират селскостопанските си сектори”.
Въпреки че тази финансова рамка е на етап проект /предстои сложна, почти тригодишна процедура на съгласуване между страните-членки и в рамките на европейските институции, където възлово ще бъде преодоляването на нежеланието на шестте основни страни-донорки – Германия, Великобритания, Франция, Швеция, Холандия и Австрия да приемат предложението за увеличаването на вноските в ЕС от сегашния 1% от БВП до 1,24% в края на бюджетния период през 2013 г./, то нейните параметри едва ли ще претърпят съществени промени. Досегашната практика показва също, че значителни корекции трудно ще бъдат постигнати и от страна на България в хода на предстоящите преговори, независимо че страната следва да постави въпроса както за първоначалното ниво на прякото финансиране на селскостопанските производители, така и за размера /350 мил. евро за периода 2004-2009 г./ и времевата рамка за предоставяне на средствата за закриване на двата реактора на АЕЦ “Козлодуй”.
По-важното в политически план е, че
определянето на тази финансова рамка ще позволи на България да се придържа към вече фиксирания график на присъединяването:
затваряне на трите финансови преговорни глави през настоящата година при този състав на Еврокомисията с последващо подписване на договор за присъединяване през 2005 г. и влизане в ЕС в началото на 2007 г.
И тук си струва да се върнем отново към предупреждението на Паси. Като изключим екстравагантната формулировка, то съдържа в себе си основателна тревога за трудностите, които тепърва ни предстоят.
Евроскептицизмът е реален факт в не една и две страни, той обективно ще се засилва сред петнадесетте досегашни членки в процеса на адаптиране на новоприетите десет в ЕС и напасването на съществуващите механизми, рамки и евроструктури към новия брой страни-членки.
Достатъчно реалистична е и появата на препятствия от страна на новоприетите членки – те не са участвали в досегашните преговори на България и могат да се изкушат да демонстрират значимост чрез повдигане на нови въпроси или проблеми. И въпреки че ЕС заяви, че не ще се допусне преразглеждане на затворените глави /да се надяваме, че възприетата формулировка “временно затворени” наистина ще бъде по-скоро израз на дипломатическа прецизност, отколкото на реален политически инструмент за въздействие/, проблеми от тази посока не бива да се изключват.
България е заинтересована преди всичко да се спазват досегашните договорености и графици с ЕС. Това означава не просто ние да се придържаме стриктно към своята хронограма, но това да прави и Румъния. Изоставането на Румъния, а още повече прекратяването или отлагането по една или друга причина на преговорите с нея ще предизвика промяна в цялостната рамка на следващото присъединяване през 2007 г., а
преразглеждането на тази веднъж договорена рамка може да доведе до промени и в частта й, касаеща България
/независимо от многократно декларираната позиция на ЕС, че всяка страна ще се приема съобразно собствения си напредък/. ЕС винаги е предпочитал подхода на “присъдинителните вълни” /с изключение на Гърция/ и индивидуален прием на България е трудно да се очаква. По-скоро би се стигнало до присъединяването ни към някоя разширена конфигурация /с включването например на Хърватска/, отколкото произвеждането ни в ранг на закъснял отличник и отделянето на България от Румъния. Още повече, че България също има редица проблеми, много близки до тези на Румъния, посочвани нееднократно в докладите за напредъка /корупция, реформа на съдебната система, положение на деца в домовете за сираци и т.н./, които могат да послужат за достатъчно сериозно основание за синхронизиране на нашето движение към ЕС с това на евентуално изоставащата Румъния.
Сигналът от Бюрксел е преди всичко политически. Той е силен, защото е финансово добре подплатен. И очевидната цел е да бъде чут. И разбран. Което за нас означава преход от етап на привеждане към формално съответствие към “живот по нови правила”.
Любомир Кючуков