Българите не са бежанци във Великобритания, а граждани на ЕС

11

Любомир Кючуков
Посланик на България в Лондон (2009-2012 г.)

По принцип за българското обществено мнение всяко сравнение, доказващо приликите между Великобритания и България, гали ухото. Стига то да е коректно.

В своята статия „Имиграцията – приликите между Великобритания и България”, посланик Джонатан Алън прави паралел между настроенията спрямо сирийците в България и респективно спрямо българите в Обединеното кралство. Абстрахирайки се от факта, че те идват от страна на един посланик, който по силата на дипломатическата практика априорно би следвало максимално да се въздържа от коментари и оценки по отношение на страната на акредитация, трябва да се признае, че констатациите относно настроенията към сирийските бежанци в България са достатъчно пространни и точни.

Това, което не е коректно, е аналогията. Защото се подменят понятия. Като една от основополагащите свободи на Европейския съюз – свободното движение на работна ръка, се заменя с понятието „имиграция”. Всеки българин от Провадия е точно толкова емигрант в Лондон, колкото той е и в София. С други думи – българите в Обединеното кралство и във всяка друга страна-членка на ЕС не са имигранти. Те са граждани на Европейския съюз, които по силата на това си качество имат законно право да търсят работа на територията на целия Съюз – без каквито и да било ограничения. И ако има нарушения на правилата, то не е от страна на търсещите работа в Лондон българи, а в препятстването на това им право. От тази гледна точка е неточно и сравнението с мерките, които българските власти предприемат спрямо нелегалната миграция (и които се различават от отношението към тези чужденци, получили статут на бежанци) и ограниченията, които се налагат върху легално пребиваващите във Великобритания българи.

Действително е необходимо „да разграничаваме делата от думите”. Но думите в политиката водят към действия. А българите винаги са се отнасяли с огромен респект към думите на британските държавници, министри, политици. Затова и в България бяха приети с недоумение изказвания на отговорни британски политици, вместващи се в рамките на една достатъчно оформена публична кампания с конкретни адресати България и Румъния. Британските медии действително са „изключително свободна, пряма и колоритна (бих добавил – и много професионална) институция”, което прави още по-отговорна позицията на официалните власти.

И последно – по най-официалните британски статистики България е извън първата десятка на страните-членки на ЕС, чиито граждани са извършили криминални престъпления на територията на Обединеното кралство.

Искам да благодаря на всички тези британски приятели и познати, които по един или друг начин намериха възможност да кажат: „Извинявайте, срам ни е!”.

Comments are closed.