Едно убийство в Холандия отпуши клапата на напрежението и доведе до събития, навяващи мрачни предчувствия за бъдещи трусове. То е на път да изкопае дълбока пропаст в считаното за спокойно, толерантно, едва ли не заспало холандско общество. От едната страна са ислямистите и терористите. А в по-широк смисъл – имигрантите от арабския свят и другите ислямски държави. Защото за мнозина тези понятия придобиват все по-голяма степен на тъждественост. От другата страна е набиращата сила ксенофобска вълна. Която е склонна да вини повечето от милион имигранти за всички възможни проблеми – икономическите трудности, безработицата, нарастващата престъпност.
В началото на месеца в Амстердам бе наръган с нож и после застрелян режисьора Тео ван Гог /това, че фамилията не е съвпадение и режисьорът проследява през вековете родствената си връзка с великия художник внася допълнителен елемент на наранена националната гордост за много холандци/. Заподозрени са арабски имигранти, представители на организирана фундаменталистка група с широки международни контакти. Мотивът е религиозно отмъщение. Заради филма “Подчинение”, критикуващ безправното положение на жената в традиционното ислямско общество и униженията, на които тя е подложена. Убийството бе последвано от разбиването или подпалването на над 20 джамии, ислямски училища и други религиозни обекти, както и от нападения над християнски църкви.
За съжаление това убийство не може да се класифицира в графата случайност. Нито пък е неизбежен епизод от бита на големия град. То е следствие от постоянно нагнетяваното напрежение в цяла Европа и е брънка от цяла верига събития, тласкащи континента между Сцилата и Харибдата на глобалния свят – международния тероризъм и ксенофобията.
Войната в Ирак се яви не просто катализатор, но в голяма степен вторично генерира подходящата среда за разгръщане на международния тероризъм, въоръжавайки го с кауза и идеология. Тя издълба пропаст между евроатлантическия и мюсюлманския свят и е на път да въздигне на пиедестала на пророк американския учен Самюел Хънтингтън, определил войната на цивилизациите като най-голяма опасност за човечеството след края на студената война.
Тероризмът разбира се, не е само ислямски, но в сегашната си форма на изява той се интегрира на базата на радикалния ислям, на антиамериканските и антиевропейски настроения, възползвайки се от бедността и затвореността на ислямския свят, включително и на изселническите колонии в Европа. Като е активно подпомаган в това отношение и от неадекватната политика на евроатлантическата общност, от опитите за износ и силово налагане на ценности и стереотипи на поведение на общества със свои дългогодишни традиции, история и култура.
Пропастта става все по-дълбока. От една страна глобализацията руши съществуващите граници /не само държавни, но и национални, информационни, комуникационни/, създавайки условия за безпрецедентна човешка мобилност; от друга – масовото нахлуване на имигранти в Европа намалява възможностите за тяхното интегриране не само в икономиката, но и в обществото на приемащите страни. По този начин имигрантските общности се затварят в себе си под натиска както на икономическите и социални причини /ниско квалифицирания труд и заплащане/, така и поради религиозната обособеност на ислямските общности, създавайки общество в обществото.
Реакцията на холандското правителство в случая също буди притеснения. Дясната партия на премиера Болкененде разглежда възможността за затваряне на джамии, ако в тях се проповядват “не-холандски ценности”. Мъртвото вълнение на анти-имигрантските настроения почти навсякъде в Европа роди свои политически носители в лицето на крайно десните партии на Жан-Мари льо Пен във Франция, на убития Пим Фортаун в Холандия, на Йорг Хайдер в Австрия и др. Впрочем буквално преди няколко дни белгийски съд бе принуден да вземе безпрецедентно решение, обявявайки за расистки и поставяйки извън закона влиятелния крайно десен Фламандски блок в Белгия.
Военният бумеранг удари Европа много по-тежко, отколкото Ирак или тероризма, защото той подкопава основите на европейската демокрация – равните права на индивида, етническата и религиозната толерантност. Нещо повече, натрупалият се конфронтационен потенциал в европейските общества вече сам по себе си е допълнителен генератор за ново напрежение, обособяване и екстремизъм, включително и в дългосрочен план, с тенденция да се заложат тежки генерационни последствия.
Любомир Кючуков