Информацията, че преди няколко дни парламентът на Косово гласува промени в конституцията и поиска независимост на областта, като за целта си даде право да свика референдум, не стана световна новина. Международната общност не се впечатли и от факта, че пътьом с това решение бяха “уволнени” ООН, ОССЕ /Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа/, КФОР /ръководените от НАТО мироопазващи сили в Косово/ и УНМИК /Временната мисия на ООН в Косово/ от задълженията им по отношение на международните контакти и вътрешната сигурност на областта, прехвърляйки правата и отговорностите в тези сфери върху местната администрация.
Тази незаинтересованост обаче не попречи на един от най-известните английски анализатори по проблемите на Балканите Миша Глени да пророкува, че най-късно през следващата пролет Косово отново ще бъде на първите страници на световната преса и това определено няма да бъде с позитивни новини.
Решението на парламента като че ли окончателно оформи новата конфигурация в провинцията. На всички в Прищина е пределно ясно, че промените в Конституцията на Косово излизат извън компетенциите на местния парламент и могат да се правят само със съгласието на ООН и с подписа на ръководителя на УНМИК. Така че самото решение за референдум е вече конфронтационно, на границите на откритата провокация.
Свидетели сме на парадоксална на пръв поглед инверсия. Вчерашните освободители са днешното основно препятствие пред амбициите на албанските ръководители на Косово към независимост. Преди малко повече от пет години танковете на НАТО бяха посрещнати в Прищина с цветя. Преди малко по-малко от пет месеца същите тези танкове бяха атакувани с патрони и камъни в конфликт, определен от тогавашния администратор на ООН за Косово Хари Холкери като преднамерен и предварително подготвен опит на албански екстремисти да дестабилизират областта. Тогава загинаха 19 сърби, стотици бяха ранени, подпалени бяха 30 православни църкви и много сръбски къщи, нови 4500 сърби напуснаха областта. И за пръв път от пет години се стигна до въоръжени сблъсъци между силите на КФОР и албански групировки. При което КФОР отстъпи в 32 от общо 33 райони на сблъсък.
Всичко това дава основание на анализаторите да определят настроенията в международната администрация на Косово днес като “тиха, контролирана паника”. Нейна първа жертва стана Хари Холкери, напуснал поста си по “здравословни причини”. Новият специален представител на генералния секретар на ООН в Косово, датчанинът Йесен-Петерсен, е изправен пред трудната задача да пази статуквото /за дългосрочно решаване на проблема все още никой не мечтае, предвид диаметрално противоположните позиции на страните в конфликта/. Статукво, което на дипломатически жаргон е известно като политиката “стандарти преди статус” /т.е. спазване правата на човека и утвърждаване на многоетнически характер на областта преди политическо решение за нейния официален статут/. Статукво, което нищо не решава, но поне не позволява изостряне на конфликта и затруднява прехвърлянето му извън границите на областта – в посока Македония, например.
При 65% официална безработица, неработеща икономика и невъзможна приватизация /юридически собствеността на всички предприятия в областта все пак е на сръбско-черногорската федерация/, Косово днес се прехранва от трафик на наркотици, проституция и оръжие. Което обрича на мизерно съществуване по-голямата част от населението. Единственият начин да се избегне социален взрив е насочването на енергията в друга посока. Обличайки я в “патриотическа” премяна.
Между другото, без много шум напоследък от косовските албански интернет сайтове постепенно изчезват картите на Велика Албания. Това също е важен елемент от промяната в настроенията. Вече много по-рядко се издига този лозунг, особено от тези, които в момента трупат дивиденти /най-вече финансови/ от участието си в управлението на провинцията. Тях все по-малко ги устройва перспективата да заменят сегашната си практически неограничена власт с позицията на окръжни шефове на партиите на Фатос Нано или Сали Бериша в една обединена Албания. Да не говорим, че всеки опит за въдворяване на законност ограничава възможностите за бърза и лесна печалба.
За всички е ясно, че затишието в най-западния от трите международни протектората, оформени през последните години /наред с Афганистан и Ирак/ е временно и привидно. След очевидния провал на опитите за култивиране отвън на мултиетническа толерантност и демокрация в Косово, все повече аналитици стигат до извода, че трайното решаване на конфликта може да се търси само в рамките на едно цялостно интегриране на Западните Балкани в по-широки международни общности /НАТО, ЕС/, размиващи понятия като национални граници и етническа принадлежност. За съжаление, към днешна дата такова решение е по-скоро в сферата на ненаучната фантастика.
Любомир Кючуков